Кендис Макарти
Господарката на моретата (18)

Глава 18

Бес мислеше, че сънува прекрасен сън. Сет я целуваше, устните му бяха топли и изпълнени с желание, силните му ръце гальовно докосваха плътта й.

— Сет! — простена тя, когато той освободи устните й.

— Да, Лизбет, аз съм.

Тя бързо отвори очи.

— Сън ли е това?

Той стоеше пред нея облечен в бяла ленена риза с дълги ръкави. Черните му, плътно прилепнали към мускулестите му крака бричове се виждаха до коленете. Бяха напъхани в лъснати черни ботуши.

Сет отвърна задавено:

— Не, любима, истина е. Ние най-после сме сами.

— Беше ядосан.

Очите й се напълниха със сълзи, като си спомни навъсеното му лице. Красивите му черти се размазаха пред замъгления й поглед. Косата му бе разпиляна и объркана от вятъра, който все още вилнееше на горната палуба. Той се наведе над койката. Ухаеше на сапун и на море.

— Ревнувах.

— Ревнуваше ли?

— Да. От Пол Халоран, от Джеймз Кели, от всеки мъж, който е обект на твоята усмивка.

Бес се изненада от признанието му.

— Искаш да кажеш, че…

— Че те желая — прекъсна я той. — Че изгарям от желание по теб.

Той коленичи до койката. Лицето му бе съвсем близо до нейното.

— Искам да те докосна, Лизбет, да целуна сладките ти устни, да галя гърдите ти, докато малките ти зърна набъбнат като млади, твърди пъпки — той спря, за да си поеме дълбоко въздух. Очевидно мисълта му го бе възбудила. — И после искам да поема тези пъпки с устните си и да пия от тях с наслада.

— Сет.

Тя протегна ръка да погали лицето му.

— Искам да чуя как викаш името ми — продължи той с пресипнал глас, — как ме молиш за още, как ме умоляваш да те обладая.

Думите на Сет запалиха искрата на желанието у нея, разтърсиха тялото й и тя усети как я заля топла вълна, как гърдите й напират под тънката материя на нощницата, как утробата й се изпълва с топла влага.

— Искам да започнем отначало, любима. Да си представим, че никога не сме се разделяли, че никога не съм напускал Уилмингтън. Да забравим всички болки и години, които ни разделят.

Можеше ли да направи това? Бес знаеше, че го иска, че го желае с такава страст, каквато досега не бе изпитвала. Но беше ли достатъчно? Можеше ли да му прости дотолкова, че да даде още един шанс на любовта им?

Представи си как се допира до нея със стройното си голо тяло и това я накара да изтръпне, пронизана от хилядите остри иглички на желанието. Да, тя го желаеше. Щеше да забрави болките на самотното минало, щеше да даде още един шанс на любовта.

— Докосни ме, Сет — настоя тя. — Люби ме. Тук. Сега.

Сет изстена и я целуна по устните, като я приканваше да отвори устни за него. След това вмъкна езика си. Обичаше медения й вкус и й го каза толкова пъти с думи и целувки, като спираше за миг, само за да си поеме въздух, и отново свеждаше глава към нея.

Бес притисна главата му. Пръстите й се заровиха в тъмната му коса. Отвръщаше на целувките му с устни и с език. Сет се отдръпна задъхан назад. После стана и започна да се съблича.

Действията му бяха съзнателно забавени и възбуждащи, за да изострят чувствата й, удължавайки очакването на това, което предстоеше.

Тя огледа мускулестите му ръце и се наслади на силата, която излъчваше плътта му. Премести поглед върху широките му гърди, върху малките тъмни зърна, скрити сред мекия мъх, после тръгна с очи надолу по черната пътека, която образуваше триъгълник и се промъкваше под колана на панталона му. Той се наведе и пръстите му започнаха да разкопчават малките копчета на нощницата й.

Бес затаи дъх, докато разкопчаваше първите две.

Опита се да му помогне, но той не й разреши, като нежно хвана ръцете й и ги постави от двете страни на тялото й.

— Позволи ми — каза той дрезгаво — аз да го направя. Толкова дълго чакам този миг.

Тя кимна. Очите й излъчваха желание. Гърдите й започнаха да горят и набъбват от очакването. Сърцето й лудо биеше.

До съзнанието й достигна звук, който идваше откъм палубата. Нещо тракаше, като че ли мъкнеха нещо тежко по горната палуба. Бес усети, че я бодва тревога.

