Кендис Макарти
Господарката на моретата (10)

Глава 10

Сет се приближаваше с малката лодка към клипера и съзерцаваше „Господарката на моретата“. Усети как гърдите му се повдигат от вълнение при величествения му вид. През последните три години бе имал добър късмет с кораба. Бе пътувал с него от Бостън до Китай и от Ню Йорк до Калифорния, както и до много други междинни пристанища. С всеки инч от лъскавия си корпус и огромното количество платна той бе един истински красавец.

На кораба се разнесе вик, възвестяващ завръщането на капитана. Един моряк хвърли въже отстрани на кораба, за да се изкачи неговият командир до горе.

— Капитан Гарет! — ухили се мистър Кели на своя командир през релинга. — Качете се на кораба.

Сет вдигна вежди язвително.

— Благодаря ви, помощник, за позволението да се кача на собствения си кораб.

Той се хвана за края на въжето и ловко се изкатери по страничния корпус на кораба. Другите двама останаха долу в лодката и изчакаха да вземат следващите кандидати за кратка разходка по брега.

— Джеймз — каза Сет, — мистър Рийвз купи няколко коша захар. Бихте ли се погрижили да бъдат прибрани на подходящо място на борда?

— Да, капитане. — Помощникът изрева някаква команда, с която трябваше да започне изпълнението на желанието на Сет, който наблюдаваше със задоволство настъпилото раздвижване. Мъжете вдигаха всеки кош с въже, което закрепваха в горната част на палубата. Оттам няколко души се преборваха с тежките кошове и ги отнасяха долу в трюма.

После трима моряци се присъединиха към двамата в лодката и до останалите долетяха викове, изразяващи възбудата им от предстоящото слизане на брега.

— Мистър Джейкъб — извика Сет след тях. — Искам всички мъже да се върнат до вечерта. Всеки, който не бъде тук дотогава, ще бъде оставен на брега. Разбирате ли?

Мъжът кимна.

— Да, да, капитане. — Нарасналото веселие на борда на малката лодка показваше, че мъжете са доволни от разрешената им продължителност на престоя в Пернамбуко, Бразилия.

Сет знаеше точно колко от мъжете ще прекарат времето си в ръцете на жена, било тя индианка или чернокожа, защото бялата жена тук е рядка гледка. За тези мъже нямаше значение каква жена ще им създаде удоволствието, стига да има пищна гръд и бедра, както и готовност да направи всичко за тях.

Когато лодката се насочи към брега, Сет се обърна към своя помощник.

— Някакви проблеми, докато ме нямаше? — През краткия престой на брега не бе мислил за нищо друго, освен за Бес Меткалф и нейната безопасност сред тези мъже.

Преди помощникът да успее да отговори, Сет се напрегна, защото видя Бес Меткалф да стои на няколко ярда от релинга. Стисна устни. Тя отново проявяваше открито незачитането си към него.

Джеймз Кели проследи погледа на капитана.

— Да, капитане, страхувам се, че имаме инцидент с Бес Меткалф.

Погледът, който Сет отправи към помощника, бе свиреп.

— По дяволите тази жена — измърмори той. — Какво е направила сега? — Без да дочака обяснение, той тръгна към нея, но Кели го хвана за ръката.

— Внимателно с нея, Сет.

Вниманието на Сет бе привлечено от това, че помощникът използва първото му име.

— Защо?

— Проблемът не беше по нейна вина. Не е направила нищо лошо, стоеше долу, както й бе наредил. Оскърблението само дошло отвън при нея.

Сърцето на капитана замря и той пребледня.

— Оскърбление? Какво искаш да кажеш? От кого и как? „Господи, добре ли е тя?“

Страхът, който го бе обхванал при думите на Кели, го изненада, защото никога не бе очаквал да бъде толкова загрижен за Бес Меткалф.

— Ще оживее, сър — каза Кели. — Просто имаше нужда да излезе малко на чист въздух горе. Аз й позволих, защото е по-лесно да я наглеждам тук горе.

— Кой? — Сет бе разгневен и нямаше търпение да научи подробностите. Докато бе на пристанището, бе размислял много над проблема с Бес Меткалф и не бе стигнал до никакво решение. Но, изглежда, вече нямаше избор, защото тепърва им предстоеше по-голямата част от пътуването, и то най-опасната — тя изискваше пълна концентрация от страна на екипажа.

— Кой, Джеймз? — Той си представи, че е била малтретирана, дори изнасилена от някой от неговите мъже. — Кой я обиди?

— Джеф Конрад. Обвинява я за своето наказание.

