Нора Робъртс
В пламъка на страстта (9)

Девета глава

През следващата седмица Серина се потопи в живота на „Команч“. Това бе първата смела инвестиция, избрана не от баща й, и беше готова да се посвети изцяло на нея. Нямаше нищо против любопитните погледи и подмятанията зад гърба й, докато разглеждаше помещенията или изучаваше папките и документите. Очакваше всичко това. Прекарваше дните в оглеждане на хотела от горе до долу, вечерите в казиното или в офиса си като управител. Нощем бе сама в апартамента на Джъстин.

През тази седмица откри две неща. „Команч“ бе изкусно управлявана организация, която се грижеше за хора, имащи пари за харчене. Предоставяше на клиентите си най-доброто — за съответната цена. И второ, отсъствието на Джъстин бе добре дошло.

Нямаше време да мисли, защото имаше прекалено много работа. Само нощем, когато се почувстваше самотна, тя осъзнаваше колко много зависеше от него. От гласа, допира, присъствието му. Но когато бе сама, можеше да докаже на себе си и на персонала, че бе достатъчно компетентна и сериозна да ръководи хотела. Изобщо, справяше се добре.

Имаше полза от произхода й. През годините беше научила как се управляват добри хотели и знаеше от какво има нужда клиентът от пристигането до заминаването си. Времето, прекарано на „Селебрейшън“, й бе дало и други перспективи. Знаеше проблемите на персонала — от умората и отегчението до заплатата. Още първия ден бе спечелила на своя страна Неро и Кейт. На втория се сприятели с главния готвач, нощния управител и домакинката. Смяташе всичко това за голяма победа.

Седнала зад подреденото орехово бюро в офиса си, Серина прегледа седмичния график на крупиетата. Точно пред нея бе двойното огледало, през което наблюдаваше казиното. Харесваше й да е изолирана и същевременно да участва в дейността. Тъй като денят току-що бе започнал според стандартите на казината, тя възнамеряваше да продължи канцеларската си работа още два часа. Знаеше, че ако имаха нужда от нея, звънецът на бюрото й щеше да звънне, а лампичка щеше да й покаже къде я викат. После щеше да слезе в залата. Ако бъдеше заета, докато умората не надделее, нямаше да се изкуши да се обади на Джъстин във Вегас.

Той се нуждаеше от свобода. Не даваше прибързани обещания и не ги очакваше. Знаеше, че ако иска да спечели, не трябва да забравя това. Ако беше търпелива, може би щеше да настъпи времето, когато щеше да я обича. Засмя се и обърна глава. Никога нямаше да се чувства просто „добре“, ако го обичаше. Нито пък го искаше.

Серина разтри тила си и се намръщи на графика. Можеше да се направи не толкова сложен, помисли си, ако назначаха още едно крупие за заместник. Така работното време щеше да стане по-гъвкаво и…

— Да, влезте. — Без да вдигне глава, тя продължи да се взира в листа. Ако имаше заместник за по-малко натоварените часове, можеше да промени смените. Изведнъж на бюрото пред нея се появи букет от виолетки.

— Мислех, че ще ти привлека вниманието.

Пулсът й се учести и Серина вдигна глава.

— Джъстин! — Скочи от стола и се хвърли в обятията му неочаквано.

Когато я целуна, той осъзна, че за първи път виждаше такава спонтанна, невъздържана радост на лицето й. И то предназначена за него. Умората от дългия полет и напрежението от изтеклата седмица веднага го напускаха.

— Какво толкова има в една жена — попита Джъстин, — че е толкова приятно да я прегръщаш?

Тя се усмихна и отметна глава назад. Забеляза, че бе загрижен.

— Изглеждаш уморен. — Погали бръчките му около устата, за да ги изглади. — Никога преди не си изглеждал така. Много трудно ли беше?

— Имал съм и по-приятни седмици.

