Константин Кунин
Васко да Гама (9)

Скарване

Сутринта съчиняват ново писмо и Монсаид пак го отнася в града. Привечер идва отговор. Владетелят на Каликут съобщава, че е заповядал да поставят стража при магазина, която да държи моплахите на почетно разстояние. По-нататък той пише, че ще продаде на португалците подправки от собствените си складове и ще приеме в замяна португалски стоки. Без съмнение в това решение се чувствува влиянието на индийските търговци, които с всички сили се стремят да пречат на съперниците си моплахи.

— Не бъдете много придирчиви — съветва Васко да Гама Диас и другарите му. — Помнете, че ползата от тази търговия ще бъде толкова голяма, че не си струва да проявяват дребнавост. Отстъпвайте, давайте подаръци на индийците — чиновници на Заморин, не се засягайте, ако ви носят долнокачествени стоки, и много не се пазарете.

Васко да Гама позволява на екипажа да посещава брега. Капитаните на корабите пускат моряците на смени. Васко да Гама най-строго им забранява да се разделят. Той се страхува, че моплахите ще ги следят и ще убиват тези, които се отделят.

На брега дежурят закотвени португалски лодки. Под камизолите си моряците имат брони, край бордовете лежат копия, а под пейките — мечове. Васко да Гама заповядва на дежурещите в лодките войници да са готови всеки момент да се притекат на помощ на другарите си от брега.

Моряците носят за продан дрехи и дреболии, за да могат да си купят поне шепа подправки. Малцина от тях знаят цената на подправките в Европа и ги купуват, за да има с какво да подкрепят разказите за славното пътешествие в Индия след завръщането си в Португалия.

Но моряците са разочаровани от Индия. В родината си те са слушали много разкази за Индия като за страна, където златото може да се събира с лопати, а подправките растат в такова изобилие, както жълъдите в португалските гори.

В същност положението се оказва съвсем друго. Подправките в Каликут са в ръцете на едрите търговци. От дребните търговци можеш да купиш само няколко шепи черен пипер, джинджифил или карамфил. Нещо повече, на португалците се налага да продават дрехите си на безценица — за риза, която в Португалия струва триста рейси, в Каликут дават само тридесет. Моряците проклинат „алчността на индийците“, но са принудени да отстъпят. Никой няма злато и сребро. Получената предварително заплата е прахосана още преди отплаването или е оставена на семействата им в Португалия.

Като скитат из града, моряците виждат истинска Индия — Индия на жалките къщурки и колибите, Индия на измъчените селяни, Индия на глада и нуждата. Просяци на тълпи ходят след моряците. Децата тичат около тях и си просят храна.

Всеки ден на корабите пристигат гости и търговци. За да предразположи към себе си населението, Васко да Гама заповядва да хранят всички, които идват.

Когато вестта, че чужденците хранят безплатно, се разчува между бедното население, португалците не могат да се отърват от гладни посетители. Това гостоприемство е твърде разорително, но Васко да Гама счита, че е необходимо да установят дружески отношения с туземците, за което си струва да бъдат пренебрегнати всички други съображения.

Сега вече търговията в магазина тръгва другояче. Пред вратите вместо португалски часови застават наири. Издадена е заповед, която забранява на моплахите да се приближават до магазина.

В магазина идва главният ковчежник на Заморин, проверява везните на португалците и заповядва да донесат подправки. Цял ден носачи мъкнат чували с черен пипер. Два дни го теглят, като писарят Алварес де Брага и ковчежникът на Заморин водят отделни сметки. След това пипера изсипват в сандък.

Всяка вечер купените през деня подправки се пренасят на брега и оттам с лодки се прехвърлят в корабите. В корабните трюмове дърводелци под ръководството на лоцманите от Малинди правят за всяка отделна подправка непроницаема преградка. Така ароматите на подправките няма да се размесват и цената им няма да се понижи. След това черният пипер изчезва. Пикантният аромат на джинджифила сменя острия аромат на пипера. Три дни товарят джинджифил.

Монсаид и Диого Диас нервничат. Явно е, че тук Заморин и чиновниците му нещо хитруват. В джинджифила има и червена глина уж „за сила“. Диас счита, че „това е истинско ограбване на португалците“. Но Васко да Гама заповядва да не се вдига шум: „Ние и без друго получаваме подправките евтино, а да се скараме с тях винаги има време.“

След три дни приключват и товаренето на джинджифила. Идва ред на канелата. Монсаид се възмущава. Предстои да получат карамфил и шафран. Канелата като лека стока трябва да бъде натоварена последна, но ковчежникът, чувствувайки, че португалците са склонни да отстъпят, настоява на своето и канелата е натоварена по-рано, отколкото е необходимо.

