Валери Лорд
Розите на страстта (16)

Глава 15

— Какво ще направиш, ако един ден Хуго де Броуард поиска да защитаваш този замък срещу краля?

Въпросът на София стресна рицаря, чиито мисли в този момент кръжаха много далече от политическите интриги. Той се взираше в пламъците на огъня, запален в стаята на господаря, ръцете му почиваха спокойно върху коленете. Само той си знаеше какво му струва да не обърне глава към нея.

— Защо смяташ, че би направил подобно нещо?

— Може би защото си мисли, че бъдещето принадлежи на херцог Робърт.

— Наследникът на краля управлява Нормандия!

— А кралят е стар и боледува — допълни с нарастващо нетърпение София. — Твърде възможно е враговете му да предположат, че това отслабва властта му. След смъртта на съпругата си той вече не е същият, а наследникът му се стреми към трона като дръзко малко кутре към ботушите на господаря си.

— Доста злобно кутре — подхвърли Райън. — Наистина ли мислиш, че шерифът би се съюзил с това младо куче?

— Хуго де Броуард би се съюзил и със самия сатана, стига да му обещае власт и влияние.

— Откъде си толкова сигурна?

София стисна устни и лицето й потъмня. Не можеше да му разкрие, че беше чула всичко това в дома на баща си, защото щеше да издаде произхода си. Най-добре беше да му каже, че още от първия миг е изпитала отвращение от тлъстия шериф. Райън в никакъв случай не биваше да стане предател.

Как да му попречи да вземе грешно решение в трудната игра, която предстоеше? Той изглеждаше умен мъж, но вероятно беше твърде праволинеен за мръсната политическа игра. Рафинираните интриганти в двора бяха трудно преодолими за външни хора.

— Виж, като подложиш думите му на трезва преценка, ще разбереш защо действа по този начин. — Тя успя да се измъкне от притесненото положение. — Той размахва Ейлсбъри под носа ти като тлъсто кокалче. Остави те да свършиш мръсната работа, а после ще си измие ръцете с теб, защото си само един наемник. Сигурен ли си, че между хората, които остави в крепостта, няма тайни шпиони?

— По дяволите! — избухна Райън. — Ти да не си въобразяваш, че те измъкнах от морето, за да ме командваш и да ми сочиш верния път! Дръж се настрана от неща, които не разбираш. Не е работа на жените да се занимават с политика.

София се отдръпна, сякаш я беше ударил. Неочакваното избухване я улучи болезнено, защото съвсем естествено беше предположила, че той ще я послуша. Баща й винаги се вслушваше в думите на лейди Хоукстоун. Само че Райън не беше сеньор, нито пък тя беше лейди. Вече не…

Райън видя побледняването й и веднага съжали за грубостта си. Проследи изпод вежди как тя сплете пръсти и сведе глава. Знаеше, че я е засегнал, но ако се опиташе да обясни, щеше само да задълбочи обидата, затова предпочете да премълчи.

София също остана безмълвна. Умората от дългия, напрегнат ден предизвика нарастващо изтощение на духа. Какво беше очаквала тя? Че той я е завел в стаята си, за да й се довери, да изслуша съветите й? Велики боже, каква глупачка беше! За него тя беше само средство за приятно прекарване на времето, а пък и се намираше в опасна близост до леглото.

— В такъв случай е по-добре да си вървя — проговори ледено тя и се обърна към вратата. Едва бе сложила ръка върху резето, когато Райън я сграбчи за раменете и я обърна към себе си.

— Остани!

Безсрамната заповед изтръгна София от самосъжалението и мобилизира всичките й останали сили. Ако сега му позволеше да й заповядва, можеше веднага да се предаде.

— Няма!

— Ох, котенце!

София беше очаквала гняв и насилие, но не и смях. Смях, който затрепка по устните му, направи погледа му още по-блестящ и подкопа защитата й много по-ефективно от фронтална атака. Той я вдигна във въздуха и я завъртя по стаята.

— Красавицата ми! Никога не бях срещал жена с такъв избухлив и непредвидим темперамент. Въпреки това няма да се откажа от теб!

София опря длани на гърдите му, но го направи повече, за да има опора, отколкото да се съпротивлява. Зави й се свят от потискащото прозрение, че той трябваше само да я докосне, да я погледне, за да се разтопи тя като восък в ръцете му. Колкото и силно да беше търкала кожата си, споменът за нежностите му я бе белязал. Той се събуди за нов живот само щом устните, му докоснаха челото й. Сърцето й смени ритъма си и се заблъска уплашено в ребрата.

