Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Патрулите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дневной дозор, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 79 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2006)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Нощен патрул, ИК „ИнфоДАР“, София, 2006, ISBN 954-761-203-4

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Дневен патрул от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дневен патрул
Дневной дозор
АвторСергей Лукяненко и Владимир Василев
Първо издание2004 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрфентъзи
Видроман
ПоредицаНощен патрул
ПредходнаНощен патрул
СледващаСумрачен патрул
ISBNISBN 954-761-203-4

„Дневен патрул“ (на руски: Дневной дозор) е фантастичен роман на руския писател Сергей Лукяненко (в съавторство с Владимир Василев). Това е втората книга от тетралогията след „Нощен патрул“ и преди „Сумрачен патрул“ и „Последен патрул“.

Необходимо е да се отбележи, че руският филм на Тимур Бекмамбетов, озаглавен „Дневной дозор“ („Дневен патрул“, но „Дневна стража“ в българския превод), няма нищо общо с този роман, а е по-скоро адаптация на части от първата книга „Нощен патрул“.

Както и в „Нощен патрул“, тази книга е разделена на 3 части:

  • Вход за външни лица – разрешен
  • Чужд за различните
  • Различна сила

Резюме

Вход за външни лица – разрешен

Из улиците на Москва се разхождат Различните, неразличими от останалото население. Притежаващи свръхестествени сили и способни да влизат в Сумрака, сенчест свят, който съществува паралелно на нашия, всеки се е заклел във вярност към Тъмните (Дневната стража) или Светлите (нощната стража).

В „Дневен патрул“, втората книга от тетралогията, Алиса – млада и красива тъмна Различна напуска къщата си с намерение да се срещне с другарите си в Нощната стража. Екипът е на мисия да задържи неиницииран Различен, практикувайки тъмно вещерство, който се е изплъзвал на бюрото, отговорно за намирането и инициализирането на нелицензирани различни, практикуващи магия. Изглежда като рутинна операция. Но когато пристигат, Нощната стража вече е извършила арест. Провежда се жестока битка, в която Алиса едва не умира. С източени сили, тя е пратена да се възстанови в младежки лагер край Черно море. Там тя среща Игор, химията между тях се проявява мигновено и е неустоима, и Алиса открива, че е влюбена. Но тогава идва разтърсващото откритие: Игор е Светъл маг. Алиса си спомня, че той е един от участвалите в битката, която я осакатява. Знаейки истината един за друг, идеята, че между тях може да има нещо става абсурдна. Сега за тях няма друга алтернатива, освен магически дуел – битка, която никой от тях не иска да спечели...

Чужд за различните

От европейското бюро на Инквизицията е откраднат „Нокътят на Фафнер“ – артефакт с огромна сила, който е в пиковия си тъмен период и ще достигне максимална мощност в Москва. Виновни са „Братството на Фафнер“ – секта тъмни магове, незачитащи Договора и чиято крайна цел е да ревъплатят Сумрачният Дракон – Фафнер – Тъмен Маг извън категорията.

Междувременно Виталий Рогоза се опомня насред влака – Не знае кой е той, нито защо куфарчето му е натъпкано с пари, нито защо отпъди върколака в парка с думите: „Да не искаш да се обадя на Нощния Патрул? Само това остана – различни да нападат различни.“ Кои са тези различни и защо каза това? От Украйна пристига в Москва тъмния маг Виталий Рогоза – слаб тъмен маг, който впоследствие се оказва огледало – рожба на Сумрака, чиято сила се изкачва в зависимост силата на противника, с когото се бие. Огледалото се появява, когато някой патрул рязко придобие надмощие над другия – В случая това става, когато Хесер прекалено бързо издига нивото на Светлана. Мисията на огледалото е да изравни силите, което означава да бъде елиминирана Светлана...

Различна сила

Тъмният маг Едгар е изпратен в Прага, където е преместено Европейското бюро на Инквизицията, за да защитава маговете от Братството на Регин, които са хванати от Хесер, когато пристигат в Москва с откраднатия от тях могъщ артефакт „Нокътя на Фафнер“. Те трябва да бъдат изправени пред трибунала на Инквизицията и се очаква, че ще бъдат развъплътени. Там ще бъде разгледано и делото, заведено от Нощния патрул, по повод убийството на вещицата Алиса от светлия маг Игор и загиналия в същия инцидент не-различен Макар. Нощният патрул обвинява Дневния патрул, че смъртта на Алиса е провокация измислена от Завулон и изпращат Антон Городецки като обвинител и защитник на Игор. Докато е в Прага, Едгар посещава библиотека по некромантия и разбира, че събитията отпреди няколко месеца – убийството на Алиса, събирането на четирима Тъмни сектанти с различен цвят на кожата (четирите конника на Апокалипсиса), поръчаните от Завулон две картини и неговото собствено присъствие в Прага са внимателно замислени от шефа на московския Дневен патрул и имат една цел – ре-въплътяването от Сумрака на Фафнер – Сумрачния Дракон. И Различният, който е подходящ за „разменна монета“ е именно той – Едгар. Той уведомява Инквизицията за плановете на Завулон и от страх става техен член.

Герои

Светли

  • Антон Городецки – главният герой и разказвач – светъл маг от второ равнище, който вече е оперативен работник. С напредването на сюжета той разкрива циничността на светлината и мрака и тяхната относителност.
  • Борис Игнатиевич (Хесер) – ръководител на московския Нощен патрул, маг извън категорията. Той държи на своите подчинени, но не се притеснява да ги излага на опасност, за да осъществят целите на светлината
  • Светлана – висша вълшебница, която ще роди Мисията на светлите – най-силната различна. Тя се разделя за кратко с Антон, но го обича много и е много се грижи и притеснява за него.
  • Олга – висша светла вълшебница, приятелка и любовница на Хесер, възстановена като висша и освободена от наказанието си.
  • Семьон – светъл маг от второ равнище. Циничен, с огромен опит, който му позволява да чете мислите на хората без да ползва магия.
  • Тигърче – Тясно специализиран Боен маг, трансформиращ се в Тигър. Добър оперативен работник, но позволява на емоциите и да вземат връх и бива убита от Огледалото при самозащита.
  • Мечок – тясно специализиран боен маг, трансформиращ се в Мечка. Приятел на Тигърчето, не говорещ почти с никого.
  • Игнат – Плейбоят на нощния патрул – много красив, способен да вкара в леглото си всяка жена.
  • Гарик – срамежлив светъл маг
  • Игор – светъл маг от средно ниво. Идеалист. Единственият способен да обучи мисията на хората – дъщерята на Светлана.

Тъмни

  • Завулон – ръководител на Дневния Патрул на Москва, тъмен маг извън категорията. Не се стеснява да жертва подчинени в името на интересите на тъмнината.
  • Алиса – вещица средно ниво, влюбена в Завулон и използвана от него за отстраняването на Игор. Убита е от Игор след като и двамата разбират в кого са се влюбили.
  • Едгар – тъмен маг трето равнище, заместник на Завулон като ръководител на Дневния Патрул. Силен маг, на когото му писват интригите в дневния патрул, последната от които заплашва неговия живот и решава да се присъедини към инквизицията.

Неприсъединени

  • Максим – инквизитор.
  • Виталий – огледалото, чиято цел е да възстанови Баланса на силите.
  • Витезслав Грубин – инквизитор, висш Вампир и най-силният „жив“ (доколкото един вампир може да бъде жив) вампир.
Предишна: Поредица:
Следваща:
Нощен патрул Нощен патрул Сумрачен патрул

ГЛАВА 6

Антон се предаде към обяд.

Вече не пиеха водка с Игор, въпреки чудесното свойство на алкохола да стимулира въображението. От кафето започваше да им се повдига. Не им понасяше повече и чудесната чешка бира.

