Любен Дилов
Звездните приключения на Нуми и Ники (23) (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

9
КАК СЕ СВАЛЯТ ЗВЕЗДИТЕ. НЕУСПЕШНИЯТ ПАЗАРЛЪК. КОМУ ВДИГАТ ПАМЕТНИЦИ

Пътьом Нуми успя да съобщи шепнешком на приятеля си какво ги очаква.

— Не се бой — пошепна й Ники решително. — Така е по-добре. Щом излезем навън, приготви и ти твоето газово пистолетче. Аз ще дам сигнала.

Навън обаче стозвездният неочаквано пак се промени. Нуми долови това от мозъчните му излъчвания, защото бебешката му физиономия не се виждаше добре. Но не разбра причината. Само се запита, така ли са капризни всички началници?

Стозвездният отстрани с властен грак стражата и тя се дръпна доста далеч от децата. Изглежда не биваше да чуе какво ще им каже. После се обърна доверително към момичето:

— Слушай сега, аз не съм толкова лош. Ти ще ми дадеш твоите дрехи, с които можело да се ходи при звездите. Аз пък ще дам на двама ви по десет беззвездни и по двайсет животни. Така ще уредим работата. И няма да казвам за вас на хилядозвездния.

Нуми объркано преведе какво се искаше от нея. Николай кипна; спомни си, че и преди бе го уплашил, когато се държеше храбро:

— Кажи на тоя звезден търгаш, че не ни трябват неговите звезди. Кажи му, че всички звезди са наши.

— Ще се разсърди пак — не се съгласи момичето.

— Ще ви дам и още по десет бели звезди, да си имате — вметна управителят, решил, че момчето се е разгневило, загдето им е предложил само хора и животни.

Безхитростното момиче още повече се обърка. То на драго сърце би му дало скафандъра си, но как щеше да се върне без него на Пира? И отвърна безпомощно:

— Приятелят ми от Земята казва, че си имаме достатъчно звезди. Защото всичките звезди са наши.

— На палача! На палача! — изкрещя стозвездният, но не успя да даде команда на стражата, защото Ники доста силно го ръгна в корема. Право в тенекиеното му съзвездие.

— Ей — викна му той гръмко, — гледай там!

Стозвездният вдигна уплашено глава към обсипаното със звезди небе, защото натам сочеше сега пръстът, който бе го ръгнал в корема. И защото никой досега не бе си позволявал с него такова нещо.

— Виждаш ли онази там звезда? Ей сега ще ти я сваля! Превеждай, Нуми!

Нуми преведе, макар също да не разбираше намерението му. Момчето, което предварително бе извадило мъничкото като фъстък фенерче, замахна към небето. После тайнствено смъкна ръката си, изпъна я пред бебешкия нос на стозвездния и бавно отвори шепа. В следващия миг от нея изригна ослепителна светлина. Сякаш наистина в дланта му бе кацнала свалената звезда.

Стозвездният изврещя от ужас и закри ослепелите си очи. Ники триумфиращо огледа под светлината на фенерчето и окаменялата стража. Моментът бе сгоден за бягство, но му се стори, че след този урок стозвездният бебешор не ще посмее повече да ги заплашва. Щом обаче забеляза, че онзи започна да попоглежда между пръстите си, веднага сви длан и отново замахна към небето, за да покаже, че връща звездата на мястото й.

— Къде е звездата? — попита боязливо стозвездният.

Ники се досети за какво пита и посочи с другата си ръка някъде по небето.

— Ей там, не я ли виждаш? — и докато онзи напразно се взираше към звездните рояци, незабелязано върна фенерчето в джоба си.

Естествено, не бе възможно да откриеш с просто взиране коя точно звезда е била сваляна и качвана отново на мястото й, но управителят беше потресен. И дълго мълча, преди да се обърне към Нуми с противно умилкване.

— Кажи на този мил човек, че ние с него можем да направим сега една голяма сделка. Той ще ми даде една такава истинска звезда. Тогава мен ще ме изберат за хилядозвезден, а аз пък ще ви направя стозвездни и ще ви дам по цял един такъв град да управлявате — той се поколеба мъничко и за по-сигурно додаде: — Не, ще ви направя двестазвездни. Или дори петстотинзвездни и ще ви дам половината страна.

Още не съвзела се от фокуса с фенерчето, Нуми механично преведе предложението му. Ники едва не се изсмя на глас. Добре, че след угасването на фенерчето бе станало сякаш още по-тъмно, та не се виждаше победоносното му хилене.

