Кендис Макарти
Господарката на моретата (15)

Глава 15

Бес чакаше Сет да дойде при нея. Поканата му за вечеря й подейства като шок и тя стана толкова нервна, че едва можеше да мисли свързано. Естествено, разбираше, че бе много глупаво да очаква да бъде по-интимна с него, особено при тяхното минало. И все пак… вечерята със Сет щеше да бъде приятна промяна в сравнение с това да се храни сама или с Рийвз.

Когато си помисли за Джон Рийвз, Бес се намръщи. Приятелят й едва ли бе разменил и няколко думи с нея, откакто се бе омъжила за Сет. Знаеше, че той беше сърдит, но какво можеше да направи? Нямаше друг избор, освен да се омъжи.

При няколкото случая, когато се бе натъквала на Джон на горната палуба, тя виждаше болката в неговите очи, и осъзна, че той не можеше да разбере цялостната ситуация и най-вече защо бе решила да пътува до Калифорния.

Рийвз знаеше, че Сет и тя планираха да анулират брака, но това не го правеше по-щастлив. Не й ли вярваше? Или се страхуваше да не загуби работата си?

Нямаше нищо, което Бес можеше да каже или да направи, за да облекчи терзанията на Рийвз. Особено след като се безпокоеше за собственото си положение. Когато напускаха Уилмингтън, и през ум не й бе минавало, че скоро ще стане съпруга на Сет!

И което беше още по-лошо, тя почти харесваше идеята да бъде негова съпруга… до момента, в който си спомняше за истинската природа на този човек и колко щеше да загуби, ако този брак продължи.

Марк Хок бе излязъл от стаята малко преди това. Стюардът бе дошъл в каютата на капитана, за да подреди масата за вечеря. Усмихнат, той обясняваше, че току-що бе видял Сет и че капитанът чакал с нетърпение да се сервира.

Сърцето на Бес биеше лудо, докато Марк й обясняваше подробно за специалната вечеря, която мистър Куксън приготвяше не само за капитана и неговата госпожа, но и за целия екипаж. Месото бе набавено още в Пернамбуко, както и всички останали неща, които се поставяха в допълнителните блюда към основното ястие.

Реши, че перспективата за специалната храна бе това, което толкова привличаше Сет. Едва ли би могло да бъде вечерта, прекарана в нейна компания.

Бес разбираше неговото задоволство. Откакто бяха напуснали Уилмингтън, те се бяха хранили с простата моряшка храна — най-вече солено свинско месо или риба, с фасул или ориз, и убиващите всякакъв апетит твърди сухари. Понякога Куксън ги изненадваше с грах и някакъв сос, но те често бяха толкова преварени, че наподобяваха някаква паста.

Не че Бес се бе оплаквала на някого от храната си. Всеки път, обикновено докато чуеше камбаната за обяд, тя бе вече толкова отегчена, че храненето бе добре дошло като нещо, което имаше да прави… а и обикновено бе толкова гладна, че нямаше никакво значение какво поглъща.

Но тази вечер щеше да има плодове, както и пресни зеленчуци и месо… Бес очакваше вечерята не само заради храната, но най-вече заради многообещаващия компаньон.

Внимателно разгледа масата, която Марк бе подредил, и устните й се извиха в задоволство, когато видя прекрасната бяла ленена покривка. Явно това щеше да бъде нейната официална сватбена вечеря, независимо дали другите знаеха това или не.

Нейната и на Сет.

— Вечерята ще бъде готова скоро, капитане.

Гласът на Марк проникна през вратата и привлече вниманието й.

Тя чу ниските тонове на гласа на Сет и усети тръпки на очакване. Дръжката на вратата се раздвижи и тя се отвори. Сет се задържа на прага, погледът му се плъзна по каютата и цялото му лице грейна, когато очите му се спряха върху нея.

Той се засмя и пристъпи вътре.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш. Приближавайки се до сандъка, той разкопча ризата си и повдигна капака. После се зарови из съдържанието му и извади чиста риза, която внимателно оправи.

