Нора Робъртс
В пламъка на страстта (3)

Трета глава

Серина Макгрегър. Джъстин поклати глава и отвори тесния дрешник, за да извади оттам чиста риза. Това бе първият път, от толкова години насам, когато той се почувства напълно объркан. Когато един човек си изкарваше прехраната с ума си, просто не можеше да си позволи да се остави останалите често да го изненадват.

Най-странното бе, че не беше успял да забележи семейната прилика, но в края на краищата във външността на Серина нямаше почти нищо общо с тази на нейния червенокос баща, отличаващ се с огромен ръст и едри черти на лицето. Тя по-скоро наподобяваше една съвременна версия на художествената миниатюра в библиотеката на Дениъл. Колко ли пъти през всичките тези години, чудеше се Джъстин, бе ходил в онази крепост в Хайанис Порт? Рина, както я наричаше семейството й, винаги отсъстваше — тя беше на училище. По някаква необяснима причина той си я представяше като една кокалеста, очилата колежанка с огнената коса на Дениъл и с ексцентричното достойнство на Ана. Да, истинската Серина Макгрегър се оказа голяма изненада за него.

Стори му се доста странно обстоятелството, че тя, която притежаваше коефициент на интелигентност, съперничещ си с килограмите на баща й, и бе достатъчно богата, за да купи цял презокеански параход и да го използва като яхта за развлечения, бе решила да се заеме с работа, парите, от която едва ли биха й стигнали, за да се изхранва и да покрива наема си. Ала в края на краищата, Макгрегърови бяха странно и доста твърдоглаво племе, склонни към неочаквани, изненадващи постъпки.

Джъстин стоеше замислен, гол до кръста, и държеше в ръцете си ризата, за която сякаш вече бе забравил. От лявата страна на мургавото му стройно тяло, върху кожата, покриваща ребрата му, имаше дълъг белег. В главата му нахлуха спомени.

Той се запозна с Дениъл Макгрегър, когато бе на двадесет и пет години. Късметът му бе донесъл достатъчно пари, за да откупи дела на свой приятел в малкия им хотел в Лас Вегас. Джъстин искаше да го разшири и преустрои. За тази цел му трябваше заем. Банките по принцип не желаеха да поемат риска да отпуснат голяма сума пари на хора, които си изкарваха прехраната с помощта на колода карти. От своя страна той също не изпитваше особено уважение към банкерите с техните гладки ръце и безизразни гласове. Освен това, потомственият индианец в него не вярваше на обещания, дадени на хартия. След известно време чу за Дениъл Макгрегър.

По навик Джъстин предварително проучи каквото можа за прочулия се финансов магьосник. Доби представата за един ексцентричен шотландец с труден характер, който живееше по собствени правила и печелеше. Джъстин се свърза с него, пропиля повече от месец в писането на писма и воденето на телефонни разговори, след което предприе първото си пътуване към крепостта му в Хайанис Порт.

Дениъл работеше вкъщи. Не му харесваха фирмените сгради, в които ставаше зависим от асансьори и секретарки. Беше купил този парцел земя близо до морето с парите, които бе спечелил отначало с физически, а впоследствие и с умствен труд. Той бе осъзнал твърде рано, че бе в състояние да печели доста повече с ума си. След това бе построил своя дом и своята империя така, както му харесваше.

Къщата беше огромна, с дълги коридори и просторни стаи. Дениъл не обичаше теснотата. Първото впечатление на Джъстин, когато влезе в една стая под самата кула, служеща на Дениъл като кабинет, бе за огромен и много умен човек…

— Значи ти си Блейд — посрещна го Дениъл, като почука с пръсти по бюрото, издялано от гигантска секвоя.

— Да. А Вие сте Макгрегър.

Усмивка се изписа по широкото лице.

— Точно така. Седни, момче.

Дениъл не забеляза промяна в изражението на лицето му от това, че го бе нарекъл по този начин. Той кръстоса ръце и изчака Джъстин да седне. Хареса му начина, по който младежът се движеше, а бе свикнал да преценява хората дори по много по-незначителни неща.

— Значи, искаш заем.

— Предлагам инвестиция, господин Макгрегър — студено го поправи Джъстин. Столът бе направен така, че човек можеше да потъне в него. Джъстин седна с лекота, която подчертаваше готовността му да скочи. — Като, разбира се, имуществото ми ще бъде в качеството на допълнителна гаранция.

