Константин Кунин
Васко да Гама (15)

Разправа

Още в Португалия дом Васко и крал Мануел набелязват главните моменти на португалската политика на Изток. Сега на път за Индия той отново грижливо обмисля и уточнява отделните детайли. Пиратските нападения на кораби и ограбването на беззащитните индийски и африкански градове вече не задоволяват Васко да Гама. Португалия трябва да стане господарка на Индийския океан и повелител на задморската търговия на Индия. За тази цел според адмирала на Индия трябва да се смаже мавританското мореплаване, като завинаги бъдат прекъснати вековните търговски пътища от Индия за Арабия, Иран и Египет през Аден, Ормуз и Александрия и търговията бъде насочена по новия португалски път край нос Добра надежда.

За да бъде осъществен този план, според дом Васко трябва да се унищожават мохамеданските кораби, дръзнали да излязат в открито море, без да са им разрешили това новите господари на океана — португалците. Необходимо е също така да се поддържат известно време добри отношения с дружески настроените градове (Малинди, Кананор) и безпощадно да се смазват всички, които се противопоставят на португалците, и преди всичко стария враг на Португалия Заморин. Всички действия на дом Васко през време на второто му плаване в Индия са подчинени на осъществяването на тази задача.

Този път португалците излизат на индийския бряг при пристанището Дабул, близо до Гоа. Корабите влизат в залива с прибрани платна. Адмиралът бърза да се спусне на юг и затова забранява на моряците и войниците да се отдалечават от брега. До корабите се приближават лодки с разни храни и докато някои от моряците вземат вода на брега, на корабите купуват плодове, домашни птици и зеленчуци.

Корабите се отправят на юг. Показват се познатите зелени острови Анджидив. Зад носа се виждат жълти и червени платна.

— Това са корабите на разбойника Тимож — казва Гаспар да Гама.

Леките каравели на Естевао да Гама полетяват към тях, готови да влязат в бой, но корабите с жълти и червени платна излизат по-бързи от тях: те се насочват към материка и се скриват в устието на река Онор.

Васко да Гама решава да унищожи гнездото на индийските пирати — конкуренти на португалците по големите океански пътища.

В устието на реката влизат лодки, командувани от Естевао да Гама. Португалците обстрелват и завземат с щурм оградата, построена от пиратите по бреговете на реката, стигат до пиратското селище и го изгарят. На другия ден и самите португалци извършват разбойническо нападение върху мирното индийско пристанище Батикала, изгарят корабите в пристанището, разрушават укрепленията и избиват много защитници на града.

Градските власти изпращат на адмиралския кораб делегация. Пред тези хора дом Васко за пръв път формулира португалските искания. Той заявява:

— Кралят на Португалия е господар на всички морета по света. Затова всички жители на пристанищата и речните устия трябва да му плащат данък, за да имат право да излязат в морето. Крал Мануел въвежда три забрани: да се превозват турци или по някакъв начин да им се помага, да се търгува с черен пипер и да се посещава Каликут. Който наруши тези забрани, ще загине от мъчителна смърт, градът му ще бъде разграбен, стоките отнети, а корабите изгорени. В знак на покорност трябва да заплатите откуп злато и сребро.

Пристанището Батикала търгува с ориз, захар и желязо. Скъпоценните метали тук са малко и адмиралът на Индия милостиво се съгласява да вземе за откуп първокачествен ориз.

И тъй маврите, които някога предупреждавали Заморин за Васко да Гама, излизат прави. Скромните задморски гости, които плащали за всичко три пъти по-скъпо и молили като милост да им се разреши да търгуват в Каликут, разузнали всичко, което ги интересува, се завръщат в Индия като жестоки господари на моретата. Те ограбват и разрушават градове, изгарят кораби и убиват всички, които не им се подчиняват.

След като получава в пристанището Батикала ориз и задължава раджата всяка година да снабдява португалците с ориз, адмиралът на Индия повежда корабите на юг, към Каликут.