Притегли я към себе си. Искаше да усети плътта и аромата й. По-късно, помисли си, щеше да й каже за прилежно напечатаната бележка, която бе получил. Още една заплаха, без подробности или причина. Просто обещание, че не се бе свършило.

— Направих, каквото ме помоли — прибави той и я прегърна.

— Ммм. Какво?

— Бях нещастен без теб.

Серина не се засмя, както предполагаше Джъстин, а само го хвана по-здраво през врата и го целуна през сълзи.

— Не се обади. Чаках те — прошепна тя. Уплашена от собствените си думи, Серина се отдръпна от него, като преглътна сълзите си, и поклати глава. — Не исках да кажа това. Знам, че си бил зает. — Повдигна ръце, после ги отпусна безпомощно. — Аз също имах много работа. Хиляди неща… — Обърна се и посочи листата на бюрото си. — Не сме деца и сме свободни да правим каквото искаме. Последното нещо, което ни е необходимо, е да си слагаме вериги.

— Говориш несвързано, когато си нервна — забеляза той.

Тя се обърна и го погледна с разярен поглед.

— Не ми се подигравай!

— Странно, че трябваше да ми липсва този убийствен поглед — отвърна Джъстин и се приближи към нея. Обгърна с ръце лицето й, погали я нежно и я погледна. Серина усети, че гневът я напуска и се почувства слаба и трепереща. — Серина — въздъхна той и я целуна.

Нежната целувка бързо се превърна в необуздана. Желанието му изпълни и нея, когато устните им се прилепиха и после разделиха, за да достигнат до по-големи удоволствия. Желанията от отминалата седмица се увеличиха и те се превърнаха в двойка горещи, ненаситни, търсещи устни. Ръцете им непрестанно се преплитаха. Едва поемайки си въздух, Джъстин я притисна към себе си. Нито една жена, помисли си със замъглено съзнание, не го бе карала да страда така.

— Господи, желая те, Серина. Искам те толкова силно, че не мога да мисля за нищо друго.

Тя опря буза в неговата, ала някакво движение зад огледалото привлече погледа й.

— Това е глупаво — призна Серина, — но се чувствам… Разголена. — С притеснен смях тя се отдръпна от него, ала от погледа му сърцето й се разтуптя отново. — Защо не затвориш ламперията — прошепна — и не ме любиш?

От гърдите й се изтръгна стон, когато някой почука на вратата. С дълга въздишка Джъстин я отдели от себе си и я докосна за раменете.

— Забравих. Донесъл съм ти подарък.

— Кажи им да си вървят — предложи Серина. — И ми го дай после. — Тя го хвана за ръцете. — След много време.

Отново се почука.

— Хайде, Джъстин, десетте минути изтекоха.

— Кейн? — Джъстин видя изненадата и удоволствието, които преминаха през лицето на Серина. — Кейн!

Той я целуна по носа и отдръпна ръцете си от нейните.

— Защо не идеш да ги посрещнеш?

Тя се отправи към вратата и я открехна.

— Кейн! Алън! — Серина се засмя и се хвърли в обятията им. — Какво правите тук? — попита тя и ги целуна. — Няма ли щатското и федералното правителство да се разпаднат?

— Дори държавните служители от време на време се нуждаят от почивка — отговори Кейн и я хвана за ръката.

Почти не се беше променил, помисли си Серина. Въпреки че и двамата й братя бяха наследили ръста на баща им, Кейн бе висок и строен. Дори прекалено слаб, каза си тя със сестринска загриженост. И все пак беше привлекателен, с гладка кожа, изпъкнали скули и мъжествена усмивка. Очите му бяха тъмни като нейните. Косата му падаше непокорно на лицето. Беше руса, с червеникави оттенъци. Докато го наблюдаваше, разбра защо имаше такъв успех с жените, а не само като адвокат.

— Хмм. Не изглежда толкова зле, нали Алън?

С повдигнати вежди, Серина се обърна към по-големия си брат.

— Да — отговори той и я дари с лека, сериозна усмивка, която така добре подхождаше на замисления му вид.