Дениъл продължаваше да изучава младежа срещу него. Не е случаен човек, помисли си той, докато разглеждаше аристократичните му черти. Студен, сдържан и потенциално жесток. С кръв на команч, тоест на войн, но не и на скандалджия. Самият Дениъл също бе с войнско потекло.

— За какво те бива, момче?

Гняв опари съзнанието на Джъстин. Той се наведе и посегна към куфарчето си.

— Донесъл съм документи за финансовото ми състояние, оценки и други подобни.

Дениъл се засмя и махна с ръка.

— Мислиш ли, че щеше да стигнеш чак дотук, ако предварително не знаех всички цифри, които си ми донесъл в това куфарче? Интересуват ме твоите лични способности. Защо смяташ, че точно на теб трябва да дам назаем парите си?

Джъстин сложи куфарчето на пода.

— Аз си плащам дълговете.

— Нямаше да се задържиш дълго в бранша, ако не ги плащаше.

— И ще спечеля за вас много пари.

Дениъл се засмя така, че сините му очи се насълзиха.

— Аз имам пари, момче.

— Само един глупак не би искал да има повече — тихо промълви Джъстин.

Смехът на Дениъл секна. Той се облегна на стола си и кимна.

— Напълно си прав — натърти Дениъл, след което се усмихна и удари с широката си длан по бюрото. — Напълно си прав. Колко пари ти трябват, за да запълниш тази малка дупка в стената си?

— Триста и петдесет хиляди долара — отвърна Джъстин, без да му мигне окото.

Дениъл бръкна в едно чекмедже и извади оттам бутилка скоч и тесте карти.

— Покер — каза просто той.

Играта им продължи цял час, като и двамата продумваха само за да залагат. Джъстин чуваше кънтящия гонг на стенния часовник, долитащ някъде от вътрешността на огромната къща. По едно време някой почука на вратата. Дениъл му подвикна и повече никой не ги обезпокои. Пушекът от пурата на Джъстин се смесваше с миризмата, на уиски и със сочния аромат на разцъфналите рози на перваза. След като изгуби в играта хиляда и петстотин долара, Дениъл се облегна на стола си.

— Ще ти трябват акционери — подзе той.

— Току-що се отървах от партньора си и не ми трябва друг — отвърна Джъстин и загаси пурата си.

— Акционери, момче — повтори Дениъл и отмести картите настрана. — Щом искаш да правиш пари, първо трябва да ги разпръснеш. Човек, играещ като тебе, би трябвало вече да знае това.

Дениъл вторачи светлосините си очи в очите на Джъстин и се замисли за момент.

— Ще ти дам назаем парите и ще купя десет процента дял. Ти си умен — задръж шестдесет процента и разпръсни останалите. — Той пресуши чашата си, усмихна се и добави: — Ще станеш богат.

— Знам — отвърна Джъстин.

Гръмогласният смях на Дениъл разтресе прозорците.

— Остани за вечеря — избоботи той и стана от стола си.

Джъстин остана за вечеря и забогатя. Той преименува хотела си и го нарече „Команч“, а впоследствие го превърна в един от най-хубавите хотели с казино във Вегас. Купи имущество и на друго място и повтори успеха си. След десет години вече имаше пет преуспяващи хотела с игрални зали и дялове в редица предприятия в цялата страна, а също така и в Европа. През десетте години, изминали от първата им среща в кабинета на Дениъл, Джъстин бе посетил Макгрегърови още десетки пъти, Дениъл и Ана бяха гостували в хотелите му, а със синовете им бе ходил за риба. Но никога не бе срещал дъщерята.

— Умно момиче — от време на време казваше за нея Дениъл. — Ама все не се задържа на едно място. Има нужда от един добър мъж. Трябва да ви запозная.

А Джъстин бе направил всичко възможно, за да се изплъзне от тези зле прикрити своднически усилия. Или поне му се струваше, че бе успял да се изплъзне.

— Стар хитрец — промърмори той и облече ризата си.

Именно Дениъл му бе внушил идеята за това пътуване. Избягай от напрежението, бе настоял той. Няма нищо по-добро от свежия морски въздух и полуголите красавици, за да си отпочине един мъж. И понеже Джъстин наистина се бе преуморил, беше се замислил над това предложение, а когато Дениъл му бе изпратил билетите с молба да му донесе цяла каса скоч, Джъстин падна в заложения от него капан.

