Нора Робъртс
В пламъка на страстта (11)

Единадесета глава

Серина облече черен пуловер от ангора. Щеше да е толкова хубаво да помързелува цял ден, реши тя, да се помотае на воля из апартамента и да не прави абсолютно нищо. С Джъстин не бяха прекарвали цял ден заедно след Сен Тома.

Това й напомни за обеците, които й бе подарил. Ще ги сложи довечера, каза си, докато отваряше най-горното чекмедже, за да ги извади. Изключителни са, помисли си и отново ги погледна. Бяха още по-ценни, защото й ги беше купил тогава, преди да станат любовници.

Какъв странен човек е, замисли се. Толкова хладен и владеещ се в някои отношения и все пак способен на невероятни нежности. Виолетките в стаята й, когато пристигна, шампанско за закуска. А под всичко това дремеше някаква жестокост. Тези негови качества я възбуждаха.

Колко умна си? Тя се засмя, когато се сети за въпроса му. Достатъчно, за да знам, че съм голяма късметлийка, отговори си наум. Отново бръкна в чекмеджето и извади монетата, на която двете страни бяха ези. Купи я, докато той бе във Вегас. Серина я разгледа с усмивка и я пусна в джоба на джинсите си. Достатъчно умна, за да имам скрит коз, прибави с лукав поглед.

Докато наблюдаваше отражението си в огледалото, усмивката й се превърна в учудване. Косата й беше сплетена и разчорлена. Колко бе рошава, помисли си и взе четката. Смяташе да я пооправи, преди да се обади на обслужването по стаите. Така му се падаше на Джъстин, ще трябваше да почака малко обяда си, прибави тя и се зае да разресва косата си. Наведе се напред, за да падне косата й надолу, стисна зъби и прокара четката.

— Оу! Един момент — извика, когато някой почука тихо на вратата.

Кейн или Алън изглежда не бяха успели да се запознаят с Лена Максуел, помисли си с усмивка и се запъти към вратата, като продължаваше да реши косата си.

— Не очаквайте от мен да ви ходатайствам… Ох…

— За почистване… — Слабо момче на около двайсет години й се усмихна притеснено.

Джъстин сигурно бе поръчал да изчистят преди обяд, заключи Серина. Типично в негов стил. Можеше поне да я предупреди.

— Мога да дойде по-късно, ако…

— О, не, няма проблеми. Мислех си нещо друго. — Тя му се усмихна любезно и отвори широко вратата, за да може да вкара количката си вътре. — Отскоро работиш тук, нали?

— Да, госпожо, днес е първият ми работен ден.

Това обяснява нервността му, реши Серина и се усмихна по-топло.

— Свърши си спокойно работата — посъветва го тя. — Няма да ти преча. — Посочи с четката и се обърна. — Защо не започнеш от кухнята, докато аз…

Нещо се притисна към устата и носа й. Прекалено слисана, за да се уплаши, Серина сграбчи ръката и пое въздух, за да извика. Вдиша нещо силно и ужасно сладко, от което й се зави свят. Разбра каква бе миризмата и започна да се бори още по-ожесточено с мъглата пред очите си.

О, Господи, не! Ръцете й се отпуснаха безпомощно, четката се изплъзна от слабите й пръсти. Джъстин…

 

 

— Администраторът го открил на плота — обясни Джъстин на лейтенант Реники. — Очевидно никой не е забелязал кой го е оставил. Станало е около обяд, когато гостите напускат и служителите са били заети.

— Да. Не е глупав — Полицаят взе листа за края и го постави в една найлонова торбичка. — Трябва да го дам на ФБР, предполагам, но засега ще сложа няколко цивилни в хотела.

— Имам охрана във всички общи помещения.

Лейтенант Реники повдигна гъстите си побелели вежди с разбиране. Не иска да си има работа с мен, реши той. Този е от хладнокръвните. Наблюдаваше го, докато Джъстин палеше цигара, без ръцете му да трепнат. Нищо не можеше да го извади от строя.

— Имате ли врагове, господин Блейд?

Джъстин го погледна мило.

— Очевидно.

— Някой, за когото искате да ми кажете?

— Не.

— Това първата заплаха ли е, след като се върнахте от Невада?

— Да.

Лейтенант Реники потисна въздишката си. Хората от типа на Джъстин го караха да се чувства като зъболекар, борещ се с капризен клиент.

— Да сте назначавали или уволнявали някого напоследък?

Вместо до отговори, Джъстин натисна бутона на вътрешния телефон.

