Евелин Роджърс
Корона на славата (22)

Глава 22

Кал се усмихна на Ели, погледна още веднъж към Корд, уверявайки се, че и двамата са добре. После съсредоточи вниманието си към копелето, което ги държеше на мушка.

Без оръжие, той не можеше да ги освободи с друго, освен с думи. Сигурно беше луд колкото Олдън Фаулър, след като смяташе да използва здравия разум, за да го убеди да ги пусне. Ако сбъркаше нещо…

Не искаше да мисли какво би станало, ако сгреши.

— Искаш ли да умреш? — обърна се той към Фаулър.

— От твоята ръка ли? — Олдън се ухили. — В момента не представляваш никаква заплаха.

— Ако не аз, някой друг ще те пипне. Имам предвид, ако причиниш зло на някой от тях двамата.

— Никой не иска да умре просто така. Ще намеря начин да оцелея.

— Тогава какво искаш? Корона на славата? Ще я имаш. Още сега ще се подпиша, че ти давам моя дял, а не се съмнявам, че и мис Чейс ще направи същото.

— И аз мислех, че това искам. От години мисълта да притежавам ранчото обсебва дните и нощите ми. До момента, в който ти нахлу в дома ми. Като те гледам сега, виждам каква грешка съм допускал.

— Дай да се уточним — каза Кал. Мислите му препускаха. — Променил си намерението си и вече не искаш „Короната“, така ли?

— Защо ми е притрябвала? Сега вече виждам истината. Ти опетни свещената земя с присъствието и реформите си, както и с хората, които заведе там. А затова някой трябва да плати. По-късно, ако променя намерението си, ще изявя претенции върху всичко, което притежаваш.

Той погледна към Ели, после към Корд. По устните му заигра злобна усмивка.

— Ето ти една възможност да си поиграеш на Господ. Изборът е твой. Жената или момчето.

В първия момент Кал не разбра какво му говори. Всичко това беше толкова нечовешко, дори и за луд като Фаулър.

Но Ели разбираше. Можеше да го прочете в очите й.

Корд също разбираше. Той се понадигна, сякаш искаше да каже: „Избери мен.“

Когато наистина осъзна за какво става дума, това беше за Кал такъв шок, какъвто досега не бе изпитвал. Погледна към Корд, скъсаните му панталони, окървавеното лице, което все още не бе станало лице на мъж, сините очи, потъмнели от мъдрост, неприсъща за годините му. Той беше последната му връзка със семейство Хардин — някои от тях важни граждани, други — крадци, но повечето обикновени мъже и жени с всички човешки слабости. Бяха страстни хора. Доста късно той бе открил същата страст и у себе си.

Погледна към жената, която го беше накарала да го разбере. Ели седеше на стола, изпънала гръб, без да издава по никакъв начин, че й пука за пушката, насочена към главата й. Русата й коса беше оплетена след дивата езда на път за ранчото на Фаулър, но не се виждаше кръв или синини, или въобще някакъв знак, че й е причинено зло.

Също като при Корд, в очите й имаше мъдрост, но по-друга мъдрост. Нейната интелигентност виждаше отвъд настоящето, в невидимото царство на възможностите.

Беше видяла възможностите с него — иначе не би останала в Тексас. И какъвто си беше глупак, бе му отнело доста време да го разбере.

С обикновената си риза и необичайни панталони, тя беше най-естествената жена на света. А също така най-смелата. Когато погледът й срещна неговия, тя не премига, не помоли за живота си.

Очите й, както тези на Корд, казваха: „Избери мен.“

Фаулър се размърда нетърпеливо.

— Повтарям: кого да застрелям — жената или момчето? Изборът, разбира се, не е труден. Обичаш единия или другия, а може би и двамата, но не еднакво.

Фаулър отстъпи назад. За момент Кал си представи какво би станало, ако зареденото оръжие гръмнеше в лицето й.

— Станете — заповяда Фаулър.

Корд се изправи бавно. Ели се препъна и падна на колене, после застана до момчето. Промърмори: „Съжалявам“, сякаш дължеше извинение на този луд. И Корд, и Ели не сваляха очи от Фаулър. Ако трепереха — а като имаше предвид собственото си състояние, сигурно трепереха — не го показваха.

— Вземи ранчото — обади се Кал. — Това е последният ти шанс.

Фаулър изръмжа в отговор:

— Избирай!

Той зае позиция между двамата си пленници така, че да може да застреля всеки от тях.

— Избирай — повтори той. — Веднага.

Ели затвори очи за момент, после погледна към Кал. Ръцете й висяха като безжизнени отстрани на тялото й.

— Нямаш избор. Трябва да спасиш брат си. Той е твоя кръв, Кал. А семейството означава за теб повече, отколкото си представяш. Ако го оставиш да умре, никога няма да си простиш.

— Не — каза Корд. — Недей да се отнасяш с мен като с дете. Аз съм този, който трябва да умре.

