Евелин Роджърс
Корона на славата (23)

Епилог

Първият от новото поколение Хардиновци дойде на бял свят на 1 септември, 1841 г. Гордите родители го кръстиха Хенри Хюстън Хардин — на бащата на Ели и на смелия герой от Сан Хасинто, който отново стана президент на Републиката.

— Ако Ханк се е метнал на майка си, също ще бъде много смел — отбеляза Кал, когато за първи път взе на ръце сина си.

Ели лежеше в голямото пухено легло, което Кал бе купил за къщата, и се наслаждаваше на гледката на бащата и сина. По-късно щеше да я опише както подобава в дневника си. Във втория му том. Толкова много неща се случваха, че тя едва успяваше да ги опише.

Кал бе казал, че иска да създаде империя. Тя отдавна бе разбрала, че от онзи зимен ден преди девет месеца той рядко казваше нещо, което нямаше намерение да изпълни.

Беше купил говеда от Мигел Алехандро, доведоха му няколко прекрасни кобили от Ню Орлийнс и започна да помага на сър Саймън за основаването на фабриката му. Но най-важното беше, че се бе оженил за нея една седмица след като й направи предложение.

Този мъж беше истинско чудо. Ако някога се захванеше с политика, можеше да заеме мястото на президента Сам Хюстън.

Корд все още беше тук, но вече проявяваше признаци на безпокойство. Ели смяташе, че това се дължи на скитническата природа на Хардиновци. Някой ден трябваше да си намери добра жена, която да му помогне да се установи на едно място.

— Имам подарък за теб — каза тя, докато Кал крачеше напред-назад с Ханк.

Той спря и я погледна.

— Имам всичко, от което се нуждая.

— Важните неща — да. Но напоследък все се занимаваш с империята си. Искам и аз да дам своя дял.

— Какво ще кажеш за истинска династия?

— За това ще ни е необходима земя.

— Имаме „Корона на славата“.

— Дай да подържа Ханк. Под леглото има малка кутия. Би ли я извадил, ако обичаш?

Той с неохота сложи бебето в ръцете й, целуна я по челото и извади кутията.

— Отвори я.

Той извади сгънатия лист отвътре и бързо го прегледа.

— „Ранчо Гранде“ е наше?

— Трябваше да направя нещо с парите си. Тъй като нито Фаулър, нито жена му имат наследници, имението стана собственост на правителството. Никога повече не искам да се занимавам с бюрократи. Опитвам се да купя ранчото от месеци.

— А пък аз си мислех, че всичко, което правиш, е да носиш бебето ни.

— Жените никога не правят само по едно нещо. Не си ли го разбрал досега?

Кал размаха хартията.

— Но така земята ни става двойно повече.

— Знам.

Тя го погледна очаквателно, надявайки се, че одобрява постъпката й. Най-много се страхуваше от това, че той ще свърже земята с премеждията, които имаха върху нея.

Очите му заблестяха.

— Там има доста пасища и земя за обработване.

Ели въздъхна с облекчение.

— Да — отвърна просто.

Трябваше да знае, че съпругът й е прекалено практичен бизнесмен, за да не види преимуществата на подаръка й.

Той й се ухили. Това беше изражение, което Ели доста често виждаше на лицето му напоследък.

— Направила си това и аз не съм разбрал?

— Точно така.

— Аз също имам изненада за теб.

Той пъхна листа в джоба на коженото си яке, отиде до вратата и извика Фин и Фитс.

Герт и Мей първи влязоха в стаята.

После дойдоха Фин и Фитс, които носеха специалния подарък на Кал. Това беше арфата й, нейната арфа от Вирджиния.

— О! — възкликна тя. В момента не беше способна да каже нищо друго. Освен, разбира се, да погледне съпруга си и да прошепне: — Благодаря ти.

Корд също влезе в стаята. Ели му се усмихна.

— Гледай да се възстановиш бързо — каза Герт. — Искаме да ни посвириш по случай откриването на „Палата“. Има само още един месец, дано не си забравила. Хуан Гомес докара арфата ти от кораба в залива Лавака, а момчетата му помогнаха да я докарат тук тази сутрин. Проклета да съм… — Тя спря и погледна към Мей. — След като вече имаме бебе, ще трябва да спрем да псуваме.

— И да пушим — каза Мей.

— И ще трябва да приемете предложенията ни за брак — обади се Фин.

— И да ни направите най-щастливите ирландци на земята — добави Фитс.

— Може би — каза Герт.

— Нищо не можем да обещаем — допълни Мей. — Ние сме партньори в бизнеса. Не знам дали бракът и бизнесът могат да вървят ръка за ръка.

— Могат — потвърди Ели.

— Права е — намеси се Кал.

— Вижте например Саймън и Катя Пенс — обади се Фин. — Тези двамата се забавляват чудесно и едновременно с това правят фабрика за месо. Саймън дори се включи в улова на онези диви говеда през пролетта.

Ели си помисли, че той повече гледа, отколкото върши нещо, но все пак бе опитал.

— Нямах предвид семейство Пенс. По-скоро говорех за семейство Хардин. Та ние изграждаме империя заедно. — Ели се усмихна на съпруга си. — И наистина ще трябва доста да си помагаме, ако смятаме да създадем и династия.

— Точно така — каза Кал.

Хенри Хюстън Хардин избра точно този момент, за да се разплаче, и Кал даде знак на останалите да излязат от стаята. После се настани на люлеещия се стол, който бе купил за жена си, за да я гледа как кърми сина им.

Тя погали бузката на бебето. Кал се люлееше и гледаше.

— И какво друго става в „Короната“ — попита Ели. — Не искам да пропусна нищо.

— Наех Джордж и Дъб. Този път за постоянно.

— Ще трябва да им построим къща. Семейство Гомес вече заеха тази отзад.

— Джордж и Дъб няма да живеят в „Короната“. Река Гваделупа има нужда от още един ферибот. Защо да не го направим ние?

— Джордж и Дъб ще работят на него, така ли?

— Да.

— Добре си го измислил, партньоре.

— Единствената причина, поради която не го обсъдих с теб, беше, че наближаваше появата на бебето. Не исках да те тревожа с такива неща.

— Това не е тревога, Кал. Ние сме партньори, забрави ли?

— Ще ми позволиш ли да нахраня сина ни?

— Всеки от нас има своите задължения и отговорности.

— Но имаме и общи. След като свършиш, ще сложа този момък в люлката му. Не искам да се претоварваш. Трябва да закрепнеш. Но ми се ще да обсъдим идеята за династията… Какво е една империя без семейство?

Ели беше напълно съгласна с него.