Барбара Бретън
Този път завинаги (21)

Двадесет и първа глава

— Не се тревожи. Тя е добре — посрещна я Рита.

Маги се вцепени.

— Кой е добре? Какво искаш да кажеш?

— Никол. Открихме я. Твоят приятел всеки момент ще я докара.

— Мамо, моля те да ми обясниш — Маги хвърли палтото си на най-близкия кухненски стол. — Къде сте я открили?

Ели се появи на вратата на кухнята — както винаги делова, с официален костюм на Али Макбийл и очила.

— Никол и Миси избягали от училище, за да отидат в Манхатън.

Маги седна на един стол.

— За Бога! Трябваше да се досетя — погледна към сестра си. — За да става модел, нали?

— Разбира се. Какво друго? Имала уговорка. Никол отишла в някакво студио във Форт Лий.

— А Миси?

— Тя се прибрала у дома. Ник я накарала да се закълне, че ще си мълчи. Но Ник се забавила и Миси не издържала.

— И кой отиде да я вземе? Клеър ли?

— Приятелят ти — рече майка й. — Не че беше много въодушевен от идеята.

— Стига, мамо! — извика Ели. — Добре, че беше той.

— Е, обади се тук-там. Голяма работа! — Рита явно бе възмутена.

— Наистина помогна — Ели се обърна към сестра си, чиято глава щеше да се пръсне от внезапно появилото се главоболие. — Не беше задължен да го прави.

— Ти трябваше да го направиш, Елинор — Рита стрелна с поглед втората си дъщеря. — Не биваше да намесваме чужди лица в семейните проблеми.

Маги се извърна и гневно я изгледа:

— Трябва да си благодарна, че го е направил. Къде е Клеър? Къде са чичо Джак и леля Тина? Явно не горят от желание да помагат. Къде са те в този труден момент?

— Той не е от семейството — майка й не се предаваше лесно. — Някои неща трябва да си останат между нас.

О, от семейството е и още как! Той бе част от нея. Осъзнаването на този факт бе като гръм от ясно небе. Едва сега го разбра, а всичко е било толкова просто. Той е нейното семейство, бе доказал това. Защо й трябваше толкова време, за да го проумее?

— Ти се смееш? — обърна се Рита към Маги. — Защо ти е толкова смешно?

— Щастлива съм — отвърна й тя. — Дъщеря ми е на сигурно място. Защо да не се смея.

— Надявам се, че ще я накажеш, задето ни изплаши до смърт — ядосано изрече майка й.

— Мамо, Никол е моя дъщеря. Остави ме аз да се погрижа за нея.

Маги се зае да прави кафе, а Ели уреди няколко делови срещи по мобилния си телефон, сложи лаптопа на кухненската маса и започна да работи.

Маги изпи две чаши кафе и погледна часовника си:

— Кога се обади Конър от Форт Лий?

— Около шест и половина. Колко е сега? — попита Рита.

— Минава девет.

Жените се спогледаха.

— Всичко е наред. Сигурно са попаднали в задръстване — успокои ги Рита.

В десет вече не бяха толкова сигурни. Маги обикаляше трапезарията като обезумяла. Няколко пъти се опитаха да се свържат с Конър, но не успяха. Маги, реши да разходи кучетата, после почисти. После се увери, че Чарли спи спокойно и е завит. Тъкмо беше започнала да подрежда килера, когато на вратата се позвъни и тя изтича да отвори.

— Те са! — развика се, без да може да сдържа вълнението си. Отиде до вратата и рязко я отвори. — Защо, по дяволите, се забавихте?…

— Госпожа О’Брайън?

На верандата стояха двама полицаи. Маги усети, че краката й се подкосяват. По-младият я хвана за ръка, за да я задържи.

— Да. Какво има? Какво се е случило?

— Злополука, госпожо О’Брайън.

Цялата се вледени. Мозъкът й отказа да функционира. След това сякаш бездната се отвори. „Злополука… удар с кола… в кома… Никол и Конър… О, Боже… О, Господи… моля те, нека да не е вярно…“

Майка й изкрещя, Ели изплака зад гърба й, Маги се обърна и рязко изрече:

— Спрете! Ще събудите Чарли — не му беше времето сега. Трябваше да разбере какво точно се е случило.