— Млъквайте — изръмжа Фаулър. — Стига сте се правили на благородни. Ще ви избия всичките, ако трябва.

Кал беше сигурен, че точно това смята да направи, без значение какъв щеше да бъде изборът му, но просто искаше първо да поиграе грозната си игра.

Стига вече е мислил за Фаулър и за лудостта му. Погледна към Ели.

— Обичам те.

Тя премига и красивите й кафяви очи се разшириха.

— Какво каза?

— Знам, че сега едва ли е подходящото време да ти го кажа. Не знам дали и ти ме обичаш, но мисля, че е така.

Думите му, а не смъртната опасност, която висеше над главата й, предизвикаха в очите й сълзи.

— Времето съвсем не е неподходящо да ми го кажеш. Съвсем не. Кажи ми го отново.

— Обичам те. Преди много време ти сънува, че имам нужда от теб. И си била права. Не е необходимо да ми казваш какво изпитваш, не и ако не искаш.

Нямаше нужда да отговаря. Той видя отговора в очите й. Но видя още нещо — решителност, която смрази кръвта му.

— Недей… — започна той, но тя вече му хвърляше нещо, и скочи към дулото на пушката на Фаулър, докато Корд правеше същото.

И двамата бяха готови на саможертва заради другия.

Чу се изстрел, който проехтя като топовен гърмеж в затворената стая. Кал хвана ножа, който му бе подхвърлила Ели, и с бързо движение го метна към Фаулър. Ръката му не грешеше. Ножът прониза гърлото на лудия точно над бялата яка. Кръвта рукна по ризата му и той се строполи на пода.

Гледайки недоумяващо към Кал, той се опита да каже нещо, но единственият звук, който излезе от устата му, беше някакво хъркане.

Кал се раздвижи пръв. Сграбчи Ели и я дръпна далеч от мъртвия, после прегърна силно Корд. Жената и момчето изпълваха двете му ръце. Той ги притискаше близо до сърцето си и не ги пусна още дълго време.

 

 

— Как успя да дойдеш толкова бързо?

Ели седеше до Кал на канапето в кухнята, все още не съвсем на себе си. Едновременно с това се чудеше как въобще е спал на неудобната мебел.

Корд седеше от другата му страна и нервно потропваше. Очевидно искаше да стане, но Кал не го пускаше.

— Нещо ми подсказа, че сте в опасност. Спомняш ли си как бе изпитала същото чувство по отношение на мен?

— Спомням си. Тогава не беше особено впечатлен.

— Това беше, преди да се науча да разбирам света. Дотогава знаех само как се правят пари, как се сключват сделки и как трябва непрекъснато да съм в движение.

Ели погледна към Корд.

— Запомни това, което каза. Може би ще промениш мнението си.

Кал я целуна по челото.

— Ще видиш. Какво казваше твоят Шекспир? „Утре, и утре, и утре“. Тогава ще докажа, че съм постоянен.

— Ти си чел Шекспир? — Тя се пооблегна на него.

Искаше да използва всяка възможност да го докосва.

— Никога не си ме питала.

Ели завъртя очи. Имаше доста неща, които трябва да забрави. Един от уроците, на които я бе учила леля Абигейл, беше, че на мъжете не бива да се напомнят недостатъците им. Особено когато тези недостатъци принадлежаха на миналото.

— Кал препусна така, сякаш адските кучета бяха по петите му — каза сър Саймън.

Той седеше до масата. Главата му беше превързана. Зад него Катя правеше нещо на печката.

— Аз му казах какво се е случило — добави англичанинът. — Беше излязъл навън, преди да съм довършил разказа си.

Катя остави лъжицата, с която разбъркваше яденето, и се обърна към масата. Отново бе прибрала косата в обичайния кок, но в очите й имаше някаква светлинка, която никой от тях не бе виждал преди.

— И какво ще стане сега? — попита тя.

— Ще трябва да изпратим съобщение на тексаските рейнджъри — каза Кал. — Оставихме…

— Можеш да го кажеш спокойно — каза Катя. — Оставили сте тялото там, където е паднало. В окръга сигурно има хора, които ще се погрижат да получи подходящо погребение до жена си и сина си. Той стана жертва на войната с команчите, както много от нас.

— Ти го съжаляваш? — попита Корд.

— Не, никога. Но го разбирам. В продължение на много време не си позволявах да мисля за това, което се случи. Той ме накара да си спомня. От спомените ми се надигна сила, която досега ми е липсвала.

Тя сложи ръце на раменете на Саймън.

— Трябваше да я видите как се бори с него — каза той. — Фаулър ме повали на земята, а тя го нападна с ноктите си. Като валкирия. Трябва да съм истински глупак, ако оставя такава жена да ми се изплъзне.

Говореше уж небрежно, но Ели виждаше любовта в очите му, когато вдигна поглед към нея.

По устните на младата жена заигра лъчезарна усмивка. Тя разкри истинската й красота.

