Нора Робъртс
В пламъка на страстта (12)

Дванадесета глава

Сигурно бе поспала, защото беше тъмно, когато някой я събуди.

— Ще говориш по телефона — каза й Тери и отиде да запали лампата.

Серина разтърка очи.

— С кого? — попита.

— Сигурно вече се е притеснил достатъчно — промърмори Тери и донесе телефона в спалнята. — Малко след един часа е. Слушай. — Разтърси едната й ръка, за да го погледне. — Само ще му кажеш, че си добре. Това е всичко. Не опитвай нищо — предупреди я той. — Когато ти отговори, просто му кажи, че не съм те наранил и че ще останеш тук, докато плати. Ясно?

Серина кимна и вдигна слушалката.

Джъстин вдигна слушалката при първото иззвъняване. Наполовина пълна чаша със студено кафе се разля на масата и падна на пода.

— Блейд на телефона.

Серина затвори очи, когато чу гласа му. Валеше, помисли си със замъглено съзнание. Валеше, а й беше толкова студено и се страхуваше.

— Джъстин…

— Серина! Добре ли си? Стори ли ти нещо лошо?

Тя пое дълбоко въздух и погледна Тери в очите.

— Добре съм, Джъстин. Нищо ми няма. Нямам никакви белези.

— Къде си? — продължи Джъстин, но Тери запуши устата й с ръка и сграбчи телефона.

— Ако си я искаш, събери парите. Два милиона, в дребни банкноти, без знаци по тях. Ще ти съобщя къде да ги оставиш. И ще го направиш сам, Блейд, ако не желаеш да пострада.

Затвори телефона и пусна Серина. Гласът на Джъстин й стори онова, което дългите часове, прекарани в страх, не успяха да й причинят. Потрепери, зарови глава във възглавницата и се разплака.

— Добре е. — Джъстин затвори телефона с угрижено изражение. — Добре е.

— Слава богу! — Ана хвана и двете му ръце. — Какво става?

— Събирам парите и ги оставям, където ми каже.

— Ще снимаме банкнотите — съобщи лейтенант Реники, стана и се изправи. — Някой от моите хора ще ви проследи, когато отидете да оставите парите.

— Не.

— Слушайте, господин Блейд — започна лейтенантът търпеливо. — Няма никаква гаранция, че похитителят ще освободи госпожица Макгрегър, след като му платите. По-вероятно е да…

— Не — повтори Джъстин. — Ще правите каквото ви кажа, лейтенанте. Няма да ме следите.

Полицаят си пое дълбоко въздух.

— Добре, ще скрием подслушвателен апарат в куфарчето. По този начин, когато вземе парите, може да ни заведе право при нея.

— А ако го види? — попита Джъстин. — Не — каза отново. — Няма да рискувам.

— Поемате огромен риск, като му давате два милиона долара — подхвърли лейтенант Реники. — Госпожо Макгрегър — обърна се той към Ана, жената, майката, като си мислеше, че тя ще реагира по-разумно. — Искаме да върнем дъщеря ви жива и здрава, както и вие. Позволете ни да ви помогнем.

Тя го погледна дълго и преценяващо и ръката й потрепна.

— Оценявам вашата загриженост, лейтенанте, ала се боя, че съм съгласна с Джъстин.

— Снимайте парите — обади се Кейн. — И го преследвайте, когато освободи Рина. Господи, искам лично аз да го съдя — прибави гневно.

— Тогава да се надяваме, че ще го съдите само за отвличане и изнудване, а не и за убийство — каза лейтенант Реники грубо. — Няма да я убие, докато не вземе парите. След това нищо не се знае. Слушайте, Блейд — продължи вече по-спокойно. — Не обичате да се занимавате с ченгета, може би защото преди години сте имали проблеми, но във всички случаи е по-добре да си имате работа с нас, отколкото с него — заключи той и сграбчи телефона.

Несъзнателно Джъстин прокара ръка по гърдите си. Не, помисли си, нямаше доверие на полицията. Споменът за безкрайните въпроси, докато раната му се превръщаше в белег, се бе загнездил дълбоко в паметта му. Може би правеше грешка. Може би трябваше… Ръцете му се вкочаниха. Белези. Никакви белези!

