Кендис Макарти
Господарката на моретата (3)

Глава 3

Бес се стресна в съня си от звука на корабна сирена. Момичето отвори очи и в този момент действителността я обгърна със смазваща сила.

Сърцето й биеше лудо. Слава богу, че се събуди тъкмо навреме, защото това, което трябваше да се случи през този ден, щеше да бъде началото на любовта им със Сет, както и на мъката, която щеше да последва скоро след това…

Тя се изправи предпазливо, тъй като беше на долната койка и можеше да си удари главата в горната. С усилие на волята прогони спомените си и се опита да се съсредоточи върху настоящето.

На койката над нея хъркаше Рийвз; усещаше се лекото полюшване на „Господарката на Моретата“ и тя се сепна, като осъзна, че корабът беше напуснал пристанището.

Колко ли бяха навлезли вече в морето? По кое време ли беше заспала? И колко ли бе продължил сънят й?

Движението на кораба я успокояваше. Тя се отпусна на койката и затвори очи. Искаше й се да си помисли за бъдещето, за възстановяването на справедливостта, за мига, в който щеше да види как Сет си плаща за това, че я беше предал.

Ала съвсем неволно отново се замисли за миналото и за болката, която този човек й бе причинил. Изпод дългите й извити мигли тихо се стичаха сълзи — Сет Гарет беше прекарал заедно с нея само две седмици и й беше отнел способността да обича — за цял живот…

Три дни по-късно корабът се носеше върху бурните води, а Бес лежеше в малката задушна кабина и стенеше; стомахът й се свиваше в спазми, по челото й бе избила пот. Вече два дни беше сама — от момента, в който Рийвз се бе преместил в общото помещение. Неразположението й бе започнало веднага след ония няколко часа сън, още през първата нощ. „Преследвана от спомени — помисли си тя, — а сега и това на всичко отгоре!“

Планът, който беше изфабрикувала, се бе обърнал против нея, и тя наистина беше зле, повалена от морската болест. Нима щеше да се чувства така през цялото пътуване?

Бес седна, търсейки пипнешком гърнето, което Рийвз й бе донесъл от склада. Тя мъчително изхвърли навън съдържанието на стомаха си и проклинайки Сет, се сви омаломощена. Ако не се налагаше да се крие от капитана, щеше да се опита да глътне малко чист въздух на палубата и да погледа неща, по-приятни от четирите дървени стени на унилата каюта.

Пътуваха вече три дни, през два от които тя беше болна. Положението й се влошаваше и нямаше никакви признаци за подобрение.

Бес знаеше, че за нея мястото под палубата беше най-неподходящото на кораба, но просто нямаше друг избор. Присъствието й на кораба щеше да привлече вниманието на всички, а тя нямаше намерение да разкрие самоличността си, преди да се е съвзела напълно и да се почувства достатъчно силна, за да се сблъска със Сет очи в очи. Може би ще се оправи, когато корабът навлезе в по-спокойни води. Дотогава можеше само да търпи.

Някой почука леко на вратата и Бес се изправи, стискайки корема си с ръце.

— Кой е? — попита тя с възможно най-дебелия си глас и с лице, притиснато до ламперията. Трябваше да продължи да играе ролята си на Робърт Марлтън, представител на компанията Е. Меткалф.

— Рийвз.

Бес преглътна буцата в гърлото си.

— Влез.

Тя направи крачка назад и се олюля; Рийвз се втурна напред да я подкрепи.

— Няма подобрение — каза съчувствено той.

Тя поклати глава, защото внезапният напън за повръщане й попречи да отговори.

— Може би трябва вече да се откажете от този смешен план и да се качите на палубата…

— Не! — избухна тя и за малко да се задави, после седна на койката и се сви, стенейки от острата болка, която прониза стомаха й.

— Права сте, естествено. — Рийвз потърси каната с вода, но такава в каютата нямаше. — Мис Меткалф… — Той млъкна, когато тя вдигна към него побелялото си лице. — Марлтън — поправи се той. — Да ви донеса ли нещо? Искате ли да хапнете нещо?