— Кейт, провери персонала. Провери кой сме назначили или уволнили през последните два месеца. После поискай справка от другите хотели.

— Голяма работа са компютрите — забеляза лейтенантът, когато Джъстин затвори телефона. — Детето ми все едно е женено за тях. — Не получил никакъв отговор, той сви заоблените си рамене. — Ще проверя охраната ви лично. Ако ще слага бомба, първо ще трябва да влезе.

— Той може да си влезе — напомни му Джъстин — и като се регистрира на рецепцията.

— Вярно. — Лейтенант Реники наблюдаваше извиващия се нагоре дим от цигарата. — Бихте могли да затворите хотела.

Единствената промяна в изражението му бе, че присви очи.

— Не.

— Не мисля така. — Лейтенант Реники стана от стола. — Хората ми ще бъдат дискретни, господин Блейд, ала ще направим рутинна проверка. Ще ви се обадя, след като поговоря с администраторите.

— Благодаря, лейтенант.

Джъстин изчака вратата да се затвори, после смачка цигарата си с такава ярост, че тя се счупи на две. Ако преди имаше чувството, че някой го дебне, сега вече усещаше, че някой диша във врата му. Беше някъде тук, ако не в хотела, то поне наблизо. И чакаше. Серина щеше да се върне в Хайанис Порт, дори ако трябваше да я върже и да я качи насила в самолета.

Застана неподвижно за момент, докато се успокои. Нямаше да й крещи или да я насилва. Единственият начин беше да я убеди, че присъствието й тук му пречи да действа разумно. Ако тя заминеше, щеше да е в състояние да разсъждава трезво и може би щеше да се досети кой е и защо го прави. Той отново вдигна вътрешния телефон.

— Кейт, качвам се горе. Прехвърляй разговорите ми там.

Изправи се и отиде до асансьора. Надяваше се, че докато се изкачва, ще намери най-подходящия начин да съобщи на Серина, че я гони, заедно с братята й от хотела.

Когато влезе в дневната, Джъстин погледна към панорамния прозорец, защото очакваше да я види там, вече започнала обяда си. Не бе много изненадан, когато забеляза, че масата е празна. Беше се забавил малко повече от час. Помисли си, че сигурно отново е в леглото и влезе в спалнята. Неоправеното легло не извика в него желание, а по-скоро го накара да се почувства притеснен. Като я викаше по име, той влезе в банята.

Уханието й се носеше във въздуха. Тъй като стаята бе празна, напрежението му нарасна. Не ставай идиот, каза си. Съществуваха хиляди причини да излезе. Но нали ме очакваше. Може да е звъняла долу. Откъде да знам? Върна се в дневната и си напомни, че не са били дълго време заедно, за да знаят навиците си. Може да е отишла до бутика, за да купи някоя рокля.

Джъстин се наведе и вдигна емайлираната четка от килима. За момент изгуби способността си да разсъждава и само се втренчи в нея. Опита се да подреди мислите си. Типично бе за нея да разхвърля вещите си навсякъде из апартамента. Оставяше безпорядък след себе си, замисли се безмилостно. Но не беше немарлива. Той вдигна телефона и набра един номер.

— Обадете се на пейджъра на Серина Макгрегър.

Взе четката, докато чакаше. Блузата й бе на облегалката на дивана. Спомни си как я бе свалил от раменете й снощи. Очевидно тази сутрин я беше вдигнала и оставила там. Тогава защо бе оставила четката на пода?

— Госпожица Макгрегър не отговаря на пейджъра си, сър.

Джъстин усети как стомахът му се сви. Стисна дръжката на четката силно и за малко щеше да я счупи.

— Позвънете на Алън или Кейн Макгрегър. — Погледна часовника си и видя, че е закъснял с половин час.

— Кейн Макгрегър на телефона.

— Джъстин е. Серина при теб ли е?

— Не, с Алън бяхме…

— Виждал ли си я?

— От сутринта не съм.

Кейн познаваше Джъстин от десет години, ала за първи път усещаше наченки на паника в спокойния му глас. Ледени тръпки полазиха гърба му.

— Защо? — попита Кейн.

Някой сякаш бе стиснал Джъстин за гърлото.

— Няма я.

Дланите на Кейн се навлажниха.

— Къде си?

— Горе.

— Идваме.

След малко Джъстин отвори вратата и посрещна братята на Серина.

— Може да е отишла някъде — веднага каза Кейн. — Провери ли дали е взела колата си?