Устата на Бес пресъхна, когато го видя разсъблечен. Беше изминало доста време, откакто го беше виждала без дрехи. Широките, мускулести форми на голите му плещи караха гърдите й да се налеят и да напират в тесните форми на роклята й. Мек килим от тъмни косми покриваше гърдите и част от корема му, оформяйки нещо като буквата V, която се губеше под колана на панталоните му.

— Гладна ли си? — запита той, като цялото му внимание бе погълнато от копчетата на ризата.

Бес почти съжали, че той се покри с дрехата.

— Умирам от глад.

— Добре — каза той, като я фиксираше с поглед. — Готвачът е приготвил нещо специално.

— Така чух и аз — отвърна тихо тя, като преглътна трудно през засъхналото си гърло. Очите й следваха редицата от копчета, когато той отново наведе глава и продължи да ги закопчава едно по едно.

„Добре изглежда“ — си помисли тя. Твърде добре. Тъмната му коса, разрошена от вятъра навън, бе като разбъркани ивици коприна. Бес искаше да зарови пръсти в тази тъмна като нощта коса, така както бе правила толкова отдавна, и да притисне главата му до гърдите си…

Той вдигна поглед и я завари неподготвена. Сините очи на Сет блестяха със странна светлина. Чувствената му уста я подканваше да го целуне, усмивката му караше коленете й да омекнат. Тялото й се изпълни с желание при спомена за тези мъжествени устни… за искрата огън, която пламваше в нея всеки път, когато се докоснеха, макар и леко.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, не отговарям за действията си — ниският му, прелъстителен тембър я сгря от главата до петите. Тя се изчерви и отмести поглед. — Бес.

Той се приближи до нея и я докосна по рамото. Тя се загледа в него с блестящите си абаносови очи и дъхът му спря.

Едно почукване по вратата обяви пристигането на стюарда, когото очакваха. Бес гледаше как Сет отваря вратата и Марк влезе, като крепеше подноса с храната. Той й хвърли бърза усмивка, докато слагаше подноса в средата на масата за вечеря.

Ароматът, който се носеше от съдовете с храна на подноса, бе апетитен, дори измъчващ. Бес помириса въздуха и промърмори нещо одобрително. Марк подреди нещата върху капитанската маса и след като отправи по една усмивка към Сет и Бес, напусна каютата, за да се присъедини към екипажа.

Бяха обгърнати от атмосфера на интимност, след като вратата се затвори и те останаха съвсем сами. Тя се раздвижи неспокойно под неговия поглед, когато Сет се загледа в нея.

— Ще започваме ли? — попита меко той.

Бес наклони глава, чувствайки как цялото й тяло настръхва. В кръвта й плъзна тръпка на див огън, който накара тялото й да затрепери. Тя се приближи внимателно до най-близкия стол, без да е съвсем наясно в намеренията му.

Сет заобиколи масата и дойде откъм нейната страна, внимателно придвижвайки стола под нея.

— Благодаря.

Тя прошепна думите. Всяко нейно нервно окончание бе възбудено от неговата близост, а главата й бе замаяна, сякаш бе пияна от пенливо вино. Тя не искаше нищо друго, освен да се обърне, да обвие ръце около врата му… да докосне с устни неговите уста.

След като седна, Сет зае мястото си от противоположната страна на масата. Тя видя колко внимателно я наблюдаваше той, което предизвика тръпки на задоволство по гърба й. Погледът му придоби разбиращ вид и тя се изчерви, като се чудеше доколко правилно бе разчел изражението й.

— Мистър Куксън цял ден се е трудил над приготвянето на тези деликатеси — каза той.

— Изглеждат чудесно.

„Наистина е така“ — си помисли тя. Месото, което според нея бе агнешко, бе идеално изпечено в корабната фурна. В малка паница имаше сготвени царевични зърна с някакъв сос. Върху отделна чиния бяха изкусно подредени зачервени картофи с подправки. Сухарите този път бяха леки и пухкави, нямащи нищо общо с онези жилави подметки, с които вече бяха така свикнали по време на морските пътешествия. Бес не можеше да се стърпи да не опита храната.

— Ти също — каза той. — Изглеждаш чудесно…

Бес премига, когато осъзна, че Сет бе проговорил, и й беше направил комплимент. Объркана от тази проява на внимание, тя протегна ръка и измъкна един сухар от чинията. Припряно, тя го захапа. Както и очакваше, печеното бе меко и топло, и имаше изключителен вкус.

