Вяса
Бхагавадгита (8)

Седма глава

Върховносияйния каза:

 

1

С ум, отправен към мен, о, Партха,

в мен подслонен, упражнявайки йога,

чуй — сега ще ти кажа как можеш

да ме познаеш напълно и ясно.

 

2

Ще ти говоря за мощното Знание

и сам същевременно ще го изпиташ.

Ако на този свят ти го научиш —

друго да учиш не ти остава.

 

3

Навярно един сред хиляди хора

има стремеж за съвършенство.

Сред устремените към съвършенство

навярно един знае моята същност.

 

4

Земя, вода, огън, въздух, ефир,

ум и разум и искащо его —

тези са осемте деления

на моята проявена природа.

 

5

Тя е нисша. Познай сега висшата

непроявена моя природа,

която е същност на съществата

и е извор на тази вселена:

 

6

Тя е утроба на всичко живо.

Чрез нея аз съм това творение.

Аз съм възникването на всичко.

Аз съм изчезването на всичко.

 

7

Няма по-висше от мен, Дхананджая!

Нищо извън мен не съществува.

Аз съм нишката, която свързва,

подобно бисери, световете.

 

8

Вкусът на водата съм аз, Каунтея,

блясъкът на луната и слънцето.

Аз съм ом — мъдростта на ведите,

звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.

 

 

9

Аз съм чистият дъх на земята.

Аз съм топлината на огъня.

Аз съм животът на всичко живо

и на аскета суровият подвиг.

 

10

Знай, о, Партха, че аз съм семето —

вечното семе на съществата.

Аз съм разумът на мъдреците

и красотата на прекрасните.

 

11

Аз съм силата на всесилните,

които нямат страсти и помисли.

Аз съм желанието, когато

то не е враг на върховната правда.

 

12

Знай, че от мене са трите качества:

Светостта — саттва и Страстта — раджас

и духовната Тъмнота — тамас.

Но аз не съм в тях, а те са в мене.

 

13

Тези три изменливи качества

вкарват целия свят в заблуда.

И той не може да ме познае

като върховна и вечна същност.

 

14

Моята майя — световна илюзия

с три качества — трудно се преодолява.

Но стремящите се към мене

проникват зад тройното було на майя.

 

15

Не ме търсят само нисшите хора —

тъмните духом и зли в делата.

Заслепен е умът им от майя —

демоничния път са избрали.

 

16

Четири вида доброжелатели

са устремени към мен, о, Арджуна:

страдалци, търсачи на благоденствие,

жадни за знания и мъдри хора.

 

17

Най-добрият от тях е мъдрият —

постоянен, единен с Едното.

На него аз съм му най-любимият.

И той на мен, ми е най-любимият,

 

18

Те всички са благородни хора,

но мъдрият е самият ат май.

Слят със Едното, единен с мене —

той е във върховно движение.

 

19

В края на многобройни прераждания,

най-сетне мъдрият идва в мене.

Той казва: „Всичко е Васудева!“

Но рядко се среща такъв махатма.

 

20

Тези, чиято дълбока мъдрост

е помрачена от лични желания,

към разните божества отиват —

според своята лична природа.

 

21

Какъвто обект си пожелае

преданият да почита със вяра —

към този обект и аз му внушавам

вяра, която е непоклатима.

 

22

На своето лично божество предан

и пълен с вяра — той го почита.

И получава желаното благо.

Но всъщност — аз давам всяко благо.

 

23

Такива хора са полусъзнателни.

И се стремят към блага краткотрайни.

Божествата почитат — при тях отиват.

Който мен ме почита — при мен ще дойде.

 

24

Неразумните мислят за мене

като за някаква видима форма.

Те не познават моята вечна

непроявена, единствена същност.

 

25

Забулен от своята йогамайя,

не за всяко око съм достъпен.

Този объркан свят не ме знае

мен неродения, неразрушимия.

 

26

Аз познавам добре съществата —

минали и настоящи, о, Арджуна,

също и тези, които ще бъдат.

Но мене никой не ме познава.

 

27

Чувствата — двойствени, породени

от привличане и отблъскване —

заблуждават в света съществата

и те се лутат сред неведение.

 

28

Но вършещите добри деяния,

своите грехове победили,

освободени от раздвоеност,

със силна воля до мен достигат.

 

29

Който в мене търси убежище,

за да се спаси от смърт и старост,

той знае брахмана, той знае атмана,

той познава всеобщата карма.

 

30

Който ме знае като Двигател

на вещества, божества и жертви,

той ме познава: с ум хармоничен

той и в прощалния час ме постига.

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седмата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ЗНАНИЕТО