Константин Кунин
Васко да Гама (17)

Създаване на колониална държава

Щом като флотата на Васко да Гама напуска индийските води, Заморин от Каликут решава, че е дошло време да отмъсти на португалците. Той предлага на раджата от Кочин да му предаде португалците, оставени от Васко да Гама във факторията. Раджата отказва. Тогава Заморин с петдесетхилядна войска напада Кочин, разбива армията на раджата и превзема града. Раджата с останките от армията и португалците избягва на един малък остров в океана.

Но още през април 1503 г. край индийските брегове се появява нова португалска флота. Между командирите й са Алфонсо д’Албукерк и Дуарте Пашеко Перейра — двама мъже, на които е съдено да се прославят в Индия.

Появяването на португалските кораби така изплашва войските на Заморин, че те напускат Кочин без бой. Португалците се връщат в Кочин, усмиряват непокорните васали на раджата и с негово разрешение построяват в Кочин форт. Камъни наблизо няма и затова португалците построяват здрави палисади^[1] с кули по ъглите. В Кочин остава Пашеко Перейра, а Д’Албукерк се връща в родината си.

След заминаването му Заморин заедно с други князе от малабарското крайбрежие и отряди моплахи отново обсажда Кочин. Той напада португалците откъм сушата с 46 хиляди войници, а откъм морето заплашва португалците с флота от 280 кораба.

Пашеко Перейра и стоте португалци от кочинския гарнизон, а също и войските на Кочин проявяват изключителна храброст и изобретателност. Като отблъскват яростните атаки на неприятелските войски срещу форта, те се изхитряват да правят смели вилазки, неочаквано се появяват в тила на врага и му нанасят удари. По-късно към Кочин се приближават корабите на португалската ескадра, която кръстосва морето, и Заморин трябва да се ограничи само с обсада откъм сушата. След петмесечни боеве Заморин е принуден да снеме обсадата и да се върне в Каликут.

Защитата на Кочин показва силата и слабостта на португалците в Индия. Дисциплинирани, прекрасно въоръжени, облечени в ризници, снабдени с мощни бързоходни кораби, португалците могат да побеждават своите многобройни врагове. Но липсата на постоянна база прави португалската търговия, пък и могъществото на португалците в Индия зависими преди всичко от флотата.

Докато флотата е в Индийския океан, португалците са почти непобедими, но когато флотата се завърне в родината, заплашени са не само всички позиции на португалците, но и животът им. Ясно е, че е необходимо да се създаде в Индия постоянна флота и армия и преди всичко да се урегулира управлението на португалските сили, за да не е необходимо всеки път да се изпраща на Изток нова ескадра с нов командир.

Посъветван от Васко да Гама, крал Мануел учредява титлата вицекрал на Индия. Вицекралят се изпраща в Индия за 3 години. На изток от нос Добра надежда неговата дума е закон.

За първи вицекрал е назначен Франсиско д’Алмейда.

Отплаването му за Индия е ускорено от непредвидено обстоятелство. Арабските търговци, които търгуват с Индия, започват да се оплакват на турския султан от насилията на португалците.

Турците вече чувствуват последиците от появяването на португалците в Индия: рязко спадат доходите на Турция и Египет от търговията с подправки. Затова турският султан заплашва, че ако португалските безчинства не спрат, той ще заповяда да разрушат християнските „светини“ в Ерусалим, Витлеем и Синай. Игуменът на един от най-големите манастири отива при папата, за да го моли да въздействува на португалците.

Но крал Мануел, който навсякъде се представя за „защитник на християнството“, се отнася най-равнодушно към съдбата на палестинските „светини“. Той бърза да изпрати на изток нови войски, без да чака нежеланата намеса на папата.

Вземат се мерки да се ускори подготвянето на ескадрата на Д’Алмейда. Той отплава от Португалия през март 1505 г. с двадесет и два кораба. Половината от тях трябва да се върнат, натоварени с индийски стоки, а на другата половина предстои да остане в Индийския океан на разположение на вицекраля. Освен моряците с корабите заминават 1500 войници.

