Джон Стайнбек
Улица „Консервна“ (27)

ГЛАВА 27

Мак и момчетата. Добродетелта, блаженството, красотата. Живееха в приюта „Палас“, а бяха камък, хвърлен в блатото, бяха напорът, който тласкаше вълните в кръг по цялата улица Консервна и отвъд Улицата чак до Пасифик Гроув, до Монтерей, та дори и нагоре, по хълма до Кармел.

— Този път — започна Мак — трябва да сме сигурни, че на празненството ще присъствува и той. Не дойде ли, празненство няма да правим.

— А къде ще го направим този път? — попита Джоунс.

Мак допря облегалото на стола си до стената и скръсти нозе под предните му крака.

— Много съм мислил — каза той. — Можем, разбира се, да го направим тук, но тук ще бъде доста трудно да го изненадаме. А и на Док му е по-приятно у тях. Там си му е и музиката. — Мак сърдито изгледа останалите. — Не ми е ясно кой му счупи грамофона миналия път. Но ако тоя път някой посегне към него, лично аз ще му тегля такова текме отзад, че звезди ще види!

— Предлагам да го направим при него — каза Хюи.

Никой не бе предизвестен за предстоящата веселба; мисълта за нея се оформи постепенно у всекиго. Не бе поканен никой. Но всички се канеха да идат. В съзнанието си всеки бе оградил датата 27 октомври с червено кръгче. А тъй като празненството щеше да бъде за рожден ден, трябваше да се мисли и за подаръци. Да вземем момичетата на Дора. По едно или друго време всяка от тях бе ходила в лабораторията — било за съвет, било за лек, било просто на извънслужебно посещение. Бяха виждали леглото му. Покриваше го със старо, избеляло червено одеяло, цялото наблъскано с осили от овсига, с бодли и песъчинки, защото го носеше на колекционерските си експедиции. Получеше ли пари, Док купуваше лабораторни прибори. Никога не се сещаше да си купи ново одеяло. Затова момичетата на Дора му приготовляваха разноцветен юрган — една великолепна копринена завивка. И тъй като по-голямата част от коприната, с която разполагаха, произхождаше от бельо и вечерни тоалети, със своите яркорозови ивици, морави, бледожълти и вишневи петна юрганът придобиваше рядко тържествен вид. Работеха го сутрин, преди пладне, и следобед, преди да са дошли момците от рибарската флотилия. Под влияние на общото усилие спречкванията и завистите — неотлъчна спътници на публичните домове — напълно изчезнаха.

Ли Чун измъкна отнякъде и приготви връзка фойерверки, накачени на канап двайсет и пет стъпки дълъг, и една голяма кесия с луковици от китайски перуники. По негово мнение това бяха най-достойните за едно празненство неща.

Сам Малой от край време имаше своя теория за старините. Той знаеше, че стари мебели, стъклария и стари грънци, които на времето си не са били особено ценни, с течение на годините придобиват привлекателност и парична стойност, които далеч не отговарят на тяхната хубост и полза. Беше чувал, че някакъв стол бил продаден за петстотин долара. Той събираше парчетии от исторически автомобили и беше убеден, че един ден, след като му донесе несметно богатство, неговата колекция ще се настани върху черното кадифе на най-добрия музей. Сам Малой посвети на празненството доста размисъл и после прегледа скъпоценностите си, които криеше в голямо, заключено сандъче зад парния котел. Реши да подари на Док един от най-хубавите си експонати — мотовилката и буталото от един „Чалмърз“, модел 1916 г. Сам изчисти и лъсна тази красота и тя заблестя като древна рицарска броня. Направи й малка кутийка, облечена отвътре с черен плат.

Мак и момчетата продължително размишляваха по въпроса и стигнаха до заключението, че Док винаги е искал котки, но ги е получавал с известни затруднения. Мак извади двойната клетка. Наеха една женска котка, която се намираше в любопитно положение, и поставиха капана под кипариса в горния край на празното място. В един от ъглите на „Палас“ направиха втора телена клетка, в която колекцията от разгневени котараци растеше с всяка изминала нощ. Джоунс бе задължен по два пъти дневно да ходи до фабриките за рибешки глави, за да храни пленниците. Мак смяташе, и с право, че двайсет и пет котарака ще бъдат най-чудният подарък, който биха могли да направят на Док.

— Този път никаква украса! — предупреди Мак. Само едно здраво и свястно пиршество с обилно пиене. За празненството чу дори Гей от затвора в Салинас и се сговори с шерифа да го пусне определената вечер, като за целта взе от него на заем два долара за отиване и връщане с автобуса. С шерифа Гей се държеше отлично, а шерифът не беше от тия, които забравят подобни неща, особено като се има предвид, че предстояха избори, а Гей можеше или поне казваше, че може да достави някой и друг глас в повече. Но не само това, в противен случай, стига да поиска, Гей можеше да прикачи лошо име на затвора в Салинас.