Игор, застанал до прозореца с чашка айран на „Данон“, поклати глава в отговор на поредното предположение на Антон:

— Не, изключено. Какъв борец с дракони съм аз? И нали отхвърлихме версията с Фафнер?

— Ами ако изведнъж се окаже, че е вярна?

— Все едно. Това е схватка с магия, а не двубой с огнедишащо чудовище… — Игор се подсмихна и цинично допълни: — Освен това при схватката между дракона Фафнер и два-три модерни бойни хеликоптера бих заложил на хеликоптерите. Стига предположения, Антон. Нищо няма да открием.

— И все пак, Игор, ти си ключът.

— Какво да се прави? Ключовете никога не биват уведомявани коя врата им предстои да отворят. Антон, аз съм най-обикновен Различен. Само на Завулон му е известно в какво се състои моята… значимост. Е, вероятно и на Хесер. Сега той ше се качи при нас и тогава ще го питаме.

Антон хвърли поглед през Сумрака и със завист каза:

— Сериозно? Вече е близо, така ли? Пък аз не го усещам…

— Аз също не го усещам. Видях през прозореца как влязоха в хотела.

На вратата лекичко се почука. Отдаване на дължимото на учтивостта, нищо повече. След миг гостите влязоха през Сумрака. Хесер, мълчаливата му сянка Алишер и Светлана. Маговете водеха Светлана през Сумрака. Тя видя Антон, едва когато и тримата влязоха в човешкия свят. Усмихна се и леко виновно разпери ръце: „Ето, виждаш ли каква съм станала?“. И Антон отново бе залят от вълната нежна тъга, смесена със срам и озлобление към себе си. Въпреки че не бе имал друг изход освен да позволи на Огледалото да отнеме силите на Светлана… И най-важното — в резултат на това Светлана беше жива… Но Антон не можеше да избяга от проклетото усещане, че е загубил партията.

Нима Игор усещаше нещо подобно, когато си спомняше за Алиса? Аналогично, но с няколко степени по-голяма горчивина?

Тогава оставаше само да му се чуди и да му се радва, че все още е жив…

— Добър ден, деца… — благо каза Хесер.

Той беше със скромен, не особено скъп костюм и вратовръзка в убити цветове. Такъв един бизнесмен средна ръка, който се облича при „Marks&Spenser“ и винаги изпраща на сътрудниците си скромни подаръчета за Коледа. В настоящия случай Хесер явно беше сметнал себе си за най-хубавия подарък…

— Здравейте, Борис Игнатиевич — каза Антон. Сърце не му даваше да нарече този ден добър. — Здравей, Алишер.

Телохранителят (ако, разбира се, беше сериозно да се смята за телохранител на Велики маг един маг трета степен), а по-точно ординарецът на Хесер, синът на девона и на човешка жена Алишер, мълчаливо кимна на маговете и се отдалечи в ъгъла на стаята. Там застина с кръстосани на гърдите ръце и частично се оттегли в Сумрака. Антон почувства, че способността на Алишер за наблюдение в Сумрака е изкуствено изострена, изглежда, от шефа. Забеляза също, че младият маг избягва да поглежда Игор. Ето още едно безумно заплетено кълбо — бащата на Алишер беше убит от Алиса Доникова. Нищо, че той не беше човек или Различен… Трудно бе дори да се формулира какво е това девоната, верният помощник на великите магове. Самият девона не извършва подвизи, това не е негова работа. Той само служи на героите, като премахва от техните пътища дребните пречки. Освен това заздравява семейните връзки… помага да се раждат велики герои…

Дъхът на Антон секна.

Децата на върколаците обикновено наследяват способността да се превръщат в животни. Но рожбите на маговете твърде рядко стават Различни. А какво е положението с наследствеността при девоната?

Какъв е Алишер — просто маг или девона като баща си, който векове е бил помощник на Хесер в Средна Азия?

И защо беше нужен на шефа този млад узбекски маг? Само от сантименталност или от чувство за дълг го беше приел Хесер в Московския Патрул и го бе направил свой приближен?

— Антоне!

Той погледна Светлана и едва сега проумя, че прекалено силно се е вкопчил в ръката й.

— Извинявай…

А Хесер стоеше пред Игор и го гледаше в очите. Дълго и мълчаливо. После въздъхна, някак се прегърби, отпусна се и се отдръпна до креслото. Седна и закри с длани лицето си.

— Борис Игнатиевич — каза Игор. — Простете ми.

— Не! — без да отлепя ръце от лицето си изрева Хесер. — Няма да простя! Влюбил си се във вещица, така ли? За това няма да те упреквам — съдба. Но виж това, че си се предал — не чакай прошка!

Игор явно се чувстваше неуютно. Антон, както го гледаше, някак внезапно проумя, че все пак бе постигнал целта си. Не директно, разбира се — глупаво беше да се надява да излъже един врял и кипял маг, като с едно обикновено напиване, съчетано с разговори за приятелите, успее да върне волята му за живот. Още по-глупаво би било да се надява да го убеди, че жената, която обича, е просто гнусна алчна кучка.

Обаче дългият им нощен разговор, опитите им да проумеят случващото се, да схванат същността на поредния етап от войната — те бяха изиграли ролята си. Игор се бе отърсил от мъчителните си терзания. Игор отново беше в строя.

Нима Хесер беше разчитал точно на това?

Но тогава цялото му поведение, включително и тази сцена, беше премислено и преднамерено!

Нали все пак шефът бе прав, а Игор просто е в състояние на умопомрачение…

— Хесер, има нещо, което нямаш право да искаш дори ти! — изведнъж каза Игор. Изрече го рязко. С пробудила се ярост. С живец в гласа.

— Да, разбира се, капитан Игор Теплов. — Гласът на Хесер беше студен като лед. — Нямам! А кой имаше право да изисква от теб през ноември четиридесет и втора да плуваш под град от куршуми в Днепър? А кой имаше право…

— Това е друго!

— Защо пък? — Хесер стана и отиде при Игор. Пак застина пред него — дребен, по-нисък с една глава, съсухрен и съвсем неприличащ на герой. — Аз ли да ти обяснявам, Теплов, какво иска войната? Тя първо изяжда не телата, а душите! И ти го знаеше, когато в славния град Берлин кълцаше с ножа си онзи нещастен сополанко от „Хитлерюгенд“, за да издаде приятелите си!

Игор трепна, сякаш го бяха зашлевили.

— Съвест… любов… чест… — замислено промълви Хесер. — Никой няма право да те принуждава да вървиш против съвестта си. Никой няма право да те придумва да изневериш на честта си. Никой. Прав си. Но ние правим и това! По собствена инициатива. Когато от едната страна на везните са нашата любов, съвест, чест, а от другата — милион влюбени, съвестни, честни. Не сме ангели, това не е за нас. И аз разбирам болката ти, повярвай! Но погледни Алишер! И се опитай да разбереш неговата болка! Попитай Антон какво мисли за любимата ти! И Светлана също!

— Не мога да осъждам Игор — тихо каза Светлана. — Да ме прощавате, шефе. Прости ми и ти, Алишер. Може би съм глупачка… и съм недостойна да работя в Патрула. Само аз мога да разбера всички ви.

Тя каза това тихо, без никакви пози, но Хесер замълча, сепна се и се отдръпна от Игор. Разпери ръце:

— Та нима аз не разбирам…

В стаята увисна тежка, лепкава тишина.

— Хесер, когато дългът го налагаше, аз изпълнявах заповедите — изведнъж каза Игор. — Честно и докрай. Въпреки… своите мисли и своите чувства. Но дългът ми е изпълнен. Докрай.