Приличаше повече на Хийтклиф, отколкото на щатски сенатор.

— Въпреки че е малко слабичка. — Взе брадичката й в ръце и обърна главата й на ляво и на дясно. — Хубаво момиче — заключи, сполучливо имитирайки гърления говор на баща им.

— Може би все пак трябваше да се ожениш за Арлин Джадсън — вметна тя сладко. После реши да не е толкова отмъстителна и прегърна братята си. — Как се радвам да ви видя!

Джъстин приседна на бюрото й и ги погледна. Серина изглеждаше много дребна между двамата високи мъже. Едва сега забеляза приликата между нея и Кейн — формата на устата, носът, очите. Алън изглеждаше като Ана, но бе по-едър и груб. И все пак и тримата носеха отпечатъка на Дениъл. Сега това бе толкова очевидно, че той се запита как не беше разбрал още първия път, когато я видя.

Може би защото ги познаваше като семейство, а Серина бе сестрата. Сети се за Даяна и му стана мъчно. Беше направил всичко възможно тогава, напомни си Джъстин. И все пак не знаеше дали щеше да има онази част от сърцето на Серина, която принадлежеше на семейството й.

— Колко време ще останете? — попита тя и ги покани в офиса.

— Само за уикенда — отговори й Алън, докато Кейн оглеждаше внимателно офиса й. — Значи все пак си намери партньор — обърна се той към Джъстин. — Малко сме изненадани, след като толкова пъти си отказвал на татко.

— Бях по-убедителна — отвърна просто Серина.

Кейн хвърли поглед на Джъстин и не го попита нищо само защото вече знаеше отговорите. В него се четеше неуловимо, ала пределно ясно предупреждение.

— Все още не сте ми казали какво ви води насам… — Тя се приближи до Джъстин, докато Кейн седна на един стол, а Алън се премести до двойното огледало.

— Чухме за бомбената заплаха във Вегас — отговори й Алън. — Обадих се на Джъстин. Той предположи, че ще се зарадваш да ни видиш. И — обърна се Алън и ги дари с една от редките си усмивки — с Кейн решихме, че ако дойдем, можем да отвлечем вниманието на татко за малко.

— Последния път, когато говорих с него — обади се Кейн, — намекна, че може да прекара няколко седмици на плажа.

Серина издаде звук, който бе нещо средно между въздишка и смях.

— Предполагам, сте чули за последната му малка интрига.

— Струва ми се, че се е увенчала с успех — вметна Алън, като забеляза как Джъстин постави ръка на тила й.

— Изкуших се да скъсам повече от две-три пури — промълви тя и погледна мигащата лампичка на бюрото си. — Шеста маса. Не. — Хвана Джъстин за рамото, когато той се изправи. — Аз ще се погрижа. Защо вие тримата не се качите горе и не си починете? Аз ще дойда веднага, след като се уверя, че долу всичко е наред.

— Неетично ли ще бъде да залагам тук, като се има предвид, че половината е твоя собственост? — запита се Кейн на глас.

— Не, ако играеш лошо, както обикновено — отговори Серина и излезе.

Кейн въздъхна и протегна дългите си крака.

— И това само защото я оставях да ме бие на покер.

— Оставял си я, друг път — засмя се Алън. — Та тя те скъсваше от бой. Не каза много по телефона, Джъстин — продължи той, като обърна гръб на двойното огледало. — Можеш ли да ни обясниш какво се случи във Вегас?

Джъстин потрепна и извади цигара от джоба си.

— Бомбата бе саморъчно направена и много малка. Поставена под една маса. ФБР преглежда списъка на напусналите служители, редовни клиенти, загубили големи суми, и известни изнудвачи. Нямам им голяма вяра. Имаше няколко заплашителни обаждания, но не могат да ги проследят, а аз не разпознах гласа. Няма за какво да се хванат. — Той запали цигарата си и погледът му премина през рамото на Алън към Серина, която говореше с един клиент. — Невъзможно е да се знаят всички, загубили суми в някое от казината ми, дори това да е причината за бомбата.