Сет се засмя на нейното откровено изражение на задоволство. Само преди малко Бес се чувстваше неудобно, и ето вече бе потънала в удовлетворението от храната. А той самият се наслаждаваше на гледката.

— Мистър Куксън искаше да те впечатли.

— Мистър Куксън успя — се засмя тя. — Впечатлена съм. Чудесно е.

Той почувства, че го залива топла вълна от нейната усмивка. Бе забравил колко опияняващо можеше да бъде, когато е в присъствието на Бес. А когато беше щастлива и се наслаждаваше, нейният топъл и добронамерен хумор му действаше като наркотик, който замайваше съзнанието му, но изостряше сетивата. При други случаи за него тя имаше точно противоположния ефект, като изостряше ума му, когато спореха. И в двата случая бе вълнуващо да бъде с нея.

— Той казва, че напоследък почти не ядеш — той замлъкна и я погледна загрижено. — Така ли е?

Съзнанието й бе още замъглено от непреминалото удоволствие от неговите комплименти. Бес смръщи вежди озадачена:

— Така ли е какво?

В блесналите сини очи на Сет личеше, че той се забавлява.

— Че напоследък не се храниш. Но, изглежда, не си отслабнала.

— Аз ям по много — го увери тя, поразена от откритието, че той е наблюдавал фигурата й, за да стигне до такива заключения. — Въпросът е в това, че човек не може да се тъпче с толкова много риба, твърди сухари, ориз и фасул.

Той се засмя и нейните устни се разтегнаха в ответна усмивка.

— Разбирам. Опасявам се, че толкова съм свикнал с този начин на хранене, че въобще не съм се замислял върху това.

Той й сервира, като постави в чинията й значително количество от месото, царевицата и картофите. Очите й се разшириха при вида на обилната храна, но не възрази, защото не знаеше кога ще се появи възможност отново да се наслади на добра храна.

„Храната наистина бе чудесна. А компанията — си помисли Бес — очарователна.“ Удовлетворена от доброто чувство за хумор на Сет, тя му отправи мълчалива благодарност за тази приятна промяна в иначе монотонния живот на кораба. Утре вероятно капитанът щеше да се върне към своето делнично, раздразнително Аз. Тя ще запази в себе си тези моменти и ще бъде благодарна, че в резултат на техните минали взаимоотношения сега можеха да намерят нещо добро, което да споделят заедно, та макар това да бе само една вечеря.

Известно време те се хранеха спокойно, без да говорят много — толкова голямо бе удоволствието им. И тогава, след една хапка от сочното агнешко, Бес си спомни за разговора на Сет с Данънови.

— Как мина разговорът ти с проповедника и жена му? — запита тя, след като сдъвка и преглътна парчето месо.

Изражението на Сет помръкна за момент.

— Мина така, както можеше и да се очаква — отвърна той. — Просто напомних на мистър и мисис Данън, че аз съм командирът на „Господарката на Моретата“, а не госпожа Данън. И макар да съм се съгласил да ги взема до Калифорния, уговорката може да се промени.

Бес не успя да прикрие усмивката си на задоволство.

— Тя как го възприе?

Устните му трепнаха за момент, преди лицето му отново да придобие сериозно изражение.

— Всъщност тя се държа твърде добре. И двамата се съгласиха.

— Това е добре — каза Бес, като го гледаше в устата.

На масата пред тях бе сервиран пудинг и Сет си взе малко. Той поднесе лъжицата към устните си. Бес наблюдаваше, очарована от начина, по който устните му се движеха, докато ядеше пудинга… от начина, по който розовият му език галеше прибора, облизвайки лъжицата докрай, преди да се прибере в устата. Дали знаеше, че адамовата му ябълка силно изпъкваше навън, когато преглъщаше?

Стресната от прилива на физическо желание, Бес отмести поглед. Дали Сет бе забелязал нейният явен интерес от устата му?

— Нещо не е наред ли? — запита той.

Тя поклати глава.

