Константин Кунин
Васко да Гама (2)

Подготовка

През 1495 г. Жуан II Съвършеният умира. Наследява го Мануел Щастливият. Новият крал решава да продължи търсенето на път за Индия.

Съвсем естествено е новата експедиция да бъде възглавена от един от най-добрите моряци на Португалия — Бартоломео Диас, който фактически вече е набелязал пътя за Индия. Но внезапно на сцената излиза Васко да Гама, който почти с нищо не се е проявил и не е плавал по далечни морета.

Решението на краля е толкова неочаквано, че Гаспар Кореа, който през XVI в. написал историята на откриването на Индия, го обяснява с обикновена случайност:

„Докато всичко се подготвяло, кралят ден и нощ бил изпълнен с грижата на кого да повери това толкова велико мероприятие. Като виждали приготовленията за изпращане на флотата, знатни хора на кралството му предлагали според тях подходящи за тази цел хора. Но кралят отговарял, че вече е решил. Така минали много дни. Веднъж кралят работел на писалищната си маса и случайно вдигнал очи, когато през залата преминавал Васко да Гама. Той бил негов придворен, човек с благороден произход… Този Васко да Гама бил скромен, съобразителен и смел човек. Кралят спрял поглед върху него, сърцето му трепнало, той го повикал и когато Васко да Гама коленичил пред него, кралят казал: «Ще се радвам, ако се заемете с едно поръчение, за изпълнението на което ще трябва много да се потрудите.» Васко да Гама целунал ръка на краля и отговорил: «Господарю, аз съм ваш слуга и ще изпълня всяко поръчение дори ако то ми струва живота».“^[1]

Разбира се, крал Мануел се спира на Васко да Гама съвсем неслучайно. Той не изпраща начело на новата експедиция Бартоломео Диас преди всичко защото не иска да даде възможност на своя поданик твърде много да се прослави. Обикновено, ако щастлив моряк извършел важно откритие, начело на следващата експедиция изпращали нов човек. Така става и с Бартоломео Диас, такава съдба очаква Педро Алвареш Кабрал и дори самия Васко да Гама.

Крал Мануел обаче се ръководи и от други подбуди. Бартоломео Диас е превъзходен моряк, но според мнението на краля, за да се възглави новата експедиция, безстрашието и умението да се управляват кораби не са достатъчни. За сложната и непривична обстановка е нужен не само смел моряк, но преди всичко опитен войн, твърд администратор, хитър дипломат. Изборът на краля се оказва правилен. С цялата си досегашна дейност, с обстановката, в която се формирал характерът му, Васко да Гама е много подходящ за възложената задача.

Като говори за инструкциите, дадени от краля на Васко да Гама, Гаспар Кореа пише, че Васко да Гама „в зависимост от това, кое според него е най-подходящо, можел да води война или да сключва мир, да се представя за търговец, войн или пратеник й на свой ред да изпраща делегация при крале и владетели, да пише писма и да ги подписва, както той намери за добре…, защото кралят считал, че Васко да Гама сам ще знае какво трябва да се направи, тъй като той все повече и повече се харесва на краля“.

Васко да Гама грижливо се подготвя за експедицията. Отново са измъкнати старите, протрити на много места карти, използувани още от моряците на инфант Енрике. Бързо се съставят нови карти, в които се нанасят сведенията, събрани от португалските моряци през последните тридесет и седем години.

В просторните стаи на кралския замък картографи нанасят на пергамент лъкатушещата линия на брега, рисуват планински вериги с остри върхове, малки замъци с кули и знамена, непознати животни странни дървета, голи диваци и смели каравели с надути платна и развети флагове.

Още веднъж преглеждат и преписват за Васко да Гама преведените от италиански и арабски географски съчинения и донесенията на тайните наблюдатели на португалския крал.

Васко да Гама получава от Абрахам бен Самуел Закуто съчинението му по астрономия „Алманах на съгласуване на вечното движение на небесата“, преведено през 1496 г. на португалски език. Много грижи полага той и за да снабди експедицията си с всички съществуващи тогава мореплавателни уреди. Васко да Гама получава от Закуто голяма дървена астролабия^[2], три малки метални астролабии, квадранти и пясъчни часовници.

