Дан Браун
Шифърът на Леонардо (59)

58

Софи никога не бе виждала кабинет като този на Тибинг. Шест-седем пъти по-голям и от най-луксозните офиси, огромният cabinet de travail^[1] на рицаря напомняше на странна смесица между научна лаборатория, архив и битпазар. Осветен от три полилея, настланият с плочи под беше осеян с островчета от работни маси, отрупани с книги, произведения на изкуството, артефакти и изненадващо количество електронна техника — компютри, проектори, микроскопи, ксерокси и скенери.

— Това беше балната зала — малко притеснено поясни Тибинг. — Не ми се случва често да танцувам.

На Софи започваше да й се струва, че тази нощ се е превърнала в някаква зона на здрача, в която нищо не е такова, каквото очаква.

— Нима всичко това ви е нужно за работата?

— Откриването на истината е любовта на моя живот — отвърна Тибинг. — А Сангреалът е любимата ми наложница.

„Светият Граал е жена“ — каза си Софи. В главата й се преплитаха идеи, които сякаш нямаха никакъв смисъл.

— Нали казахте, че имате картина на жената, която твърдите, че е Светият Граал?

— Да, но не съм я обявил аз за Граала. Обявил я е самият Христос.

— Къде е картината? — попита Софи и плъзна поглед по стените.

— Хммм… — Тибинг се преструваше, че е забравил. — Светият Граал. Сангреалът. Потирът. — Той рязко се завъртя на пети и посочи отсрещната стена. Там висеше два и половина метрова репродукция на Тайната вечеря. — Ето я!

Софи беше сигурна, че не е доразбрала нещо.

— Същата картина, която ми показахте преди малко.

Англичанинът й намигна.

— Знам, обаче в уголемен вид е много по-вълнуваща. Не смятате ли?

Тя се обърна към Лангдън за помощ.

— Обърках се.

Робърт се усмихна.

— Светият Граал наистина присъства в Тайната вечеря. Леонардо я е включил на видно място.

— Почакайте — спря го Софи. — Нали казахте, че Светият Граал е жена? В Тайната вечеря са изобразени тринайсет мъже.

— Нима? — повдигна вежди Тибинг. — Я погледнете отблизо.

Тя неуверено се приближи до картината и разгледа тринадесетте фигури — Иисус Христос в средата с по шестима ученици отляво и отдясно.

— Само мъже са — потвърди Софи.

— А кой седи на почетното място отдясно на Господ? — попита Тибинг.

Софи внимателно разгледа фигурата непосредствено отдясно на Иисус и изведнъж я обзе удивление. Фигурата наистина имаше дълга червена коса, деликатни сключени ръце и леко издути гърди. Това несъмнено беше… жена.

— Жена e — възкликна тя. Тибинг се смееше.

— Изненада, изненада. Повярвайте ми, това не е грешка. Леонардо е бил майстор в предаването на разликите между половете.

Софи не можеше да откъсне очи от жената до Христос. „В Тайната вечеря би трябвало да са участвали тринайсет мъже. Коя е тази жена?“ Въпреки че многократно бе виждала класическата фреска, никога не беше забелязвала това въпиещо противоречие.

— На всички им убягва — рече англичанинът. — Предварително втълпените ни представи за тази сцена са толкова силни, че умът ни изключва несъответствието и кара очите ни да виждат друго.

— Това се нарича „скитома“ — прибави Лангдън. — Мозъкът понякога го прави с могъщите символи.

— Още една причина да не обърнете внимание на жената е фактът, че повечето снимки на стенописа са направени преди хиляда деветстотин петдесет и четвърта година, когато детайлите били скрити под пластове мръсотия и няколко нескопосни реставрации от осемнайсети век. Сега поне е разкрит оригиналният пласт боя на Леонардо. — Тибинг посочи репродукцията. — Et voila!^[2]

Софи пристъпи още по-близо към картината. Жената отдясно на Иисус беше млада и имаше благочестив вид, със скромно лице, красива червена коса и кротко сключени длани. „Това ли е жената, която може да погуби Църквата?“

— Коя е тази жена? — попита тя.

— Това, мила моя, е Мария Магдалина — отвърна Тибинг.

Софи се обърна към него.

— Проститутката ли?

Англичанинът ахна, сякаш тази дума го беше оскърбила лично.

— Мария Магдалина не е била такава. Тази злощастна заблуда е наследство от оклеветяващата кампания на ранната Църква. Църквата трябвало да я опозори, за да скрие опасната й тайна — нейната роля на Светия Граал.

