Вяса
Бхагавадгита (6)

Пета глава

Арджуна каза:

 

1

Ти възхваляваш йога чрез дейност,

но също и отказа да се действа.

Кажи ми вече ясно, о, Кришна,

кой от двата пътя е висшият?

 

Върховносияйния каза:

2

Водят към съвършенство и отказът

от дейност, както и йога чрез дейност.

Но йога чрез дейност — чрез свята жертва,

е по-добрият от двата пътя.

 

3

Истински се е отказал от дейност,

който не мрази, нито желае

над противоречията издигнат,

той скъсва оковите, о, Мощноръки.

 

4

Но за мъдреца йога чрез знание

и йога чрез дейност не са различни:

който е всеотдаен в едното —

той постига целта и на двете.

 

5

До еднакво издигане водят

и кармайога, и джнанайога.

Който вижда, че йога чрез дейност

е и отказ от дейност — той вижда.

 

6

Но до пълния отказ от дейност

без дейност йогийска трудно се стига.

Мъдрец, отдаден на кармайога,

бързо постига вечния брахман.

 

7

Който, отдаден на йога, пречистен

и овладял ума, сетивата —

атмана в себе си вижда във всичко —

дори да действа, не е зависим.

 

8

Когато гледа, слуша, докосва,

мирише, ходи, яде, спи и диша,

отрекъл се и познал същината,

мъдрецът казва: „Нищо не правя!“

 

9

Когато говори, дава и взима,

когато отваря очи и затваря,

дори тогава мъдрецът казва:

„В сетивния свят сетивата се движат!“

 

 

10

Посветил всяка дейност на брахмана

и отхвърлил всяка привързаност,

както над мътни води — цвят на лотос,

той от злото не се опетнява.

 

11

Само с тяло, с ум или разум

или със сетивата на знанието,

йогините необвързани действат —

само с цел да разбулят атмана.

 

12

Отказал се от плода на действието,

покой постига посветилият се.

Привързан към плода чрез желанието,

непосветеният не е свободен.

 

13

Отхвърлил с ума си всяко деяние,

уравновесеният в радост се слива

с жителя на Града с девет порти,

който не действа и не подтиква.

 

14

Владетелят на света не поражда

нито действия, нито деяния,

нито привързване към плодовете.

Самосъща природата действа.

 

15

Вездесъщият си остава

отвъд добрите и зли деяния.

Но мъдростта е обвита в невежество,

което хората заблуждава.

 

16

Ако унищожиш невежеството

с мъдростта на атмана в себе си,

тази мъдрост подобно на слънце

ще освети върховния брахман.

 

17

Който стане единен с него,

с ум и разум насочен в него,

веднъж прогонил греха чрез мъдрост,

достига покоя в свръхдвижението.

 

18

В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,

както и в крава, и в слон, и в куче,

и в дрипльо, който се храни с кучета —

мъдрият вижда във всички Едното.

 

19

Който, с ум в равновесие, приживе

победи кръговрата на тленното,

той се съединява с брахмана:

брахманът е чистота и спокойствие.

 

20

Който в неволи не се тревожи

и от наслади не се вълнува,

с ясен разум, спасен от съмнения,

той знае брахмана и е в брахман.

 

21

Непривързан към външни предмети,

намерил радост в сърцето си — в атмана

този, единен с брахмана йогин

непреходната радост изпитва.

 

22

Всяка наслада от външни предмети

е лоно на предстоящо страдание:

тя почва и свършва, о, Каунтея.

Мъдрият другаде търси радост.

 

23

Който преди да напусне тялото

може да укротява стремежи,

породени от гняв и желание,

той е истински йогин, щастливец.

 

24

Щастлив отвътре, отвътре радостен,

озарен от вътрешен огън —

той постига наистина брахмана.

Той се разтваря в брахманирвана.

 

25

Постигат покоя на брахман мъдрите,

убили злото, спасени от двойственост,

уравновесени, единни с атмана —

за тях е радост световното благо.

26

Към тях, отреклите се от стремежи,

освободени от гняв и желания,

с подвластни мисли, прозрели атмана —

към тях приижда Покоят на брахман.

 

27

Недосегаем за външни предмети,

с поглед, съсредоточен между веждите,

привел в равновесие прилива

и отлива на дъха през наздрите,

 

28

надвил сетивата, ума и разума,

устремен към освобождение,

убил гнева, страха, своите страсти —

мъдрецът завинаги е свободен.

 

29

Който знае, че се наслаждавам

на всички жертви и на въздържанието,

че съм вселенска Сила и Любещ

всичко живо — той мир получава,

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва петата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ОТКАЗ ОТ ДЕЙСТВИЯТА