Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Da Vinci Code, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 360 гласа)

Информация

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [The Da Vinci Code / Dan BROWN]. Формат: 21 см. Страници: 464.

История

  1. — Корекция

11

— Une plaisanterie numérique? — Фаш беше побеснял и смаяно зяпаше Софи Нево. — Числова шега? Вашето професионално мнение за кода на Сониер е, че е някаква математическа шега, така ли?

Фаш не можеше да проумее безочието на тази жена. Не само че без разрешение се бе натрапила, но сега се опитваше да го убеди, че в последните мигове от живота си Сониер се е вдъхновил от някакво математическо остроумие?!

— Този код е абсурдно прост — поясни тя. — Жак Сониер трябва да е знаел, че веднага ще го разберем. — Агент Нево извади някакъв лист и го подаде на Фаш. — Ето дешифровката.

Капитанът я погледна.

1-1-2-3-5-8-13-21

— Това ли е? — изсумтя той. — Просто сте подредили числата във възходящ ред!

Софи наистина имаше дързостта самодоволно да се усмихне.

— Точно така.

Фаш понижи глас и гърлено изръмжа:

— Агент Нево, нямам представа какво ще постигнете с това, но ви съветвам да го направите бързо. — Той тревожно хвърли поглед към Лангдън, който стоеше до тях, притиснал телефона към ухото си, очевидно заслушан в съобщението от американското посолство. Ако се съдеше по пепелявото му лице, новината бе лоша.

— Господин капитан, числовият ред, който държите, случайно е една от най-известните математически прогресии в историята — с опасна предизвикателност отвърна тя.

Фаш изобщо не бе подозирал, че съществуват математически прогресии, които могат да се нарекат „известни“, и определено не му допадаше безцеремонният й тон.

— Това е прогресия на Фибоначи — заяви младата жена и кимна към листа в ръката на капитана. — Прогресия, в която всяко число е равно на сбора от двете предишни.

Полицаят разгледа числата. Наистина, всяко от тях беше равно на сбора от двете предишни, и все пак не можеше да си представи какво отношение има всичко това към смъртта на Сониер.

— Леонардо Фибоначи е математик от тринайсети век, създател на този числов ред. Не може да има никакво съмнение, че всички числа, които Сониер е написал на пода, представляват прочутата прогресия на Фибоначи.

Фаш я изгледа.

— Добре, щом не може да е съвпадение, кажете ми защо го е направил Жак Сониер. Какво е искал да каже? Какво означава това?

Тя сви рамене.

— Абсолютно нищо. Точно това е въпросът. Просто криптографска шега. Все едно да вземеш думите от известно стихотворение и да ги разбъркаш, за да видиш дали някой ще се сети какво общо има помежду им.

Фаш заплашително пристъпи напред и доближи лицето си на сантиметри от нейното.

— Надявам се да имате по-задоволително обяснение от това.

Мекото лице на Софи стана изненадващо сурово.

— Като се има предвид какво залагате тази нощ, господин капитан, реших, че ще искате да знаете, че Жак Сониер може би си е играл игрички с вас. Явно не искате. Ще уведомя директора на криптографския отдел, че вече не се нуждаете от нашите услуги.

И се обърна и си тръгна.

Фаш смаяно гледаше как изчезва в мрака. Побъркала ли се беше? Софи Нево току-що бе извършила le suicide professionnel.[1]

Капитанът се обърна към Лангдън, който продължаваше напрегнато да слуша телефонното съобщение. Изражението му беше още по-загрижено отпреди. „Американското посолство.“ Безу Фаш презираше много неща… ала малко от тях пораждаха в него такъв гняв, с какъвто го изпълваше американското посолство.

Фаш и посланикът редовно кръстосваха шпаги по въпроси от общ интерес — обичайното им бойно поле бе отношението към гостуващи американци. ЦУКП почти ежедневно арестуваше американски студенти, дошли по международен обмен, за притежаване на наркотици, американски бизнесмени за склоняване към проституция на малолетни, американски туристи за кражби в магазини или унищожаване на частна собственост. По закон американското посолство можеше да се намесва и да екстрадира виновните граждани в Съединените щати, където само ги пошляпваха по ръката.