Бес изстена при мисълта за храна. Рийвз поклати глава, съзнавайки, че е сбъркал, и Бес му се усмихна, останала без капчица сила.

— Мислите ли, че е безопасно да дойдете пак, като се стъмни?

— Не знам. — Рийвз се намръщи. — Може би през втората нощна вахта, когато дежурният е на носа. — Той пребледня, като видя как Бес се задъха, хвана се за корема и се извини, преди да повърне отново. — На човек може да му стане лошо само от вонята тук — промърмори той и лицето му се изкриви. После взе гърнето и излезе да го изпразни.

За нейно голямо учудване стомахът й се поуспокои, след като Рийвз излезе. Тя дремна малко и когато се събуди, й се стори, че е нощ — в каютата беше станало тъмно. Тишината се нарушаваше само от тихия приглушен говор на свободните от работа моряци, от време на време от нечии стъпки и от шума на плискането на водата в корпуса на „Господарката на Моретата“.

Някой почука леко:

— Марлтън?

Бес позна изпълнения с уважение глас на Рийвз и се свлече от койката, за да свали резето. Тя му кимна да влезе, после затвори и се обърна към него.

— Е?

— Капитанът си е в каютата. Главният помощник Кели е на палубата с нощната вахта, а Конрад, вторият помощник, е долу. — На лицето му се изписа несигурност. — Конрад ме безпокои. Той е следващият вахтен и аз му нямам доверие. — Той се пресегна и взе шапката й от масичката до койката. — Сложете си това на главата.

Бес се подчини и напъха златните си къдрици под тъмната шапка.

— Колко време остава до следващата вахта?

— Около три часа. — Той се намръщи. Явно не одобряваше желанието й да се качи на палубата.

— Не се тревожи — каза тя, като видя изражението върху лицето му. — Предишния път успяхме с тази маскировка.

Но никой не ви видя отблизо.

Бес мълчаливо се съгласи.

— Готово. — Тя отстъпи назад, за да може Рийвз да я огледа по-добре. Беше облечена в широка риза и къси панталони, също като хората от екипажа.

— Не зная… — Рийвз поклати глава. — Прекалено рисковано е. Капитанът би могъл да претърси цялата черупка.

— Не казвай „черупка“ пред Сет Гарет — отряза го тя. После изхълца. — Не можем ли поне да опитаме? — Тя имаше нужда да излезе от каютата, пък макар и за малко. Чувстваше се по-добре и глътка свеж въздух би я укрепил.

Рийвз й подаде пакет, покрит с плат, преди да отговори:

— Ще се почувствате по-добре, ако хапнете нещо.

— Какво е това? — попита тя. Направи недоволна физиономия, когато видя какво има в пакета — парче студено солено свинско месо и две твърди безвкусни бисквити. — И ти искаш да ям това?

Той кимна:

— Помощникът казва, че това е най-доброто лекарство.

— Против какво? — отговори Бес саркастично. — Против чревоугодничество, може би. — Докато говореше обаче, отхапа от твърдата бисквита, която бе толкова суха, че й заседна в гърлото. — Има ли нещо за пиене?

— Вода. — Рийвз й посочи каната. — Оставих ви я по-рано.

Веждите й се повдигнаха, когато разбра, че той е влизал, докато е спала, но не каза нищо. Извърна поглед от пламналото му лице и си наля в една малка тумбеста чашка. Макар и топла, все пак водата си беше мокра и успя да я освежи. Тя с изненада установи, че храната се чувства удобно в стомаха й. Започваше да възвръща обичайното си състояние.

Бес му се усмихна:

— Готова съм.

— Сигурна ли сте, че искате да опитате? — Човекът все още изглеждаше несигурен. — Утре ще се чувствате по-укрепнала.

