Вяса
Бхагавадгита (12)

Единадесета глава

Арджуна каза:

1

Твоето слово от обич към мене,

с което ти ми разкри висша тайна —

тайната на великия атман,

вече разнесе мойта заблуда.

 

2

Вече знам от теб за възникването

и за гибелта на съществата.

Знам, о, Лотосооки, за твоето

неизчерпаемо величие!

 

3

Но какъвто сега се описваш,

о, господарю, такъв жадувам

и да те видя, да видя твоя

вселенски вид, о, Върховен пуруша!

 

4

Ако мислиш, че аз съм способен

да го видя, о, Повелителю,

о, Господарю на йога, яви се

пред мен като Непреходното вечно!

 

5

Гледай, о, Партха, мойте стотици

и хиляди най-разнообразни

по видове и по многоцветие

чудновати, божествени форми!

 

6

Гледай сиящите Адитя,

святите Васу и гневните Рудри,

здрачни Ашвини и бурни Марути

и чудеса до днес невидяни!

 

7

Виж целокупния свят едновременно —

всичко подвижно и неподвижно,

и друго каквото ти се прииска

да видиш — виж го в моето тяло!

 

8

Но ти никога няма да можеш

със свойте смъртни очи да ме видиш.

Божествено око ти дарявам —

погледай мойта световна йога!

 

9

Като изрече това, о, царю,

великичт Хари — владетел на йога,

се показа на Партха в своята

най-върховна форма.

 

10

С усти и очи многочислени,

и с множество тайнствени образи,

с различни небесни украшения

и всевъзможни световни оръжия.

 

11

със небесни гирлянди обкичен,

облят със висши благоухания,

с чудеса пълен и безграничен —

лица обърнал във всички посоки:

 

12

Дори хиляда слънца едновременно

сред небето да бяха изгрели,

със своя блясък би ги засенчил

този сияен Върховен атман.

 

13

Там Пандава видя вселената

разделена на хиляди части,

но целокупно влята в единното

тяло на бога на боговете.

 

14

Тогава, изпълнен с възторг и ужас,

с коси, настръхнали от изумление,

Дхананджая в поклон пред Сияйния,

молитвено сключил ръце, заговори.

 

Арджуна каза:

15

О, боже, виждам в твоето тяло

боговете и всичко създадено,

великия Брахма на трон от лотос,

всички риши, змиите божествени.

 

16

С безброй ръце, усти и утроби,

и очи — размножен, безграничен,

без край, без среда, без начало те виждам,

о, Господарю — о, форма вселенска!

 

17

Със корона и диск, и със скиптър,

преизпълнен от сила те виждам —

труден за гледане, слънчево-огнен,

стрелкащ светкавици, безпределен.

 

18

Непреходна, висша цел на знанието,

най-върховен дом на световете,

пазач на вечния закон — на дхарма,

ти си Великия пуруша— виждали.

 

19

Безначален, безкраен, без среда,

с очи-луна и слънце, с безброй ръце,

с безброй усти от огньове жертвени

света озарил — такъв те виждам.

 

20

Небето, земята и пространството

в четирите посоки изпълваш ти —

и трите свята треперят от твоя

прекрасен и страшен лик, о, Висш атман!

 

21

В теб мириади богове идват

и треперейки, някои ти се молят.

И викат: „Слава!“, велики риши

и святи сиддхи, и те възпяват.

 

22

Адитя, Рудри, Вишви, Васави,

Ашвини, Марути и Ушмапи,

гандхарви, якши, сиддхи и асури

във транс възторжен те съзерцават.

 

23

При вида на твойта вселенска форма

многоуста, многоръка, многоока,

многокрака, с много бивни и утроби,

треперят, като мен, и трите свята.

 

24

Сияещ, многоцветен, до небето,

раззинал паст, с очи, които светят

ме гледаш — и душата ми трепери —

губя сила и покой, о, Вишну!

 

25

Като гледам твоите усти и бивни —

тези страшни пламъци на Времето,

посоката не виждам, губя себе си —

смили се, Всевишни — подслон световен!

 

26

На Дхритаращра синовете виждам

и всички господари на земята —

Бхишма, Дрона, Карна, както и нашите

най-смели войни — всичките ги виждам

 

27

как се хвърлят в твоите усти, пропадат

между ужасните пламъци-бивни,

някои от зъбите увисват

и главите им са вече натрошени.

 

28

Както, многобройни, пълноводни

реките бързат към океана —

тъй и славните герои на земята

изчезват в твоите усти пламтящи.

 

29

Както молци стремително влитат

сред огъня — и полетът им свършва,

така забързани и хората

пропадат в твоите усти пламтящи.