Анри неочаквано реши, че старовремските игленици са форма на изкуството, цъфтяла и достигнала най-висша изява през деветдесетте години, но забравена след това. Той възкреси тази форма и със задоволство установи каква възможности предлагат карфиците с разноцветни главички. Картината никога не можеше да бъде пълна, тъй като човек можеше да я изменя, размествайки само карфиците. Той приготовляваше няколко такива игленика за самостоятелна изложба и когато чу за празненството, незабавно изостави работата си и се залови с един гигантски игленик за Док. Трябваше да се получи заплетен и предизвикателен мотив в студена гама от зелени, жълти и сини карфици, който щеше да се нарича „Спомен от епохата на ранния камбрий“.

Ерик, приятелят на Анри, начетеният бръснар, който събираше първите издания на автори, които никога не са пускали второ издание или втора книга, реши да подари на Док една машина за развиване на мускулите, наподобяваща лодка с весла. Тази машина бе получил при разпродажбата на имуществото на някакъв фалирал клиент, който от три години не бе плащал бръснарската си сметка. Машината се намираше в чудесно състояние. Беше много малко употребявана, тъй като никой не употребява такива машини.

Конспирацията растеше, правеха се безкрайни набези насам и натам, спореше се за подаръците, за напитките, за часа, когато трябваше да се започне, за това, че на Док никой не бива нищо да казва.

Когато Док за пръв път подразбра, че става нещо, което го засяга, той все още нищо не знаеше. Влезеше ли при Ли Чун, разговорите секваха. В началото му се стори, че хората са хладни към него. Когато най-малко пет шест души го запитаха какво смята да прави на 27 октомври, той се изуми, защото бе забравил, че е посочил тази дата за свой рожден ден. Беше му интересно да узнае хороскопа за една измислена рождена дата, но тъй като Мак повече не отвори дума, постепенно забрави.

Една вечер Док се отби в кръчмата „На половината път“ — там имаше наливна бира, която поддържаха винаги студена и затова я харесваше. Изгълта първата чаша и се намести да усети по-добре сладостта на втората, когато дочу някакъв пиян да се обръща към кръчмаря с думите:

— Ти ще отидеш ли на тържеството?

— На какво тържество?

— Слушай — доверително рече пияният, — нали познаваш Док, дето живее на улица Консервна?

Кръчмарят погледна към другия край на тезгяха и отново се обърна към пияния.

— Уреждат му, значи тържество за милиони. За рождения му ден.

— Кой го урежда?

— Всички.

Док премисли. Никога не бе виждал пияния.

Сложен отклик събуди у него тази идея. Почувствува се поласкан, че им се ще да му устроят тържество, но в същото време съзнанието му бе раздрусано от трус — спомни са последното празненство, дадено в негова чест.

Едва сега Док успя всичко да си обясни: въпроса на Мак, мълчанието в негово присъствие. Седнал пред писалището си, тая нощ той дълго размишлява. Оглеждаше се и обмисляше кои вещи трябва да заключи. Отсега знаеше, че тържеството скъпо ще му струва.

На следния ден се зае със собствената си подготовка. Най-скъпите си плочи скри в задната стая — там можеше да ги заключи. Там прибра и всички чупливи предмети. Знаеше какво ще се случи — гостите ще дойдат гладни, но няма да си донесат нищо за ядене. Още в началото ще им се свърши питието — така е ставало винаги. Леко огорчен, той отиде на Евтиния базар при един месар, с когото се познаваха и разбираха. След като поспориха за месото, Док купи седем килограма пържоли, пет килограма домати, дванайсет марули, шест хляба, един грамаден буркан фъстъчено масло, друг буркан със сладко от ягоди, пет галона вино и четири кварта добро и съдържателно, макар и не тъй прочуто уиски. Разбираше, че на първото число от месеца в банката ще си има неприятности. „Още три-четири такива тържества — помисли си той — и ще загубя лабораторията.“

Между това приготовленията на улица Консервна достигнаха кресчендо. Док беше прав — никой не мислеше за ядене, но затова пък навсякъде скътваха бутилки с различна големина. Сбирката от подаръци растеше, а списъкът на гостите, ако някой вземеше да ги запише, би заприличал на преброяване. В „Мечешко знаме“ се водеше непрекъснат спор около тоалетите. Тъй като нямаше да са по служба, момичетата не искаха да обличат дългите хубави рокли, които минаваха униформа. Решиха да сложат всекидневни дрехи. Не беше тъй лесно, колкото изглеждаше на пръв поглед. Дора настояваше на работа да остане един минимален състав, та да поеме грижата за редовните посетители. Момичетата се разделиха на смени и едни трябваше да останат, докато другите не ги сменят. Наложи се първите, които щяха да отидат на тържеството, да бъдат избирани с ези-тура. Тях ги очакваше честта първи да видят как Док ще посрещне приказния юрган. Бяха го опънали, почти готов, на рамка в трапезарията.

Госпожа Малой, изоставила за известно време своята покривка за легло, в момента бродираше шест салфетки за бирените чаши на Док.

Първоначалното вълнение на Улицата бе отминало и сега мястото му се зае от растяща, смъртна сериозност. Клетката в приюта „Палас“ беше натъпкана с петнайсет котарака и техният вой нощно време малко смущаваше Дарлинг.