Константин Кунин
Васко да Гама (5)

Индийският бряг

Късно вечерта корабите на Васко да Гама хвърлят котва край индийския бряг. Нощта е тиха. Влажният топъл вятър си играе с платнения навес над кърмата на кораба. От брега достига аромат на влажна земя, гниеща зеленина и някакви силно ароматични цветя. По брега се движат светлинки — някой се разхожда с факли. На корабите стражата е засилена. През нощта на адмиралския кораб идват Пауло да Гама и Николао Коельо. Те се качват тихо на палубата и мълчаливо отиват в каютата на командира. Започват съвещанието, без да палят светлина. Командирите разговарят почти до разсъмване. Ечи отмереният спокоен бас на Васко да Гама, приглася му баритонът на Пауло да Гама. Мълчаливият Николао Коельо произнася отривисто по няколко думи.

Оттук започва Индия — целта на многогодишните им скитания. Остават само няколко часа за обмисляне и претегляне на всички обстоятелства. Командирите прекрасно разбират колко нищожни са силите на португалците. С разнебитените си кораби, измъчени от продължителното тежко плаване, Васко да Гама и спътниците му все пак се решават да дойдат в Индия. В същност португалците не знаят почти нищо за страната, в която са попаднали след дългогодишни търсения и борби, изпълнени с жертви и лишения. Те само разбират, че за известно време в Индия трябва да хитруват и да се прикриват, да мамят и да извъртат, може би да понасят унижения и да правят жертви. Защото и те са такива кралски тайни наблюдатели, както и живелият някога в Индия Ковилиам. Те трябва да научат по възможност всичко за богатствата и търговията на Индия, за силата и слабостите на владетелите й, да набележат вероятните приятели и възможните врагове в бъдещата борба и да се върнат в родината.

Друг път те пак ще дойдат, но не като неизвестни морски скитници, а като страшни завоеватели и тогава ще заплатят стократно за униженията и за всичко, което ще трябва сега да понесат мълчаливо.

Командирите решават португалците да кажат на жителите на Индия, че уж трите кораба на Васко да Гама са само част от мощна армада. Уж бурята отделила „Сан Габриел“, „Сан Рафаел“ и „Берио“ от главната ескадра. Васко да Гама случайно попаднал в Каликут и всеки момент очаква появяването на останалите кораби. В корабите, които още скитат някъде из морето, има разкошни подаръци и пратеник с голяма свита, а Васко да Гама е само командир на ескадрата.

С тази басня португалските командири смятат донякъде да изгладят несъответствието между трите жалки кораба, бедно облечения екипаж и тържествената, пълна с величие прослава на „най-могъщия, единствения в света“ владетел на Португалия, с която Васко да Гама счита за необходимо да заслепи въображението на жителите на Изтока.

Освен това заплахата от появяването на измислената армада би могла да предпази португалските кораби от евентуално нападение на туземците. Командирите решават да забранят на всички освен на капитаните да влизат в преговори с туземците. Само братята да Гама и Николао Коельо могат да разказват на туземците за Португалия, за мнимото й световно могъщество и за целите, довели португалците в Индия. Останалите моряци могат да разговарят с туземците само за обикновени неща, да питат за цените на стоките, за имената на местностите и т.н.

В края на съвещанието Васко да Гама напомня на командирите, че според описанията в Индия има много християни.

— Навярно те са схизматици и не следват всички закони на светата равноапостолска църква. Може би някои обреди на тези християни ще ви отвращават вас — истинските католици. Все пак аз ви моля известно време да се сдържате и да не проявявате своето законно негодувание. Помнете, че и най-малката грешка може да погуби не само нас, но и делото, поверено ни от краля. А ако по-късно се закрепим на този бряг — добавя командирът, усмихвайки се в черната си брада, — в ръцете на войнствуващата църква и верните й слуги има различни средства, с помощта на които ще накараме тези схизматици да се върнат в лоното на истинската вяра, ще обуздаем и унищожим неверниците: маври, евреи и езичници.