Полицаите я изчакаха. Маги грабна палтото, чантата и ключовете си.

— Някой трябва да остане при Чарли — обърна се тя към майка си и сестра си, които също бяха взели палтата си.

— Аз ще остана — предложи Ели и прегърна силно Маги. — Всичко ще се оправи. Ще видиш.

Улиците бяха пусти.

— Какво може да е станало? — продължаваше да шепне тя, докато следваше полицейската кола на север към Форт Лий.

Рита се пресегна и я потупа по ръката. За съжаление това не помогна особено на дъщеря й. Тя трябваше да преглътне и да направи всичко възможно да сдържи чувствата си. Толкова лесно би било да се отпусне, да излее мъката си, да поплаче, но не биваше. Не сега. Щеше да го направи, когато всички са в безопасност и всичко това е един лош спомен. Един лош сън. Не, не можеше да е истина.

Майка й усещаше, че не й се говори. Маги знаеше много добре какво се опитва да направи тя. Рита извади броеница от джоба на палтото си.

— Помоли се и за Конър, мамо. Ще го направиш ли? — попита я Маги.

Пристигнаха в болницата преди полунощ. Полицаите ги заведоха в спешното. Там Маги бе посрещната от медицинските сестри и лекарите. Трябваше да подпише най-различни формуляри, документи и какво ли още не. Заливаха я с информация, а тя не можеше да схване нищо.

— Дъщеря ви си е ударила главата при падането — уведоми я един от по-младите лекари, докато Маги попълваше данните.

— Бихте ли повторили? Не ви разбрах — не осъзнаваше какво й говорят. Дори не можеше да пише. Боже Господи, какво й ставаше!

— Дъщеря ви си е ударила главата. Когато я докараха, беше в безсъзнание. Според нас няма за какво да се тревожите. Не е опасно. Все пак ще изчакаме резултатите от изследванията. Ще я наблюдаваме известно време. Кракът й е счупен. Има охлузвания и синини. Раменната й става е изместена. Доста я боли, но не можем да дадем упойка, преди да сме установили какво точно е нараняването в областта на главата — уведоми я лекарката.

— Разбирам — каза тя, въпреки че нищо не разбираше.

Зад тези врати лежеше детето й, нейното малко момиченце, и мисълта, че изпитва болка я караше да се чувства отвратително. Не беше на себе си, искаше да удря с юмруци по стените на болницата, защото бе толкова безполезна?

Лекарката се обърна и се насочи към една от стаите.

Маги я хвана за рамото.

— Чакайте! Конър Райли… Той беше с дъщеря ми. Как е?

— Член на семейството ли сте?

— Не, близък приятел. Моля ви, кажете ми. Как е той?

— Съжалявам, но не мога да ви помогна. Скоро ще можете да видите дъщеря си. Само ще й направят рентгенови снимки.

Рита беше до телефоните близо до чакалнята. Говореше с Ели и Клеър. Маги й разказа накратко всичко, обърна се и се озова пред родителите на Конър.

Изглеждаха съсипани.

— Дъщеря ви — посрещна я госпожа Райли. — Как е?

— Ще се оправи. В момента й правят рентгенови снимки. Не е опасно — Маги пое дълбоко въздух и събра кураж да попита: — А Конър?

Госпожа Райли посърна още повече и зарови глава в прегръдката на мъжа си. Бащата на Конър я погледна и в погледа му Маги прочете това, от което се страхуваше.

— Зле е — отвърна той. — Фрактура на десния крак. Сътресение на мозъка. Разкъсан далак.

— Какъв ужас! — сърцето й спря да бие.

— Къде е? — едва промълви Маги.

— В операционната — отвърна й господин Райли. — По дяволите, как се е случило това?

— Не зная. На магистралата ли са били?

— Не — обясни майка му. — Пресичали улицата и една кола ги ударила. Можеш ли да си представиш?

Маги не можеше. Нищо не можеше да си представи. Главата й бе съвсем празна. Единственото, което чувстваше, бе страхът, който я задушаваше.

Тя разказа на семейство Райли малкото, което знаеше за Никол и фотографа, и за това как Конър се е притекъл на помощ и е отишъл да я вземе от Форт Лий. Страхуваше се, че госпожа Райли ще се нахвърли с обвинения, ще й каже, че не става за майка, но това не се случи. Жената се тревожеше за други неща. Вътре беше синът й и тя го обичаше така, както Маги обичаше Никол.