— Нейната роля ли?

— Както споменах, ранната Църква трябвало да убеди света, че смъртният пророк Иисус е божествено същество — поясни Тибинг. — Затова всички евангелия, в които се описвали земните страни от живота на Иисус, трябвало да бъдат изхвърлени от Библията. За нещастие на първите редактори, една особено смущаваща земна тема се срещала във всички евангелия. Мария Магдалина. — Той замълча за миг. — И по-конкретно бракът й с Иисус Христос.

— Моля? — Софи стрелна с поглед Лангдън, после отново се обърна към Тибинг.

— Това е исторически факт и Леонардо да Винчи определено го е знаел — заяви англичанинът. — Тайната вечеря показва на зрителя, че Иисус и Мария Магдалина са били двойка.

Софи отново се вторачи във фреската.

— Забележете, че Иисус и Мария са облечени като огледални образи един на друг. — Тибинг посочи двете фигури в центъра на композицията.

Младата жена бе хипнотизирана. Естествено, цветовете на дрехите им бяха „огледални“. Иисус носеше червена туника и синя плащаница, а Мария Магдалина — синя туника и червена плащаница. „Ин и ян“.

— Да навлезем в още по-странното — продължи Тибинг. — Забележете, че Иисус и Неговата невеста като че ли са допрели хълбоците си и са се навели настрани един от друг, сякаш за да образуват това ясно очертано негативно пространство помежду си.

Още преди той да й посочи контурите, Софи го видя — безспорния знак „V“ в центъра на картината. Това беше същият символ на Граала, потира и женската утроба, който преди малко бе нарисувал Лангдън.

— И накрая, ако разглеждате Иисус и Мария Магдалина като композиционни елементи, а не хора, ще ви направи впечатление още един очевиден знак. — Тибинг замълча за миг. — Буква от азбуката.

Софи веднага я видя. Малко беше да се каже, че буквата изпъква. Просто в един момент младата жена не виждаше нищо друго. В центъра на картината безспорно се очертаваше огромната, безупречно оформена буква „М“.

— Прекалено е ясна, за да е съвпадение, не смятате ли? — попита Тибинг.

Софи беше смаяна.

— Какво означава тя? — Той сви рамене.

— Любителите на теориите за заговорите ще ви отговорят, че означава „matrimônio“^[3] или „Мария Магдалина“. Честно казано, никой не знае със сигурност. Сигурно е само, че скритата буква „М“ не е грешка. Тя изключително често се среща във връзка с Граала — водни знаци, картини, скрити под други картини или композиционни алюзии. Най-очевидното „М“ естествено е нарисувано на олтара на „Парижката Света Богородица“ в Лондон, проектирана от бившия велик магистър на Ордена на Сион Жан Кокто.

Софи обмисли всичко това.

— Признавам, че скритите букви „М“ са интересни, но предполагам, никой не твърди, че те доказват брака на Иисус и Мария Магдалина.

— Не, не — съгласи се Тибинг и отиде при една маса, отрупана с книги. — Както вече споменах, бракът на Иисус с Мария Магдалина е исторически факт. — Той затършува из томовете. — Нещо повече, като женен мъж, Иисус е много по-логичен, отколкото обичайната ни библейска представа за него като ерген.

— Защо? — попита Софи.

— Защото Иисус е бил евреин и благоприличието по онова време забранявало евреин да остане ерген — пое щафетата Лангдън, докато домакинът им търсеше книгата. — Според еврейския обичай безбрачието се заклеймявало и бащата бил длъжен да намери жена на сина си. Ако Иисус не е бил женен, поне едно от евангелията щеше да го споменава и да дава някакво обяснение на неестественото му ергенство.

Тибинг откри огромен том и го придърпа към себе си. Беше с кожена подвързия и беше голям колкото атлас. Заглавието гласеше: „Гностичните евангелия“. Англичанинът разтвори книгата. Лангдън и Софи се приближиха до него. Тя видя, че вътре има снимки на увеличени откъси от древни документи — оръфани папируси с ръкописни, текстове. Древният език не й бе познат, ала на съседните страници бяха отпечатани преводите.

— Това са факсимилета на свитъците от Наг Хамади и Мъртво море, за които споменах — поясни Тибинг. — Най-ранните християнски документи. Смущаващото обаче е, че те не съответстват на евангелията от Библията. — Той прелисти книгата и посочи един откъс. — Евангелието от Филип винаги е подходящо начало.