— Не, искам да вървим, трябва да изляза оттук, макар и само за няколко минути. Три дни в тази каюта са достатъчни, за да полудее човек.

— Както искате — той беше мрачен. — Дръжте главата си наведена и си гледайте в краката. Придържайте се плътно до мене. — Рийвз отвори вратата.

Бес кимна и придърпа краищата на шапката си, за да е сигурна, че косата й не се вижда. Импулсивно грабна палтото си и го облече с надеждата, че ще я предпази от някой бдителен поглед.

Доволен, Рийвз кимна с глава.

— Става — каза той, преди да излезе.

Първото нещо, което Бес почувства, когато се показа навън, беше топлият полъх на свежия въздух. Над тъмния океан се стелеше тънка мъгла, която едва доловимо миришеше и имаше вкус на сол. Нощните шумове на борда звучаха успокояващо. Лекият ветрец донасяше приглушения разговор между дежурните от нощната вахта. В тишината самотно прокънтяха стъпки по палубата, чуваше се и постоянното поскърцване от движението на кораба.

Рийвз стоеше до нея, мълчаливо и нащрек. „Дали всичко ще мине благополучно — мислеше си Бес. — Какво би станало, ако разберяха коя е?“

Разтревожена, бавно, за да не го стресне с някое рязко движение, Бес протегна ръка и леко го докосна по ръкава на ризата.

Къде е вахтеният? — прошепна тя.

Той не отговори веднага и момичето обходи палубата с очи. Тишината беше нарушена от далечен мъжки смях, след което се чу хор от смехове. Напрягайки се, тя огледа палубата още веднъж и не видя никого.

Никого не виждам — каза Рийвз.

Тя усети колко напрегнат е той, докато оглежда кораба.

Момичето гледаше омагьосано кораба и различните принадлежности на борда му. Напрежението й започна да спада полека. Вдишваше дълбоко соления въздух и за първи път разбра защо чичо й бе описвал морето толкова красиво. Вятърът плющеше в платната над главите им; като погледнеш надолу пък, се виждаше как вълните галят кротко дървения корпус на кораба.

— Там има някой — каза Рийвз и посочи към квартердека. — Чакайте тук, ще го изненадам, за да не ни изненада той.

Бес кимна и се взря в мрака трепереща, докато Рийвз се заизкачва по стълбичката към квартердека.

Каква глупачка беше да си вярва, че ще може да заблуди някого с маскарада си! Това първо изпитание щеше да бъде и най-тежкото. Щеше ли да успее да заблуди екипажа, че е млад мъж?

Тя си представи момента, когато Сет щеше да разбере кой всъщност е Робърт Марлтън. И чак в Калифорния, когато научи, че човекът, който е поел компанията Меткалф, не е племенник, а племенница на Едуард…

Бес почувства внезапен спазъм в стомаха си — толкова силно и страшно й се прииска да си е в къщи — в Уилмингтън, в безопасност.

Защо нощта беше така тиха? По гърба й премина тръпка. Луната беше само един блед, неясен кръг сред облаците и на фона на мастилената бездна не мъждукаше нито една светлинка.

Тя се хвана за рейла и се взря в хоризонта. По това време на нощта нямаше кой знае какво за гледане — единствено мрак и вода. По върховете на вълните тук-там се виждаха малки бели гребени.

Спокойствието на нощта приспа тревогите й и тя се наслаждаваше на свободата да стои на горната палуба. „Та на мен вече не ми е лошо“ — установи тя, макар че морето все още бе бурно, вероятно бисквитите и соленото свинско си бяха свършили работата, както беше казал на Рийвз мистър Кели — първият помощник-капитан.

При мисълта, че ще трябва да се върне в каютата, Бес се намръщи, но не можеше да направи нищо — достатъчно рисковано бе да се качи на палубата, макар и за няколко минути. Колкото повече стоеше там, толкова по-голяма беше опасността да я открият… и плановете й да пропаднат. Струваше ли си заради няколко живителни глътки въздух да жертва мига на възмездието? Докато Гарет не подозираше коя е тя, Бес имаше надмощие.