Значи, старият хитрец продължаваше да крои плановете си, помисли си весело той. Дениъл е знаел, че Джъстин ще прекара известно време в казиното на кораба, а останалото бе оставил на стечението на обстоятелствата. Той се засмя и започна да закопчава копчетата на ризата си. Как ли щеше да реагира старецът, ако знаеше, че неговият приятел и съдружник в бизнеса се бе боричкал с дъщеря му същия този следобед, с мисълта да преспи с нея? Вбесен, Джъстин прекара длан по косата си. Дъщерята на Дениъл Макгрегър. Мили Боже!

Той извади от дрешника якето си и го закопча със сила. Щеше да му е за урок на стария нечестивец, ако бе прелъстил дъщеря му. Щеше да му е за урок и ако я избягваше през останалата част от пътуването и не му споменеше, че я бе срещнал. Това би вбесило шотландеца. Джъстин погледна отражението си в огледалото — един мургав строен мъж, облечен в черно и бяло.

— Трябва да си напълно луд да си мислиш, че можеш да издържиш на разстояние от нея — промърмори той.

Когато Джъстин влезе в казиното, Серина стоеше до малкия черно-бял монитор и разговаряше с русия мъж, в когото той разпозна началника й. Тя се засмя на нещо, казано от него, след което поклати глава. Джъстин присви очи, когато Дейл я погали с пръст по бузата. Беше му познато това усещане на нежност и хлад. Дейл се усмихна, след което оправи папийонката й и тихо й каза нещо. Макар и да съзнаваше, че чувството, което изпитваше, бе обикновена ревност, Джъстин трудно успяваше да го контролира. За няколко дни Серина го бе накарала да изпита желание, ярост и ревност — емоции, които обикновено успяваше да овладее. Мислено прокле баща й и се запъти към нея.

— Тази вечер не раздаваш ли карти, Серина?

Той забеляза напрежението, появило се в раменете й, преди тя да се обърне.

— Току-що ми свърши почивката — отвърна Серина и си помисли, че би трябвало да предвиди, че двадесет и четири часовата почивка нямаше да продължи дълго. — Не те видях тук миналата вечер и си помислих, че може да си паднал през борда.

Дейл затаи дъх, Серина се обърна към него.

— Дейл, това е Джъстин Блейд. Когато не се поддадох на чара му на плажа в Насау, той ме хвърли във водата.

— Ясно — каза Дейл и протегна ръката си. — Никога не съм опитвал подобна тактика. Успя ли?

— Млъкни, Дейл — шеговито вметна Серина.

— Моля да я извините — обърна се Дейл към Джъстин. — Морският живот прави някои от нас груби. Харесва ли ви пътешествието, господин Блейд?

— Да — отвърна Джъстин и погледна Серина. — Засега е страхотно преживяване.

— Моля да ме извините — намеси се в разговора Серина с пресилено любезен тон. — Трябва да сменя Тони.

Тя се обърна и се запъти към маса номер пет. Челюстта я болеше от силно стиснатите зъби, затова се помъчи да отпусне мускулите си. Усмихна се на тримата играчи, седнали на масата, ала усмивката й замръзна, когато Джъстин зае свободното четвърто място.

— Добър вечер. Нова колода карти.

Серина счупи печатите и разбърка картите, като старателно пренебрегваше спокойния настойчив поглед на Джъстин. Той сложи пред себе си жетони за около двеста долара, след което запали пура. Серина реши да направи всичко възможно, за да се отърве от него.

Когато дойде време тя да се премества на друга маса, Джъстин буквално я вбеси, като смени масата заедно с нея. Серина отново се зарече да се отърве от него.

През следващите двадесет минути тя почти не забелязваше останалите играчи. Виждаше само бездънните зелени очи на Джъстин и играещата му ръка. Въпреки че бе решила да го надиграе, Серина забеляза, че жетоните му постепенно се умножаваха.

Студентът, седнал в другия край на масата, радостно възкликна.

Серина погледна към него и видя, че се усмихваше.

— Спечелих три долара! — обяви той на всеослушание, хванал като трофей три светло сини жетона.

Серина разбра, че е пиян.

— А сега — продължи той, като удряше с трите жетона по масата и потриваше ръце, — съм готов на истински хазарт.

Серина се засмя и посегна към картите. Погледът й случайно се срещна с погледа на Джъстин. Очите му се смееха — това бе първото изражение в тях от часове насам, което я накара да омекне. За миг й се прииска да протегне ръка и да го докосне, да погали гъстата мека коса, ограждаща красивото му лице. Как можа една обикновена искрица смях в очите му изведнъж да го направи толкова важен за нея?