— Не — изруга себе си Джъстин и отново вдигна телефона. — Обажда се Блейд. Госпожица Макгрегър взимала ли е колата си?

Зачака нервно и нетърпеливо, докато Кейн крачеше из стаята, а Алън го наблюдаваше. Джъстин слушаше отговора от гаража, после затвори, без да каже дума.

— Колата й е тук.

— Може да е отишла да се разходи на плажа — предположи Алън.

— Очакваше ме тук, преди половин час — каза Джъстин с равен глас. — Трябваше да поръча обяд. Проверих, не се е обаждала. Намерих това пред входната врата.

Алън взе четката от ръцете му. Спомни си, че й беше подарил старинния предмет за шестнадесетия й рожден ден. Това бе една от малкото вещи, на които тя наистина държеше.

— Да не сте се карали?

Ядосан, Джъстин обърна гръб на Кейн.

— Джъстин — възкликна бързо Кейн. — Серина има странен характер. Ако е ядосана, може да излезе, без да каже на никого. Ще се разхожда по плажа, докато не се успокои.

— Не, не сме се карали — отвърна Джъстин с половин уста. — Правихме любов. — Пъхна ръце в джобовете си, защото искаше да свие юмруци. — Обадиха ми се отдолу. За мен бе оставено писмо на рецепцията. Още една заплаха.

Алън остави внимателно четката на Серина на масата.

— Джъстин… — Той изчака, докато погледите им се срещнаха. — Съобщи на полицията.

Като капак на всичко, телефонът иззвъня пронизително. Джъстин го вдигна бързо.

— Серина… — подзе той.

— Търсиш ли я вече? — Гласът бе тих. Не можеше да се определи дали бе мъжки, или женски. — Взех твоята индианка, Блейд.

Връзката прекъсна с тихо щракване.

Джъстин остана неподвижен като камък поне десет секунди. Усети странен вкус в устата си и разбра, че това бе страх.

— Отвлякъл я е — чу някой да казва, после осъзна, че това бе собственият му глас. Заслепен от ярост, изтръгна телефона от стената и го хвърли. — Кучият му син я е похитил!

 

 

Лейтенант Реники огледа дневната в апартамента на Джъстин и реши, че бе по-уютна, отколкото бе предполагал. Беше му се сторило, че мъжът, когото бе видял долу, като че ли харесва по-студени цветове и прави линии. Очите му се спряха на падналия до стената телефон. Тихите води са най-дълбоки, каза си наум.

Високият, рус мъж, който гледаше през прозореца, бе Кейн Макгрегър, най-преуспяващият млад адвокат, който сега работеше като областен прокурор на Масачузетс. Мургавият мъж, седнал на стола и загледан в четката в ръцете си, бе Алън Макгрегър, щатски сенатор с леви убеждения и дар слово. Лейтенантът отново премести погледа си към Джъстин.

— Повторете ми отначало какво се случи.

Джъстин стрелна лейтенант Реники разярено и студено.

— Отидох долу, за да видя оставеното за мен писмо на рецепцията. Серина беше тук. Беше малко след пладне. Мислехме да обядваме в апартамента след час. Закъснях и когато се върнах, нея я нямаше. Притесних се и щом като намерих четката й на пода, се обадих на пейджъра й. Когато тя не отговори, позвъних на братята й. Петнадесетина минути по-късно телефонът звънна.

— Да, очевидно се е обадил похитителят — забеляза Реники, като не беше сигурен дали бе доволен, или ядосан от хладния отговор на Джъстин. — Не сте ми съобщили какво точно каза.

Той го погледна дълго и изпитателно.

— Каза, че е взел индианката ми.

Готов да избухне, Кейн обърна гръб на прозореца.

— По дяволите, това не ни води никъде! Защо не я потърсите?

Лейтенант Реники го погледна с уморени, търпеливи очи.

— Правим точно това, господин Макгрегър.

— Ще се обади пак — вметна Алън тихо. После погледна лейтенанта над четката за коса. — Сигурно знае, че може да измъкне от Джъстин и от нашето семейство каквато сума пожелае. Ще платим, за да си върнем Серина. — Погледът му се премести и задържа върху Джъстин. — Ако мотивът са пари.

— Ще работим върху това предположение засега, сенаторе — заяви лейтенант Реники. — Ще подслушваме телефона ви, господин Блейд, ако разрешите.

— Правете каквото трябва.

Тогава Кейн погледна Джъстин за първи път, след като телефонът беше звъннал.

