Константин Кунин
Васко да Гама (19)

Последно плаване

За четиринадесетте кораба от ескадрата на адмирала на Индия едва се намира място в някога пустото устие на Тахо. За четвърт век тук всичко се е изменило. Минало е времето на плаванията в затворените басейни на Средиземно, Балтийско и Северно море. Лисабон се оказва на кръстопътя на важни океански пътища. Кораби, дошли от четирите части на света, се трупат пред входа на португалската столица. От Африка докарват оковани черни роби, кремава слонова кост, скъпи пера за украшения, ароматна амбра, тръпчиви смоли. Индия, Цейлон, Малака и непознатите „Острови на подправките“ изпращат черен пипер и памук, мускус и ревен, мускатов цвят и кинжали, карамфил и платове. От Мадейра корабите докарват вино, от остров Сан Томе — захар, от Мароко — обработени и сурови кожи. Прочутите фламандски градове изпращат огледала, сукно и сирене; Шотландия и Норвегия — селда и треска, Ормуз — коприна и ориз. Французите докарват кадифе, тафта, шапки, чорапи и обувки, венецианците — скъпо стъкло и гоблени. От другите португалски градове докарват в столицата за изпращане по море сол, вина, зехтин и плодове.

Флотата е готова за отплаване. Най-после на борда на адмиралския кораб се качва адмиралът на Индия — набит широкоплещест старец с дълга бяла брада. Адмиралът кара шестдесет и петата си година. Той е облечен с мантия на рицарите от Ордена на кръста, а на главата си има тъмносиня барета. Тежък мен виси на кръста му. Подрънкват сребърните му шпори.

Със стария адмирал пътуват и двама юноши — синовете му дом Естевао и дом Пауло. Вицекралят се придружава от многобройни, пъстро облечени и добре охранени слуги — майордом, слуги със сребърни жезли, два пажа със златни вериги на шиите, много лакеи и телохранители, стражи и куриери в ливреите на дома да Гама.

Старият адмирал счита, че трябва да порази въображението на жителите от Изтока с великолепие и разкош. Той носи със себе си сребърни съдове с богата украса, фламандски килими и покривки от брокат. Дом Васко обича да парадира с щедрост и голямо гостоприемство. Кореа пише, че по време на третото плаване за Индия „слуги поднасяха на трапезата му огромни блюда като на крал, а специален слуга му поднасяше съд за измиване на ръцете и кърпа и всички се държаха така, като че ли присъствува самият крал“.

В свитата на адмирала има най-знатни португалски дворяни. Те му оказват кралски почести, приклякат на едно коляно, когато разговарят с него. В ескадрата на Васко да Гама има три хиляди души. Когато отива на кораба, адмиралът проверява амуницията, продоволствените запаси и снаряжението. Намира, че всичко е в ред. Време е да тръгват, но адмиралът на Индия си спомня за нещо неотложно.

Към всички кораби се отправят пратеници на адмирала. Те прочитат на глас, а след това заковават на мачтите заповед. Дом Васко пише, че през последните години е имало случаи, когато на корабите, отиващи за Индия, са прониквали жени. Адмиралът забранява да се вземат жени „както затова, че те погубват душите, така и затова, че заради тях възникват кавги и дуели“.

Адмиралът заповядва:

„Жените, намерени на корабите, след като ескадрата напусне устието на Тахо, ще бъдат публично бити с пръчки; ако са омъжени жени — веднага след това ще бъдат изпратени във вериги в Португалия; ако са робини — Ще бъдат конфискувани. Тези, които са ги взели, ще бъдат оковани във вериги и извратени в Португалия…

… Капитаните, които открият на кораба си жени, но не съобщят за това на адмирала, ще бъдат лишени от полагащата им се част от морската плячка.“

Тази заповед предизвиква на корабите голямо недоволство. Безвъзвратно минало са простите и сурови времена, когато моряците и командирите се подчиняват само на жестоките закони на морето. Португалските идалго са се развратили и разхайтили. Те са свикнали да плават и живеят на Изток с всички удобства. Но те познават суровия характер на великия мореплавател и никой не се решава да изкаже гласно недоволството си.

