Вяса
Бхагавадгита (19)

Осемнадесета глава

Арджуна каза:

1

За същината на отшелничеството,

о, Махабахо, и на отказа,

Хришикеша, искам да зная.

Кажи за тях, о, Кешинишудан!

 

Върховносияйния каза:

2

Въздържане от жадувани действия

мъдреците наричат отшелничество

Въздържане от плода на делата —

това е отказ за просветлените.

 

3

„Всяко действие да се отхвърля

като зло!“ — казват някои учени.

А други: „Да не отхвърляме действието

като дар, въздържание или жертва!“

 

4

Чуй сега и моето мнение

за отказа, о, Най-добър сред Бхарата!

Отказът, о. Тигър между мъжете,

също има три разновидности.

5

Не трябва да се отричаш от действия

като жертва, дар и въздържане.

Защото жертва, дар и въздържане

са пречистващи за разумните.

 

6

Но и те следва да се извършват

с отказ от плодове и привързаност.

Ето какво е, о, Партха, моето

висше и окончателно мнение!

 

7

Не трябва да се отхвърля действие,

което е дълг — свещено правило.

Отказ от дълг — поради невежество,

е отказ — тамас — отказ на Тъмните.

 

8

Други от страх отхвърлят действията —

понеже те носят тъга и болка.

С такъв отказ-раджас — Пристрастен отказ —

не се постига целта на отричането.

 

9

Който си казва: „Това е дългът ми!“,

и действа според свещеното правило,

отречен от плодове и привързаност,

извършва Светъл отказ — във саттва.

 

10

Който наистина се е отрекъл —

разумен, Светъл, спясен от съмнения

не мрази неприятните действия

и към приятните не е привързан,

 

11

За никой телесен не е възможно

напълно да се откаже от действия;

Който не взима плода от делата си —

той се е отказал наистина.

 

12

Има три вида плод от действията —

нежелан, пожелан или смесен —

след смъртта за неотреклите се.

А за отреклите се — плод няма.

 

13

Сега ще чуеш от мен, Мощноръки,

както са определени в санкхя

петте причини, поради които

се извършват всякакви действия

 

14

Смъртното тяло и „аз“-ът — деятел,

сетивата и възбудителите,

а също волята на съдбата —

ето това са петте причини.

 

15

Каквито и действия да извършваш

със своето тяло, ум или слово,

правилни действия или неправилни —

тези пет ще бъдат причините.

 

16

Който не вижда петте причини

и нарича деятел СЕБЕ СИ —

истинската си Същност — атмана,

той е сляп поради безразсъдство.

 

17

Който не се отъждествява с „аз“-а си

и е с неопетнен от помисли разум —

дори целия свят да убие,

не е убиец и не е обвързан.

 

18

Знание, знаещ, предмет на знанието

са тройната причина за действието

Причина, вид дейност и деятел

са съставните части на действието,

 

19

Знанието, дейността и деятелят,

според трите природни качества,

са тройно подразделени в санкхя.

Сега чуй от мен това разделение!

 

20

Знанието, с което човекът

във всички същества вижда Едното;

вечното Неделимо — в отделните,

то е от саттва — Сияйно знание.

 

21

Знанието, с което човекът

вижда различна същност във всичко

вижда отделното в съществата —

е Страстно знание — от раджас е.

 

22

А знанието, което привързва

към един предмет — сякаш е всичко,

без цел, без виждане на същината —

е Тъмното знание на тамас.

 

23

Действие, за свещен дълг прието,

вършено без любов, без омраза,

без стремеж към плода, без обвързаност

се нарича Сияйно действие.

 

24

Действие, вършено от себелюбец,

който жадува за плодовете

и ги постига с огромни усилия,

е определено като Страстно.

 

25

Действие поради заблуждение,

несъответно на цел и способности,

носещо гибел и вредно за другите,

е Тъмно действие — от тамас е.

 

26

Деятел, свободен от обвързаност,

не самовлюбен, но вдъхновен, борбен,

непроменим от победи и загуби,

се нарича Сияен деятел.

 

27

Привързан, ламтящ за плода от делата,

нечист, завистлив и жесток деятел,

податлив на тъга и радост,

е определен като Пристрастен.

 

28

Неподатлив, груб, непостоянен,

зъл, мързелив, малодушен, коварен,

отлагащ делата — такъв деятел

е определен като Тъмнодушен.

 

29

Разумът и упоритостта също

имат три степени — според гуните.

Сега подробно и изчерпателно

чуй от мен за това, Дхананджая.

 

30

Разумът, който познава дейност

и отказ, нужни дела и ненужни,

свобода и окови, страх и смелост —

е Сияйния разум, о, Партха.

 

31

Разумът, който неясно отделя

правдата — дхарма от неправдата,

нужните дела от ненужните —

е Пристрастния разум, о, Партха.

 

32

Разумът, който, в тъма обгърнат,

вижда адхармата като дхарма

и който изопачава всичко —

такъв, о, Партха, е Тъмен разум.

 

33

Желязна йогийска упоритост

при овладяване на сетивата,

ума и жизнената мощ — прана,

се нарича, о, Партха, Сияйна.

 

34

А тази упоритост, с която

човек от жажда за плодовете

следва дхармата, търси наслади,

търси богатства — тя е Пристрастна.

 

35

Упоритостта, о, Партха, с която

глупците не се освобождават

от сън, страх, тъга, отчаяние

и от заблуди — помни, че е Тъмна.

 

36

Слушай сега, о, Бхаратаршабха,

за трите степени на наслада,

чието повторение радва

и слага край на страданието.

