Вяса
Бхагавадгита (10)

Девета глава

Върховносияйния каза:

1

На теб, понеже си сдържан и предан,

ще ти дам това тайно Знание

и способността да го осезаваш.

То прави човека свободен от злото.

 

 

2

То е царствена мъдрост и тайна.

То е върховното очищение:

зримо, достъпно, закономерно —

постига се с радост и не се губи.

 

3

Но който в моя закон не вярва —

не ме постига, о, Парамтапа.

И в кръговратите на самсара

пак се преражда, за да умира.

 

4

Целият проявен свят е изпълнен

от мен, изначално непроявеният

Всичко смъртно в мен се съдържа.

Но аз не в смъртното се съдържам.

 

5

Всъщност и то не в мен съществува.

Такова е мойто пораждащо тайнство.

Чрез йогамайя творя съществата.

Поддържам ги — без в тях да се съдържам.

 

 

6

Както мощните вихри на вятъра

винаги пребивават в пространството

така съществата в мен пребивават,

Тази истина трябва да знаеш!

 

7

Когато се свърши денят на Брахма,

съществата изчезват в природата ми.

Когато новият ден започне —

аз пак произвеждам същества.

 

8

Направлявайки свойта природа,

много пъти и без тяхна воля

съществата съм възсъздавал —

аз — независимият от природата?

 

9

Моите действия, о, Всепобедни,

по никакъв начин не ме обвързват:

Независим от нищо и безпристрастен,

Аз, като зрител, съм над своите действия.

 

10

Под моя надзор пракрити създава

всичко подвижно и неподвижно.

Това е причината, о, Каунтея,

за кръговратите в световете.

 

11

Заблудените не разпознават

мен в човешкото ми въплъщение.

Не знаят мойта върховна същност.

Не виждат, че съм Владетел на всичко.

 

12

Напразни надежди, напразни действия,

празни знания следват невиждащите,

които на зверската и омайваща

природа изцяло са се отдали.

 

13

Но махатмите, подслонили се

в моята висша и чиста природа,

с ум неизменен ми се отдават —

знаят ме като причина за всичко.

 

14

Непрекъснато ме възхваляват

ревностните и твърди в обета.

Вярно ми служат уравновесените.

А любещите ми се покланят.

 

15

Принасят ми някои в жертва знанието,

като мислят за мене — Едното,

или за мене — неизброимото,

или за мене — във всеки различното.

 

16

Аз съм Обреда. Аз съм Жертвата.

Аз съм Свещената трева, Мантрата,

Възлиянието за предците,

Маслото, Огъня, Приношението.

 

17

Аз съм Бащата на всичко и Майката,

и Прародителя, и Вседържателя,

Чистотата, Предмета на Знанието,

Ом, Риг, Сама и Яджурведа съм.

 

18

Аз съм Пътя, Царя, Убежището

и Свидетеля, и Любовника.

Аз съм Началото, Трайността, Края,

Съкровищницата, Вечното семе.

 

19

От мене е топлината на слънцето.

Аз съдържам дъжда и го пращам.

Аз съм Смъртта и съм Безсмъртието.

Което е и Което не е.

 

20

Позналите трите веди и сомата, —

чисти от грях, ме почитат със жертви,

за да постигнат небето. Постигат го —

дълго блаженстват в света на Индра.

 

21

Но наградата за заслугите им

не е безкрайна — и пак се раждат.

Следвайки ведите, търсят наслади —

но те са крайни: възход и падане.

 

 

22

А тези, които мислят за мене

непрестанно и ме почитат —

неизменните — аз ги дарявам

с истинско, вечно блаженство, в йога.

 

23

Но дори тези, които с вяра

принасят жертви на божествата,

и те мен почитат, о, Каунтея,

макар и не по правилен начин.

 

24

Защото аз вкусвам всички жертви,

защото аз съм на всичко Владетеля,

Но те не знаят моята същност.

И отново пропадат в самсара.

 

25

Поклонник на божества отива

при божества. На предци — при предците.

Поклонник на демони — при демоните.

А моите поклонници идват при мене.

 

26

Който с любов ми поднася цвете,

листо или плод, или вода само —

на този чист човек дара любовен

приемам и поглъщам с наслада,

 

27

Каквото правиш, ядеш, гориш в жертва,

каквото даваш или изстрадваш —

поднасяй всичко, о, Каунтея,

като свещена жертва на мене.

 

28

Така от оковите на делата

и плодовете — добри или лоши,

ще бъдеш свободен. В покоя на йога

чрез своя отказ ще ме постигнещ.

 

29

Към всички същества съм еднакъв.

Нямам по-скъпи и по-омразни.

Но които с любов ме почитат —

наистина в тях съм и те са в мене.

 

30

Дори и най-големият грешник,

дойде ли с предана обич към мене —

трябва да го нарекат праведен,

понеже правилно се е насочил.

 

31

Скоро той ще съзнае закона

и във вечен покой ще остане.

Узнай на дело, о, Каунтея.

моите поклонници не загиват.

 

32

Подслонените в мене, о, Партха,

дори от грешна утроба родени,

дори жени и вайши, и шудри

достигат върховното състояние.

 

33

Какво да кажем за чисти брамини

и царе-риши, които ме тачат!

Понеже останалото е тленният

свят на неволите — мен ме почитай.

 

34

Мисли за мен, обичай ме — бхакта мой,

мой жертводарител и мой поклонник!

Щом аз единствена цел съм ти станал —

ти ще ме имаш и ще се слееш с мен!

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва деветата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ЦАРСТВЕНАТА НАУКА И ЦАРСТВЕНАТА ТАЙНА