Дан Браун
Шифърът на Леонардо (63)

62

— Обвинението е инсценирано, Лий — като се опитваше да запази хладнокръвие, отвърна Лангдън. „Ти ме познаваш… не бих могъл да убия никого.“

Гласът на Тибинг не омекна.

— Робърт, показват снимката ти по телевизията, за Бога. Знаеш ли, че властите те издирват?

— Да.

— Тогава си се възползвал от доверието ми. Смаян съм, че ме излагаш на риск, като идваш тук и ме молиш да дрънкам за Граала, за да можеш да се скриеш в дома ми.

— Не съм убил никого.

— Жак Сониер е мъртъв и полицията твърди, че си го убил ти, — На лицето на Тибинг се изписа скръб. — Такъв покровител на изкуството…

— Сър? — Прислужникът влезе в залата и със скръстени ръце застана на прага зад господаря ей. — Да ги придружа ли до изхода?

— Остави на мен. — Англичанинът закуцука към широка стъклена врата, отключи я и я отвори. Тя водеше към страничната морава. — Качвайте се на колата си, моля, и си вървете.

Софи не помръдна.

— Имаме информация за le clef de voûte. За ключовия камък на Ордена.

Тибинг няколко секунди я зяпа, после презрително се намръщи.

— Отчаяна лъжа. Робърт знае, че го търся.

— Тя казва истината. — Лангдън сниши глас. — Затова дойдохме при теб. За да поговорим с теб за ключовия камък.

Прислужникът се намеси.

— Вървете си, иначе ще се обадя в полицията.

— Лий, ние знаем къде е — прошепна професорът. Тибинг сякаш за миг изгуби равновесие, очевидно доловил искреността в гласа на стария си приятел.

Реми сковано се приближаваше към тях.

— Веднага си вървете! Иначе насила ще…

— Реми! — изсумтя Тибинг. — Извини ни за момент.

Прислужникът зяпна.

— Сър? Трябва да възразя. Тези хора са…

— Аз ще се справя с проблема. — Тибинг посочи към коридора.

След миг на смаяно мълчание Реми нацупено излезе — досущ като изгонено куче.

В хладния нощен ветрец, който нахлуваше през отворената врата, Тибинг отново се обърна към Софи и Лангдън. Гледаше ги предпазливо.

— Дано казвате истината. Какво знаете за ключовия камък?

Приклекнал в гъстите храсти недалеч от кабинета на Тибинг, Сила стискаше пистолета и се взираше през стъклената врата. Само преди минути беше заобиколил къщата и бе видял Лангдън и жената да разговарят в голямата стая. Преди да успее да влезе се появи мъж с патерици, започна да вика нещо на американеца, отвори вратата и нареди на гостите си да си вървят. А после жената спомена за ключовия камък и всичко се промени. Виковете станаха шепоти. Гневът се стопи. И стъклената врата бързо се затвори.

Скрит в сенките, Сила надничаше през стъклото. „Ключовият камък е някъде в къщата.“ Усещаше го. Промъкна се напред, за да чуе за какво говорят. Щеше да им даде пет минути. Ако не разкриеха къде е ключовият камък, щеше да влезе и да ги убеди със сила.

— Велик магистър? — вторачен в Софи, задавено попита Тибинг. — Жак Сониер?

Тя кимна.

— Но вие няма откъде да го знаете!

— Жак Сониер ми е дядо.

Англичанинът се олюля на патериците си и стрелна с поглед Лангдън, който утвърдително кимна. Тибинг отново се обърна към Софи.

— Нямам думи, госпожице Нево. Ако е вярно, много съжалявам за вашата загуба. Признавам, че заради проучванията си имам списъци на хората в Париж, които според мен са подходящи кандидати за братя от Ордена. Жак Сониер фигурира в тях сред много други, но велик магистър, казвате? Невероятно. — Той помълча и поклати глава. — Но това просто не е логично. Даже наистина да е бил велик магистър на Ордена и сам да е направил ключовия камък, дядо ви никога не би ви казал как да го откриете. Ключовият камък показва пътя към най-голямото съкровище на братството. Внучка или не, вие нямате право да притежавате тази информация.

