Любен Дилов
Звездните приключения на Нуми и Ники (21) (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

7
ПРИ СТОЗВЕЗДНИЯ. КОЕ СТРУВА ПОВЕЧЕ: ЕДНА ЗВЕЗДА ИЛИ ЕДНА ДЪВКА

Стовариха ги пред най-високата къща в града. Тя имаше също един единствен коридор, който се виеше постепенно нагоре до терасата на покрива. Беше осветен с окачени по стените мижави фенери, които пушеха и смърдяха на прегоряла пой. Другата каруца с дебелия престъпник бе отминала нанякъде. Сега ги съпровождаха само осмозвездният и още двама от стражата с по две звезди на коремите си.

— Тая цивилизация сигурно затова е изостанала толкова. Не познава стълбата — пошушна Ники на своята приятелка от Пира.

Нуми не отвърна нищо и той сам се разколеба в мъдростта на откритието си. В края на краищата и маймуните знаят да се катерят. Но пък, ако имаше стълби, нямаше толкова дълго да се върви до покрива, а тия хора сякаш прекарваха цялото си време по покривите.

— Къде отиваме? — запита Нуми водача на стражата.

— При стозвездния — отвърна й той.

— Какъв е той?

— Той притежава тук най-много звезди. Затова е най-умният и най-силният.

— А има ли някой още по-умен и по-силен?

— Хилядозвездният. Но той живее в столицата на звездните. При него може да ви заведе само стозвездният.

Нуми преведе краткия си разговор на момчето и то рече:

— Е, да видим най-напред това чудо на природата, после ще идем и при другото.

Стозвездният лежеше върху един дюшек на покривната тераса и гледаше към вечерното небе през една тръба. Изглежда бе толкова важен или пък толкова мързелив, че не държеше сам далекогледа си. Държаха го от двете страни други двама бебешори с по няколко звездички, докато целият корем на лежащия беше обсипан с такива зашити към плата на дрехата тенекиени звезди.

„Къде ли побира пък хилядозвездният всичките си звезди — помисли си Ники Лудото. — Трябва да ги е окачил и по задника си.“

Нуми тихичко му се скара:

— Не мисли такива смешни работи, сега трябва да бъдем сериозни!

Шепотът й накара стозвездния да прекрати заниманието си. Той отстрани с властен жест двамата си слуги заедно с далекогледа и се надигна. Осмозвездният услужливо намести две възглавници зад гърба му, та да може да се облегне на тях. След което се изпъна и бързо заграчи нещо. Изглежда му докладваше за произшествието.

— Какво му казва? — поразтревожи се Ники от лошия тон на доклада.

— Не всичко разбрах, но не е хубаво. Хвали се, че бил заловил известния престъпник Короторо. А ние сме били там. Може би сме му помагали да се укрива. Арестувал ни и ни довел при него, защото сме приличали на звездни и не можел да ни даде направо на съдиите. Стозвездният трябвало да реши това. Изобщо не каза, че ние сами сме поискали да дойдем тук.

— Подлец! — изсъска Ники, но и сега не се уплаши истински, макар че явно над тях висеше сериозна заплаха. Кльощавите крачета на стозвездния го правеха смешен, не страшен. Струваше му се, че едно кламерче в тия крака бързо ще оправи работата.

— Защо сте укривали престъпника — обърна се сега стозвездният началник към тях. — Нали знаете, че Короторо е най-големият престъпник под звездите!

— Моля да ни извините — отговори любезно момичето. — Ние случайно влязохме в тази стара наблюдателница. Не познаваме Короторо и не знаехме, че той е беззвезден.

Така го нарече тя, не „престъпник“, защото вярваше на своето добро чувство към дебелия певец.

— Това отдалеч се вижда — изграчи стозвездният. — Той е дебел и няма звезди на пояса си. Лъжеш! Ще ви дам на палачите.

Ники търпеливо чакаше момичето да му преведе, а през това време се оглеждаше и правеше план как да се измъкнат. Кламерите нямаше да помогнат. Бавно се стреляше с тях. Но ако упойващият газ действително приспива бързо, ще си нахлузят по даден знак шлемовете, ще напръскат като мухи тия бебешори и…

— Не мисли такива работи, че ми пречиш да им разбирам! — прекъсна Нуми кроежите му.

Ники се поядоса.

— Какво се пени тоя?

— Как се пени?

— Чувам, че нещо се таралежи.

— Как се таралежи? — запита пак момичето от Пира.

— Остави земната цивилизация на мира, казах ти! Превеждай, че почва да ми доскучава!

Нуми му предаде накратко заплахата на стозвездния.

— Ей, вие на какъв език си говорите? — изграка й той.

— На неговия — посочи тя приятеля си. — Той е от планетата Земя, аз съм от планетата Пира.

— Къде са тези страни? Не съм ги чувал.

— Много далеч. Край други звезди.

— Какви глупости говориш — изграка стозвездният като гарга, на която са отскубнали поредното перо. — Короторо ли ви подучи да говорите така? Тоя престъпник! Веднага ще му отрежа главата.

