Константин Кунин
Васко да Гама (14)

Второ плаване

Второто плаване на Васко да Гама е преди всичко военна пиратска експедиция. Адмиралът се готви да се сражава с мохамеданите по суша и по море. За тази цел той е подготвил отряд от леки бойни каравели и е предложил на краля да остави част от корабите в Индийския океан, за да пленяват и унищожават мохамеданските кораби. Този, пиратски отряд е първата европейска ескадра в азиатски води.

Още от самото начало Васко да Гама не крие пиратските цели на експедицията си. Дори заплатата на моряците и войниците трябва частично да идва от плячката, взета на мохамеданските кораби. Освен това на всички, които придружават Васко да Гама, се разрешава всеки осемнадесет месеца да изпращат без мито от Индия по два квинтала^[1] черен пипер.

Отплаването на ескадрата е определено за 1 февруари 1502 г., но насрещният вятър не позволява на корабите да излязат в открито море.

По стар обичай всички заминаващи се обличат в най-хубавите си дрехи; на изпращането присъствува и кралят.

Брегът на Тахо при Белем през последните години много се е изменил.

Няколко месеца след завръщането си от първото плаване Васко да Гама присъствува при полагането на основния камък на манастира „Херонимус“ в Белем. Тук, на северния бряг на Тахо, в малкия параклис на приюта за престари моряци, създаден от инфант Енрике, Васко да Гама прекарва нощта срещу първото си отплаване.

Сега строежът е в разгара си. По прашния път от Алкантара в Белем се влачат огромни скърцащи каруци с впрегнати в тях волове. Те докарват бял варовик от алкантарските каменоломни. Мълчаливи роби, подкарвани от надзиратели, копаят земята под палещите лъчи на слънцето. Весело звънят чуковете на каменарите. От скелите, които заобикалят камбанарията, се носи песента на триона. В двора на бъдещия манастир работят майстори по стъклопис, които по това време не са много. Всичко организира пълен, задъхващ се човек, облечен с тъмни, изцапани с вар и бои дрехи — Жуан де Кастильо, създател на това чудно, ярко и своеобразно съчетание от мавритански стил, готика и ренесанс, наречено от по-късните изследователи мануелино, т.е. стил Мануел.

Дясната част на галерията е завършена. По-късно я наричат „Каменни джунгли“. Кралски гербове, слонове, портрети на инфант Енрике, Васко да Гама и спътниците му, папагали, статуи на светци, палмови и бананови листа, задморски плодове и объркани арабески — всичко е размесено в тази каменна дантела.

Във временния параклис на манастира между скелите, бъчвите с вар и алабастър на 6 февруари 1502 г. отслужват прощална литургия.

На 7 февруари сутринта Васко да Гама, заобиколен от слуги, пажове, тръбачи и роднини, заедно с Гаспар да Гама и връщащите се в родината си пратеници на Кочин и Кананор, се отправя към адмиралския кораб „Сан Херонимо“. Но корабите излизат в морето едва на 10 февруари.

В края на февруари флотата на Васко да Гама пристига в Порто Дале на африканския бряг, за да се запаси с вода и пресни плодове.

В безлюдното пристанище срещат португалска каравела, която се връща, натоварена със злато от Сан Хорхе да Мина. Това е много хубава среща.

Когато Васко да Гама се завръща в Португалия от първото си пътуване до Индия, крал Мануел му заръчва да покаже на пленените индийци, на „гранадеца“, на Монсаид и на лоцманите от Малинди „всичко, което е хубаво в Португалия“. Васко да Гама прекрасно знае каква роля могат да изиграят в Индия разказите на хората от Изтока, посетили Португалия, и грижливо изпълнява това нареждане на краля. Той им показва всичко, което според него може да направи благоприятно впечатление: тържественото появяване на краля, богослужението в старинните катедрали на Лисабон и Коимбра, бой с бикове, построяване на каравели. Всичко това много им харесва и Васко да Гама счита, че е изпълнил успешно поръчението на Мануел.

Но той не може да държи индийските „гости“ под ключ. За тях научават венецианските и флорентинските търговци и посланици. Италианците, както и мохамеданите в Индия разбират, че откриването от португалците на морски път за Индия ще нанесе тежък удар на посредническата им търговия. Те се стараят да се свържат с пристигналите в Португалия индийци, за да научат повече за Индия и нейната търговия. Ненапразно в писмата на флорентинците от Лисабон неведнъж се споменава за Монсаид и Гаспар да Гама.