— Когато я е предал, господин Сониер е умирал — поясни Лангдън. — Не е имал друга възможност.

— Не е имал нужда от друга възможност — възрази Тибинг. — Има още трима сенешали, които знаят тайната. Тъкмо в това се състои великолепието на системата им. Един от тях ще стане велик магистър и те ще посветят нов сенешал, на когото ще разкрият тайната с помощта на ключовия камък.

— Предполагам, че не сте гледали целия репортаж по новините — каза Софи. — Освен дядо ми тази нощ са били убити още трима видни парижани. Всички по един и същи начин. Като че ли са били разпитвани.

Тибинг зяпна.

— И вие смятате, че те са…

— Сенешалите — довърши изречението Лангдън.

— Но как? Никой не може да разкрие самоличността и на четиримата висши братя от Ордена на Сион! Вижте мен, аз от десетилетия ги проучвам, и пак не мога да назова поне един брат. Струва ми се невъзможно тримата сенешали и великият магистър да са били разкрити и убити за един ден!

— Съмнявам се, че информацията е събрана за един ден — отвърна Софи. — Прилича на добре подготвено décapiter^[1]. Използваме този метод срещу организираната престъпност. Ако ЦУКП иска да удари дадена група, полицията я наблюдава месеци наред, открива всички ръководни играчи, после ги арестува едновременно. Обезглавяване. Без водачи организацията изпада в хаос и разкрива друга информация. Възможно е някой търпеливо да е наблюдавал Ордена и после да го е атакувал с надеждата, че висшите му ръководители ще издадат местонахождението на ключовия камък.

Тибинг не изглеждаше убеден.

— Но братята за нищо на света не биха проговорили. Заклели са се да пазят тайната. Даже да ги заплашва смърт.

— Точно така — каза Лангдън. — Което означава, че ако не разкрият тайната и бъдат убити…

Англичанинът ахна.

— Тогава местонахождението на ключовия камък завинаги ще остане неизвестно!

— А с него и местонахождението на Светия Граал — довърши Робърт.

Тибинг сякаш се олюля под тежестта на тези думи. После, сякаш прекалено уморен, за да остане на крака дори само още миг, се строполи на един стол и се вторачи през прозореца.

Софи се приближи до него.

— Като се има предвид безизходното положение, в което се е оказал дядо ми, струва ми се възможно в пълното си отчаяние да се е опитал да предаде тайната на някой извън братството. Някой, на когото е смятал, че може да се довери. Някой от неговото семейство.

Тибинг беше пребледнял.

— Но някой, способен на такъв удар… способен да открие толкова много за братството… — Той уплашено замълча. — Това може да е само една сила. Най-старият враг на Ордена.

Лангдън го погледна.

— Църквата.

— Кой друг? Рим от векове търси Граала.

Софи се съмняваше.

— Смятате, че Църквата е убила дядо ми?!

— Няма да е за пръв път в историята Църквата да убие, за да се защити — отвърна Тибинг. — Документите, които придружават Светия Граал, са сензационни и Църквата отдавна иска да ги унищожи.

Лангдън не можеше да повярва на предположението на Тибинг, че Църквата най-безочливо ще убие някого, за да се сдобие с тези документи. Познаваше новия папа и мнозина кардинали и знаеше, че са дълбоко духовни хора, които никога не биха намерили оправдание за масови убийства. „Независимо от залозите.“ Все още обаче изпитваше известни подозрения спрямо банкера Андре Верне.

Софи, изглежда, си мислеше за същото.

— Не е ли възможно тези братя от Ордена да са били убити от някой извън Църквата? Някой, който не разбира какво всъщност представлява Граалът? В края на краищата Христовата чаша е извънредно примамлива цел. Търсачите на съкровища са убивали и за по-малко.

— От собствен опит знам, че хората полагат много по-големи усилия, за да избегнат онова, от което се страхуват, отколкото за да получат онова, за което мечтаят — отвърна Тибинг. — Тази атака срещу Ордена ми се струва абсолютно отчаяна.

— Аргументът ти е парадоксален, Лий — възрази Лангдън. — Защо представители на католическото духовенство ще убият братя от Ордена в опит да открият и унищожат документи, които и без това смятат за лъжесвидетелства?

Тибинг се подсмихна.

— Кулите от слонова кост на Харвард са те направили мекосърдечен, Робърт. Да, римското духовенство е надарено със силна вяра и поради това вярванията му могат да издържат на всяка буря, включително на появата на документи, които противоречат на всичко свято за тях. Ами останалата част от света? Ами хората, които не са надарени с абсолютна увереност? Ами хората, които виждат жестокостта в света и се питат къде е Бог днес? Хората, които виждат църковните скандали и се питат какви всъщност са тези, които твърдят, че казват истината за Христос, и все пак лъжат, за да прикриват сексуално насилие над деца, извършено от собствените им свещеници? — Англичанинът замълча за миг. — Какво ще стане с тези хора, Робърт, ако се появят убедителни доказателства, че църковната версия на историята за Христос не е точна и че най-великата история всъщност е измама?

Лангдън не отговори.

— Ще ти кажа какво ще стане, ако документите се появят на бял свят — продължи Тибинг. — Ватиканът ще се изправи пред криза на вярата, невиждана през двете хилядолетия на неговото съществуване.

— Но ако зад тази атака наистина стои Църквата, защо нанасят удара точно сега? — попита Софи. — След толкова години? Орденът пази документите от Сангреала в тайна и не представлява непосредствена заплаха за Църквата.

Тибинг въздъхна и погледна Лангдън.

— Предполагам, че си запознат с крайната цел на Ордена, Робърт?

Професорът ахна.

— Да.

— Госпожице Нево, Църквата и Орденът години наред са спазвали негласното си споразумение — каза англичанинът. — А именно, Църквата да не атакува Ордена и Орденът да пази в тайна документите от Сангреала. — Той се замисли за миг. — Орденът обаче винаги е бил готов да разкрие тайната. С настъпването на конкретна дата братството възнамерява да наруши мълчанието си, триумфално да покаже на света документите от Сангреала и да разгласи истинската история на Иисус Христос.

Софи го зяпна, после също седна.

— И вие смятате, че тази дата наближава, така ли? И че Църквата го знае?

— Само предполагам, но това определено дава мотив на Църквата за тотално настъпление, за да открият документите преди да е станало късно.

Колкото и да не му се искаше, Лангдън виждаше, че предположението на Тибинг е логично.

— Смяташ ли, че Църквата наистина е успяла да научи датата?

— Защо не? Ако приемем, че е успяла да разкрие самоличността на висшите ръководители на Ордена, Църквата определено може да е научила за плановете му. И даже да не знаят точната дата, техните суеверия може да ги карат да бързат.

— Какви суеверия? — попита Софи.

— Според пророчествата ние преживяваме епоха на огромни промени — отвърна домакинът. — Хилядолетието неотдавна отмина и с него свърши продължилата две хиляди години астрологическа епоха на Риби, които също са символи на Иисус. Както ще ви каже всеки астролог, според идеала на Риби по-висши сили трябва да нареждат на човек какво да прави, тъй като той не е способен да разсъждава сам. Ето защо това е дълбоко религиозна епоха. Сега обаче навлизаме в епохата на Водолей и според нейния идеал човек ще научи истината и ще може да разсъждава сам. Идеологическата промяна е огромна и протича в момента.

Лангдън потръпна. Астрологическите пророчества никога не го бяха интересували много, но знаеше, че в Църквата има хора, които безусловно им вярват.

— Църквата нарича този преходен период „Края на дните“.

Софи го погледна скептично.

— Като края на света ли? Апокалипсиса?