Нуми запази своето удивително хладнокръвие.

— Не е нужно Короторо да ни казва нещо. Ние просто живеем в други светове, край други звезди. Но сигурно сме от общ произход, понеже и вие сте хора като нас…

Стозвездният скочи от дюшека си.

— Не може да се живее край другите звезди! Живее се само под Голямата дневна звезда. И съвсем не сме от общ произход! Аз съм звезден, а Короторо…

— Не се гневете, моля, когато ви казвам една наша истина — безстрашно го прекъсна момичето от Пира. — Така няма да се разберем. А ние искаме всички хора да се разбират помежду си. Затова трябва да ни казвате спокойно и любезно вашите истини.

Стозвездният сбърчи бебешкото си лице, сякаш ей сега щеше да заплаче.

— Как? Вие сте звездни, а не разбирате истините на звездните?

— Аз не казах, че ние сме звездни. Казах, че идем от други звезди.

— Това е лъжа, лъжа, лъжа и престъпление! — прегракна от викане стозвездният бебешор. — И аз веднага ще те дам на палачите.

При тези думи останалите бебешори насочиха дългите си ножове към двете деца и Ники им подвикна:

— Ей, я не се шегувайте!

Вече държеше в ръка газовото пистолетче.

Те не разбраха вика му и може би тъкмо това ги постресна. Стозвездният учудено ги изгледа.

— Какво казва той?

— Каза, че не бива да се шегувате така грозно с нас — преведе му Нуми.

Бебешорът началник съвсем се смая, че гледат на заплахите му като на шега. Нуми прочете в мозъка му уплаха. Уплаха, че те не бяха се уплашили от властта му.

— Аз не се шегувам, така му кажи — рече стозвездният като пресипнала гарга. Който е чувал как грачи гарга с простудено гърло, ще може да си го представи. — Кажи му, че аз само ви казвам нашата истина.

— Голямата дневна звезда е направена цялата от огън. Тя е родила малките нощни звезди, които също са от огън, и тези звезди са наши.

Нуми преведе набързо думите му, като добави от себе си:

— Ти успя да го уплашиш, знаеш ли. Сега е готов за разговор.

— Аз не само ще го уплаша — изфука се момчето. — Ами ще му цапна един, та и посред бял ден ще вижда звезди.

— Какво каза? — попита нетърпеливо стозвездният бебешор.

Преводачката се затрудни, защото това не биваше да превежда. И се реши на една полулъжа.

— Той казва, че всички звезди са от огън. Но всички те са големи. Някои са по-големи и от вашето дневно светило. А край тях има милиони светове, които не са от огън и на тях може да се живее.

Бебешорът управител подскочи от възмущение, но ръката му накара стражата да свали ножовете си. Изглежда все още се боеше от загадъчното мълчание на земното момче, което нарочно бе се изпънало с независим вид и подхвърляше в дланта си газовото пистолетче.

— Кажи му, че той изрича още по-страшни лъжи, дори и от Короторо. За такива приказки хилядозвездният собственоръчно ще му отреже главата.

Нуми добросъвестно преведе новата заплаха.

Ники направи усилие за една презрителна усмивка. Отвърна:

— Вярвам му. Щом той е такъв глупак, кой знае какъв ще е пък хилядозвездният!

— Ама не ми приказвай все неща, които не мога да превеждам — възмути се Нуми. — Не разбираш ли колко е опасно.

Стозвездният владетел сигурно не бе свикнал да чака, та пак загуби търпение.

— Какво казва той?

— Той казва… — смути се Нуми, защото трябваше да съчини нова лъжа. — Той казва, че не се бои от хилядозвездния, защото хилядозвездният сигурно ще разбере нашите истини.

— Не, хилядозвездният няма да позволи да му говори така. Има само един свят и той е тук, и го управлява хилядозвездният. И всички звезди са наши.

— Той казва, че звездите не са на никого — рече Нуми, усетила, че е по-изгодно така да води разговора, защото стозвездният се плашеше от момчето.

— Какво? Той иска да каже, че тези звезди не са мои? — съвсем пресипна бебешорът управител и се тупна по корема.

— Тези са твои, но онези там не са на никого — отвърна момичето и посочи небето.

— Но аз съм си ги купил! Кажи му! Купил съм ги. Ето, тази и тази, и тази там… всичките са мои! — запосочва и той към небето.

Момичето от Пира не знаеше с какво друго да възрази на това повече от странно твърдение и реши да го преведе на Ники, да се посъветва с него.

Николай, който също бе поглеждал в недоумение, за да види какво толкова сочат по небето, усети, че опасността се е отдалечила от тях. Усмихна се с превъзходство.

— Всякакви идиоти съм срещал през своя дълъг и не лек живот, но тоя трябва да е най-големият в Галактиката.

— Ники, моля те, не ми казвай смешни неща — разсърди се отново момичето. — Какво да му отговоря?

— Питай го къде се продават и колко струват, та да си купим и ние. Не се шегувам, питай го! Така ще спечелим време и ще разберем повече неща за тях, отколкото, ако вземем да му доказваме, че е глупак.