Сет усети, че го обхваща чувство за вина, защото знаеше как се чувства Бес — знаеше, че тя обвинява себе си. Не й ли внуши самият той тази идея? В този момент прокле своя зъл език и желанието си да й плати за болезненото минало.

— Кажи ми — настоя той.

— Вероятно, сър, най-добре ще е да ви каже самата Бес Меткалф. Само тя знае какво точно е станало.

— Да — съгласи се Сет, вече запътил се към нея. Остана разтърсен, когато я видя по-отблизо. Бе наведена над релинга, свита в червената кадифена пелерина. Фактът, че бе направила това в такова топло време, говореше колко уязвима и объркана е в този момент. Той забави крачките си. — Конрад — обърна се той към помощника — затворен ли е?

— Да, завързахме го в щурманското отделение.

— Добре — каза Сет, като усети, че стомахът му се стегна в гневен възел и в миг зрението му се замъгли. — Ще се оправя с жалкото копеле по-късно.

Тя го усети, още преди да заговори. Бес трепереше от скорошното преживяване с Джеф Конрад. Искаше да се обърне и да зарови глава в прегръдката му. Въпреки цялото минало и прекъсването на отношенията им Сет бе единственият познат тук, човекът, който можеше да я накара да се почувства по-различно от сега, когато имаше усещането, че е някакво противно жалко същество.

Но тя не се обърна към него. Очите й бяха изпълнени със сълзи, имаше нужда да говори, но не можеше. Щеше ли да й се кара, да й се гневи и да я обвинява за действията на Конрад? Дали щеше да й се прииска да избяга в каютата си, да се хвърли в леглото и умре от срам?

— Бес. — Името й прозвуча рязко и без чувство.

Тя подсмръкна и избърса очите си. „Значи той бе гневен — помисли си тя. — Добре, тогава няма смисъл да му показва сълзите си. Няма смисъл да показва слабостта си.“

— Извинявам се, капитане, за това, че съм горе — каза тя, без да го поглежда. Гърлото й бе така пресъхнало и стегнато, че думите й прозвучаха съвсем глухо. — Зная, че не се подчиних на заповедите ти.

Тя чу изречената с нисък и глух глас ругатня и после почувства, че той я привлича към себе си.

— По дяволите! — извика с дрезгав глас той. — Добре ли си?

Бес бе вцепенена от това, което чу. Изглеждаше загрижен, измъчен, дори вбесен, но очевидно не заради нея.

Тя кимна и не можа да сдържи сълзите си. Една капка падна от черните й очи, после още няколко, докато скоро вече тихо хлипаше, а сълзите й свободно се стичаха надолу по двете й страни. Сет я сграбчи за ръката.

— Ела с мен.

Стресната, Бес се запрепъва след него. Той я затегли по стълбата, а тя се дръпна, защото не искаше да отива долу.

— Не, Сет, моля те… — умоляваше тя. — Не ме карай да ходя долу. Остави ме тук — моля те.

В гласа й прозвуча отчаяние, което накара сърцето му да се скъса.

— Ще отидем долу само за малко, Бес. В моята каюта. — Говореше й нежно, сякаш тя бе толкова крехка, че всеки момент можеше да се прекърши, ако й каже някоя по-рязка дума. — Трябва да разбера какво точно се е случило. Зная, че ще ти бъде трудно, но трябва да зная. Обещавам ти, че долу ще бъдеш в безопасност.

Тя продължаваше да стои и да го гледа, и Сет усети вътрешната борба, която бушуваше в нея. „Господи — помисли си той, — какво е направил Конрад с нея?“

И тогава Сет видя леката подутина на лявата й буза. Посегна, сякаш да я докосне, и се спря, когато тя се отдръпна. Такъв израз на страх не бе привичен за нея и в този миг му се дощя да удуши този, който й бе причинил такова зло.

— Ела, Бес — каза меко той. — Няма да ти сторя нищо лошо. Знаеш, че с мен няма нищо страшно.

Тя въздъхна, кимна и го последва надолу към капитанското помещение. Сет отвори вратата и внимателно въведе Бес в каютата си, затвори и заключи след себе си, така че да не ги безпокоят. Когато се обърна към нея обаче, видя ужасния страх в тъмните й очи и разбра грешката си.

— Бес? Няма нищо — каза той, като тръгна към нея с разтворени ръце. — Заключих, за да не ни безпокои никой — така че да си в пълна безопасност.

Уплахата бавно изчезна от лицето й.

— Съжалявам — каза тя. — Обикновено не съм толкова… слаба. — Тя не се приближи, така че той отпусна ръце.

Усмихна й се окуражително.

— Никога през живота си не си била слаба, Бес Меткалф.

Той посочи към койката, вградена в стената зад щурманската маса. — Моля те, седни — покани я той. След това отиде до един скрин и извади кафява бутилка. — Ще пийнеш ли едно бренди?