Ала тя вече едва понасяше своето пленничество и с нетърпение очакваше да се освободи от него. „Мисли си за Сан Франциско, земята на златото.“ — На карта беше заложено нещо повече от самото отмъщение — в Калифорния трябваше да направи състояние.

— Марлтън!

Дъхът й спря, когато гласът на Рийвз я стресна и прекъсна мислите й. Той се бе върнал незабелязано и сега стоеше зад нея; беше сложил леко ръка на рамото й.

— Морякът няма да ни безпокои… Не, не гледайте към него! — бързо прошепна той и я извъртя с гръб. Съвсем небрежно, за да не буди съмнение, Рийвз застана между момичето и моряка, преграждайки пътя му. — Питат се коя си ти, нека не си търсим белята.

Бес се съгласи, а сърцето й силно биеше.

— Колко още да стоим тук? Само като си помисля, че ще трябва да слизам долу… — попита момичето.

Рийвз изръмжа:

— Не много. Гарет ще се качи всеки момент.

— Гарет! — възкликна Бес ужасена. — Извинявай — каза меко тя, поглеждайки Рийвз крадешком. — Обещавам да се държа по-безшумно.

Погледът й се върна към тъмното море, а мислите й бяха заети с образа на Сет — как я гледа с обожание… мрачното му лице в деня, когато замина… Тя сложи ръка на корема си и почувства болезнената липса на онова, което би трябвало да бъде там… По дяволите!

— Марлтън! — предупредително прошепна Рийвз.

Той стрелна моряка с поглед и Бес усети как се смразява.

— Мислиш ли, че ме е чул? — тя устоя на желанието да се огледа наоколо.

Съвсем нехайно, Джон Рийвз я заобиколи и докато вървеше, незабелязано я обърна в противоположната посока.

— Не, май че не.

— Слава Богу — пое дъх тя и Рийвз въздъхна, като видя облекчението й. Момичето преглътна, за да навлажни изсъхналото си гърло, и хвана Рийвз за ръката.

— Май е по-добре да се връщам.

За един дълъг, напрегнат миг двамата се взираха един в друг. Бес видя в очите му страх и безмълвно послание: трябва да бъдем по-внимателни. Тя мълчаливо се съгласи, пусна ръката му и се приготви да слезе.

— Хей, моряко! — излая зад тях един плътен глас и ги стресна. По палубата се чу скърцане на ботуши, които се приближаваха. — Нямаш ли си работа? — попита един груб глас.

Непознатият сложи ръка на рамото на Бес и тя се вцепени от ужас. Мили Боже, той говореше на нея!

— Остави го, Федър — спокойно го прекъсна Рийвз. — Той не е от вашите, това е Робърт Марлтън от Меткалф Къмпани.

Тежката ръка веднага се махна.

— Марлтън, а? — Алф Федър се изхили злобно и Бес потръпна, като видя, че той застана до рейла наблизо. Тя трепереше и не откъсваше поглед от водата, не смееше да вдигне глава, за да не види лицето й.

— Абе разправят, че хич те няма напоследък, началник — рече той. — Май понахрани рибетата, а, малкия?

Бес се благодареше наум за тъмнината, която я скриваше от изпитателния му поглед, и само поклати глава. Внезапно съобразила какво да прави. Престори се, че ще повърне, и се наведе над рейда. Сега, когато опасността беше толкова близо, отново почувства гадене и се помоли наум това усещане да премине. Морякът се захили и я потупа по рамото.

— Шъ се оправиш, приятел, кат забравиш глезлъците от сушата. — Гласът му се сниши до ръмжене. — И се варди да не цопнеш зад борда — да не развалиш на рибите манджата, я!

Грубиянът се изхили на собствената се шега, когато за ужас на Бес към тях се приближи още един моряк.

