Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Da Vinci Code, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 360 гласа)

Информация

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [The Da Vinci Code / Dan BROWN]. Формат: 21 см. Страници: 464.

История

  1. — Корекция

60

Сангреал… Sang real… San Greal… Царска кръв… Светия Граал. Всичко беше свързано. „Светият Граал е Мария Магдалина… майката на царския потомък на Иисус Христос.“ Мълчаливо вперила поглед в Робърт Лангдън, Софи отново се почувства объркана. Колкото повече парчета от мозайката подреждаха професорът и Тибинг, толкова по-непредсказуем ставаше резултатът.

— Както виждате, мила моя, Леонардо не е единственият, който се е опитвал да разкрие на света истината за Светия Граал. — Англичанинът закуцука към библиотеката. — Царската кръв на Иисус Христос подробно е документирана от десетки историци. — Той прокара показалец по няколко десетки книги.

Софи наклони глава и прочете заглавията:

„Откритието на тамплиерите: тайните пазители на истинската самоличност на Христос“

„Жената с алабастровия съд: Мария Магдалина и Светият Граал“

„Богинята в евангелията: възвръщане на свещената женственост“

— Това може би е най-известният труд — каза Тибинг, издърпа оръфан том с твърди корици и й го подаде.

Заглавието гласеше: „Светата кръв, Светият Граал“. И отдолу: „Световният бестселър“. Софи погледна Тибинг.

— Световен бестселър ли? Никога не съм чувала за него.

— Била сте малка. През осемдесетте години тази книга вдигна голям шум. Според мен на някои места анализът на авторите доста несигурно се опира върху вярата, обаче изходните им позиции са стабилни и трябва да им се признае, че най-поел е изложиха идеята за Христовото потомство пред широката публика.

— Каква е реакцията на Църквата към книгата?

— Гневно негодувание естествено. Направо изядоха авторите живи. Но това трябваше да се очаква. В края на краищата Църквата още през четвърти век се опитала да скрие тази тайна. Това до голяма степен е причината за кръстоносните походи. Събиране и унищожаване на информация. Мария Магдалина представлявала огромна опасност за ранната Църква. Не само че била жената, на която Иисус възложил основаването на Църквата, но и била физическо доказателство, че новото божество на Църквата било създало смъртно потомство. За да се защити, Църквата увековечила образа й на уличница и скрила свидетелствата за брака на Христос с нея, като по този начин елиминирала всякакви потенциални твърдения, че той имал потомци и е бил смъртен пророк.

Софи погледна Лангдън, който кимна и каза:

— Това се потвърждава от убедителни исторически свидетелства, Софи.

— Признавам, че твърденията са ужасни, но трябва да разберете изключително силните мотиви на Църквата да извърши такава измама — каза Тибинг. — Тя може би нямало да може да оцелее, ако хората научели за потомството на Иисус. Това щяло да подкопае основите на идеята за неговата божественост, а оттук и на самата християнска Църква, тъй като тя се обявила за единствен посредник, с помощта на който човечеството можело да си осигури достъп до небесното царство.

— Петолистната роза — рече Софи и посочи гърба на една от книгите на Тибинг. „Същата като цветето, инкрустирано върху капака на палисандровото ковчеже.“

Англичанинът погледна Лангдън и се ухили.

— Наблюдателна е. — После отово се обърна към нея. — С този символ Орденът на Сион обозначава Граала. Мария Магдалина. Тъй като името й било забранено от Църквата, Мария Магдалина тайно станала известна под много псевдоними — Потира, Светия Граал и Розата. — Тибинг замълча за миг. — Розата е свързана с пентаграмата на Венера и пътеводната Роза на компаса. Между другото, думата „роза“ е еднаква на английски, френски, немски и много други езици.

— Английската дума „rose“ също е анаграма на Ерос, гръцкия бог на плътската любов — прибави Лангдън.

Софи го погледна изненадано.

— Розата винаги е била основен символ на женската сексуалност — продължи Тибинг. — В примитивните култове към Богинята-майка петолистните рози изобразявали петте етапа от женския живот — раждане, менструация, майчинство, менопауза и смърт. В днешни времена връзките на разцъфналата роза с женствеността се смятат по-скоро за визуални. — Той погледна Лангдън. — Може би като специалист по символиката, е по-добре ти да обясниш.

Робърт се поколеба. Прекалено дълго.