Бес почувства, че й дъхът й спира при спомена за една отдавнашна нощ, когато бе накарала Мери да отнесе чаша бренди на Сет… за последвалия ден, когато той бе разбрал, че тя, а не чичо Едуард, е изпратила брендито в неговата стая.

— Да, благодаря — промърмори Бес, като реши, че се нуждае от нещо, с което да се подкрепи, защото се чувстваше ужасно зле. Отмести погледа си от напрегнатите му сини очи. Бързо забравяше за срещата си с Конрад и вместо това мислите й се концентрираха върху влечението й към Сет Гарет. И не беше сигурна кое се оказва по-объркващо за нея — влечението й към Гарет или насилието, извършено от бившия втори помощник.

Чу, че Сет вади нещо от скрина, и погледна към него. Той извади втора чаша и наля две брендита. Внимателно сложи обратно бутилката и се върна при нея с пълните чаши.

Подаде й едната, преди колебливо да отпие от другата. Изведнъж стана напрегнат и бдителен, докато отпиваше от своята чаша, но след това се успокои.

Течността започна да пари надолу по гърлото и накара очите й да се насълзят, но бе вкусно и приятно. Ръката й леко трепереше, докато вдигаше чашата към устните си, за да отпие отново.

— Не бързай — каза Сет със сериозно изражение.

Тя кимна и отпи малка глътка. Скоро усети как течността изгаря гърлото й и затопля останалата част от тялото, като протича във вените и освобождава вътрешното напрежение.

— Сега — каза той след кратко мълчание. — Кажи ми какво се случи. — Бе застанал над нея и тя почувства някакъв страх от неговото присъствие, който обаче се разсея, когато той седна до нея на койката. — Мистър Кели ми каза, че е бил Джеф Конрад.

Бес видя как Сет стисна челюсти, удивена от това колко е разстроен. Заради нея? Или заради това, че ще трябва да наказва отново един от своите мъже?

Тя кимна в отговор.

— Той почука и когато попитах кой, заяви, че е мистър Кели — ужасът, който изпита, когато отвори вратата и откри, че не е първият помощник, а Джеф Конрад, се възвърна и накара пръстите й да стиснат металната чаша. Загледа се в течността с кехлибарен цвят.

— Когато отворих вратата и видях кой е — продължи тя, — бях уплашена. Но тогава той каза, че само иска да си вземе нещо от сандъка. — Спря за момент, за да преглътне, защото гърлото й изведнъж бе пресъхнало, и след това отпи от металната чаша.

— И той влезе насила — каза Сет.

Тя поклати глава.

— Не. Аз му повярвах или предполагам, че ме е било страх да не му повярвам. Той наистина тършува из сандъка известно време. — Усети, че в лицето й нахлува горещина при спомена за това как Джеф държеше тънката й ленена нощница. — Каза, че явно е сгрешил и сигурно Райли е взел неговата резервна риза, и аз се зарадвах, защото най-накрая щеше да си отиде.

Гласът й спадна и стана едва доловим.

— Сложих ръце върху резето, като се готвех да затворя вратата след него. Той беше отвън, мисля. — Тя се втренчи пред себе си с празен поглед, а Сет усети вътрешната й агония. — И тогава ме блъсна вътре… и заключи вратата. Или поне така мисля, че направи. После тръгна след мен, докато се опитвах да избягам от него.

Сет изпита страхотна ярост, като си представи ситуацията, която Бес така добре му бе описала. Имаше желание да я притегли в прегръдката си, но се страхуваше да не я уплаши в сегашното й състояние. Абаносовите й очи се затвориха за миг и след това се фокусираха върху него, като черните й зеници заблестяха от сълзи.

— О, Сет, бях толкова изплашена! Молех се да дойде Джеймз. — Тя го хвана за ръката и стисна мускулестата му плът, докато повторно преживяваше случилото се.

Някъде дълбоко в себе си Сет усети ревност, която бе породена от това, че тя нарече помощника с личното му име.

— Зная — меко каза той. — Мога да си представя.

Нямаше търпение да чуе останалото, да узнае как е пострадала.

— Накрая — тя си пое дълбоко въздух — той дойде. Мистър Кели. Конрад ме бе ударил и повалил на пода. Опитвах се да го отхвърля от себе си, но той бе толкова силен…

Сет я хвана за брадичката, за да разгледа лицето й.

— Той… изнасили ли те? — Когато тя поклати отрицателно глава, потръпна от облекчение. — Господи, благодаря ти — промърмори на себе си той.

— Но ме сграбчи… нарани ме и чух как се скъсаха панталоните ми. Знаех какви са намеренията му.

