Оригинално заглавие
भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
Превод от санскрит
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Втора глава

Арджуна каза:

 

Санджая каза:

1

Тогава на царския син отчаян

и обладан от състрадание,

чийто поглед сълзи замъглиха,

така отвърна Мадхусудана.

 

Върховносияйния каза:

2

Откъде идва у тебе, Арджуна,

в решителен час това малодушие

неблагородно? То ти затваря

пътя към слава и радост неземна.

 

3

Не изпадай в униние, Партха,

на тебе то най-малко подхожда!

Отхвърли жалката слабост сърдечна,

вдигни се — сразявай, о, Парамтапа!

 

Арджуна каза:

4

Как да си вдигна лъка срещу Дрона —

моя учител, о, Мадхусудана,

и срещу стария Бхишма — почитам ги,

о, Сразителю на враговете!

 

5

Как да убивам учители скъпи?

По-добре в този свят просяк да бъда;

вместо да седна на царска трапеза,

която с тяхна кръв е пропита.

 

6

Не знам кое е за нас по-доброто —

ние да победим, или те нас.

Тях, синовете на Дхритаращра,

ако убием — как ще живеем?

 

7

Поразен съм от състрадание.

Заслепен е умът ми — не вижда

Дхармата — моя дълг — святата правда.

Ти, който ми стана подслон, поучи ме?!

 

8

Не виждам как ще се справя с мойта

мъка, която гори сетивата —

дори да получа земното царство,

дори и над сурите власт да добия.

 

Санджая каза:

 

9

Като изрече това Гудакеша —

воинът страшен, пред Хришикеша,

добави: „Няма да се сражавам“,

и веднага потъна в мълчание.

 

10

Тогава, о, Бхарата, усмихнат,

Кришна спокойно му заговори, —

на него — обхванатия от мъка

между двете велики армии.

 

Върховносияйния каза:

11

Оплакваш тези, които не трябва.

Макар с мъдри думи. Но мъдреците

не оплакват нито напускащите,

нито живеещите в тялото,

 

12

Защото винаги нас ни е имало:

мен, теб и тези царе на земята;

Защото винаги нас ще ни има:

ние сме и во веки ще бъдем.

 

13

Както Жителят в тленното тяло

от детство, в младост и в старост минава —

така ще премине и в ново тяло.

Това не смущава мъдреците.

 

14

Като докосват света, сетивата

пораждат жега и студ, скръб и радост —

нетрайни, те идват и отминават.

Безстрастно ти ги посрещай, Бхарата!

 

15

Който остава към тях безучастен,

непоклатим от неволя и радост,

уравновесен, о, бик сред мъжете,

той ще вкуси безсмъртната сома!

16

Нереалното не съществува.

Реалното винаги съществува.

Така битието познават тези,

които виждат самата същност.

 

17

Не може да бъде унищожено

Онова, чрез което всичко живее.

Онова — което е въплътено —

никой не може да го погуби.

 

18

Всички родени тела са крайни.

Но въплътеното в тях е безкрайно —

неизмеримо е, неразрушимо.

И затова — воювай, Бхарата!

 

19

Който мисли, че то е убиецът

или убитият — се заблуждава.

Въплътеното нито убива,

нито може да бъде убито.

 

20

То нито се ражда, нито умира.

То съществува и не престава:

отвъд раждане, смърт и промени —

с телесната гибел то не изчезва.

 

21

Който го знае като безкрайно,

неродено, неунищожимо —

нима е възможно той да убива

или да тласка друг към убийство?

 

22

Както износена дреха човекът

изоставя и друга облича —

така въплътеното в старото тяло

го напуска и ново облича.

 

23

Не се съсича с меч въплътеното,

не може да го изгори и огънят.

Него нито водата го мокри,

нито вятърът го пресушава.

 

24

Ненаранимо, неизгоримо,

неовлажнимо, неизсушимо,

то е безкрайно и всепроникващо,

неизменно — единствено, вечно.

 

25

То е незримо, невъобразимо,

то съществува отвъд промените.

След като знаеш, че то съществува —

за какво да тъгуваш тогава?

 

26

Дори да приемеш, че непрестанно

се ражда, умира и пак се ражда,

дори тогава, о, Мощноръки,

за какво на света да тъгуваш?

 

27

Смъртта за роденото е неизбежна,

както за мъртвото е неизбежно

новото раждане — и не бива

за неизбежното да се тъгува.

 

28

Съществата са непроявени

отначало, а после се раждат

и след смъртта си отново стават

непроявени. Защо да плачем?

 

29

Някой вижда това като чудо,

друг като чудо за него говори,

трети за чудото само е слушал —

но никой всъщност не го разбира.

 

30

Знай: Обитателя на телата

е навсякъде и е безсмъртен.

Затова, не бива о, Бхарата,

за нищо живо в света да тъгуваш.

 

31

А съблюдавай и своята дхарма:

недей да трепериш — за теб войната

е личен дълг и върховна правда,

достоен е кшатрият, ако воюва!

 

32

Сама тази битка за теб назрява

като отворена порта към рая.

Щастлив е воинът, който може

в такава битка да се сражава.

 

33

Но ако от тази битка за правда

ти се откажеш — сам поругаваш

своя върховен дълг, свойта слава,

и така тежък грях си навличаш.

 

34

За твоя днешен позор ще говорят

и бъдните хора през вековете —

а за почитан човек позорът

е по-голямо зло от смъртта му.

 

35

Великите воини ще помислят,

че от страх си избегнал войната.

Тези, които са те почитали,

ще започнат да те презират.

 

36

И враговете ти ще говорят

с подигравателни думи за тебе —

ще те осмиват като безсилен.