Студентът вдигна халбата си с бира.

— Късметът е на моя страна.

— Как ли пък не — сухо подметка приятелката му.

Тази словесна престрелка между двамата проясни мислите на Серина. Тя вдигна глава и посегна към картите. Една усмивка нямаше да я накара да забрави, че беше тук, за да го победи.

Приятелката на студента сложи на масата допълнителен жетон. Играта продължи. Късметът беше на страната на Джъстин.

Във въздуха се стелеше дим, прекалено гъст, за да може охладителната система да го разсее напълно. На Серина не й беше нужно да поглежда часовника си, за да разбере, че бе стояла права в продължение на почти десет часа подред. Грохотът на монетните автомати постепенно започна да заглъхва, което бе първият признак, че късната смяна приближаваше към своя край. Двойката в другия край на масата с уморен вид започна да обсъжда престоя си в Пуерто Рико през следващия ден. Преди да напуснат залата, те осребриха жетони за пет долара.

Серина се огледа. Всички маси, с изключение на три, бяха празни. На нейната оставаха само двама играчи. — Джъстин и една жена, която според нея беше онази госпожа Диуолтър, привлякла вниманието на Джак и Роб. Червенокосата дама проявяваше много по-голям интерес към Джъстин, отколкото към картите си. Раздразнена, Серина реши, че диамантът на ръката й бе вулгарен и едва се сдържа да не се усмихне, когато жената загуби.

— Явно в тази игра не ми върви — забеляза червенокосата.

Тя се наведе към Джъстин и откри на взора му огромния си бюст, зле прикрит от силно изрязаното деколте на роклята й.

— Вие сте изключително голям късметлия. По някаква собствена система ли играете?

Пръстът й се плъзна надолу по ръкава на Джъстин и тя се усмихна. Серина си помисли, че много й се иска да натика носа й в зеленото сукно, покриващо масата. Тази неприкрита тактика развесели Джъстин. Погледът му се плъзна от деколтето й нагоре към лицето.

— Не — отвърна той.

— Вероятно имате някаква тайна — тихо каза тя. — Ще ми бъде приятно да я чуя… На по едно питие.

— Никога не пия, докато играя — отвърна Джъстин и издиша дима от пурата си, който се плъзна по рамото й. — Едното пречи на другото.

— Ще залагате ли? — попита Серина с известна острота в гласа си.

— Мисля, че за тази вечер картите ми стигат — отговори жената. Тя стана, като докосна с бедрото си бедрото на Джъстин, и сложи в портмонето си жетони за сто долара.

Серина почувства известно задоволство от мисълта, че червенокосата бе започнала с четиристотин.

— Ще бъда в салона — подхвърли тя на Джъстин и му отправи още една усмивка, след което се обърна и се запъти към изхода.

— Пожелавам ви по-добър късмет следващия път — не се сдържа Серина.

Тя се обърна към Джъстин и видя, че той й се усмихва.

— Ще ми осребриш ли жетоните?

— Разбира се.

За да отиде при онази, червенокосата с пищния бюст, ядосано си помисли Серина. Тя бързо събра жетоните и започна да ги брои. Наброи седемстотин и петдесет долара и се ядоса още повече.

— Дейл е зает. Лично ще се погрижа за това.

Джъстин наблюдаваше нейната отдалечаваща се фигура и се мъчеше да си представи баща й. Не му беше лесно. Серина се върна с пачка банкноти. Тя бързо преброи парите и му ги подаде през масата.

— Тази вечер ти донесе печалба — каза тя и посегна към картите.

Джъстин я хвана за китката на ръката.

— Още една игра? — попита той, усетил ускоряването на пулса й под пръстите си.

— Вече се осребри — напомни му Серина и се опита да се отскубне.

Джъстин стисна още по-силно ръката й.

— Залагането ще бъде по-различно. Само между теб и мен.

— Извинявай, но е в нарушение на правилника да се играят странични игри с пътниците. А сега те моля да ме извиниш, защото трябва да приключа с тази маса.

— Ще играем без пари — поясни Джъстин.

Той забеляза, че очите й ядосано се свиват и се усмихна.

— Ако спечеля, ще се разходим по палубата — допълни спокойно.

— Не ме интересува.