— О, Господи — промълви, той, когато погледна ръцете си. — О, Боже мой!

— Какво има? — Ана стоеше до него, забила пръсти в едната му ръка.

Джъстин бавно премести погледа си към нея.

— Привидение — прошепна, после поклати глава и погледна лейтенант Реники. — Серина се опита да ми каже нещо по телефона. Каза: „Нямам никакви белези“. Мъжът, когото убих в Невада, ме наръга с нож. Серина знае историята.

Лейтенантът вече се бе отправил към телефона.

— Спомняш ли си името му?

Джъстин се изсмя тъжно. Можеше ли да забрави името на мъжа, когото бе убил?

— Чарлз Терънс Форд — отговори той. — Имаше жена и син. Тя водеше момчето в съда всеки ден.

Очите му бяха сини, припомни си Джъстин. Светлосини, объркани очи. Почувства прилив на болка, който заплашваше да го погълне.

— Пийни си този път — нареди Кейн и бутна чаша бренди в ръцете на Джъстин.

Той го погледна и поклати глава.

— Кафе — промърмори и влезе в кухнята. Не бе в състояние да мисли. Подпря се на барплота и се опита да проясни мислите си. Осъзна, че беше безпомощен. Почувства същото вбесяващо безсилие, което усещаше в малката килия, преди години. Седемнайсет, подсети се. Мили боже, мразил ме е цели седемнайсет години. Какво ли ще й причини заради мен?

— Ако само това ще пиеш, поне го изпий — каза грубо Кейн и сложи чаша кафе на плота.

Спомни си Серина тук тази сутрин. Усмихваше му се с поглед, докато той се опитваше да възприеме факта, че бе пораснала пред очите му.

— Знаех — промълви тихо Джъстин и се втренчи в черното кафе. — Знаех, че някой ме следи. Бях сигурен, че тя не е в безопасност, ала не я накарах да замине.

Кейн седна на един висок стол.

— Винаги съм обичал Рина. Никой, абсолютно никой, не е успял да я принуди да прави каквото и да било.

— Аз можех. — Джъстин вдигна чашата и отпи от кафето. — Само трябваше да замина с нея.

— И той щеше да те последва.

Джъстин остави чашата.

— Да. — Гневът проясни съзнанието му и разсея болката в гърлото му. — Ще я върна, Кейн — каза с убийствено спокойствие. — Нищо на света не е способно да ме спре.

— Казва се Тери Форд — съобщи лейтенант Реники, влезе в стаята и се отправи към кафеварката. — Купил си е самолетен билет от Вегас за Атлантик Сити преди пет дена. Скоро ще имаме и описанието му. Проверяваме всички хотели, мотели и квартири, но засега не знаем къде я държи. Едва ли е наел стая с истинското си име — прибави той и взе захарницата. — Майка му се омъжила повторно преди три години. Издирваме я.

Добре беше, че разполагаха с някакви данни — имена, описания. Лейтенант Реники се усмихна със задоволство и седна срещу Кейн.

— Ще го заловим — обеща. — Вие двамата трябва да се опитате да си починете — посъветва ги той. — Може да не се обади до утре сутринта.

Когато никой не отговори, лейтенантът въздъхна. Държат се солидарно един към друг, помисли си.

— Добре, господин Блейд, защо не ми кажете какво правите, за да съберете парите за откупа?

— Парите ще бъдат в офиса ми до осем часа.

Лейтенант Реники повдигна гъстите си вежди.

— И не е проблем да съберете тази сума?

— Не.

— Добре, кажете му девет. Тогава ще имаме време да снимаме банкнотите в офиса ви. По този начин, ако ни се изплъзне, ще го хванем, когато започне да ги харчи. Бих ви помолил да размислите за устройството в едно от куфарчетата. Ще ви покажа колко успешно може да бъде скрито. Запомнете — прибави лейтенантът, преди Джъстин да успее да му възрази, — нашата цел е същата като вашата. Да върнем госпожица Макгрегър жива и здрава.

За първи път Джъстин забеляза умората в погледа на лейтенанта. Сети се, че той не беше ял или спал повече от самия него. При други обстоятелства Джъстин би повярвал на тези очи.