— Смяташ ли, че може да е? — попита Кейн и проследи погледа на Джъстин към сестра му.

— Само предчувствие — отвърна той й се изправи неспокойно. — Преди два дена е имало заплаха, нищо особено, просто предупреждение, че ще последва нещо друго.

— Без да се уточнява кога, как и защо? — попита Кейн.

— Да — усмихна се Джъстин мрачно. — Разбира се, мога да затворя всичките си хотели и да го чакам. — Дръпна си дълбоко от цигарата. — Проклет да бъда, ако го направя. — Насили се да успокои гнева си. Дебнеха го. Беше сигурен в това, все едно виждаше сянката зад себе си. — Искам Серина да се върне вкъщи, докато всичко това отмине — каза бързо. — Вие двамата би трябвало да успеете да я убедите.

Кейн се засмя вместо отговор. Алън погледна Джъстин.

— Ще си тръгне — отвърна той, — ако ти отидеш с нея.

— По дяволите, Алън, няма да се скрия в някоя удобна дупка, докато някой си играе с живота ми.

— А защо мислиш, че Серина ще го направи? — попита той.

— Тя притежава половината от един от петте ми хотела — отговори Джъстин. — Ако нещо се случи с този, застраховката покрива загубите й. — Отново погледна към стъклото. — Заложил съм нещо повече от пари.

— Ако мислиш, че това не се отнася и за Рина, значи си глупак — отговори Алън.

Джъстин се обърна към него и даде воля на насъбралия се през последната седмица гняв.

— Слушай, имам лошо предчувствие. Някой ме дебне, а тя е прекалено близо. Искам да си отиде, да е в безопасност. Някъде, където нищо няма да й се случи. Мисля, че разбираш това. За бога, нали е твоя сестра!

— А какво означава тя за теб? — попита Кейн меко.

Бесен, Джъстин се обърна към него с треперещи устни. Погледна го в тъмните очи, който толкова приличаха на тези на Серина.

— Всичко — въздъхна и се обърна отново към стъклото. — По дяволите, тя е всичко за мен.

— Добре, свършихме работа — заяви Серина, като влезе в офиса. — Аз просто… — Спря, когато усети надвисналото като буреносен облак напрежение. Бавно погледна мъжете един по един, после се приближи до Джъстин. — Какво има?

— Нищо. — Той се насили да остане спокоен, изтръска цигарата си и хвана ръката й. — Вечеря ли?

— Не, но…

Джъстин нарочно погледна през нея към Алън и Кейн.

— Ще поръчаме нещо горе, освен ако не предпочиташ да хапнем в ресторанта.

— Всъщност, смятам да опитам късмета си навън — промълви Кейн и се изправи небрежно. — Алън ще ме предпазва да не профукам месечната си заплата. Да ме посъветваш нещо, Рина?

— Залагай по-малко — отвърна и се смръщи.

— О, значи ми нямаш вяра — измънка той и я дръпна за ухото. — Ще се видим утре.

— В късния следобед — подчерта Алън и й отвори вратата. — Няма да мога да го отлепя от масата преди три.

Серина почака да излязат, преди да се обърне към Джъстин.

— Какво има?

— Уморен съм — отвърна той и я хвана за ръката. — Да се качим горе.

— Джъстин, не съм сляпа! — Поведе я бързо през офиса си към асансьора. — Когато влязох, почувствах, че нещо ще експлодира. Ядосан ли си на Алън и Кейн?

— Не, не те засяга.

Студеният, категоричен отговор я накара да вземе отбранителна позиция.

— Джъстин, нямам намерение да се бъркам в личните ти работи, ала след като се отнася за братята ми, мисля, че имам право на обяснение.