— Къде е брендито?

— Кое?

— Имаш нужда от едно питие. — Когато Джъстин поклати глава, Кейн тихо изруга. — Аз ще си сипя, преди да се обадя на мама и татко.

Стомахът на Джъстин се сви и той посочи към шкафа.

— Ето там.

В другия край на апартамента телефонът иззвъня. Без да дочака потвърждение или отказ от лейтенант Реники, Джъстин изтича в кухнята да го вдигне. Нямаше време да отиде в спалнята.

— Блейд е на телефона. — Затвори очи, като се мъчеше да овладее гнева си, после подаде слушалката. — За вас е — каза на полицая.

Когато се върна в дневната, завари Алън и Кейн по средата на стаята. Говореха си тихо.

— Алън ще се обади на родителите ни — съобщи му Кейн. — Ще го приемат по-добре от него. Ще искат да дойдат.

Джъстин се помъчи да не даде израз на паниката или на скръбта си.

— Разбира се.

Лейтенант Реники влезе в стаята и почака да го погледнат.

— Хората ми са открили изоставена количка за чистене в гаража. От лабораторията ще я изследват цялостно, но засега са открили парцал, напоен с етер. Ясно как я е отвел, без никой да забележи.

Лейтенант Реники ги гледаше внимателно и забеляза, че Кейн пребледня, а погледът на Алън се изпълни с ярост. Изражението на Джъстин не се промени.

— Вие ни описахте госпожица Макгрегър, господин Блейд, ала една снимка не би била излишна.

Джъстин го погледна втренчено. Болката от стомаха се премести в гърлото му.

— Нямам.

— Аз имам. — Вцепенен, Алън потърси портфейла си.

— Ще проследим разговора веднага, господин Блейд — продължи лейтенант Реники и се загледа в снимката, която Алън му даде. — Ще записваме всичко, което казва. Колкото по-дълго го задържите на телефона, толкова по-добре. Каквото и да иска, настоявайте да говорите с госпожица Макгрегър, преди да приемете условията му. Трябва да установим, че тя наистина е при него. — „И е жива, прибави наум.“

— А ако откаже? — попита Джъстин.

— Тогава преставате да преговаряте.

Джъстин се насили да седне. Ако останеше прав, щеше да ходи напред-назад, ако крачеше, щеше да изгуби самообладание.

— Не — отвърна с равен глас.

— Джъстин — прекъсна го Алън, преди Реники да се намеси. — Лейтенантът е прав. Трябва да се убедим, че Рина е при него и не е наранена.

Рина, помисли си озлобено, докато се мъчеше да не избухне. Нашата Рина.

— Ако му дадеш да разбере, че няма да платим откуп, преди да чуем гласа й по телефона, той ще й позволи да говори.

„Имаш да плащаш.“ Думите проблеснаха в съзнанието му. Не Серина, помисли си отчаяно. Господи, не нея.

— И след като говоря с нея — започна Джъстин, — ще се съглася с всичките му искания. Няма да се пазаря, нито да противореча.

— Парите са си ваши, господин Блейд. — Лейтенант Реники му се усмихна с присвити устни. — Искам да слушате много внимателно гласа му, когато се обади. Най-вероятно ще си го преправи, ала има шанс да познаете някоя фраза или интонацията му.

Някой почука на вратата и лейтенантът лично я отвори, докато говореше тихо с един от хората си, Кейн отново се приближи до Джъстин с бутилката бренди. За втори път той поклати глава.

— Ще го хванат — каза Кейн, защото искаше да чуе думите, изречени на глас.

Джъстин бавно вдигна поглед.

— Когато това стане — отвърна спокойно, — ще го убия.

 

 

Серина се събуди със стон. Чувстваше се изтощена и отпаднала. Дали не беше спала прекалено много?

Щеше да закъснее, ако беше. Не, трябваше да е в казиното и Дейл… Джъстин, не, Джъстин щеше да се върне за обяд, а тя дори не се бе обадила да им сервират обяда в стаята.

Трябваше да стане, ала очите й отказваха да се отворят, а стомахът я наболяваше. Сигурно съм се разболяла, помисли си със замъглено съзнание. Но Серина никога не боледуваше. Как… Вратата, спомни си тя. Някой бе дошъл. Отново й призля и я обзе страх. Като събра всички сили, Серина отвори очи.