— Не — няма нищо. — И тогава тя се изчерви и погледна настрани, мъчейки се напосоки да подхване някаква тема за разговор. — Само времето ще покаже, доколко полезен е бил този разговор с жената.

— Да — сините очи потъмняха почти до черно. „Той знае — си помисли тя ужасена. — Той знае, че аз го желая.“

— Довърши си вечерята, Бес — каза Сет тихо.

Тя му хвърли изненадан поглед, но видя, че вниманието му бе заето с разрязването на парче месо. Бес се отпусна и продължи да се храни.

Вечеряха бавно, в приятелска атмосфера. Отначало Бес се чувстваше неудобно, защото все още бе под въздействието на красотата на Сет, и начина, по който тялото й отреагираше на неговата близост.

Тогава Сет започна да говори за Калифорния, разказвайки й за Сан Франциско и за това как градът практически израснал за една нощ. Бес, погълната от разговора, започна да го пита за хората, които живееха там, и за това, дали един търговец можеше да просперира там. Тя бе чувала много приказки за града на свети Франциск, но не бе сигурна колко от казаното бе вярно.

— Вярно ли е, че хората там плащат невероятни цени за такива неща като пресни яйца или колода карти?

— Да, вярно е — отвърна Сет. — С наплива на тези, които търсят злато, търсенето на стоки там нараства, и неща като яйца, захар и кафе би трябвало да се харчат добре.

Тя се усмихна. Рийвз бе закупил известно количество захар и кафе от Бразилия.

Малко след това чиниите им бяха вече празни и те се облегнаха назад в столовете си, преситени.

Гърдите на Сет бяха изпънали бялата му риза. Бес се беше вторачила в нея, когато изведнъж той отмести стола си назад и се изправи. Тя вдигна поглед, видя изражението на очите му и почувства как по вените й потече лава. Копнееше да го целуне и бе чакала този момент толкова дълго.

— Лизбет — каза той. — Ела тук.

Но вместо това той се приближи до нея, протягайки ръка.

Без да откъсва поглед от него, Бес постави пръсти в твърдата му ръка.

— Казвал ли съм ти колко си прекрасна?

Той я издърпа от стола, докато застанаха само на няколко инча един от друг. Тя поклати глава.

— Наистина си хубава — продължи меко той. — Толкова хубава, че дъхът ми спира.

Той повдигна ръката й до устните си, като я целуна леко. След това погали мястото, което все още тръпнеше от неговата целувка.

— Аз те пренебрегвах, Лизбет. Съжалявам.

Изненадана от думите му, Бес побърза да го защити.

— Ти беше зает — устните й се разтвориха в лека полуусмивка. — Както често ми казваш, ти си капитанът на този кораб и, съответно, носиш цялата отговорност за него.

Клепките й затрептяха пред лицето му.

— Ти си най-противоречивото същество, което съм срещал.

Тя се засегна.

— Защо?

Той я погали по бузата; цялото му същество излъчваше нежност.

— Не исках да те засегна, скъпа. По-скоро изразявам удивлението си, че ме защитаваш.

Тя се замисли над това и също бе удивена. Това бе човекът, който я бе наранил. Защо толкова трудно си спомня за това?

— О, Елизабет… — прошепна той с болка в гласа и се наклони напред. — Можеш ли да си представиш какво ми причини.

Устните им почти се допираха и Бес се стараеше да не помръдне, да не се поддаде на изкушението. Тя кимна.

— Ако е нещо като това, което ти ми стори.

Той изстена и след това я целуна по устните. Тази целувка не беше като лекия допир на устни до устни, с което приключи сватбената церемония, а сливане, горещо и диво. Бес се хвана за ризата на Сет, извила глава и стенейки, когато влажните му устни погалиха нежно врата й.

— О, Лизбет — пое дъх той. — Беше толкова отдавна.

Бес въздъхна от удоволствие.

— Знам — прошепна тя.

Тя рязко пое дъх, когато той засмука ухото й. Малките косъмчета по тила й настръхнаха, тръпки на възбуда преминаха по врата й, гърдите й се напрегнаха болезнено, напирайки в роклята.

Пръстите му се бореха с копчетата на синьото й жакетче. Бес усети дъха му по голата си кожа над деколтето и го сграбчи за ръцете.

