Илейн Хофман
Ангел в мрамора (15)

Глава четиринадесета

— Ник, успокойте се най-сетне. В противен случай ще се разкъса още нещо — обади се Коул.

— В мен вече нещо се скъса. И по-точно търпението ми се скъса! — Огледа се из стаята. — Тя къде е?

— Мен ли търсиш? — Тиби си подаде главата през процепа на вратата.

— Да, разбира се — отвърна той спокойно и посочи с пръст към момчето, което стоеше точно зад него. — Този кой е, по дяволите?

— Джеръми Пипкин — поясни тя, наблюдавайки с крайчеца на очите си как баща й се измъква през вратата.

— Колко мило, а аз съм Никълъс Макинън. — Погледна отново към Тиби и добави:

— А кой, по дяволите, е Джеръми Пипкин, ако смея да попитам? И което е по-важно — какво търси той тук?

— Назначих го.

— Като какъв?

— Като твой помощник и болногледач.

— Помощник и болногледач. Разбирам. И в какво, за Бога, ще ми помага, при положение, че за момента действията ми са доста ограничени — хранене, спане, заяждане, вмъкване и измъкване от леглото.

— Ще ти помага точно за тези неща.

— Тиби, говориш безсмислици. — Той спря за момент. — Всъщност защо ли се чудя?

— Ами… помислих си, че… — Тиби не довърши изречението.

Той вдигна артистично ръце във въздуха.

— Бог да ни е на помощ!

В този миг тя констатира, че саркастичните му забележки, които той й сервираше на равни интервали от време, вече не й правят такова впечатление.

— След като падна от леглото, се позамислих за някои неща, които каза тогава.

— Ранен съм. Когато човек е ранен, казва понякога неща, които всъщност не е искал да каже.

— Да, това го разбирам. Само че нещата, които каза, някак си… не бяха съвсем безсмислени.

— Като например?

— Струва ми се, че каза: „Последното нещо, което искам да видя в момента, е жена.“ Това прозвуча толкова искрено, че си помислих дали да не намеря някой мъж, който да върши за теб нещата, които досега вършех аз. — Тя забеляза как погледът му се плъзна по Джеръми и веждите му се повдигнаха недоумяващо — очевидно не можеше да причисли Джеръми към мъжете. — Джеръми може и да е още млад — продължи тя, — но е силен и има голям опит.

— Силен и с голям опит ли?

— Да. Миналата година баща му си загуби крака при нещастен случай с кола и Джеръми показа на какво е способен — бе истинска опора за баща си.

— Уверен съм, че е момче на място и че е прекрасен син, но аз нямам нужда от него.

— Нали каза, че…

— Тиби, ти ме побъркваш. А когато се побъркам, преставам да мисля. Следователно не всичко, което казвам, е непременно добре премислено. Когато казах, че не искам да виждам жени наблизо, имах предвид един кратък отрязък от време. Не беше минал и час и аз забравих какво съм казал. — Той скръсти ръце пред гърдите си. — А сега можеш да кажеш на Джеръми, че…

Тя вдигна предупредително ръка, за да го прекъсне. После се обърна към Джеръми, който явно изпитваше неудобство.

— Бягай в кухнята и кажи на баба да ти отреже от ябълковия кейк на Майри. Аз идвам след малко.

— Та, както казах вече — продължи Ник, — можеш да съобщиш на Джеръми, че не се нуждая от услугите му. Напълно ме удовлетворява досегашната ми болногледачка.

— Да, но мен не ме удовлетворява! — отвърна тя по-остро от обичайното. — Стига ми един час да съм при теб и оставам без нерви. После по цял ден се възстановявам.

— Е, не мисля, че е чак толкова страшно — върна си го той с демонстративно добронамерена усмивка на уста.

Тя обаче бе раздразнена и се ядосваше на самата себе си — затова и никак не бе склонна да се съгласява с него.

— О, страшно е! Откакто си тук, в тази стая, не мога да спя, отслабнах, изнервила съм се, ругая всички наред и постоянно плача.

Изразът на лицето му се смекчи.

— Тиби, не са ли ти казвали, че мъжът трябва да удовлетвори своята сексуалност, че това му е необходимо и че неговото желание се засилва, ако наистина държи много на някоя жена?

Тя успя да прикрие объркването си от неговите думи, но все пак не му убягна, че започна да кърши нервно ръце.

— Разбира се, че тези неща са ми известни. Все пак съм помощничка на баща си, нали. Наясно съм с естествените функции на мъжкото тяло.