Като се остави на импулса му да го води, Сет я притегли в обятията си.

— Мистър Кели и Райли дойдоха точно когато мислех, че Конрад ще успее. Смятах, че Конрад е заключил вратата на каютата, но грешах — слава Богу! — Тя започна да трепери и Сет я притисна до себе си. — Никога преди това не съм била обект на такава омраза и насилие. — Тя леко се отдръпна, за да го погледне в очите.

— Всичко е наред, Бес. Сега си в безопасност. Конрад е затворен. Той ще бъде свален от кораба, преди да отплаваме от пристанището.

— Ти ще направиш такова нещо?

Той кимна с мрачно лице.

— Откакто е постъпил на работа, Конрад създава само неприятности. Боят с камшик бе просто едно наказание за поведението му на неподчинение.

— О! — Тя отново положи глава на гърдите му. Почувства се окрилена и на сигурно място в ръцете на Сет. Гърдите му бяха като стабилна опора, предлагаща уют, а ароматът му бе приятен и познат, и предизвикваше спомени за изпълнените със страст срещи и откраднатите целувки край езерото.

Какво ли щеше да бъде, ако се бяха оженили, както мислеха?

Бес бе поискала да се оженят, преди той да напусне Уилмингтън, за да довърши уговорената работа в морето. Но Сет отказа, защото искаше да изчакат завръщането му, когато можеха да направят голяма сватба с всичките й фантастични дреболии, труфила и многобройни гости.

Нейна ли беше грешката, че техните взаимоотношения се бяха развили не както трябва? Вероятно той бе повярвал, че тя има съмнения относно женитбата си, и затова не е искал да се оженят, преди да замине.

Бес затвори очи. Сет я галеше по косата и тя се чувстваше чудесно. Ужасът от това, че Джеф Конрад едва не я бе изнасилил, избледня и тя започна да усеща само тялото на капитана и вълшебството на ръцете му.

Въздъхна от удоволствие.

Сърцето на Сет започна да бие неравномерно, докато продължаваше да си играе с косата й. Плъзна ръка под косата към врата й и започна да гали тила й. Когато Бес простря ръце и отърка гърди в него, той тихичко изстена.

— Елизабет…

Тя погледна нагоре със спокойно изражение на лицето.

— Къде те удари? — Не искаше да я разстройва, но трябваше да разбере цялата истина.

Тя се изчерви и сведе поглед. Сет дръзко постави нежните си пръсти върху дясната й гръд.

— Тук? — дрезгаво попита той. — Той те е ударил тук?

Бес кимна, неспособна да каже каквото и да било, когато от гърдата й се стрелна усещане, което възбуди всяко нервно окончание и накара всяка нейна фибра живо да затрепти.

„Трябва да махнеш ръката му оттам. Не трябва да му позволяваш да те докосва. Не трябва да го пожелаваш; той те отхвърли…“ Но вътрешният й глас бе заглушен от пулса й и лудото думкане на сърцето й.

Сет не бе пуснал гърдата й. Той не можеше да устои на изкушението да помилва нежната й плът и потърка зърното й, което се бе втвърдило като малка бучка. Под ризата й нямаше нищо и топлината й сгря кръвта му и разпали огън в слабините му. Желанието му се разгаряше от обстоятелството, че досега не го бе възпряла да я докосва.

Колко други мъже са я галили по този начин през изминалите пет години? Тя бе девствена, когато за първи път легна с нея, но през цялото време оттогава дали не е намерила друг любовник, някой, който е изтръгвал от нея вик на удоволствие, който е извличал онези сладки скимтящи звуци, които излизаха дълбоко от гърлото й, когато бе възбудена?

Представата за друг мъж в живота на Бес го разстрои и той не можеше да разбере причината, тъй като онова, което бе съществувало някога между тях, вече бе мъртво. Приключило. Нямаше права над нея. Не трябваше дори да я докосва по този начин, но не можеше да се въздържи.

Сет придвижи ръка към другата й гърда.

— Тук също ли те нарани?

Тя кимна, като избягваше погледа му.

— Дай да видя.

— Не! — Ръката й се стрелна нагоре и тя го погледна паникьосано.

Той я гледаше, без да прави нищо друго, задържаше погледа й и единствено се надяваше страхът й да я напусне и отново да му се довери. „Някога ми се доверяваше достатъчно, за да ми позволиш да те водя. Помниш ли как беше при езерото, всички онези нощи, когато лежахме заедно във високата, сладко ухаеща трева?“

И той продължи да гали гърдата й в желанието си да я накара да почувства удоволствие, като се наслади на усещанията, които предизвикваха пръстите му. Какво бе това, което я правеше по-различна от всички останали жени? Защо след всичките тези години я желаеше толкова силно?