Когато Кабрал довежда в Португалия пратеници от Кананор и Кочин, венецианците се запознават и с тях. Но те не ги разпитват само за родината им. Венецианците се стараят според възможностите си да разкрият на индийците истината за положението на нещата в Европа и да разсеят създадената с такава мъка представа за мощта и богатството на Португалия.

Васко да Гама знае за тези интриги и сега, когато вижда каравелата от Сан Хорхе да Мина, бърза да се възползува от случая. Под благовиден предлог той завежда индийците на каравелата и след като им показва сандъците със златен пясък, небрежно добавя, че в Португалия всяка година пристигат по дванадесет такива каравели.

След шестдневен престой ескадрата на Васко да Гама напуска африканския бряг и се насочва на югозапад.

Плаването през Атлантическия океан със заобикаляне на ветровете край Гвинейското крайбрежие за португалските моряци е вече традиция. Този път то минава без приключения. Корабите, следвайки пътя на Кабрал, пресичат целия Атлантически океан и посещават Бразилия: Васко да Гама знае за плаванията на испанците далеч на запад и иска да осигури за Португалия откритата от Кабрал „Земя светия кръст“.

Корабите тръгват край бразилския бряг на юг. Хълмове, покрити с храсти, се редуват с устия на реки, обрасли с гори.

Понякога от корабите виждат обитателите на тази страна — едри медночервени хора с прави черни коси. От време на време голи туземци се приближават с пироги до португалските кораби и им подават някакви плодове и ярки кресливи папагали.

Васко да Гама заповядва да се опитат да разговарят с туземците на португалски, кастилски, френски и италиански. Нищо не разбират. Тогава Васко да Гама прави опит да се разбере с медночервените хора чрез преводачи, които знаят арабски, индийски и негърски езици, но безрезултатно. Туземците не разбират езиците на Европа, Азия и Африка.

Когато стига до нос Санто Агостино, Васко да Гама поема на изток.

Пак пресичат Атлантическия океан и се приближават до нос Добра надежда. В южното полукълбо е зима. Студено е. Новаците мръзнат и проклинат часа, когато се доверили на хората, които вече били в Индия, и тръгнали само с леко облекло. Очевидците на гибелта на Бартоломео Диас съветват адмирала да се пази от коварния нос. Дом Васко заповядва да плават само през деня, а през нощта да прибират платната. Пътуват бавно.

Но въпреки всички мерки Носът на бурите пак се проявява. Шест дни бушува буря. Тя гони корабите на североизток, което е добре дошло за португалците. Но вятърът разпръсва ескадрата по океана и с адмирала остават само пет кораба.

Когато бурята затихва, португалските капитани потеглят, както предварително са се уговорили, към Носа на теченията.

Цялата ескадра е налице и може да продължи на север. Но нова буря връхлита върху корабите. Корабът „Санта Елена“ с капитан Педо де Мендоса попада в пясъчна коса близо до Софала. Вятърът и вълните със страшна сила се нахвърлят върху безпомощния кораб. Цяла нощ бурята блъска „Санта Елена“. На разсъмване стихва. Хората на обезобразения без мачти, корабни въжета и украшения кораб са измъчени до краен предел. Приближават се корабите „Бретоа“ и „Санта Марта“. Силното вълнение дълго не позволява да спуснат лодки. Но капитаните на корабите Жуан Бадарсаш и Франсиско Морекош проявяват изключителна настойчивост и мъжество. Те не само спасяват другарите си, но и пренасят на своите кораби товара на „Санта Елена“, а след това запалват изоставения кораб.

В началото на юни флотата на адмирала на Индия пристига в Мозамбик. Васко да Гама е бил тук преди повече от четири години. Тогава той иска да получи в Мозамбик лоцмани, които знаят пътя за Индия, и се представя за командир на турска ескадра, но маврите усещат измамата и дружбата със султана на Мозамбик скоро свършва. Тук португалците за пръв път прибягват до оръжията и обстрелват укрепленията. Пак в Мозамбик Васко да Гама започва пиратските си нападения над беззащитни лодки и ладии.

Сега белият мавритански град, скрит сред тропична зеленина, е пред дом Васко. Бомбардите на бойните му кораби могат безнаказано да разрушат и да изгорят Мозамбик.