— Не. Виж, тук не си прав, Игор. — Хесер се разходи из стаята, извади от джоба си пура. Огледа я, намръщи се, върна я обратно и извади пакет „Пал Мал“. Смачка го, ядосано махна с ръка… — Ти си нужен на Патрула. Нужен си на всички ни. Нужен си на мен.

— Аз съм нужен на Светлана… — небрежно отбеляза Игор.

— На Светлана, Алишер, Иля, Семьон, Мечката — на всички нас! — произнесе като скоропоговорка Хесер. — Разбира се!

Игор се усмихна, сякаш примирявайки се с необходимостта да не казва нещата докрай. И изведнъж уточни с делови, сериозен тон.

— За колко дълго?

— Най-много за двайсетина години — съвсем спокойно, сякаш бе очаквал този въпрос, отвърна Хесер.

— Ти се надяваш, че за това време ще престана да обичам Алиса, така ли, Хесер? — попита Игор.

— И на това също — призна си Хесер. — Но ти си нужен на Патрула именно сега. В близките години.

— Какво се иска от мен, Хесер?

— Да не ни пречиш, Игор! Ще се опитаме да те измъкнем. И ще те измъкнем — повярвай ми, ако поне ти не ни пречиш… а още по-добре — ако мъничко ни помогнеш.

Игор се замисли. После каза:

— Аз няма да обвинявам Алиса Доникова, че ме е омагьосала. Това не е истина.

— Но можеш да изкажеш предположение, че срещата ви е била нагласена от московския Дневен патрул, нали така?

— Мога — кимна Игор. — Най-вероятно е било точно така.

— Това е всичко. — Хесер разпери ръце. — За нищо повече не те моля.

Той наистина изглеждаше доволен. Антон се изкашля. Изчака Хесер да го погледне. И каза:

— Борис Игнатиевич, аз също искам да ви помоля за една услуга. Обяснете каква роля играе Игор в новата ви интрига.

— Само Игор ли?

— Да. За какво сме ви нужни Светлана, аз и девоната Алишер — и без това се знае.

Замрелият в ъгъла млад узбекски маг трепна.

— Добра млада смяна расте… — уморено рече Хесер. — Досетлива. Само дето е и глупава…

Той направи пауза, оглеждайки събралите се. После поклати глава. Антон усети как наоколо се разпространява Сила. Запълва, залива стаята. Като еластична стена отблъсква, избутва навън нещо…

— Не мога да отговоря — изненадващо призна Хесер. — Не мога по една проста причина…

— Защото ние ще откажем да сътрудничим, така ли? — рязко попита Антон.

Хесер поклати глава.

— Не — каза той. — Тъкмо обратното. Кълна се в Светлината, че случващото се няма да причини зло на никой от вас. Нито в магическата, нито в човешката същност… Напротив, вие ще започнете да сътрудничите с истински, искрен хъс. Но…

Сега той претегляше всяка дума.

— Наистина, сега се осъществява финалната операция на Нощния патрул на Москва. За съжаление, това е финална операция и на Дневния патрул. От постъпките на всички седящи тук, точно както от постъпките на противниците ни зависи… зависи твърде много. И ние, и нашите врагове — всички предприемаме своите стъпки. Те може да са неудачни, погрешни. Но победата ще е за онзи, който последен направи правилната стъпка!

— Победителите не ги съдят — съгласи се Антон. — А на фигурите на шахматната дъска не им се дава правото да правят самостоятелни ходове.

— Ходът на всеки от вас лесно ще бъде пресметнат от Завулон! — изрева Хесер. — И не се заблуждавай, Антоне, това, че си блъснал колата си в Огледалото, не е било непредвидена стъпка! Да, тя беше удачна! Да, това беше най-малката злина! Но и тя беше очаквана. И от Завулон… и от мен.

Той си пое дъх и продължи вече по-спокойно:

— Момчета… за мен вие не сте фигури върху шахматна дъска. Повярвайте ми. Не сте и инструменти.

— Но една от нас — Светлана се усмихна, съзнавайки колко смешно звучи тази фраза в мъжка компания — е средство за изготвянето на инструмента, нали така?

Антон не я попита как се е досетила. Може би също беше чертала схеми — скришом дори от него? Или все пак беше успяла да го почувства, когато нейната Сила все още е била с нея?

Хесер си замълча и се навъси. Май размишляваше… И в същото време Антон разбра, че защитната обвивка наоколо се засилва до почти немислими размери. Къде беше границата на Силата при Великите магове? И имаше ли за тях изобщо граница?

— Добре — кимна Хесер. — Права си, Светлана… но само отчасти… А, Светлина и Мрак!

Той се отпусна в креслото. Все пак извади цигарите и запали. Едва след като си дръпна два-три пъти, заговори отново:

— Светлана, ти си Велика Вълшебница. Такива се раждат веднъж на няколко века. Потенциално може би си по-силна от Олга… Но твоята ценност за Светлите — имам предвид не само нашия Патрул, но и Светлите изобщо — е в това, че ти можеш да станеш майка на месия.

— След като Олга пренаписа моята Книга на Съдбата — каза Светлана.

— Не. Не след това. Невъзможно е да се пренапише съдбата на един Различен със същата лекота, като съдбата на обикновен човек. Всичко е било предопределено първоначално. Ние само коригирахме някои детайли. Минимални. Които не се отнасят нито до теб, нито до бъдещото… предполагаемо дете.

— Какви? — В гласа на Светлана най-сетне започна да се долавя ярост. Дълго сдържана ярост. Сега Антон изпита желание да крещи — пръстите й се бяха впили в дланта му.

— Само датата! — Не, Хесер нямаше намерение да отстъпва на Светлана и беше също толкова напорист. — Нищо друго, освен датата! Две хиляди години след Рождество Христово — връхната точка на човешката вяра в пришествието на месията!

— Много благодаря — изрече Светлана със звънтящ от ярост глас. — Значи сте решавали кога и от кого ще ви го родя?

— Първо, защо „него“? — поинтересува се Хесер.

Антон, който тъкмо се канеше да вметне нещо в разговора, главно по повод уточнението на Светлана „от кого“, се задави с подготвената си реплика. Ръката на Светлана също омекна.

— За едни решават мама и тате, за други — пияният акушер, за трети — чашата водка в повече — меланхолично промълви Хесер. Вече нямаше нужда да казва „второ“. — Светлана, миличка! Да се играе с такива Сили, с такава предопределеност, е опасно! Дори аз не се опитвам! Може би ти е писано да родиш дъщеря, която ще стане грандиозна фигура във войната на Светлината и Мрака! Думата й ще променя мирозданието, думата й ще кара грешниците да се разкайват, най-великите магове на Мрака ще падат на колене пред нея, когато я видят!

— Товае само вероятност… — прошепна Светлана.

— Разбира се, няма Съдба — и за съжаление, и за щастие. Но можеш да ми вярваш, че старият, уморен маг ще направи всичко възможно, за да я въплъти в живота.

— По-добре да бях останала човек… — прошепна Светлана. — По-добре…

— А ти виждала ли си наскоро икони? — попита Хесер. — Погледни Мария в очите и си помисли защо те винаги са тъжни?

В стаята беше много тихо.

— Вече ви казах повече, отколкото имах право. — Хесер виновно разпери ръце и на Антон за пръв път му се стори, че той изобщо не играе. — Казах ви го, като с единия крак престъпих границата на допустимото. Вие решавате. Помислете си кой е фигура в тази игра и кой е… разумна личност, способна да превъзмогне измислените обиди!

— Измислени ли? — с горчивина попита Светлана.

— Когато са ти обяснявали, че трябва да си миеш ръчичките след играта в пясъка, или са те карали да си вържеш панделка на плитчицата — това също е било посегателство срещу съдбата ти — каза Хесер. — И според мен — обосновано.