На 9 април 1524 г. корабите напускат Португалия. Плаването през Атлантическия океан минава без приключения. Времето е прекрасно. След толкова години принудително бездействие старият адмирал пак води ескадра по морските простори. Той дълго стои на откритата кърма. Соленият вятър ласкаво развява бялата му брада. Васко да Гама се ободрява и подмладява. Приближените му с удоволствие забелязват, че е станал по-добър, че по-малко хока за провинения; че дълго разговаря с моряците и дори се шегува с тях, макар че шегите му са доста своеобразни.

На кораба на граф Видигейра пътува кормчията Диого Ботельо, на когото по-късно е съдено да върши изключително смело плаване с лодка от Индия до Португалия.

В 1524 г. Диого Ботельо — първокласен кормчия; но много избухлив човек — лежи в лисабонския затвор. Той се скарал с краля и Мануел Щастливи, страхувайки се, че Ботельо ще последва примера на Магелан и ще напусне Португалия, заповядва да го хвърлят в затвора.

Дом Васко знае, че Ботельо е един от най-добрите португалски кормчии и затова моли краля да разреши на Ботельо да отплава с него за Индия. Кралят се съгласява, но при условие, че той няма да се връща в Португалия без негово съгласие.

По пътя дом Васко често се съветва с младия кормчия, но винаги му дава да разбере, че отива на заточение.

— Всички добри кормчии са страшно капризни — казва адмиралът. — С вас трябва да се държат строго. Ето, ако кралят беше заповядал да отсекат главата, на Магелан, когато той посмя да се обиди, че не му е увеличена заплатата, всичко би било прекрасно и Магелан не би извършил своите открития във вреда на Португалия. Пък и вие, Ботельо, погледнете докъде ви доведе вашата гордост. Вие, прекрасният кормчия, пътувате като заточеник за Индия!

Адмиралът разпитва дълго за работите в Индия и всичка, се учудват, че този старец, прекарал в своя еворски дом почти двадесет години, не се е откъснал от работите в Индия и е в течение на най-дребните въпроси, свързани с португалската политика в Индия. Ясно е, че през всичките тези години той внимателно е следил промените, извършващи се в Индия, всичко е претеглял и обмислял и за всичко е имал свое мнение.

Минават благополучно нос Добра надежда. Сега португалците не се нуждаят от мавритански лоцмани: техните собствени кормчии уверено водят корабите по познатия път. Близо до Мозамбик се счупва реят на адмиралския кораб. Трябва да се отбият в Мозамбик. На 14 август; се приближават до брега. На кораба бързо идват португалците — командирът на крепостта и началникът на факторията. Идва и арабският султан на Мозамбик — послушна играчка в ръцете на португалците.

Колко се е променило всичко! Преди двадесет и седем години в това пристанище Васко да Гама се опитва да намери лоцмани и напразно търси вода за пиене. Тогава той е принуден да действува с измама или сила, а сега португалците са господари на морето и царчетата от крайбрежните градове изпълняват всичките им желания.

Но доброто настроение на адмирала скоро се сменя с гняв. В Мозамбик става ясно, че въпреки най-строгата заповед на адмирала три млади жени не поискали да напуснат своите възлюбени и решили да отидат в Индия с корабите на граф Видигейра.

Васко да Гама е разгневен. Тон заповядва да доведат младите жени на адмиралския кораб и да ги заключат в трюма като най-големи престъпнички. Когато някои от командирите се опитва да се застъпи за неподчинилите се жени, адмиралът изпада в такава ярост, че два дни никои освен синовете му не се решава да го заговори.