На другия ден португалците виждат далече в морето корабно платно. Естевао да Гама догонва непознатия кораб и го спира. След това се разиграва една от най-отвратителните сцени в цялата дейност на Васко да Гама. Тя е описана подробно от Гаспар Кореа.

„Този голям каликутски кораб се връщаше от Арабия с големи богатства, но беше пленен от нашите каравели. С него пътуваше и собственикът му — най-главният и богат търговец на Каликут… Каравелите принудиха кораба да пусне котва около адмиралския кораб. Когато капитанът командир разбра, че корабът е на Каликут, заповяда да бъде разграбен. Португалците отиват с лодки и цял ден пренасят стоки на португалските кораби до пълното му изпразване. Капитанът командир забранява да бъдат прехвърлени от кораба маврите, а след това заповядва да изгорят кораба.

Когато капитанът на кораба научава това, той моли да му се разреши да види дом Васко и му казва:

— Господарю, нищо няма да спечелиш, ако ни убиеш. Заповядай да ни оковат във вериги и ни откарай в Каликут. Ако не натоварим корабите ти с черен пипер и други подправки, изгори ни. Помисли, губиш такива богатства само от желание да ни убиеш. Помни, че дори на война щадят тези, които се предават, а ние не ви се съпротивявахме. Приложи и към нас правилата на великодушието.

А капитанът командир отговори:

— Ти ще бъдеш изгорен жив, защото съветваше владетеля на Каликут да убие португалците и да разграби факторията им, въпреки че си толкова богат, че се наемаш да напълниш нашите кораби с подправки. Нищо няма да ме спре да те убия неведнъж, а сто пъти, ако можех да направя това.

След това Васко да Гама отпрати мавъра на неговия кораб и заповяда да го запалят. Но още преди португалците да са извикали другарите си от мавританския кораб, които го доограбваха, маврите грабнаха оръжието и започнаха да се бият като осъдени на смърт, убиваха едни, други нараняваха и принудиха португалците да се хвърлят в морето. Тогава маврите отсякоха котвеното въже, за да могат да стигнат до брега или да дадат живота си по-скъпо. Заобиколиха ги лодки с въоръжени хора и маврите, които бяха над седемстотин, оказаха силно съпротивление. Те бяха храбри войници и предпочетоха да загинат с меч, отколкото да изгорят живи.

Когато Франциско Марекош забеляза, че мавританският кораб приближава неговия, заповяда да го придърпат с въжета към португалския. Но маврите се хвърлиха безстрашно на абордаж и биха превзели португалския кораб, ако не бяха успели да дойдат навреме лодки с войници, които избиха маврите.

Лично капитанът командир дойде с малка лодка, заповяда на хората си да напуснат мавританския кораб и заповяда да го потопят с изстрели от фалконети. Така и направиха. Маврите плуваха наоколо, а нашите ги преследваха с лодки и ги убиваха с копия. Случи се така, че един мавър, който плуваше във водата, намери копие. Той се издигна колкото можеше във водата и запрати копието в лодката, което прониза и уби един моряк. Този случай ми се стори забележителен и аз го описах.“^[1]

По думите на други португалски летописци, участвували във второто плаване на Васко да Гама, с мавританския кораб се връщали поклонници от Мека. Между тях имало много жени и деца. Когато португалците подпалили кораба, „много жени тичаха насам-натам и издигаха с ръце малките си деца и като ги протягаха към нас се мъчеха да събудят у нас жалост към невинните“^[2].

Това е първият пример на зверска разправа с невинни моряци и пътници на мавритански кораби, разправа, която отговаря на плана за унищожаване на мавританското мореплаване в Индийския океан. По-късно португалците все по-често и по-често използуват такива разправи и предизвикват справедливата люта ненавист на населението от източните страни.

Когато ескадрата пристига в Кананор, разположен на малък остров и на близкото крайбрежие, посрещат ги португалците, които Кабрал оставил в града. Те съобщават на адмирала на Индия, че всичко върви добре, че търговията с португалски стоки и закупуването на подправките донася голяма печалба.