 

30

А ти отвсякъде се облизваш

и световете поглъщаш в пламъци.

От твоя блясък сияе вселената.

Но твоят блясък ме плаши, о, Вишну!

 

31

И кой си ти в този ужасен образ?

Поклон пред теб, Най-висши, смили се!

Открий ми твойта извечна същност! —

Понеже аз не разбирам делата ти…

 

Върховносияйния каза:

32

Аз съм Времето. Аз се разраствам:

руша и поглъщам световете.

Дойдох да изтребя тези две армии.

И без да воюваш — те пак ще загинат.

 

33

Така че — воювай! Постигни слава!

Врага сразил — наслади се на царството!

Те ще загинат по моя воля.

Бъди само средството, о, Савясачин!

 

34

Прона и Бхишма, и Джаядратха,

както и другите войни — герои

аз вече убих. Убий ги и ти сега!

Без страх се бори! Ще надвиеш врага си!

 

Санджая каза:

35

Като чу словото на Кешава,

сключил ръце за молитва, изплашен,

с разтреперан глас, Увенчания

като направи поклон — заговори.

 

Арджуна каза:

36

От твойто величие, о, Хришикеша,

с право светът, преизпълнен, ликува!

В ужас ракшасите се разбягват.

Святите сиддхи ти се покланят.

 

37

Как да не те славят, о, Велик атман —

о, първопричина на Брахма, — на първия —

О, безкраен, Бог над боговете,

сат и асат, най-върховна същност!

 

38

О, изначален и Вечен пуруша!

Всехранилище, Знаещ и Знание,

Върховен дом, но и сам изпълнител

вселената, о, същество всеобразно!

 

39

Ти си вятърът — Ваю и смъртта — Яма,

огънят — Агин, Варуна — водата,

създателят Брахма и негов родител.

Слава на теб! Милион пъти слава!

 

40

Поклон пред теб към изток, към запад!

Поклон пред теб във всички посоки!

О, Всичко! Безкрайна мощ и движение!

Ти си семе на всичко — значи си всичко!

 

41

Като на близък ти виках дръзко:

„Ей, Кришна!“, „Ядава!“, или „Приятелю!“,

без да познавам твойто величие —

от глупост безгрижна или от обич.

 

42

Ако с шеги съм бил непочтителен

към теб в разходки, лежане, хранене,

насаме или пред други хора,

за прошка те моля, о, Неизменни!

 

43

Баща на всичко, което се движи

и не се движи — учител най-висш —

ти нямаш подобие в трите свята,

о, несравнима върховна Сила!

 

44

В нозете ти проснат смирено моля:

Бъди към мен търпелив, о, Боже! —

както баща — към сина си, приятел —

към приятел, любим — към любима.

 

45

Радвам се, че видях невижданото,

но от страх се обърква умът ми.

Бъди милостив, о Подслон световен!

Яви ми се пак в човечен облик!

 

46

С корона, със скиптър и диск в ръцете —

такъв бих искал пак да те видя.

Добий четириръката форма,

о, Хилядоръки, о, форма световна!

 

Върховносияйния каза:

47

По моя воля, чрез моита йога,

ти видя мойта вселенска форма —

изначална, безкрайна, сияйна.

Никой преди теб не беше я виждал!

 

48

Нито чрез ведите, нито чрез жертви,

нито чрез дарове, пост, въздържание,

никой човек освен теб, о, Арджуна,

не може да види тази ми форма!

 

49

Не страдай и не губи разсъдък,

виждайки този ужасен мой образ!

Победи страха и спокойно

ме съзерцавай пак в земен облик!

 

Санджая каза:

50

Като изрече това пред Арджуна,

Васудева доби своя образ.

Прие блага форма великият атман,

за да успокои изплашения.

 

Арджуна каза:

51

Сега като виждам пак твоя образ —

човечен и нежен, о, Джанардана,

и аз отново идвам на себе си

и си възвръщам здравия разум.

 

Върховносияйния каза:

52

Пред теб бе вселенската ми форма,

която трудно се съзерцава.

Дори и божествата в небето

копнеят тази форма да видят.

 

53

Нито чрез ведите, нито чрез постене,-

нито чрез дарове и приношения,

никой не може да ме съзерцава

в образа, който на теб показах.

 

54

Само чрез предана обич, Арджуна,

хората могат да ме познаят,

да достигнат до моята същност

и с мен да се слеят, о, Парамтапа!

 

55

Който принася на мен своите действия

и като на висша цел ми е предан,

с нищо несвързан и невраждебен

към нищо — той ме постига, Пандава.

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва единадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ СЪЗЕРЦАВАНЕ НА ВСЕЛЕНСКАТА ФОРМА