Вратите се разтвориха с трясък и останалите членове на семейство Райли нахлуха в чакалнята. Маги се обърна и се запъти към майка си, която бе на телефоните. Тя не бе близка на семейството, не бе кръвна роднина. Независимо колко силни бяха чувствата й към Конър, мястото й не бе при тях.

— Съжалявам — каза Рита.

Маги кимна.

— Ник ще се оправи.

— Знам — колко трудно бе да го изрече.

— Аз… Моля се за… за Конър.

Маги отпусна глава на гърдите на майка си и се опита да задържи сълзите си.

Семейство Райли се оттегли в другия край на чакалнята, а Маги и Рита останаха близо до телефоните. Мат дойде два пъти, за да попита какво е състоянието на Никол, но иначе изглеждаше, че бяха от два отбора. Малко след два през нощта една от медицинските сестри я извика.

— Можете да видите дъщеря си — усмихна се тя, а сърцето на Маги се изпълни с надежда. Отдавна не беше изпитвала такова облекчение.

Стаята беше на втория етаж. Маги последва сестрата през безброй много коридори, после през две двойни врати с табели за предупреждение, които биха изплашили и лекарите. Но тя не обърна внимание на нито един от надписите.

— Можете да останете само петнайсет минути — предупреди я медицинската сестра. — Доста я боли, но скоро ще й дадем успокоителни.

Маги благодари и влезе в стаята. Никол едва се виждаше от тръбички и превръзки. Изглеждаше толкова уязвима и крехка. Около дясното слепоочие косата й беше обръсната, а областта около окото беше тъмносиня. Маги се наведе да целуне малкото си момиченце. Толкова бе красива. Искаше да я докосва, да я гледа.

Никол отвори очи веднага щом усети целувката на майка си.

— Мамо!

Маги се развълнува. Беше минало толкова време, откакто децата й я наричаха така. Бе като песен за душата и.

— Как си, миличко?

— Конър… — гласът й бе дрезгав и едва се долавяше заради тръбичките. — Как е той?

„О, Боже, прости ми тази лъжа!“

— Добре е, мила. В операционната е, но ще се оправи. — „От моята уста в божиите уши!“

— Аз… Съжалявам.

— Ш-ш-ш! — Маги я погали по главата. — Ще поговорим за това друг път. Сега искам само да се оправиш. После ще разполагаме с цялото време на света, за да си поговорим и за останалите неща.

— Той го направи — прошепна Никол. — Той ме спаси.

Майка й се наведе, за да чува думите й.

— Какво каза, миличко?

— Конър ме спаси… той ме махна от пътя… — продължи да й разказва тя. Думите й започнаха да достигат до Маги и тя осъзна значението им.

— Пресичала си улицата — повтаряше тя — и някаква кола е изскочила.

Очите на дъщеря й бяха затворени. Отвори ги и леко кимна.

— Пресичах улицата и отнякъде изскочи кола… Аз… Колата се… приближаваше… — сълзи обляха страните й. — Той се хвърли към мен… Чух как колата го… — изведнъж спря.

Маги я погали нежно по страната.

„Той ти е спасил живота!“ Наблюдаваше как дъщеря й възвръща самообладанието си. Колко много си приличаха! Едва сега го осъзнаваше. И двете не се даваха лесно, бяха независими и упорити, не показваха страха си, не приемаха ничия помощ. Ако не беше Конър, едва ли щеше да го разбере. „Значи е спасил живота на моето малко момиче, жертвайки своя.“ Едва ли би могло да има по-голямо доказателство за любовта му. Тя беше толкова развълнувана, че й прималя. Едновременно изпитваше болка, страх, любов и надежда. Никога не бе изпитвала толкова силни чувства. Връзката между тях бе неразрушима. В този момент го осъзна, толкова много се бе съмнявала, а сега това бе най-естественото нещо, което можеше да помисли. Връзката им бе реална и здрава. Ставаше въпрос за любов, желание, семейство, лоялност, смелост, уважение. Тяхната връзка трябваше да има и щастлив край. Най-сетне беше намерила мъжа на живота си! Моля те, Боже, запази го!