И посолството винаги го правеше.

Фаш го наричаше „L’emasculation de la police judiciaire“[2]. Неотдавна в „Пари Мач“ бяха публикували карикатура, изобразяваща капитана като полицейско куче, което се опитваше да захапе американски престъпник, но не можеше, тъй като беше завързано с верига за американското посолство.

„Не и тази нощ — каза си Фаш. — Заложено е прекалено много.“

Робърт Лангдън затвори телефона. Изглеждаше зле.

— Всичко наред ли е? — попита французинът. Професорът измъчено поклати глава.

„Лоша новина от родината“ — помисли си Фаш. Докато взимаше мобилния си телефон, забеляза, че Лангдън се е изпотил.

— Катастрофа — запелтечи Робърт и го погледна със странно изражение. — Един приятел… — Той се поколеба. — Още сутринта трябва да хвана самолет за Щатите.

Фаш не се съмняваше, че изписалият се на лицето на Лангдън ужас е искрен, и все пак долавяше и друго чувство, сякаш в очите му внезапно бе проблеснал страх.

— Съжалявам — вперил поглед в него, каза капитанът. — Искате ли да седнете? — И посочи една от пейките в галерията.

Лангдън разсеяно кимна и направи няколко крачки към пейката. После спря. Изглеждаше все по-объркан.

— Трябва да отида до тоалетната.

Фаш се намръщи, но се постара да не го покаже.

— До тоалетната? Разбира се. Добре е да си починем за няколко минути. — Той махна с ръка натам, откъдето бяха дошли. — Тоалетните са към кабинета на уредника.

Професорът се поколеба и посочи към отсрещния край на Голямата галерия.

— Там… там има по-близка тоалетна.

Американецът имаше право. Голямата галерия свършваше с две тоалетни.

— Да дойда ли с вас?

Лангдън поклати глава и закрачи натам.

— Няма нужда.

Фаш не заподскача от радост при мисълта, че Лангдън ще отиде сам до дъното на коридора, но знаеше, че единственият изход е в отсрещния край — решетката, под която се бяха проврели. Френските противопожарни правила изискваха няколко аварийни стълбища за толкова голямо пространство, но вратите им задействаха аларми и се охраняваха отвън от агенти на ЦУКП. Професорът не можеше да излезе през тях без знанието на Фаш.

— Ще отскоча за малко до кабинета на господин Сониер — каза той. — Потърсете ме там. Трябва да обсъдим още някои неща.

Лангдън мълчаливо махна с ръка и потъна в мрака.

Фаш се обърна и ядосано се отдалечи в обратната посока. Стигна до решетката, промуши се под нея, излезе от Голямата галерия, забърза по коридора, влетя в кабинета на уредника и изрева:

— Кой е разрешил на Софи Нево да влезе в сградата?!

— Тя е казала на охраната, че е разшифровала кода — отговори му Коле.

Фаш се огледа.

— Тя отиде ли си?

— Не е ли с вас?

— Тръгна си. — Капитанът погледна мрачния коридор. Софи очевидно не се беше отбила да си побъбри с другите полицаи.

За миг си помисли дали да не се свърже по радиостанцията с охраната и да нареди да спрат Софи и да я домъкнат в кабинета. После се отказа. Обаждаше се гордостта му… искаше последната дума да е негова. Тази нощ достатъчно се беше разсейвал.

„По-късно ще се занимая с агент Нево“ — каза си той. Нямаше търпение да я уволни.

Изхвърли Софи от мислите си и за миг се вторачи в рицаря върху бюрото на Сониер. След това се обърна към техника.

— Следите ли го?

Мъжът отсечено кимна и завъртя лаптопа към него. Червената точка ясно се виждаше на хоризонталния план и ритмично мигаше в стая с надпис „TOILETTES PUBLIQUES“.[3]

— Добре. — Фаш запали цигара и тръгна към вратата. — Трябва да се обадя по телефона. Гледайте Лангдън да не отиде някъде другаде, освен в тоалетната.

Бележки

[1] Професионално самоубийство (фр.) — Б. пр.

[2] Скопяване на криминалната полиция (фр.) — Б. пр.

[3] Обществени тоалетни (фр.). — Б. пр.