Кендис Макарти
Господарката на моретата (16)

Глава 16

— Какво има? — попита Бес притеснена, че ги прекъсват. В тъмните й очи се отразяваше тревога.

— Не зная!

Отново се почука. Сет се намръщи:

— Не се тревожи! Аз ще се оправя. Намръщената му физиономия изчезна като по някаква магия, когато се опита да я убеди в това с една усмивка.

„Изглежда красива — помисли си той, — с тези страстни и тъмни като нощта очи и с розовите си, подпухнали от целувките устни.“ Прииска му се да не отговаря на барабанното чукане по люка, но знаеше, че сигурно е нещо важно. Иначе Марк Хок не би удрял така настойчиво.

Той се отдръпна от Бес и стана от леглото. Погледът му се плъзна по прекрасното й тяло. Приглушената светлина на фенера й придаваше някакъв ефирен вид, сякаш бе ангел с ореол от златисти коси. Блузата й все още бе повдигната и откриваше гърдите й, големи и влажни от целувките, с които ги бе покрил.

— Капитане!

Тревожните нотки в гласа на Хок привлякоха вниманието на Сет и той стегна бързо панталоните си.

Бес бе объркана от суетенето и липсата на топлина в гласа на Сет. Това наистина я разтревожи.

— Какво става? Кой е?

— Марк. — Лицето му излъчваше твърдост. Той бързо навлече ризата си. Гласът на Марк се чу отново. — Идвам, мистър Хок! — извика Сет припряно.

Когато тръгна към вратата, Бес прозря намерението му.

— Не! — извика тя и издърпа завивките, за да се прикрие с тях. Все още не бе успяла да скрие голотата си добре, когато Сет отвори вратата. Бес си пое дълбоко въздух и погледна над завивките. Успокои се, като видя, че Сет е открехнал вратата само на няколко инча и че Марк по никакъв начин не може да види каквото и да било в каютата.

Чу как Сет и стюардът разговарят тихо. Любопитството й надделя. Тя стана, започна да се облича толкова бързо, че се оплете в гънките на роклята си. Искаше да разбере за какво си говорят. Като си облече и блузата, изведнъж осъзна какво щеше да направи преди малко.

Тя почти му се бе отдала. Мисълта, че тя и Сет биха могли да станат мъж и жена във физическия смисъл на думата, й подейства отрезвително, като че ли я бяха полели със студен душ. Бе готова да поеме риска да загуби всичко, и то за какво? За една райска нощ, прекарана в прегръдките на Сет.

Гореща, приятна вълна заля тялото й, като си припомни как Сет я бе разсъблякъл. Най-интимните части на тялото й още потръпваха от чувствените му целувки. Толкова силно и продължително бе въздействието на горещите му милувки!

Помнеше, че преди години се бяха чувствали добре заедно, но как бе могла да забрави колко добре! Нито един мъж не бе успявал да я възбуди така, както Сет Гарет. И това я плашеше, защото тяхното пътуване щеше да продължи още няколко месеца. През това време тя щеше да споделя каютата на Сет и над нея бе надвиснала явната заплаха напълно да се отдаде на изкусителния му чар.

Гласовете на двамата мъже звучаха приглушено. Тя погледна към вратата и видя, че Сет е застанал в коридора. Беше й дал няколко минути почивка. Дали очакваше, че ще продължат оттам, където ги бяха прекъснали, когато се върне.

Тя измърмори нещо, докато се бореше с фустата си. Настъпи я и се препъна в краищата й няколко пъти. Сет дойде точно когато фустата й бе на мястото си. Очите й не го изпускаха, а сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите й.

— Аз… — започна тя, но Сет я прекъсна и с това я спаси, защото не знаеше какво да каже.

— Забелязали са малка лодка откъм дясната част на носа. Предполагаме, че хората в нея са корабокрушенци.

Той замълча.

Ще вземем допълнителен брой пътници.

Мислите на Бес потъваха в подсъзнанието й, където цареше бъркотия от еротични желания, преплетени със смущението й от тях.

— Пътници? — възкликна тя и се опита да асимилира значението на думите му. — О!

В бързината Бес бе закопчала блузата си накриво и като забеляза това, се изчерви. Учуди се какво ли си бе помислил Марк Хок.

Сет погледна надолу. Проследи погледа й. Вдигна очи към нея и се усмихна смутено.