Жителите на Мозамбик разбират това. Когато португалските кораби влизат в залива, в пристанището настъпва паника. От лодките и ладиите бързат да разтоварят стоките на брега. Малките лодки измъкват на пясъка.

Към адмиралския кораб се насочва познатата вече на Васко да Гама лодка със светлозелен навес.

По всичко личи, че гребците бързат и се вълнуват. Лодката се носи с голяма бързина и подскача по вълните.

На борда на „Сан Херонимо“ бързо се качва султанът на Мозамбик. Адмиралът на Индия го очаква, седнал на кърмата. Султанът се хвърля в краката на адмирала и моли за милост. Дом Васко заповядва да го вдигнат.

— Сега най-после разбра ли какви са мощта и величието на Португалия? — пита адмиралът и сочи белите платна на португалската ескадра.

— Моля за милост, заклевам се да бъда ваш верен приятел — отговаря султанът.

— Дайте му парче плат и го отпратете на брега — казва адмиралът.

От брега започват да идват търговци на птици, зеленчук и плодове. Султанът изпраща овце и кокошки. Васко да Гама счита, че португалците трябва да имат на африканския бряг няколко опорни бази. Той знае, че не трябва да разчита само на Малинди, където дружески разположеният към португалците султан би могъл да бъде сменен от някой фанатичен мохамеданин. Затова той заповядва на моряците, войниците и монасите да спазват в Мозамбик най-строга дисциплина и да не обиждат местното население.

По искане на португалците султанът им отделя удобно място в пристанището. Там пренасят от различните кораби предварително подготвените и размерени греди и дъски и пред очите на смаяните маври започват да сглобяват още една каравела.

През това време адмиралът изпраща две каравели в Софала под командуването на Перо Алфонс д’Агийяр.

Още Перо де Ковилиам, таен съгледвач на крал Жуан II, посещава Софала и в отчета си го съветва да завладее този най-голям по това време център за добиване на злато по цялото източно крайбрежие на Африка. Кабрал установява отношения с негърския владетел на Софала. Сега Васко да Гама изпраща в Софала Д’Агийяр, за да привлече окончателно с подаръци и обещания владетеля на Софала. Д’Агийяр изпълнява блестящо мисията си. Владетелят на Софала, млад негър-езичник, е във възторг от парчето червен плат, пъстрите дрехи, голямото фламандско огледало, ножовете и червените баретки. Но най-силно е поразен от герданите, направени от разноцветни стъклени мъниста. На свой ред той поднася на португалците връзка златни огърлици и се заклева в луната, слънцето, главата и стомаха си във вечна дружба с крал Мануел. Д’Агийяр организира в Софала много изгодна търговия, като разменя платове и стъклени разноцветни мъниста със златни слитъци. В Софала построяват фактория и Д’Агийяр оставя там много стоки под надзора на чиновника Гонсало Байош.

С тези добри новини Д’Агийяр се завръща в Мозамбик. Обаче Васко да Гама знае, че извозването на златото от Софала се контролира от Ибрахим, мавритански емир на град Килоа. Опитът на Кабрал да изплаши Ибрахим не успява. Сега адмиралът решава да подчини на Португалия „дръзкия и злонамерен“ емир на Килоа.

Новата каравела е готова. Дом Васко отделя за нея екипаж, въоръжава я с бомбарди и я снабдява с всичко необходимо. За командир назначава Франсиско Серано — най-добрия приятел на Фернандо Магелан, който по-късно играе голяма роля в историята на околосветското плаване.

Серано трябва да защищава португалските фактории в Мозамбик и Софала.

Дом Васко бърза за Килоа. Гаспар Кореа пише: „Килоа се намира на остров, заобиколен от всички страни с море, но откъм сушата протокът е плитък — дори при прилив там водата е до колене. Килоа е голям град с хубави каменни измазани къщи и тераси. Къщите са украсени с дървена резба. Градът слиза до брега и е заобиколен от всички страни със стени. Той има дванадесет хиляди жители. Заобиколен е с дървета и градини с най-различни растения: цитрони, лимони и най-хубавите на света портокали, захарна тръстика, смокини и нарове. Там има и много стада, особено овце с огромни тлъсти опашки.