Стаята бе малка и полутъмна. На единствения прозорец бе спусната щора. До едната стена бе поставено евтино дървено бюро. До него имаше прашно огледало и малък люлеещ се стол с права облегалка. Нямаше лампа, а само крушка на тавана. Понеже не светеше и през щората проникваше светлина, тя разбра, че все още бе ден. Но тъй като представата й за време се беше объркала, не знаеше кой ден бе.

Някой някога бе боядисал стените в светложълто, ала цветът бе силно избелял и сега приличаше на страниците на много стара книга. Серина лежеше по средата на двойно легло, застлано с кадифена покривка. Когато се опита да раздвижи дясната си ръка, установи, че бе заключена с белезници към страничния стълб на леглото. Тогава страхът надделя над изтощението.

Чистачът, спомни си тя. Етер. О, Господи, как можеше да е толкова глупава! Джъстин я бе предупредил… Джъстин, помисли си отново и прехапа устни. Сигурно вече бе обезумял. Дали я търсеше? Обадил ли се бе на полицията? Може би си мислеше, че е отишла да се разходи.

Трябва да се махна оттук, каза си отчаяно тя и се придърпа по-нагоре, борейки се с белезниците. Момчето сигурно имаше нещо общо с бомбата във Вегас. Изглеждаше невероятно. Бе толкова младо, че сигурно още не се бръснеше. Но достатъчно голямо, за да отвлича, напомни си мрачно Серина, докато дърпаше безуспешно белезниците. Когато чу стъпките му, застана неподвижно и зачака.

Планът бе перфектен, помисли си Тери и затвори телефона. Да отмъкне жената на Блейд под носа му беше рисковано, ала си заслужаваше. По-подходящо от бомбата, реши той и забарабани с пръсти по масата. Тогава трябваше да им даде прекалено много време, за да открият бомбата, защото не искаше никой да пострада. Само Блейд. Но това, това бе страхотно.

Тя беше красива, замисли се. За да си я върне, Блейд щеше да плати. Обаче преди това щеше да страда. Тери щеше да се подсигури. За да се освободи от напрежението, си напомни колко беше умен. Още когато Джъстин беше във Вегас, Тери вече пътуваше за Атлантик Сити. Тогава се ядосваше на себе си, защото не бе избрал от самото начало хотела на Източния бряг. Ала всичко се беше наредило добре.

Забеляза Серина още първата вечер в казиното. После разбра, че бе партньор на Джъстин. Бяха достатъчни само няколко подходящи въпроса на правилните места, за да научи, че тя му беше нещо повече от съдружник. Тогава Тери начерта плана си.

В началото се страхуваше. Да отвлечеш жена от хотел бе много по-трудно, отколкото да поставиш бомба в него. Но щеше да подготви внимателно всичко. Никой не обръщаше внимание на човек, облечен в бяла униформа на чистач. След като два дена наблюдава действията на Серина, той установи, че имаше частен вход от офисите към личните помещения. Може би асансьор, заключи Тери. Това бе типично за богатите. Беше търпелив. Прекарваше по-голямата част от времето си на покеравтоматите и чакаше.

Когато забеляза, че Джъстин се бе върнал, реши, че е време да действа. Лесно беше да открадне униформата, както и да остави писмото. Никой не обръщаше внимание на младо, безобидно изглеждащо момче с обикновени дрехи. Веднага след като видя, че администраторът занесе плика в офиса, Тери започна да действа. Насили се да работи бавно. Напомни си, че трябва да даде на Джъстин цели десет минути, за да слезе долу. В един склад на третия етаж се преоблече, после просто се отправи към апартамента с една количка за чистене от коридора.

Спомни си как сърцето му подскачаше, когато взе служебния асансьор. Имаше вероятност тя да не бъде там, да бе слязла долу с Джъстин и да трябва да започне всичко отначало. Когато Серина отвори вратата и се усмихна, за малко да изгуби контрол. После се сети за Блейд. Останалото бе лесно.

Отне му по-малко от десет минути да я покрие и да я занесе с количката до гаража, където се намираше колата му. Постави я на задната седалка, покри я с чаршаф и потегли. Тя остана в безсъзнание много дълго. Може би бе използвал прекалено много етер или… После простена. Тери отиде да й направи кафе.

Когато отвори вратата, Серина бе седнала в леглото и се втренчи в него. Ала не изглеждаше уплашена, както си мислеше, че ще я завари. Зачуди се дали не бе изпаднала в шок. Очакваше да започне да крещи всеки момент.

— Ако викаш — каза й тихо, — ще трябва да ти запуша устата.