Сет остави гърдите й, за да я погали по бузата. Кожата й бе копринено мека и бе придобила леко златист оттенък от няколкото часа, прекарани горе на отразената в морето светлина на слънцето. Тя затвори очи и тъмните й ресници легнаха красиво над гладките й бузи.

Бес знаеше, че не трябва да му позволява да я гали, но докато той правеше това, не й се искаше да си признае, че допирът на ръцете му, които милваха страните и гърдите й, й харесваше. „Боже мой, що за развратница съм аз, как мога да му позволявам да прави тези неща с мен след всичко, което се случи в миналото?“

Той продължаваше да я гали — по врата… по рамото… по гърдата. Бес почувства, че се връща в миналото. Потъна в спомена за това колко прекрасно бе всичко между тях, колко много се обичаха.

Бяха се срещали тайно три нощи и тя бе спокойна със Сет. Любенето им я бе накарало да се почувства енергична и женствена. Сега знаеше какво означава да желае някого и да бъде желана… и обичана. Тогава преживяването бе толкова въодушевяващо и прекрасно, че почти я бе изплашило.

Онази нощ, както и сега, Сет я бе галил по гърдите, но й бе мълвил любовни думи, а тя бе лежала гола с къпещо се в меката лунна светлина предизвикателно тяло — и с доказателството за желанието на Сет. Тогава Бес за първи път посмя да докосне най-интимната му част, да разгледа с интерес и гали възбудения му член. Ниските стонове на Сет я бяха окуражили да се надигне и да го притисне към хладната трева. Целувала бе устните му, шията му… всеки сантиметър от жилестото му тяло.

Бе познала усещането за сила, докато се люби, бе се научила да доставя удоволствие, което увеличава и собственото й желание, а също и да получава удоволствие. Онази нощ Сет бе изненадан, но през следващите нощи от двете им кратки, но великолепни седмици, прекарани заедно, той не се бе възпротивил на това, че именно тя е инициаторът на някои от любовните им игри. Дори бе изключително доволен от това.

Сет придвижи ръка към корема й, като рязко я върна към действителността.

— Позволи ми да те докосвам, Бес — каза той с нисък и дрезгав глас.

„Вече я докосваше“ — си помисли тя. Но знаеше какво има предвид той… искаше да я докосва по-интимно. Искаше да се любят.

Цялото й тяло изкрещя „Да!“, но в съзнанието й изникнаха различни аргументи против.

— Не трябва. — Тя се опита бързо да измисли някаква причина. — Мъжете…

Сет се усмихна.

— Те няма да си помислят нищо. Повечето от тях не са тук. Останалите са твърде заети, защото съм им поставил задача.

Искаше й се да го целуне, отново да усети чувствените му устни, но знаеше, че не трябва — не можеше, или поне не можеше, без да рискува да бъде наранена отново.

Чудеше се какво се бе случило с гнева и отмъстителните й намерения. Какво обаяние притежаваше Сет, та успя да обърка така ума й и да я накара да забрави миналото толкова лесно?

Той беше така красив. Тъмната му коса бе малко дълга и начупена на тила. Имаше бакенбарди, които поддържаше много старателно, а челюстта му бе ъгловата, но гладко избръсната. Тя се загледа в устата му. Долната му устна бе съвсем леко, едва забележимо, по-пълна от горната. Забеляза тези неща, защото го познаваше много отблизо и я привличаше твърде силно.

Ами сините му очи… бе ли виждала някога мъж с по-ясен поглед?

Тя го разглеждаше, а мислите й бяха заети с всяка една от неговите черти, когато той внезапно наведе глава и я целуна, неведнъж, а няколко пъти… малки, кратки целувки, които я накараха да закопнее за още. Дъхът му бе ароматен и топъл, а езикът му, когато най-накрая проникна в устата й, имаше вкус на бренди… и вкус, който през всичките тези години й напомняше за Сет.

Той не бе груб, а нежен. Целувката му обаче беше настойчива. Джеф Конрад бе успял да я целуне веднъж и преживяването беше ужасяващо. Нежността на Сет сега помогна споменът за целувката на Джеф да избледнее. В стомаха на Бес се зароди желание, което сгорещи кръвта й.

Тя отвърна на целувката му. Вплете пръсти в катраненочерната му коса, докато участваше в любовния танц на хапещите зъби и нападателните езици…

Сет повдигна глава, за да си поеме въздух. Дишането му бе затруднено. Бес чуваше както неговото, така и своето неравно дишане и знаеше, че не може да попречи на нещата да не продължат — да не отидат твърде далеч и накрая да се намери гола на леглото на Сет, под него.