— Чудесно. Радвам се, че употреби думата „естествени“. Нямаш представа, колко радост ми донесоха словата ти. Защото и до ден-днешен немалко жени смятат тези неща за отблъскващи и се изразяват саркастично за тях. Сега обаче не става дума за това. Опитвам се само да ти кажа, че ако естественият нагон на мъжа не бъде удовлетворен, той неминуемо преминава фаза на безапетитие и свръхраздразнителност. И тъй като една жена по принцип изпитва сходни желания, какво чудно тогава, ако и тя се държи като мъжа, щом като не е задоволена. Разбираш какво искам да ти внуша, нали?

— Да, разбирам те отлично — отвърна тя нервно. — Не мисля, че е много възпитано от твоя страна да ми обясняваш тези въпроси. Аз мога да се справям със страшно много неща — да израждам бебета, да лекувам различни наранявания, възпаления и изгаряния. Ти обаче си жива досада и просто не знам какво да те правя. И аз като теб не мога да се боря с чувствата си. Можеш да ми вярваш напълно, че както те харесвам, така и не мога да те понасям и искам да те отхвърля от себе си. Само че кой да ме пита!

Очите й набъбнаха от сълзи. Бе дотолкова извън себе си в този момент, че й убягна шокираното изражение по лицето на Ник.

— И още нещо. Ненавиждам чувствата, които изпитвам в твое присъствие и с огромно нетърпение очаквам мига, в който ще се махнеш оттук!

— Тиби — повика я той и сякаш самото говорене му причини болка. — Ела тук, скъпа!

— Ти полудял ли си! — изкрещя тя. — Хайде, опитай се да ме объркаш още повече. С теб никога не знам какво ме очаква. Веднъж влагаш всичко от себе си, за да ме прелъстиш и да ме вкараш в кревата, а следващия път ми крещиш, че не искаш да ти се мярка жена пред очите.

— Тиби, любима, моля те, ела тук… само за минутка.

— Това ли е единственият начин да разбера в какво настроение си? И ако случайно възнамеряваш отново да ме примамиш в леглото си, по-добре се откажи! Ако ли пък смяташ да разиграваш поредното театро и да ми крещиш като малоумен, можеш да свършиш тази работа и от разстояние. Какво се чудя изобщо, че съм толкова объркана. Не знам — да се приближа ли към теб или да бягам по-далеч. Раздвоена съм и не знам какво искам.

— Да, но аз знам — проговори той тихо. — Ако дойдеш сега при мен, може би ще ти го дам.

— Ако си мислиш, че…

— Ти се нуждаеш от някого, който да те разбира и да възприема света като теб. Човек, който ще те обича и ще те изслушва. А след това да те вземе в прегръдките си и да те утеши.

Той бе напълно прав. Думите му я изненадаха много. С абсолютна точност той улучи болното място. Помисли си колко ще й е трудно и мъчително да отиде при него. От друга страна пък щеше да се чувства отвратително, ако не отидеше. Трябваше да избира между две злини и тя избра по-малката. Направи няколко крачки към него и се намери в силните му ръце. Колко по-красив стана внезапно светът в обятията му, колко успокояващо я обгърна топлината на тялото му! Ето, и слънцето дори засия по-силно. Миналото избледня докрай в съзнанието й и пред вътрешния й взор внезапно се откриха безброй нови възможности.

Устните му намериха нейните и тя забрави всичко, освен сладките илюзии, които я изпълниха, свежото усещане за някакво ново начало. Тук и сега, с този чудесен и любящ мъж. Думи не се размениха, затворените очи не съзираха нищо, но сърцето й усещаше толкова много неща. Стори й се, че то може да спре или дори мозъкът й да се пръсне. Защото искаше, много искаше да обхване същността на неща, които никой на този свят не може да разбере.

Изведнъж пред очите й се появи образът на Ерик. Сякаш бе дошъл специално, за да я ограби. Не ме измъчвай, Ерик! Та ти изобщо не ме искаш! Не ми ограбвай щастието, моля те! Не те обичам, Ерик, разбери. Наистина не те обичам!

Но страхът я обсеби и спомените я връхлетяха. Той бе първата й голяма любов — горчива и сладостна любов, която я потопи в отчаяние. Но той все пак бе първият мъж в живота й и завинаги щеше да остане в паметта й. И най-важното — Бет бе негова дъщеря.

Господи, помогни ми… Помогни ми да го изтрия от мислите си. Ти изчезна от живота ми, Ерик. Махни се и от мислите ми.

Когато се отдаде на опияняващата целувка на Ник, тя си представи, че Ерик не е единствената звезда във вселената, а само една от многото. Далечен, бледо мъждукащ предмет, отдалечен на милиони километри. Но на скришно място в съзнанието й я дебнеше все още коварният страх, че за невъоръженото око звездите не изглеждат толкова отдалечени, колкото са в действителност.