Константин Кунин
Васко да Гама (10)

На островите Анджидив

Васко да Гама повежда корабите на север, като плава на значително разстояние от брега. Само от върха на мачтата на изток се вижда тъмна ивица от Индия. Така плават десет дни. Пречистват трюмовете, още веднъж проверяват преградите, които отделят подправките една от друга. Васко да Гама разпитва пленниците за Индия. По негово нареждане писарят с помощта на мавъра преводач съставя списък на думите, които според индийците се употребяват най-често. Той включва названията на корабните части, на питиетата, ястията, оръжията, названията на животните, на частите на тялото и най-често употребяваните глаголи. Списъкът се прави грижливо. След като бъдат записани 10–12 думи от един пленник, писарят заедно с мавъра отива при друг, прочитат му записаните думи и проверяват дали са ги записали правилно.

На 9 октомври през целия ден Васко да Гама заедно с Монсаид съчинява писмо до Заморин. На другия ден сутринта корабите рязко се обръщат към брега. Когато зелените поляни, жълтите сипеи и тъмните горички започват да се виждат ясно, от „Сан Габриел“ спускат лодка и свалят на брега един от пленените индийци. Васко да Гама пише на Заморин, че се надява в бъдеще да установи дружба и търговски връзки с Каликут, че го моли да му прости пленяването на индийците и му обещава да ги върне обратно. Според думите на Васко да Гама индийците трябва да потвърдят в Португалия разказа му за откриването на Индия.

Когато лодката се връща, корабите излизат в открито море и се отправят на северозапад. На 20 октомври в далечината се показват островите Анджидив. Корабите се приближават до най-големия остров и влизат в залива, заобиколен от високи гористи хълмове. В залива се влива голям ручей. Командирът е много доволен. За такъв прекрасен пристан може само да се мечтае. Скрити в закътания залив, корабите не се виждат. Наоколо има дърва и вода. Васко да Гама веднага изпраща трима моряци на върха на хълма, които да огледат околностите и морската далечина. Други моряци се отправят във вътрешността на острова за дърва. На корабите изстъргват и мият бъчвите за вода.

Островът изглежда необитаем. И едва след три дни Николао Коельо, скитайки с отряд войници из гората, се натъква на развалините на някакъв храм. В горския гъсталак се тъмнеят каменните му стени, а покривът отдавна е изчезнал. Целият храм е обвит с пълзящи растения с малки червени цветове и само средата му е изчистена от тревата и е грижливо изметена. Там има три полирани камъка. Отдясно, на края на гората, Коельо открива голям каменен басейн. Корените на лианите и малките дървета са разклатили стените му, някои плочи се търкалят по дъното, покрито със сухи вършини. При появяването на португалците една голяма зелена змия, приличаща се на оградата на басейна, се плъзва към дъното му.

В гората цари тишина. Мръква се. Португалците се разполагат за почивка и запалват огън. От гората се появява мръсен, окъсан старец. Като вижда, че португалците, приели и този път индийския храм за черква, не го разрушават, той се приближава и започва бързо да говори нещо и оживено да жестикулира. Лоцманът превежда. От разказа на стареца португалците разбират, че тези острови са безлюдни, че тук се отбиват кораби само за да вземат вода и дърва, а самият той е свещеник на тази „християнска черква, разрушена някога от маврите“.

Моряците нагостяват стареца със сушени плодове и ориз. Сутринта те бързат да съобщят на Васко да Гама за откритата черква. Но командирът не се интересува от това. Ако в многолюдния търговски Каликут е било изгодно за него да се моли в местния храм, като се преструва, че го приема за християнска черква, тук, на този пуст остров, няма защо да разиграва комедия за удоволствие на стария безделник и нахалните маймуни.

По-важни са новините от морето. Още на разсъмване от наблюдателния пост на хълма дотичва запъхтян моряк и съобщава, че на юг се виждат корабни платна.

— Трябва да ги потопим. Иди, Коельо, с „Берио“ и се заеми с тях — казва командирът.

Коельо изчаква лекия бриз и неочаквано се появява в устието на залива и напада индийците. В същност бой няма. Пет кораба успяват да избягат и изстрелите от бомбардите на „Берио“ не им причиняват никаква вреда. Мачтата на шестия кораб се счупва и платното му увисва безпомощно като парцал. Моряците на кораба скачат в морето. Португалците намират в пленения кораб малко кокосови орехи, делви с палмово масло и вещите на избягалите моряци. Едва по-късно португалците научават, че тези кораби са част от ескадрата на знаменития индийски пират Тиможа, заклет враг на мохамеданите. По-късно Тиможа става съюзник на португалците и по тяхно нареждане пленява и ограбва мохамедански кораби.

След четири дни дежурните отново съобщават, че към острова се движат кораби. Единият от тях се насочва към залива, а другите спират край високия бряг. Скоро в залива се появява голяма лодка, на носа й стои висок брадат мъж със светла кожа. Още отдалече той извиква на испански:

— Господа, нося ви мир и дружба, обещайте да не ме закачате и аз ще дойда при вас на кораба.