От Мозамбик отплават към Малинди, но насрещният вятър не позволява на тежките кораби да се приближат до брега. Тогава Васко да Гама изпраща в Малинди една от каравелите под командуването на Мосем Гаспар Гомем, роден в Майорка. Гомем предава на султана на Малинди, стар приятел на Васко да Гама, богати подаръци и съжаленията на адмирала. След това каравелата на Гомем бърза да настигне флотата на адмирала. Майорканецът обаче не е в добри отношения със своя екипаж. Неговите моряци и кормчията му организират заговор, убиват капитана и се отправят към арабския бряг, за да пиратствуват. Много по-късно от Гоа е изпратена ескадра, която да залови бунтовниците. Докарват ги в Индия и ги обесват. Друг кораб от ескадрата на адмирала близо до Малинди се натъква на подводни скали и се разбива.

На 8 септември ескадрата се намира в открито море. Горещ ден е. Спокойното море блести като сребро. Внезапен удар разтърсва кораба до основи. Моряците решават, че корабът се е натъкнал на подводни скали. Бързо прибират платната, спускат лодки и започват да товарят продуктите. Изведнъж втори удар разтърсва кораба. Полетяват сандъци и бъчви, топовете се откъсват от местата си и започват да се търкалят по наклонената палуба, събаряйки хората. Морето сякаш кипи, макар че няма вятър. Огромни вълни без ред връхлитат една върху друга и се разбиват със страшен грохот. Новите удари предизвикват объркване и паника сред португалците. Но внезапно от кърмата се чува гръмкият глас на адмирала: „Приятели, успокойте се! И морето трепери при среща с португалците. Не се страхувайте, това е земетресение.“

Последват още няколко удара, но паниката вече е преминала. Португалците ловят побеснелите топове и сандъци и ги завързват за бордовете с въжета.

Изведнъж завалява проливен дъжд, който едва не потопява лодките, спуснати от португалците в морето след първия удар. През време на земетресението загива един човек — лакеят на адмирала. Той помислил, че корабът се е натъкнал на подводни скали, хвърлил се в морето и се удавил.

На другия ден португалците срещат мавритански кораби. Адмиралът си спомня старите времена. Той лично ръководи боя като дава високо команди, а когато заобиколеният от всички страни мавритански кораб е взет на абордаж, не може да се сдържи и заплесква с ръце.

Както винаги, португалците ограбват и потопяват кораба и убиват всички пленени маври освен лоцмана. Адмиралът заповядва на пленения лоцман да води кораба по най-краткия път към Индия. Корабите пътуват четири дни. Моряците жадно се вглеждат в далечината, но бряг все не се вижда. На кораба отново настъпва объркване.

Спомнят си, че най-видните астролози, съставили хороскоп за 1524 г., предсказали: „Или всемирен потоп, или най-малко небивало досега наводнение, защото всички планети се срещат в съзвездието Риби.“ Мнозина, повярвали на това предсказание, захвърлят всичко и очакват потопа. Някои португалски велможи си построяват скривалища във високите планини и си приготвят там запаси от сухари.

Сега, като не виждат никакъв бряг, спътниците на адмирала решават, че през време на земетресението цялата суша е била погълната от океана и те „няма къде да спрат“.

Васко да Гама заповядва да подложат лоцмана на мъчения, като мисли, че той нарочно води португалските кораби по неверен път. Оказва се обаче, че лоцманът не е разбрал правилно думите на адмирала и вместо да поведе ескадрата към най-близкия бряг, той я повел към пристанището Чаул.

На 15 септември корабите се приближават до Чаул. Това е първият индийски град по пътя на Васко да Гама. Според обичаи тук той приема титлата вицекрал. Сега на изток от нос Добра надежда думата му е закон. Гаспар Кореа пише: „Над всички хора, намиращи се отвъд нос Добра надежда, той имаше съдебна и законодателна власт, равна на властта на самия крал. Той се отнасяше към хората с голямо пренебрежение и всеки момент можеше да се разгневи, защото беше много избухлив. Много се страхуваха от него и го уважаваха. Той беше сведущ по всички въпроси.“

Оказва се, че предишният губернатор дом Дуарте де Мезенеш се намира в Ормуз, където търгува много изгодно с маврите. Вицекралят нарежда да не позволят на дом Дуарте да слезе в Чаул, да му дадат храна за не повече от четири дни и да не изпълняват никакви негови нареждания.