Васко да Гама посещава раджата на Кананор — грохнал седемдесетгодишен старец — и племенника му, бъдещия наследник на престола. Старецът бързо се уморява от тържествения прием, поздравителните речи, размяната на подаръци и шумната музика и се оттегля в покоите си, като оставя племенника и министрите си да преговарят с португалците.

Васко да Гама уговаря с кананорците да се построи в Кананор голяма фактория. На португалците се разрешава да издигнат около нея укрепления, въоръжени с топове. Васко да Гама бърза да приключи работата в Кананор и по-скоро да отиде в Каликут. Той казва: „Бързам за Каликут, за да предам на Заморин богати подаръци за добрия прием, оказан от него на Кабрал.“

През нощта преди отплаването от Кананор на борда на адмиралския кораб се събират всички капитани и началникът на факторията в Кананор Гонсало Жил Барбоза. Адмиралът заповядва на Гонсало полека-лека да превръща факторията в база за португалските кораби; постепенно, за да не предизвика подозрение, да купува и трупа ориз, захар, мед, масло, кокосови орехи, сушена риба, да плете дебели и тънки въжета.

След това той разделя ескадрата на няколко части и заповядва на капитаните да кръстосват край индийските брегове, да пленяват, ограбват и потапят всички кораби освен корабите на Кананор, Кочин и Коилун. На началниците на португалските фактории в тези градове адмиралът заповядва да издават специални документи, удостоверяващи, че корабът идва от приятелски на португалците град.

Като организира пиратството в индийски води, дом Васко бърза за Каликут. На 30 октомври 1502 г. португалците се приближават до града.

Отначало Васко да Гама е много разочарован. Познатото пристанище е пусто. Жителите на Каликут вече знаят за съдбата на Батикала и за зверското унищожение на каликутския кораб. Те бързат да скрият корабите си в устието на реката, където португалците мъчно могат да се промъкнат.

Дори каликутските рибари вече не вярват на любезните задморски гости и не рискуват да се покажат в пристанището.

Още в Кананор адмиралът получава две писма от Заморин. По-късно, когато корабите на дом Васко са вече в каликутското пристанище, му донасят още две писма.

Заморин моли за мир и обещава да пази имуществото и живота на португалците. Освен това Заморин съобщава, че изпраща 20 хиляди крусадо като обезщетение за понесените от португалците загуби, че е арестувал дванадесетте маври, подстрекатели на нападението на португалската фактория, и че възнамерява да ги предаде на португалците. Васко да Гама отговаря с издевателско писмо. Той иска от Заморин да възстанови всички загуби, причинени на португалците при разграбването на факторията, да му предаде виновниците за нападението и да изгони от своя град всички каирски и арабски маври. В заключение добавя, че ако кралят на Португалия поиска, може да сложи за владетел на Каликут някое палмово дърво.

Пратеници на португалския адмирал отнасят писмото на Заморин. Те яздят конете на Заморин по същите тесни улици, по които преди няколко години пъстра източна тълпа ги приветствуваше. И сега по улиците има много хора, но след португалците се чуват само проклятия. Само голите мечове на наирите задържат тълпата и не й позволяват да ги нападне. Много жители на Каликут оплакват близките си, загивали на потопения от португалците кораб, и жадуват да отмъстят за зверското им убийство.

Като прочита писмото, владетелят на Каликут разбира, че португалският адмирал иска да предизвиква кавга, но все пак той отговаря вежливо на предизвикателното писмо на Васко да Гама и изпраща при него своя жрец. Заморин пише, че не разбира защо той настоява за отмъщение и възстановяване на загубите, защото, след като е пленил мавританския кораб и е унищожил екипажа му, той си е възстановил загубите с лихва и е отмъстил на маврите. Той не може да се съгласи с искането на Васко да Гама да изсели от Каликут всички каирски и арабски мохамедани, защото в Каликут живеят около 4 хиляди араби и египтяни заедно с роднините и семействата си. Изселването им би било смъртен удар за Каликут. Накрая Заморин съобщава, че арестуваните подстрекатели предлагат голям откуп, и моли португалския адмирал да го приеме.