— Мисля, че не е забелязал — каза той, прочел точно мислите й.

Тя кимна.

— И аз така се надявам.

Сет се намръщи:

— Той смята, че сме женени, Бес. Какво лошо има в това да вярва, че се забавляваме физически?

Бес присви очи.

— Затова ли се опита да ме любиш?

— Опита? — каза той с пресъхнало гърло. — Аз мисля, че всъщност добре се справях.

„Така беше, да пукне дано!“ — помисли си тя и като усети, че отново се изчервява, бързо смени темата. — Новите пасажери корабокрушенци ли са?

— Така ни се струва, но не можем да кажем със сигурност, докато не се приближат.

— Има ли ранени? — попита тя.

Очите й се спряха на голия му врат над бялата яка на ризата му. Кожата му, спомни си тя, бе топла и гладка, освен на онези места от мъжественото му тяло, които бяха покрити с косми. Спомни си мускулите му, заякнали от работа, и космите по гърдите му и по другите места — меки и тъмни. Споменът за усещанията, които изпитваше, когато го докосваше, отново запали физическото напрежение у нея.

— Джеймз не можа да каже със сигурност, но предположи, че има.

Сет видя как го гледа Бес и почти забрави, че го викат горе. Не му се искаше да тръгва. Знаеше, че ако го направи, едва ли ще има шанса отново да дойде в леглото му. Беше му жена, но не желаеше интимна близост.

Фактът, че приближаваха нос Хорн, и мисълта, че това е най-трудната част от пътуването им, го караха да се колебае. Не му се тръгваше. Искаше да забрави пътуването и задълженията си, искаше да забрави миналото, да се съсредоточи в настоящето и да се люби с жената до него.

— Капитане — гласът на Марк прозвуча зад затворената врата. — Лодката се изравни с нас.

— Благодаря, Марк — извика силно Сет, за да се чуе в коридора. — Кажи на старши помощника, че веднага идвам.

— Да, капитане.

Сет продължаваше да гледа Бес.

— Трябва да се качвам.

— Мога ли да ви помогна? — попита тя. Предложението й го изненада. — Естествено, ако са ранени…

— Щом искаш — каза той. Тя погледна към фустата си.

— По-добре да се преоблека.

Щеше да е по-добре и по-лесно, помисли си тя, ако си облече мъжки дрехи, за да се движи по-свободно.

— Какво им има на тези дрехи?

— Не мога да напъхам фустата в панталона си.

— Харесвам те с женски дрехи.

Тя настръхна.

— Ще ми бъде по-лесно да се движа с панталони.

Той се намръщи. Изглеждаше така, като че ли иска да каже още нещо, но очевидно после промени решението си, защото каза само:

— Чудесно. Прави каквото искаш. Ще се видим горе.

Гласът му прозвуча рязко. Беше го ядосала. У нея също се надигна раздразнение.

Свали фустата си и обу чифт панталони. Мислеше за недоволството на Сет от дрехите, които искаше да облече. Какво лошо имаше в това да носи мъжки дрехи? Как щеше да се движи и да се грижи за ранените с рокля? Мислите й се върнаха към това, което бяха правили, когато Марк Хок ги прекъсна. Тя потръпна от удоволствие при спомена какво я бе накарал да почувства, при мисълта за магическата сила на неговите пръсти. Тялото й изтръпна, като си помисли какво щеше да стане, ако не ги бяха обезпокоили.

След това й дойде наум, че на кораба идват още хора — ранени, които щяха да имат нужда от помощта й.

Започна да се облича по-бързо. Движенията й не бяха вече мудни, а ловки и целенасочени. Тя облече бяла блуза, която подхождаше на панталоните, и сплете косата си на дълга плитка, която падна на гърба й, завързана с парче коноп. След това излезе от каютата и тръгна към горната палуба.

Бес бе застанала до перилата на щирборда откъм носа на „Господарката на Моретата“, когато малката лодка се допря до клипера. Видя, че Сет е застанал отпред и раздава команди на хората си.

— Хвърлете въжетата! — бумтеше гласът му. — Райли, вържи лодката и се качи на борда й да провериш състоянието на ранените.

— Да, капитане! — отвърна вторият помощник и побърза да изпълни заповедта.