— Вие не сте ми баща, Борис Игнатиевич! — каза Светлана.

— Да. Разбира се. Но за мен всички вие сте мои деца… — Хесер въздъхна. — Ще ви почакам в хола… по-точно ние с Алишер ще ви почакаме. Ако поискате, елате.

Той излезе, а девоната го последва като сянка. Пръв заговори Игор:

— Най-обидното е, че за някои неща той е прав.

— Ако на теб ти бяха казали, че ти си длъжен да родиш месия, щях да те питам кой е прав! — рязко отвърна Светлана.

— Мен това съвсем би ме… затруднило… — смутено призна Игор.

Антон се усмихна пръв. Погледна Светлана и каза:

— Слушай… аз си спомням как се възмущаваше колко е несправедлива съдбата — че децата на Различните най-често са обикновени хора…

— Ама аз се възмущавах абстрактно… — Светлана плесна с ръце. — Момчета, при вас тук май е задимено…

Игор мълчаливо й подаде цигара.

— Защо всичко се прави така, зад гърба? — жално попита Светлана, запалвайки цигарата. — Пък и каква… майка на месия става от мен? При това на месия от женски пол!

— Е, месия е просто подходящият термин — каза Игор. — Отпусни се.

— Аз не съм девственица! — мрачно съобщи Светлана. — И изобщо… не се смятам за образец на добродетелността…

— Не прави ненужни аналогии.

Странна работа, Игор сякаш се беше успокоил. Наистина. И даже се беше взел в ръце.

— Антоне, поне ти кажи нещо! — не издържа Светлана и го погледна. — Какво, всичко това не те ли засяга?

— Много се надявам, че ме засяга пряко — отвърна Антон. — И мисля, че сега трябва да отидем при Хесер. И на него сега не му е лесно — да седи и да чака.

— Той вече знае всичко… предварително… — Светлана се извърна.

— Не. Не знае. Ако ние наистина не сме пешки, не знае.

Слабо звъннаха струните на китарата. Игор, облегнат до стената, взе инструмента в ръце. Запя толкова тихо, че и на Светлана, и на Антон им се наложи да замълчат.

Бесовете ме молят да служа,

но аз не съм ничий слуга.

Дори на себе си, дори на теб,

дори на онзи, у когото е властта.

Ако той е още жив —

то и на него няма да му служа.

Откраднах точно толкова от огъня,

че да не се налага вече да крада…

Игор свали китарата и внимателно я сложи на креслото. Така оставят музикалните инструменти, когато са сигурни, че ще се върнат след малко.

— Да тръгваме, а?

 

 

Едгар влезе в заседателната зала на Трибунала пръв от Тъмните. Както подобава. Едновременно с Антон, който влезе през отсрещната врата. Те учтиво сведоха глави за поздрав. Едгар не изпитваше лоши чувства към Светлия и разчиташе на същото от отсрещната страна.

Да, в сравнение с малката занемарена стаичка в МГУ тази зала впечатляваше! Европа си е Европа!

Каменни сводове — тежки, потискащи и едновременно с това създаващи усещането за защитеност и спокойствие. Обикновен метален полилей — но с двеста-триста свещи, и Едгар беше готов да се закълне, че те горят поне от век. Разправяха, че отделът на Инквизицията в Берн се е помещавал в ултрамодерна сграда. Пражкият отдел, тъкмо обратното, беше в древно здание.

Това му допадаше повече.

Кръглата зала бе разделена на две части: едната облицована със светъл мрамор, а другата — с тъмен. В тази нагледна простота, демонстрираща две Сили, имаше нещо хем наивно, хем възвишено. Малките писалища, предназначени за обвинителите, се намираха в центъра, около кръгла решетка, преграждаща тъмна дупка в пода.

Триъгълният клин от сив мрамор разсичаше залата почти до средата. Това беше мястото на Инквизиторите, които, то се знае, вече бяха тук. Седмина. Общо взето, Инквизицията не се смяташе за сила, равна на Патрулите, но сред тези седмината, както знаеше Едгар, се криеха двама Велики — Тъмен и Светъл. Като нищо Европейското бюро би могло да влезе в схватка с Хесер и Завулон, без да им отстъпва.

Това бе радостно.

След Антон влязоха още трима московски Светли. Хесер… ами да, разбира се, закъде са без Хесер! Светлана… също разбираемо. И този узбекистанец, секретарят или момчето за всичко на Хесер.

А зад гърба на Едгар по коридора вече вървяха Тъмните. Завулон… Едгар почувства приближаването на шефа си, неволно се обърна и улови дружелюбното кимване на ръководителя на московските Тъмни. Хубаво… усмихвай се. Юда… Но ти си по-лош и от Юда, оня поне е предал учителя си, а ти — ученика си!

В този момент след Завулон влязоха още двама. И ако Едгар беше готов да види Ана Лемешева, това никак, ама никак не се отнасяше до Юрий, който присмехулно му намигна. Същият онзи Юрий, който така навреме го беше предупредил за интригите на Завулон!

Наложи си да се извърне от колегите си и да гледа само напред.

Въведоха Игор последен. Двамата редови Инквизитори, които вървяха редом с него, мълчаливо го изпроводиха до преградения с решетка кръг с триметров диаметър в центъра на залата.

В този кръг нямаше никаква особена магия или Едгар не я усещаше. Пък и механизмът, позволявал навремето решетката моментално да се обърне и обвиняемият да падне в дълбокия подземен кладенец, създаваше впечатлението, че отдавна е ръждясал и не се използва. Обаче по всичко личеше, че не е особено приятно да се стои в кръга.

Впрочем Игор нехаеше за това. Застана в центъра на кръга с кръстосани на гърдите ръце.

— В името на Договора…

От групата на Инквизиторите излезе единственият, който не носеше сива тога. Витезслав, Висшият вампир.

— Ние сме Различни. Ние служим на различни сили…

Едгар механично повтаряше думите на Договора, като се опитваше да се досети откъде ще започне Витезслав. И се чудеше как самият той да се измъкне от цялата тази каша…

— Днес Европейският трибунал на Инквизицията ще разгледа иска на московския Нощен патрул към московския Дневен патрул — съобщи вампирът, след като Договорът беше прочетен. — Насрещният иск на московския Дневен патрул към московския Нощен патрул също ще бъде разгледан в хода на заседанието. Предмет на което е дуелът между Светлия маг Игор Теплов и Тъмната вещица Алиса Доникова…

Засега всичко се развиваше без изненади… Едгар почувства, че се е вкопчил в тъмното хладно дърво на писалището, и с усилие на волята се принуди да се успокои. В края на краищата той беше опитен юрист. И с какво човешкото правораздаване се различаваше от това на Различните?

Само по формата на присъдата…

— Но редът на разглеждането донякъде ще бъде променен — каза Витезслав. — Трибуналът е принуден да реши още два въпроса, свързани с главния иск. Първият се отнася до сектата на Тъмните, които се наричат Братята на Регин и са виновни за нападението срещу хранилището на Инквизицията, кражбата на артефакта Нокътя на Фафнер, неговия контрабанден внос в Русия и оказването на съпротива на московския Нощен патрул. Въведете обвиняемите.

Още двама млади Инквизитори въведоха четиримата финландци. На лицата на всички Различни цъфнаха леки усмивки — все пак беше невъзможно да си представиш по-карикатурна четворка.

— Вероятно не е необходимо повторно да се излагат обстоятелствата на този прискърбен инцидент — каза вампирът. — Всички присъстващи са запознати със събраните от Инквизицията материали по делото. Работата на Инквизицията е да произнесе присъда. Справедлива, безпристрастна и сурова.

По лицата на четиримата си личеше, че те дори не се надяват на снизхождение.

