Метаданни
Данни
- Серия
- Улица „Консервна“ (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cannery Row, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Кръстан Дянков, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 115 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- kpacko (2006)
Издание:
УЛИЦА КОНСЕРВНА. БЛАГОДАТНИЯТ ЧЕТВЪРТЪК. 2003. Изд. Прозорец, София; Изд. Да, София. Романи. ІІ изд. Превод: от англ. Кръстан ДЯНКОВ [Cannerv Row ; Sweet Thursday / John STEINBECK]. Предговор: Кръстан ДЯНКОВ. Страници: 439. Формат: 20 см. Цена: 10.00 лв. ISBN: 954-733-343-7 (Прозорец) ISBN: 954-9600-05-Х (Да)
Първото издание, пак на двата романа в една книга е от 1981 год. на изд. Хр. Г. Данов, Пловдив.
John Steinbeck
Cannery Row
Viking Edition, 1945
Bantam Edition, 11th Printing
New York, 1954
John Steinbeck
SWEET THURSDAY
The Viking Press, New York, 1954
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от fbinnzhivko)
ГЛАВА 4
Вечерта, току преди да се здрачи, на улица Консервна се случи нещо необикновено. Случи се в промеждутъка преди залеза и запалването на уличния фенер. По това време настъпва кратък миг на сивкав здрач. По хълма, край приюта „Палас“, по отсечения склон и през запустялото място премина някакъв стар китаец. Носеше вехта сламена гарсонетка, дочено палто и дочени панталони и тежки обуща. Едната подметка беше разпрана и шляпаше по земята. Мъкнеше покрита кошница. Лицето му беше сухо и кафеникаво, дълбоко набраздено на ивици, а старите му хлътнали очи, които гледаха сякаш през дупки, бяха кафяви, кафяво беше дори бялото им. Той мина точно на смрачаване, прекоси улицата и се озова между Западната биологична и фабрика „Хедиондо“. После пресече малкия плаж и се загуби сред коловете и стоманените греди, които подпираха мостчето на кея. До утрото никой повече не го видя.
На утрото, в промеждутъка след изгасването на уличния фенер и преди пукването на зората, старият китаец пропълзя измежду подпорите на кея и прекоси плажа и улицата. Сега кошницата му беше тежка и мокра, от нея капеше вода. Отпраната подметка шляпаше по настилката. Той се възкачи по хълма до следващата пряка, потъна зад вратата на един висок стобор и до вечерта никой повече не го видя. Хората дочуха в съня си шляпането на обувката му и за миг се разсъниха. Това се случваше от години, ала никой не можа да свикне с него. Някои го мислеха за господ, а много старите хора го вземаха за смъртта. Децата, тъй както децата винаги във всичко старо и необикновено виждат само смешното, го смятаха просто за един много смешен стар китаец. Но те не смееха да му се подиграват и да подвикват подире му, защото около него се носеше нещо, което внушаваше страх.
Намери се само едно безстрашно и напето десетгодишно момче на име Анди — то беше от Салинас, — което реши да пресече пътя на стария китаец. Анди беше дошъл на гости в Монтерей, видя стария човек и реши, че трябва да го предизвика, па макар и само за да запази себеуважението си. Но дори и Анди, колкото и храбър да беше, почувствува страх. Вечери наред наблюдаваше как старецът прекосява улицата и в сърцето му се бореха решението и ужасът. И ето, една вечер Анди се престраши и тръгна подир стария човек, припявайки с пронизителен фалцет:
„Чин Чун, китаецът, стъпваше юнашката,
пресрещна го белият, клъцна му опашката…“
Старецът спря и се извърна. Анди се вкамени. Гледаха го дълбоките кафяви очи, а тънките, засъхнали устни помръдваха. Случи се нещо, което Анди никога не можа нито да си обясни, нито да забрави. Защото очите започнаха да се разширяват, докато най-сетне китаецът престана да съществува. Остана само едно око — грамадно кафяво око, голямо колкото църковна порта. Анди надникна през тази светла и прозрачна кафява врата и съзря една пуста равнина, която, някъде мили далеч, опираше във верига от фантастични планини, изсечени във формата на кравешки и кучешки глави, шатри и гъби. Равнината бе покрита с ниска бодлива трева, а тук-таме се издигаха купчинки пръст. Върху всяка купчинка седеше по едно дребно животинче, прилично на съсел. Самотността, отчайващата студена пустота на този пейзаж, накара Анди да захълца, тъй като изведнъж в света не остана никой и момчето се видя захвърлено самичко. Анди стисна очи да не гледа повече и когато ги отвори, видя, че се намира на улица Консервна и че старият китаец шляпа между Западната биологична и фабрика „Хедиондо“. Анди беше единственото момче, което си позволи това и вече никога не посмя да го повтори.