Той усети болката и гнева й. Искаше и двамата да се успокоят, да я вземе в обятията си и да спре въпросите й по начин, който щеше да подобри настроението му и да го освободи от напрежението. Но когато вратите на асансьора се отвориха, Джъстин се насили да разсъждава спокойно. Можеше да използва болката и гнева й за свои цели.

— Просто не те засяга — повтори нехайно. — Защо не поръчаш да ни донесат нещо в стаята? Искам да си взема един душ.

Без да изчака отговора й, той се втурна напред.

Прекалено слисана от тона му, за да отговори, тя само погледна след него. Какво се бе променило след бурното им, радостно посрещане? Защо се отнасяше с нея като с непозната? Или дори по-лошо — като платена любовница, която можеше да използва или да захвърли, когато му скимне. Застанала в средата на стаята, Серина се опита да се ядоса, ала почувства само мъка. Бе наясно с риска, който поемаше. Изглежда щеше да загуби играта.

Не. Сви юмруци и поклати глава. Нямаше толкова лесно да я отхвърлят. Нека да се изкъпе и нахрани, реши тя. След това щеше да му обясни точно какво очаква… Спокойно, каза си, докато се приближаваше до телефона. Ще бъде абсолютно спокойна. Натисна силно бутона за обслужването по стаите.

— Обажда се госпожица Макгрегър. Бих желала пържола и салата.

— Разбира се, госпожице Макгрегър. Как искате пържолата?

— Изгоряла — измърмори.

— Моля?

Направи усилие, за да остане спокойна.

— За господин Блейд е — обясни Серина. — Сигурна съм, че знаете как я обича.

— Разбира се, госпожице Макгрегър. Ще изпратя вечерята веднага.

— Благодаря.

Всички подскачат за Джъстин Блейд, помисли си разсеяно, докато затваряше телефона. Приближи се до бара и си наля едно голямо силно питие.

Когато Джъстин излезе от спалнята, тя седеше на дивана, а сервитьора подреждаше храната му на масата. Джъстин носеше само хавлия, която се отвори на гърдите му, когато пъхна ръце в джобовете й.

— Ти няма ли да ядеш? — попита и посочи към единичните прибори.

— Не — отпи от напитката си Серина. — Ти започвай. — Отвори портмонето си и даде бакшиш на сервитьора. — Благодаря.

— И аз благодаря, госпожице Макгрегър. Добър апетит, господин Блейд.

Когато вратата се затвори, той седна.

— Мислех, че не си вечеряла.

— Не съм гладна — отговори тя.

Джъстин сви рамене и разбърка салатата си, без да я опита.

— Очевидно не е имало големи проблеми, докато отсъствах.

— Нищо, с което да не мога да се справя. Въпреки че имам някои предложения, мисля, че хотелът и казиното работят много добре.

— Направи добра инвестиция — забеляза той и отряза парче от месото.

— И така можеш да го приемеш.

Серина подпря ръка на облегалката на дивана. Мънистата на роклята и проблясваха на приглушената светлина. Когато я погледна, на Джъстин му се прииска да я свали, а също и тънкото й, черно копринено бельо, да се изгуби в нея отново, да докосне меката бяла плът и златистата й коса. Бодна парче месо с вилицата.

— Хотелът функционираше много добре през последната година — продължи той. — Не е необходимо и двамата да му отделяме по двайсет и четири часа на ден. — Вече напълно заситен, Джъстин си наля кафе. — Може би ще искаш да си прескочиш до вкъщи.

Тя вдигна чашата си.

— Вкъщи ли? — повтори отегчено.

— В момента няма нужда от теб тук — поясни той. — Помислих си, че няма да е зле да си отидеш у дома или където пожелаеш и да се върнеш и заемеш с работата, когато ми се наложи да пътувам.

— Разбирам… — Серина постави чашата на масата машинално и се изправи. — Нямах намерение да попадам в категорията на безгласен партньор, Джъстин. — Гласът й бе силен и ясен, но от другата страна на стаята той видя, че погледът й блуждаеше. — Нито пък смятах да ти бъда в тежест. Много е лесно да се върнем към първоначалното ни споразумение и да поправим грешката, която направихме през онази нощ. — Почувства, че ръцете й се разтрепериха, вдигна чашата си и я пресуши. — Ще събера нещата си и ще се върна в апартамента си.