— Тихо, котенце! — чу тя шепота му, докато устните му се плъзгаха по скулите и най-сетне намериха полуотворената й уста. — Прибери ноктенцата си, искам да чуя как мъркаш. Целуни ме, вместо да ми се караш. Целувките са за предпочитане пред съветите ти.

Езикът му нахлу между зъбите й, ръката му обхвана гърдата й с нежна сила. Предателски коравото зърно, което пролича дори през няколкото пласта плат, се устреми към милувката на палеца му и от гърлото на София се изтръгна дрезгав стон. Тя се боеше от чувствата, които докосването му извикваше в нея, също толкова силно, колкото копнееше за тях.

О, небеса, защо трябваше да намери отговора на мечтите си точно под жалкия покрив на Ейлсбъри? Какво да прави сега? Да се вслуша в сърцето си, което я бе заблудило с Джъстин д’Амонсек? Изобщо имаше ли избор?

Райън беше открил признаците на капитулацията много преди нея и превърна естествената й чувственост в свой съюзник. Бързото дишане, колебливото езиче, което посрещаше целувките му, и набъбналите гърди издаваха онова, което устата й премълчаваше, а упоритият разум отричаше.

— Не се противи повече — чу тя мелодичния му глас, докато устата му целуваше слепоочието й и гризеше изкусително крайчето на ухото й. Едновременно с това ръката му навлезе в деколтето й и помилва меките хълмчета, после намери коравото зърно и се зае да го разтрива, докато София се изгуби в желанието си и престана да мисли.

Ръцете й се сключиха на тила му и тя притисна хълбоци към издутината, която усещаше през полите си. Е, поне той я желаеше също толкова силно, колкото тя него. Не трябваше ли да бъде благодарна за тези трохи от чувствата му?

— Ела в леглото, красавице — пошепна Райън и започна да развързва връзките на ризата й.

— Спри! — Трепереща, София отблъсна ръцете му. — Не е редно да разкъсаш тази одежда…

— Тогава я съблечи бързо — посъветва я задавено Райън. — Защото вече не мога да гарантирам за себе си.

София преглътна и застана пред камината, където пламъците я заобиколиха с червеникав ореол. Той понечи да протестира, но видя, че тя наистина започна да се съблича. Бавно и уж небрежно, но по начин, който пресуши гърлото му и изтръгна от гърдите му дълбок стон.

— Ти май си решила да ме подлудиш окончателно, котенце?

София видя възбудените искри в очите му, зачервеното чело и пулсиращата вратна вена. Тя свали роклята си, сгъна я грижливо и я положи върху раклата до прозореца, където бяха оръжията му. Тънката долна риза подчертаваше грацията на тялото й и рисуваше контурите му. Докато тя развързваше многобройните връзчици на ръкавите и деколтето, Райън пъшкаше, като че се намираше в стая за мъчение. Членът му пулсираше, желанието го караше да скърца със зъби.

Накрая тя остана по тънката, красиво избродирана ленена риза без ръкави. Платът беше толкова фин, че сиянието на огъня показваше всяка подробност от тялото й. Възбудените зърна на гърдите хвърляха тъмни сенки. Погледът на Райън спря върху тъмния триъгълник между бедрата й.

София имаше чувството, че стои между два огъня. Погледът на Райън запали пламък в тялото й и тя се уплаши, че краката й скоро ще откажат да я носят. Беше й едновременно горещо и студено, гърдите й бяха двойно по-тежки и двойно по-големи. Щръкналите зърна тръпнеха от желание, между горещите й бедра кръвта пулсираше в ритъма на лудо биещото сърце.

С треперещи пръсти тя развърза лентата на челото и разплете плитките си, после разпръсна великолепните къдрици по раменете и гърдите си. Червеникавите кичури сякаш живееха свой живот на светлината на огъня. Останала без сили, тя развърза и последната връзка, ризата се свлече от раменете и падна на пода. София не се наведе да я вдигне. Вече не беше способна и на най-малкото движение.

— Колко си красива! — изохка Райън и изтри потта от челото си. Не беше усетил кога започна да се поти.