На 24 септември 1524 г. Васко да Гама пристига в Гоа. Дворянството на столицата се готви да посрещне достойно новия вицекрал. Приготвени са богати подаръци, а монахът доминиканец трябва да изнесе съответна за случая проповед. Знатните домове се подготвят за пиршества и приеми.

Старият адмирал обаче смайва всички. Когато научава за приготовленията, той се разсърдва и се съгласява само да влезе тържествено в града. На другия ден той потъва до гуша във всекидневната работа. Палатата на град Гоа пише на краля:

„Мнозина отиваха при него с подаръци, защото е прието да се поднасят подаръци на новопристигналите губернатори, но той не взе нищо нито от християните, нито от маврите, нито дори от града, което за всички беше много странно, защото според отдавна установен обичай всички приемаха подаръци.“

Васко да Гама има друго понятие за чест. Старият ветеран вижда, че положението в Индия не е добро и мисли да го оправи със строга дисциплина. Дом Васко няма широкия поглед на д’Албукерк и се надява със строгост, правосъдие и личен пример да сложи ред.

Два дни след пристигането си вицекралят разглежда Гоа. Много му харесват прекрасната крепост, новият каменен кей и строящата се болница. Но вицекралят има секретен меморандум с тежки обвинения срещу строителя на тези прекрасни съоръжения капитан Франсиско Перейра.

— Бих искал, сеньор Перейра — промълвява той, да имаше във всичките ви работи такъв ред, какъвто има в строителството.

След това вицекралят започва „да раздава правосъдие“. Като научава, че Перейра незаконно е присвоил имуществото на мнозина португалци, той заповядва Перейра да плати всичко на тези, които предявят претенции още след първото поискване.

Перейра се опитва да моли вицекраля да му разреши да плаща „по закон“, но Васко да Гама го изгонва и крещи след него:

— А вие по закон ли грабихте, сеньор Перейра?

За три дни Перейра е разорен.

След това адмиралът си спомня за трите жени, които все още стоят заключени в трюма на адмиралския кораб, и заповядва публично да бъдат бити.

Португалците започват да протестират. Те считат, че е недопустимо „пред очите на черните“ да бъдат бити португалки. Събират голяма сума за откуп и изпращат делегация при вицекраля, но старецът е неумолим. Той изгонва дори монасите, които идват при него с разпятие да го убеждават да прояви милост към осъдените.

Сутринта по улиците на Гоа минават облечени с червени дрехи глашатаи. Те бият барабани и викат: „Да живее правосъдието на краля, нашият повелител! Заповядано е тези жени да бъдат бити, защото не уважават правосъдието и са дошли по море в Индия въпреки забраната.“

Заповедта на вицекраля е приведена в изпълнение.

Няколко дни след пристигането на вицекраля в Гоа при него идват нови посетители. Това са окъсани, почернели и изтощени кастилци, моряци от „Тринидад“, обиколили Южна Америка и пресекли Тихия океан. На 27 април 1521 г. на малкия остров Мактан, прикривайки отстъплението на другарите си, загива в неравен бой Фернандо Магелан.

Останали без ръководител, моряците дълго се лутат между Филипинските острови, установяват дружески отношения или се карат с местните раджи и ограбват случайно попадналите им джонки. Много моряци се пленени пред очите на другарите си, изоставени вероломно от съотечествениците си. Някои, примамени от съблазните на тропичните острови, избягват от корабите.

Корабът „Виктория“ се измъква и накрая стига до Испания, а „Тринидад“ е пленен от португалците. Повече от две години те измъчват моряците на „Тринидад“ в затворите на различни източни градове и въпреки молбите им не им разрешават да се приберат в родината си. Мнозина от моряците умират.