Съвещанието свършва. Когато лодките се отдалечават от адмиралския кораб, източният край на небето вече започва да розовее. На фона му се чернеят силуетите на далечни планини.

Разсъмва се и моряците виждат Каликут. В далечината се простират тъмни планини. Градът е разположен в залив. От корабите се виждат само разхвърляните тук-там сред палмови горички и овощни градини дървени и глинобитни къщи, покрити с палмови листа. Близо до брега градините и горичките стават по-малко и могат да се различат тесните улички, жалките къщурки и каменните складове в търговската част на града. В южната и северната част на Каликут се издигат джамии, увенчани с тесни златни полумесеци, които блестят под лъчите на изгряващото слънце.

Далече зад града се вижда голяма градина, заобиколена с бяла каменна стена. Там е дворецът на Заморин — владетеля на Каликут.

Португалците попадат в Каликут в спокойно време. Търговският сезон вече е минал и многобройните арабски, персийски, занзибарски, цейлонски и малайски кораби, които доскоро са оживявали залива, са отплували. В залива са останали само един арабски кораб, натоварен с подправки, който се е забавил поради заболяването на стопанина си — богат търговец от Джида, и двадесетина малки кораба, дошли от други градове на Малабарското крайбрежие на Индия — от Гоа, Диу, Коилун и Мангалур.

На брега около измъкнатите на пясъка лодки от сутринта са трупат жители на Каликут, които оживено обсъждат чудноватите съоръжения на португалските кораби и се мъчат да отгатнат защо чужденците са се появили в такова неподходящо за търговия време.

Сутринта рибарите на Каликут излизат в морето с тесните си лодки. Две лодки се приближават и след като хвърлят внимателно мрежата във водата, се отдалечават една от друга, а след това се насочват към брега.

Васко да Гама наблюдава от високата кърма риболова. Сега лодките ще се приближат до брега, рибарите ще скочат от тях и до шия във водата ще започнат да теглят мрежата. Така ловят риба и в родния му Синиш. След кратко колебание той заповядва нещо на лоцмана индиец, взет в Малинди. Когато рибарските лодки отново се приближават до португалците, за да хвърлят за втори път мрежата, лоцманът извиква на рибарите, че на корабите искат да купят прясна риба.

Скоро една лодка се приближава. На кораба се качват слаб старец и две момчета с превръзки на бедрата. Те донасят кошница дребна сребриста риба, а Васко да Гама заповядва да дадат на рибарите сребърна монета. Старецът поглежда непознатата монета, опитва я със зъби и доволен я пъха във висящата на врата му торбичка. След това пита лоцмана какви са тези кораби. Лоцманът, както го е научил командирът, разказва за великата армада, която уж моряците на трите португалски кораба загубили от очите си, и дори пита рибаря не е ли чувал нещо за изчезналите кораби.

Рибарите се връщат на брега и португалците виждат как тълпа от граждани заобикаля стареца, който започва да разказва, като оживено жестикулира и очевидно показва монетата в протегнатата си ръка.

Владетелят на Каликут, който наблюдава от прозореца на двореца си непознатите кораби в залива, щом научава, че рибари са посетили корабите, заповядва на жители на Каликут да отидат при чужденците, да им предложат риба и други продукти и да разберат откъде са и защо са дошли в царството му.

Към обед край корабите се събират дузина лодки. Туземците предлагат риба, кокосови орехи, вързани за краката кокошки, смокини. Васко да Гама заповядва да купува само лоцманът и да плаща толкова, колкото поискат туземците и да не ги обижда. Скоро на корабите се образуват купища от плодове и орехи, в кошници се мята жива риба, а вятърът носи към залива кокоши пера и пух.