— Ще си помисля — каза най-накрая.

Лейтенантът само кимна и допи кафето си.

В шест часа сутринта телефонът звънна. Ана и Дениъл се събудиха. Бяха дремнали на дивана. Алън бе прекарал, нощта на един фотьойл. Не беше мигнал цяла нощ. Кейн спря на прага на кухнята, откъдето се връщаше с поредната чаша кафе. Джъстин сграбчи телефона. Гледаше го втренчено в продължение на цял час.

— Блейд на телефона.

— Събра ли парите?

— Ще са тук към девет.

— Има бензиностанция през два блока от хотела, от дясната страна. Бъди в телефонната кабина там в девет и петнайсет. Ще ти се обадя.

Тери затвори телефона. Беше толкова нервен, че за малко не събори масата. Не успя да заспи дори след като Серина бе спряла да ридае. Тя не можа да го накара да изпита съжаление към нея, помисли си и разтърка очи. В края на краищата, каква жена би могла да живее с убиец?

Майка му щеше да каже, че е никаквица, ала той бе усетил нещо друго. Серина беше от класа, замисли се Тери и протегна схванатите си крака. Изглеждаше добре дори по джинси и пуловер, когато му отвори вратата. А снощи… Въздъхна и погледна към спалнята. Снощи бе толкова малка и беззащитна, свила се на леглото и плачеше…

Съжаляваше, че я беше уплашил, но тя бе най-доброто оръжие срещу Блейд. Първо не е трябвало да се забърква с такъв мръсник като него, припомни си Тери. Бих го убил, ако можех, помисли си той, ала знаеше, че нямаше да стане. Да поставиш бомба в сграда и да насочиш нож или пистолет срещу някого, бяха две различни неща. Бомбата можеше да се махне и Тери си призна, че най-вероятно нямаше да има смелост да я взриви. Важна бе заплахата. Важно бе удоволствието мъжът, който бе убил баща му, да е в ръцете му. После, щеше да има парите и с всеки похарчен долар щеше да отмъщава на Джъстин Блейд. Чу, че Серина се размърда и отиде да я види.

Беше отвратена от себе си. Каква полза от плача, освен ужасното главоболие и подутите очи? Вместо да се самосъжалява, трябваше да намери начин да избяга. Ръката й, закачена за таблата на леглото, се беше схванала от липсата на кръвообращение. Тя се опита да я раздвижи, като се завъртя в леглото. Мисли, заповяда си Серина. Винаги има изход.

Вратата на спалнята се отвори и тя рязко обърна глава. Долови съжаление в погледа на Тери. Господи, сигурно изглеждам ужасно, помисли уморено. Използвай това Рина, нетърпеливо й нареди едно тънко гласче. Помисли. Позволи си да даде израз на страха си, докато вътрешно събираше всичките си сили отчаяно.

— Моля те, ръката ме боли. Мисля, че съм я изкълчила през нощта.

— Съжалявам. — Тери застана неуверено в средата на стаята. — Ще ти донеса закуска.

— Моля те — повтори бързо Серина, преди той да излезе. — Нека само да седна на един стол! Всичко ме боли от лежането. Къде мога да избягам? — попита тя с треперещ глас, докато Тери се колебаеше. — Та ти си по-силен от мен.

— Виж какво, ще те заведа в кухнята. Ако направиш някакъв опит, ще те докарам отново тук и ще ти запуша устата.

— Добре, само ми позволи да стана за малко.

Тери извади ключа от джоба си и отключи белезниците. Серина потисна желанието си да избяга, защото знаеше, че няма да стигне по-далеч от вратата. Той я хвана за ръка и я поведе през къщата.

Щорите бяха спуснати. Може и да съм в Аляска, помисли си ядосано тя. Ако избягам, накъде да се отправя? Дали Тери има кола? Сигурно, иначе как сме стигнали дотук? Ако успея да взема ключовете…

— Седни — нареди той и я бутна на един счупен стол до кухненската маса. Коленичи бързо, сложи белезниците на глезена й и ги заключи към крака на масата. Отметна косата от очите си и се изправи. — Ще ти донеса кафе.