Улиците на града са много тесни, а къщите много високи — по на три-четири етажа. Къщите са много наблизо една до друга и лесно можеш да преминаваш от една тераса на друга. В пристанището има много кораби. На мавъра, който владее този град, е подчинен само градът, но не и околностите му.“

Сега Варко да Гама вече не е неизвестен скитник, принуден да търпи обиди и унижения от индийските и африканските царе. В Индийския океан той се завръща като страшен и жесток повелител на моретата. Навсякъде той изисква безпрекословно подчинение, а с непокорните се разплаща със смърт и мъчения, ограбва и потопява корабите им и бомбардира беззащитните градове.

В Килоа той решава да демонстрира мощта на Португалия.

Сутринта корабите на Васко да Гама се разгъват и обкръжават града на острова. Адмиралът заповядва да стрелят във въздуха. От корабите виждат, че в града се появява суматоха — подкарват стадата, заключват вратите, на градските врати домъкват оръжие.

Дом Васко изпраща на брега мавъра лоцман с писмо, за емир Ибрахим. Той предлага на владетеля на Килоа да се яви при него за преговори, като му обещава пълна неприкосновеност. Ако не дойде сам, дом Васко заплашва, че ще го доведе на кораба със сила.

Ибрахим, емирът на Килоа, дълго не може да се реши да отиде на кораба, като с основание не вярва на обещанието на португалците. Между приближените му е и богатият и влиятелен мавър Махомет Аргун, които отдавна замисля заговор против емира. Надявайки се, че Васко да Гама ще плени Ибрахим, той всячески уговаря емира на Килоа да посети корабите на португалците.

На другия ден Ибрахим съобщава на португалците, че е съгласен да посети кораба.

Посрещат емира с големи почести — излизат да го посрещнат пъстро украсени лодки с почетен караул, тръбачи и барабанчици.

Васко да Гама казва на Ибрахим:

— Ние искаме с теб дружба. Нашата дружба ще донесе на теб и твоя град почести и печалби, защото португалски кораби ще идват при теб и ще търгуват с твоя народ. Бъди приятел и брат на краля на Поругалия — моя господар.

Ибрахим бързо се съгласява и се радва, че се е отървал лесно от грабителите, но Васко да Гама продължава:

— Като приятел и брат на владетеля на Португалия ти ще трябва да постъпваш така, както и другите му приятели: всяка година ще му даваш пари или ще му подаряваш скъпоценности.

Ибрахим разбира какво иска португалецът.

— Ти искаш да стана не приятел и брат на твоя крал, а данъкоплатец и васал, но това няма да стане — казва той. — Ако знаех, че искаш да ме направиш пленник, не бих дошъл, а бих избягал в гората. По-добре е да си чакал на свобода, отколкото хрътка на златна верижка.

Васко да Гама с широк жест показва белите платна на бойните си кораби, заобиколили Килоа.

— Аз съм само роб на краля — казва той — и действувам по негова заповед. Не се ли подчиниш, моите оръдия ще унищожат твоя град и ще избият поданиците ти. Ако си отидеш в къщи, ще дойда там и ще те унищожа; избягаш ли в гората, моите хрътки ще те измъкнат и оттам.

И Васко да Гама заповядва да се готвят за бой. Затръбява тръбата на „Сан Херонимо“; отговарят й тръбите от другите кораби. Бият барабани, на палубите на корабите наизскачат войници, като дозатягат ризниците си и слагат шлемовете си.

Ибрахим отстъпва и обещава да плаща данък и веднага да даде на пиратите откуп за себе си и своя град. Емирът обещава да събере и изпрати на кораба гривни и бисери на стойност шест хиляди крусадо или злато на същата сума.

— А кой ще остане като заложник? — пита Васко да Гама.

Хитрият емир предлага за заложник Махомет Аргун, като добавя, че той е „златен и богат човек“.

Ибрахим решава, че като подхвърли за заложник своя враг, само ще спечели. Може би португалците ще измъчат до смърт Махомет Аргун и тогава емирът ще има един враг по-малко. А може би Махомет Аргун ще бъде принуден сам да се откупи. Тогава врагът на Ибрахим ще понесе огромни загуби.

Докарват Махомет Аргун. Той е важен старец, облечен богато. Васко да Гама решава, че той е подходящ за заложник и пуска Ибрахим на брега, но преди това го принуждава да подпише „договор за дружба“ с португалците.