— Мистър Кели — нареди Сет, — пригответе въжената люлка. Ранените няма да могат да се изкатерят по въжетата, нали? Погрижете се да улесните прехвърлянето им на борда.

Бес не бе забелязала, че Матилда Данън също се бе качила горе и бе застанала до нея, докато не я чу да се задъхва от гняв.

— Люлка! На нас не ни предложи люлка!

Бес се обърна и погледна дебелата жена, но запази мислите за себе си. Бе под въпрос дали люлката щеше да издържи тежестта й. Когато отново се обърна към Сет, той ръкомахаше на стюарда си.

— Марк! Кажи на мистър Куксън да запали печката. Бог знае откога тези хора не са яли. Кажи му да стопли храната, останала от вечерята, а ако е свършила, да приготви нова. И ще трябва да свари кафе.

Марк кимна и хукна да изпълни заповедите на капитана.

Гласът на Сет кънтеше на бързи и точни оръжейни откоси. Той демонстрираше знанията и авторитета си, докато издаваше заповед след заповед. За съвсем кратко време първият корабокрушенец бе изтеглен на борда на „Господарката на Моретата“. Това бе жена на средна възраст с посивяла коса, прибрана на кок на тила й. Няколко кичура падаха в безпорядък покрай измъченото й лице. Тя бе не само уморена, а и изгоряла от силното слънце. След като я освободиха от въжената люлка, Бес се приближи до нея, за да й помогне.

Жената се олюля несигурно. Докато се съвземаше, един от членовете на екипажа отново спусна люлката.

— Благодаря! — промълви тя и се взря в Бес със замъглени очи.

— Всичко ще бъде добре — успокои я Бес.

Тя помоли с поглед Матилда Данън да й помогне. Матилда не схващаше лесно, но най-после разбра и застана от другата страна на жената, хвана я за ръката и помогна на Бес да я преместят на една пейка, направена от покрита с одеяло греда върху няколко навити на спирала въжета.

— Племенницата ми… — промълви жената, когато я сложиха да седне. — Ребека!

— В лодката ли е? — попита Бес.

Жената кимна.

— Ранена е — каза тя със задавен глас. — В главата. Като напускахме кораба, нещо я удари. Дървена каса или нещо такова…

— Чакайте тук, мисис Данън — Бес стрелна с поглед Матилда и с изненада забеляза, че тя кимна утвърдително. — Ще говоря с капитана — обърна се тя на жената.

За секунда погледна през борда към малката лодка долу във водата и сърцето й се сви, като видя дребната женска фигура, легнала на една страна на дъното. Питаше се дали Ричард Райли знае, че момичето е ранено в главата. Дали някой от другите двама в лодката бе съобщил това на втория помощник. „Удар по главата може да бъде сериозно нещо“ — помисли си Бес загрижено. Погледът й инстинктивно потърси Сет, който бе слязъл от горната палуба на юта. С напрегнат поглед на сините си очи той наблюдаваше мълчаливо спасителната операция.

Бес се изкачи по стълбата, за да говори с него. Той се обърна точно когато бе вече до него.

— Сет, жената, която качиха, казва, че момичето в лодката е ранено в главата. Ударила се е на някаква плаваща отломка, след като напуснали кораба.

Той я прикова с поглед. За момент тя се почувства така, като че ли отново бяха в каютата и страстно се любеха. Но след миг желанието изчезна от лицето му и той кимна в знак, че е разбрал какво му казва.

— Мистър Кели — извика той и продължи, когато видя, че помощникът му го е чул. — Долу има момиче. Ранено е. Може би сериозно — той погледна отново към Бес за потвърждение на думите му, и тя кимна с глава. — Кажи на Райли да остави всички други и след това да се качи в люлката заедно с момичето.

Джеймз Кели отиде да уведоми втория помощник и Бес се запъти към лелята на момичето.

— Бес!

Тя замръзна, като чу гласа на Сет, и се обърна.

— Да?

— Добре ли си?

Дъхът й спря. Знаеше за какво говори — за това, което щяха да изживеят там, в каютата, когато голите им тела страстно се притиснеха едно в друго, стигнали до края на любовния акт.

— Да — отвърна тя.

— Добре — кимна Сет със сериозен глас.

Не личеше дали съжалява, че са ги прекъснали. Бес се върна при жената. После отиде до перилата тъкмо навреме, за да помогне на втория от двамата пътници да се прехвърли на борда.