— Благодаря. — Серина огледа бързо стаята, като търсеше някакво оръжие наблизо.

— Довечера ще те пусна — съобщи й Тери и наля кафе, без да отмества поглед от нея. — Вече събира парите. Май трябваше да поискам двойно повече.

— Няма да си щастлив с тези пари.

— Той ще бъде нещастен — отсече Тери. — Това е важното.

— Тери, проваляш живота си така. — Изглеждаше толкова млад, помисли си тя. Прекалено млад, за да има толкова много омраза в него. — Трябва да си умен, за да планираш всичко така добре. Също и сръчен. Можеш да използваш главата си по-добре за други цели. Ако ме пуснеш сега, може би ще мога да ти помогна. Брат ми…

— Не искам помощта ти — процеди през зъби той. — Искам Блейд. Желая да пълзи в краката ми.

— Джъстин няма да пълзи — отвърна уморено Серина.

— Госпожице, чух гласа му по телефона. Ако трябва и до ада ще пълзи заради теб.

— Тери…

— Млъквай! — изкрещя й той. Нервите му бяха изопнати до краен предел. — През целия си живот съм обмислял как да накарам Блейд да си плати. Гледах как майка ми спестява и се трепе в една мръсна закусвалня, докато той ставаше все по-богат, вместо да гние в килията. Имам право на тези пари и ще ги получа. — Серина се отказа да спори и премести поглед към масата. — Слушай — продължи Тери, — ще направя нещо за ядене. Гладна ли си?

Точно щеше да му отговори отрицателно, когато се сети, че ще я заключи отново в спалнята. Кимна леко и обърна глава, докато се опитваше да помисли.

Чу го, че бърка в шкафа и подръпна крака си. Щеше да рискува. Когато той се наканеше да й свали белезниците отново, щеше да се бори. С малко късмет, щеше да го изненада, да успее да излезе навън и да привлече вниманието на някого. Ако имаше наблизо кой да чуе виковете й…

Когато отново повдигна очи, Тери държеше метална тенджера с дълга дръжка. Без да губи време да размисля, Серина простена и започна да се свлича бавно към пода.

— Хей! — Разтревожен, той се втурна напред, като остави тенджерата до нея, за да я вдигне за раменете. — Какво ти е? — попита. — Лошо ли ти е?

— Зави ми се свит — промълви тя с изнемощял глас и хвана дръжката на тенджерата.

Серина се отпусна, а Тери наведе глава към нея. С всички сили тя стовари тенджерата върху главата му и той се строполи като камък.

Серина остана за известно време на място, за да се успокои. Тери й бе изкарал въздуха, когато падна върху нея. После се ужаси от мисълта, че може да го е убила. С мъка се размърда под него и докосна пулса му.

— Слава богу — промълви, когато усети, че сърцето му бие.

Завъртя се бързо и бръкна в джоба му. Майка му заслужаваше този удар, помисли си, докато се освобождаваше. Бедното момче никога не е имало шанс.

Изправи се и се замисли какво да предприеме. Можеше да побегне, но имаше вероятност той да се свести и да я настигне. Не, първо трябваше да се увери, че няма да стане.

Серина сложи белезниците в задния джоб на джинсите си и започна да го влачи към спалнята. Не бе едър, ала когато го подхвана за раменете и го задърпа през дневната, установи, че нямаше много сили. Едва бе стигнала до вратата, а вече дишаше тежко и бе мокра от пот.

Подпря се на стената и осъзна, че нямаше да може да го качи на леглото. Остави го проснат на пода и го заключи с белезниците за касата на вратата.

Спъна се на път за телефона. Краката й се подкосиха, но този път не от престорена отпадналост. Сети се, че почти не беше яла от два дена. Можеше и още да изтрае, каза си тя и поклати глава, за да проясни мислите си. Нямаше да умре точно сега. Вдигна бързо телефона и набра един номер.

 

 

Джъстин се изкъпа бързо, преоблече се и се върна в дневната. Ана караше Дениъл да хапне, въпреки че самата тя не бе докоснала чинията си. Вдигна очи, когато Джъстин влезе.

— Ще имаме семейна вечеря тази вечер — каза му с мила усмивка. — Рина обича голямата компания.