Тя забеляза, че той държеше чаша и ръцете му трепереха. Нервен похитител, помисли си бързо, можеше да е по-опасен от някой спокоен. Потисна всякакво желание да изкрещи.

— Няма да пищя.

— Донесох ти малко чай. — Дойде по-близо. — Сигурно ти е лошо.

Приближаваше се към нея така, помисли си Серина, както човек отива към уловено животно. Очаква да съм ужасена, каза си. Не беше далеч от истината. Може би беше в неин интерес да изгуби контрол външно. Но вътрешно се насили да остане спокойна. Трябваше да разбере къде държи ключовете за белезниците.

— Да, наистина. Моля те — нарочно разтрепери гласа си, — мога ли да използвам тоалетната?

— Добре, няма да те нараня — каза й младият мъж с успокояващ глас, остави чашата и се приближи до нея.

Извади ключ от джобовете на джинсите си и го вкара в ключалката на белезниците.

— Ако се опиташ да избягаш или се разкрещиш, ще съм принуден да те спра. — Той млъкна, докато махаше железата от китките й. — Разбираш ли?

Серина кимна. Той бе по-силен, откри тя, отколкото изглеждаше. Поведе я мълчаливо към малката баня.

— Ще стоя точно пред вратата — предупреди я мъжът. — Дръж се добре и нищо няма да ти се случи.

Тя кимна и влезе вътре. Веднага потърси начин да избяга и се разочарова. Нямаше дори прозорец. Никакво оръжие. Огледа се наоколо и не откри нищо друго, освен закачалка за хавлии, която не можеше да се откачи. Прехапа устни, когато страхът и безпомощността я завладяха. Трябваше да намери друг начин. Щеше да открие.

Пусна студената вода и наплиска лицето си. Трябваше да запази спокойствие и да бъде нащрек. И не биваше да подценява младия мъж пред вратата. Беше опасен, защото се страхуваше дори повече от нея. Значи, трябваше да изглежда по-стресната, реши Серина. Щеше да трепери и да хленчи, за да не разбере той, че тя търсеше удобна възможност да избяга. Първо трябваше да разбере какви точно бяха плановете му.

Серина отвори вратата и му позволи да я хване за китките.

— Какво ще правиш?

— Няма да те нараня — отговори Тери и я побутна към леглото. — Той ще плати, за да те върне.

— Кой?

Тя забеляза гнева в очите му.

— Блейд.

— Баща ми е по-богат — подзе бързо Серина. — Той…

— Не искам парите на баща ти! — извика разярено мъжът и тя нямаше нужда да се преструва, че трепери. — Блейд ще плати. Ще го накарам да страда.

— Ти ли… Ти ли сложи бомбата във Вегас?

Тери й подаде чая. Серина си помисли да го хвърли в лицето му, после реши, че бе безполезно. Ако бе достатъчно горещ, за да го изгори, сигурно щеше да се дръпне назад и тя нямаше да може да вземе ключовете.

— Да.

Наблюдаваше го внимателно. Лицето му бе почервеняло от гняв, а от погледа му стомахът й се сви.

— Защо?

— Той уби баща ми — отговори Тери и излезе от стаята.

 

 

Защо не се обажда, помисли си Джъстин и си наля още една чаша кафе. Ако я е наранил… Погледна надолу и видя, че бе отчупил дръжката на чашата. Постави я на масата и извади цигара. Зад него, в столовата, двама детективи играеха на карти. Кейн крачеше нервно, а Алън бе отишъл на летището да посрещне Дениъл и Ана. Мебелите в дневната бяха разместени и полицаите бяха монтирали подслушвателно устройство. Все още чакаха.

Стана по-тъмно, когато облаци обсипаха небето. Тази нощ щеше да вали. Къде, за бога, беше Серина? Защо я оставих сама? Джъстин искаше да скрие лице в шепите си. Изпитваше нужда да удари нещо, каквото и да било. Стоеше абсолютно неподвижен и гледаше втренчено стената. Защо реших, че е в безопасност в апартамента? — запита се за кой ли път. Щях да я накарам да замине, ако не я желаех толкова силно. Можех да я принудя да си тръгне. Ако нещо й се случи…

Потисна тази мисъл. Ако искаше да не изгуби контрол, не трябваше дори да си позволява да чувства вина. Единственият звук в стаята бе от откъслечния разговор на детективите и съскането на запалката на Кейн, когато палеше цигара. Ако похитителят не се обадеше, Джъстин със сигурност щеше да полудее.