Първият, възрастен мъж, стоеше увит в одеяло. Кожата на лицето му също като на жената бе зачервена от слънцето.

Човекът, на когото сега помагаха да се качи, бе на около двадесетина години. Красив младеж с руса коса. Той се усмихна на Бес, когато му предложи помощта си.

— Ще се справя — увери я той, а кафявите му очи я огледаха с открито възхищение. Той се поколеба и каза: — Не знаех, че ще има жени на кораба.

Бес повдигна вежди:

— Има ли значение? Каква щеше да бъде разликата, ако знаехте? Може би щяхте да предпочетете вечно да се носите по вълните в черупката си?

Той премигна от хапливия й тон. Не бе сигурна защо му отговори така заядливо. Помисли си, че това сигурно се дължи на факта, че изкачваха последния пътник от лодката и Сет бе дошъл лично да помогне на момичето да се качи на борда.

— Извинявайте — прошепна тя и се усмихна в знак, че извинението й е искрено. — Обикновено не съм толкова груба.

Широката му усмивка й показа, че лесно прощава.

— Вината е моя, сигурен съм. Но ви уверявам, че не исках да ви обидя. Приятно съм изненадан да видя такава хубост сред всички тези мъже.

Очите му й задаваха въпроси, на които в момента не можеше да отговори. Отведе го да седне на пейката и после отново се спусна към перилата, за да види как Джеймз Кели поема момичето от Ричард Райли, който нежно я държеше на ръце.

Бес се приближи и се вгледа в изпадналото в безсъзнание момиче. Това бе млада жена с ангелско лице, от двете страни на което падаха разпилени коси, блещукащи със златисти пламъчета от светлината на залязващото слънце. Изглеждаше бледа и безжизнена. Бес забеляза, че мъжете веднага бяха привлечени от красотата и крехкостта й. Тя видя, че дори Сет бе като омагьосан от прекрасната, но тъжна картина, която представляваше Ребека, и почувства, че я обзема ревност, докато наблюдаваше как се променя лицето му.

Тя усети намерението на Сет, когато той се помръдна и взе момичето от ръцете на Джеймз. Докато той вцепенен гледаше момичето, ревността, която бе пламнала у Бес, изпълзя навън и обхвана с огнени пръсти тила й, а кожата по врата й настръхна.

Тя импулсивно изтича към него и сграбчи ръката му. Сет я погледна. Очите му, потъмнели от болка, я разстроиха.

— Сет? — промълви тревожно Бес.

Той премига и погледът му се проясни.

— Бес — каза й тихо, — радвам се, че си тук.

Видя, че е искрен, и сърцето й започна да бие по-бързо.

— Трябва да настаним жените при мисис Данън — продължи той. — Страхувам се, че мистър Данън трябва да отиде при готвача.

Той погледна младата жена, която носеше на ръце, но вече нямаше и следа от предишното му странно опиянение. Бес се успокои.

Двете оцелели жени от шхуната „Лейди Грей“ бяха Клара и Ребека Монтегю, леля и племенница от Бостън, Масачузетс, откъдето корабът бе отплавал за Калифорния. Мъжете, които нямаха роднински връзки нито помежду си, нито с жените, бяха Уендъл Бюфърт, дърводелец от Конкорд на средна възраст, и Пол Халоран, младият авантюрист с русата коса и усмихнатите кафяви очи.

Халоран изглеждаше отслабнал, но не беше ранен, докато Бюфърт имаше сериозна рана на лявата ръка. Когато го попитаха, той обясни, че се е наранил, когато прескачал перилата при напускането на кораба. Пожарът, започнал в камбуза, бързо се разпространил и обхванал и другите части на „Лейди Грей“. Пламъците стигнали до едно буре с барут и експлозията вдигнала кораба във въздуха, като го превърнала в купчина трески и метални отломъци.

Жените бяха отведени в каютата на Данън. За своя чест Джордж Данън с готовност се отзова на молбата да отстъпи мястото си в каютата. Матилда не бе така ентусиазирана от тази промяна, но мъжът й настоя и тя накрая се съгласи.

До камбуза имаше малка каюта, където спяха мистър Куксън и Марк Хок, стюардът на Сет. Веднъж Рийвз бе казал на Бес, че съжителството им е малко необичайно, но пък се бе оказало добре и за Марк, и за готвача.