— Едно толкова тежко престъпление като нападението срещу сътрудниците на Инквизицията и кражбата на изключително опасен артефакт от хранилището се наказва с безусловно развъплътяване — произнесе вампирът. Направи пауза и допълни, като накара финландците рязко да вдигнат глави. — Но… Обвиняемите не са взели непосредствено участие в Бернския инцидент. Както произтича от материалите по делото, ръководството на сектата, за съжаление загинало при задържането, е принудило четиримата млади магове да изиграят ролята на куриери. Затова Инквизицията класифицира техните действия само като контрабанда и оказване на съпротива на московския Нощен патрул. Смекчаващи вината обстоятелства са също така дълбокото и искрено разкаяние, съдействието на следствието след задържането, младостта на обвиняемите, липсата на нарушения на закона в миналото. Ако московският Нощен патрул може да изтъкне и други смекчаващи вината обстоятелства и оттегли личните обвинения против Тъмните магове — Инквизицията е в правото си да смекчи присъдата.

От страната на Светлите стана Хесер и разпери ръце:

— Московският Нощен патрул няма… лични претенции към обвиняемите. Освен това ние смятаме, че ръководството на сектата Братята на Регин е било провокирано да извърши престъплението от някакъв… някакъв неизвестен Тъмен маг.

— Това не е доказано — каза Витезслав.

— Не е установена само самоличността на провокатора — с усмивка каза Хесер. — Фактът на съществуването му не подлежи на съмнение.

Витезслав кимна. Извърна се към шестимата си другари. За няколко мига между Инквизиторите се проведе беззвучна размяна на мисли. После Витезслав се обърна към четиримата вкаменили се финландци.

— В името на Договора. Като взе предвид снизхождението на Нощния патрул, липсата на тежки последствия и другите смекчаващи вината обстоятелства, Инквизицията ви предоставя правото на избор на наказание. Първи вариант — да бъдете осъдени на смърт чрез обесване без накърняване на гражданските ви права…

Якият негър тежко въздъхна, китаецът и финландецът го подхванаха за лактите, поддържайки го.

— Вторият вариант на наказание е да ви се забрани отсега нататък, до края на дните ви, да използвате магия. Ще имате правото да изживеете обикновен човешки живот, без да го удължавате по магически начини и без да подобрявате качеството му.

Финландците смаяно се вторачиха в Инквизитора. Завулон тихичко се изкиска, но тутакси си придаде сериозен вид.

— Второто… второто! — със сподавен глас каза Юха Мустайоки. Останалите закимаха.

— Има ли възражения от страна на присъстващите? — попита Витезслав.

Хесер отново се изправи, въздъхна и рече:

— Ние… като малък жест на добра воля… смятаме за възможно на обвиняемите да се разреши използването на магия… на слаба магия… с неодушевени предмети.

Изглеждаше сякаш изрича всяка дума с голямо усилие, като че проявяваше милосърдие с нежелание.

— Да речем, за намирането на изгубена вещ… на нещо дребно… ключ или монета… За изгонването на мухи от стаята… според нормативните разпоредби мухите се смятат за неодушевени, нали така? За почистването на карбуратора в колата…

По лицето на вампира се изписа леко учудване. „Той не разбира!“ — досети се Едгар.

— Инквизицията не възразява… — заключи най-сетне той. — Да се сложат печати на обвиняемите!

Двамата Инквизитори вдигнаха десните си ръце — и към четиримата осъдени се насочиха тънки проблясващи нишки енергия. Печатите се слагаха до живот, като оставяха на осъдените възможността да прилагат само най-слаба магия. Май Инквизиторите наистина не бяха схванали, че изненадващата добрина на Хесер само бе утежнила наказанието. Едно е да си лишен напълно от възможността да упражняваш магия, постепенно примирявайки се с човешкото съществуване. Съвсем друго нещо е всеки ден да се чувстваш немощен инвалид и да се задоволяваш със сянката от някогашните си способности.

Впрочем, финландците засега не мислеха за това. Изведоха ги от залата на Трибунала докато още бяха съвсем шашардисани от сполетялото ги щастие. Юха постоянно се опитваше да се изскубне, за да се втурне и да започне да стиска ръцете на всички, но бдителните стражи с най-обикновени подбутвания го принудиха да напусне.

Едгар поклати глава. Общо взето беше приятно, че братята Тъмни се спасиха. Но на каква цена… Може би той би предпочел бързата смърт.

— Следващият въпрос на заседанието не беше обявен предварително — каза Витезслав. — Инквизицията моли ръководителя на московския Нощен патрул, известен под името Хесер, да застане в центъра на кръга…

Завулон се усмихна триумфално.

— Както и ръководителя на московския Дневен патрул, известен под името Завулон.

Лекото объркване върху лицето на Завулон зарадва много Едгар. Само че… доколко Завулон се държеше естествено?

— Първият въпрос на Инквизицията е към Великия маг Хесер. — Сега Витезслав говореше учтиво, но с много твърд тон. — Хесер, осъществявали ли сте въздействие върху Книгата на Съдбата на присъстващата тук Велика Вълшебница Светлана Назарова с цел споменатата Велика Вълшебница да стане майка на месия на Светлите?

В залата настана тишина.

— Уточнете формулировката, Витезслав — помоли благо Хесер. — Да не взема да се разсърдя.

Вампирът се озъби в усмивка:

— Отговаряйте по същество, Велики Маг Хесер.

— Добре — кимна Хесер. — Не очаквах подобни обвинения, но… ще обясня за Трибунала.

„Очакваше ги — помисли си Едгар. — Всичко си очаквал, стар интригант такъв…“

— Подобно въздействие по принцип е невъзможно. Дори за мен — скромно заяви Хесер.

Витезслав, изглежда, се обърка:

— Но, Светли маг Хесер, Книгата на Съдбата на Светлана Назарова…

— Показва, че тя ще стане майка на най-великата от Светлите вълшебници, или ако си служим с поетични термини — на месията на Светлината. — Хесер радостно се усмихна. — Това е огромна радост за московския Нощен патрул… нещо повече — за всички Светли! Но почитаемата Инквизиция трябва да разбира, че такива неща не могат да бъдат вписани в Книгата на Съдбата. По никакъв начин. С нищо. Дори с помощта на известния ви артефакт, който по право принадлежи на Нощния патрул.

— Обаче върху Книгата на Съдбата на Светлана Назарова е упражнено въздействие, нали? — продължи да настоява вампирът.

— Да — кимна Хесер. — Както е известно на всички… или почти на всички… възможно е да се направи нов запис в Книгата на Съдбата, но това директно засяга равновесието между Светлината и Мрака. Доста лесно е да се внесат дребни промени в съдбата на обикновен човек. Малко по-сложно е да се промени незначително съдбата на Различен. И колкото по-силен е въпросният Различен, и колкото по-сериозно е изменението, толкова по-големи са сътресенията, които претърпяват Светлината и Мракът. Я пресметнете, уважаеми членове на Трибунала, какви ще са последствията, ако в Книгата на Съдбата на една Велика магьосница се впише, че тя ще стане майка на месия?

Никой не отговори.

— Всеки от нас… какво говоря — всички Различни, взети заедно, ще бъдат развъплътени при опит за подобни машинации! — високо възкликна Хесер. — Ще бъдем превърнати в прах! Светът ще рухне! А вие обвинявате мен в подобни деяния!

— Тогава какви изменения са били внесени от вас в Книгата на Съдбата на Светлана Назарова, Светли маг Хесер?

Хесер разпери ръце:

— Ами различни дребни неща! Длъжен ли съм да се грижа за сътрудниците си или не? Пътуване до някакъв италиански курорт… шофьорски курсове… още нещо… Мога да ви представя подробен списък, ако желаете. Нищо сериозно. Дребни радости на човешкия живот!