— О, небеса! — изпуфтя Тибинг. — Вие американците сте страшно превзети. — Той отново се обърна към Софи. — Робърт се срамува да каже, че разцъфналото цвете прилича на женски гениталии, цветето, от което излиза на бял свят човекът. И ако някога сте виждали картини на онази ужасна Джорджа О’Кийф, ще разберете точно какво имам предвид.

— Въпросът е, че всички тези книги потвърждават едно и също историческо твърдение — каза Лангдън и посочи библиотеката.

— Че Иисус е имал дете — колебливо рече Софи.

— Да — каза Тибинг. — И че Мария Магдалина е утробата, носила неговия царски потомък. Орденът на Сион до ден днешен почита Мария Магдалина като Богинята-майка, Светия Граал и Розата.

Софи отново си спомни ритуала в подземието.

— Според Ордена Мария Магдалина била бременна по време на разпването — продължи англичанинът. — За да спаси нероденото дете на Христос, тя нямала друг избор, освен да избяга от Светите земи. С помощта на верния чичо на Иисус, Йосиф Ариматейски, Мария Магдалина тайно заминала за Франция. Там намерила сигурно убежище в еврейската общност. И родила дъщеря. Казвала се Сара.

Софи го погледна.

— Наистина ли знаят името на детето?

— И не само това. Животът на Мария Магдалина и Сара подробно е документиран от техните еврейски зак-рилници. Не забравяйте, че детето на Мария Магдалина било от рода на еврейските царе — Давид и Соломон. Поради тази причина евреите във Франция виждали в Мария Магдалина свещената царска власт и я почитали като родоначалничка на царския род. Безброй учени от онази епоха са описали дните на Мария Магдалина във Франция, включително раждането на Сара и нейното потомство.

— Нима съществуват потомци на Иисус Христос? — сепна се Софи.

— Да. И се смята, че неговото родословие е един от крайъгълните камъни на документите от Сангреала. Пълна генеалогия на първите потомци на Христос.

— Но каква полза от генеалогията на Христос? Това не е доказателство. Историците не могат да са сигурни в нейната автентичност.

Тибинг се подсмихна.

— Не повече, отколкото в автентичността на Библията.

— Какво искате да кажете?

— Историята винаги се пише от победителите. Когато две култури се сблъскат, победената бива унищожена и победителката написва учебниците по история — учебници, в които възвеличава своята кауза и оклеветява победения враг. Както някога е казал Наполеон, „Какво е историята, ако не общоприета измислица?“ — Той се усмихна. — Самото й име показва, че е едностранен разказ.

Софи никога не бе мислила за това.

— Документите от Сангреала просто разказват другата страна от историята на Христос. В крайна сметка е въпрос на вяра и лични проучвания на коя страна ще повярвате, но информацията поне е оцеляла. Според свидетелските разкази, хранилището на Сангреала било пренесено в четири огромни сандъка. В тях се пазели „Чистите документи“ — хиляди страници нередактирани описания отпреди Константиново време, останали от първите последователи на Иисус, които го почитали като съвсем човешки учител и пророк. Говори се също, че в тази съкровищница се съхранявал легендарният документ „Q“ — ръкопис, в чието съществуване официално вярва дори Църквата. Това е книга с учението на Иисус, навярно написана от самия него.

— Написана от самия Христос!?

— Естествено — потвърди Тибинг. — Защо да не е водил хроника за собствените си проповеди? По онова време повечето хора го правели. Друг изключителен паметник, който може би се съхранява в Сангреала, е ръкопис, наречен „Дневниците на Мария Магдалина“ — личният й разказ за връзката й с Христос, неговото разпване и живота й във Франция.

Софи дълго мълча.

— И тези четири сандъка с документи били съкровището, което рицарите тамплиери открили под Соломоновия храм, така ли?

— Точно така. Документите, които направили тамплиерите толкова могъщи. Документите, за които мечтали безброй търсачи на Граала в историята.

— Но според вас Светият Граал е Мария Магдалина. Щом хората търсят документи, защо казвате, че търсят Светия Граал?

Тибинг леко постави длан на рамото й.

— Защото в скривалището на Светия Граал има саркофаг.

 

Сред дърветата навън зави вятър. Англичанинът заговори по-тихо.

— Търсачите на Светия Граал буквално искат да коленичат пред костите на Мария Магдалина. Да се помолят в нозете на прогонената, изгубената свещена женственост.

Софи бе удивена.

— Скривалището на Светият Граал всъщност е… гробница?

Сините очи на Тибинг се навлажниха.

— Да. Гробница, съдържаща тялото на Мария Магдалина и документите, които разказват истинската история за живота й. Търсенето на Светия Граал винаги е било търсене на Магдалина — онеправданата царица-майка, погребана с доказателството за законните права на своя род.

 

Софи изчака, докато Тибинг се овладее. Все още не можеше да си обясни много неща, свързани с дядо й.

— И през всички тези години братята от Ордена на Сион са пазили документите от Сангреала и гробницата на Мария Магдалина, така ли? — накрая попита тя.

— Да, но братството имало и друго, по-важно задължение — да пази самия род. Христовото потомство се намирало в постоянна опасност. Ранната Църква се страхувала, че ако родът на Иисус бъде оставен да съществува, тайната за брака му с Мария Магдалина все някога ще се разкрие и ще оспори фундаменталната християнска доктрина — за божествения месия, който нямал съпруга, нито бил влизал в плътски връзки. — Той замълча за миг. — Въпреки това Христовите потомци тайно продължили да живеят във Франция, докато през пети век направили смел ход, като се свързали със семейството на френските крале и поставили началото на нов род, известен като Меровинги.

Това твърдение изненада Софи. Всеки френски ученик беше чувал за Меровингите.

— Те са основали Париж.

— Да. Това е една от причините, поради които легендата за Граала е толкова разпространена във Франция. Мнозина, които търсили Граала от името на Църквата, всъщност тайно били пращани да унищожават членове на кралския род. Чували ли сте за крал Дагоберт?

Софи смътно си спомняше името от един мрачен урок по история.

— Дагоберт е крал от меровингската династия, нали? Намушкан в окото докато спял?

— Точно така. Убила го Църквата в съучастие с Пипин Къси. В края на седми век. С убийството на Дагоберт меровингската династия едва не изчезнала. За щастие, неговият син Сигисберт избягал и продължил рода, от който по-късно произлязъл Жофроа дьо Буйон — основателят на Ордена на Сион.

— Същият човек, който наредил на рицарите тамплиери да изровят документите на Сангреала от Соломоновия храм и да дадат на Меровингите доказателство за наследствените им връзки с Иисус Христос — каза Лангдън.

Тибинг кимна и тежко въздъхна.

— Днешният Орден на Сион има изключително сериозна задача. Тя включва три части. Братството трябва да пази документите от Сангреала, гробницата на Мария Магдалина и разбира се, Христовия род — онези неколцина потомци на кралската меровингска династия, които са доживели до наши Дни.

Думите му увиснаха в огромната зала и Софи усети странно вибриране, сякаш в костите й отекваше някаква нова истина. „Потомците на Иисус, които са доживели до наши дни.“ Гласът на дядо й отново шепнеше в ухото й. „Софи, трябва да ти кажа истината за твоето семейство.“

Побиха я тръпки.

„Кралска кръв.“

Не смееше да си го помисли.

„Принцеса Софи.“

— Сър Лий? — Думите на прислужника изпращяха по интеркома на стената и Софи се стресна. — Бихте ли дошли в кухнята за момент?

Тибинг се намръщи, отиде при интеркома и натисна бутона.

— Както знаеш, Реми, имам гости. Ако ни трябва още нещо от кухнята, сами ще се обслужим. Благодаря ти и лека нощ.

— Само две думи преди да се оттегля, сър. Ако позволите.

Англичанинът изсумтя.

— Казвай бързо, Реми.

— Въпросът е личен, сър, едва ли ще интересува гостите.

Тибинг не вярваше на ушите си.

— Не може ли да почака до сутринта?

— Не, сър. Няма да ви отнема и минута.

Той се усмихна криво и погледна Софи и Лангдън.

— Понякога се чудя кой на кого слугува. — После пак натисна бутона. — Веднага идвам, Реми. Да ти донеса ли нещо?

— Само свобода от потисничеството, сър.

— Реми, съзнаваш ли, че твоят steak au poivre[1] е единствената причина още да работиш при мен?

— Не ми го казвате за пръв път, сър. Не ми го казвате за пръв път.

Бележки

[1] Пържола със сос с много черен пипер и бренди. — Б. пр.