Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Източник
Спиралата

История

  1. — Корекция

Осма глава

Арджуна каза:

1

Какво е брахман? Какво е атман?

Какво, о, Върховен пуруша, е карма?

Каква е силата на божествата?

И каква — на петте елемента?

 

2

В тленното тяло, о, Мадхусудана,

как се извършва свещената жертва?

И как в последния час те познава

този, който е установен в атмана?

 

Върховносияйния каза:

3

Брахман е висшето, непреходното.

Чистата същност във всичко е атман.

А причината за пораждането

на всичко, което отмира, е карма.

 

4

Елементите властват над преходното.

Пуруша е силата на божествата.

В тялото аз съм свещената жертва,

о, Най-прекрасен между телесните!

 

5

Който напуска своето тяло,

и в последния миг за мен мисли,

моето битие ще получи —

без съмнение в мен ще пребъде.

 

6

За каквото човекът си мисли,

когато напуска своето тяло —

в такова отива, о, Каунтея!

С пожеланото нещо се слива.

 

7

Ето,защо трябва винаги само

за мен да мислиш — и да воюваш,

Устремен с ум и разум към мене —

без съмнение в мен ще пребъдеш.

 

8

С ум обуздай в йогийска практика,

неразсейван от нищо, о, Партха,

непрекъснато размишляващият

се слива с мене — с пурушоттама.

 

9

За изначалния, за всезнаещия,

по своята форма невъобразимия,

много по-малък и от най-малкото,

но Всесъздател и Слънце над мрака,

 

10

за него в прощалния час който мисли,

с нетрепващ ум и в Любовно единство

насочил праната между веждите си —

той в този Върховен пуруша отива.

 

11

Което знаещите писанията

наричат „Вечност“ — ще ти разкрия:

до него достигат от страст лишените,

за него се пазят целомъдрените.

 

12

Затворил вратите на сетивата,

концентрирал ума в сърцето си,

праната установил сред челото

и напълно отдаден на йога,

 

13

изричайки „ом“ — едносричния брахман,

с мисъл изцяло към мен устремена,

който напуска своето тяло —

тръгва във върховно движение.

 

14

За този, който неотклонимо

и постоянно за мене мисли —

за такъв уравновесен йогин

съм постоянно достъпен, о, Партха.

 

15

Понеже само в мен пребивават

махатмите — тези души съвършени,

те вече не се прераждат в нетрайното

обиталище на нещастията.

 

16

Умира всеки свят и отново

се ражда — дори и светът на Брахма

Но който стигне до мен, о, Арджуна —

нито се ражда, нито умира.

 

17

Който познава деня на Брахма,

дълъг хиляда световни епохи,

и нощта му — пак толкова дълга,

какво е ден и нощ — само той знае!

 

18

Щом денят настъпи — Творението

се проявява от непроявеното.

Щом настъпи нощта — пак се стапя

в непроявената моя същност.

 

19

Цялото множество на съществата

щом настъпи нощта — изчезва

И пак, не по своя воля, се ражда,

щом настъпи денят, о, Партха.

 

20

Но има над непроявеното

по-висше непроявено — вечно.

При рушенето на световете

то остава — не се разрушава.

 

21

Непреходното непроявено

се нарича върховно движение

Постигне ли го — човек не се връща.

То е върховната ми обител!

 

22

Този върховен пуруша, о, Партха,

с неизменна любов се постига,

В него всички неща съществуват —

целият свят е проникнат от него.

 

23

За времената, когато йогините

света напускат и не се връщат,

или го напускат и пак се връщат —

случай сега, о, Бхаратаршабха!

 

24

Напускайки тялото, в светлина, в огън,

в светлата половина на месеца

и при летния ход на слънцето,

позналите брахмана — в брахмана идват.

 

25

Но напускащите сред нощ и дим,

и в тъмната половина на месеца

и при зимния ход на слънцето,

са лунни йогини — те се прераждат.

 

26

Двата извечни световни пътя

са Светлия път и Тъмния път.

Поемеш ли първия — няма връщане.

По втория — ще се върнеш в неволите.

 

27

Йогин, който познава, о, Партха,

тези два пътя — не прави грешки.

Затова бъди твърд, о, Арджуна,

във овладяването на йога!

 

28

Йогин, отхвърлил плода от делата си —

дарения, жертви, изучени веди —

вършещ добри дела, но издигнат над тях,

достига върховната вечна обител.

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седмата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ НЕПРЕХОДНИЯ БРАХМАН