Дан Браун
Шифърът на Леонардо (60)

59

Когато чу гласа на епископ Арингароса по телефона, служителят на рецепцията във фоайето на Световния център на Opus Dei на Лексингтън Авеню 243 в Ню Йорк се изненада.

— Добър вечер, ваше високопреосвещенство.

— Има ли някакви съобщения за мен? — необичайно тревожно попита епископът.

— Да. Радвам се, че се обадихте. Не успях да се свържа с вас в дома ви. Преди половин час спешно ви търсиха по телефона.

— Наистина ли? — Новината явно го зарадва. — Кой?

— Господинът не остави име. Само номер. — Служителят го прочете.

— Кодът е триста и три, така ли? Това е във Франция, нали?

— Да, ваше високопреосвещенство. В Париж. Господинът каза, че било важно незабавно да му се обадите.

— Благодаря. Очаквах да ме потърсят. — Арингароса бързо прекъсна.

Когато затвори слушалката, служителят се зачуди защо връзката бе толкова лоша. Графикът на епископа показваше, че през почивните дни е бил в Ню Йорк, и все пак гласът му сякаш идваше от другия край на света. Той сви рамене. През последните няколко месеца епископ Арингароса се държеше извънредно странно. „Мобифонът ми сигурно не е работел — помисли Арингароса, докато фиатът наближаваше изхода за римското чартърно летище «Чампино». — Учителя се е опитвал да се свърже с мен.“ Въпреки безпокойството, че е пропуснал обаждането, той бе окуражен от факта, че Учителя се е обадил направо в Световния център на Opus Dei.

„Нещата в Париж трябва да са минали добре.“

Докато набираше номера, епископът възбудено си помисли, че скоро ще е във френската столица. „Ще кацна преди да се съмне.“ Беше наел чартърен самолет, който го очакваше на летището. Не можеше да пътува с обикновените авиолинии, главно заради съдържанието на куфарчето.

Телефонът започна да звъни.

Отговори му женски глас.

— Direction centrale police judiciaire.

Арингароса ce поколеба. Не го очакваше.

— Хм, да… Помолиха ме да се обадя на този номер.

— Qui êtes-vous? — попита жената. — Името ви?

Епископът не бе сигурен дали трябва да отговори.

„Френската криминална полиция?“

— Името ви, мосю? — настоя жената.

— Епископ Мануел Арингароса.

— Un moment.^[1] — Разнесе се изщракване. След дълго чакане прозвуча мъжки глас, рязък и загрижен.

— Радвам се, че най-после се свързах с вас, ваше високопреосвещенство. Имаме да обсъждаме много неща.