Такава участ за воин е страшна.

 

37

Ако загинеш — ще стигнеш Небето,

ако победиш — ще владееш Земята.

Затова въстани, Каунтея,

с твърдо решение да се сражаваш!

 

38

Приемай еднакво радост и мъка,

победа — както и поражение.

С покой в душата започвай боя.

Така ти няма грях да извършиш.

 

39

Чу мъдростта според сантхя — Знанието.

Сега я чуй според йога — Пътя.

Слят с мъдростта, ти ще бъдеш свободен —

своите кармични окови разкъсал.

 

40

По Пътя на йога всяко усилие

следа оставя. И зло не носи.

Дори малък напредък в тази посока

от голям страх те освобождава.

 

41

Ако умът е установен в Пътя.

той е единен, о, Курунандана.

Но разнородни, безбройни мисли

ражда умът, който няма насока.

 

42

Много безумци не виждат Пътя,

но с цветисти слова хвалят ведите.

Сляпо към текста им се придържат

и казват: „Друго не съществува!“

 

43

Те стават роби на своите желания

и похотливо мечтаят за рая,

но към прераждане кармата тласка.

Те правят жертви за тленни богатства.

 

44

Умът, пленен от техните думи,

тленни наслади и власт жадува.

Такъв ум не е вглъбен в самадхи,

не е спокоен, единен с Едното.

 

45

Надмогни трите природни сили —

предмета на ведите. Отвъд лъжата,

над двойствени чувства, и необвързан

от притежания — пребъди в атмана.

 

46

Колкото кладенецът е нужен,

където се леят реки изобилни,

толкова всичките веди са нужни

за просветления — стигнал до брахмана.

 

47

Насочвай ума си към действието —

но никога към плодовете му.

Не си поставяй за цел плодовете!

Не се привързвай и към бездействие!

 

48

Бъди от пристрастия необвързан.

В йога укрепнал — върши делата си

еднакъв пред загуба или сполука.

Защото йога е равновесие.

 

49

Действие, вършено за отплата,

е нисше спрямо йога на разума.

Търси убежище само в разума:

търсещите плода са нещастни.

 

50

Който се слее приживе с разума,

е над делата — добри и лоши.

Затова устреми се към йога:

йога — това е мъдростта в действието.

 

51

Мъдрите, съединени с разума,

изоставят плода от делата си.

Скъсват веригата от прераждания

и в неизменен покой се спасяват.

 

52

Когато твоят разум преплува

тъмния океан от заблуди,

тогава ти ще бъдеш оттатък

всички древни и бъдни писания.

 

53

Когато умът ти, дълго възбуждан

от разни учения, стигне покоя

на съсредоточаването в самадхи,

това е йога — единство с Едното.

 

Арджуна каза:

54

А какъв е на вид, о, Сияйни,

установилият се в самадхи?

Този, който владее себе си,

как седи, как говори, как ходи?

 

Върховносияйния каза:

55

Който отхвърли всички желания

и открие в сърцето си атмана

и във него, чрез него се радва,

този, о, Партха, е съвършеният.

 

56

Този, който не трепва в неволите —

нито в радостите ликува,

който от страст, гняв и страх е свободен,

него наричат мъдрец в равновесие.

 

57

Който към нищо не е привързан

и нито хвали, нито проклина

земния грях и благата тленни,

той обладава ум в равновесие.

 

58

Който от плътски наслади отдръпва

сетивата си, както в опасност

костенурката скрива главата си,

той обладава ум в равновесие.

 

59

Всички сетивни наслади умират,

ако не храниш с тях своето тяло.

Но твойта жажда за тях не умира,

ако нямаш очи за висшето.

 

60

А сетивата се будят безспирно

и поразяват, о, Каунтея,

дори устременият ум на мъдреца,

дори ако той се съпротивява.

 

61

Нека смири сетивата в съзвучие:

за вглъбяване нека му бъда

аз висша цел. Овладял сетивата —

той обладава ум в равновесие.

 

62

Който в сетивния свят се вглъбява,

скоро привързване ще изпита.

Всяко привързване ражда желание

да притежаваш. А то — гняв поражда.

 

63

От гнева безразсъдство се ражда.

А от него — разстроена памет.

Без памет разумът се разрушава:

това е пълното разрушение.

 

64

Който отхвърли всички желания

и сред сетивния свят се движи,

но подчини сетивата на атмана,

той ще получи мир и блаженство.

 

65

В този мир изчезват страданията.

А когато човекът потъне

в радостно чувство — веднага умът му

покой постига и равновесие.

 

66

Няма разум в неовладелия се —

без разум няма съсредоточаване,

без него — покой не може да има.

Как без покой ще постигнеш щастие!?.

 

67

Ако умът се окаже зависим

от сетивата, които блуждаят,

страстта отнася зрящия разум,

както бурята кораб отнася.

 

68

По тази причина, о, Мощноръки,

който от плътски сетивни предмети

сетивата напълно оттегли,

той обладава ум в равновесие.

 

69

Където е нощ за същества,

уравновесеният се пробужда.

Това, в което са будни всички,

е тъмна нощ за зрящия мъдър.

 

70

Покой чувства този, в когото идват

всички желания, както реките

в океана текат — но не го препълват:

Неизменен стои пред желанията.

 

71

Който, свободен от всички желания,

с ум неизменен света приема

без чувство за „аз“ — без гордост и алчност

той, о, Партха, покоя постига.

 

72

И тъй — постигнал в себе си брахмана,

човек остава отвъд заблудите.

Ако в предсмъртния час го почувства —

ще пребъде в Покоя на брахман.

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва втора глава, наречена

 

ЙОГА ЧРЕЗ РАЗМИСЪЛ