Още на африканския бряг Д’Алмейда започва да реализира плановете на дом Васко. Като се намесва ловко в династичните разпри на Килоа, той изгонва емира и слага на негово място друг. От своето протеже той получава разрешение да построи в Килоа форт. Д’Алмейда построява на остров Килоа добре укрепена крепост, оставя в нея 550 души гарнизон, бригантина, каравела и продължава към Момбаса.

Момбаските власти се опитват да не позволят на португалците да слязат на брега. Тогава Д’Алмейда напада града и го изгаря до основи. Построява фортове в Мозамбик и Софала.

Така португалците укрепват влиянието си по африканското крайбрежие. В Малинди и Софала управляват царчета, приятели на португалците, Момбаса е разрушена, а в Килоа има португалски гарнизон. Д’Алмейда пресича Индийския океан и построява форт на островите Анджидив. След това бързо се отправя към Кочин, който е избран за седалище на португалските власти в Индия. В Кочин Д’Алмейда коронова младия ражда, който наследява стария приятел на португалците, със специално донесена от Португалия златна корона.

От Кочин Д’Алмейда започва постепенно да затвърдява португалското могъщество в Индия. Той влиза в преговори с раджата на най-силното южноиндийско царство Вижайянагар и изпраща експедиция на юг да търси Малдивските острови. Португалците не намират Малдивските острови, но случайно откриват пътя за Цейлон, откъдето маврите изнасят канела.

Като създава няколко укрепени пункта на западния и източния бряг на Индийския океан, Д’Алмейда решава, че не трябва да се увлича в завладяването на нови територии. Той поставя над всичко могъществото по море и счита, че завладените земи само ще отвличат вниманието на португалците от непосредствената им задача — укрепването на господството им по море. Той съветва крал Мануел да сключи съюзи с индийците против мохамеданите и охотно използува услугите на индийския пират Тимож, за когото Д’Албукерк казва, че „се издигнал от пиратство до високи почести“.

Д’Алмейда пише на Мануел, че португалците трябва да организират преди всичко търговията с най-доходните стоки — черен пипер, робини, коприна, коне — и завършва писмото си със следния съвет: „Морското могъщество трябва да бъде над всичко. Избягвайте завладяването на нови земи, не стройте нови крепости, освен когато това е абсолютно необходимо за защита на вашите фактории от внезапно нападение. Ние не можем да пилеем моряците си за това.“

Затвърдяването на португалците в Индийския океан вече започва да се отразява на търговията на Изтока с подправки. Португалците безпощадно потопяват натоварените с подправки кораби, които идват от Индия и отиват към Червено море и Персийския залив. Все по-малко подправки се внасят в източните пристанища. От друга страна, на лисабонския пазар индийските стоки стават все повече и изведнъж цените им рязко спадат.

Най-много пострадват от новия морски път за Индия Египет и Венеция. Естествено мохамеданските владетели на Египет и най-християнската сеньория на Венеция много скоро намират общ език в борбата си против новите конкуренти в Индия.

За конкретното решение на египетския султан оказват влияние и нееднократните молби за помощ на индийските мохамедани.

В египетските пристанища на Червено море започват да строят голяма флота. Турция, която по това време е най-силната морска държава в Средиземноморието, оказва голяма помощ на египтяните. Турците изпращат в Египет моряци и командири, специалисти по построяване на кораби и войници.

Венеция също бърза да помогне на египетския султан при подготвянето на ескадрата срещу португалците. Венециански галеони и каравели докарват в египетските пристанища най-хубавия дървен материал от далматинското крайбрежие и това, от което най-много се нуждаят египтяните — топове и снаряди. С венециански кораби идват в Египет корабостроители, топчии и навигатори. Те учат египтяните да строят и да управляват кораби, да стрелят.

През 1508 г. египетската флота под командуването на Мир Хусейн напуска Суец и се отправя на юг през Червено море. Край Чаул Мир Хусейн внезапно напада португалската ескадра и разбива португалците. В боя загива командирът на ескадрата — единственият син на вицекраля — дом Лоренсо д’Алмейда.