Но изведнъж осъзна, че именно това иска в този момент. Толкова дълго време бе минало, откакто не бе преживявала подобно чудо, и искаше да усети отново какво е да се люби — да усети как умът и тялото й се разтърсват от експлозиите на безумния екстаз.

— Бес — промърмори той. — Така ми липсваше. Ти ми липсваше.

Тя се вцепени, защото тези думи й прозвучаха фалшиво.

— Какво има? — попита той. Явно бе усетил, че е слисана.

— Трудно ми е да възприема, че съм могла да ти липсвам през изминалите пет години.

Той се усмихна криво.

— Наистина ли са минали пет години? Не ми изглеждаше толкова отдавна. — Той прокара пръст по челото й, а тя се отдръпна в нежеланието си да му позволи да я докосва.

Усмивката на Сет изчезна и той се намръщи.

— Всъщност — каза той, като допря устни до мястото, където допреди малко я бе галил, — сякаш вечно съм те желал.

Тя премигна, шокирана от думите му и въпреки това хипнотизирана от гласа му.

— Наистина ли?

Явно окуражен от отговора й, той я докосна отново, като махна един златист кичур от лицето й, и кимна.

— Да. Борех се с това желание, но то продължава да съществува от деня, в който те видях на борда на „Господарката на моретата“. Отново бях безнадеждно пленен от чара ти.

— Мислех, че си ми много ядосан — сякаш ме мразеше.

Той въздъхна.

— Бях ти ядосан. И как да не бъда? Ти създаде усложнения на борда, които не бях предвидил. — След това нежно й се усмихна. — Но това не значи, че не съм изпитвал желание към теб. Боже господи, не те бях виждал от пет години и въпреки това не можех дори да си представя колко красива си станала. С годините си се подмладила, Бес.

Тя повдигна развеселено вежди.

— Мисля, че трябва да ти благодаря — тя се загледа в него за миг. — Същото важи и за теб.

В сините му очи блесна пламък.

— Благодаря ти — каза нежно той. Сет рязко я пусна и стана. Бес остана в недоумение от внезапната промяна в поведението му и почувства, че топлината от прегръдката му си отива. — Трябва да направя определени промени на кораба, ако искаме да избегнем друга среща като тази с Конрад. Дълго и усилено размислях над това и стигнах до едно-единствено заключение. Зная, че няма да го харесаш, но вярвам, че е единственото добро.

— Да? — Тя го погледна внимателно, защото поведението му показваше, че това решение не го прави по-спокоен.

Сет кръстосваше стаята, очевидно притеснен.

— Докато бях на брега, срещнах един мисионер — някой си мистър Чарлз Данън. — Той се спря пред нея. — Трябва да го доведем, за да ни венчае. Като моя жена никой на този кораб няма да посмее да те докосне или притесни по някакъв начин. Като моя жена ще бъдеш в безопасност.

Бес се изправи и се загледа втрещено в него.

— Да не си си загубил ума? След всичко, което се случи между нас през изминалите години? Не очакваш сериозно да се съглася да стана твоя съпруга, нали?! — Самата дума я накара да настръхне.

— По дяволите, Бес! Как иначе ще мога да те закрилям? — Очите му святкаха гневно. — Казах ти, че размислях дълго и сериозно върху това. Мислиш ли, че бих ти предложил такова нещо, ако можех да направя друго? Единствено като моя съпруга ще зная, че си в безопасност. — Той я хвана за рамото. — Помисли. Ще бъдеш свободна да се разхождаш по палубата. Можеш дори да посещаваш кухнята, ако искаш.

„Боже господи — помисли си тя, — той не знае какво ме кара да направя!“

— Женитбата ще бъде само за удобство — каза той и това показа, че вероятно наистина е имал нещо друго предвид. — Можем да я анулираме веднага щом пристигнем в Сан Франциско.

— На какво основание? — предизвикателно каза тя.

Чудеше се дали наистина е толкова лесно да се анулира една женитба.

Тя забеляза, че Сет стисна устни.

— На какви основания мислиш!

Бес си пое дълбоко дъх. Че бракът не е бил консумиран? Това бе единствената причина, за която можеше да се сети. Но възможно ли бе? Какво доказателство можеха да им представят? Със сигурност не биха могли да използват факта, че тя е все още девствена, защото той я бе лишил от това неудобно качество преди доста години.

— Няма да стане. Никога няма да можем да получим разрешение за анулиране.

— Ще стане — настоя той. — Кой ще ни оспори правото, когато им изясним истинските обстоятелствата около женитбата?