— По дяволите, Серина. Искам да се прибереш вкъщи. — Сърцето му се сви, когато забеляза, че тя се бореше със сълзите. Джъстин стана и се приближи до нея. — Не те искам тук.

Чу въздишката й, ала погледът й се проясни. Очите й бяха сухи и в тях се четеше болка, което бе много по-лошо.

— Не е нужно да бъдеш жесток, Джъстин — промълви Серина. — Изрази се пределно ясно. Ще се изнеса от апартамента ти, но аз притежавам половината от хотела и оставам.

— Все още не съм подписал споразумението — припомни й той.

Тя се втренчи в него за един дълъг миг.

— Нямаш търпение да се отървеш от мен, нали — промълви тихо. — Сгреших. — Серина погледна празната чаша в ръцете си. — Ако бях по-умна, нямаше да спя с теб, преди всичко да е довършено.

Разярен, Джъстин взе чашата от ръцете й и я хвърли. Когато се удари в стената, тя се пръсна на парчета.

— Не! — Той я дръпна към себе си и зарови лице в косата й. — Не издържам така. Няма да ти позволя да си мислиш такива неща.

Скована от болка, Серина не се отдръпна.

— Моля те, пусни ме!

— Серина, чуй ме — повтори Джъстин и я разтърси с ръце на раменете й. — Преди да замина за Вегас получих писмо. Беше адресирано лично до мен. Който и да е поставил бомбата, е искал да знам, че това не е краят. Ще го направи пак, някой друг път, на някое друго място. Чувствам, че не са замесени само пари. Лично е, разбираш ли? Не си в безопасност с мен.

Тя се втренчи в него, когато думите достигнаха до съзнанието й.

— Каза ми всичко това само защото мислиш, че не съм в безопасност, ако съм тук?

— Искам да стоиш настрана.

Серина махна ръцете му от рамената си.

— Не си по-добър от баща ми — каза разярено. — Приспособяваш живота ми към твоите игрички и планове. Знаеш ли какво ми причини? — Сълзите й напираха, ала тя се овладя. — Имаш ли представа колко ме нарани? Мислил ли си изобщо някога да ми кажеш истината?

— Казах ти я — отвърна той, като се бореше с чувството за вина и нуждата. — Сега ще заминеш ли?

— Не.

— За бога, Серина…

— Очакваш да събера багажа си и да избягам ли? — прекъсна го тя и го бутна ядосано. — Да се скрия, защото някой може да постави някога бомба в хотела? Защо тогава не ме помолиш да си намеря някоя малка стъклена топка и да заживея в нея? По дяволите, Джъстин, заложила съм толкова, колкото и ти.

— Застраховката напълно покрива хотела. Ако нещо се случи, няма да загубиш инвестицията си.

Серина затвори очи и въздъхна.

— Ти си идиот!

— Серина, бъди разумна.

Когато отвори очи, в тях просветваха яростни искри.

— Ти си, предполагам!

— Изобщо не ме интересува дали съм разумен, или не! — тросна се Джъстин. — Искам да си някъде, където ще знам, че нищо няма да ти се случи.

— Нищо няма да знаеш!

— Знам, че те обичам! — Сграбчи я отново и я разтресе. — Знам, че означаваш за мен повече от всичко друго в живота ми и няма да рискувам.

— Тогава как можеш да искаш да си отида! — извика тя. — Хората, които се обичат, стоят заедно.

Погледнаха се втренчено един друг, осъзнали какво бе изречено. Той я хвана по-нежно, после отпусна ръцете си.

— Направи го заради мен, Серина.

— Всичко друго — отвърна тихо, — но не и това.

Джъстин се обърна и закрачи към прозореца. Навън слънцето потъваше в морето. Огнени лъчи, златисти отблясъци. Точно като жената зад него.