По-късно до адмиралския кораб се приближава голяма лодка, натоварена с дърва. Португалците нямат нужда от дърва, но Васко да Гама, верен на тактиката си, дава заповед да повикат дърварите. На кораба се качват шестима мургави атлети — дървари от планината. Командирът заповядва да дадат на всекиго от тях по една монета и обяснява, че не се нуждаят от дърва. Лоцманът пита защо тогава дават пари на дърварите. Командирът казва:

— Те са бедни хора и са докарали дърва за продан. Ако не ги купим, ще се върнат разочаровани. Затова заповядах да им дадете пари, та да не им отиде трудът на вятъра, защото съм свикнал добре да се отплащам на тези, които ми желаят доброто.

Лоцманът разбира какво иска командирът и високо повтаря думите му. Доволните дървари се връщат на брега и разказват на гражданите за великодушието на чужденците.

Така португалците още при първото си появяване в Индия се опитват да скрият истинското си лице на грабители и насилници под маската на доброжелатели, благородни и щедри задморски гости.

Привечер народът се разотива по домовете си и Васко да Гама решава да изпрати в Каликут за информация един от осъдените, взети за изпълнение на особено опасни поръчения. Спира се на покръстения евреин Жуан Нуниеш. Нуниеш, висок и слаб едноок човек, облечен в черно, мълчаливо изслушва нарежданията на командира, спуска се по трапа и влиза в лодката. Заедно с него тръгва и един от търговците на кокошки.

Лодката се приближава към друга, полупотопена лодка, завързана за брега. Жуан Нуниеш и спътникът му се прехвърлят в нея, минават по борда й, скачат на брега и тръгват нагоре към града. На улицата няколко пъти ги спират и разпитват, но спътникът на Нуниеш го води все по-нататък. Ето вече достигат малък, затревен площад пред джамия, когато спътникът му го хваща за ръката и го повежда в малка уличка. Авторът на „Roteiro“ цветисто описва първото посещение на Жуан Нуниеш в Каликут.

„Капитанът командир го изпрати в Каликут, а този, който тръгна с него, го завел при двама маври от Тунис, които говорели на кастилски и генуезки. Те го поздравили със следните думи:

— Дявол да те вземе! Кой вятър те е довял тук?

Те го попитали какво търси така далече от родината си, а той им отговорил, че сме дошли да търсим християни и подправки. Тогава те казали:

— А защо кралят на Кастилия, кралят на Франция или Венецианската Синьория не са изпратили тук никого?

Но той отговорил, че кралят на Португалия не би им позволил да направят това, а маврите казали, че кралят би постъпил правилно. След разговора те го завели в своя дом и го нагостили с бял хляб и мед. Той се нахранил и се върна на кораба с един от маврите, който, щом се намери на борда на кораба, завика:

— Щастливо предприятие, щастливо предприятие! Много рубини, много изумруди, благодарете на бога, че ви е довел в толкова богата страна!

Тези думи просто ни смаяха, защото никак не очаквахме, че на нашия език говорят така далече от Португалия.“

Мавъра отвеждат при Васко да Гама. Той е хитър и смел авантюрист. Някога търгувал с испанци и португалци в Оран и се научил да говори кастилски. Мавърът добре познава португалците. Сега, когато ги вижда в Индия, той бързо разбира, че са дошли нови господари. Като съобразява, че може да получи от тях облаги, Ел Масуд (така се казва мавърът) решава да постъпи на служба при португалците. Португалците превръщат арабското му име Ел Масуд в Монсаид.

Ренегатът уверява своите нови господари, че е роден в Севиля, че петгодишен бил пленен от маврите и помохамеданчен, но че душата му винаги си оставала християнска. Той прави на португалците много услуги заминава с Васко да Гама в Португалия и по-късно се покръства.

През цялата вечер Васко да Гама разпитва мавъра за градовете и страните на Индия, за задморската търговия и подправките, а писарят записва отговорите му. Монсаид бързо съобразява какво в същност търсят португалците в Индия, но намира за по-изгодно да даде вид, че вярва в загрижеността на португалците да издирят индийските християни.

След това, когато разказва за Индия, в желанието си да угоди на новия си господар, с голяма лекота превръща всички мохамедани в християни. До нас са достигнали записаните по думите на Монсаид разкази за Индия и съседните страни.