След победата на Мир Хусейн около Чаул като че ли господството на португалците виси на косъм. Към победителя се присъединяват Заморин от Каликут, владетелят на Диу — Малик Айяз, и владетелите на много градове по малабарското крайбрежие.

Като научава за поражението на португалците и гибелта на сина си, старият вицекрал се хвърля срещу египтяните.

На 2 февруари 1509 г. португалците се приближават: до Диу, където Мир Хусейн и Малик Айяз са събрали 200 кораба. Започва бой. Португалците имат много повече топове, отколкото противниците им, а стрелите на малабарците не могат да нанесат особена вреда на облечените с ризници войници на Д’Алмейда. Решаваща роля изиграва и умението на португалците да се сражават в морски битки. Те спечелват пълна победа. Самият Мир Хусейн е ранен и избягва в Диу. Франсиско Д’Алмейда пленява, разграбва и изгаря по-голямата част от вражите кораби.

Битката край Диу решава въпроса за господството в Индийския океан. Наистина турците и египтяните се опитват още няколко пъти да помогнат на индийските си съюзници и едноверци, но се ограничават само с изпращането на войници, командири и топове. Вече никой не се решава да оспорва господството на Португалия по море.

През ноември 1509 г. след дълга съпротива, задкулисна борба и интриги Франсиско Д’Алмейда е принуден да предаде управлението на Индия на Алфонс Д’Албукерк.

На път за Португалия корабите на Д’Алмейда се спират близо до нос Добра надежда, за да вземат прясна вода.

За португалците през цялото време на господството им в Индийския океан нос Добра надежда е само досадна пречка по пътя им за Индия — страната на златото и елмазите. Земите около този нос не ги интересуват и стремейки се към Индия, те няколкостотин години минават край най-богатите в света находища на злато и диаманти в Южна Африка.

Когато спират край нос Добра надежда, португалците обикновено си позволяват насилия над местните жители — хотентотите. Те отнемат на туземците биковете, а по-късно се опитват да вземат в робство няколко мъже и жени.

Хотентотите са принудени да грабнат оръжието. В схватката са убити двама португалци. Офицерите на Д’Алмейда настояват командирът да организира наказателна експедиция и „да накаже за назидание диваците“. Д’Алмейда едва се съгласява. С пъшкане той слиза на брега и полушеговито казва: „Къде мъкнете шестдесетте ми години?“

Португалците са уверени в победата си и отиват като на разходка, но неочаквано се натъкват на жестока съпротива. Голите хотентотски войни смело се сражават с бронираните войници на Д’Алмейда. Закалените на огън дървени копия причиняват големи загуби на португалците и те се разколебават. Д’Алмейда заповядва да отстъпят към лодките, но хотентотските юноши бързо подгонват стадата си между португалците и брега. Отстъплението е спряно и всички португалци са избити. Така загива Франсиско Д’Алмейда — първият португалски вицекрал на Индия, страшилище за египтяни и араби — загива от дървените копия на голите хотентоти от Южна Африка.

Алфонс Д’Албукерк, един от най-големите пълководци в цялата история на Португалия, гледа на въпросите, свързани с Индия, не така, както предшественикът му.

Докато Д’Алмейда и частично Васко да Гама считат, че е достатъчно да се осигури португалското господство в Индийския океан и да се насочи потокът от подправки към португалската търговия, Д’Албукерк счита, че е необходимо да се създаде португалска колониална империя — първата колониална държава на европейците на Изток. Според него Португалия трябва да владее всички пунктове, които контролират влизането в Индийския океан, и освен това да създаде колонии на индийския и африканския бряг. Само тогава според Д’Албукерк Португалия ще стане неуязвима в Изтока.

Португалците вече контролират влизането в Индийския океан откъм запад при нос Добра надежда и Д’Албукерк решава да завладее пазара на подправките Малака, която затваря влизането в Индийския океан от изток, Ормуз, който затваря устието на Персийския залив и Аден, който пази входа в Червено море.