— Никога не съм обичал някого — промълви той. — Може би родителите и сестра ми, ала вече ги няма от много време. Справих се без тях. Само мисълта, че нещо може да се случи, ме ужасява.

— Джъстин… — Серина се приближи, обви ръце около него и притисна глава в гърба му. — Знаеш, че нищо не е сигурно. Гаранции няма.

— Цял живот съм рискувал. Не искам да го правя с теб.

— Все още сама взимам решения — припомни му тя. — Не можеш да промениш това, Джъстин. Няма да ти позволя. Кажи ми го отново — поиска Серина, преди той да отговори. — Но този път не ми крещи. Аз също се влюбвам като другите хора.

Когато отново се обърна към нея, Джъстин прокара пръст по устните й.

— Винаги досега съм мислил, че „обичам те“ звучи толкова банално. — Премести пръста си и я докосна с устни, също толкова нежно. — Обичам те, Серина.

Тя въздъхна, когато усети, че той сваля роклята й от раменете.

— Джъстин — промълви, когато той я повдигна.

— Хмм?

— Не казвай на баща ми. Мразя, когато той злорадства.

Джъстин се засмя и я постави на леглото.

Ще я люби нежно. Това трябваше да стори, реши той, когато си спомни болката в очите й. Ценеше я. Серина бе жизненоважна за него, постоянна част от мислите му. Отпусната и вече разгорещена, тя го притегли към себе си. Щеше да я люби нежно, ала Серина го подлудяваше.

Вече бе съблякъл роклята й и я галеше. Тя обсипваше с целувки лицето му, хапеше го, дразнеше го, измъчваше го. Джъстин изстена, докато я събличаше, а ниският й, дрезгав глас го изправи на нокти. Може би я беше наранил, не можеше да контролира действията си. Изпитваше непреодолимо желание да я докосва, да я притежава. Но Серина само се изви под него необуздано и невъздържано, докато кръвта й се разпали като огън. Той промълви нещо неразбираемо на езика на предците си — заплахи, обещания, думи за любов и война, които не можеше вече да раздели.

Тя чу изречените с дрезгав глас думи — примитивни и еротични, прошепнати в ухото й. Не бе останало нищо от елегантния, изтънчен картоиграч. Бе станал жесток и необуздан. И беше неин, помисли си с див блясък в очите Серина, докато ръцете му я стискаха. Долови силния му мъжки аромат, подсилен от парфюм, и зарови лице в рамото му. Искаше й се да се упои от него. Но гладът му не й даваше почивка. Джъстин долепи до устните й отворената си, гореща уста, изискваща не отстъпчивост, а агресия.

Желай ме, все едно й каза. Имай нужда от мен. Тя му отговори с поток от страст, който ги накара да притаят дъх. Мислеше, че й бе показал всичко, което трябваше да знае, което трябваше да получи в първата нощ, когато се любиха. Как бе възможно да има още толкова много, с обещание и за други тайни? Изглежда притежаваше безкрайна енергия и желание. Още от самото начало той я предизвикваше да отговори на страстта му.

Докосна я и сякаш хиляди малки експлозии се възпламениха в нея. Когато Серина потрепна, всичките й момичешки представи за любовта — нежният шепот, леките докосвания — се стопиха. Ставаше въпрос за друго — буря и ярост.

С прилепнали устни, те се сляха в едно диво и ненаситно цяло.

 

 

Все още със затворени очи, Серина протегна краката си.

— О, боже, чувствам се прекрасно! — Дори в собствените й уши гласът й прозвуча като мъркане на задоволена котка.

— И аз често си го мисля — съгласи се Джъстин и прокара ръка по тялото й.

Тя седна усмихната и протегна ръце високо над главата си. В приглушената светлина той видя как косата й, се спуска по гърба, когато се изправи.

— Не, аз наистина се чувствам превъзходно… Ако не смятаме, че умирам от глад.