Той видя, че очите й са мокри. За първи път откакто я познаваше, Джъстин се приближи до нея и я прегърна.

— Защо не отидеш долу и не поговориш с главния готвач? Ще приготви каквото му кажеш.

Усети, че тя потрепна и заби пръсти в гърба му.

— Да, ще направя това. Внимавай — прошепна. — Бъди внимателен, Джъстин.

Когато телефонът звънна, тя трепна рязко и се отдръпна. На лицето й бе изписано привидно спокойствие.

— Нали нямаше да се обажда пак?

— Вероятно иска да се убеди, че всичко е наред. — Джъстин вдигна слушалката с натежала глава. — Блейд на телефона.

— Джъстин…

— Серина! — чу въздишката на Ана зад себе си. — Добре ли си?

— Да, добре съм. Джъстин…

— Сигурна ли си? Не те е наранил, нали? Не допусках, че ще ти позволи да се обадиш отново.

Серина овладя нетърпеливостта си и заговори спокойно.

— Нямаше друг избор — подзе тя. — Той е в безсъзнание и закопчан за вратата.

— Какво? — Кейн грабна ръката на Джъстин, ала той го отблъсна. — Какво каза?

— Казвам, че го цапардосах и го заключих с белезниците за вратата.

Някакво чувство, което отначало не разбра, го обгърна целия. Беше облекчение. Прояви се като бурен смях.

— Един Господ знае защо се притеснявах за теб — промълви Джъстин и седна на дивана. Огледа се и видя четири нетърпеливи погледа. — Ударила го и го заключила с белезници за вратата.

— Това е истинска Макгрегър! — извика развълнувано Дениъл и прегърна Ана. — С какво го е ударила?

— Баща ми ли е това? — попита Серина.

— Да. Пита с какво си го ударила.

— С желязна тенджера — усети, че краката й треперят и седна на пода.

— С тенджера — повтори Джъстин.

— Малкото ми момиче! — Дениъл целуна Ана, после постави глава на рамото й и се разрида.

— Джъстин, можеш ли да дойдеш и да ме вземеш? — попита Серина. — Прекарах ужасна нощ.

— Къде си?

— Не знам. — Подпря глава на коленете си. Не се предавай, заповяда си тя. Чу, че Джъстин произнесе името й по телефона и преглътна сълзите си. — Чакай малко да вдигна щорите и да видя дали ще разбера къде съм. Ти ми говори — продължи Серина и се изправи. — Само не спирай да ми говориш.

— Цялото ти семейство е тук — съобщи той, усещайки паниката в гласа й. — Майка ти иска да вечеряме заедно тази вечер. Ти какво ще си поръчаш?

— Чийзбургер — отвърна тя и вдигна една щора. — О, Господи, как ми се яде чийзбургер и ми се пие цяла бутилка шампанско. Мисля, че се намирам в източната част на града, близо до плажа. Има няколко еднакви къщи по-надолу на улицата. Никога не съм идвала тук. — Прехапа силно устни, за да не изпусне гласа си. — Не мога да разбера къде съм.

— Кажи ми телефонния номер, Серина. Ще разберем къде си. — Джъстин го надраска бързо, когато тя му го продиктува. — Идвам, ти само се дръж.

— Добре съм, нищо ми няма. — Проникналата в стаята светлина и помогна малко. — Ти побързай. Кажи на всички, че съм добре. Да не се притесняват.

— Обичам те, Серина.

Сълзи потекоха по лицето й.

— Ела и ми покажи — промълви Серина, преди да затвори.

Джъстин подаде листа на лейтенант Реники.

— Открийте къде се намира.

Лейтенантът кимна и започна да набира номер.

— Ударила го с тенджера, а? — Засмя се бързо и одобрително. — Трябва да е страшна жена.

— Та тя е от рода Макгрегър — подметна Дениъл и издуха носа си силно.

— Малка къща до морето в източната част на града — съобщи след малко лейтенант Реники и се запъти към вратата. — Идвате ли? — попита той Джъстин.

Джъстин го погледна мило.

— Всички идваме.