Още през 1507 г., когато вицекрал е Д’Алмейда, Алфонс Д’Албукерк, изпратен към Аден да пленява и потопява корабите с подправки, нарушава инструкцията на краля и предприема експедиция към арабските и персийските брегове, като завзема Куриат и Маскат. Той изгаря Маскат и избива почти цялото население на града, а пуска на свобода малцина, като им отрязва носовете и ушите. След това той се появява в Ормуз и след като разгромява ормузката флота, принуждава султана да сключи договор. Султанът на Ормуз става васал и данъкоплатец на Португалия. Освен това португалците получават в Ормуз място за крепост и фактория. Недоволството обаче на командирите на португалската флота, които считат, че Д’Албукерк нарушава инструкциите на крал Мануел, принуждават Д’Албукерк да напусне Ормуз.

Когато става вицекрал на Индия, Д’Албукерк иска да пристъпи към осъществяването на своя план, но това не му се удава.

Д’Алмейда протака предаването на управлението в ръцете на Д’Албукерк. Кралят в желанието си да ускори това изпраща в Индия маршала на Португалия Фернандо Коутиньо. Маршалът настоява португалците да отмъстят на Заморин от Каликут. Напразно Д’Албукерк доказва, че това е опасно и ненужно. Но Коутиньо се кълне, че за него е срамно да кръстоса меч с полуголите негри и че ще влезе в двореца на Заморин с камшик в ръка.

И Д’Албукерк е принуден да отстъпи: португалците нахлуват в Каликут и наистина завладяват двореца, но когато войниците ограбват двореца, наирите ги обкръжават и в една теснина избиват почти всички. Убити са маршалът и много знатни португалци. Д’Албукерк, който се намира на брега, се хвърля на помощ на другарите си, но е сериозно ранен. Измъкват го от схватката със счупена глава и пронизана ръка.

Най-после Д’Албукерк става господар на Португалска Индия и започва да осъществява плановете си. Преди всичко той решава да завладее Гоа, който отдавна му харесва. Слабият гарнизон на града се предава и Д’Албукерк грижливо го укрепява. Но предишният владетел на Гоа Адил Хан събира голяма армия, обсажда португалците, принуждава ги да напуснат града и да се скрият в корабите си. Мусоните пречат на корабите да преодолеят плитчините, които пресичат устието на реката, и флотата на Д’Албукерк се озовава в капан. На корабите започват да гладуват и да боледуват от скорбут.

Адил Хан изпраща на Д’Албукерк продукти. Той пише, че иска да победи португалците не с глад, а със сила. Д’Албукерк обаче, като се страхува, че Адил Хан ще разбере в какво тежко положение се намират португалците, се извинява, връща продуктите и пише, че португалците от нищо не се нуждаят. Нещо повече, когато при Д’Албукерк идват парламентьорите на Адил Хан, на корабите португалците пируват, масите са отрупани с различни ястия, войниците и моряците вдигат чаши и пеят. В същност това е спектакъл, специално подготвен от Д’Албукерк за пратениците на Адил Хан. Продуктите и вината са взети от неприкосновените запаси, предназначени за ранените и болните. На гладните войници на Д’Албукерк е забранено да се докосват до храните и вината.

Едва през август мусоните спират и флотата на Д’Албукерк получава възможност да отплава от Гоа, но през ноември 1510 г. Д’Албукерк се връща и отново превзема града. Три дни в Гоа продължават убийствата и грабежите. Избити са всички мохамедани без разлика на пол и възраст. Станал господар на Гоа, Д’Албукерк решава да превърне този град в столица на Португалска Индия.

„В Кочин — пише Д’Албукерк на краля — не можеш да отрежеш клонче, без да ти е разрешил раджата. Ако един от моите хора откаже да плати на пазара исканата цена или закачи мохамеданска жена, фортът веднага бива обсаден. Ако в Кочин дойдат нови 500 души, ще настъпи глад. Там няма нито месо, нито риба, а кокошките са много скъпи.