Голата богиня с лебедовобели дълги крайници, меко заоблени хълбоци и примамливи гърди беше повече, отколкото един мъж би могъл да мечтае. Заобиколена от сиянието на огъня, тя стоеше неподвижна пред него. Почти неподвижна, защото той виждаше как кръвта пулсира под копринената кожа, а върхът на езичето й се плъзга нервно по сухите устни.

София стоеше като в транс. Не знаеше каква неведома сила я тласкаше да се предлага по този начин. Искаше само той да я види, да я познае и да разбере, че по силата на загадъчната си съдба тя му принадлежеше. Само на него.

Райън се приближи колебливо. Изглеждаше, като че ли беше готов да даде на София последна възможност да избяга. Едва когато застана плътно пред нея, той сложи ръце на хълбоците й и сведе лице между топлите й гърди. Тя усети дъха му и грапавата кожа на бузите му с леко наболата брада. Жадната милувка проникна дълбоко в нея и тя нежно сведе чело върху главата му. Копринената й коса образува шатра, която скри и двамата. Създаде се нов свят, в който само шепотът му достигаше до ухото й, а движещите се устни милваха гърдите й.

— Малка вещице, ти знаеш как да подлудяваш мъжете…

Тя пое шумно въздух, когато устата му намери зърното и жадно го захапа. Върхът на езика му затанцува около набъбналата пъпка, а когато я засмука, тя изстена дрезгаво. Всеки отделен нерв на тялото й трепереше, ръцете й се плъзгаха безцелно през гъстата му коса в старанието си да го приближат още повече. Да усети още по-силно тази невероятна наслада, прилична на сладко мъчение.

— Струва ми се, че ти искаш същото като мен? — прошепна Райън и потърси погледа на замъглените зелени очи. — Имай търпение, ненаситно мое зверче!

Той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото, което до преди малко толкова я плашеше. Кожената завивка беше изтупана, прясно напълненият дюшек беше покрит с чист, ухаещ лен. Хладната тъкан я върна за момент в действителността и тя видя как Райън се съблича с трескави движения. Той хвърляше дрехите си, без да изпуска София от очи нито за миг. Тя едва успя да се наслади на мъжествената му фигура, когато той се наведе над нея и започна да я милва с ръце и устни.

Ласките му накараха всеки сантиметър от кожата й да вибрира. Самообладанието я напусна окончателно. Целувките, които следваха пръстите, проправиха възбуждаща пътека през територията на тялото й. Дръзкият език се плъзгаше около вдлъбнатинката на пъпа, докато жадните пръсти изследваха интимността й.

София въздъхна и неспокойно раздвижи бедра, но Райън следваше всяко от движенията й. Тя не беше подозирала, че съществуват такива замайващи чувства, такъв настойчив копнеж за облекчение, такава безумна жажда. Тя се изви безсрамно към милващите я пръсти и с готовност разтвори бедра, за да може той да откъсне влажното цвете, което го очакваше.

Но ръката му се отдръпна. София усети парещи целувки, език, който закръжи около болезнено пулсиращата пъпка на женствеността й и я разтопи от наслада. Тя се опъна като струна под напора на урагана, който я доведе до невероятно блаженство и изтръгна от гърлото й дрезгав вик на удоволствие.

Тя дойде на себе си едва когато Райън приглади косите й от челото и я притегли върху широките си гърди. Сърцето й биеше като безумно, но тръпките постепенно отслабнаха и отшумяха, така че накрая намери сили да попита:

— Какво беше това?

— Хареса ли ти? — В отговора на Райън прозвуча задоволена мъжка гордост. — Нали ти казах, че мога да ти доставям радост. Любовта има безкрайно много лица.

— Струва ми се, че ти си опознал повечето от тях — София се опита да прикрие разтърсващите си усещания с небрежността на светска дама, която тя владееше до съвършенство.

— Ще ги открием заедно — обеща сериозно Райън. — Нощта има много часове, котенце.

София не отговори. Тя беше затворила очи и гъстите й, необичайно тъмни ресници хвърляха филигранни сенки върху нежните бузи. Устните й бяха полуотворени, белите зъби блестяха, красивите гърди се издигаха и спускаха равномерно. Изтощението я беше надвило.

Райън Фицджордж я прегърна нежно. Грижата за нея му помогна да забрави собственото си желание. Той бдя над съня й, докато пламъците в камината угаснаха и нощта напредна.