След кратък размисъл Витезслав уточни:

— Къде бяха направени вписванията? Преди или след записа за раждането на Най-великата Светла?

— Май преди… — усмихна се Хесер.

— По такъв начин вие сте коригирали времето на това събитие — Витезслав не питаше, а размишляваше. — Създали сте максимална вероятност за това бъдещата дъщеря на Светлана да стане месия на Светлината…

— Възможно е — съгласи се Хесер. — Е, и какво? Аз само подобрявах битовите условия на моята сътрудничка!

— А не можехте ли да прибегнете до други методи за подобряването на битовите условия на Светлана Назарова? Да речем, безплатна почивка, парична премия, приятелски съвет?

Хесер изглеждаше искрено обиден:

— Използвах онова, което ми беше под ръка. Инквизицията има право да се учудва защо съм забивал пирони с микроскоп, да… Но в никакъв случай не може да ме обвинява за това!

Инквизиторите се спогледаха. Този път мълчаливото съвещание продължи почти минута. Едгар усети как по гърба му се стича струйка студена пот. Какво може да започне сега! Ако Инквизицията обвинеше Хесер… развъплътяването на един Велик маг не е като да се справиш с четиримата финландци…

— Не е подсъдно — каза най-накрая Витезслав. — След като изслуша обясненията ви, Велики маг Хесер, Инквизицията признава, че вие не сте нарушили буквата на Договора…

— Буквата и духа! — рязко уточни Хесер.

— Буквата и духа! — Вампирът не успя да скрие раздразнението си. — Но вашите действия все пак изглеждат съмнителни и опасни…

— Не повече от опита на московския Дневен патрул да унищожи Светлана Назарова малко преди нейното иницииране — отсече Хесер. — Имате ли още някакви въпроси към мен?

— Не — призна Витезслав. — Можете да се върнете на мястото си.

По време на разпита Завулон скромно остана да стои до самия ръб на преградения с решетка кръг. Скромна, сива, незабележима сянка… Изглежда, той изобщо не се беше огорчил от факта, че на Хесер не му беше предявено обвинение. И точно това тревожеше Едгар.

— Инквизицията има въпроси и към вас, Тъмни маг Завулон — каза Витезслав. — Беше ли провокирано от вас нападението на сектата Братята на Регин?

— Никой не може да свидетелства против себе си — изрече с приглушен глас Завулон.

— Това признание ли е? — оживи се вампирът.

— Не, това е припомняне на закона. Вие нямате право на подобен въпрос. Затова няма да отговарям.

— Добре. Възражението се приема. Велики маг Завулон, планирали ли сте, с цел противодействие на бъдещия месия на Светлината, да възкресите Великия Маг Фафнер, прокуден в Сумрака и развъплътен преди повече от хиляда години?

Завулон запримигва учестено и попита със смаян глас:

— Откъде ви хрумна подобна глупост?

— Противодействахте ли против инициирането на Светлана Назарова, извършихте ли действия, насочени срещу него?

— Да, в разрешените от Договора рамки — отвърна бързо Завулон.

— А Фафнер?

— Какво за Фафнер? — отвърна на въпроса с въпрос Завулон. Погледна към Едгар и намигна.

— Защо сте изпратили в Прага сътрудник на Дневния патрул, идеално подходящ за ревъплътяването на Фафнер?

— Не знам за какво говорите!

— Планирали ли сте провеждането на следните паралели: Фафнер — Антихриста, четиримата членове на сектата Братята на Регин — четирите коня на Апокалипсиса…

Завулон се разсмя. Смя се дълго, радостно, със скимтене, както се смеят хората, които са успели да направят рискован, но много весел номер. Накрая изтри потеклите сълзи и каза вече по-спокойно:

— Възхитен съм от чувството за хумор на представителите на Инквизицията. Фафнер е побъркан психопат, дори се познавахме лично и изобщо не бих искал да се срещнем отново… Пък и изобщо не е подходящ за месия на Тъмните! Не на това ниво. Виж, да унищожи Светлана… — Завулон се усмихна — Възможно е. Но на такава цена… Не, какви ги говорите. А пък тези непълноценни фински магове… как го казахте, коне на Апокалипсиса ли?

Едгар се чувстваше пълен идиот. Погледна умоляващо Витезслав. Но вампирът още не се предаваше:

— Защо извършихте следните действия: подготовката на гибелта на Алиса Доникова, което може да се разглежда като ритуална жертва за ревъплътяване и поръчката при известен московски художник на два портрета — на Тъмния маг Едгар и дракона Фафнер?

Завулон стана по-сериозен:

— Аз също искам да разбера истината за обстоятелствата около смъртта на Алиса! Както разбирам, това е предмет на следващото разследване? Що се отнася до портретите…

Шефът на московските Тъмни мушна ръка в джоба си и извади две малки картини в рамки, около двайсет на трийсет сантиметра. На едната Едгар с ужас разпозна себе си. На другата се мъчеше гърчещ се дракон.

— Това е малък коледен подарък за един от най-добрите ми сътрудници, простете сантименталността на един старец…

С тези думи Завулон пристъпи напред и подаде на Едгар портрета му. Хубав портрет, без съмнение! Но Едгар се уплаши още повече от шепота на Завулон:

— Умник…

Завулон се върна в кръга.

— А втората картина? — попита Витезслав.

— Сантименталност — повтори Завулон. — Развълнуваха ме тези Братя на Регин. Спомних си за Фафнер… и реших да направя по памет и негов портрет…

— Не планирахте ли да го съживите? — уточни отново Витезслав. И този път Завулон отговори много сериозно и, изглежда, абсолютно искрено:

— Нито за миг. Има и по-спокойни пътища към набелязаната цел.

Инквизиторите се спогледаха.

— Велики маг Завулон — каза Витезслав, — Инквизицията няма претенции към вас, можете да се върнете на мястото си. Обаче ви напомняме, че всичките ви действия в съвкупност изглеждат крайно двусмислени и опасни…

— Разбрах, разбрах — промърмори Завулон, вече излизайки от кръга. — Скоро няма да мога и в носа си да бръкна без разрешение…

Едгар погледна Хесер. Сигурно се ядосваше, старият интригант!

Не. Хесер не се ядосваше. Даже май слушаше думите на Завулон с искрен интерес. Тоест, беше абсолютно сигурен, че шефът на Тъмните се е измъкнал, но слушаше подробностите с интерес.

Всички знаеха за това предварително!

Едгар отчаяно се опитваше да подреди мислите си. Значи… Светлана наистина трябваше да стане майка на месия на Светлината… при това от женски пол, виж ти каква изненада! Завулон се опитваше да противодейства… но съвсем не чрез създаването на Антихриста от плът и кръв… Това беше само отвличаща маневра, в която той, един съвсем не глупав Тъмен маг, се бе държал като наивно дете!

Но кое тогава беше главното?

— Инквизицията пристъпва към разглеждането на главния въпрос за днешния ден, имащ изключително значение за Светлината и Мрака — каза Витезслав, сякаш отговаряйки на непроизнесения въпрос на Едгар. — Делото на Игор Теплов, маг трето равнище от московския Нощен патрул. Всички ли са запознати с материалите по делото?

Никой не каза нищо. Всички бяха отдавна запознати…

— Давам думата на представителя на обвинението Антон Городецки!

Застаналият срещу Едгар Светъл вдигна глава и кимна леко на Витезслав.

