Нора Робъртс
Бунтът (1)

ПРОЛОГ

Гленроу Форест, Шотландия, 1735

Те дойдоха по залез слънце, когато селяните бяха седнали да вечерят, когато от комините в студения ноемврийски въздух се извиваше къдравият дим от горящия в камините торф. Предишната седмица бе валял сняг, после слънцето бе пробило облаците и отново се бе скрило, след като твърдият като камък скреж бе покрил всичко под голите дървета. Тропотът от приближаващите се коне отекваше като гръм през гората и по-дребните животинки се втурнаха да се скрият.

Серина Макгрегър взе на ръце малкото си братче и се приближи до прозореца. Баща й и другите мъже се връщаха рано от лов, помисли тя, но от първите къщи не се чуваха приветствия и смях.

Тя чакаше, притиснала нос към замръзналото стъкло, взираше се за първите признаци за тяхното завръщане и се ядосваше, че като момиче не я пускаха да ходи с тях на лов.

Кол бе отишъл, макар да бе едва четиринайсетгодишен и да владееше лъка по-зле от нея. А на него му разрешаваха да ходи на лов от седемгодишен. Серина се нацупи и се вгледа през избледняващата светлина навън. По големия й брат дни наред не говореше за нищо друго, освен за лова, а тя трябваше да се задоволява да седи и да преде.

Малкият Малкълм се размърда неспокойно и Серина машинално го залюля, докато гледаше неравната пътека между къщите и дворовете.

— Ш-ш-ш-т, татко не иска още щом влезе, да те чуе как ревеш. — Ала нещо я накара да го притисне по-силно към себе си и да погледне нервно през рамо към майка си.

Лампите бяха запалени, а от кухненското огнище се носеше ароматът на хубаво, богато задушено. Къщата светеше от чистота. Тя, заедно с майка си и с по-малката си сестричка Гуен, цял ден я бяха подреждали. Подовете бяха изтъркани, масите лъснати. По ъглите не можеше да се намери нито една паяжина. Прането бе готово и между дрехите в сандъците бяха сложени малките торбички с лавандула, която майка й толкова обичаше.

Тъй като баща й бе земевладелец, имаха най-хубавата къща в околността, построена от красив син камък. Майка й не бе жена, която би я оставила да прашасва.

Всичко изглеждаше нормално, но нещо караше сърцето й да се разтупти. Серина грабна един шал, зави Малкълм с него и отвори вратата да посрещне баща си.

Нямаше вятър, не се чуваше никакъв звук, освен тропота на конските копита по твърдия скреж на пътеката. Всеки момент щяха да превалят височината, помисли тя и кой знае защо потрепери. Когато чу първия писък, залитна стреснато назад. Понечи пак да пристъпи, ала майка й я извика:

— Серина, влизай бързо!

Фиона Макгрегър се втурна надолу по стълбите. Красивото й лице бе измъчено и бледо. Косата й, червеникавозлатиста като на Серина, бе прибрана назад. Не я бе подредила, както когато посрещаше съпруга си у дома.

— Но, мамо…

— За Бога, момиче, побързай! — Фиона сграбчи дъщеря си за рамото и я вмъкна вътре. — Качи се горе при сестра си и не мърдайте оттам.

— Но татко…

— Това не е баща ти.

Тогава Серина ги видя. Конете изкачиха хълма и тя видя не ловните карирани наметала на Макгрегърови, а червените мундири на английските драгуни. Бе едва осемгодишна, ала бе чувала приказки за грабежи и насилие. Осем години бе достатъчна възраст, за да може човек да избухне:

— Какво искат? Ние нищо не сме направили.

— Не е нужно да направиш нещо, достатъчно е само да бъдеш. — Фиона затвори вратата и я заключи, повече като предизвикателство, отколкото с надеждата, че може да не пусне нашествениците. — Серина… — Хвана дъщеря си за раменете. Бе дребна, крехка жена, любимата дъщеря на добродушен баща, после обожавана съпруга на любещ мъж, но не бе слабохарактерна. Може би затова мъжете в нейния живот се отнасяха към нея не само с любов, а и с уважение. — Качи се горе в детската стая. Дръж Малкълм и Гуен при теб. Не слизай, преди да те повикам.

Долината отекна от още един писък, последван от безутешен плач. През прозореца видяха как сламеният покрив на една къща пламна. Фиона можеше само да благодари на Бога, че мъжът й и синът й не бяха се върнали.

— Искам да остана с теб. — Огромните зелени очи на Серина блестяха от първите сълзи. Ала устните й, които баща й наричаше упорити, бяха здраво стиснати. — Татко не би искал да те оставя сама.

— Той би искал да направиш каквото ти се казва. — Фиона чу, че конете спряха пред вратата. Разнасяше се звън на шпори и викове на мъже. — Върви! — Тя обърна дъщеря си и я побутна към стълбите. — Пази малките.

Малкълм заплака и Серина изтича нагоре. Бе вече на площадката, когато чу как вратата се разби. Тя спря и видя майка си, изправена пред десетина драгуни. Един от тях пристъпи напред и се поклони. Дори от разстояние Серина забеляза, че жестът бе обиден.

— Серина? — извика отгоре малката Гуен.

— Вземи бебето. — Серина бутна Малкълм в пухкавите петгодишни ръчички. — Влез в детската стая и затвори вратата. — Сниши гласа си до шепот. — Побързай… Ако можеш, внимавай да пази тишина. — Извади от джоба на престилката бонбона, който си пазеше там. — Вземи това и бягай, преди да са ни видели. — Приклекна до стълбите и надзърна.