— Юнгата не слуша, а, Алф? — попита новодошлият.

— Не бе, Джеф — ухили се Алф. — Тоя тук е Марлтън, момчето от Меткалф.

Те се изсмяха при мисълта, че представителят на Меткалф може да бъде момче.

Бес ги огледа крадешком. Тя предположи, че новодошлият е Джеф Конрад, вторият помощник-капитан. Той беше мускулест млад човек с неприятно дрезгав глас, в който се долавяше сарказъм. Конрад беше среден на ръст, с няколко инча по-висок от Джон Рийвз и с цяла глава по-нисък от моряка Федър.

С наведена глава и ниско нахлупена над ушите шапка, Бес ги наблюдаваше внимателно. Бяха облечени в дрехи като нейните, а от ръкавите на карираните им ризи се подаваха здравите им ръце.

И двамата бяха не само по-високи, но и по-набити от Джон Рийвз. Приятелят й не би се справил с нито един от тях, установи тя и сърцето й сякаш потъна — никак не й харесваше начинът, по който я гледаха, като че ли я мислеха за някаква играчка. Джеф Конрад приличаше на човек, който обича да се заяжда с по-слабите от себе си, и тя с тревога помисли, че в такъв случай Федър не би й помогнал ни най-малко.

— Какво правиш горе, Конрад? — попита Джон Рийвз през зъби. — Струва ми се, че си на вахта.

— Така е, ама не може ли човек да глътне малко въздух, а?

В гласа му се долавяше предизвикателство.

Джон изръмжа нещо неразбираемо в отговор, което очевидно изразяваше съгласие, защото Конрад изостави тази тема.

Бес не хареса Джеф Конрад и разбра защо Джон беше притеснен. Тя знаеше, че най-разумното, което трябваше да направят, бе да си тръгнат веднага, преди да се е случило нещо непоправимо.

„Как обаче можем да избягаме необезпокоявани?“ — Бес не се притесни от поведението на Джеф, но ако той разбереше, че тя е жена, тогава и всички на кораба — включително Сет Гарет — щяха да разберат.

Във въздуха като плътно було се виеше нещо застрашително, което я обгръщаше и задушаваше. Беше топло. Бес се чувстваше неудобно в дебелото палто и вълнената шапка; тя завидя на моряците за леките им ризи и свободните панталони. Носеха черни широкополи шапки с дълги тъмни панделки, които падаха по гърбовете им и се развяваха от нощния бриз.

„Отивайте си и ни оставете на мира“ — приканваше ги тя мислено. Сега вече бе готова да се върне в каютата. Само да можеха да се измъкнат…

Беше й горещо. Ризата й под палтото беше мокра от пот и прилепваше за кожата й. Без да мисли, тя започна да се разкопчава и се вцепени, когато забеляза, че я гледат. Шокирана от собственото си безразсъдство, тя хвърли поглед към Конрад и видя, че той я зяпа вторачено, докато говореше с Алф Федър. Очите му се свиха подозрително, след това отклони погледа си от нея.

— Ква ти е болката, момче? — измърмори той.

— Конрад… — предупреди го Рийвз.

— Не си пъхай сополивия нос навсякъде, Рийвз. Сега говоря с Роби Марлтън. — Ръката му обгърна крехките рамене на Бес. Тя потръпна, но устоя на изкушението да се дръпне. Това само би амбицирало грубияна, затова не помръдна, надявайки се, че на Конрад скоро ще му омръзне и ще се махне.

— Божичко — избухна внезапно вторият помощник и си дръпна ръката. — С палто, в тази жега! Ама че сукалче!

Грубите му дебели пръсти хванаха яката на палтото й. Тя с мъка преглътна и извърна лице; усети отвратителния му дъх и топлината, която се излъчваше от него.