Когато телефонът иззвъня, той се втурна към него.

— Задръжте го колкото е възможно по-дълго на телефона — нареди рязко единият от детективите. — И му кажете, че искате да говорите с нея, преди да преговаряте.

Джъстин дори не разбра инструкциите, когато вдигна слушалката. Подслушвателното устройство се включи.

— Блейд е на телефона.

— Искаш ли си индианката, Блейд?

Гласът бе на млад мъж, осъзна Джъстин. И уплашен. Същият, който бе чул на полицейските записи в Лас Вегас.

— Колко?

— Два милиона в брой. В дребни банкноти. Ще ти съобщя кога и къде.

— Серина. Дай ми да говоря със Серина.

— Забрави.

— Откъде да знам, че е при теб? — попита Джъстин. — Как да съм сигурен, че… — продължи с усилие той, — все още е жива…

— Ще си помисля.

И връзката прекъсна.

 

 

Серина се сви на кълбо под одеялото. Беше й студено. Уплашена, поправи се грубо. Студенината, която чувстваше, нямаше нищо общо с тънкия й пуловер и босите крака. „Той уби баща ми.“ Думите преминаваха за пореден път през съзнанието й. Можеше ли това да е синът на мъжа, когото Джъстин бе убил преди толкова много години? Тогава трябва да е бил дете. Ако е съхранил омразата в себе си през всичките тези години… Тя потръпна отново и придърпа одеялото по-нагоре.

Не трябваше да се съмнява в инстинктите на Джъстин. Някак си усещаше, че някой дебнеше лично него.

Докъде ли щеше да стигне отмъщението на сина, запита се Серина. Бъди обективна, нареди си. Това не е сън.

Видяла бе лицето му. Щеше ли да рискува да я освободи, след като тя можеше да го идентифицира? И все пак не изглеждаше като хладнокръвен убиец. Поставил беше бомба в претъпкан хотел, напомни си. О, Господи, трябваше да се махне оттук!

Серина затвори очи и се заслуша внимателно. Беше тихо, никакъв шум или улично движение. Помисли си, че чу океана, ала не беше сигурна. Може да е било вятър. Колко ли далеч бяха от града, зачуди се. Ако хвърлеше чашата през прозореца и извикаше, дали някой щеше да чуе? Докато претегляше всичките за и против, Тери се върна в спалнята.

— Донесох ти сандвич.

Този път изглеждаше по-разтревожен или може би по-развълнуван, реши тя. Накарай го да заговори, каза си.

— Моля те, не ме оставяй сама. — Серина го хвана със свободната си ръка и го погледна с умоляващ поглед.

— Ще се почувстваш по-добре, след като се нахраниш — промърмори той и сложи сандвича пред носа й. — Недей да се страхуваш. Казах ти, няма да ти сторя нищо лошо, ако не се опиташ да избягаш.

— Видях те — престраши се тя. — Как ще ме освободиш?

— Всичко съм измислил.

Мъжът започна да крачи неспокойно из малката стая. Не бе едър, помисли си Серина. Само ако успея да освободя едната си ръка, ще се справя.

— Когато им кажа къде се намираш, вече ще съм далеч. — Помисли си за Швейцария със задоволство. — Няма да ме намерят. Двата милиона долара ще ми помогнат да се скрия успешно.

— Два милиона — прошепна тя. — Защо мислиш, че Джъстин ще плати?

Тери се изсмя, обърна се и я погледна. Беше пребледняла, очите й бяха широко отворени. Косата й се спускаше разпиляна по раменете.

— Ще плати. И ще ме моли да плати, преди да приключа.

— Каза, че е убил баща ти.

— Да, уби го.

— Но е бил оправдан. Джъстин ми каза… — Думите заседнаха в гърлото й, когато Тери се завъртя.

— Той уби баща ми, а те го пуснаха! — извика той. — Освободили го, защото им станало жал за него. Всичкото е политика, майка ми всичко ми обясни. Пуснали го на свобода, защото бил бедно индианско момче. Майка ми каза, че адвокатът му подкупил свидетелите.

Майка му, помисли си Серина, е тровила съзнанието му години наред. Нямаше да е лесно да промени мисленето му сега. А майка му беше ли му казала за раната на Джъстин? Беше ли му разкрила, че баща му е бил пиян и че ножът, с който е бил убит, е бил негов? Серина погледна изпитателно вцепененото, уплашено лице на Тери. В погледа му се четеше омраза.