Сега каютата щеше да стане съвсем пренаселена, защото Уендъл Бюфърт щеше да се настани тук заедно със свещеника.

Пол Халоран беше млад и в достатъчно добро здраве, според мнението на Сет, за да спи при моряците. Халоран не каза и дума, но Бес видя недоволство по лицето му. Тя обаче мълчаливо се съгласи с решението на Сет.

Бес трябваше да помогне на жените. В каютата на офицерите имаше само две койки и тя искаше да настани поне Ребека на едната, след като не беше възможно и двете жени да спят удобно в каютата на Данънови.

Тя се спря до вратата, докато Сет полагаше Ребека нежно на долната койка. Когато той се обърна, тя избягна погледа му. Не желаеше да прочете мислите му. Но той докосна ръката й, когато минаваше покрай нея, за да излезе от каютата.

— Благодаря — каза Сет така, че да го чуе само тя.

Тя изненадано го стрелна с очи:

— За какво?

Сет се усмихна.

— За загрижеността и помощта. Сигурен съм, че тези дами ще я оценят.

Лицето на Бес помръкна.

— Едната, може би. Но другата… — тя замълча. — Ребека… тя не е дошла в съзнание.

Ревността й, която бе предизвикала младата жена, се отприщи при вида на искрената му загриженост за състоянието на младата жена.

Нещо странно пробягна по лицето му.

— Погрижи се за нея — каза той и думите му прозвучаха като заповед и молба едновременно.

Тя кимна в знак, че обещава да направи това. После капитанът се обърна към жената на свещеника — мисис Данън.

— Сигурен съм, че поради състоянието на тези две жени — каза той — няма да възразите, ако спите върху сламеник на пода.

Матилда отвори уста с ужасен вид, но очевидно нещо в израза на Сет я накара да се съгласи:

— Разбира се, капитане, с радост ще отстъпя койката си — каза го с много недоволен вид.

Сет й се усмихна широко:

— Много сте любезна, мисис Данън. Истинска християнка!

Матилда погледна Сет със сияещо лице, като че ли той бе ангел, пратен от Бога.

После капитанът остави жените и тръгна към горната палуба.

— Толкова приятен млад човек! — каза Матилда, когато той се бе отдалечил достатъчно, за да не чуе думите й.

Бес задържа усмивката си.

— Много властен! — Матилда я изгледа със стъкления си поглед. — Голям късмет сте имали, като сте се омъжили за него; скъпа моя.

Бес не обсъждаше женитбата си с никого, дори и ако ставаше въпрос за най-малките дреболии. Затова измърмори нещо в знак на съгласие и отиде до койката на Ребека. Тя леко се размърда, когато Бес отстрани една червеникава къдрица от челото на младата жена.

— Откога е така — попита Бес Клара, лелята.

— Беше добре малко преди да ни спасите — отговори възрастната дама. — Изглеждаше добре, въпреки че си удари главата. Не мислех, че положението й е толкова сериозно.

Тя потърка изгорелия си от слънцето нос и сви очи от болката, която си бе причинила.

— О, скъпа, мислиш ли, че ще се оправи?

Бес стана от койката и отиде при Клара Монтегю, която бе седнала на един стол. Потупа я по ръката.

— Ще направим всичко, което е по силите ни, за да й помогнем. Сигурно е само заспала. Изтощението действа на хората по различни начини.

И това бе вярно. Тя си спомни как чичо й Едуард веднъж бе работил часове наред през нощта, след което се отпусна и заспа прав, защото бе стигнал до границата на издръжливостта.

Но Бес не вярваше на успокоителните думи, които бе казала на Клара. Състоянието на Ребека я тревожеше и щеше да я тревожи, докато младата жена не се събудеше, за да я разпита как се чувства.

— Готвачът ви е приготвил храна — каза Бес, като тръгна към вратата. — Ще ида да ви я донеса.

— Моля ви, проверете дали няма още от онези вкусни бисквити — изписка Матилда.

Бес кимна и тръгна към камбуза, като се питаше ядосано как тази Данън може да мисли за стомаха си, когато други хора се нуждаеха много повече от храна. Тя изпитваше съжаление към двете нови пасажерки. Щяха да прекарат следващите няколко месеца, докато „Господарката на Моретата“ стигне Сан Франциско, в твърде голяма близост с Матилда Данън!

През тази нощ, когато Бес се вмъкна в леглото си, в ума й като вихър се завъртяха спомените за събитията от изминалия ден. Ребека Монтегю се бе събудила малко след като Бес бе донесла подноса с храна. Младата жена изглеждаше възбудена и щастлива, че е спасена и че е на път за Калифорния на борда на клипера „Господарката на Моретата“.

Когато Бес се заинтересува за състоянието й, Ребека подробно й разказа как се е чувствала, преди да припадне. Гадило й се и усетила виене на свят, а главата й я наболявала малко. По-късно, много по-късно, когато двете възрастни дами съсредоточено играеха на карти, Ребека бе споделила как е попаднала на този кораб, далеч от дома, и разказът й бе накарал Бес да се замисли.

Бес обърна очи към вратата, защото вниманието й бе привлечено от гласовете, които идваха откъм коридора. Мислите й литнаха към Сет. Вече бе късно. Този ден се бе оказал толкова дълъг. Питаше се дали той щеше скоро да дойде да си легне. Дали щеше да пожелае да я люби пак? Щеше ли да му разреши?

Гърдите я заболяха и кожата й настръхна, когато си спомни нежните му ласки, дивите страсти, които той събуждаше у нея, когато пръстите му докосваха и галеха едно по едно розовите й зърна.

В слабините й нахлу влажна горещина и тя поиска той да дойде в каютата точно в този миг, да се съблече и да легне до нея. Въображението й буйно се развихри, когато в ума й нахлуха спомените от миналото, от смелостта й в любовните им игри… от времето, когато тя бе активната, а Сет лежеше послушно и й казваше да прави всичко, което пожелае. Така и правеше.

Фенерът светеше слабо и златистите му отблясъци падаха на пода, където той обикновено поставяше сламеника си. Откритието, че тя не иска той да спи повече там, внезапно я шокира. Тя бе искала да го помоли настойчиво да спи на койката, да я прегръща силно, а ръцете и пръстите му да се движат на воля.

Изненадана от промяната на чувствата си към него, Бес затвори очи и се отпусна, за да успокои ритъма на разтуптяното си сърце. Питаше се по какъв начин би могла да попречи на страстта й към него да заплашва здравия й разум и нормалното й физическо състояние.

Дръжката на вратата се помръдна. Бес затвори очи и се престори на заспала. Чу как Сет влезе, затвори вратата и после я заключи. Осмели се леко да повдигне клепачи, за да види какво става. После бързо ги затвори отново. В тази кратка секунда тя забеляза много неща у него, неща, които можеше да прозре само тази, която го познаваше и тялом, и духом.

Сет изглеждаше удивително бодър за човек, който е преживял такива критични моменти. Бе организирал операцията по спасяването на корабокрушенците, като в същото време му се бе наложило да успокоява и членовете на екипажа, които бяха притеснени от появата на още хора, които щяха да бъдат в тежест на кораба. Но, от друга страна, Сет бе удивителен. И като капитан, и като човек. Тя чу как спря до койката й, после шумоленето на дрехите му и си представи как съблича ризата си. Бес му хвърли един поглед и зърна голия му гръб, широките рамене, мускулести и загорели от слънцето, защото ходеше гол до кръста по палубата. Тя стисна пръстите на ръцете си под завивките. Той се обърна и Бес бързо затвори очи, за да не види, че го разглежда.

— Бес? — гласът му бе като мек ромон. — Лизбет, будна ли си?

Сет искаше да види как отваря очи, да се взре в тези блестящи абаносови извори и да потъне в дълбините им. Бес лежеше със затворени очи и изглеждаше заспала за целия свят. Но изведнъж той видя как ресниците й потрепват леко, забеляза, че дишането й не изглежда толкова равномерно, и се усмихна. „Тя е будна“ — помисли си той. Запита се колко ли време ще се преструва, че спи.

Мислите на Сет бяха изпълнени със спомена за тялото й, притиснато до неговото. Той я желаеше. Тялото му се изпълни с напрежение. Стоеше и гледаше спокойното й красиво лице и искаше да я събуди с устните и ръцете си и да я отведе до нови висини.

— Лизбет — прошепна той и се наведе над ръба на койката. Подтикван от желанието си, той протегна ръка и докосна косата й с нежни, треперещи пръсти.

