Вяса
Бхагавадгита (18)

Седемнадесета глава

Арджуна каза:

1

Които не спазват, о, Кришна, писанията,

но са преизпълнени с вяра

и жертви принасят — в какво състояние

са те: саттва, раджас или тамас?

 

Върховносияйния каза:

2

В телесните има три вида вяра

според природното им състояние:

има и Светла, и Страстна вяра,

и също Тъмна. Чуй още за трите!

 

3

Вярата на всеки, о, Бхарата,

е в съответствие с природата му.

От вяра е направен човекът.

Каквато е вярата му — такъв е!

 

4

В богове вярват светлите хора.

В демоните на властта, и богатството

вярват Страстните. А Тъмнодушните —

в духове на умрели и в призраци.

 

5

Отдадени на жестоко въздържание,

противно на казаното в писанията,

влюбените в своя „аз“, лицемерни,

пълни с похот, пристрастност и гордост,

 

6

са луди — измъчват и елементите

на тялото си, и мен — Въплътения.

Знай, че тяхното постоянство

е с Демоничен и Тъмен характер!

7

Според вкусовете на хората

храните също биват три вида —

както даренията, въздържанията

и принасяните в света жертви.

 

8

С храна, която увеличава

дълголетие, чистота, сила,

здраве и радост — която е сочна,

маслена, вкусна — се хранят, Светлите.

 

9

Горчива, солена, кисела, люта,

гореща, суха или прегорена—-

храната, любима на Страстните хора,

носи възбуда, страдание, болест.

 

10

Развалена храна, миризлива

или безвкусна, или престояла,

храна от други оставена, мръсна

е любима на Тъмните хора.

 

11

Жертва, принасяна както е редно —

без да се жадува отплата,

с вяра в безкористното принасяне —

от такава жертва е Светла — от саттва е.

 

12

Користна жертва — с цел, за отплата —

жертва принасяна от лицемерие,

знай, че е Страстна — или от раджас,

о, Най-добър сред рода Бхарата!

 

13

Жертва, принасяна не по закона,

без мантри, без храна за жреците.

без радост, без вяра — такава жертва,

знай, че е Тъмна — тя е от тамас.

 

14

Служене на богове, махатми,

мъдреци и учители, справедливост,

чист, целомъдрен живот, ненасилие —

това е телесното въздържание.

 

15

Речи, които успокояват,.

правдиви, приятни и благотворни

а също четене на писанията —

това е словесното въздържание.

 

16

Бистрота на ума и сърдечност,

самоконтрол и също мълчание,

както и чистота на живота —

това е умственото въздържание.

 

17

Когато тройното въздържание

се извършва от йогин с висока вяра,

без стремеж към плода на доброто дело —

това е Светло въздържание.

 

18

Въздържание външно, лицемерно,

за слава, почести и преклонение,

наричат Страстно въздържание —

то е кратко и неустойчиво.

 

19

Въздържание, вършено от безумства.

и с цел единствено самоизмъчване

или измъчването на други —

това е Тъмното въздържание.

 

20

Дар, отдаден без да се чака

отплата — с вяра, че е задължение

да се дарява навреме, на място

заслужилият — е дар от саттва.

 

21

Дар, отдаден заради отплата

или със други користни цели,

или със свито сърце отдаден,

е от раджас — той е Пристрастен.

 

22

Дар, отдаден на незаслужил,

в неподходящо време и място,

или без уважение, като обида,

е Тъмен дар — породен е от тамас.

 

23

Ом тат сат — според писанията

това е тройното име на брахман,

от когото възникнаха изначално

брахмани, веди и приношения.

 

24

Затова произнасяйки ом, започват

да правят жертвоприношение,

въздържание или дарение

тези, които знаят за брахмана.

 

25

Произнасяйки тат, като се отричат

от плодовете, поднасят жертва,

въздържание или дарение

стремящите се към освобождение.

 

26

Думата сат означава „благо“

или „действително съществуващо“

Действия, прекрасно извършени,

наричат с думата сат, о, Партха.

 

27

Постоянство в жертвоприношения,

въздържания или дарения,

или в други действия, посветени

на брахман, също сат се нарича.

 

28

Но всичко, което се дава в жертва,

въздържа се и се дарява без вяра —

това е асат — то не съществува

нито в този живот, нито в отвъдното!

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седемнадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ТРИТЕ ВИДА ВЯРА