Барбара Бретън
Този път завинаги (16)

Шестнадесета глава

— Много съжалявам — извини се Маги, сигурно вече за десети път. — Просто не знам защо се бави.

Тя изглеждаше толкова уморена, объркана и очарователна, че Конър не можеше да не я успокои:

— Напротив, знаеш. Целият този театър е заради мен.

Тя се загледа в Чарли, който си играеше с кучетата на двора.

— Не си ти. По-скоро това, което става между нас. То я плаши.

— Явно не е единствена.

Тя се извърна и го погледна.

— И твоето семейство ли не може да ни приеме?

— Те имат доста предразсъдъци. Аз съм им свикнал, но си помислих, че ще е добре да те предупредя.

— Щом като ти успя да устоиш на атаката на Халоранските чудовища, сигурна съм, че и аз ще се справя със семейство Райли — тя се опита да се усмихне. — Скарахме се точно преди да дойдеш.

— Искаш ли да споделиш с мен?

— Обикновените проблеми между майка и дъщеря — е, не можа да му разкрие цялата истина, но все пак му разказа как всичко е започнало със сватбата на бившия й съпруг и е завършило с кавга за някакви снимки.

— Значи съпругът ти се е оженил, така ли?

Тя кимна:

— Да, в деня, в който се срещнахме — засмя се леко.

— Всяко зло за добро, не мислиш ли?

Не за пръв път се сблъскваше с иронията на съдбата:

— И как го прие? — това бе въпрос, който го тревожеше, от който щяха да се изяснят много неща. — Много ли си нещастна? — бракът на Конър и Линда продължи само две години. Вторият й брак обаче му дойде като гръм от ясно небе и той все още страдаше.

Маги се затрудни да отговори. Той чакаше търпеливо.

— Боли — призна тя, — но не е фатално. Просто ми е трудно да си представя, че има нова госпожа О’Брайън.

Не можеше да каже нищо, без да разкрие несигурността и колебанието си, а Господ му бе свидетел, че напоследък не можеше да се познае. По дяволите, бе станал толкова неуверен и се страхуваше, че това може да продължи вечно.

И двамата останаха безмълвни. После Маги се изправи и рече:

— Дотук беше! Няма да позволя да пропуснеш кръщаването на племенника си, докато дъщеря ми прави фасони!

— Имаме достатъчно време. Можем да почакаме пет-десет минути.

— Не. Качвам се! Явно й липсва възпитание!

— Защо аз да не поговоря с нея?

Тя го погледна и избухна в смях:

— О, страхотна идея!

— Все някога ще трябва да поговорим.

— Конър, нещата може да се влошат.

— Защо не ми дадеш поне малко надежда? — той трепна от болка.

— Не исках да кажа това, знаеш, че е така. Просто тя ми отмъщава чрез теб. Надявам се скоро да се вразуми — Маги го целуна по рамото. — Не знам как ще се оправям с Чарли, когато порасне.

Той я сложи на коленете си и я прегърна.

— Виж, не се шегувам. Рано или късно ще трябва да поговорим, да се опознаем. Може би ще е добре да започнем още сега.

Маги разбираше, че той имаше право. Щом погледна очите му, леко приведената му глава — тя му повярва. „С теб съм, Маги. Няма да те оставя, когато си в беда или имаш проблеми. Ще се борим заедно.“

Тя го целуна:

— Всичко е наред. Никол е мой проблем. Не бих искала да те ангажирам с това.

 

 

— Обичам джиповете! — провикна се Чарли, докато изкарваха колата от алеята. — Винаги ли си имал джип?

Конър го погледна в огледалото и се усмихна.

— Почти винаги.

— Когато порасна и аз ще имам такъв — рече малкият, докато рисуваше с пръст по прозореца. — Ще бъде черен, много готин и с моите инициали на предната врата.

— Ето това е мъж, който знае какво иска! — Конър се обърна към Маги. — Така се започва!