— Да не би да те е страх да играем един срещу друг, Серина? — тихо попита Джъстин. Ръката й, с която се опитваше да махне неговата от китката си, замръзна на място. — Ти все пак имаш служебно предимство.

— Ако спечеля аз — започна тя и внимателно освободи китката си от ръката му, — ще стоиш настрана от мен до края на пътуването.

Той се замисли. В края на краищата, нейното предложение бе много по-разумно от предприетата от него тактика. Допуши пурата си и загаси остатъка от нея. Нямаше да му е за пръв път да се остави на картите да определят съдбата му.

— Съгласен съм — каза тихо.

Играта започна. По едно време Джъстин погледна Серина и забеляза, че тя изглеждаше прекалено доволна от картите, които държеше в ръцете си. Вероятно разполагаше със силни карти. Без да сваля поглед от нея, той посегна към нова карта.

— По дяволите! — извика ядосано Серина и хвърли четворката каро. — Кълна се, Джъстин, че един ден ще те бия.

— Няма — отвърна той, стана и пъхна ръце в джобовете си. — Защото се опитваш да биеш мен, а не картите. Ще те чакам навън.

Дейл погледна към залата и видя най-добрия си раздавач на карти да се плези зад гърба на един от пътниците.

Облегнал се на стената, Джъстин наблюдаваше Серина през стъклените врати на казиното. Стори му се, че дори в движенията й виждаше раздразнение и ярост. Самият той се чувстваше по същия начин. Припомни си, че бе оставил нещата в ръцете на случайността и сви рамене. Можеше да изгуби облога със същия успех, с който го бе спечелил.

В джоба си напипа жетон за двадесет и пет долара. Можеше да се каже, че страхотно му бе провървяло. Ала, погледнато от друга страна, сигурно щеше да бъде по-добре да изгуби този последен облог. Ако продължаваше да се вижда със Серина, животът му нямаше да бъде безпроблемен.

Вероятно би преодолял успешно усещането, че Дениъл Макгрегър непрекъснато наднича през рамото му, ако съумееше да убеди самия себе си, че преспи ли със Серина, ще смогне да се отърве от нея. Но тази вероятност беше твърде малка. Серина беше първата жена в живота му, която постепенно се превръщаше в неразделна част от мислите му.

А какво ли щеше да каже самата тя, чудеше се Джъстин, ако й разкриеше, че собственият й баща стоеше в основата на сценария и го прилагаше от крепостта си в Хайанис Порт? В ъгълчетата на устата му се появи усмивка. Вероятно щеше буквално да одере стареца жив и да го обеси с главата надолу. При вида на Серина, която се беше запътила към вратата, Джъстин реши да запази тази бомба за някой друг ден.

— Предполагам, че имаш право да се усмихваш — студено каза тя и затвори вратата след себе си. — Потръгнало ти е на победи.

Джъстин я взе за ръката и с неочаквано учтив жест целуна пръстите й.

— Смятам тази поредица победи да продължи още дълго време. Ти си наистина много красива, Серина.

Тя го погледна объркано.

— Главно когато съм ядосана — уточни тихо, като се стараеше да не се поддаде на комплиментите му.

Джъстин преобърна ръката й и я целуна по дланта, без да сваля очи от нея.

— Наистина си много красива.

— Не се опитвай да ме разнежиш с любезностите си — отвърна Серина и подсъзнателно преплете пръстите си с неговите. — Няма нищо хубаво в теб.

— Няма — съгласи се той. — Да излезем на чист въздух.

— Съгласих се единствено и само на една разходка.

Те тръгнаха нагоре по стълбите.

— И луната се вижда почти цялата — продължи Джъстин. — Как беше тази вечер?

Той отвори вратата и топлият и чист морски вятър удари в лицата им.

— В казиното ли? Ами, по-добре от обикновено. Работим на загуба от пролетта.

— Има прекалено много дребни жетони, които намаляват възможностите за печалба — забеляза Джъстин и я обхвана за кръста с една ръка.

Тя вдигна поглед към лицето му.

— Ще изкарвате повече, ако някои от вашите раздавачи действат по-твърдо — добави той.

— Трудно е да останеш твърд, когато работиш шестдесет часа в седмицата за жълти стотинки — оплака се Серина. — Затова текучеството е голямо. Повечето от тях минават през шестседмичен курс на обучение, издигат се в йерархията от касиери до крупиета, след което повечето не се задържат за по-дълго от няколко пътувания, защото разбират, че това не е плаващата ваканция, която са си мислили, че ще бъде.