— Ква гладка кожа имаш, малкия! Виж, бе, Алф! — Бес затаи дъх от страх, че той ще я погали или щипне по бузата. — Ми ти нямаш мъх по бузите си даже колкото праскова! — Конрад неочаквано я хвана за яката, а тя извика и се дръпна. — Щом кат ти е толкоз студено, значи имаш нужда от изпотяване — избоботи той. Блъсна силно Бес и тя падна на палубата; дъхът й секна и внезапно страхът й отстъпи място на силен гняв.

— Остави го на мира! — Рийвз посегна към Конрад, но Федър го сграбчи за яката.

Докато се подиграваше на безпомощния Рийвз, Конрад ритна една кофа към Бес.

— Вземи да се изкъпеш, малкия, и шъ се сгрееш за нула време!

От кофата се разплиска вода и намокри панталоните й. Докато се изправяше, тя усети как в нея се разгаря гняв. Как смееше този грубиян да се държи така с нея и Рийвз! Тя се втренчи в Конрад с пламтящ поглед и стисна юмруци, без да я е грижа в тоя момент дали Конрад ще разбере, че тя е жена.

— Простак такъв — изкрещя тя. Хвърли се към него и започна жестоко да го налага, а той се хилеше от удоволствие. Хвана ръцете й и ги закова отстрани; след това здраво притисна Бес към гърдите си.

— Отваряй си очите кого млатиш, сукалче — прошепна с копринен глас в ухото й. — Хлапе като тебе може лесно да се подхлъзне и да цопне зад борда, ако не внимава.

— Коо-нрад!

Конрад се вцепени. Капитанът, който беше чул караницата, докато се качваше на палубата, изглеждаше побеснял.

Конрад пусна Бес, която побърза да отиде при Рийвз; морякът застана мирно. Алф Федър освободи Рийвз от желязната си хватка.

Настъпи напрегнато мълчание. Моряците се бяха стреснали от идването на своя капитан. Гарет се взря сурово в тях, после погледна бегло Рийвз, преди да се вгледа изпитателно в Бес.

Тя преглътна с мъка и се извърна, за да види дали шапката й си е на мястото. Дали Сет я беше познал? Или пък беше заподозрял, че нещо не е наред? Дори и да беше така, това не можеше да се разбере от поведението му. След няколко дълги, ужасни минути, през които Бес се страхуваше, че всички ще чуят ударите на сърцето й, Сет отново насочи вниманието си към моряците.

— Предупредих те, Конрад — промълви той.

— Сър, аз…

— Тихо! — Гласът на капитана прокънтя и дъхът на Бес секна; тя се вцепени при вида му. В този момент в лицето му нямаше нищичко, което да напомня за нежността на младия офицер, когото тя беше обичала. Сега той изглеждаше по-зрял, а чертите му бяха станали по-ъгловати и сурови. Стоманеният поглед на сините му очи като че ли пронизваше душата й.

Той стоеше с разкрачени нозе и отпуснати встрани ръце — властен и застрашителен. Беше облечен в двубордова куртка, разкопчана и откриваща белоснежната му ленена риза. Сиво-кафявите бричове стояха опънато на дългите му мускулести крака, обути във високи, добре излъскани ботуши от телешки бокс. В него се долавяше нещо безмилостно и застрашително, като че ли беше обгърнат от аурата на самия дявол.

Бес потрепери; за първи път в душата й се прокрадна съмнение — дали ще може да се изправи срещу този човек и да го победи? Толкова често в кошмарите си тя си бе представяла крехкия плач на дете и мъртвешката тишина след него.

По дяволите Сет Гарет! Не се страхуваше от него, в края на краищата той беше просто човек.

— Федър! — Гласът на капитана прокънтя отново. — Слизай долу, с тебе ще се разправям по-късно. — Той го изгледа, докато си тръгна, след което впи студените си сини очи във втория помощник. — А ти, Конрад, разчисти всички раковини от стаксела.

Очите на Конрад се отвориха широко:

— Ама, кап’тане — смотолеви той, — там няма ракови…

— Не се подчиняваш на заповед, моряко? — Тонът му беше раздразнителен и рязък.