— Ще бъда кратък. Същността на нашите обвинения е проста — присъстващият тук уважаем маг Завулон преднамерено е изпратил Алиса Доникова в „Артек“, знаейки, че там ще възстановява силите си Игор Теплов. Вероятно Завулон е проучил линиите на реалността и е разбрал, че при така създалите се условия между Игор и Алиса неминуемо ще пламне… ще пламне любов. Трагична и безнадеждна любов, защото двамата млади принадлежат към различни Сили. Любов, която ще завърши с дуел, в резултат на който ще загине или Игор, или Алиса, а оцелелият противник ще бъде осъден от Инквизицията. Ние обвиняваме Завулон в съзнателно и цинично отстраняване… — опит за отстраняване — поправи се той — на сътрудника на московския Нощен патрул Игор Теплов. Във връзка с това молим Инквизицията да снеме от Игор Теплов обвинението в нарушаване на договора и убийството на Алиса Доникова.

— Това ли е всичко? — попита Витезслав след кратка пауза.

— Не. Също така молим да се разгледа въпроса за гибелта в резултат на дуела на млад човек, който не е Различен. Тъй като дуелът е инсцениран от Завулон…

— Протестирам — обади се Завулон със скърцащ глас.

— Протестът е приет — потвърди вампирът.

— Тъй като ние смятаме, че дуелът е инсцениран от Завулон, гибелта на юношата също е по негова вина и Игор Теплов не може да бъде обвиняван за нея. Това е всичко.

Витезслав прехвърли погледа си върху Завулон.

— Можете ли да отговорите по същество на въпроса?

— Няма да отговоря, вече обясних по каква причина — възрази студено Завулон.

— Думата се дава на представителя на защитата.

Едгар въздъхна. И започна:

— Всичките умозаключения на моя колега са крайно забавни. Ние с вас наблюдаваме опит да бъде отърван един престъпник…

— Протестирам! — изрече бързо Антон.

— Да бъде отърван обвиняемият — поправи се Едгар. — Игор Теплов е виновен за убийството на младата вещица Алиса Доникова. И което е най-ужасното — тя го е обичала с цялото си сърце! Нещо повече! Игор Теплов, обхванат от своята маниакална страст, междувременно е погубил и момчето Макар Каневски. Убил е дете. Човешко дете, което също е имало право на живот. Нещо повече! В резултат на масовото черпене на Сила от децата, почиващи в „Артек“, седем от тях са страдали от нощни страхове в продължение на два месеца! Регистрирани са два случая на трайна енуреза. Деветгодишният Юрий Семецки, живущ в Москва, месец след връщането си от „Артек“ е загинал от асфиксия. Задушил се е във ваната. И засега не е известно дали и това не е последица от действията на Игор Теплов… Светлия маг Игор Теплов!

Той погледна обвиняемия. Лицето на Игор беше каменно. Непроницаемо. Не изразяваше нищо.

— Светлите могат колкото си искат да предявяват безпочвените си обвинения — каза Едгар. — Без доказателства, без каквото и да било разумно обяснение защо му е на московския Дневен патрул да жертва своя млада и перспективна сътрудничка, вече получила редица поощрения от ръководството, заради отстраняването на един, общо взето не особено талантлив Светъл маг трето равнище… Това е въпрос на тяхната съвест. Ние само молим Инквизицията да разгледа безпристрастно ситуацията и да накаже виновния за нарушаването на Договора.

Едгар си пое дъх и изрече последните си, решаващи думи:

— Ние много сме се наслушали на това, че когато Светлите магове извършат недопустима според етичните им разбирания постъпка, се развъплътяват самостоятелно. Отиват в Сумрака, притиснати от тежестта на срама си… Много сме се наслушали. Но на мен, например, не ми се е случвало да видя подобно нещо. Навярно Игор Теплов смята убийството на влюбена в него девойка, както и смъртта и страданията на невинни човешки деиа, за постъпка, безупречна от етична гледна точка.

Той млъкна.

Инквизиторите се спогледаха. После Витезслав попита:

— Имат ли страните доказателства за своята правота?

Хесер мълчеше. Завулон попита учудено:

— Прощавайте, ама какво доказателство трябва да имам, че не съм камила? Нека да доказват онези, които наговориха тези глупости!

— Инквизицията изслуша мненията на страните — каза вампирът. — Обвиняеми, искате ли да добавите нещо?

Игор Теплов кимна:

— Да. Признавам, че действията ми не бяха съвсем оправдани… и скърбя за последствията им. Аз… аз много… — Той се запъна, после заговори бързо: — Отношението ми към Алиса Доникова беше отлично. Но това, че тя се оказа Тъмна вещица, ме докара до състояние на афект. Не моля за милост. Аз сам ще произнеса присъдата над себе си. Обаче…

Той рязко се обърна към Завулон:

— Ти си убиецът! Ти прати Алиса на смърт! И именно затова съм принуден да живея… принуден съм, за да не ти донесе нищо твоята подлост!

Завулон само разпери ръце и въздъхна тежко:

— Имате ли доказателства? — попита вампирът.

Игор поклати глава.

— Трибуналът разбира голямото значение на настоящото разследване — каза Витезслав. — Независимо от това, че нито една от страните не приведе доказателства, Инквизицията смята за важно да определи истинския виновник. Ето защо…

Едгар изведнъж видя, че лицето на Завулон се променя и тъжната му усмивка застива.

— Ето защо Инквизицията продължава с разпита на свидетелите. Алиса Доникова ще бъде подложена на временно ревъплътяване.

— Протестирам! — Завулон се надигна. — Днешното дело не е от такава важност, че да тревожим покоя на напусналите ни.

— Протестът е отхвърлен. Инквизицията моли Ана Лемешева, която е тук по нареждане на Инквизицията, да отиде насред залата. Тялото й ще бъде използвано за временно въплътяване на Алиса Доникова.

Лемешева изпищя. Но само след минута двама младши Инквизитори я водеха към центъра на кръга, а тя едва се съпротивляваше.

— Всички енергийни разноски по този процес ще бъдат за сметка на московския Нощен патрул и не подлежат на възстановяване, независимо от изхода му — продължи Витезслав. — Велики маг Хесер, имате ли необходимия запас от Сила?

— Да — отвърна Хесер. — Имам.

Едгар усети, че напълно губи нишката на събитията. Какво толкова важно имаше в този Игор Теплов, че заради него Завулон да жертва любовницата си, а Хесер да отдава чудовищно количество Сила?

— Осъществете ревъплътяването — каза Витезслав. — Всеки опит за противодействие ще бъде наказан с моментална и окончателна смърт.

Няколко мага-Инквизитори пристъпиха едва-едва напред, а Хесер си пое дъх и тръгна към Лемешева. Тя изпищя отново и млъкна, гледайки вцепенено Светлия маг.

А после на Едгар му се наложи да затвори очи.

В центъра на залата бушуваше такава чудовищна енергия, че той просто не можеше да гледа. Усещаше как инквизиторите един след друг вдигат магически бариери около Хесер и Лемешева. Усещаше как бариерите се рушат под напора на невероятната Сила. Как потрепва Сумракът, разкъсан през всичките си слоеве, които бяха познати на Едгар и през онези, за които той дори не подозираше. Ако това беше временно ревъплътяване, какво ли би станало при постоянното?

Бурята утихна. Хесер отстъпи бавно назад.

Насред залата останаха трима — Инквизиторът Витезслав, Светлият маг Игор Теплов и Тъмната вещица Алиса Доникова.

Треперещата, кашляща, хванала се за гърлото Алиса.

Едгар изтръпна. Той не знаеше какво става с Различните там… в Сумрака. А и не искаше да знае, честно казано. Но сега Алиса идваше на себе си в мига, когато беше приключило човешкото й съществуване. Оживяваше с разкъсвани от болка бели дробове, още давейки се в морска вода, отчаяно опитвайки се да се измъкне от натиска, оказван върху нея от Теплов.

— Алиса Доникова — произнесе вампирът. Дори неговият глас потрепна — процедурата по временно ревъплътяване се осъществяваше рядко, твърде рядко… — Вие сте подложена на временно ревъплътяване и се намирате в помещението на Европейския Трибунал на Инквизицията в Прага. Разбирате ли думите ми?