Тя се опита да каже нещо, но от задната седалка се чу въздишка.

— Каза ли нещо, Ник? — попита я любезно тя.

— Аз ли? Как ли пък не! — рече дъщеря й и се облегна назад — Кой ме слуша мене!

Конър погледна към Маги, но тя само вдигна безпомощно рамене:

— Можеше и по-зле да е все пак, нали, Никол?

Никол не искаше да ходи с тях. Той нямаше представа как Маги е успяла да я убеди. Явно бе положила доста усилия.

— Скоро ще можеш да изкараш шофьорските курсове — обърна се той към момичето. — Каква кола искаш да караш?

Отзад се чу още една дълга въздишка, последвана от мълчание.

Конър чувстваше колко е напрегната Маги.

— Забрави — тихо каза той. — Няма значение.

Конър погледна в огледалото, но успя да види само златистата и коса. Беше учуден как толкова високо момиче може да се свие така. Дълбокото й отчаяние бе смехотворно, но очевидно Никол бе лишена от чувство за хумор. Добре, че не беше преживял всичко това с Шон. Чак сега разбра какво й е било на Линда. Дори не предполагаше колко тежко и непоносимо бреме могат да бъдат тийнейджърите. Изискваха се безкрайно търпение, много внимание, грижи, правилна преценка на кои капризи трябва да се угажда и на кои — не. Сега Маги преживяваше това, което Линда бе изпитала преди няколко лета. Конър осъзна, че уважава и боготвори бившата си съпруга и сегашната си любов.

Искаше му се да изпитва някакви положителни чувства към Никол, но не можеше да намери за какво да се хване. Тя беше красива, капризна, държеше се зле с майка си и отказваше да говори с него. Опита се да намери нещо общо с майка й — маниер, жест, черта от характера, но без успех. Въпреки че понякога не можеше да понася Никол, тя бе част от Маги, това бе най-важното.

Маги ровеше сред дисковете му, за да открие някаква лека музика, която да слушат, докато стигнат до дома на Диъдри. Чарли не спираше да разпитва за джипа. Конър с лекота играеше ролята на баща и задоволяваше изцяло любопитството на малкото момченце. Добре се разбираха. Конър се държеше съвсем естествено, радваше се както когато Шон му гостуваше. Чарли беше общителен, умен, весел и импулсивен като майка си. Конър за момент съжали за изпуснатите години с Шон.

— И на теб ще ти се случи един ден — обичаше да казва бившият му партньор, когато се събираха да гледат видео и да вечерят с Дениз и децата. — Ще срещнеш някоя жена и хоп! Свършено е с тебе! Ще бъдеш в същото положение, в каквото съм аз сега, приятел.

Сигурно Боби щеше да го спука от майтапи, ако можеше да го види как кара тази жена и двете й деца в джипа си.

 

 

— Искам да се прибирам — рече Никол на майка си няколко часа по-късно.

— Аз също — прошепна Маги, — но трябва да изчакаме Конър.

— Той е там, където са се скупчили всички Райли. Измъкни го, че ако останем още малко, ще се побъркаме.

— Ние сме му гости и трябва да го изчакаме — тя с всички сили се опитваше да бъде любезна.

Момичето измърмори нещо и се отдалечи да търси брат си. Маги никога не бе виждала дъщеря си по-отчаяна и отегчена.

Маги се огледа — къщата бе украсена като картинка. Ако трябваше да оценява по десетобалната система — тържеството заслужаваше десетка, но семейството бе кръгла нула.

Дали не бяха малко груби? Всички Райли — от майката на Конър до малкото бебе, бяха непоносимо любезни и учтиви. Обаче липсваше семейната топлота и Маги се почувства като в хладилник.

Никога нямаше да забрави мига, в който влязоха и всички утихнаха. Според Маги бяха спрели дори да дишат. Успокоиха се едва когато им обърна гръб и заедно с децата и Конър се отправиха към гостната. Едва сега разбираше как се е почувствал той, когато се сблъска със семейството й. Е, „халорански чудовища“ бе малко пресилено в сравнение с неговите роднини.