Най-важен уред за кормчиите си Васко да Гама счита компаса. Китайците познавали компаса триста години преди нашата ера. Европа научава за него много по-късно. Още през 1242 г. в арабското ръководство „Съкровищница на търговците“ се разказвало за „рибка от тънко и кухо желязо“, която използуват мореплавателите и която, „хвърлена в морето, се задържа на повърхността и с главата си сочи на север, а с опашката си на юг“.

В Сицилия тази „рибка“ се нарича „жаба“ (calamita). През XIV в. „рибката“ е поставена на неподвижна ос и така получава днешният компас; но още дълго компасът няма голямо разпространение. По всичко изглежда, че португалците първи започнали да използуват широко компаса, но се постарали да го запазят в тайна. К. Маркс пише: „Португалците гледат на морския път за «страната на златото» Индия като на своя лична собственост. Те не разрешават на чужденците да използуват морските им карти и държат в тайна употребата на компаса в морските плавания.“^[3]

За направа на корабите използуват сух отлежал дървен материал, сечен в кралските гори на Лейрия и Алкасер още в края на царуването на крал Жуан II. Дървения материал докарват с волове в Лисабон и тук започват да строят корабите под непосредствено наблюдение на Бартоломео Диас, на когото крал Мануел заповядва да помага при подготовката на експедицията на своя щастлив съперник.

Бартоломео Диас предлага да се увеличат размерите, на корабите и да се заменят остроъгълните платна с четириъгълни, за да може да се повиши устойчивостта и товароподемността им за сметка на подвижността и бързината им. В същото време Диас ги създава такива, че по-малко да потъват във водата, за да могат да лавират между плитчините и островчетата и да влизат в речните устия. Корабите са с над 100 т водоизместимост; наричат ги „Сан Габриел“ и „Сан Рафаел“. Освен това купуват от лисабонския кормчия Фернан Родригеш Берио един малък кораб. Наричат го „Сан Мигуел“, но моряците продължават да го наричат „Берио“ по името на първия собственик на кораба. Накрая купуват от лисабонския корабовладелец Айереш Кореа кораб за провизиите, така наречената каравела-ретонда.

„Сан Габриел“ и „Сан Рафаел“ имат по три мачти. На върха на гротмачтата, над „гнездото“, в което седи дежурният и се вглежда в далечината, трепти и се развява на вятъра аленото знаме на Васко да Гама.

На фокмачтата и гротмачтата има по две бели четириъгълни платна с кръст по средата. Бизанмачтата има остроъгълно латинско платно; отпред рязко се издига бушприт и напомня малка мачта. На него има малко четириъгълно платно. Носовете на корабите са украсени с богата, пъстро боядисана резба; а много напред над вълните излиза покритата с резба фигура на светеца покровител на кораба.

На кърмата и на носа се издигат „крепостите“ — високи надстройки, които често по време на абордажи са последна цитадела за екипажа. От тези надстройки средата на кораба прилича на дълбока пропаст.

В „крепостите“ се намират капитанът и командирите. Моряците заемат мястото между постройките, в междупалубното помещение. Горе, където са крепостите, се намира „бойната палуба“; оттам към средата на кораба се спускат трапове. Бордът на кораба е оплетен с мрежа. Това затруднява неочакваното атакуване на кораба от страна на враговете. По средата, разположена по дължината на кораба, се намира дълга лодка; освен нея там има и малка лодка с шест гребла. Трюмът е разделен на три части. В средата се намиран, бъчвите с вода. Върху тях се намират въжетата, навити в кръг. В задната част на трюма е складът с бойните припаси: барут, чугунени и каменни снаряди, фалконети и бомбарди, арбалети, мечове, брадви, алебарди, абордажни куки, секири. Отпред се пазят запасните платна и котвата.