Без да осъзнава какво прави, тя обхвана Джъстин през кръста, а той се опита да върви в крачка с нея.

— Това е любимата ми част — прошепна Серина.

— Кое по-точно?

— Късно нощем, когато на кораба е тихо. Не се чува нищо друго, освен шума на вълните. Ако имах страничен люк в каютата си, щях да го държа отворен през цялата нощ.

— Наистина ли нямаш страничен люк? — учуди се Джъстин. Ръката му се плъзна нагоре-надолу по гърба й.

— Само пътниците и морските офицери имат външни каюти — отвърна тя и въздъхна, като изпъна гръб под приятното галене на ръката му, успокояващо уморените й мускули. — Независимо от всичко, не бих сменила изминалото време от годината, с каквото и да е друго. Сякаш открих второ семейство на кораба.

— Семейството ти е важно за теб, нали? — попита той, като си мислеше за Дениъл.

— Разбира се.

Въпросът й се стори странен. Серина извърна глава и го погледна. Джъстин на свой ред обърна лицето си към нейното, при което движение устните й неволно докоснаха брадичката му.

— Не прави това — промълви тя.

— Кое? — прошепна той.

— Много добре знаеш кое — отвърна Серина, отмести се от него и се насочи към парапета. — Моето семейство винаги е заемало най-основното място в живота ми. Верността понякога се превръща в нещо много жестоко, ала е необходима на всеки един от нас. А ти как смяташ?

Тя изглеждаше много съблазнителна — извивките на тялото й бяха скрити и едновременно с това подчертани от мъжкото сако, а прибраната й преди коса беше разпиляна от вятъра. Беше повдигнала главата си така, че лунната светлина придаваше на кожата на лицето й мраморен оттенък.

— Моето семейство… — започна Джъстин, като се опитваше да не изпусне нишката на разговора, и застана пред нея. — Имам една сестра, която се казва Даяна и е с десет години по-малка от мен. Никога не сме били близки.

— Ами родителите ти?

— Те починаха, когато бях на шестнадесет години. Даяна замина да живее при леля ни. Мисля, че не съм я виждал от почти двадесет години насам.

Съчувствието, появило се у Серина, моментално се изпари.

— Но това е срамота! — възкликна тя.

— Леля ми никога не е одобрявала професията ми — сухо поясни Джъстин. Макар че никога не попита за произхода на парите за издръжката на Даяна, мислено допълни той. — За Даяна беше по-добре да не се намесвам в живота й.

— Какво право има леля ти да одобрява или не твоята професия? Та тя е твоя сестра!

— Леля ми твърдо смята, че хазартните игри са работа на дявола. Тя е представител на френската част от семейството.

Серина поклати глава.

— Ти какъв си, в края на краищата?

— Блейд — отвърна Джъстин и я погледна в очите. — Команч.

Лицето му се намираше по-близко до нейното, отколкото бе успяла да осъзнае. Тя преглътна. Наистина ли бе прозвучала заплаха в тези две думи или само така й се беше сторило?

— Трябваше да се досетя — успя да промълви Серина. — Предполагам, че очите ти са ме подвели.

— Баща ми бе почти с изцяло ирландска кръв, а майка ми бе от потеклото на войн команч и френска заселничка.

Той развърза папийонката й, като продължаваше да я гледа в очите. Тя отново преглътна, ала не се помръдна.

— Според легендата, един от предците ми видял златокоса жена край един поток. Имала кошница с дрехи за пране и пеела, докато прала дрехите. Той бил жесток войн, убил много представители на нейния народ, докато защитавал своята земя. Когато я видял обаче, пожелал да я притежава. — С тези думи Джъстин започна да разкопчава копчетата на блузата й едно по едно. — И затова я взел — добави той.

— Това е варварско — понечи да каже Серина. Гърлото й внезапно пресъхна. — Отвлякъл я, откраднал я от семейството й…

— Няколко дни по-късно тя забила нож в рамото му и се опитала да избяга. — Тихо продължи разказа си Джъстин. — Но когато зърнала неговата кръв по ръцете си, не избягала. Останала да се грижи за него. Дарила го със зеленооки синове и дъщери.

— Явно й е била нужна много повече смелост да остане, отколкото да използва ножа.

Джъстин се усмихна. Беше доловил треперенето на гласа й и бе забелязал твърдостта в очите й.