Сестрата почука на вратата и влезе.

— Мисля, че е време да свършвате, дами. Пациентката трябва да почива.

— Да, почини си добре — прошепна Маги на дъщеря си, докато я целуваше. — Аз съм тук — докосна носа й с върха на показалеца си. — Обичам те, Никол.

— Аз също те обичам, мамо.

Маги се върна в чакалнята. Мислеше за казаното от Никол, когато видя Клеър, Ели и сънливия Чарли, които седяха на дивана срещу семейство Райли. Сестрите й станаха, щом я видяха:

— О, Маги! — възкликна Клеър, щом я видя. Маги я прегърна. — Съжалявам. Прости ми. Аз съм виновна.

— Не си. Трябваше да се сетя, че ще направи нещо подобно. Иска ми се да те бях оставила да се погрижиш за всичко — Маги избърса сълзите от страните на сестра си.

— Ти беше права — продължи разплакана Клеър. — Интересувах се само от себе си. И за миг не помислих за Никол.

— И ти беше права. Наистина ревнувам. Ако можех да избирам как да живея, щях да живея като теб.

Лицето на Клеър почервеня. За пръв път в живота си Маги виждаше сестра си притеснена и това я поласка.

— Правила съм много грешки — каза Клеър.

— О, аз нямаше да ги правя — отбеляза Маги и двете се засмяха. Имаха още много неща да си кажат, но най-важното в този момент бе, че бяха направили първата и най-трудна стъпка.

— Добри новини? — Мат Райли се появи зад тях. — Надявам се да са добри.

— Никол е добре — осведоми го Маги и го представи на сестра си Клеър. — А Конър? — попита тя, мислейки си: „Знам, че не ме харесваш, но аз го обичам и искам да бъда част от живота му.“

— Хирургът каза, че ще ни съобщи, когато приключат. Надяваме се, че всичко ще е наред.

Маги кимна. Знаеше, че в техните очи е случайна приятелка, която няма никакво право да се интересува от състоянието на Конър. Жена с прекалено много отговорности, а те не искаха синът им да си усложнява живота. Конър беше в операционната, защото беше рискувал живота си, за да спаси дъщеря й. Те заслужаваха да знаят, че са възпитали герой.

— Дали майка ти ще иска да поговори с мен?

Мат вдигна рамене.

— Кога не е искала? — той остана при семейството.

— Извинете, че ви притеснявам — каза тя, като застана пред госпожа Райли, — но бих искала да поговоря с вас.

Госпожа Райли подаде чашата е кафе на съпруга си и се изправи.

— Как е дъщеря ви? — попита тя, когато се приближиха до по-отдалечен ъгъл, близо до стаята на сестрите. — Рита ми каза, че са ви позволили да я видите.

— Резултатите от изследванията още не са излезли, но изглежда добре.

Госпожа Райли се прекръсти.

— Слава Богу!

— Да. И на Конър.

— На Конър ли? — тя се намръщи. — Какво общо има той?

— Той я е спасил — отговори й Маги е треперещ глас. Повтори разказа на Никол. — Ако не беше той, дъщеря ми нямаше да е жива сега.

Майка му се разплака. Опита се да каже нещо, но не бе способна.

— Да, той е герой — вместо нея каза Маги.

Госпожа Райли кимна. И двете знаеха какво голямо значение имаха тези думи. В онзи труден момент Конър бе действал, без да се поколебае и без да се замисли за собствения си живот. Значи не беше страхливец.

— Благодаря ви — майка му се обърна към роднините си, готова да им каже това, което бе научила.

Маги се върна при своите.

Чарли и Мат оживено разговаряха за шансовете на „Джетс“ да спечелят купата. Чарли беше грейнал от радост. Маги изпита уважение и беше приятно изненадана, като видя как Мат се отнася със сина й.

— Недей да съдиш майка му прекалено строго — Рита сложи ръка върху рамото й. — Синът й е в операционната. Уплашена е. Помисли си как се чувстваше ти, преда да разбереш, че Ник ще се оправи.

— Има нещо друго, мамо. Тя ме приема така, както ти приемаш Конър.

Майка й я погледна учудено.

— Аз не го показвам.