В Гоа има много говеждо месо, риба, хляб и зеленчуци и ако дойдат нови 2000 души, това няма да се отрази на снабдяването на града. В Гоа има топчии, оръжейни майстори, дърводелци, корабостроители, всичко, което ни е необходимо.“

Д’Албукерк твърдо решава да направи Гоа столица на португалските колонии. Той развива трескава дейност строи крепост, черква и къщи, сече пари, строи кораби. Д’Албукерк взема мерки португалците да се заселят завинаги в Гоа, подарява им земя, жени португалските войници и моряци за мохамеданки и индийки. Против това започва да протестира духовенството. Тогава Д’Албукерк заявява:

— Добре, нека тези бракове да не отговарят напълно на християнските закони, но те напълно отговарят на целите на Д’Албукерк.

Енергичната дейност на Д’Албукерк не се харесва на мнозина. В Португалия започват да се сипят оплаквания. Д’Албукерк е обвинен, че подготвя Гоа за столица на собственото си княжество. Убеждават крал Мануел да се откаже от Гоа.

Д’Албукерк не се предава и пише на Васко да Гама: „Кралят Ви вярва. Молете го да задържи Гоа до деня на страшния съд.“

Но предпазливият адмирал на Индия принадлежи към старата школа. Той не одобрява много неща и не счита за необходимо да подкрепи Д’Албукерк пред краля.

Самият Мануел само пречи на Д’Албукерк. Кралят му пише, че може би не си струва Гоа да се прави столица, и настоява Д’Албукерк да убеди стария съюзник на португалците — раджата на Кочин — да приеме християнството. Д’Албукерк отговаря уклончиво, че раджата под влияние на разговорите си с него много се е заинтересувал от християнството, но че не трябва да карат раджата да бърза.

Д’Албукерк е зает с много по-сериозна работа от разговорите за вярата с раджата на Кочин. Той използува скарването на португалците със султана на Малака, появява се с португалска ескадра около Малака и на 25 юни 1511 г. започва да щурмува града. Д’Албукерк има всичко 600 португалци и малко повече малабарски индийци, докато в Малака са се струпали повече от 20 хиляди войници. Защитниците обаче на Малака не са единни. В Малака живеят араби, моплахи, малайци, яванци, индийци от Гуджарат и от малабарското крайбрежие, китайци, сиамци и дори жители на островите Рюкю. Тези хора не си вярват и непрекъснато очакват измяна и предателство.

Д’Албукерк успява да привлече на своя страна китайските търговци и водачите на индийската и яванската колония. През август след продължителна бомбардировка и кървав уличен бой Малака пада. Оттук Д’Албукерк установява връзки с Ява, Тайланд и Бирма и изпраща Франсиско Серано да търси Молукските острови.

И тъй само четиринадесет години след като корабите на Бартоломео Диас за пръв път се появяват в неизвестния Индийски океан, португалските кораби вече кръстосват Тихия океан.

Когато Д’Албукерк се завръща в Индия, той трябва да защищава Гоа не само от външни врагове — мохамеданите, които отново го обсаждат, но и от съветниците на португалския крал.

През 1513 г. Д’Албукерк подготвя експедиция срещу Аден. Плановете му са грандиозни — да завладее Аден, Мека и Медина с помощта на абисинците, които изпращат в Гоа пратеници, да отклони Нил към Червено море, за да умори от глад мохамеданския Египет, да завладее Суец и Александрия, Синай и Ерусалим. Той пише на краля за похода към свещените градове на мохамеданите: „Дотам има само един ден път. Каква съпротива могат да окажат слабите гарнизони, когато в Джида има всичко двадесет души, а в Мека може би двадесет и пет? Останалите са мирни отшелници, с които лесно ще се справят шестстотин или седемстотин португалци. За мен, господарю, всичко това е толкова просто, че гледам на него като на нещо вече станало.“

Д’Албукерк възнамерява, след като превземе гроба на Мохамед, да го смени с Ерусалим. Завладяването на Аден и Ормуз и разгромяването на арабските градове трябва веднъж завинаги да пресекат достъпа в Индийския океан на най-могъщия врат на португалците — турците.

