Емилио Салгари
Черният корсар (37)

ПОСЛЕСЛОВ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Някога малкият френски град Мантон влизал във владенията на италианския херцог Савон, чиито владения включвали също Ница, Вентилия и други градове. Оттогава са минали повече от два века, но и сега жителите на Мантон могат да ви покажат гроба на Емилио ди Роканера, синьор на Вентимилия, наречен Черният Корсар. Много са легендите свързани с името му, тук всеки може да разкаже живота му, но дали всичко е било така или не, това никой не може да потвърди. Истина е, обаче, че такъв синьор е живял действително и когато през 1898 г. Салгари написва романа си „Черният корсар“, той само възкресява едно познато на всички име, съживявайки блясъка на неговия ореол и спомена за онези исторически събития, на които Емилио ди Роканера е действуващо лице.

Интересно е тук да кажем, че годината 1898, в която се появява книгата на Салгари, съвпада със събитията около освободителната борба на Куба против испанските колонизатори, завършила с победата на кубинските патриоти и обявяване на независимостта на острова. Общественото мнение в Европа, настръхнало от изнесените факти за зверствата на испанските колонизатори, било изцяло на страната на кубинския народ, и в общност — на всички латиноамерикански народи, останали под колониално робство. Естествено, Салгари не е могъл да разгърне разказа си на фона на тези конкретни политически събития, най-вече поради факта, че цензурата била в ръцете на папата, а Испания — най-вярна и католическа негова дъщеря. Затова Салгари се връща малко назад и описва приключенията на Черния корсар, отдал целия си живот в борбата срещу човека, който поругал семейната му чест — испанският губернатор Ван Гулд.

На какъв исторически фон се движи Черния корсар?

Салгари намира начин да ни подскаже, че се отнася за периода, в който Испания се намесва в Тридесетгодишната война 1618–1648) на страната на австрийските Хабсбурги, поддържани от папата, против Франция, Русия и Англия, образуващи антихабсбургската коалиция. В отговор на военните действия на Испания във Фландрия, Англия и Франция почват усърдно да подкрепят пиратските нападения на флибустиерите и буканиерите над испанските кораби. Действията на флибустиерите и буканиерите — френски, английски и холандски заселници в Карибския архипелаг, нанесли големи вреди на тихоокеанската флота на испанците. В глава XV на своя роман, Салгари подробно ни запознава с произхода, живота и борбите на тези заселници против испанските подтисници. Но онова, което трябва най-дебело да подчертаем е, че нито на едно място в романа си Салгари не си е послужил с наименованието пирати. Черният корсар не е пират, а борец за правда, флибустиерите и буканиерите, наричащи се братя от брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Днес ние знаем, че тези скромни и честни земевладелци, принудени да станат моряци — единствен начин да противостоят на набезите на испанските кораби, които насилствено искали да ги прокудят от земите, за да заселят там изметта на Испания — се отдали на пиратство, защото останали без дом и земя, не са имали друг начин да просъществуват. Разбира се, към тях се прикачили какви ли не авантюристи, дошли, по времето на златната треска в Америка, хугеноти, побегнали от папските гонения във Франция, каторжници и разорени благородници, жадуващи за бърза слава. Но всичко това става малко по-късно, макар имена като тези на Морган, Михаел Баска, Пиер Олонеца и други съратници на Черния корсар, споменати в хроники от онова време като имена на безмилостни пирати, получават в романа на Салгари благородната окраска на положителни герои.

Черният корсар е аристократ по произхождение, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта, истинската любов и приятелството.

Наречен от своите сънародници „Италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) ни е оставил богато литературно наследство. За него знаем, че никога не е пътувал по море, освен един единствен път, когато от Генуа отишъл до Бриндизи с кораб. Завършил на младини морското училище във Венеция, той пропаднал на изпита за капитан на далечни плавания поради слабата си физика и с това завършила цялата му морска кариера. Но плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите романи, които пишел вечер на свещ, след работния си ден в кадастралното отделение на Генуезката община. Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне, биографи на Салгари, изтъкват, че той е бил най-добрият възпитател на редица поколения юноши и младежи. И не само заради богатата си фантазия и дарба на неизчерпаем разказвач, а и заради смайващите природоописания и трудолюбиво придобитите знания по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Затова Салгари заема място на голям енциклопедист сред писателите на приключенска литература.

В миналото Салгари е издаван на български в отделни брошури а подобрен превод, които далеч не са могли да го представят в истинската му светлина на голям приключенски автор. С романа „Черният корсар“ издателство „Отечество“ открива поредица от творби на Салгари, включващи прочутия му „корсарски цикъл“. А сега на нашата млада читателска публика да пожелаем нови, щастливи плавания с „Мълния“, кораба на Черния корсар!