— Когато попитах какво ще стане сега — каза Катя, — нямах предвид хер Фаулър. Имах предвид вас двамата.

Ели усети как се изчервява. След като веднъж Катя бе решила да говори, очевидно нямаше да има тема, върху която да не се спре.

— Споразумяхме се — каза Кал.

— Пак ли? — попита сър Саймън.

— Този път споразумението е друго. Тъй като Катя взе кобилата на Ели, за да дойде до тук, ние трябваше да яздим двамата на моя жребец. Успях някак си да я убедя да се съгласи да се омъжи за мен.

Ели толкова се гордееше с него, че имаше чувството, че ще се пръсне. Не се бе запънал на нито една дума.

— Това е единственият начин, за който се е сетил, за да вземе моята половина от имението — каза тя.

— Според тексаските закони жената запазва правото си на собственост върху всичко, което е имала преди брака — каза сър Саймън.

— Знаех си, че тази страна ми харесва — отвърна Ели. — А вие двамата? Каза, че няма да я оставиш да ти се изплъзне. Защо не бъдеш по-конкретен?

Англичанинът потрепери.

— Трябва първо да си намеря работа. След това ще се оженим.

— Глупости — каза Катя. — Можеш да станеш съдружник на татко в магазина. Той ще е много доволен да се отърве от тъжната си фройлайн.

Ели усети, че може би това няма да се хареса на сър Саймън.

— Аз ще те наема — каза Кал.

— Ние ще те наемем — поправи го Ели, после погледна към годеника си. — За какво?

— Мигел Алехандро ми каза за един друг англичанин близо до Хюстън, който ръководи фабрика за консервиране на телешко месо. Това не било лесна работа. Първо киснат месото в саламура, после го осоляват и го изпращат в Галвестън, откъдето с кораби го пренасят за островите в Тихия океан. Можеш да направиш подобна фабрика тук, в Глори, използвайки месото от моите говеда и от това на другите фермери в окръга. Какво ще кажеш?

— Да — обади се Катя, преди още Саймън да си е отворил устата.

— Значи всичко е уговорено, така ли? — обърна се Ели към Кал.

Кал я погледна и й намигна.

Изведнъж много й се прииска да е насаме с него. Когато тя стана, той не направи опит да я спре. Взе палтото си от пирона до вратата.

— Ще ида да нагледам Графинята.

Барон, който лежеше до огнището, размаха опашка, но не я последва. Беше останал при Саймън, докато Кал се върна, но вече нямаха нужда от него. Всичко в малкия му свят отново беше наред. Можеше спокойно да спи до огъня.

Кал я настигна до оградата. Вятърът брулеше и във въздуха се усещаше приближаването на буря, но Ели не усещаше студа.

Кал застана до нея и хвана лявата й ръка.

— У мен е пръстенът на майка ми, който баща ми й дал, когато се оженили. Всъщност не е у мен, а у вуйчовците ми. Аз исках да го изхвърля, но те не ми позволиха. Тези двамата са по-умни, отколкото съм ги мислел.

— Разбира се, че са. Веднага оцениха Герт и Мей.

— Кажи ми истината, Ели. Ако искаш нов пръстен, ще ти купя най-големия диамант в Тексас. Не, ще потърся дори в Ню Орлийнс или Ню Йорк, или където пожелаеш.

Зад тях вратата на обора изскърца и се отвори. Обърнаха се и видяха Корд, понесъл една кофа.

— Не ми обръщайте внимание. Уплаших се да не би Ели да издои кравата и пак да останем без масло.

— Отнасяй се с малко повече уважение към снаха си — каза му Кал.

Погледът на Корд срещна нейния.

— Аз я уважавам. Тя ще бъде най-добрата Хардин.

Той изчезна в обора и затвори вратата след себе си.

Най-после бяха сами. Кал я взе в прегръдката си.

— Ние ще построим истинска империя заедно, любима. Няма да е лесно, но след като ти си до мен, няма да се провалим.

Тя усети устните му върху своите. Това беше първата им целувка, откакто бяха сгодени. Тя потрепери от удоволствие. Усещаше как любовта я изпълва цялата.

Звукът на приближаваща се каруца ги прекъсна.

Обърнаха се и видяха една препълнена с хора каруца, която се клатушкаше към къщата. От нея слязоха Фин и Фитс, Герт и Мей и Джоузеф Мърс.

Ели им махна.

— Катя е добре — извика тя на разтревожения баща. — Толкова е добре, че няма да я познаеш.

Под острия поглед на сестрите Долархайд тя дръпна ръката на Кал.

— Ще си довършим целувката по-късно — каза тихо, само на него. — Обичам те повече от самия живот и ще ти го докажа по-късно тази вечер, ако си намерим някое уединено местенце. А дотогава ще трябва да кажем на всичките тези хора, че се обичаме и че въпреки съмненията им краят все пак ще е щастлив.