 

 

Серина стоеше пред вратата, въпреки че утринният въздух бе студен. Бяха минали по-малко от двайсет и четири часа, осъзна тя. Имаше чувството, че от дни не бе виждала слънцето. Тревата все още беше влажна от падналия през нощта дъжд. Защо ли никога досега не бе забелязвала колко много цветове проблясваха в капчица върху стрък трева?

Тогава видя колите. Като шествие, помисли си и й се прииска да се разридае отново. Не, нямаше да посрещне Джъстин със сълзи на очи. Изправи глава и отиде на верандата да ги посрещне.

Той спря пред две полицейски коли. Колата още не беше спряла, когато Джъстин излезе и се втурна към нея.

— Серина! — той обви ръце около нея, повдигна я и я прегърна. С притисната до врата му глава, тя го чу как повтаря името й отново и отново. — Добре ли си? — попита, но преди Серина да успее да отговори, устните му се залепиха на нейните.

Джъстин трепереше, усети тя и го прегърна по-силно. За да го успокои, вложи в целувката си цялата любов и топлина, на която бе способна.

— Ти трепериш — промълви той, почувствал студената й кожа. — Ето, вземи якето ми. — Когато започна да го съблича, Серина улови лицето му в ръце.

— О, Джъстин — прошепна тя и погали напрегнатото му лице. — Какво ли си преживял?

— Нека я погледна. — Дениъл я хвана за раменете и погали лицето й с огромните си ръце. — Значи го цапардоса с тенджера, а, малкото ми момиче?

Серина забеляза зачервените му очи и го целуна.

— Това имах под ръка — поясни небрежно тя. — Не ми казвай, че си се притеснявал за мен… — продължи с престорена обида.

— Разбира се, че не! — Той подсмръкна шумно. — Децата ми могат да се грижат сами за себе си. Майка ти беше малко разтревожена.

Лейтенант Реники наблюдаваше как Серина бе прехвърляна от един член на семейството на друг. Възнамеряваше да държи под око Джъстин, когато изведат Тери Форд.

— Трябва да ви зададем няколко въпроса, госпожице Макгрегър — каза той и се премести зад Джъстин.

— Не сега.

Лейтенантът само кимна при думите на Джъстин.

— Тогава елате, ако можете, в управлението по-късно днес, след като си починете. — Усети, че Джъстин се ядоса и напрегна, когато двама униформени полицаи изведоха Тери. — Спокойно, господин Блейд — каза той. — Приятелката ви вече е преживяла достатъчно за деня.

Тери обърна глава. Джъстин си спомняше тези очи. Светлите разтревожени очи, които беше виждал всеки ден в съдебната зала. Не е бил на повече от три години, помисли си той. Дете. Серина го хвана за ръката и яростта го напусна. Докато го отвеждаха към колата, Тери продължи да наблюдава Джъстин през рамо.

— Съжалявам го — промълви Серина. — Толкова ми е мъчно за него.

Джъстин я прегърна.

— На мен също.

— Хората ми ще разгледат къщата — съобщи лейтенант Реники. — Елате в управлението, когато ви е удобно, госпожице Макгрегър.

— Хайде да върнем момичето обратно — нареди Дениъл и се приближи към нея.

— Джъстин ще я върне. — Ана го хвана за ръката и го поведе към една от полицейските коли. — Ние ще отидем и ще се погрижим за вечерята.

— Тя дори няма обувки на краката си — развилня се Дениъл, докато го тикаха към колата.

— Ще се оправи — успокои го Алън и седна на предната седалка. Осъзна, че умира от глад.

— Разбира се, че ще се оправи — съгласи се Кейн и се наведе към ухото на баща си. — Ще ти купя пура, ако не викаш.

Дениъл погледна жена си и се настани удобно.

— Ще се оправи — реши накрая той.

— Хайде. — Джъстин закопча догоре якето си, което бе дал на Серина да облече. — Ще те закарам.

— Нека се поразходим по плажа. — Тя го прегърна през кръста. — Искам малко да походя.

— Та ти си боса — напомни й той.

— Най-добрият начин да се ходи по плажа. Не си спал — забеляза Серина, когато стъпиха на пясъка.

— Не. Ала явно съм можел спокойно да си почина.