— Ами ако някой дойде? — попита тя.

Не би желала още веднъж да ги прекъснат, защото ако това отново се случеше, тя знаеше, че няма да поиска никога повече да го направят.

— Няма да ни притесняват, заклевам се — каза Сет. — Бях горе часове наред. Хората са получили нареждане да не ме безпокоят, освен ако не става дума за нещо крайно наложително.

Тя си пое дълбоко дъх. Сет бе разкопчал няколко копчета на корсета й и сега развързваше панделката на ризата й.

Той промъкна ръката си под бельото й, обгърна лявата й гърда, измъкна я, за да може да й се любува и да я обсипе с целувки.

— Толкова сладка — прошепна той и погали розовото зърно. — Толкова прекрасна.

Пое зърното й с устни и затвори очи, наслаждавайки му се. Дълбоко в гърлото му се надигна глух стон, изразяващ удоволствието му. Бес усети как мускулите на корема й се изпъват, как утробата й се сви от желание и тя повдигна бедра, водена от инстинктивен стремеж да му позволи да проникне по-дълбоко в нея.

— Боже мой — каза той с пресипнал глас. — Забравил съм колко си красива. — След това обгърна с ръка другата й гърда. — Знаеш ли колко често съм си спомнял тези гърди, вкуса им, тяхната твърдост. — Тя поклати глава, разтърсена от силата на думите му. — Мечтал съм да ги целувам, Бес. Да заровя лице в тях и да ги любя с устни — той се засмя, но смехът му прозвуча фалшиво. — Дори съм си представял едно бебе на гърдите ти. Моето бебе.

Бес нададе сподавен вик и се обърна. Той улови брадичката й, за да я накара да го погледне в очите.

— Защо? — попита той. — Защо го направи?

Защо бе отхвърлила любовта му, след като бе обещала да го чака.

— Не зная — проплака тя. — Вината не беше моя. Наистина.

„О, Боже, той знае за детето. Знае, че то умря заради мен. Но откъде? Кой му е казал?“

Съкрушена от това, че я бе изоставил, тя не се погрижи за себе си достатъчно добре. Затова когато бебето се роди мъртво, обвини единствено себе си. Може би щеше да е живо, ако се бе хранила по-добре и бе спала повече, ако бе искала да живее.

Ако Сет се бе върнал при нея, както й бе казал, нямаше да има причина да бъде нещастна. Щеше да се погрижи добре за себе си, въпреки че, като имаше предвид как се чувстваше, тя намираше дори и тези грижи са излишни.

Но сигурно е сбъркала, защото бебето умря. Вината бе нейна. И негова.

Ти също имаш вина. Не само аз.

Той придоби нещастен вид. Стисна брадичката й толкова силно, че тя присви очи от болка. Веднага я пусна.

— Извинявай — прошепна той измъчено и думите му прозвучаха искрено. — Но не предполагаш ли, че не съм мислил за това, че не съм се разкайвал за решението си. — Сет затвори очи и потръпна. — Но, Божичко, как мога да променя миналото!

Той отвори очи и я прикова с погледа си.

— Не мога. Мога да въздействам само върху бъдещето.

— Моля те! — каза тя и го хвана за ръката.

Не искаше да говорят повече за това. Искаше да го обича, да се любят, да му се отдаде.

— Да, можем да продължим оттук. Но трябва да ти обясня защо заминах. Защо трябваше да го направя.

— Това бе въпрос на чест. Разбирам те.

— Не, имаше и друго — призна той. — Джоуел ми беше платил предварително за курса, сестра ми беше болна и имахме дългове.

— Защо не ми каза?

— Да си призная, че съм моряк без пукната пара в джоба си, който не може да предложи нищо на дама като теб? — Той поклати глава. — Не, не бих могъл да го направя. — Той повдигна ръката й, огледа гладката кожа на китката й и я обърна, за да види дланта й. — Такива нежни пръсти, толкова много страст и сила! — Взе ръката й и я притисна към тялото си към онова място, което най-добре изразяваше силата на желанието му. — Почувствай силата, Лизбет. Почувствай как единствена ти от всички жени на света можеш да я събудиш у мен.

Вярно ли беше? Тя отвори широко очи в страхопочитание, когато го докосна, и видя реакцията върху лицето му. Дали е искал да се върне и не го е направил, защото е мислел, че е неподходящ?