— Какво казва той? — боязливо запита стозвездният, респектиран от властното боботене на пубертетното гърло на момчето.

Момичето добросъвестно преведе въпроса на Ники и управителят изведнъж омекна. Явно намерението им да си купят звезди ги направи по-ясни за него. Ники излизаше прав, въпреки че имаше само един мозък и не знаеше тукашния език. Нуми му хвърли един поглед с благодарност и уважение.

— Много странни човеци сте — каза стозвездният. — Приличате на звездни, пък нямате звезди. Дори не знаете къде се продават. Сигурно затова говорите такива объркани приказки. Но аз съм готов да ви помогна, защото е позорно звездните да загиват от ножа на палача.

И той отправи някакво грачещо нареждане към адютантите си. Те тичешком донесоха едно късо наметало, което също бе окичено с куп звезди. Наметнаха му го, но и то не успя да скрие кльощавите му старчески крака. През това време той попипа ръкава на Нуми.

— И дрехите ви са много особени.

— Това са скафандри. С тях се движим между звездите — обясни му Нуми.

— Пак ще ме разсърдите — рече управителят. — Ох, защо ли съм толкова добър към вас! Та вие сте много подозрителни! Уж можете да ходите при звездите, а пък нямате собствени звезди. Не, хилядозвездният няма да ми прости, че веднага не съм ви дал на палачите.

— Ще ви прости — увери го Нуми. — Ние ще го помолим да ви прости. Нас той ще послуша.

— Ще ви послуша ли? — изненада се стозвездният, че говорят с такъв тон за онзи, който стоеше десет пъти по-високо от него.

— Разбира се. Нас всички разумни хора ни слушат.

Без да иска простодушното момиче бе казало нещо хитро. Стозвездният не посмя да й възрази, защото така щеше да нарече хилядозвездния неразумен. И то пред още няколко звездни.

Стражата вече се строяваше зад тях с вдигнати ножове. Двамата адютанти носеха дългата тръба-далекоглед.

— Къде ще ни водят? — обезпокои се Ники.

— Да си купим звезди.

— Но ти каза ли му, че нямаме пари?

Наистина нямаше нито стотинка в джоба си. Бе си похарчил парите за цялата седмица и тръгна из космоса без джобни пари. А който е тръгвал без пари на подобно пътешествие, знае колко притеснително е това.

— Да му кажа ли? Но тогава пък няма да видим къде и как се продават.

— Още недей! — рече важно Ники, но едва сдържаше смеха си. — Ще си купим. Давам една дъвка за сто звезди. И за тебе една дъвка — още сто! Така ще се изравним с него.

Нуми запуши с длан устата си, преглътна и успя дори да се разсърди.

— Казах ти, престани с твоите смешки! Не е прилично да се смее човек, когато е сред чужда цивилизация. Какво ще кажа, като ме запита сега?

— Аз нищо смешно не казах! Мислиш ли, че сто звезди струват повече от една дъвка? При нас на Земята скъпи са само редките неща. Това, което го има колкото си щеш, нищо не струва. Само в нашата Галактика има сто и петдесет милиарда звезди. Галактиките също са милиарди. А пък дъвките колко, мислиш, че са? Особено такива балони като моите.

Доверчивото момиче го гледаше учудено и съвсем сериозно заобсъжда непознатия й земен закон.

— Странно! Това, което казваш, явно е глупаво, а пък изглежда и логично. Как е възможно нещо хем да е глупаво, хем да е логично? Дай му на този една дъвка, да видим как ще реагира.

— Ааа, не! Много ми е противен. Сега и за един милиард звезди не си давам дъвките. Мислиш ли, че другаде някъде в тая галактика може да се намерят дъвки! Виж, като идем на Пира, ще ги раздам на вашите деца. Сигурно не всички са експерименти като тебе и ще ги харесат — засмя се най-после Ники, доволен, че успя да си отмъсти заради презрението й към неговите дъвки.

— Той защо се смее? — настръхна стозвездният, който бе привършил с подготовката си за тръгване.

— Радва се, че вие сте също така разумен като хилядозвездния и че ще ни заведете, където се продават звезди — излъга сега по-дръзко Нуми и веднага се засрами.

Но можеше ли да му преведе обърканите приказки на това земно момче? Добре, че на терасата беше доста тъмно, та никой не видя колко червено стана личицето й. Защото, оказа се, че и на Пира се изчервявали, когато им се наложело да излъжат. Може би не всички, но такива момичета като Нуми веднага се изчервяваха.

— Да вървим тогава — предложи доволно стозвездният и тържествено се заспуска по вития коридор с мижавите фенери.

Или си въобразяваше, че е тържествено, или пък така си вървяха началниците на тази планета. Ники обаче едва потискаше новия си смях. Защото:

Опитайте да си наметнете някое наметало, обсипано с лъскави звезди, но краката ви да си останат голи до над коленете, и да стъпвате със сандалите си, сякаш цяла година сте лежали болни. Тогава непременно ще се убедите, че това наистина не изглежда тържествено. Поне в очите на земната цивилизация.