— Разкажи за царствата, които се намират на юг от Каликут — казва Васко да Гама.

— Пиши — казва мавърът на писаря.

— От Каликут, където се намираме, се изнасят много стоки. Тук се товарят и кораби от Джида. Господарят се казва Заморин. Той може да събере 100 хиляди войници, но заедно с васалите и съюзниците. Собствените му сили са много малки. Ето какви стоки се докарват от Арабия в Индия: мед, кожи, розова вода, червени платове, живак.

— По-нататък — отронва командирът, който се е излегнал на ниска койка в каютата. Увитата с чалма глава кимва към писаря.

— Пиши — казва той. — Коронголор е християнска страна и кралят й е християнин. Той може да събере 40 хиляди войници. Там черният пипер е много по-евтин, отколкото в Каликут.

— По-нататък.

— Цейлон е много голям остров. Жителите му са християни и кралят му е християнин. Кралят може да събере 4 хиляди войници и още толкова бойни слона както за бой, така и за продажба. Най-добрата канела идва в Индия оттам, а така също и много сапфири, най-хубавите на света. Освен това там има рубини. Те са малко, но са превъзходни по качество.

— По-нататък.

— Пиши, писаре: Малака е християнско царство с християнски крал. То се намира на 40 дни път от Каликут, ако има попътен вятър. Кралят му може да събере 10 хиляди войници и 1200 коня. Оттам идва всичкият карамфил. Там има и много порцелан, коприна и калай. От оловото секат пари, но те са много тежки и евтини. Там живеят множество големи папагали с червени като огън пера.

— А как се сражават бойните слонове? — пита командирът.

— Пиши: правят малка дървена кула за четирима войници и я поставят заедно е войниците на гърба на слона. Към всяка бивна на слона прикрепват по пет голи меча, а на хобота му слагат тежка верига, с която да бие враговете. Това прави слона толкова страшен, че който има и най-малката възможност да избяга, не влиза в бой с него. Тези, които са на гърба му, заповядват, а той като разумно същество изпълнява заповедите им.

— Как ловят слонове в девствените гори?

— Пиши, писаре — и пак се поклаща в такт с разказа чалмата на мавъра. Той говори за слоновете и цените на подправките в Александрия, за митата, които вземат за тях в Египет, за „християните“ и мавританските царства, за далечните Суматра, Тайланд и Бирма.

Корабите стоят в залива още три дни, но от Заморин все не идват пратеници. Васко да Гама започва да се тревожи и се съветва с Монсаид. Мавърът казва, че Васко да Гама като чужденец трябва пръв да изпрати пратеници при Заморин. Двама португалци и Монсаид се отправят при владетеля на Каликут. Васко да Гама сам иска да води преговорите и заповядва да предадат на Заморин, че е пристигнал пратеник на португалския крал, който желае лично да му предаде писмото на краля.

На следващия ден португалците забелязват богато украсена лодка. Тя се отделя от брега и се насочва към португалските кораби. В лодката седи слаб тъмнокож човек само с превръзка на бедрата. Черните му нестригани коси падат на челото. Той държи в ръцете си малък кръгъл щит, богато инкрустиран със седеф и черно дърво, и къс меч. Той е наир — член на кастата на войниците. Донася писмо от Заморин. Владетелят на Каликут обещава в най-скоро време да отиде в града, за да се срещне с командира на португалците. По-нататък Заморин пише, че в най-близко време ветровете ще се засилят и няма да е безопасно оставането в открития залив. Но Васко да Гама отказва да влезе в пристанището, защото се страхува от предателско нападение. Тогава Заморин предлага на португалците да закарат корабите си в близкото безопасно пристанище Пандарани Колам. Васко да Гама се съгласява и на 27 май изпратените от краля лоцмани повеждат корабите на новото място.

Когато корабите хвърлят котва, Заморин поканва Васко да Гама да посети двореца. Но вече е късно и предпазливият португалец отлага визитата си за следващия ден.