— Кажи му, че не може. Истинските звезди трябва да си стоят на небето. Така е наредено.

— Кой е наредил това? — попита недоверчиво стозвездният, след като изслуша превода.

— Кажи му: милионозвездният.

— Лъжете! — изкрещя той, щом чу отговора. — Звездите не са толкова много, че да има милионозвезден. Всички вече са изкупени и рядко се появява нова.

— Звездите са безкрайно много — каза му поучително и кротко момичето от Пира. — Никой не може да ги преброи. И не са на никого. Всяка си е…

Стозвездният обаче беше толкова разгневен, че не я слушаше вече.

— Значи отказвате да ми дадете поне една-единствена? Така ли? Хууу-хо!

Този вик изглежда бе предназначен за стражата, защото тя веднага се спусна към децата.

— Газ! — изкомандува Ники, но беше късно.

Нуми не бе го послушала да приготви пистолетчето си, а своето той бе прибрал обратно, заради фокуса с фенерчето. Още преди да посегнат към джобовете си, босоногите стражи, по четирима на човек, уловиха ръцете им, извиха ги и ги вързаха отзад.

Сега управителят ги гледаше победоносно. Каза, но вече като заповед:

— Кажи на този глупав човек, че няма веднага да ви отрежа главите. Ще ви оставя да си помислите до утре. Ако утре вечер пак ми откажете, ще ви обезглавя на площада пред всички звездни и беззвездни, заедно с Короторо.

— Но ние ви казваме самата истина — вече сериозно се уплаши Нуми. — Не е възможно да се вземат звездите от небето. Те са огромни, цели светове…

— Още по-добре, щом това е истина — каза сега пък стозвездният поучително. — При нас законът е такъв: който твърди една истина, а звездните не я приемат, веднага му се отрязва главата. Ако после се окаже, че истината наистина е истинска истина, тогава звездните веднага му вдигат паметник.

— Но това е жестоко — плахо се възмути момичето. — Не може ли да се изчака?

— Всяка истина е вредна, докато не е приета от всички за истина. Значи разпространителят й трябва да бъде наказан. Но щом тя се приеме, той трябва да бъде възнаграден. Ние сме много справедливи и винаги най-напред наказваме, после възнаграждаваме. Обратното не може.

— Но каква справедливост е това? — възкликна Нуми. — Да се режат главите на хората, защото казват истини!

Дори и изкуственият й мозък като че ли бе почнал да се ужасява, като съобрази, че на всички онези, които стояха издялани от камък край алеята, по-напред са били отрязани главите.

— Ей че си глупава — каза управителят, но още бе склонен да поучава тези двама странници, защото не бе загубил надежда да се сдобие с истинска звезда. — Не можеш ли да разсъждаваш? Справедливо ли е, когато някой каже една голяма истина, да му се вдигне паметник? Справедливо е! А може ли да се вдигне паметник на жив човек? Не може! А кое е по-добре за човека: да има паметник след смъртта си или да няма?

Нуми чувствуваше, че ще й падне главата от толкова логика. Вече бе се завъртяла и, аха, да падне.

— Тоя още ли се пазари? — попита я Ники, почти разплакан от безсилието си. И от болката, с която въжетата стягаха китките му.

— Май че ще си останем и без звезди, и без глави. А паметник кой знае кога ще ни вдигнат — отвърна момичето.

— Не бързай — сети се Ники, че тя има нужда от окуражаване и повиши глас, за да не изглежда уплашен. — Кажи на тоя идиот, че обещаваме да помислим до утре вечер върху неговото предложение. Аз ще помоля милионозвездния да отпусне една истинска звезда за него. Но само ако ни развържат ръцете. Иначе не ще мога да му я сваля от небето.

— Но това е лъжа! — възпротиви се дори и в такъв момент странното момиче от Пира.

— Може и да е лъжа, но както виждаш, тук за истините режат глави. Хайде, превеждай!

— А това „идиот“ хубаво обръщение ли е? Може ли да се каже на един представител на чужда цивилизация?

— Еее — ядоса й се Ники, — кажи му там „прелюбезни господине“ или „О, дълбоко уважаеми стозвездни дрисльо“, или нещо такова!

Простодушната Нуми не познаваше и тези обръщения, пък и не знаеше съответните думи на тукашния език, затова преведе условието му без всякакво обръщение. От това обаче то прозвуча по-твърдо и по-убедително. Очите на управителя светнаха в тъмнината и макар че той само кимна важно с глава, тя улови радостните излъчвания на мозъка му, които засега поне означаваха пощада.