— Не, сър!

— Изпълнявай тогава — изсъска той. Капитанът измери Конрад изпод спуснатите си клепачи и морякът побърза да се подчини. После си тръгна, като че забравил за присъствието на Бес и Рийвз.

Гарет изглеждаше зает със собствените си мисли, докато крачеше към квартердека; пръстите на дясната му ръка подръпваха крайчеца на ухото му. Бес го гледаше омагьосана — така правеше и някогашният Сет, когато беше замислен или разстроен.

Тя отново се върна назад във времето и сърцето й се разнежи от спомена. После грубата действителност отново я скова.

Гарет се обърна:

— Рийвз, Марлтън — вие сте Марлтън, нали — добре ли сте?

— Всичко е наред, сър — бързо отговори Рийвз.

Капитанът кимна доволен и се отдалечи.

Бес установи, че не може да откъсне поглед от него, докато отиваше към рейла и после се взря в морето. В продължение на пет години единственото чувство, което хранеше към този човек, бе всепоглъщаща, заслепяваща, безумна омраза. Когато го видя сега обаче, след всичките тези години, Бес усети, че е смутена и объркана, и това никак не и хареса.

— Бес? Добре ли си? — чу тя гласа на Рийвз.

Събудена от спомените си, тя му се усмихна вяло.

— Добре съм. А ти? — Той кимна. — Оня, другия… — каза тя. — Не Конрад, а…

— Алф Федър. Допреди няколко месеца беше втори помощник, но обърка нещо с порциона на друг моряк. — Рийвз се поколеба. — На един юнга.

Бес беше ужасена — имаха ли тези хора някаква съвест, някакъв морал? Дали току-що в лицето на тези долни хора не си бяха създали най-върлите врагове?

Джон я сграбчи за ръката, когато тя тръгна да си върви. Той се намръщи:

— Къде отиваш?

— Връщам се в каютата.

Очите му проблясваха сърдито.

— Тогава просто ми кажете, по дяволите! Как да се грижа за вас, като не знам какво смятате да предприемете!

— Извинявай — промълви тя, чувствайки, че укорът е заслужен. Джон беше прав — докато беше на борда на „Господарката на Моретата“, нейното положение беше изложено на потенциална опасност. Беше сама жена на кораб, сред мъже, които я ужасяваха. На кораба Джон можеше да се оправи много по-лесно от нея и нямаше да е зле тя да не забравя това.

Лицето му омекна.

— Просто не искам да ви се случи нищо лошо. — Той замълча, после продължи: — Чичо ви не би ми простил.

Тя кимна в знак на съгласие.

Това повече няма да се повтори — обеща тя.

 

 

След като беше опитала вкуса на свободата, на Бес й беше все по-трудно да стои в каютата. Беше чудесно да вдишваш свежия въздух и спокойствието на нощта.

След три дни страхът й да не бъде разкрита изчезна и тя си втълпи, че няма нищо страшно, щом досега е останала на кораба безнаказано. Беше й скучно и усещаше в себе си някаква дързост, пък и здравето й се бе възстановило. Окуражена от предишния си успех, тя изгаряше от желание да опита отново. Известно време я занимаваше мисълта да предизвика Сет Гарет, като му разкрие истинската си самоличност, и предусещането й за тази среща беше като предвкусване на някакъв деликатес.

И защо пък не? Сет нямаше да обърне кораба обратно към Уилмингтън, времето беше безценно за капитана, а „Господарката на Моретата“ вече няколко дни пътуваше в открито море.

През последните три дни Бес беше много предпазлива, ала в каютата се чувстваше като престъпник в килия и освен това ролята на страхливка страшно й беше омръзнала. Предупрежденията на Рийвз и молбите му да стои долу вече й досаждаха.

— Искам да се кача на палубата — беше му казала тя малко по-рано, когато му се оплакваше колко неспокойна се чувства.