За подправките индийците получават мед, живак, корали, кехлибар и гердани. От платовете им не се интересуват, защото до унищожаването на занаятчийското тъкачество в Индия от англичаните индийските тъкани нямат равни на себе си нито по качество, нито по стойност.

И тъй търговията потръгва. Португалците разбират, че цените, по които плащат, са по-високи от цените на каликутския пазар, виждат, че понякога им дават второкачествена стока, но са доволни от търговията. Ако могат да закарат стоката в Португалия въпреки всичко ще получат огромни печалби — толкова голяма е разликата в цените на подправките в Европа и Индия.

Само Монсаид започва отново да нервничи. Той е научил от свои приятели, че моплахите подготвят нова интрига. Този път те използуват отстъпчивостта на португалците при закупуване на стоките.

— Къде се е чуло и видяло — твърдят те, — търговци да плащат за подправки такива луди пари, да приемат безропотно лоша стока, че и да плащат за нея като за добра? Защо между португалците има толкова малко търговци и толкова много войници? И къде е „Армадата“, за която толкова тръбиха португалците, когато пристигнаха? Не, те не са мирни търговци! Те са шпиони на пирати и след като разузнаят, каквото им е необходимо, ще се върнат и ще разграбят Каликут.

Най-после до тях прониква и новината, че моплахите тайно са изпратили в Червено море бързоходен кораб при египтяните и че силна египетска флота вече се движи насам, за да разгроми португалците.

Тази новина разтревожва Васко да Гама. Време е да напуснат Индия. Командирът обаче не иска да издаде страха си и изпраща Диас при Заморин с прощално писмо и подаръци, но интригите на моплахите вече са извършили своето. Четири дни Диас чака да бъде приет от Заморин. Най-после го пускат в двореца. Заморин приема Диас много студено, не изслушва до края встъпителната му реч и казва, че самият той не иска да гледа подаръците на Васко да Гама и нека той ги предаде на чиновника му, който добавя от себе си, че преди заминаването си Васко да Гама трябва да заплати шестстотин ксерафина^[1] мито. Диас, малко смутен от приема, обещава да предаде всичко на командира си.

Диас напуска двореца много късно, но не му дават изпращачи и той тръгва към главния пазар с намерение да пренощува в португалския магазин. Скоро разбира, че го преследват. Наистина зад него не се вижда никой, защото преследвачите не искат да се мяркат пред очите му, но той чува стъпките им по кривите улички. Диас тръгва по-бързо и изважда кинжала си.

Ето и пазарния площад. Той пресича обляния с лунна светлина площад и почуква с дръжката на кинжала си на вратата. Сънен наир го пуска да влезе, а самият той излиза навън.

Скоро се дочува шум от стъпките на преследвачите. Те започват да преговарят с наира; той извиква от магазина другарите си. След това се чува щракане на ключалка. Магазинът е заключен отвън и португалците разбират, че са попаднали в капан.

На другия ден, 14 септември, по всички пазари и площади на Каликут и Пандарани Колам ходят облечени в червено глашатаи, които бият барабани и съобщават на населението, че Заморин е изобличил португалците в шпионаж и забранява на всички да имат работа с тях. Това чуват лоцманите от Малинди и съобщават на командира.

Положението става тежко. Лошият мир със Заморин се е свършил и започва доброто скарване. Васко да Гама не знае дали са убити Диас и другарите му или са попаднали в плен, а всеки момент в пристанището може да се появи египетската ескадра.

На 14 и 15 септември никой не идва на корабите. Приготвената за гостите храна вкисва. Едва на 16-и се доближава лодка. В нея има петима младежи. Те заявяват, че искат да продадат скъпоценни камъни. Но по всичко личи, че те са шпиони на моплахите.