— Каза, че не си гладна — напомни й Джъстин.

Протегна се, постави ръка под кръста й и я бутна на леглото.

— Не бях. — Серина се претърколи върху него. — Ала вече съм. — След като обсипа лицето му с целувки, се премести върху устните му. — Направо умирам от глад.

— Дояж пържолата ми.

— Студена е — оплака се тя и със зноен смях прилепи устни до врата му. — Не можеш ли да измислиш нещо друго?

— Възхищавам се на духа ти — промърмори той и я целуна.

След като прокара ръка през косата й, Джъстин премести главата й на рамото си.

— Искаш ли да поръчам нещо друго?

Серина изпусна дълга въздишка на удоволствие.

— След малко. Обичам те, Джъстин.

Той затвори очи и я прегърна по-здраво.

— Чудех се дали ще се наканиш да ми го кажеш.

— Не го ли споменах? — усмихна се тя и се подпря на гърдите му. — Сега харесва ли ти? Обичам те — подзе, подчертавайки думите си с целувки. — Обожавам те. Очарована съм от теб. Желая те силно.

— Като за начало е добре. — Джъстин приближи ръката й до устните си и целуна пръстите й бавно. — Серина…

— Не! — Тя бързо притисна ръката си към устните му. — Не ме питай пак. Никъде няма да ходя и не искам да се разправяме, Джъстин. Не сега, не тази вечер. — Допря буза до неговата. — Изглежда съм чакала цял живот мига, в който ще се чувствам така. Всичко досега изглеждаше като прелюдия. Звучи налудничаво, но мисля, че разбрах още в първия миг, когато те видях, че тази вечер ще се промени — усмихна се отново и се отдръпна. — И мислех, че съм много по-интелигентна, за да вярвам в любовта от пръв поглед.

— Твоят интелект — вметна той — забави значително нещата.

— Напротив — усмихна се високомерно Серина. — Придвижи ги прекрасно. Дойдох тук с идеята да ти стана партньор, така че да сме равнопоставени и те убедих, че не можеш да живееш без мен.

— Така ли?

Тя му се усмихна.

— Именно!

— Прекалено си самонадеяна, Серина. — Джъстин я дръпна я за косата и стана от леглото.

— Къде отиваш?

— Да изпусна малко въздух от балона, в който си се превърнала. — Той отвори едно чекмедже и извади малка кутийка. — Взех това за теб от Сен Тома.

— Подарък? — Тя взе да лази на колене и протегна ръка. — Живея за подаръците.

— Алчна малка вещице — възкликна Джъстин и постави кутийката в протегнатата й ръка.

Усмивката й изчезна, когато я отвори. Обеци, обсипани с аметисти и диаманти, проблеснаха пред нея, улавяйки блясъка дори в полумрака. Спомни си как изглеждаха в осветената от слънце витрина, когато ги видя за първи път. Докосна ги нерешително с един пръст, като че ли блясъкът бе огнен, а не само илюзия от камъните.

— Джъстин, превъзходни са — прошепна тя и го погледна. — Но защо?

— Защото ти отиват, а ти няма да си ги купиш. И — докосна я по брадата той — вече реших, че няма да позволя да ме изоставиш. Ако не бе дошла тук, щях да ти ги донеса.

— С или против волята ми? — попита Серина с лека усмивка.

— Предупредих те, че това е стара традиция в моето семейство. — Прибра косата й зад ушите. — Сложи ги. Чудех се как ли ще изглеждат на теб.

Тя ги извади от кутийката и ги закачи на ушите си. Все още застанала на колене, прибра назад косата си с ръка.

— Искам да видя… — Джъстин я спря само с поглед.

Кожата й бе бледа и безупречна. Когато отпусна ръка, косата й се разпиля по раменете. Дори само с няколко бляскави скъпоценни камъчета на ушите си изглеждаше като екзотична принцеса. Очите й искряха от желание. Когато устните й се разтвориха, Серина протегна ръце към него.