Не знаеше кога бе заспал самият той, но когато се събуди, небето вече се развиделяваше. София беше положила глава на рамото му, изящните й крака бяха доверчиво сгушени в тялото му. Завивката беше отдръпната и разкриваше бяла, възбуждащо красива гръд. Розовото връхче лъщеше примамливо и отпуснато, като че набъбналите перли от предишната нощ бяха само сън.

Райън преглътна мъчително и желанието, което снощи бе потиснал насилствено, се върна още по-силно. Кой мъж можеше да устои на тази гледка? Пръстите му сами се сключиха около възхитителната закръгленост и той усети почти веднага как зърното се втвърди под милувките му.

Не беше нужна подкана. Другата му ръка пое по пътя на първата. Тя се плъзна нежно по хълбоците и си проби път през меките кичурчета на топлата утроба. В съня гънките на женствеността й се бяха отпуснали, копринени и с онази влажна гладкост, която изкушаваше нахлуващия. Той намери мъничката перла на удоволствието и започна да я масажира, докато тя се уголеми и опъна.

София се рееше някъде на границата между съня и будуването. Нежните докосвания се вписваха съвсем естествено в блаженото й състояние и тя не се събуди истински. Само се обърна към Райън, готова, топла, изпълнена със засилващ се копнеж, на който жадното й младо тяло се поддаде с въодушевление.

Райън отново потърка твърдото зърно на гърдата й между палеца и показалеца си, после леко го подръпна. По нежната кожа премина тръпка на възбуда и му показа, че това й харесваше. Едновременно с това перлата в центъра на женствеността й се втвърди още повече под играта на палеца му и изтеклата влага разпространи миризмата на мускус и рози. Огънят на страстната му любима се запали и у него и той престана да се съобразява със съня й.

Обърна я по гръб, разтвори стройните бедра и мощното му копие нахлу неудържимо във влажните дълбини на женствеността й. Не срещна съпротива, само сладостна теснота. Копринените окови на мускулите в утробата й се сключиха около члена му и го посрещнаха с радост.

София вече не различаваше кое беше сън, кое мечта и кое — действителност. Той я бе завладял в мига, когато тя не можеше да се защитава, когато бе забравила предпазливостта и всички бариери бяха вдигнати. Реакцията на тялото й беше мигновена. Чувствените атаки не й дадоха възможност да избяга и тя се предаде без задръжки на желанието, което я отнесе към върховете на насладата.

Не си спомняше дали и първия път бе усетила парещото удоволствие, което предизвикваха тласъците му. Възможно ли беше всеки път да го изпитва отново? Все по-горещо, все по-прекрасно…

Тя забрави думите, останаха само чувствата. Страст, жажда, непреодолимо желание той да прониква в нея все по-дълбоко и по-дълбоко. Тя надигаше хълбоците си срещу всеки нов тласък и дишаше накъсано, докато ръцете й се стрелкаха като неспокойни птици по гърба му и накрая се вкопчиха в коравия му задник, за да го притеглят властно към тялото й.

Необузданата жажда, с която му отговори София, помете и последните съмнения на Райън. Той усети вибрирането на женствеността й около коравия си член и достигна върха с последен мощен тласък — точно в мига, когато тя изведнъж отвори очи и срещна погледа му. Дълбокото зелено на очите й се разтопи в течно сребро, което потъмня от учудване. Без да съзнава какво прави, тя извика дрезгаво.

София чу звука, без да осъзнае, че беше излязъл от нейното гърло. Тялото й се опъна като струна и я дари с такова неописуемо усещане за блаженство, че почти я заболя. Разтърсиха я неудържими тръпки и тя се отпусна в ръцете му изгубила дъх, близо до припадък и безкрайно щастлива.

— Ти си невероятна — прошепна Райън и се отмести настрана, за да не й тежи. — Няма друга жена, която да ти прилича.

Той беше напълно искрен. Никога не беше срещал такава естествена, неудържима страст. Ако не знаеше с абсолютна сигурност, че София беше дошла в обятията му девствена, той щеше да се запита кой я е научил на това изкуство. Но доказателствата не оставяха съмнение. Морето го беше дарило с едно чудо.

— Не знаех, че човек може да се събуди по такъв ощастливяващ начин — пошепна уморено София и се сгуши на гърдите му.

— И аз не знаех — отвърна честно Райън.

София не беше очаквала да чуе точно тези думи. Докато отзвучаваха последните тръпки на страстта, тя осъзна, че я очакваше нов ден и случилото се през нощта нямаше да го направи по-лек.