Софи прочете пасажа:

И спътница на Спасителя беше Мария Магдалина. Христос я обичаше повече от всички ученици и често я целуваше по устата. Останалите ученици се обиждаха от това и изразяваха неодобрение. Те го питаха: „Защо я обичаш повече от всички нас?“

Думите я изненадаха, но не й се сториха убедително доказателство.

— Тук не пише нищо за брак.

— Au contraire.^[4] — Тибинг се усмихна и й посочи първия ред. — Всеки специалист по арамейски ще ви каже, че по онова време думата „спътница“ буквално е означавала „съпруга“.

Лангдън кимна в знак на съгласие.

Софи препрочете първия ред. „И спътница на Спасителя беше Мария Магдалина.“ Тибинг прелисти книгата и й показа още няколко откъса, които за изненада на Софи ясно предполагаха, че Мария Магдалина и Иисус са били влюбени. Докато ги четеше, тя си спомни за един разгневен свещеник, който в детството й бе потропал на вратата на дядо й.

— Тук ли живее Жак Сониер? — попита свещеникът и свирепо измери с поглед малката Софи, която му бе отворила. — Искам да разговарям с него за тази негова статия. — Той размаха някакъв вестник.

Софи повика дядо си. Двамата изчезнаха в кабинета му и затвориха вратата. „Дядо е написал нещо във вестника?“ Тя веднага изтича в кухнята и прелисти сутрешния вестник. Откри името, на дядо си под заглавието на втора страница. И прочете материала. Не разбра всичко, но изглежда, френското правителство се беше поддало на натиска на духовенството и се бе съгласило да забрани американския филм „Последното изкушение“, в който Иисус правел секс с някаква жена на име Мария Магдалина. В статията на дядо й се казваше, че Църквата била арогантна и не бивало да го забраняват.

„Нищо чудно, че свещеникът е бесен“ — помисли си Софи.

— Това е порнография! Светотатство! — на излизане от кабинета извика отчето и се втурна към изхода. — Как можете да го одобрявате?! Този американец Мартин Скорсезе е богохулник и Църквата няма да му позволи да проповядва идеите си във Франция! — Свещеникът затръшна вратата след себе си.

Когато дядо й влезе в кухнята, видя Софи с вестника и се намръщи.

— Бързо действаш.

— Значи според теб Иисус Христос си е имал приятелка, така ли? — попита тя.

— Не, скъпа, просто смятам, че не бива да разрешаваме на Църквата да ни нарежда какво да мислим.

— Иисус имал ли си е приятелка?

Дядо й помълча малко.

— Толкова лошо ли ще е, ако е имал?

Софи се замисли, после сви рамене.

— Нямам нищо против.

Сър Лий Тибинг продължаваше да говори.

— Няма да ви досаждам с безбройните доказателства за брака на Иисус и Мария Магдалина. Проблемът до втръсване е проучван от съвременните историци. Искам обаче да отбележа следното. — Той посочи друг откъс. — Това е от евангелието на Мария Магдалина.

Софи не знаеше, че съществува такова. Погледна текста:

И Петър рече: „Спасителят наистина ли без наше знание е разговарял с жена? Всички ли трябва да се обърнем и да я слушаме? Нима я предпочита пред нас?“

И отговори му Леви: „Петре, ти винаги си бил сприхав. Сега виждам, че се бориш срещу жената. Щом Спасителят я е направил достойна, кой си ти, че да я отхвърляш? Спасителят добре я познава. Затова я обича повече от нас.“

— Жената, за която разговарят, е Мария Магдалина — поясни Тибинг, — Петър ревнува от нея.

— Защото Иисус я е предпочитал ли?

— Не само заради това. Залозите били много по-големи от обичта. В този момент от евангелията Иисус подозира, че скоро ще го заловят и разпнат. Затова дава инструкции на Мария Магдалина как да продължи управлението на Църквата му, след като него го няма. В резултат Петър изразява недоволството си от това да е подчинен на жена. Бих казал, че е бил сексист.

Софи се опитваше да смели информацията.

— И това е същият свети Петър? Камъкът, върху Който Иисус е изградил Църквата си.

— Същият, само че е една разлика. Според тези нередактирани евангелия Христос не дал напътствията за създаването на християнската Църква на Петър. А на Мария Магдалина.

Тя го погледна.

— Да не искате да кажете, че християнската църква е трябвало да се ръководи от жена?