Щом получава писмото, Васко да Гама прекъсва преговорите и открива военни действия. Гаспар Кореа, който по всякакъв начин хвали дом Васко, разказва невъзмутимо за страшните зверства на португалците:

„Тогава той заповяда всички кораби да се приближат до брега. Те цял ден и цяла нощ бомбардираха града и му причиниха големи разрушения. Той прекрати стрелбата едва тогава, когато от нея се разклатиха корпусите на португалските кораби… През това време в пристанището влязоха два големи кораба и двадесет и две малабарски лодки, натоварени с ориз… Шестима командири на лодки дойдоха при капитана командир и заявиха, че са от Кананор и назоваха името на чиновника Рюи де Манданя, а така също и на други португалци. Капитанът командир беше много доволен и ги пусна. След това той заповяда да отрежат ръцете, ушите и носовете на всички пленници, да сложат всичко това в малка лодка, в която да сложат и жреца, като му окачат на шията неговите собствени ръце, нос и уши^[3] и писмо, написано на палмов лист за Заморин, в което го съветваше да направи кари^[4] от това, което му носи неговият жрец. Така постъпи и с всички индийци, а след това заповяда да им вържат заедно краката. Те нямаха ръце, за да се развържат, а за да не се развържат със зъби, той заповяда да им избият зъбите с бъчварски чук и да им ги напъхат в гърлото. След това ги нахвърляха в кораба един върху друг, облени в кръв. Заповяда да ги покрият с рогозки и палмови листа, да дигнат платната на кораба и да го пуснат да се движи по посока на вятъра, а португалските кораби да стрелят по него. В кораба имаше повече от осемстотин маври. По негова заповед бяха вдигнати платната и на малката лодка, където беше жрецът с всички уши и ръце. И нея насочихме към брега, но по нея ни беше забранено да стреляме. Корабите достигнаха скоро брега и там тълпа от хора започна да спасява от огъня тези, които бяха още живи, и на глас ги оплакваха^[5].“

Но дори тази невиждана жестокост не успокои Васко да Гама. Той заповяда да убият тридесет пленника, родени в Каликут, да дочакат прилив и да хвърлят в морето телата им без ръце, крака и глави, за да ги отнесе приливът до стените на Каликут. Той заповяда към някои тела да привържат бележки, в които пишеше: „Макар че убитите не са виновни за смъртта на португалците, ние ги наказахме така, защото са жители на Каликут. Нека подстрекателите на измяната очакват още по-жестоко отмъщение.“

… През цялата нощ по брега се движат светлинни. Жените и майките на убитите се ровят между обезобразените от прибоя тела и се мъчат да познаят близките си.

Във всички тези отвратителни жестокости, опетнили навеки спомена за Васко да Гама, поразява съчетанието на най-разюздан и в същото време методичен садизъм със студена пресметливост. Като издевателствува над невинни моряци, подлагайки ги на най-гнусни мъчения и оскърбления, като изгаря живи жени и деца, адмиралът на Индия не се отдалечава нито крачка от целта си — да смаже мохамеданското мореплаване в Индийския океан с всички средства.

През време на тези диви зверства се случва нещо, което е много характерно за Васко да Гама. Той заповядал няколко пленени моряци да бъдат убити по следния начин: да им завържат краката и да ги окачат на мачтите на корабите им, а след това да ги разстрелят с арбалети. Португалският офицер, на когото е заповядано да направи това, внезапно спира войниците, започнали вече да връзват краката на индийците с въжета, и тича при Васко да Гама.

— Защо се бавите? — пита страшният адмирал.

— Светлейши господарю, те казват, че са християни, истински индийски християни, които ние напразно търсим по цялото индийско крайбрежие — отговаря португалецът.

И те наистина са индийски християни — остатък от значителната някога християнска община, основана преди много години от сирийски мисионери. За тях разказват всички старинни описания на Индия. Официална цел на първото плаване на Васко да Гама е именно издирването на тези християни. Тогава португалците, търсейки съюзници в Индия, са готови да считат за християни всички немохамедани. Сега най-после те се натъкват на истински едноверци. Васко да Гама помисля малко и казва:

— Заповедта си няма да променя. Ако са християни, нека свещеникът ги изповяда, преди да умрат. Иди да изпълниш заповедта ми.