Алиса Доникова вече бе изправила глава, сдържайки хриптенето си, и гледаше Игор Теплов. Само него.

— Разбирате ли думите ми? — повтори Витезслав.

— Защо… в Прага? — попита Алиса. Тя дишаше учестено и дълбоко, сякаш изобщо не можеше да се надиша, дори на този влажен подземен въздух…

— Това не е важно, Алиса Доникова. Вие сте призована в нашия свят като свидетел. От вашите думи зависят много неща.

— Аз… мога ли да остана тук? Отново? За постоянно? — попита Алиса.

Но гледаше само Игор.

— Не — отговори честно Инквизиторът. — Ще отговаряте ли доброволно на въпросите?

Алиса тръсна глава. С някаква отчаяна гордост.

— Да. Ще отговарям, Инквизиторе. Питайте.

Но гледаше само Игор.

— Въпросите засягат вашия дуел с присъстващия тук Светъл маг Игор Теплов. По всички правила ли бяхте извикана на дуел?

— Да.

— Беше ли ви дадена възможност да се откажете от дуела и да си тръгнете?

— Да.

— Кажете, Алиса, обвинявате ли Игор Теплов за смъртта си?

Алиса се усмихна. Направи движение с ръка. Не се обърна, но посочи безпогрешно Завулон.

— Не.

Гледаше само Игор.

— Имате ли претенции към своя… противник?

Тя само поклати глава.

— Алиса Доникова, можете ли да обвините някого от присъстващите в провокиране на печалните събития, довели до вашата гибел?

— Завулон — изрече абсолютно равнодушно Алиса. — Това е негова операция.

— Страхлива глупачка! — изкрещя Завулон. — Така или иначе няма да те ревъплътят! Какви ги вършиш, вещице?

И едва тогава Алиса се обърна към Завулон. Само за миг. И когато срещна погледа й, шефът на Дневния патрул млъкна.

— Завулон, нали не си забравил какво ми каза, когато те призовах, докато се давех?

— Малка отмъстителна глупачка — каза Завулон, вече по-спокойно.

Алиса поклати глава. Погледна отново към Игор. Каза някак с насмешка:

— Какво общо има тук отмъстителността? Любовта също е велика сила, Завулон.

— Инквизицията няма повече въпроси — изрече бързо Витезслав. — Господа, смятам, че… е недостойно за Различните да продължаваме тази сцена. От Игор Теплов се снема обвинението в нарушаване на Договора. Алиса Доникова може… може… да се върне обратно.

Като насън Едгар наблюдаваше изправящия се Хесер. Триумфиращият, победилият Хесер. И превилият се на стола си Завулон… победеният Завулон.

Едва когато лицата на Великите Магове отново застинаха объркани, той погледна към центъра на залата.

Алиса Доникова изчезваше. Тялото й се променяше, разтапяше се, като лека безплътна сянка изтичаше в Сумрака. Падналата на колене Лемешева бързо пълзеше към краката на Завулон.

Но изчезваше и Игор Теплов.

Отиваше в Сумрака.

Едгар не лъжеше. Той наистина виждаше за първи път как се развъплътява Светъл маг. Доброволно. Без никакви схватки, викове, без потоци от Сила.

Вече превърналият се в безплътна сянка Игор само за миг се обърна и погледна приятелите си. Като че ли виновно. По този начин беше гледал и Алиса.

После изчезна.

Сумракът се затвори. Въздухът в залата беше леден, стените се бяха покрили с бял скреж, като траурен знак. Върху лицето на Завулон бавно се връщаше триумфалната усмивка. Хесер гледаше опустялата решетка във вътрешността на кръга тъжно и разстроено.

— Е? — извика Завулон. — Е? И какво? Къде отиде великият учител? Къде е единственият, способен да възпита месията на Светлината?

Той се засмя и потупа по главата застаналата на колене пред него Лемешева. Каза, вече обръщайки се към Инквизицията:

— Да, наистина, това беше операция на Дневния патрул. Не излизаща извън рамките на Договора. Размяна на две равностойни фигури — Алиса Доникова за Игор Теплов. Има ли други претенции към нас?

— Към вас няма претенции от страна на Инквизицията… — изрече бавно вампирът. Потри лицето си с длан. — Като се имат предвид всички обстоятелства… Инквизицията ще разгледа въпроса за предсрочното възстановяване на силите на Светлана Назарова. Но това ще стане… после. Всички… всички могат да напуснат залата.

Първа от мястото си стана Светлана. Приближи се към Завулон. Постоя секунда, гледайки го в лицето. Едгар изведнъж разбра със свито сърце, че сега вълшебницата ще удари мага.

Но тя само му каза нещо. Обърна се и бързо излезе.

Едгар се отдалечи от писалището с клатушкаща се походка. Насмалко не се сблъска с Хесер — замислен, потиснат, отнесен. В този момент Антон подбутна Едгар и се доближи до Хесер. Възкликна:

— Така значи… Дъщерята на Светлана може да бъде Различна, но и да не стане месия на Светлината.

Хесер кимна.

— Защо? — попита объркано Антон. — Но нали самата Светлана…

— Да си Велика Вълшебница и да възпиташ Велика Вълшебница са две съвсем различни неща… — изрече уморено Хесер. — Уви… Засега не виждам фигура, равностойна на Игор. Аз… аз не знаех, че толкова обича тази вещица! Иначе щях да търся други пътища за постигане на целта.

— Чия ще бъде тази дъщеря? — попита изведнъж Антон. — На Светлана и…

Хесер изведнъж погледна раздразнено Антон:

— Чия може да бъде? Ако спреш да стърчиш като глупак тук, гледайки опулено стария идиот, а вместо това догониш жена си, дъщерята ще е твоя!

Антон кимна леко. И хукна към изхода на залата. Едгар също искаше да зададе някои въпроси на Хесер… но срещна погледа на Светлия и предпочете да не рискува. Обърна се и пристъпи върху сивия мрамор на пода, върху тесния клин на Инквизицията, опитващ се да раздели бялата от черната половина.

Инквизиторите вече сваляха тогите си. Единият от тях небрежно остави своята в ръцете на Витезслав, отвори портал, пристъпи в него и изчезна. Останалите си тръгнаха по обикновения начин — през вратата.

Вампирът погледна Едгар и попита:

— Искаш ли да я премериш?

— Не знам дали ще ми отива — отвърна тихо Едгар.

— Кой знае? Но си струва да опиташ. Или възнамеряваш да се върнеш в Москва?

Едгар внимателно взе от ръцете му омачкания сив плат. Попита неловко:

— Извинявайте… а какво каза Светлана на Завулон?

— Инквизиторите трябва да имат добър слух. — Вампирът се усмихна накриво. — Почти нищо. Бих нарекъл това проклятие, но Светлите не умеят дори да проклинат… Каза му: „Дано никой никога не се влюби в теб.“

Едгар кимна. Сви рамене и каза:

— А на него хич не му и трябва.

 

Москва — Николаев — Лазурное

Юни-октомври 1999

 

В книгата са използвани фрагменти от песните на Владимир Висоцки, Юлий Буркин, Кипелов, групите „Ария“, „Воскресение“ и „Наутилус Помпилус“.

 

 

Забележка: Това художествено произведение се разпространява в електронна форма със знанието и съгласието на притежателите на авторски права, на некомерсиална основа и при условие запазването целостта на текста, включително и настоящето уведомление. Всяко комерсиално използване на настоящия текст без знанието и прякото съгласие на притежателя на авторските права Е ЗАБРАНЕНО.

Край
Читателите на „Дневен патрул“ са прочели и: