Вяса
Бхагавадгита (16)

Петнадесета глава

Върховносияйния каза:

1

С корен нагоре, с корона надолу

расте вечното дърво ашваттха.

Листата му са свещени химни.

Който знае това — знае ведите.

 

2

Нагоре и надолу израстват

клоните, хранени от трите гуни —

напъпва сетивният свят. И в човека

минава коренът, свързан с делата му.

 

З

В света не се вижда на ашваттха

началото, краят или опората.

Но щом мощният корен бъде отсечен

със секирата на необвързването,

 

4

може да се достигне Началото:

стигналият дотам не се връща.

д з съм връщането към себе си —

пуруша — Изворът на развитието.

 

5

Без гордост, илюзии или привързаност,

без лични цели — слят с висшия атман,

свободен от двойственост — тъга и радост,

човек постига целта — непреходност.

 

6

Там слънце не грее, луна не свети —

там не гори световният огън.

Стигналите дотам не се връщат:

там е мойта върховна обител.

 

7

Лъч или вечна частица от мене

е душата на живото тяло.

Петте сетива и ума от пракрити

са привлечени към душата.

 

8

Когато пристига или напуска,

ги взима Господаря на тялото

и ги отнася, тъй както вятърът

отнася ухания от цветята.

 

9

Настанен в слуха, осезанието,

зрението, вкуса, обонянието,

както и във ума, Той изпитва

от сетивния свят насладата.

 

10

В света заблудените не го виждат,

когато напуска или остава

и обвзел трите гуни, се наслаждава:

вижда го само окото на мъдрий.

 

11

В себе си, овладели себе си,

йогините го виждат с усилия.

Несъвършените, неовладяните

дори с много усилия не го виждат.

 

12

Сиянието, което пристига

от Слънцето и света озарява,

което е в Луната и в Огъня —

знай, че това е мойто сияние.

 

13

Като прониквам също в земята,

поддържам със силата си съществата.

Превърнат в сокове — в лунна сома,

аз изхранвам всички растения.

 

14

Ставам и огъня Вайшванара,

установен в стомаха на живите.

Свързан с праната и апаната.

четирите вида храна там смилам.

 

15

Намирам се и в сърцата на всички.

Пораждам памет, мъдрост, забрава.

Аз съм Познавача на ведите,

техен Предмет и Творец на веданта съм.

 

16

На този свят има двама пуруши —

неразрушимият и разрушимият.

Разрушимият са съществата.

Неразрушимият не се изменя.

 

17

Но друг е Върховния пуруша.

Той се нарича Върховен атман.

Като прониква и в трите свята,

той ги поддържа — Владетел всевечен

 

18

Понеже съм отвъд разрушимото

и съм по-висш от неразрушимото

мен ме наричат Върховен пуруша

тук в света и също във ведите.

 

19

Който, без да се заблуждава,

ме знае като Върховен пуруша,

той знае всичко и ме почита

с цялото си същество, о, Бхарата!

 

20

Така това най-тайно учение —

от мен е изложено, о, Безгрешни!

Просветлен е тоз, който го вижда

и извършва в света делата си.

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва петнадесетата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ВЪРХОВНИЯ ПУРУША