Чу приглушен звук, който приличаше на лека въздишка. Той плъзна ръка към пулсиращата вдлъбнатина в основата на врата й. Този път усети по-силна, разтърсваща въздишка, усмихна се и продължи да я гали.

Пръстите му проследиха очертанията на врата до ухото й, минаха покрай линията на косата и челото й. После с един пръст погали бузата й и леко докосна гладкия ръб на красивия й нос.

— Лизбет — прошепна той отново.

Миглите й трепнаха и тя отвори очи. Погледна го толкова бодро, че на него веднага му стана ясно колко е бил прав. През цялото време е била будна.

— Сет.

Той й се усмихна нежно и я погали по бузата.

— Как се чувстваш, любима?

Тя притвори очи от удоволствие.

— Добре съм — леко простена тя.

Ръката му отново се спусна към врата й и се вмъкна под яката, галейки нежната й кожа. Тя се помръдна и изви главата си, за да му е по-удобно.

— Как е Ребека? — попита той.

Бес застина и отвори очи.

— Добре е — отвърна тя внимателно. — Събуди се, но леко й се вие свят. Но аз мисля, че причината не е в удара по главата.

Той се намръщи и отдръпна ръката си от нея. Тя усети липсата на ласката му така остро, както усещаше вледеняващата тревога, предизвикана от непрекъснатия му интерес към красивата нова пасажерка.

— Какво те кара да мислиш така? — попита той.

Тя сви вежди.

— Защото леля й ми каза, че на Ребека напоследък често й ставало лошо. Дори и преди корабокрушението се е чувствала зле.

— Каква е причината според теб?

— Не зная — призна си тя.

След разговора с младата жена Бес имаше известни съмнения, но още не можеше да ги обсъжда със Сет или с когото и да било другиго, защото това би причинило повече зло, отколкото добро, ако не беше вярно. Освен това не можеше да направи заключението си само въз основа на това, което току-що бе чула — че напускайки Бостън, Ребека бягаше от мъжа, когото обичаше.

— Нямаш ли някои предположения? — попита Сет.

Той не искаше да смени темата и Бес се ядоса.

— Има ли значение — каза тя изпитателно, — след като за нея се грижат добре?

Той като че ли се изненада от нейната раздразнителност. После физиономията му се промени и очите му заблестяха.

— Ако не те познавах добре, щях да си помисля, че ревнуваш.

— Глупости! — каза тя, а сърцето й биеше до пръсване. — Защо да ревнувам?

Сет сви вежди.

— Да, защо? — измърмори той.

Доброто му настроение се изпари, като си помисли, че Бес вече не е център на мъжкото внимание, какъвто тя несъмнено бе до този момент. Когато я срещна, тя нямаше и шестнадесет години и се радваше на жив интерес от страна на много млади мъже. По време на двуседмичния му престой в дома на Меткалф много кавалери се опитваха непрекъснато да я ухажват. Опитваха се, докато Сет не даде да се разбере, че Елизабет Меткалф бе негова. Той си спомни колко ядосана бе тя от това, че той не приличаше на другите й ухажори, за да й достави удоволствие.

Сет рязко стана от ръба на койката. Имаше опасност да се отдаде на чара й още веднъж. Ако премислеше поведението си, би казал, че това, което го тегли към нея, е само похот. Но, по дяволите, като че ли бе нещо много повече и той трябваше да внимава.

— Да. Защо наистина? Може би те интересува Пол Халоран? Или Джеймз Кели?

Тя рязко си пое въздух.

— Това е смешно.

— Така ли? — По устните му пробягна усмивка. — Забравяш, че познавам старата Бес, или — по-скоро — истинската Бес. За малко, само за малко си позволих да загубя ума си.

Бес пребледня.

— В какво ме обвиняваш?

Сет се втренчи в нея и забеляза мъжките дрехи, които по никакъв начин не ощетяваха закръглените й форми.

— Спомни си само, че ти по принцип си ми жена. Няма да позволя флиртове с други мъже.

Тя побесня.

— Ах, ти! Долен лицемер! — извика тя. — Аз не съм от ония жени, дето скимтят като влюбени кученца.

Тя се обърна към стената и категорично прекрати разговора.

Сет се загледа в закръгления й гръб, ядосан и безсилен. Единственото му желание бе страстно да люби това тяло. Спомни си как бе побесняла и гневът му се стопи. Той се усмихна.