Твърдата, пулсираща топлина на мъжката му сила напираше и опъваше панталона му до краен предел. Той пусна ръката й, но тя не я отмести. Тя бе обгърнала с ръка твърдата топлина на пениса му, като че ли искаше да проучи с пръстите си дължината му, опипвайки го от върха до основата.

Сет изстена от удоволствие, докато го галеше. Тя седна. Гореше от нетърпение да усети до себе си голото му тяло, освободено от оковите на дрехите.

— Събуй си панталоните — каза тя шепнешком.

— Ти — каза той задъхано. — Ти го направи.

Бес смъкна краката си отстрани на койката и започна да разкопчава бричовете му. Пое с ръце пениса му, погледна към Сет, за да прецени реакцията му, и продължи да го гали, усещайки пулсиращото желание на тялото му. Сините му очи я изгаряха.

— Сега е мой ред да те съблека — каза той с дълбок глас.

Корсетът й вече бе разпуснат, ризата й — почти разкопчана. Сет й помогна да се изправи и след това свали синята нощница от раменете й. Смъкна дрехата по тялото й, като спираше, за да я милва и да й се наслаждава, докато я събличаше. Погали гърба и корема й, после бедрата. Премина с милувка по цялото й тяло.

Нощницата се надипли около краката й и той й помогна да се измъкне от нея. След това свали и фустите. Когато остана само бельото, коленичи пред нея и погали краката и бедрата й, после се наведе напред и положи глава в скута й. Погледна я, после бавно докосна с устни покритото с фината тъкан на бельото й място, където допреди миг бе лежала главата му.

— О, Сет — изстена тя и хвана с ръце главата му, — моля те, не спирай…

Той се отдръпна и я погледна с усмивка. Обгърна с ръце гърдите й и започна нежно да си играе с тях, докато тя не помисли, че ще умре от дивото желание, което неговите пръсти й доставяха.

После Сет се изправи. Приличаше на древногръцки бог. Цялото му тяло излъчваше желание. Той свали бельото й нежно и внимателно, изпълнен с благоговение към онова, което бе скрито под него.

Двамата стояха голи един срещу друг, изпаднали във властта на страстта. Сет я целуна леко, после по-силно и настойчиво, търсейки взаимност, отнесе я на койката и легна плътно притиснат до нея.

— Ще те любя така, както никога досега не си била любена — каза той и тя усети прилив на силна възбуда.

Започна да я целува, първо по челото, после целувките му го отведоха до притворените клепачи, бузите, носа и устните й, където поспря, за да им отдаде нужното любовно внимание, преди да продължи към брадичката.

Сет докосна врата й, после дългата красива шия, пулсиращата й вдлъбнатина в основата. Бес въздъхна, когато той прокара език по раменете й и притисна устни първо към едната, после към другата. После устата му премина към основата на гърдите й. Устните му поеха едното зърно, а после и другото. Той се наслаждаваше на страстните й викове на забрава и удоволствие. Желанието го накара да продължи към корема, бедрата и да премина покрай най-интимната част на тялото й.

Бес изскимтя от разочарование, когато той пропусна тази най-чувствена част от тялото й, но Сет вече с любов целуваше твърдите й бедра и добре оформените й прасци. Тя си пое въздух и се протегна към него, хвана косите му и привлече главата му към себе си, жадуваща да го усети.

— Моля те, Сет…

— Да, искам те — прошепна той и погали корема й, преди да разтвори краката й.

Тя тръпнеше, притаила дъх в очакване, но той не го направи. Вместо това обсипа цялото й тяло с милувки. Бес лежеше, разтворила бедра, за да погали онази част от тялото й, която го желаеше най-силно, но ръцете му спираха другаде, без да се допират до пулсиращия център на либидото й.

— Сет!

— Добре, любима — каза той с променен глас.

Тогава тя усети как пръстите му навлизат в тялото й и почувства нежната им ласка по набъбналата си от желание плът.

— Да, Лизбет, това е — каза той, като се задавяше от желание. — Искам да разцъфтиш за мен. Ти си моето цвете. Покажи ми колко силно ме искаш.

През мъглата на страстта тя видя, че лицето му е напрегнато, че отчаяно се опитва да се владее. Искаше страстта му да избухне, да види необузданата сила на желанието му.

— Сет — подкани го тя, — моля те, влез в мен.

Пръстите му замряха и той затвори очи, за да се успокои.

— Не още, любов моя. Искам да ти бъде хубаво. Толкова хубаво, че никога да не го забравиш.

Той вкара пръста си в овлажненото й, набъбнало от силна възбуда влагалище. Милувката му я накара да се изплаши, че силата на усещанията й ще надмине допустимия предел.

— Сет, не! — простена тя.

— Да, Лизбет, да! — каза той.

Тя извика и после замря, тялото й се извиваше и изпращаше импулси, които разтърсваха мозъка й. Извисяваше се високо сред облака на страстта и летеше, летеше… тръпнеща от силните усещания. После започна бавно да се спуска надолу, надолу… Сет отново започна да я гали и Бес се задъха от силата на завръщащото се желание. Току-що затихнало, то се надигаше с още по-изгаряща сила.

— Ти си създадена за мен, Лизбет — каза той и се наведе, за да целуне бедрото й. — Виждаш ли колко силно ме обичаш? — Продължаваше да я гали с нежните си пръсти. — Обичаш ме наистина, нали?

— Да — въздъхна тя. — Да, обичам те. Винаги съм те обичала.

— Добре — простена той и се надигна, за да се отпусне върху омекналото й тяло. Надигна се пак, за да проникне в нея, а тя нетърпеливо хвана втвърдения му пенис, за да го направлява.

Да, любими — каза тя, като го гледаше.

Почувствай ме. Запомни ме. Запомни как мога да те накарам да се чувстваш.

Тя се притисна към него и пое дълбоко в себе си пениса му. Той простена и изгуби контрол.

— Да, Сет — каза тя. — Почувствай ме. Запомни ме. Запомни как мога да те накарам да се чувстваш.

Хвана с ръце хълбоците му, разтвори бедра и стегна мускулите на корема си. После тя също загуби контрол.

Целуваха се, а телата им се извиваха плавно. Извикаха едновременно, притискайки се един към друг в този последен стремеж към освобождаване. Светът експлодира и се превърна в милиони звезди, а екстазът от сливането завладя душите и телата им. Носеха се в някакви сладостни небесни сфери.

Лежаха със сплетени крака, докато дишането им започна да се успокоява и пулсът им се нормализира. След това заспаха, задоволени и уморени.

След няколко часа Бес се събуди от някаква странна тежест върху тялото си. Споменът нахлу в съзнанието й. Отмести се и отвори очи, за да разгледа лицето на Сет, който още спеше.

В съня си той приличаше на малко момче. Беше много привлекателен. Суровите черти на лицето му бяха отпуснати и устните му, често свити в права линия, сега бяха отпуснати в лека усмивка, устата му бе леко разтворена, като че ли молеше за целувка.

Привлечена от гледката, Бес се наведе, за да го целуне, но после спря. Изплаши се от това, което правеше… което бе направила.

„Боже мой — помисли си тя, — нима не научих достатъчно първия път?“ Задъха се от ужас, когато осъзна последиците от това, което бяха сторили. Сега вече бракът им бе законно консумиран. Ако Сет поискаше, тя завинаги щеше да остане обвързана с него.

Питаше се как можа до такава степен да оглупее. Сет бе мъж, за когото морската шир бе единствената любима. Защо му трябваше жена. Освен… Освен ако бе разбрал, че тя притежава Е. Меткалф Къмпани. Научил е по някакъв начин и сега искаше той да я ръководи.

„Глупости! — помисли си тя и се възхити от голото му тяло. — Откъде би могъл да научи? Кой би могъл да му каже?“

Не и Рийвз. Рийвз не разговаряше с нея. Държанието му към Сет бе още по-лошо, защото изпитваше недоверие към него. Той беше неин приятел и се тревожеше за нея.

Но сега, когато облакът на страстта се бе разпръснал, всички съмнения и страхове, които витаеха у нея, се върнаха и започнаха да я измъчват.

„Как можа да забравиш болката, която ти причини! — питаше се тя. — Обясни ти за сестра си. Но не можеше ли да ти изпрати вест?“

Девет месеца бяха много време. Той би могъл все пак поне да я посети веднъж. Погледът й се плъзна надолу, където одеялото покриваше мъжествените му бедра. Коремът му бе открит — плосък, покрит с лек мъх. Ръцете му бяха силни и мускулести.

Очите й се върнаха към лицето му. Погледът й се задържа върху устните му. Тя си спомни всички прекрасни усещания, които я бе накарал да изпита с устните и тялото си, всички прекрасни неща, които й бе казал, докато се любеха.

Може би напразно се тревожеше. Може би я обичаше и искаше само да са заедно.

„Но как би разбрала дали можеш да му се довериш?“

Клепачите му се повдигнаха и ясните му сини очи засияха, като забеляза, че тя го гледа. Устните му се извиха в сърдечна усмивка.

— Ти си будна — каза той.

Сърцето й започна да бие по-силно. Тя кимна със сериозно изражение.

— Какво има? — попита той и върху челото му се появи дълбока бръчка.

Тя сви рамене и отклони поглед. Сет се повдигна на лакът и протегна ръка към брадичката й.

— Погледни ме, Бес — тя се подчини. Очите й сигурно бяха издали мислите й, защото лицето му стана още по-мрачно. — Съжаляваш ли за това, което направи?

Тя поклати глава.

— Не, не! Аз…

— Лъжеш!

Той я пусна рязко и седна. Спусна крака от койката. Бес почувства, че губи близостта му.

— Сет.

Тя докосна ръката му, но той се отдръпна, като че ли никога не беше я любил така нежно. Болката в душата й бе непоносима.

— Недей — помоли го тя. — Не се отдръпвай. Можеш ли да ме обвиниш, ако изпитвам съмнения? Страхувам се…

— А аз не се ли страхувам?

Тя рязко си пое въздух.

— Страхуваш ли се?

— Не е ли нужно? Нямам ли сериозна причина?

Бес свъси вежди. Не разбираше.

Той стана. Изглеждаше неспокоен.

— Още мислиш само за себе си, а, Бес?

Тя се изправи възмутена.

— За какво говориш?

Сет се протегна и взе панталона си. Бес преглътна при вида на здравите му хълбоци, които се очертаха, когато се наведе, за да пъхне единия си крак в него.

— Имам предвид това, че преди пет години аз не бях достатъчно добър за теб, нали? Не можа да почакаш пет месеца?

— Пет месеца? — възмути се тя. — Чаках девет! Девет дълги месеца. Мислех, че ще умра от самота.

Той застина.

— Опитайте пак, мис Меткалф! — Сет направи гримаса. — Или би трябвало да кажа мисис Гарет?

— Сет, не те разбирам в какво точно ме обвиняваш?

Той не я погледна. Облече ризата си и с резки движения се закопча.

— Чаках те. Не зная защо си мислиш, че не съм, но аз те чаках. Обичах те. Винаги съм те обичала, за Бога! — Тя се обърна. Почти бе повярвала, че нещата са се променили, че може да му се довери, че е станала някаква грешка. Ужасна грешка.

Облече се, без да го погледне. Очите й бяха пълни със сълзи. Едва потискаше риданията си, които напираха в гърлото й.

Изведнъж Сет я сграбчи и я притисна в прегръдката си.

— Господи, Бес, това, което се случи с нас, това, което направихме, беше прекрасно! Но са изминали цели пет години. И тук нещо не е наред.

Тя го погледна и кимна. Продължи да го гледа през замъглените си очи.

Той изстена силно и я целуна, като спря дъха й. Притисна я толкова силно, сякаш искаше да я прекърши, после я погледна:

— По дяволите миналото! — изръмжа той. — Искам те. Искам те сега.

И те продължиха припряно да се събличат, смъкваха дрехите си един на друг и отчаяно се целуваха. Някой почука на вратата.

— Капитане! Капитан Гарет! Земя, капитан Гарет. Забелязахме земя!

Сет изруга, като отдели устни от устните на Бес.

— Съжалявам, любов моя — каза той. — Опасявам се, че пресрочихме времето.

Очите на Бес проблеснаха и тя сведе глава.

— Върви. Аз ще се оправя.

Той се намръщи, като видя, че един от илиците на ризата му е разкъсан.

Бес отиде до раклата и извади друга риза. Подаде му я мълчаливо.

— Благодаря — усмихна се той, — съпруго!

Последната дума прозвуча с голяма нежност. Бес остана силно развълнувана от това нежно обръщение.

— Ще поговорим по-късно — каза тя.

Имаше много въпроси, на които трябваше да си отговорят, съмнения, които трябваше да разсеят.

Той кимна и лицето му придоби сериозен вид. Целуна я бързо и излезе.