— Такава била идеята. Иисус бил първият феминист. Той възнамерявал да повери бъдещето на своята църква в ръцете на Мария Магдалина.

— А Петър не искал — каза Лангдън и посочи Тайната вечеря. — Ето го там Петър. Можеш да видиш, че Леонардо е бил наясно с отношението на Петър към Мария Магдалина.

Софи отново онемя. На картината Петър заплашително се навеждаше към Мария Магдалина и прокарваше длан през шията й. Същият, заплашителен жест като в Мадоната на скалите!

— И тук — посочи учениците до Петър американецът. — Малко зловещо, нали?

Тя се втренчи с присвити очи и видя, че от учениците се протяга ръка.

— Тази ръка кама ли държи?

— Да. И нещо още по-странно: ако преброите ръцете, ще видите, че тази ръка… не принадлежи на никого. Безплътна е. Анонимна.

Софи удивено се взираше в стенописа.

— Съжалявам, все пак не разбирам защо всичко това прави Мария Магдалина Светия Граал.

— Axa — отново възкликна Тибинг. — Точно тук се крие проблемът! — Той пак се обърна към масата, извади голяма схема и я разгърна. Това беше сложна генеалогия. — Малцина знаят, че освен дясна ръка на Христос, Мария Магдалина била извънредно влиятелна.

Софи прочете заглавието на семейното дърво. „РОДЪТ НА ВЕНИАМИН“

— Ето я Мария Магдалина — посочи към върха на дървото Тибинг.

Криптографката се изненада.

— Тя е била от Вениаминовия род, така ли?

— Да — потвърди англичанинът. — Мария Магдалина била от царски произход.

— Но нали е била бедна?

Тибинг поклати глава.

— Мария Магдалина била отхвърлена като блудница, за да унищожат свидетелствата за могъщия й род.

Софи отново погледна Лангдън, който за пореден път кимна утвърдително. Тя се обърна към Тибинг.

— Но какво й влизало в работата на ранната Църква, че Мария Магдалина е от царска кръв?

Той се усмихна.

— Скъпо мое дете, Църквата не била загрижена толкова много за царската кръв на Мария Магдалина, колкото за нейния брак с Христос, който също бил от царска кръв. Както знаеш, в евангелието от Матея се казва, че Иисус бил от Давидовия род. Потомък на цар Соломон — царя на евреите. Като се оженил за потомка на влиятелния Вениаминов род, Иисус обединил двата царски рода и създал силен политически съюз с потенциал за законни претенции към трона и възстановяване на царския род като по Соломоново време.

— Но все пак какво общо има това с Мария Магдалина и Светия Граал?

Тибинг я погледна възбудено.

— Легендата за Светия Граал е легенда за царската кръв. Когато в нея се говори за „потира, който съдържал Христовата кръв“… всъщност става дума за Мария Магдалина — женската утроба, която носела царската кръв на Иисус.

Думите сякаш отекнаха в балната зала.

— Но как може да е носила царската кръв на Иисус, освен да… — Тя замълча и погледна Лангдън.

Лангдън спокойно се усмихна.

— Освен да са имали дете.

Софи се вцепени.

— Ето, това е най-голямата тайна в човешката история — заяви Тибинг. — Иисус Христос не само бил женен, но бил и баща. Мила моя, Мария Магдалина била Светият съсъд. Тя била потирът, който носил царската кръв на Иисус Христос. Тя била утробата, която носела рода и лозницата, от която се родил свещеният плод!

Софи усети, че настръхва.

— Но как може толкова голяма тайна да бъде запазена през всички тези години?

— Небеса! — възкликна Тибинг. — Тя изобщо не била запазена! Царската кръв на Иисус Христос е източникът на най-великата легенда на всички времена — легендата за Светия Граал. Историята на Мария Магдалина векове наред била разгласявана с всевъзможни метафори и на всички езици. Можеш да я видиш навсякъде, стига да си отвориш очите.

— Ами документите от Сангреала? — попита Софи. — Доказателство за потомството на Иисус ли съдържат?

— Да.

— Значи цялата легенда за Светия Граал се отнася за царската кръв?

— Буквално — потвърди Тибинг. — Думата „Сангреал“ произлиза от френската „San Greal“ или „Светия Граал“. Но в най-древната си форма тя се разделяла на друго място. — Той написа нещо на лист хартия и й го подаде.

Софи го прочете.

„SANG REAL“

Преводът беше ясен. „Sang real“ буквално означаваше „царска кръв“.