Свещеникът благославя моряците и португалците, след като окачват пленниците за краката на мачтите, разстрелват с арбалетите си хората, за издирването на които са изпращани португалски кораби в продължение на шестдесет години.

Васко да Гама прекрасно умее да подчинява религиозната си нетърпимост на политическите си цели: добър приятел е на султана на Малинди, макар че е мавър, воюва с индуса Заморин и в дадения случай позорно убива християни-моряци само защото са плавали в Индийския океан, както са плавали дедите и прадедите им, и по такъв начин, без сами да знаят, са престъпили волята му.

… Време е за португалците да напуснат Каликут, макар че Заморин не е смазан. Напротив, зверствата им още повече озлобяват жителите на Каликут.

След два дни адмиралът още веднъж обстрелва обзетия от ужас и ненавист град, изгаря пленените кораби и отплава за Кочин. Той изпраща напред леките каравели на Висенте Содре. Когато платната на каравелите на Содре едва се забелязват на хоризонта, до адмиралския кораб се приближава индийска лодка с четириъгълно платно. На борда на кораба се качва пратеник на раджата на Кананор. Старият раджа се оплаква, че богатият мохамедански търговец Ходжа Мехмед Маркар натоварил корабите със стока и не иска да заплати на собствениците стоките, а на него, раджата, митото. Раджата моли „повелителите на моретата“, португалците, да сложат ред и да принудят дръзкия мавър да си плати дълговете.

Васко да Гама е много доволен. Португалците стават истински господари на моретата и като такива те ще раздават правосъдие по индийските брегове. Този случай не трябва да се изпуска. Васко да Гама набързо нахвърля няколко думи на гърба на писмото на раджата, посочва на пратеника на Кананор белеещите се на хоризонта платна на каравелите на Висенте Содре и казва:

— Настигни го и му предай това писмо. Той ще накаже мавъра и ще възстанови справедливостта.

Бързата индийска лодка скоро догонва каравелите. Висенте Содре рязко сменя курса и тръгва за Кананор. Край малкия остров, където се намират складовете на кананорските търговци, стои готов за заминаване арабски кораб. На португалския кораб идват съветниците на стария раджа. Висенте Содре им казва:

— Ще изгоря или потопя кораба заедно с екипажа.

— Не прави това — бързо продумва старият съветник, побелял сух индиец. — Нека в другите страни не говорят, че е опасно да се отива в Кананор, че португалците по наша молба изгарят или изпращат на дъното търговските кораби. Наплаши го и той ще плати.

Повикват Ходжа Мехмед Маркар. Гордият изтънчен мавър се качва на палубата. Висенте Содре произнася дълга реч, като казва, че търговецът не е крадец, че търговецът трябва да бъде честен и да си плаща дълговете. Мавърът го слуша мълчаливо, а след това казва:

— Ти си силен. Ще изпълня волята ти — и напуска кораба.

На сутринта донасят на Содре разписки, които удостоверяват, че търговецът си е платил всички дългове. „Нека си върви с мир“ — решава Содре. Но в същото време португалците му предават, че мавърът ругаел раджата и казал, че ако не са били португалците, жителите на Кананор не биха получили нищо.

Висенте Содре наново повиква съветниците на раджата и заповядва на мавританския търговец пак да дойде.

— Но той всичко ни плати и нищо не ни дължи, нека си върви — настояват разтревожените съветници на раджата. Ходжа Мехмед Маркар е един от най-влиятелните търговци по цялото малабарско крайбрежие и кананорците започват да съжаляват, че са се обърнали за помощ към португалците, такива яростни пазители на справедливостта.

— Той е оскърбил раджата на Кананор, приятеля на португалците, и ще бъде жестоко наказан — решава Содре.

