Джон Стайнбек
Улица „Консервна“ (16)

ГЛАВА 16

Може би най-усилният сезон, който момичетата „Мечешко знаме“ са имали, беше оня март, когато дойде големият улов на сардини. Причината бе не само в това, че рибата течеше с милиарди в сребърни реки и че парите течаха също тъй щедро. В гарнизона пристигна нов полк, а новите войници, преди да мирясат, винаги обикалят, докато всичко опитат. Тъкмо по това време Дора беше позагазила, защото Ева Фланегън бе заминала в отпуска до Сейнт Луис, Филис Мей бе счупила крака си, като слизала от влакчето на ужасите в Санта Крус, а Елзи Дъбълботъм се беше отдала на деветдневен пост и молитва и за нищо друго не я биваше. Претъпкани с пари, мъжете от рибарската флотилия се изреждаха по цял следобед. Отплуваха по тъмно, ловуваха през нощта, та да могат да се забавляват след пладне. Вечер прииждаха войниците от новия полк, въртяха се насам-нататък, пускаха грамофона, пиеха кока-кола и си избираха момичета за деня, когато ще получат заплати. Дора си имаше неприятности с подоходния данък — тя бе оплетена от тайнствената загадка, която обявяваше занаята й за незаконен, а го облагаше с данък. И като капак на всичко бяха и редовните клиенти — постоянните посетители, които идваха от години: работниците от кариерите за чакъл, конярите от фермите, железничарите — всички те влизаха от главния вход, и градските големци и видни индустриалци — те пък минаваха през задния вход, откъм железопътната линия — за тях имаше определени малки, старомодно обзаведени стаички.

Не стига, че месецът беше ужасно тежък, ами точно по средата му трябваше да избухне и епидемията от инфлуенца. Тя обхвана целия град. Разболяха се госпожа Талбот и дъщеря й от хотел „Сан Карлос“. Разболя се Том Уърк. Разболяха се Бенджамин Пийбоди и жена му. Зарази се нейното светейшество Мария Антония Фийлд. Цялото семейство Грос легна болно.

Лекарите на Монтерей — а те не бяха малко, когато трябваше да се грижат за обикновените болести, нещастните случаи и неврозите — сега тичаха като луди. Пациентите, които макар и да не плащаха сметките си, имаха пари да ги платят, им отвориха толкова много работа, че докторите не успяваха да я свършат. Улица Консервна, която раждаше по-устойчива раса от останалите райони на града, не прихвана болестта веднага, ала най-сетне бе повалена и тя. Училищата бяха затворени. Нямаше къща без трескаво дете и болни родители. Болестта не взе жертви както през 1917 година, но у децата показа тенденция да преминава във възпаление на ушите. Лекарите бяха много заети, а улица Консервна и без това не минаваше за достоен финансов риск. Док от Западна биологична лаборатория нямаше право да практикува медицина. Но беше ли той виновен, че всички от Улицата идваха при него за лекарски съвет? Преди да разбере какво става, той се видя литнал от колиба на колиба, мереше температури, даваше разслабително, вземаше назаем и раздаваше одеяла и дори разнасяше от къща на къща храна, а от постелите майките го гледаха с възпалени очи, благодаряха и му предоставяха цялата отговорност за оздравяването на децата си. Когато имаше опасност да изпусне някой случай, той телефонираше на местните лекари и те, ако случаят беше наистина спешен, понякога идваха. Ала за хората всички случаи са спешни. Док почти не мигваше. Живееше само от бира и сардели. В бакалницата на Ли Чун, където влезе да си вземе бира, той срещна Дора, дошла да си купи ножичка за нокти.

— Изглеждате ми съсипан — отбеляза Дора.

— Съсипан съм — призна Док. — Не съм спал цяла седмица.

— Зная — каза Дора. — Чух, че било много зле. Па и в лошо време дойде.

— Какво да ви кажа — рече Док, — досега още никого не сме изпуснали, но има няколко деца, които са много тежко. Децата на Рансъл са развили възпаления.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — запита Дора.

— Знаете, че можете — каза Док. — Хората са тъй подплашени и безпомощни. Ето, вземете Рансъловите деца — уплашени са до смърт, страх ги е да седят сами. Ако вие или някое от момичетата можеше да стои при тях…

Дора, която беше мека като коремче на плъх, можеше да бъде и твърда като брус. Тя се върна в „Мечешко знаме“ и организира работата. За нея това се случи в лош час, но го направи. Готвачът-грък приготви един десетгалонов котел силна супа и непрекъснато го допълваше и претопляше. Момичетата се мъчеха да не изоставят работата си, но ходеха на смени из къщята и където отидеха, носеха кастрони супа. Държаха почти непрекъсната връзка с Док. Дора се допитваше до него и изпращаше момичетата, където кажеше той. През това време търговията в „Мечешко знаме“ не престана да цъфти. Грамофонът не замлъкна нито веднъж. Мъжете от рибарската флотилия и войниците чакаха на опашка. А момичетата свършваха работата си, грабваха кастроните със супа и отиваха да наглеждат Рансъловите деца, децата на Макарти, на Фериа. Измъкваха се от задния вход и понякога, седнали край спящите деца, клюмваха на столовете си и заспиваха. На работа те вече не си слагаха грим. Нямаше защо. Дора рече, че би могла да впрегне в работа и цялата членска маса на Дома за стари дами. Това беше най-усилният сезон, който момичетата от „Мечешко знаме“ си спомняха. И когато най-после се свърши, всички бяха доволни.