Сестра му Диъдри, майката на бебето, бе любезна и сърдечна, но беше ясно, че просто си изпълнява задълженията на домакиня. Майка му неколкократно й намекна, че Никол е доста голяма. Най-накрая Маги не се сдържа и тактично отбеляза, че е само на петнайсет. Не забрави да спомене този факт и пред братята на Конър. Не й се понравиха разочарованите им лица обаче.

Сети се за снимките. Какво ли беше намислила сестра й? Именно тя много добре знаеше колко е неблагодарна професията й. Беше започнала още от седми клас. На шестнайсет заряза училище, за да работи на пълен работен ден, с което ужаси майка им.

— Какво ще кажеш за това, майче? — Клеър размахваше тлъстия чек. — Дори една година да работиш извънредно, пак няма да спечелиш толкова пари.

Рита се предаде. Детството на децата й беше минало в недоимък и вечни притеснения. Колкото и да работеше, тя не можеше да изкара повече пари. Щом Клеър започна да печели, всички започнаха да слушат нея. Това така и не се промени. Когато Маги се омъжи и се премести при съпруга си, Клеър за няколко години съвсем се беше отпуснала. Според Рита това се дължеше на безотговорната й работа.

Според Рита професията й влияеше зле, но Маги не беше толкова сигурна, че само това е причината. Много пари и независимост за младите бе равносилно на големи неприятности. Клеър бе буйно момиче — понякога нямаше никакви задръжки. Маги не искаше да направи подобна грешка с дъщеря си, колкото и да бяха зле финансово. Беше обидена, че сестра й се опитва да подрони авторитета й, и щом се прибереше, смяташе да й се обади и да й го каже.

Тя отиде до масата, за да долее пунш в чашата си, когато към нея се присъедини по-малкият брат на Конър.

— Аз съм Мат. Видях ви в Атлантик Сити.

Тя се усмихна и протегна ръка:

— Маги — каза и се огледа. Красивата блондинка, която беше с него в ресторанта, явно не беше тук.

— Ако търсите Лиза, няма я. С нея бяхме просто приятели — той посочи към изискана жена, която разговаряше с няколко също толкова изискани дами. — От един месец се срещам с нея.

Маги кимна. Как само говореше за жените в живота си? По-добре да не повдига въпроса. Мат беше по-особен. Нали той беше успял да получи по-солидно образование. Бащата на Конър беше пенсиониран полицай, а чичовците му — пожарникари. Повечето от братовчедите му също работеха като полицаи или пожарникари.

Разделиха се на групички, в които Конър не беше добре приет. Изглежда, само Мат, изисканият управител на хотел, нямаше нищо против него.

— Дъщеря ви е красиво дете — отбеляза Мат, докато си наливаше пунш.

— Да, прав сте — дете е — не съжаляваше, че бе малко груба е него.

— Сигурно ви създава доста проблеми.

— Повече, отколкото можете да си представите. Чудех се дали да не обградя къщата с ров, но няма да ми дадат разрешително от общината.

Той не обърна внимание на шегата й. Явно не притежаваше чувството за хумор на брат си. Конър бе толкова различен от семейството си.

— Достатъчно красива е, за да стане модел.

— Зная. За нещастие тя също.

Конър се присъедини към тях. Той я прегърна, което не остана незабелязано от останалите.

— Добре ли се чувстваш?

Тя се усмихна:

— А ти как мислиш?

Целуна я по ухото.

 

 

— Скоро ще си тръгваме. Само да вдигнат тоста.

Тя се опита да запази самообладание и усмивката й да не изглежда прекалено изкуствена. Бе на път да се специализира в подобни преструвки за пред семейство Райли.