— Ти ще бъдеш най-уважаван гост, ела — отговаря Васко да Гама.

Непознатият се качва на „Сан Габриел“ и започва да разказва. Той бил евреин от Гранада. След превземането на този град от испанците избягал в Турция, откъдето се промъкнал в Индия и сега командувал флотата на могъщия владетел, султана на Гоа.

Васко да Гама разпитва евреина, а с крайчеца на окото си поглежда към брега. Там под прикритието на „Берио“ Коельо с тридесет войника се промъква към индийската лодка. Васко да Гама продължава вежливия разговор. Едва когато чува викове и вижда, че португалците гонят по палубата на лодката индийските моряци, той дава знак. Хвърлят се върху уважавания гост, завързват му ръцете и го повалят на палубата.

— Камшици! — извиква командирът.

Смъкват от пленника разкошния халат и върху голите му плещи започват да се сипят удари.

— Признай си, куче, кой те изпрати. Казвай всичко или ще заповядам да капят върху главата ти вряло масло и тогава, щеш не щеш, ще говориш.

Но евреинът и по време на мъченията повтаря това, което вече е казал. Той стене и се моли да му запазят живота и обещава да прави всичко, което му заповядат португалците.

— Добре — проговаря Васко да Гама. — Ти трябва да ни помогнеш да завладеем корабите, които са в морето. Но помни: опиташ ли се да ни предадеш, ще те измъчвам така, че ще започнеш да мечтаеш за смъртта.

Пребитият евреин е готов на всичко. През нощта португалците се насочват към открито море. Най-напред се движи завладяната индийска лодка. На носа й стои гранадецът с оковани ръце и крака, а зад него — португалски войник с кинжал в ръка. В трюма са скрити войници. По-назад на известно разстояние плават с угасени светлини „Берио“ и „Сан Габриел“. Командирът казва, че ще обеси този, който продума дори една дума.

— Кой иде? — извикват от индийския кораб.

— Свои — гласът на гранадеца трепери. — Намерих на брега стари приятели.

Когато лодката с португалците се приближава плътно до най-близкия индийски кораб, португалците се хвърлят на абордаж. Топчиите на „Берио“ и „Сан Габриел“ започват почти в упор да стрелят по другите индийски кораби. Там настъпва паника. Едни скачат във водата, за да стигнат с плуване до брега, други се опитват да се скрият в корабните трюмове.

— Избивайте ги без пощада! — извиква от високата кърма Васко да Гама.

Боят се превръща в касапница. На разсъмване всички, които португалците намират на корабите, са избити. Няколко индийци успяват да се доберат с плуване до острова и да се скрият в гората. Васко да Гама обаче счита, че всички трябва да бъдат обезвредени. Дори един-единствен беглец, достигнал индийския бряг, може да се върне със силна ескадра. Затова португалците през целия ден ловят криещите се в гората бегълци. Но този път командирът заповядва за известно време да щадят индийците. Привечер на брега се струпват около сто пленника. Между тях се разхожда Коельо. Той избира най-силните. Тридесет и шест души остават да работят при помпите, по дванадесет за всеки кораб. Оковават краката им с вериги и ги заключват в една от пленените лодки. Останалите португалците извеждат на висока стръмнина над морето и там ги избиват. Всеки пленник удрят отзад с меч и после го блъскат в морето.

Тази касапница, това хладнокръвно избиване на невъоръжени хора, които не воюват с португалците, са много характерни за Васко да Гама.

По време на тази разправа на корабите свирят тръби и моряците пеят песни. Васко да Гама празнува неочакваната лека победа.

След петдесет години най-великият поет на Португалия Луис Камоенс (Камоинш) ще възпее в пълнозвучни стихове пребиваването на португалците на островите Анджидив. Той ще ги нарече острови на любовта и ще разкаже как моряците били посрещнати от Венера, как богинята на любовта създала земен рай за уморените пътници и как нимфите предсказали на Васко да Гама великолепната съдба на Португалия…

След като избиват пленниците, португалците ограбват завладените кораби. Те намират там малки топове, прекрасни лъкове с тръстикови стрели, дълги тънки мечове, секири с двойни остриета, кокосови орехи, ориз, сушена риба. Всичко това те прехвърлят на португалските кораби, смъкват от индийските лодки платната, вземат годните за дърва дъски, а лодките потопяват. След това португалците се заемат с ремонтирането на своите кораби. Разтоварват на брега подправките, изтеглят корабите на плитко и като ги накланят отначало на едната, а после на другата страна изчистват дъната им.

На 5 октомври португалците вземат вода и напускат островите Анджидив. Сандъците на всички моряци са пълни с плячка и с купените в Индия стоки: парчета плат, торбички с подправки, вързопчета с евтини украшения и долнокачествени скъпоценни камъни.