Васко да Гама прави „Сан Габриел“ адмиралски кораб. За капитан на „Сан Рафаел“ е назначен братът на Васко — Пауло да Гама. Николао Коельо командува малкия „Берио“, а Гонсало Нуниеш, когото историкът Барош нарича „слуга“ на Васко да Гама, командува кораба, натоварен с провизии.

По заповед на краля в новата експедиция участвуват най-добрите моряци на Бартоломео Диас, между тях е и Перо д’Алемкер, кормчия на Диас.

Точният брой на участвуващите в първото плаване на Васко да Гама не с известен, но английски изследователи считат, че се отправили на път около 170 души.

На всеки участник в експедицията кралят дава парична награда. Неженените получават по четиридесет крусадо^[4], а женените по сто. Николао Коельо получава хиляда, а братята да Гама — по две хиляди крусадо.

Корабите са готови. Те стоят на рейд недалече от лисабонския арсенал. Между корабите и брега непрекъснато сноват и лодки, и гемии. Едри хамали влачат чували с брашно и сухари, търкалят бъчви с вода, вино, оцет, внимателно пренасят сандъчета с различни стоки — червено сукно, стъклени маниста, огледала, ножици.

Започват да се събират участниците в експедицията: боцманът, кормчията и помощникът му, тридесетте моряци, двамата пажове, един артилерийски ефрейтор и осемте артилеристи, съдията, бръснарят, който в същото време трябва да изпълнява и задълженията на лекар, един чиновник, тримата преводачи — Мартин Алфонс, живял няколко години в Конго, робът африканец Фернан Мартинеш, покръстеният евреин Жуан Нуниеш, който по-късно става главен духовник на ескадрата, свещеникът Перо де Ковилиянеш, специалистът по въжета, дърводелецът, медникарят, оръжейният майстор, готвачът и т.н.

При настаняването си на кораба моряците започват спор. На всеки е предоставен сандък за пазене на плячката, който се заключва. Всеки обаче иска да се настани по-близо до сандъка си, та и когато спи, събраните съкровища да бъдат до главата му. Моряците са събрани от цялото португалско крайбрежие, те почти не се познават и много не си вярват един на друг.

Старите, препатили моряци се подсмиват: „Нищо, момчета, когато заминаваш на далечно плаване, винаги е тясно. Но за тези, които останат живи, на връщане ще бъде широко — ще има много свободни места за спане и много празни, без стопани сандъци.“

През нощта преди отплаването на кораба докарват десет души, бледни и брадясали. Охраняват ги войници, облечени с ризници и въоръжени с алебарди. Това са осъдени на смърт престъпници. Васко да Гама ги взема със себе си, за да им възлага опасни поръчения и да ги оставя във вражеските земи като тайни наблюдатели.

Корабите на португалските търсачи на нови земи обикновено се отправят на път от лисабонския кей. Народът отдавна нарича това място бряг на сълзите и радостта: бряг на сълзите за тези, които тръгват на далечен път, бряг на радостта за тези, които след дълги скитания по чуждите морета се завръщат в родината.

Отслужват молебен. Греховете на моряците са опростени — необходима мярка според тогавашните представи, защото пътникът би могъл да загине неочаквано, без да се е покаял и без да са му били опростени греховете. Освен това трябва да се облекчи съвестта на заминаващите от направените вече грехове — какво ли не може да им се случи в бъдеще. Много вероятно е за славата на краля и църквата верните синове на Португалия през време на пътуването да извършат много нови престъпления.

Ненапразно в онези времена завърналите се от плаване най-напред отиват да се изповядат.

… Молебенът свършва. Народът се втурва към брега. Облечен с броня и тъмен кадифен камизол, гарниран по края с фламандски дантели, Васко да Гама преминава през тълпата, за да се качи на кораба, а след него вървят офицерите му. Затръбяват тръби, монасите запяват химн. Васко да Гама махва с кърпа. Със скърцане се завъртява кабестанът, изтегляйки котвата. На „Сан Рафаел“ се развява кралското знаме, запълзяват нагоре по въжетата моряците, бавно се изпъват и надуват платната, заскърцват мачтите, Корабите тръгват надолу по течението на Тахо.