Поговориха си с Мат, който имаше невероятния дар да завърта разговора винаги около себе си и идеите си. Скоро към тях се присъедини и майката на племето — висока, слаба и властна жена, истинско бедствие за Маги.

— Ще останете за вечеря, нали? — обърна се тя към тях. — След тържеството цялото семейство отива в „Голдън Драгън“.

— Извинявай, мамо, но ще си ходим. Децата на Маги утре са на училище.

— Но случаят е специален — майка му й хвърли злобен поглед, който само Маги можеше да разтълкува. — Бихте могли да направите изключение.

— Друг път — отвърна Конър.

— Знам, че не сте от семейството — майката на Конър се обърна превзето към Маги, — но ако не ви е неприятно, можете…

— Конър е прав. Трябва да тръгваме.

— Сигурно ви е трудно — продължи другата жена — да гледате сама две деца.

— Баща им ми помага — спокойно изрече Маги. — Понякога обаче не ми остава време за нищо.

— Отдавна ли сте разведени?

— От две години.

— Наблизо ли живее бившият ви съпруг, скъпа?

— В Лондон. С новата си съпруга — отвърна тя и мислено добави: „Разбра ли, любопитна кранта такава!“

Но госпожа Райли явно не се предаваше лесно й очевидно бе в превъзходна форма, що се отнасяше до словесната война.

— Джо и Анджи Реналди си имат вече бебе. Три килограма и четиристотин грама.

— Ъ? — обърна се разсеяно Конър, докато брат му Мат побърза да се отдалечи. — И какво?

— А той никога не си беше представял, че ще има семейство.

Конър се обърна към Маги:

— Джо е на моята възраст, а втората му съпруга е на двайсет и три.

— О! Разбирам — значи госпожа Райли се опитваше да намекне, че е твърде стара за сина й. „Е, остават ми още няколко годинки! Все още не ме е ударила критическата!“

В този момент един от многобройните братовчеди на семейството се втурна в стаята.

— По-добре излезте веднага — рече той на Маги. — Направо ще се изпотрепят!

— О, не! — за секунди Маги беше навън. Чарли беше целият раздърпан, а Никол се намираше сред група от разгневени представители на семейство Райли. Един от тях държеше ръцете й зад гърба. Ако един мъж погледнеше дъщеря й в този момент, щеше да я види привлекателна, поразително красива, дива и секси. Маги се ужаси. Момчетата Райли направо щяха да я разкъсат, а тя седеше по средата и ги гледаше предизвикателно.

— Веднага пуснете дъщеря ми! — това бе команда, която само глупак не би изпълнил.

— Тя е луда — заяви едно от момчетата, които я бяха наобиколили. Той леко отпусна китката на Никол. — Опита се да ми счупи носа!

Маги се изправи срещу тях със здраво стиснати юмруци. Въпреки че дори най-малкият представител от семейство Райли беше по-висок от нея, всички отстъпиха настрана. Никой не би се изпречил срещу майка, която брани детето си. Особено срещу Маги и Никол.

— Какво става тук? — тя се обърна към всички, но гледаше само дъщеря си.

— Тя се нахвърли върху него — каза един от братовчедите. — Сбиха се и в следващия момент тя щеше да го размаже. Затова се намесихме.

— Никол! Какво се случи?

— Нищо — промърмори Никол. Нямаше намерение да отговаря на въпросите на майка си.

— Вярно ли е?

Тя сви рамене:

— Предполагам.

Маги отново се обърна към представителите на семейство Райли:

— Някой ще ми каже ли какво стана?

— Тя е виновна — обади се едно момиче с права черна коса. — Говорехме си за чичо Конър, а тя си отвори голямата уста и… — момичето внезапно спря и се изчерви.

Изведнъж всички се почувстваха неудобно и единственото им желание бе да се измъкнат от тази неприятна свада. Тя се обърна и видя, че Конър се е присъединил към тях. „По-добре да не знам — помисли си Маги. — Не ме интересува.“

— Всичко е под контрол, но мисля, че е време да си тръгваме — рече му тя.