Дъщеря й горчиво се усмихна:

— Така ли? Ти и дъщерите ти отдавна си казахте мнението.

— Просто не желая да повтаряш моите грешки. Искам да се омъжиш за човек, който поставя твоето щастие на първо място. Някой, който е готов да се жертва за теб.

— Мисля, че го намерих — отвърна Маги.

 

 

— Маги. Маги, събуди се.

Бледото лице на Никол в болничното легло, превръзките, тръбичките… Миризмата. Звуците… Конър!

Тя отвори очи и видя Мат Райли.

— Той се възстановява и иска да те види — младият мъж се обърна към семейство Райли. — Те направо пощуряха, но казал на сестрата от интензивното, че ще види само теб.

Тя скочи и се опита да се пооправи. Де да имаше гребен и червило! Или четка за зъби… Или пък четка за коса.

Семейство Райли не бяха много очаровани, но сега не й беше до тях. Той беше жив! Беше в съзнание. Искаше да я види. И Бог й беше свидетел, че и тя желаеше същото. Искаше да го прегърне, да почувства мириса му, да му разкаже всичко, което бе на сърцето й, да му благодари. Искаше да изрази безграничната си любов и благодарност към него.

Вече знаеше къде е интензивното. Колко странно нещо е животът! Преди това й бе позволено да види Никол два пъти. Конър се намираше през три стаи от нея. Наистина бе странно, била е толкова близо и едновременно толкова далече от него.

Щом влезе, Конър отвори очи. Маги се почувства така, както когато го видя за пръв път. Сякаш Бог бе изпратил всичките ангели от рая да я напътстват и да й помагат. Чувстваше се благословена.

— Никол! — гласът му беше слаб и дрезгав.

Тя коленичи до леглото и хвана ръката му, по която се преплитаха системите и тръбичките.

— Ще се оправи.

Той затвори очи, но не успя да скрие сълзите си.

— Тя е добро дете, Маги.

— Знам. Благодаря ти, че спаси живота на детето ми.

Конър стисна ръката й. Този толкова прост жест означаваше изключително много и за двамата. Маги му отвърна със същото. Знаеха най-интимните си тайни, бяха споделяли изпепеляваща страст, но този момент на мълчание означаваше много повече от всички преживени мигове заедно. По този начин се създаваше едно семейство, помисли си тя. Градиш го с любов, взаимно доверие, нежност и уважение и то никога не се разрушава, независимо през колко трудности се минава. Защото в неговата основа стои безопасността, сигурността, защитата. С мъж като Конър нямаше нищо невъзможно.

Тя искаше да му каже толкова много неща, но трябваше да го остави да си почива. От време на време той се унасяше, болките му бяха силни.

— Майка ти също иска да те види. Аз пак ще се върна, няма да те оставя.

Той се усмихна. Това бе най-хубавият подарък, който би могла да получи.

За нейна изненада майка му беше застанала до леглото на Никол.

— Доста е изтощен — рече тя на госпожа Райли, — но ще се радва да ви види.

Майка му кимна. Маги видя болката, изписана върху лицето й, объркването. Може би бе започнала да я приема.

— Толкова е млада! — двете наблюдаваха спящата Никол.

— Да. Понякога забравям това — каза Маги.

— На тази възраст вече бях бременна с Майн, Понякога през нощта плачех, не можех да спя. Чудя се защо толкова исках семейство.

— Аз също. Някога дори си мисля защо не постъпя в манастир, та да избягам от всички отговорности.

Майка му се засмя умерено.

— Е, аз не стигам чак дотам.

— Какво ли не бих дала понякога, за да се наспя.

— Ще порасне. Знам, че сега не ти се вярва, но нещата ще се оправят. Скоро малкото момиченце ще се превърне в зрял и самостоятелен човек.

Госпожа Райли бе много мила.

— Всички така казват, но не вярвам. Наистина, умът ми не го побира.

— Ако искаш, прибери се и си почини малко, а аз ще я наглеждам.

— Благодаря — Маги бе поразена от предложението. — Ще се радвам да направя същото за теб.

Но и двете останаха на местата си.

— Няма да го направиш, нали? — рече майка му.

— За нищо на света. А ти?

— Няма да мръдна оттук.

Те се спогледаха и се засмяха. За момент бяха просто две майки, обединени от нещастието.