— Не трябва — каза тя дрезгаво.

— Добре, добре — я успокои той.

„Не е добре“ — си помисли тя. Но тогава Сет целуна възвишението на лявата й гръд и тя забрави за всички позволени и непозволени неща, готова да се люби със Сет Гарет. Овладя я желание, което я накара да забрави всичко, освен Сет… и горещите, опустошаващи душата й движения на неговите устни.

Той разтвори предницата на жакетчето й и внимателно го отстрани, като целуваше раменете й. След това коленичи пред нея, прегърна я през талията и зарови лице в скритите й в шемизето гърди.

Сълзи задушаваха Бес, която го притискаше и галеше косите му. Едва ли имаше някакво съмнение за страстта, обзела Сет, но това непринудено действие от негова страна говореше и за чувства. Тя усети как я заливат вълни на гореща нежност към него, пришпорвана от дивото желание, което пулсираше дълбоко в нея, сгорещяващо кръвта й и навлажняващо най-интимната й същност.

Той престана да я притиска така силно и когато повдигна поглед нагоре, очите му горяха с брилянтен син блясък.

Впил поглед в лицето й, той се наклони напред и целуна болезнено устата й. Тя затвори очи, тъй като целувката му предизвика неописуем изблик на чувства.

— Сет…

— Да, Лизбет, какво има? — прошепна той. — Какво искаш?

Тя не каза нищо. Не можеше, защото се страхуваше. Винаги ли беше така? И как бе могла да го забрави?

— Искаш ли да те галя? — запита той с дрезгав глас. — Да целувам гърдите ти?

Той стана и развърза връзките на шемизето й, разтвори яката, докато гърдите й се залюляха свободно пред алчния му поглед.

— Лизбет?

— Да — пое си дъх тя. — Да, искам да ме галиш, да ме целуваш.

Той се наведе и сграбчи гърдите й, поемайки малкото твърдо зърно с език.

— Харесва ли ти, Лизбет? Спомняш ли си как беше? Спомняш ли си как те любех, докосвайки всяко местенце от теб с пръсти и устни?

— О, Господи — простена тя, спомняйки си всичко това с изненадваща яснота.

Той сведе глава, за да я положи отново върху гърдите й, и тя затвори очи, припомняйки си магията на една топла нощ, когато луната галеше голите им тела. Сет бе докосвал тялото й навсякъде. Спомняше си как накрая, когато звездите избухнаха в небесата, телата им се сплетоха в танца на разтърсващ екстаз.

— Така е добре, Лизбет — шепнеше той. — Ти сякаш разцъфваш за мен.

Тя погледна надолу, когато той потърси отново влажното й зърно. Гледката на неговите пръсти върху голите й гърди разпалиха желанието й, засилиха потребността да го усети дълбоко в себе си отново.

— Сет — започна тя.

— Знам, знам.

Той захапа отново гръдта й и засмука, което я накара да изстене и да го притисне още по-силно към себе си. Очите му блестяха, когато той вдигна глава.

— Нека те любя отново, Бес.

Съзнанието й плуваше в мъгла. Тя кимна с глава.

— Да.

Той бе напълно отдаден на страстта си, когато свали роклята й, и се наведе, за да й помогне да свали полата. Тя стоеше пред него само по шемизе и камизолка, шемизето разтворено, откривайки изтръпналите за любов розови зърна.

— Искаш ли да ме галиш? — запита той пресипнало. — Хайде. Няма да те спирам. Спомняш ли си как изглеждаше?

Той я хвана за ръката и я сложи върху гърдите си.

— Разкопчей ми ризата, Лизбет.

Тя го направи с тръпнещи пръсти.

— Ето — каза той задавено, със задоволство. — Сега ме погали.

Бес се поколеба, преди да сложи ръце върху гърдите му. Там космите бяха меки и къдрави, каквито ги помнеше. Всъщност имаше много интимни неща, които сега си спомняше с подробности. Неща, които бе забравила… като това, как се стягаха мускулите на стомаха му, когато ги докоснеше, начина, по който се променяше дишането му, когато галеше гърдите му.