 

 

Никол плака през целия път. В началото Чарли се опита да я разведри, но се разплака и той, почувствал непоносимото напрежение в джипа. В следващия момент Маги ги последва. Нямаше смисъл да ги пита какво е станало. Това само щеше да усложни положението. Никак не й беше леко и така.

Освен това Маги не искаше да мисли за тази глупава случка. Обикновено спречкване между тийнейджъри. Обаче Маги знаеше, че нещата не са толкова прости, и точно поради тази причина бе по-добре да не знае какво точно се е случило. Бе сигурна, че ще се разстрои, а не можеше да понесе повече неприятности.

Маги и Конър мълчаха. Пътуваха в пълна тишина.

„Добре дошъл в семейството, скъпи. Изпариха ли се всичките ти романтични илюзии?“ — Маги не можеше да се успокои.

Паркираха пред къщата й.

Майка й й беше казала, че никой не може да обича децата й като нея. Всъщност, докато ги гледаше как тичат към стаите си, облени в сълзи, дори на нея й беше трудно да ги обича. Любов — да, но разбирателство — едва ли.

— Бягай! — Маги се обърна към Конър, който се бе облегнал на джипа си. — Спасявай се! Живей живота си!

Но той не го направи. Вместо това разтвори широко ръце и тя се сгуши в обятията му. Не я интересуваше дали я гледат съседите.

— Надявам се един ден да не съжаляваш.

Конър я целуна по косата. Никой преди не беше го правил. Това я накара да се чувства обичана, сърцето й се стопли. През тялото й премина познатото желание. Защо нещата не бяха по-прости!

— Обзалагам се, че предпочиташ да си беше останала вкъщи.

— Не беше чак толкова зле.

Той повдигна брадичката й и я погледна право в очите.

— Гледай ме в очите, когато ми говориш.

— Добре де, излъгах — усмихна се тя. — Доста гадничко си беше.

— Поговорих си с майка ми, докато ти беше на двора при Никол и Чарли.

— Не е необходимо да се караш с нея.

— Напротив.

— Защо всичко трябва да е толкова сложно?

— Защото не сме на осемнайсет и всеки си има своите проблеми — миналото и на двамата беше свързано с много трудности, проблеми, които пречеха на бъдещето им.

— Майка ти мисли, че съм прекалено стара за теб.

— Майка ми понякога е ужасно досадна.

— Мисля, че просто иска да има внуци.

Ръцете му се спуснаха по ханша й. За по-красноречив намек не можеше и да се сети.

— Не виждам какъв е проблемът.

— Знаеш за какво става дума — майка му искаше внуци — цял футболен отбор — здрави, силни, хубави, във вените им да тече кръвта на Райли.

— От близо двайсет години вече не се интересувам от мнението на майка си, Маги. Не обръщай внимание на глупостите й.

— Радвам се — рече тя, но знаеше много добре какви неприятности може да създаде семейството. С Чарлс си живееха добре в чужбина, но щом се върнаха у дома, започнаха проблемите с родителите им. — Искаше ми се само децата да не се бяха представяли така.

— Какво значение има? Те и без това имат страхотно семейство. Едва ли ще им липсва моето.

— Самотните майки се оценяват по възпитанието на децата си. Днес се провалих от тази гледна точка.

— Майната му.

Маги се засмя:

— Колко лесно намираш разрешение на проблема!

— Ще се справим. Щом разберат, че връзката ни е сериозна, ще ни оставят на мира — притисна я до себе си.

— Спомняш ли си колко лесно ни беше в Кейп Мей? Дори не си знаехме фамилиите — копнежът по прекрасно прекарания уикенд бе твърде силен. Толкова й липсваше.

— Пак ще отидем там — обеща той и я погали.

— Разбира се — потвърди тя, макар да се страхуваше, че нещата няма да са същите. Вече знаеха прекалено много и искаха повече.