Скоро от града идват лодки с ориз, кокошки и зеленчуци. Капитанът изпраща на Ибрахим обичайните си подаръци — парчета плат и разни дрънкулки. За богатия емир на Килоа тези подаръци са не по-малко оскърбление, отколкото злополучните португалски подаръци, предназначени за Заморин. Започват да разрешават на екипажа да слиза на брега. Ибрахим не бърза с откупа. Васко да Гама отдавна е решил, че е време да тръгва, но откупът все още го няма. Адмиралът на Индия извиква при себе си заложника и му заповядва да напише писмо до Ибрахим и да му напомни за откупа. Привечер един негър донася вежливия, но подигравателен отговор на Ибрахим. Емирът на Килоа предлага на Махомет Аргун сам да заплати откупа за себе си.

— Какво означава това? — гневно запитва Васко заложника.

Той отговаря:

— Ибрахим е мой враг. Той нарочно ме е изпратил за заложник. Ако аз платя откупа вместо него, той ще бъде доволен. Ако не го заплатя и ти ме измъчиш и убиеш, той ще бъде щастлив.

Васко да Гама започва да се смее с глас:

— Ама че ловък мавър! Но ние ще измъкнем от теб откуп.

Събличат стареца, пребиват го с камшици и го хвърлят в една лодка на слънцето с вързани ръце и крака. След два часа Махомет Аргун едва промълвява, че иска да види командира. Адмиралът заповядва да доведат заложника. Пребитият старец не може да върви и моряците го довличат.

— В къщи имам огърлица, която струва десет хиляди крусадо — казва мавърът на адмирала на Индия.

— Прати да я донесат — кратко отговаря дом Васко.

След един час човек, изпратен с писмо от мавъра в дома му, се връща с огърлицата. Васко да Гама разглежда скъпоценните камъни и претегля огърлицата на ръка.

— Дайте на мавъра вода, облечете го и го изпратете с почести — заповядва той.

Работата в Килоа е завършена. Васко да Гама сключва изгоден договор и получава богат откуп от Махомет Аргун. Моряците и войниците си отпочинали. Португалците си доставят пресни продукти. Време е да продължат към Индия, но непредвидено обстоятелство ги задържа в Килоа.

Португалските дворяни, войници и моряци с ласки и обещания примамват на кораба много жени от Килоа. Те са пленници, попаднали в харемите на маврите от вътрешността на Африка, от Индия, Иран и Левант. Държат ги затворени и те тъгуват на малкото островче. Португалците успяват да съблазнят и примамят на корабите около двеста случайни обитателки на Килоа.

Когато Васко да Гама научава, че много португалци крият тези жени, заповядва да доведат всички пленнички на адмиралския кораб, а след това да ги отведат на брега. Заканва се, че ще накаже всеки, който не се подчини, със смъртно наказание. Жените са отчаяни. Те знаят, че в Килоа ги очаква мъчителна смърт. Много от тях се хвърлят от лодките в морето, но ги изваждат. Васко да Гама е неумолим. Той заявява, че продуктите на кораба не са достатъчни и че изобщо присъствието им ще внесе смут и безпорядък.

Въпреки протестите на мнозина от португалците отвеждат плачещите робини на брега и ги предават на собствениците им. Само четиридесет жени се оказват без стопани. Изглежда, че мъжете им са се отказали от тях и затова никой не идва да ги вземе. Тези жени Васко да Гама връща на корабите, заключва ги под охрана в специални помещения и когато пристига в Индия тържествено ги покръства.

Португалците напускат Килоа и се насочват към Малинди, но насрещният вятър не позволява на корабите да се приближат до града. Тогава Васко да Гама разменя приветствени послания със султана на Малинди и продължава към Индия.

Едва африканският бряг се е скрил от погледа им и от адмиралския кораб се разнася тревожен сигнал. Пред тях се белеят платната на пет кораба. Всички изтичват на палубата. Топчиите застават до оръдията, офицерите и войниците с ризници и шлемове разпределят копията и мечовете и измъкват абордажните куки. В трюма бръснарят постила бяло платно и се подготвя да посреща ранени. Корабите се построяват в боен ред. Но тревогата излиза напразна, защото това са португалски кораби — помощна ескадра, изпратена след ескадрата на адмирала на Индия. Ескадрата се командува от родственика на дом Васко Естевао да Гама.

Корабите се срещат в открито море и продължават заедно на изток през Индийския океан. Португалците бързат. Ятото кораби, гонено от попътен вятър, лети, разпънало всички платна. Лети на изток глутницата ловджийски кучета на португалския крал и носи смърт и робство за жителите на Индия.