Когато научават, че в Гоа е пристигнал нов вицекрал — прославеният мореплавател Васко да Гама — испанците с голяма мъка успяват да се сдобият с разрешение да ги допуснат при повелителя на Португалска Индия. Те се надяват, че морякът Васко да Гама ще направи за тях повече от кралските чиновници.

Пред Васко да Гама застават хора, извършили за пръв път в историята небивало плаване около света. След толкова лишения и бедствия тези герои са се добрали до владенията на дружеска страна и мечтаят само да се върнат в родината си.

Васко да Гама е моряк. Той разбира, че тези хора са извършили нечуван подвиг, но той е преди всичко португалски вицекрал на Индия. Португалците винаги крият от испанците морските карти и дават неверни указания за разположението на родината на подправките — Молукските острови.

Португалците се опитват от самото начало да разстроят експедицията на Магелан, а когато не успяват да направят това, изпращат специални ескадри към нос Добра надежда и към устието на Ла Плата, които да пресекат пътя на Магелан. И ето сега пред Васко да Гама са застанали хората, преодолели всички тези трудности, хората, открили нов път за Индия, открили тайната на Тихия океан и на Молукските острови, спътниците на Магелан, когото Васко да Гама така ненавижда.

Вицекралят дълго слуша молбите на испанците. Най-после с леко движение на ръката той отпраща моряците. Дом Васко заповядва испанците да останат в Индия и да не ги пускат в Европа…

По стар обичай при новия вицекрал се зареждат молители. За обща изненада никак не е трудно да се попадне при него. Вратите на стаята му са винаги отворени и всеки може да влезе при адмирала. Много скоро обаче просителите престават да досаждат на стария адмирал. Той се отказва от подаръците и, което е още по-странно, изпитва тези, които претендират за длъжности — кандидатите за началници на фортовете разпитва за военните методи, а писарите кара да пишат.

— Всички вие дойдохте тук бедняци и искате да забогатеете! — крещи той и безжалостно уволнява и праща в затвора тези, които са проявявали нехайство към работата, и тези, които са вземали подкупи и са разхищавали държавните средства.

Когато научава, че болниците са пълни с болни и симуланти, той забранява да се приемат болни, които нямат рани или язви, а така също и ранените на дуели.

— Аз знам средство, което ще излекува всички болни — заявява той и заповядва да раздадат на всички португалци купони за получаване на част от имуществото, взето от пленения на път за Индия мавритански кораб. Събира се огромна тълпа, започва блъсканица. Всички симуланти, а дори и болните, които могат да се движат, са на брега. Васко да Гама забранява да ги приемат обратно в болницата.

Той разбира, че много командири на португалски крепости тайно са продавали топове и гюлета, и заповядва под страх от смъртно наказание да върнат държавното огнестрелно оръжие. По цял ден той работи, посещава пристанището, наблюдава разтоварването и товаренето на корабите и всеки ден учудва жителите на Гоа с новите си разпоредби — ту дребнави: забранява на моряците да ходят с наметала; ту сериозни: отнема заплатата на португалците, които са се оженили и са се заселили в Гоа.

Привършил работата си в Гоа, адмиралът отплава за Кочин. Пътува бавно, често заповядва да се отбиват в устията на реките и избира места за нови укрепления. Вбесяват го мавританските пирати. Леките им подвижни кораби сякаш се надсмиват на грубите тромави галеони на вицекраля. Гаспар Кореа пише: „Те кръстосваха наоколо като леко въоръжени конници около рицар с броня.“

Още по пътя старият адмирал започва да се чувствува неразположен. Странна болка в тила затруднява движенията му. В Кочин той пристига през нощта. На кораба идват командирът на крепостта и началникът на факторията. За последния адмиралът е слушал, че е честен и вещ в работата си човек. Вицекралят ги посреща приветливо, разпитва ги за положението в Кочин, но скоро ги освобождава под предлог, че е уморен.

И наистина напоследък все по-често и по-често го овладява някаква слабост. Понякога изпитва странно безразличие, но с усилие на волята той пренебрегва умората и пак потъва в работа.