— Съжалявам — каза тя тихо. — Много съжалявам.

— Сега ще си плати — съобщи й Тери и отметна непокорен кичур коса от очите си. — Иска ми се да мога да те задържа повече от два дена — засмя се тихо. — Кой ли би помислил, че ще накарам Блейд да пълзи в краката ми за жена?

— Кажи ми, моля те, как се казваш?

— Тери — отвърна той бързо.

Серина се помъчи да се изправи.

— Тери, бъди сигурен, че Джъстин се е обадил на полицията. Ще ме издирват.

— Няма да те открият — отговори той просто. — Планирал съм всичко много, много отдавна. Предплатил съм за тая стая преди шест месеца, когато Блейд отвори хотела. Мислех да го притисна повторно, след като плати във Вегас. — Сви рамене, като че ли случилото се във Вегас не означаваше нищо. — Възрастната двойка, от която наех това местенце, е във Флорида сега. Никога не са ме виждали дори. Изпратих им само един чек.

— Тери…

— Слушай, нищо няма да ти се случи. Хапни и си почини. Няколко часа след като Блейд плати, ще се обадя и ще им кажа къде си.

Той излезе от стаята, преди тя да успее да каже каквото и да било.

 

 

— Какво правят, за да я намерят? — попита Дениъл, като се втурна в дневната на апартамента на Джъстин. — Погледни ги тези — посочи той двамата детективи, — играят карти, докато някакъв маниак е отвлякъл малкото ми момиче.

— Правят всичко, което е по силите им — отговори му Алън тихо. — Телефонът се подслушва. Ала той не говори достатъчно дълго, за да засекат откъде се обажда. Проверяват отпечатъците на количката за чистене.

— Ха! — Уплахата му прерасна в гняв и се обърна към сина си. — И какво е това място, където някакъв тип може да набута дъщеря ми в кошница и да избяга с нея?

— Дениъл — възкликна Ана.

Седеше на дивана зад Джъстин. Произнесе само името му, но болката в погледа й го накара да се обърне отново и да се отправи към прозореца. Тя се завъртя към Джъстин и постави ръка върху неговата.

— Джъстин…

Той поклати глава и се изправи. За първи път от последните шест часа, прекарани в страх, разбра, че ще изгуби самообладание. Без да каже нито дума, влезе в спалнята и затвори вратата след себе си.

Роклята й бе хвърлена на един стол. Трябваше само да я вдигне, за да усети аромата й. Сви юмруци и се отдалечи от нея. Кутийката с обеците стоеше отворена на тоалетната масичка. Спомни си как ги бяха гледали предната вечер. Блестяха, улавяйки огъня на приглушената светлина, а Серина бе коленичила на леглото с протегнати към него ръце.

Обзеха го страх и гняв, кожата му се овлажни и стана лепкава. Тишината го притисна. Чуваше се само студеният и силен дъжд, ромолящ по прозореца. Само преди няколко часа Серина изпълваше стаята с живот, смях и страст. После я бе изоставил. Не й беше казал, че я обича, нито я бе целунал. Излезе, съсредоточен в собствените си работи. Остави я сама, помисли си отново.

— О, Господи…

Сложи ръце на лицето си и притисна с пръсти силно очите си. Когато някой почука леко на вратата, Джъстин отпусна ръце и се помъчи да се пребори с отчаянието. Дениъл влезе, без да дочака отговор.

— Джъстин… — Той затвори вратата след себе си и застана на място.

Изглеждаше огромен и за първи път, помисли си Джъстин, безпомощен.

— Извинявай.

Джъстин го погледна и пъхна ръце в джобовете си.

— Излезе прав. Ако не бях толкова невнимателен…

— Не. — Даниъл се приближи до него и хвана двете му ръце. — Не си виновен ти. Рина, той е искал Рина. Щеше да намери начин. Страхувам се. — Гласът му потрепери и го хвана по-здраво. — Само веднъж преди съм бил уплашен през живота си. Когато Кейн си внуши, че трябва да се качи на покрива и го открихме висящ на един корниз на втория етаж. Нямам представа къде е тя. — Гласът му трепна, докато се обръщаше. — Не мога да сложа стълбата и да й помогна.

— Дениъл, обичам я.

Той си пое дълбоко въздух и се обърна.

— Да, виждам.

— Каквото и да иска, каквото и да ме накара да направя, ще се подчиня.

Дениъл кимна и протегна ръка.

— Ела, семейството трябва да бъде заедно.