Въпреки молбите на индийците събличат мавъра. Содре заповядва на двама негри-роби да го бият с камшици по корема и гърба, да намажат устата му с кал, да напъхат и вържат към устата му парче свинско и да го държат два часа под палещите лъчи на слънцето. След това той позволява на съотечествениците му да си го приберат и да отплават от Кананор.

Ходжа Мехмед Маркар става непримирим враг на португалците и винаги търси случай да си отмъсти за нанесеното му от Содре оскърбление. През 1508 г. той постига своето: в Индийския океан е изпратена мощна турско-египетска флота под командуването на Мир Хусейн. В река Чаул Мир Хусейн неочаквано напада португалците и ги разбива. В боя загива единственият син на португалския вицекрал дом Лоренсо д’Алмейда. Така Ходжа Мехмед Маркар отмъщава на враговете си.

В Кочин Васко да Гама сключва с раджата много изгоден за португалците търговски договор и употребява много време за сравняване на португалските игри с индийските и за определяне на съотношението между португалската и индийската монета.

Когато Васко да Гама е в Кочин, получава писмо от царицата на Коилун.^[6]

Коилун се слави с висококачествения си черен пипер. Обикновено стоките на Коилун се изнасят през Кочин, като раджата на Кочин получава от тази транзитна търговия големи доходи.

Сега царицата на Коилун решава да търгува с португалците без посредници. За тази цел тя кани португалския адмирал в Коилун, за да сключи такъв договор, какъвто вече има с Кочин.

Отначало дом Васко не знае как да постъпи. В Коилун подправките са по-евтини, отколкото в Кочин, а освен това дом Васко счита, че е опасно да бъде зависим само от една база или от един източник на подправки. Той много се изкушава да сключи договор с царицата на Коилун.

Но според току-що сключения с раджата на Кочин договор португалците се задължават да купуват подправки само в Кочин. Ясно е, че раджата на Кочин няма да иска да се откаже от посредническата търговия, която обещава да носи големи доходи. Тогава адмиралът съчинява поредната хитрост. Той пише на царицата на Коилун, че португалците не обичат да нарушават договорите или да допуснат някаква лъжа и измама; затова той я моли да измоли от раджата на Кочин разрешение да търгува с португалците. В същото време той много изкусно уверява раджата на Кочин, че португалците не искат да разпиляват корабите и хората си и не възнамеряват да строят фактория в Коилун дори ако раджата разреши това.

В съгласие с правилата на източната вежливост раджата на Кочин удовлетворява молбата на царицата, тъй като е дълбоко уверен, че това разрешение няма да има никакви последици, тъй като португалците не мислят да създават фактория в Коилун. Точно това иска адмиралът. Приличието е запазено и той може с чиста съвест да построи фактория в Коилун.

През време на сключване на договорите във факториите оживено търгуват, трюмовете на корабите се пълнят с подправки.

Когато Васко да Гама е в Кочин, при него идва делегация на индийски християни, поданици на раджата на Кочин. Те чули, че край индийските брегове се появили кораби на християнска страна и че капитанът на корабите търси индийски християни. Пратениците на индийските християни молят адмирала да ги защити от мохамеданите и езичниците, които ги преследват.

Но Васко да Гама не проявява никакъв интерес към разказа на индийските християни. Ако португалците ги защитят, ще се скарат с раджата на Кочин. Освен това Васко да Гама има сериозни грижи — подготвянето на завръщането и организирането на факториите. Той няма време. На едноверците си казва, че бърза за Португалия и там ще доложи на краля молбата им.

Една вечер Васко да Гама бързо е повикан в двореца. Разтревоженият раджа на Кочин му предава съобщението на кочинските шпиони в Каликут: Заморин заедно с богатите мавритански търговци е събрал бойна флота и се готви да нападне португалците. На сутринта при командира идва пратеник от Каликут. Заморин още веднъж предлага мир. Васко да Гама обаче подозира, че браминът, донесъл писмото, е съгледвач на Заморин. При изтезанието браминът признава, че е шпионин. Тогава адмиралът заповядва да му отрежат ушите и устните, да му пришият кучешки уши и в такъв вид да го изпратят в Каликут.