— Дал й име, което в превод означавало „златна награда“, и никога не взел друга жена. Оттогава това се превърнало в традиция — когато някой от нас види златокоса жена и я пожелае — взима я.

Устните му се сляха с нейните и събудиха задремалата в нея страст. Той зарови ръце в косата й, започна да маха една по една фибите, които биваха подхващани от вятъра и политаха надолу към вълните. Серина се вкопчи в раменете му от страх, че може да ги последва в тъмната морска бездна. Сигурно такова чувство на безпомощност изпитва падащият отвисоко надолу към неизвестността.

Тя изстена и се хвана още по-силно за него, сякаш Джъстин беше спасителната й нишка в морето. Забравил за миниатюрния й ръст, той я взе в ръцете си, загърбил едновременно нежността и благоразумието. Никой мъж никога не бе посмявал да я докосва по този начин. Вероятно поради тази причина Серина му позволи да го направи. Джъстин не питаше, не използваше изтъркани думи, за да я прелъсти. Това бе сила, която ги поглъщаше и двамата — един инстинкт, който бе прекалено стар и прекалено първичен, за да бъде пренебрегнат.

Тялото й жадуваше за ласките му. Дивите, безмилостни целувки, парещи шията й, още по-силно разпалваха нейното желание. Топлият морски вятър се превърна в пламъци, подклаждащи бушуващия в нея огън. Тя вдишваше влажния въздух и усещаше как той се превръща в огнена стихия.

Ръката му се плъзна под блузата й нагоре по голия й гръб. Допирът накара краката й да омекнат. Серина се задъхваше и същевременно усещаше как невероятно удоволствие преминава през цялото й тяло.

— Не — промълви тя. — Недей. — Гласът й бе тих и немощен.

Ала Джъстин притисна устните си към нейните и заглуши слабия й протест. Серина изпитваше прекалено силна жажда, за да се вслуша в предупреждението, проблеснало в съзнанието й. Не знаеше дали пръстите му притежаваха някаква магическа сила, но в този момент им бе подвластна изцяло. Готова бе да му даде всичко, за което би я помолил, стига никога да не престанеше да я докосва. Тя зарови пръсти в косата му и го притегли по-близо до себе си, без да усеща влагата.

Когато най-накрая устните й бяха свободни, Серина нямаше повече сили за нищо друго, освен да прошепне името му. Тя не усещаше влагата върху лицето си. Всичките й сетива бяха насочени към това, което неговите ръце и устни можеха да й дадат. Притисна се към него, омаломощена от желание, а той погали косата й.

— Ще се измокрим — прошепна Джъстин, докосна с устни влажната й коса и вдиша нейния аромат. — Да влезем вътре.

— Какво? Нима вали? — сепна се Серина и отвори очи. Видя тънката завеса дъжд, хладната вода я ободри и тя поклати глава. Почувства се така, сякаш се бе унесла в сън и я бяха събудили с шамар. — Аз… — подзе Серина, отстъпи на разстояние от него и прокара ръка по кожата си. — Аз…

— Трябва да се наспиш — каза твърдо Джъстин.

Той осъзна, че бе стигнал прекалено далече в желанието си да я притежава.

— Да — кимна тя. После почувства дъждовните капки върху голата си кожа и се сгуши в сакото си. — Наистина е късно — промълви. С все още замъглен и объркан поглед обхвана палубата. — Вали — повтори Серина.

Във внезапната й уязвимост имаше нещо, което накара Джъстин да я пожелае още по-силно, отколкото преди, и същевременно го накара да осъзнае, че е невъзможно да я има. Той пъхна ръце в джобовете си и ги сви в юмруци. По дяволите, Дениъл Макгрегър, помисли ядосано. Шотландецът му бе поставил много хитър капан с отлична стръв. Ако сега я направеше своя, със сигурност щеше да развали отношенията си с човека, когото почти бе обикнал. Ако пък не го направеше, щеше да продължи да я желае. Ако изчакаше… Ами, това наистина бе рискован ход.

— Лека нощ, Серина.

За миг тя го изгледа нерешително, като отчаяно се мъчеше да си възвърне здравия разум и същевременно искаше да се хвърли обратно в прегръдките му и да бъде погълната от безумието. Вдиша дълбоко и се сгуши още по-силно в сакото си.

— Лека нощ — отвърна Серина, обърна се и закрачи бързо, защото знаеше, че само един миг бе достатъчен, за да промени решението си.