Погледът й потърси онова място на панталоните му, където неговата мъжественост напираше нагоре през плата. Клепачите му бяха сластно спуснати, когато погледът й се плъзна към лицето му. Той я гледаше в очакване, с надежда. Със смелост, която не бе проявявала от години, тя покри с длани очертаното от тъканта на панталона възвишение. Въздишката му на удоволствие я окуражи и тя продължи да го дразни през панталона.

— Погали ме, Лизбет — помоли той.

— Аз те га…

— Не, вътре.

Тя преглътна. Нетърпението придаде допълнителна сила на нейното желание и тя разкопча панталона му. Той издаде някакъв неартикулиран звук, когато нарасналият му член се освободи от дрехите. Изплашена да не му е причинила болка, Бес усети как сърцето й бие лудо, докато от израза на лицето му не разбра, че възгласът бе предизвикан от пароксизма на страстта.

Тя го хвана за пениса и плъзна пръсти по него, спирайки за миг да погали кадифето на върха, преди да продължи надолу, до къдравото гнездо в основата. Сет изстена и Бес наблюдаваше израза на лицето му, като продължаваше да го гали. Той започна да милва гърдите й, потривайки зърната. Галеше и милваше цялото й тяло, като я изучаваше зад полупритворените си очи с премрежен поглед и готовност да направи всичко за нея.

Усещаше в ръцете си топлината на неговото твърдо, мъжествено тяло, което подсилваше собствената й възбуда. Ръцете и пръстите на Сет сътворяваха чудесни неща и когато той я насочи към койката, тя се поддаде с готовност, защото искаше удоволствието да продължи.

Искаше да го целува и да го гали, докато той шепне името й.

В нея се прокраднаха първите тръпки на тревога, когато я сложи да легне и се настани върху нея, приковавайки я със собствената си тежест върху матрака на койката. Сет започна да смуче гръдта й, захапвайки зърното с устни, а езикът му поднови нежната игра с розовата й плът. И тя веднага забрави тревогите си, защото удоволствието бе върховно.

Той вдигна глава, очите му горяха от желание, ръцете му продължаваха да мачкат гърдите й. След това плъзна дрехата й настрани, разголвайки корема.

— Ти си чудесна, любов моя — каза той с преклонение в гласа. — Станала си още по-красива, откакто те любих за последен път. Гърдите ти са наедрели… кожата ти е толкова нежна…

С очи, блеснали от страст, тя го погали по бузата.

— А ти си станал още по-мъжествен…

Той повдигна едната си вежда.

— Аз?

Тя се усмихна.

— Да.

Сет, който съзерцаваше формата и цвета на устните й, изпъшка от желание да ги целуне, когато видя как се раздвижиха. Сведе глава и притисна устата й с цялата страст, на която бе способен. Бес не се съпротивляваше, а само изхлипа под натиска му, и отвърна на целувката.

Те разтвориха устни и започнаха трескаво да се галят, тласкани от завладялото ги желание. Подразнен от шемизето й, той го вдигна нагоре, като продължаваше да я гледа и целува. След това се притисна още по-близо до нея и Бес започна да гали главата и гърба му с една ръка, а с другата продължаваше да стиска и масажира пулсиращата му мъжественост.

Продължаваха да се докосват, когато подразнени от останалите по тях дрехи, започнаха взаимно да си помагат, за да ги съблекат. Първо Сет помогна на Бес да свали шемизето, като внимателно я повдигна и го издърпа над главата й. След това я сложи отново да легне и издърпа фустата й надолу, като при това нежно погали с ръка бедрата й, карайки я да въздиша, особено когато спря за момент и погали онова място, където се събираха бедрата й. Той върна ръце обратно и отново я погали по бедрата, преди да продължи с издърпването на фустата.

— О, Господи — простена той. — Искам да те галя, искам да те целувам навсякъде.

Главата й се въртеше и тя едва прошепна „да“. Когато я съблече, Сет се надигна да свали панталоните си, но Бес го спря.

— Моля те — прошепна тя. — Дай на мен.

Очите му запламтяха със син огън, когато тя стана и хвана колана му, а след това нежно задърпа панталоните му надолу.

В този момент някой почука на вратата.