Тя се отмести настрана, за да остави разстояние между тях. Темата на разговора бе достатъчно разстройваща и без допълнително смущаващата близост на Сет Гарет. Не можеше да мисли, да разсъждава, когато бе близо до него. Тялото й още тръпнеше от милувките му.

Бес го погледна от другия край на каютата. „Каква игра играеше този човек? Първо ми казва, че ме желае, а след това ме кара да се омъжа за него — женитба, чрез която да му бъде по-лесно да ме защитава.“ — Целенасочени ли бяха нежните му думи и пламенни милувки? Действия, които да я накарат да се съгласи ли бяха това?

Ако е така, то тогава защо? За да я съблазни отново, да я направи своя метреса, докато са в морето?

В този момент болезненото минало отново нахлу в мислите й и тя осъзна, че Сет ловко я подвежда, за да получи съгласието й.

— Не — каза тя. — Няма да се омъжа за теб.

Сет се напрегна.

— И защо? Мисля, че ти обясних всичко много ясно. Това несъмнено е най-доброто решение.

— За кого? За теб? Така че да можеш законно да ме командваш? — Бес поклати глава. — Досега се справяхме, ще се справим и през останалата част от пътуването. Ще рискувам да остана без закрилата ти точно по този начин, благодаря. Няма да стана твоя съпруга.

Той я изгледа раздразнено.

— Защо си толкова упорита?

Тя се засмя рязко и горчиво.

— Току-що ме целуна и открито заяви, че силно ме желаеш. Казваш ми колко много съм ти липсвала и изведнъж смяташ, че трябва да се съглася да бъда твоя жена? — Тя изглеждаше наскърбена. — Толкова много неща са се случили между нас в миналото. Нямам ти доверие. Нямам доверие в мотивите ти.

Дали беше научил по някакъв начин, че тя, а не Джордж Меткалф е притежателят на компанията? Или това бе само подозрение? Беше ли разбрал, че чрез женитбата тя би могла да загуби всичко, което й е скъпо? Една жена има много малко права, когато нещата опрат до съпруга й. Той бе казал, че женитбата ще бъде временна, но как можеше да бъде сигурна в това? Как можеше да се довери на този мъж, който вече веднъж я бе изоставил?

— Не — каза тя, като зае твърда позиция. Не можеше да му позволи да направи това, да я хване в капана по този начин.

Той се намръщи.

— Да — каза той. — Аз съм капитанът на този кораб и думата ми тук е закон. Освен ако ти и мистър Рийвз не пожелаете да се насладите на един продължителен престой в Пернамбуко, ти ще се омъжиш за мен и ще се държиш така, сякаш си щастлива от това.

— Значи заплашваш да ни изхвърлиш от кораба? — Той кимна. — Въпреки че се споразумяхте с братовчед ми? — Той леко наклони глава, а Бес се почувства обидена. — Що за изнудване е това!

Сет бе смазан от чувството за вина, което го налегна, от необходимостта да прибегне до такава тактика.

— Наричай го както искаш, но аз вярвам, че това е резултат от добрата логика и здравия разум. — В крайна сметка постъпваше така заради нея. Не можеше ли да разбере това? Как да я накара да разбере?

А що се отнася до мотивите му, страхът за нейната безопасност бе на първо място, но в същото време една малка част от него искаше да се върне към миналото, да забрави какво се е случило между тях и да има свободата да я нарече своя жена, дори и само за известно време. Дори и под формата на игра.

— Изнудване или не, аз съм съвсем сериозен по отношение на това, което наричаш заплаха. Така че изборът е твой, мила Бес. Да се омъжиш за мен или да се насладиш на престоя си в Пернамбуко — за неопределено време.

— Копеле! — извика тя и се нахвърли върху него с вдигнати юмруци.

Само един от ударите й го уцели в рамото, преди той да хване юмруците й и да успее да предотврати втория. Докато се гледаха гневно, въздухът между тях се зареди с напрежение. Сет усещаше крехките й юмруци в ръцете си и искаше да плъзне пръсти нагоре по ръцете й, към ямката на шията й и после надолу… Бес го изруга и започна отново борбата.

— Не бих се омъжила за теб, дори да беше последният мъж на земята! Дори да беше последното нещо, което би ме предпазило от сигурна смърт!

Тя го изрита в пищяла и той изстена от болка. Разярен, Сет увеличи силата на захвата си. Имаше борба, но накрая я обезоръжи, като я задържа с гръб към себе си и с ръце, кръстосани пред гърдите и корема.

— Бес, спри! — заповяда той.

Тя продължи да се бори, като се буташе в него и го риташе с пети. В затрудненото си положение не можеше да причини на Сет кой знае каква болка, но това не означаваше, че не го ядоса доста силно.