Той кимна и в кафявите му очи проблесна съчувствие.

— Мисля, че първият помощник е дежурен довече…

— Имам предвид сега! — прекъсна го тя.

Рийвз беше шокиран. Слабото му лице побледня и той се взря в Бес със зяпнала от учудване уста. Енергично поклати глава и лицето му потъмня.

— Това е голяма глупост, мис, и вие го знаете! — Той се изпъна, готов за битка.

Бес предизвикателно вирна брадичка:

— Не се страхувам от капитан Гарет.

— А може би трябва да се страхувате.

Бес усети тревожно потръпва не по гърба си.

— Обясни ми какво имаш предвид.

— Забравяте, че Гарет е капитанът и неговата дума тук е закон.

Бес се отпусна.

— Ти забравяш, че Гарет е подписал договор с Меткалф Къмпани, а Меткалф Къмпани съм аз.

— Да, но знае ли капитанът това? — Рийвз беше вдигнал вежди. — Той знае, че компанията е в ръцете на братовчед ви — Джордж Меткалф; ще му кажете ли истината сега? — Той поклати глава, докато сядаше на един закован за пода стол. — Мис Меткалф, по неизвестни причини вие поискахте да скриете своята самоличност. Как ще реагира Гарет, когато разбере коя сте? Много се съмнявам, че ще се зарадва, като узнае как сте го измамили.

Думите на Рийвз я накараха да се замисли. Дали пък нейният служител не знаеше повече от това, което казваше? Нима беше заподозрял, че това пътуване имаше две цели: едната — разширяване на компанията на запад, и другата — жаждата й за отмъщение? Тя почна да хапе устните си. Какво беше казал чичо й на своя доверен служител през последните четири години?

— Да не би да намекваш, че Сет Гарет може да ми направи нещо лошо? — попита тя.

— Не знам — отговори й той. — Но си мисля, че е добре да не забравяте: докато сме на кораба му, сме напълно в негова власт. Ние определено сме много уязвими — в открито море, на един кораб с група нехранимайковци. Не мисля, че трябва да казвате на Гарет, че сте го измамила.

— Ама, Джон…

— Смята се, че жена на борда носи нещастие.

Бес въздъхна.

— Добре, значи довечера.

Рийвз въздъхна от облекчение.

— Довечера ще се качим на палубата.

Беше рано следобед и на кораба цареше тишина. Тя беше сама в каютата и копнееше за свободата горе и за свежестта на въздуха; капитан — не капитан, Бес реши да се качи — Рийвз напразно се тревожеше. За няколко минути нищо нямаше да й стане.

По дървения под над главата й тихо заръмя дъждец и от звука му още повече й се прииска да бъде свободна, какво не би дала да обърне нагоре лице към пролетния дъжд и да усети по кожата си гъдела на неговата прохлада и свежест! Да улавя с устни капките, както правеше толкова често като дете!

„Рийвз е при капитана“ — помисли си тя. Нищо страшно нямаше в това да се поразходи по палубата. И после, кой би обърнал внимание на някаква самотна фигура в проливния дъжд? Времето беше идеално! Ще избяга за мъничко и после ще се върне в каютата — ни лук яла, ни лук мирисала.

Един вътрешен глас се обади — ами Конрад и Федър? Е, помисли си тя, ще се оправя с тях, ако ги срещне. Нетърпението я беше направило безразсъдна и тя почти не чувстваше вина, че не се придържа към съвета на Рийвз. Момичето отвори вратата и се ослуша. Чуваше се само тихото, постоянно почукване на дъжда по палубата, както и поскърцването и стоновете на корпуса. Бес изчака още миг, дълъг, колкото един удар на сърцето, и се вслуша в звуците, които издаваха моряците — всеки със своето си занимание. Хората на Гарет бяха твърде заети, за да обърнат внимание на самотната фигура до парапета.

На устните й се появи доволна усмивка; тя нахлупи шапката си и излезе от каютата.