— Фиона Макгрегър? — попита драгунът с пъстрите нашивки.

— Аз съм лейди Макгрегър. — Фиона стоеше с изправени рамене и го гледаше спокойно. Единствената й мисъл сега бе да запази децата и дома си. Тъй като бе невъзможно да се бие, се обърна към единственото оръжие, което имаше — достойнството. — С какво право нахлувате в къщата ми?

— С правото на кралски офицер.

— А името ви?

— Капитан Стендиш, на вашите услуги. — Той свали ръкавиците си. Чакаше, надяваше се да види страх. — Къде е съпругът ви, лейди Макгрегър?

— Господарят и неговите мъже са на лов.

Стендиш даде знак и трима от войниците започнаха да претърсват къщата. Един от тях обърна една маса, като минаваше край нея. Въпреки че устата й бе пресъхнала, Фиона не отстъпваше. Тя знаеше, че капитанът може да заповяда да подпалят къщата й, както бяха запалили колибите на арендаторите й. Имаше малка надежда, че нейният или на мъжа й сан могат да ги защитят. Единственият й шанс бе да отвърне на обидата с обида, и то спокойно.

— Както видяхте, тук сме само жени и деца. Вашето… Вашето посещение е в неподходящ момент, ако сте искали да размените няколко думи с Макгрегър или с неговите хора. Или може би точно затова вие и вашите войници сте дошли толкова храбро в Гленроу?

Той я зашлеви и Фиона политна назад.

— Баща ми ще те убие за това! — Серина се втурна като стрела по стълбите, хвърли се върху офицера и впи зъби в ръката му. Той изпсува и я отхвърли настрани.

— Да я вземат дяволите тая пикла! — Вдигна юмрука, но Фиона се хвърли между него и дъщеря си.

— Значи хората на крал Джордж бият деца? Така ли управляват англичаните?

Стендиш дишаше тежко. Сега бе въпрос на гордост. Не можеше да позволи подчинените му да го видят победен от една жена и едно дете, особено, ако това бяха шотландски боклуци. Имаше заповед само да претърсва и да разпитва. Жалко, че онзи лигльо Аргайл бе убедил кралицата, в качеството й на регент, да не въвежда Закона за наказанията. Ако го бе въвела, Шотландия наистина би се превърнала в ловно поле. Все пак, кралица Керълайн беше бясна на своите шотландски поданици и едва ли щеше да иска да чуе за някакъв изолиран инцидент в планините.

Направи знак на един от драгуните:

— Качи това хлапе горе и го заключи.

Без да каже дума, войникът повлече Серина по стълбите, като се мъчеше да се опази от нейните зъби, ритници и размахващи се юмруци. Докато се бореше, тя викаше майка си и проклинаше войниците.

— Отглеждате диви котки в планините, милейди.

— Тя не е свикнала да вижда как мъж удря майка й или която и да било жена.

Ръката му пулсираше. Нямаше да си върне уважението на своите хора, като напердаши някакво хилаво хлапе. Ала майката… Усмихна се и я обходи с поглед. Майката бе друга работа.

— Вашият съпруг е заподозрян в съучастие в убийството на капитан Портинъс.

— Капитан Портинъс, който беше осъден на смърт, задето стреля в тълпата?

— Той беше помилван, мадам. — Стендиш леко опря ръка на дръжката на меча си. Дори сред себеподобните си той се смяташе за свиреп. Страхът и сплашването държаха хората му в подчинение. Същото щеше да подейства и на една шотландска никаквица. — Капитан Портинъс стреля срещу група бунтовници на публична екзекуция. След това беше измъкнат от затвора и обесен от неизвестни лица.

— Трудно ми е да съчувствам на съдбата му, но нито аз, нито някой от семейството ми знае нещо за това.

— Ако се установи, че не е така, вашият съпруг ще бъде смятан за убиец и изменник. А вие, лейди Макгрегър, няма да имате никаква защита.

— Нямам какво да ви кажа.

— Жалко. — Той се усмихна и пристъпи крачка напред. — Да ви покажа ли какво се случва на незащитените жени?

Серина блъска по вратата, докато й се разраниха ръцете. Зад нея Гуен бе прегърнала Малкълм и плачеше. Единствената светлина в детската стая бе от луната и от опожарените колиби. Отвън се чуваха викащи мъже, ридаещи жени, ала мислите на Серина бяха насочени само към майка й — оставена долу, сама и незащитена, с англичаните.

Когато вратата се отвори, тя отстъпи стреснато назад. Видя червения мундир, чу звъна на шпори. После видя майка си, гола, насинена, с разпиляна около главата и раменете коса. Фиона се свлече в краката на дъщеря си.

— Мамо… — Серина коленичи до нея и нерешително докосна рамото й. Бе виждала майка си да плаче, но не така, не с тези мълчаливи, безнадеждни сълзи. Усети, че кожата й бе студена, издърпа едно одеяло от раклата и го уви около нея.

Докато слушаше как драгуните се отдалечават прегърна с една ръка майка си, а с другата притисна към себе си Гуен и Малкълм. Имаше съвсем смътна представа какво се бе случило, ала тя бе достатъчна да я накара да мрази, да я накара да се закълне, че ще отмъсти.