— Елизабет Мери Меткалф! Спри веднага! Тази борба доникъде няма да те доведе. Чуваш ли ме? Доникъде!

Изтощена от усилията да се освободи, Бес се отпусна в ръцете на Сет. „Той беше прав“ — съгласи се тя в себе си. Битката им нямаше да доведе до нищо. Но тя й донесе голямо удовлетворение, защото това бе начин да си върне за всичката скръб, която й бе причинил преди години.

Стоеше неподвижно, дишаше учестено и съзнаваше как той е хванал здраво ръцете й. Усещаше натиска на жилавото му тяло върху гърба си. Мъжката му миризма достигаше до сетивата й и я възбуждаше. Тя затвори очи и мълчаливо прогони объркването и зараждащото се вълнуващо желание.

Защо? Защо й се случва това? Нищо не вървеше по плана. Женитба със Сет Гарет? Някога тази мисъл щеше безкрайно да я зарадва. Никога не е била по-щастлива от времето, когато имаше намерение да стане негова жена, но сега… сега просто бе изплашена.

Можеше да загуби всичко, ако се оженят и се разбере истината. Всичко — включително и душата си.

Беше се заклела никога да не обича отново или да изпитва някакво чувство към мъж. Най-вече към този мъж. Сет Гарет.

— Моля те, пусни ме — хладно каза тя.

— Ако не ме нападаш отново.

Бес кимна в съгласие, учудена и леко засрамена от несдържаното си поведение. Никога преди това не бе удряла човек от гняв. Правила го бе само на шега. А сега бе поискала да удари Сет, да го нарани, и бе разтърсена от това, че може така лесно да загуби контрол над себе си.

Сет я пусна и тя бързо се отдалечи с леко наведена глава. Усещаше погледа му, но не искаше да се издаде, като го погледне. Какво щеше да прави? Бес не се съмняваше, че Сет не се шегува, като я заплашва да я изхвърли заедно с Джон Рийвз от „Господарката на моретата“. Бе казал, че Пернамбуко е опасен за нея, въпреки това щеше да я остави там единствено с Рийвз, който едва ли щеше да я защитава от витаещото в порта зло.

В нея се надигна вълна от гняв. Не разбираше нито дума от това, което бе казал Сет. Той просто се опитваше да я подведе, така че да се съгласи с неговите желания.

— Каза, че искаш да се ожениш за мен, за да ме закриляш, а би ме оставил тук само с Рийвз?

— Казах, че бракът ти с мен ще те предпази — каза Сет, — но това не е единствената причина, поради която смятам, че идеята ми е добра. Трябва да мисля и за моите хора. Взех това решение, за да предотвратя евентуални неприятности сред екипажа. Тя премигна.

— Разбирам. — И тя наистина разбираше. Това наистина й изглеждаше по-смислено. И несъмнено много добре обясняваше мотивите му.

„Не, не смятам така — помисли си Сет. — Но това е без значение, защото няма да си призная истината пред теб — това, че все още ме привличаш, въпреки миналото. И няма да докосна прекрасното ти тяло, макар че Господ знае — няма да ми бъде лесно да се въздържа от това.“

Тя си мисли, че е заявил открито желанието си да я убеди да се оженят. Добре, реши той. Нека си мисли. Това улесняваше нещата.

Бес сякаш все още се бореше нерешително със себе си.

— Няма да ме докосваш.

Той стисна устни.

— Освен когато е необходимо. — Той скръцна със зъби. — Слушай, Бес, слушай ме добре. Когато се оженим, може да не бъдем мъж и жена във физическия смисъл на брака, но никой не трябва да узнае за това. Всеки мъж на борда трябва да вярва, че бракът ни е действителен. Женитбата ти с мен ще ти осигури някаква защита при условие, че те не знаят.

Той я хвана за брадичката и я повдигна нагоре, докато срещна погледа й.

— Ще играеш ролята на щастлива младоженка. Аз ще бъда твоят предан младоженец. А сега, мислиш ли, че можеш да се справиш с тази роля?

Тя се отдръпна от него и отстъпи назад, като го гледаше гневно.

— Да се преструвам, че съм щастлива като твоя съпруга?

Сет присви очи при агресивния й тон. След това кимна.

— За твой късмет, скъпи капитане, зная как да играя и мога да го правя доста добре.

— Така ли, мис Меткалф — каза рязко той. — Мисля, че вашата игра ми е позната и отпреди.

Болезненото минало витаеше във въздуха над тях.

— И какво трябва да означава това? — каза тя.

— Означава, скъпа моя бъдеща съпруго — отвърна той с подкупваща усмивка, — че ти и аз ще бъдем една чудесна убедителна двойка в прегръдките на новобрачното блаженство.