Искаше да я притисне силно, за да се убеди, че наистина бе до него. Едва се сдържа да не я сграбчи, прегърна я леко през раменете и я целуна по главата.

— Не исках да го наранявам — подзе тя. — Но не можех да съм сигурна как ще реагира, когато се изправите лице в лице. Толкова много омраза има в това момче, Джъстин. Толкова е нещастно.

— Аз съм отнел нещо много важно от живота му. Той отне нещо много важно от моя. — Спря, прегърнал я здраво, и се загледа в морето. — Останах изненадан, че поиска толкова малко пари.

— Малко ли? — повдигна вежди Серина. — За повечето хора два милиона долара са доста значителна сума.

— За нещо безценно? — Взе лицето й в ръце и приближи устни до нейните. После потрепери и я целуна. — Серина! — Обсипа лицето й с целувки, сетне отново я целуна по устните. — Не бях сигурен, че ще те прегръщам пак. Мислех само за това, какво може да ти стори и какво щях да направя, когато го хвана.

— Дори не ме докосна. — Жестокостта отново се събуди в него, затова тя го прегърна и целуна. — Освободих се толкова лесно, защото не ми желаеше злото.

— Не, ако аз не…

— Джъстин. Достатъчно! — Серина го отблъсна и внезапно гняв се появи в погледа й. — Ти не си виновен. Няма да те слушам да се самообвиняваш. Това, което се случи днес, е започнало много отдавна под влиянието на алкохола и ограничените разбирания. Всичко свърши вече. Забрави го.

— Чудя се защо ли ми липсваха крясъците ти — промълви той, после я притисна към себе си.

— Мазохист. Знаеш ли — сгуши се тя в него за момент, — имах време да помисля за взаимоотношенията ни.

— О?

— Да. Мисля, че трябва да преразгледаме основните правила.

Объркан, Джъстин я отблъсна от себе си.

— Не знаех, че сме имали такива.

— Реших. — Серина нагази в океана и когато откри, че водата беше ледена, се отдръпна назад.

— Е, и? — той внимателно я докосна за раменете и я обърна с лице към себе си.

— Мисля, че сегашната ситуация не е много уместна.

— В какъв смисъл?

— Смятам, че трябва да се оженим — каза тя абсолютно спокойно.

— Да се оженим ли? — втренчи се в нея Джъстин и се замисли. Серина стоеше боса на студения пясък, облечена в яке, което й бе голямо, с разчорлена, сплъстена коса и съвсем спокойно му съобщаваше, че трябва да се оженят. Само преди час тя беше цапардосала един похитител по главата с желязна тенджера. Не си го беше представял точно така, осъзна той. Беше си представял, че по-скоро той самият ще й го предложи в някоя изискана стая с приглушена светлина, разгорещени и освежени от любов. — Да се оженим ли? — повтори Джъстин.

— Да, чух, че хората още го правят. Сега вече искам да съм разумна.

— Ти си — кимна той, като се чудеше какво е намислила.

— Тъй като предложението е мое, ще го направим по твоя начин — бръкна в джоба си и извади една монета.

Джъстин се засмя и посегна да я вземе.

— Серина, наистина…

— А, не. Монетата си е моя, аз ще хвърлям. Ако се падне ези, ще се оженим, ако е тура, няма.

Преди той да успее да продума, тя подхвърли монетата във въздуха, после я хвана. Обърна я върху опакото на ръката си и му я показа.

— Ези.

Джъстин я погледна. Пъхна ръце в джобовете си и вдигна очи към нея.

— Май губя…

— И още как! — Серина бързо прибра в джоба си монетата, която и от двете страни беше ези.

— Какво ще кажеш да мятаме три пъти и който познае два пъти, печели?

Очите й проблеснаха гневно.

— Забрави! — отсече тя и тръгна по пясъка. Извика, когато той я сграбчи в обятията си. — Ако си мислиш, че ще се измъкнеш от облога — подзе Серина и въздъхна с удоволствие, когато Джъстин запуши устата й с целувка.

— Никога не се измъквам от облози — натърти той, като захапа лекичко едната й устна и я поведе към колата. — Я дай да я видя тази монета…

Серина обви ръце около врата му и се усмихна с очи.

— Само през трупа ми!