В Кочин той живее така, както и в Гоа: става рано, през деня не почива, вниква във всички дреболии и се опитва за възможния най-кратък срок да поправи всичко. Васко да Гама не вижда, че цялата португалска колониална държава е гнила и че само липсата на сериозни съперници спасява засега португалските владения в Индия. Той е взискателен и раздразнителен и не оставя на мира чиновниците, свикнали на безделие. Той заповядва да построят кораби, които по бързина да не отстъпват на корабите на мавританските пирати, но когато посещава корабостроителницата, където се намират почти готовите кораби, остава недоволен от тях и заповядва да ги изгорят.

— Нашите кораби трябва да могат да залавят маврите, а вие им подражавате несполучливо — заявява той.

Една вечер той работи сам. Вратата тихо се отваря. Адмиралът вдига глава и вижда прегънат в дълбок поклон висок бръснат човек, облечен с черни дрехи.

— Кой си ти? — пита кралят.

— Генуезец съм, майстор на кораби — отговаря дошлият. — Ваша светлост иска да има бързоходни кораби. Аз се наемам да построя такива кораби, които ще хванат и комара.

— Кога? — пита, ставайки, адмиралът на Индия.

— След три седмици — отговаря майсторът.

Васко да Гама заповядва да предоставят на генуезеца хора и материали и закипява работа. След три седмици първите пет бързоходни кораба са готови да се втурнат след пиратските кораби. Адмиралът полага грижи и за екипажа на тези кораби. Той заповядва да дават на гребците двойна заплата и всичко, което бъде намерено на палубата на пленените кораби. Гребците трябва да носят със себе си шлемове, мечове и ризници, за да могат да се превърнат при ръкопашен бой във войници.

В началото на декември Васко да Гама започва да се чувствува съвсем зле. По тила и шията му се появяват циреи и той не може да си извие главата. Това много го дразни и той стоварва гнева си върху заобикалящите го. Старият адмирал не иска да признае дори пред себе си, че е болен, превъзмогва болките и се старае да работи, както преди.

Най-после в Кочин пристига предишният губернатор. Той непрекъснато отлага идването си, като се надява, че през това време ще бъде готова флотата, която трябва да се завърне в Португалия, и той ще замине, без да дава обяснения на страшния вицекрал. Дом Дуарте, страхувайки се, че вицекралят ще конфискува натрупаните в Индия съкровища, заключва ги в сандък и възлага на един от поддръжниците си, свещеника Падре Жуан, да скрие сандъка на тайно място. През тъмна нощ Падре Жуан заедно с един индиец, роб на дом Дуарте, отиват на брега и заравят сандъка в крайбрежния пясък. За да отбележат мястото на съкровището, те слагат отгоре череп на бик, а на сутринта срещу черепа свещеникът прави знак на манастирската стена. Когато обаче след три дни свещеникът и робът отиват да изкопаят съкровището, не могат да намерят мястото, където са го скрили, защото някакъв минувач е ритнал черепа. Цяла седмица индиецът и Падре Жуан всяка нощ идват на брега и до сутринта копаят пясъка. Когато са вече съвсем отчаяни, индиецът случайно се натъква на сандъка.

Васко да Гама заповядва дом Дуарте де Мезенешу без да слиза на брега, да се прехвърли като арестант на „Кастело“, един от заминаващите за Португалия кораби, и да предаде всичко на представителите на адмирала. Но дом Дуарте научава за болестта на вицекраля и се надява, че той ще умре, преди да е успял да приеме от него работата, и тогава той, дом Дуарте, пак ще стане губернатор, докато от Лисабон не изпратят друг вицекрал.

Той решава да отлага предаването на работата и отказва да се прехвърли на определения кораб.

Васко да Гама разбира на какво се надява дом Дуарте. Чувствува се много зле. Болката в тила не му дава да заспи. Започва да говори трудно. Често му изменя съзнанието.