„Турците са силни — пише Д’Албукерк. — Те имат много артилерия и умеят да строят кораби, подобни на нашите. Те ни мразят и жадуват да разрушат всичко, което владеем. Те са добре снабдени с войници, които умеят да стрелят с аркебузи, и артилеристи, с топчии, опитни като нашите, с корабостроители, които конкурират нашите, с ковачи, дърводелци и калафатчици като нашите.“

Експедицията в Червено море завършва несполучливо. Наистина португалците вселяват ужас по цялото крайбрежие на Червено море, но щурмуването на Аден не успява и португалците са принудени да отстъпят.

В Червено море Д’Албукерк получава добри новини от Индия: старият Заморин, непримиримият враг на португалците, е отровен от родния си брат. Новият владетел на Каликут, сключва мир с португалците и им позволява да си построят крепост в Каликут.

Несполуката при Аден Д’Албукерк решава да компенсира с Ормуз. Тогава персийското пристанище Ормуз е едно от най-големите пристанища в света. Ормуз търгува не само с Индия, Африка и Арабия, но и с Тайланд и Китай. За блясъка и богатството му разказват и венецианецът Марко Поло, и персиецът Абд ур Разак, и руснакът Афанасий Никитин. Една арабска пословица казва: „Земята е пръстен, а Ормуз е неговият бисер.“

Още през 1507 г. в Ормуз е основана португалска фактория. Когато през 1515 г. Д’Албукерк се появява около Ормуз, веднага се намесва в дворцовите разпри. Той извиква в своя лагер на обяснение претендентите за престола и без да изслуша доводите им, заповядва на офицера си: „Убий го!“, като посочва един от претендентите — Райе Ахмед. Португалските офицери се нахвърлят с кинжалите си върху Райе Ахмед и в надпреварата да го убият се нараняват един друг. Тук пред очите на Д’Албукерк и смаяните роднини на покойния ограбват тялото му, като срязват с кинжалите си златните украшения. Д’Албукерк тържествено поздравява населението на града с освобождаването от „изменника“ Райе Ахмед и поставя на престола съперника на убития. Новият шейх, наплашен от разправата, става послушно оръдие в ръцете на португалците. Той помни старата турска пословица: „Целувай ръката на врага си, щом не можеш да я отсечеш.“ Така Д’Албукерк става господар на Ормуз.

По такъв начин Д’Албукерк осъществява почти цялата си набелязана програма за завоевания. Малака, Гоа и Ормуз са в ръцете на португалците. Остава незавладян само Аден. Завистливият крал Мануел започва да се страхува от Д’Албукерк. Все по-често и по-често той отменя нарежданията на повелителя на Индия, отказва му помощ и предявява явно неизпълними искания. Вече всички знаят, че кралят се страхува от Д’Албукерк. Посланикът на персийския шах Ибрахим Бег по поръчение на своя владетел кани Д’Албукерк да постъпи на персийска служба и му казва: „В Португалия никога няма да ви оценят.“

И самият Д’Албукерк разбира, че оставката му е близка. Когато приятелите му го успокояват и казват, че в Португалия кралят ще му възложи важни постове, той казва:

— Португалия е много малка страна. Може ли тя да ми постави задачи, които да се равняват поне на една шеста част от тези, които аз решавах тук, в Индия?

В Ормуз Д’Албукерк заболява и на 8 ноември 1515 г. се отправя за Индия. Той е тежко болен и почти през цялото време лежи. В открито море неговият кораб среща мавритански кораб от Индия, който носи на Д’Албукерк писмо, че в Индия вече е пристигнал приемникът му. Болният завоевател се чувствува все по-зле и на 15 декември 1515 г., когато корабът е на рейд в Гоа, Д’Албукерк умира съвсем близо до завоюваната от него столица на португалските колонии.