— Не. Това е всеобща заблуда. Много религии говорят за Края на дните. Това не означава край на света, а на сегашната епоха на Риби, която започнала по времето на Христовото раждане, продължила две хилядолетия и завърши с настъпването на третото хилядолетие. Вече сме в епохата на Водолей и следователно е настъпил Краят на дните.

— Мнозина специалисти, които се занимават с Граала, вярват, че ако Орденът наистина се готви да разгласи тази истина, настоящият исторически момент символично е най-подходящ за това — продължи Тибинг. — Повечето историци на Ордена, сред които и аз, очаквахме братството да разкрие тайната в самото начало на новото хилядолетие. Това очевидно не стана. Естествено римският календар не съответства точно на астрологическите епохи, така че в предсказанието има известна сива зона. Нямам представа дали Църквата разполага с вътрешна информация, че точната дата наближава, или във Ватикана просто са нервни заради астрологическото пророчество. А и това няма значение. И двете възможности обясняват мотивите на Църквата да нанесе изпреварващ удар срещу Ордена. — Англичанинът се намръщи. — И повярвайте ми, ако намери Светия Граал, Църквата ще го унищожи. И документите, и мощите на блажената Мария Магдалина. — Погледът му стана мрачен. — И тогава, мила моя, без документите от Сангреала, няма да останат никакви свидетелства. Църквата ще спечели дългата си война за пренаписване на историята. Миналото ще изчезне завинаги.

Софи бавно извади ключа с кръста от джоба на пуловера си и с трепереща ръка го протегна на Тибинг.

Той го взе и го разгледа.

— Господи! Гербът на Ордена. Откъде го имате?

— Остави ми го дядо ми. Преди да умре.

Британският историк прокара пръсти по кръста.

— За някоя черква ли е?

Тя дълбоко си пое дъх.

— С този ключ се стига до ключовия камък.

Тибинг рязко вдигна глава. На лицето му се изписа съмнение.

— Невъзможно! Коя черква съм пропуснал? Претърсил съм всички храмове във Франция!

— Не е в черква — отвърна Софи. — А в швейцарска депозитна банка.

Англичанинът свъси вежди.

— Ключовият камък се пази в банка, така ли?

— В трезор — поясни Лангдън.

— В банков трезор? — Тибинг решително поклати глава. — Не е възможно. Ключовият камък трябва да е скрит под знака на Розата.

— Така е — потвърди професорът. — Той се пази в палисандрово ковчеже, върху чийто капак е инкрустирана петолистна роза.

Тибинг се смая.

— Вие виждали ли сте ключовия камък?

Софи кимна.

— Бяхме в банката.

Англичанинът скочи. В очите му блестеше безумен страх.

— Трябва да направим нещо! Ключовият камък е в опасност! Длъжни сме да го спасим. Ами другите ключове? Сигурно са откраднати от убитите сенешали. Ако Църквата се добере до банката като вас…

— Ще е закъсняла — довърши изречението Софи. — Ние взехме ключовия камък.

— Какво?! Взели сте ключовия камък от скривалището му?!

— Не се безпокой — успокои го Лангдън. — На сигурно място е.

— На изключително сигурно място, надявам се!

— Зависи колко често обираш праха под дивана — неспособен да сдържи усмивката си, отвърна Робърт.

Вятърът навън се бе усилил и развяваше расото на приклекналия до прозореца Сила. Макар че не чуваше целия разговор, достатъчно ясно беше различил израза „ключов камък“.

„Вътре е.“

Думите на Учителя отекваха в ума му. „Влез в Шато Вилет. Вземи ключовия камък. Без да нараниш никого.“

Лангдън и другите двама неочаквано се преместиха в друга стая и на излизане изгасиха осветлението в кабинета. Като пантера, дебнеща плячката си, Сила се промъкна до стъклената врата. Не бе заключена. Той влезе и безшумно затвори вратата. Чу приглушени гласове от друга стая. Албиносът извади пистолета от джоба си, вдигна предпазителя и тръгна натам по коридора.