Тогава вицекралят заповядва да го пренесат до прозореца и изпраща на кораба, където е дом Дуарте, чиновници, на които е заповядано, ако дом Дуарте пак откаже да се прехвърли на „Кастело“, да свалят от кораба целия екипаж, а след това да потопят кораба с оръжията на другите кораби.

След един час той забелязва, че от обречения на гибел кораб се отделя лодка с дом Дуарте и свитата му, която се отправя към „Кастело“. Сутринта флотата напуска Кочин и се отправя към родината.

През деня състоянието на Васко да Гама се влошава. Болката в тила го мъчи, но той се държи. Когато му става по-добре, той извиква писаря и с хрипкав глас, с прекъсвания, дава нарежданията си. През цялото време му се струва, че е пропуснал нещо важно и значително, а му се натрапват на съзнанието най-различни дреболии. Дом Васко диктува на учудения писар указ за уволняване на дребни чиновници, за забраняване на моряците, които идват в Кочин, да слизат на брега, за изчисляване на разваления черен пипер в кралските складове…

Васко да Гама съзнава, че всичко това не заслужава внимание, но никак не може да си спомни важното. Вицекралят на Индия се е вкопчил във властта, към която се стреми повече от двадесет години, но властта се изплъзва от отслабналите му ръце и адмиралът чува как в съседната стая си шепнат за бъдещия му приемник.

Привечер положението на адмирала става съвсем тежко. Той почти не може да говори. Вече няма никакви сили. Повиква свещеника и свидетелите и започва бавно да диктува завещанието си. Той завещава на синовете си да отведат в родината всички слуги, доведени в Индия, и тайно да заплатят големи парични суми на жените, бити в Гоа, „за да могат да си намерят достойни мъже“.

По разтревожените лица на лекарите и близките си Васко да Гама разбира, че положението му е тежко. Става съвсем тъмно. Адмиралът моли всички да напуснат стаята и остава сам. В душната, неподвижна атмосфера на него му е студено.

На разсъмване на 24 декември 1524 г. Васко да Гама умира.

Така умира човекът, извършил едно от най-забележителните открития в историята на пътешествията, човекът, който с кръв и желязо проправи пътя на колониалното могъщество на Португалия.

Васко да Гама е удостоен с такава чест, с каквато не е удостояван нито един конквистадор: най-великият поет на Португалия, Луис Камоенс, написва за първото плаване на Васко да Гама знаменитата си поема „Лузиади“.

Феодална Португалия не може да задържи огромната колониална империя. Потомците на Васко да Гама и на приемниците му Д’Алмейда и Д’Албукерк не съумяват да запазят наследството им.

Сто години след първото плаване на Васко да Гама в Индийския океан се появяват холандски кораби и съдбата на португалската колониална империя е решена. Отначало холандците, а след това англичаните изгонват португалците от Индия, Индонезия и Южна Африка.

Дори и сега по бреговете на Индия съществуват жалки остатъци от някогашните португалски владения. Макао е известен на цял свят с комарджийския си вертеп.

Дейността обаче на Васко да Гама има голямо значение за Португалия и за целия свят. Откриването на морския път за Индия и откриването на Америка оказват огромно влияние върху съдбата на човечеството.

От затворените морски простори европейците за пръв път излизат в океанските простори. Средиземноморските страни — Венеция, Генуа, Флоренция, Каталония, Левант — отстъпват мястото си на страните, които са разположени по бреговете на Атлантическия океан — отначало на Испания и Португалия, а след това на Холандия, Франция и Англия.

Откриването на морския път за Индия и плаванията на Колумб запознават европейците с непознатите отвъдокеански страни, дават мощен тласък на развитието на науката и изкуството, допринасят за разцвета на географията и корабостроенето, математиката и астрономията. Тези открития довеждат до невиждани промени в цялото икономическо устройство на средновековна Европа.

За източните народи обаче откриването на морския път за Индия е начало на поробване, начало на, епохата на колониалния гнет.