Въпреки всичко Васко да Гама заповядва да се държат с тях вежливо. На другия ден става ясно, че бойкотирането на португалците, което се опитал да организира Заморин, не е успяло. При португалците пак започват да идват посетители. Този път Васко да Гама се вглежда в тях особено внимателно и на 19 септември забелязва между гостите дванадесет души богато облечени и, както изглежда, членове на знатни семейства и заповядва да ги задържат. По един от задържаните той изпраща писмо на Заморин, в което предлага да размени задържаните индийци с Диас и другарите му, а след това напуска Пандарани Колам и се насочва към Каликут. Оказва се, че Васко да Гама не е сгрешил и че наистина е арестувал много влиятелни лица. Роднините им започват да молят Заморин да се съгласи с предложението на португалците. Подкрепят ги индийските търговци. Натискът оказва необходимото въздействие и Заморин извиква при себе си Диас. Този път той е приветлив и весел.

— Защо вашият началник задържа моите поданици? — пита той.

Диас разбира, че Васко да Гама е взел заложници, и става по-смел.

— Ти ни превърна в пленници — казва той. — В отговор нашият командир е задържал твоите хора.

— Добре — отговаря Заморин, — ще ви освободя. Искал ли е от вас нещо моят чиновник? — пита той, като се прави, че не знае за исканите от чиновника му 600 ксерафина. Диас кимва утвърдително.

— Нима си забравил — с престорен гняв се обръща Заморин към чиновника, — че неотдавна твоят предшественик заплати с главата си опита да изнуди един търговец. А вие си идете на корабите и отнесете моето писмо за вашия крал.

Писарят връчва на Диого Диас обвит с бял плат лист от някакво дърво. На него пише на арабски: „Васко да Гама, твоят придворен, дойде в моята страна, което много ме зарадва. Земята ми е много богата с карамфил, джинджифил, канела, черен пипер и скъпоценни камъни. В замяна искам да получа от тебе злато, сребро, корали и червени платове.“

Португалецът се покланя на Заморин и напуска двореца.

Отвеждат Диас и другарите му на брега и на 27 септември до корабите се приближават лодки. С тях довеждат португалците. Но Васко да Гама освобождава само половината от пленниците. Шестима души той решава да задържи, докато от склада не докарат португалските стоки.

На разсъмване с малка лодка пристига Монсаид. Той е кален, чалмата му е завита небрежно, единият й край се мотае. Добре гледаната и поддържана брада е разрошена и в нея се виждат сламки и разни дребни боклучета. В ръцете си държи малка кожена красива торба. Монсаид моли да го заведат при командира. Когато остават сами, мавърът започва да разказва, като се запъва и прекъсва разказа си:

— Ограбиха къщата ми. Ето само тази торба със скъпоценни камъни можах да отнеса със себе си. Цялата нощ прекарах в плевника на съседа в сламата на кучето и слушах как си делят вещите ми, как спорят за дрехите ми, как разбиват сандъците ми и проклинат името ми. Те казват, че съм се продал на християните, че съм преоблечен християнин, изпратен в Каликут от португалския крал, че съм ренегат, че трябва да ме убият. И наистина щяха да ме убият, ако ме бяха намерили. О, злощастна моя съдба! Всичко е загубено, всичко е загубено! Ако и ти ме изгониш, аз ще загина! — стене той.

Васко да Гама разрешава на Монсаид да остане на кораба.

Привечер към корабите се приближават десет лодки. Дошлите показват парчета плат, взети от португалския склад в Каликут, и със знаци предлагат да ги разменят със задържаните от португалците индийци. Васко да Гама обаче взема друго решение.

— Предай им — казва той на Монсаид, който е успял да се измие, преоблече и сега стои до Васко да Гама на кърмата, като че ли нищо не е било, — предай им, че това са жалки останки от стоките, които се пазеха в нашия склад. Те не ни трябват. А индийците аз ще отведа в Португалия. Нека видят с очите си, че маврите са лъгали и че португалците не са крадци и мошеници, а ние ще се върнем и ще отмъстим на всички, които ни желаеха злото. Ще им покажем как отвръщат португалците на оскърбленията!

На 30 септември корабите тръгват на път. Двадесет лодки, пълни с въоръжени хора, се опитват да преследват португалците, но Васко да Гама заповядва да дадат залп от бомбардите. Дори и това не спира преследвачите. Те преследват малкия „Берио“, като се опитват да го заобиколят и откъснат от останалите кораби.

Започва буря. Пелена от дъжд скрива индийския бряг. Силен вятър подгонва корабите в открито море. След няколко часа бурята преминава и слънцето пак блясва, но вече не се виждат нито лодките на преследвачите, нито индийската земя.