Последните дни в Кочин минават в грижи и работа. Васко да Гама подготвя флотата за обратно плаване и още веднъж дава нареждания на началника на факторията. Адмиралът оставя в Индийския океан осем каравели, командувани от Висенте Содре — първата постоянна ескадра на европейците в източните води. Содре трябва да брани в случай на опасност португалските фактории и да пленява мавританските кораби.

Ескадрата на адмирала минава край Каликут през нощта. На разсъмване се появява флотата на Заморин. Започва неравен бой. Португалците имат мощна артилерия и по-съвършени кораби. Топовете им събарят главната мачта на голям мавритански кораб. Тя се стоварва с грохот на палубата, като избива и ранява много бойци. Когато разстоянието между враговете намалява, град от стрели се изсипва върху португалците. Малабарските стрелци с огромните си, стърчащи много над тях лъкове нанасят на португалците големи щети.

— Гответе се за абордаж! — извиква от кърмата на адмиралския кораб Васко да Гама.

„Сан Херонимо“ и главният кораб на Заморин бързо се приближават един към друг. Маврите прибират платната и се движат с весла. Носи се жалната песен на прикованите към греблата роби, виковете на надзирателите и плясъкът на камшиците…

Португалците захвърлят арбалетите и копията и грабват мечовете, абордажните куки и брадвите. С трясък се сблъскат корабите. От удара им мнозина изпопадат по палубата. Португалците се хвърлят на абордаж. Посрещат ги отбраните войници на Заморин — наирите. Преди сражението бойците на Заморин се обличат богато, за да се явят на оня свят в пълното си великолепие. Те самоотвержено бранят своя кораб и неведнъж отблъскват португалците. В трюма на бръснаря стенат много ранени. Но облечените в ризници португалци надделяват. Войниците на Заморин се разколебават.

— За Португалия! — извиква Васко да Гама. Другите кораби на Заморин са прогонени надалеч от огъня на португалските топове и не могат да помогнат на обречения кораб. Когато и последният защитник на големия кораб и на трите малки лодки е убит, а останалата флота на Заморин се е скрила в устието на реката, започва грабежът. В каютите португалците намират прекрасни платове, злато и сребро и много скрили се жени. Дом Васко избира десет най-хубави жени, за да ги подари на португалската кралица, а останалите раздава на офицерите и войниците си.

Португалците с факли претърсват тъмния трюм. В една стаичка от тъмнината изведнъж ги поглежда някакво страшно, усмихващо се лице. Златна многоръка богиня с огърлица от малки златни черепи танцува върху гърба на костенурка. Васко да Гама заповядва този идол да бъде запазен за крал Мануел. Когато грабежът свършва, португалците подпалват пострадалия кораб и ескадрата се отправя към Кананор. Там адмиралът на Индия дава последните си нареждания на Висенте Содре и на началника на факторията. Раджата на Кананор разрешава на португалците да заградят факторията с каменна стена и да поставят по ъглите топове. Така португалците полека-лека създават в Кананор малка крепост.

На 28 декември 1502 г. ескадрата на адмирала на Индия напуска Кананор.

Духа попътен вятър и дори тежко натоварените кораби се движат леко по Индийския океан. Васко да Гама добре екипирал корабите си в Индия и затова на път за Португалия той се спира само в Мозамбик и на две места в Южна Африка, за да вземе вода за пиене.

На 1 септември 1503 г. флотата на Васко да Гама влиза в устието на Тахо. Родните места много са се изменили. Вече се чувствува отражението на открития морски път за Индия. Устието на реката е много оживено. Едновременно с ескадрата на адмирала на Индия в устието на Тахо влизат три фламандски кораба, натоварени с платове, огледала и гоблени, две каравели от Сан Хорхе да Мина, две фелюги^[7] от Оран, натоварени с килими, и лекият, изящен венециански кораб „Анунсиата“, дошъл за подправки. На бреговете се строят складове, корабостроителници и магазини. На новия кей се тълпят търговци.

Лисабон става световно пристанище.