 

37

Има вкус на отрова в началото,

но се оказва амрита накрая

Сияйната, небесна наслада

от сливането на разума с атмана.

 

38

Има вкус на амрита в началото,

но се превръща в отрова накрая

Страстната и нетрайна наслада

от сливане на сетивата с предметите.

 

39

А наслада, която и в началото,

и в края заслепява съзнанието,

породена от сън, нехайство и мързел,

е Тъмна или Инертна наслада.

 

40

Няма същество на земята,

нито в небето, сред боговете,

което да е свободно от трите

сили и качества на природата.

 

41

Действията на брамини и кшатрии,

вайши и шудри, о, Парамтапа,

са разделени според качествата

на личната природа у всеки.

 

42

Спокойствие и себевладеене,

въздържание, чистота, милостивост,

прямота, знание, мъдрост и вяра са

дълг на брамина според природата му.

 

43

Храброст, великолепие, твърдост,

ловкост, неотстъпление в боя,

великодушие и господстване са

дълг на кшатрия според природата му.

 

44

Оране, търгуване и краварство са

дълг на вайшите според природата им.

Да слугуват, е дълг на шудрите —

също така според природата им.

 

45

Всеки може да стигне до съвършенство,

като изпълнява с удоволствие

своите собствени задължения.

Чуй и за този път към съвършенство!

 

46

Като изпълнява своята карма

за слава на Извора на съществата,

в чест на Едното — живота във всичко,

човек достига до съвършенство.

 

47

По-добре зле своя дълг да следваш,

отколкото стриктно да следваш чуждия.

Щом изпълняваш своята карма —

не е възможно грях да извършиш,

 

48

Не изоставяй вродената карма

дори да е грешна, о, Каунтея!

В грях е обгърнато всичко започнато,

както пламъкът в дим е обгърнат.

 

49

С освободен от привързаност разум,

победил „аз“-а, прогонил желанията

самоотречен, ще стигнеш до висшето

съвършенство на недеянието.

 

50

Сега чуй накратко, о, Каунтея,

как достигналият съвършенство

прониква в брахмана и постига

най-върховното вечно знание.

51

С просветлен разум, твърд в самоконтрола,

освободен от звука и другите

сетивни предмети, премахнал в себе си

и отблъскването, и влечението,

 

52

пребиваващ в уединение,

въздържан в храна, обуздал ум, реч, тяло,

самовглъбен, постоянен в йога,

сред покоя на безпристрастието,

 

53

без алчен аз и импулс за насилие,

без гордост, желания, гняв и завист,

умиротворен, без мисъл за собственост

е достойният да влезе в брахмана.

 

54

В покой и радост, единен с брахмана,

той нито страда, нито желае

и към всички същества еднакъв,

добива върховна любов към мене.

 

55

Чрез любов той познава моята същност —

кой съм аз и какво съм разбира.

Като познава моята същност,

той непосредствено се влива в мене.

 

56

Дори непрестанно да върши действия,

щом се е приютил вече в мене,

по моя милост той придобива

Неизменното вечно състояние.

 

57

На мен отдавайки всички действия,

като Върховна цел ме следвай,

с разум, напълно отдаден на йога —

съсредоточен постоянно в мене.

 

58

Съсредоточен в мене, по моя милост

всички трудности ще превъзмогнеш.

Но ако откажеш да ме послушаш,

подведен от своя „аз“ — ще загинеш.

 

59

Приютен в своя „аз“, ти ми казваш:

„Няма да се сражавам!“ Напразно

така решаваш: от свойта природа

ще бъдеш принуден да се сражаваш!

 

60

Обвързан си, о, Каунтея, с кармата,

породена от твойта природа.

Което поради заблуда не искаш —

точно това ще извършиш неволно.

61

Върховният е в сърцата на всички,

о, Арджуна — със свойта илюзия

Той в кръговрат съществата движи,

сякаш че са механични кукли.

62

Затова, о, Бхарата, отдай му се

с цялото си същество — и тогава

по негова милост ти ще получиш

върховен покой и вечно жилище.

63

Ето — открих пред теб това Знание,

дори от самата тайна по-тайно.

След като го осмислиш напълно —

ти преценявай как да постъпиш.

64

Сега чуй отново мойто върховно

най-тайно и съкровено слово.

Понеже си моят най-мил възлюбен,

кое за теб е добро — ще ти кажа.

65

Насочи в мен ума си, обичай ме,

покланяй ми се, прави за мен жертви.

Така ще дойдеш при мен наистина.

Понеже си ми скъп — обещавам ти.

66

Остави земните временни истини!

И намери убежище в мене!

Аз ще те освободя от всички

грехове: затова — не тъгувай!

67

Но не казвай това на лишените

от любов и от въздържание.

Нито на тези, които не искат

да слушат или за мен злословят.

68

Който на моите предани бхакти

тази върховна тайна разкрива,

изпълнен с върховна любов към мене —

той несъмнено ще ме постигне.

69

Никой на този свят не извършва

за мен по-добро от това дело!

И затова сред смъртните няма

никой друг толкова скъп за мене.

70

Който старателно изучава

тази наша свещена беседа,

по мое мнение той ми принася

в жертва най-великото — Знанието.

71

Този, който само я слуша,

но пълен с вяра, без съпротивление,

дори и той ще бъде свободен

в Сияйните светове на праведните.

72

Добре ли чу всичко това, о, Партха

Съсредоточен ли беше умът ти?

Разпръсна ли се заблудата — рожба

на незнание, о, Дхананджая?

 

Арджуна каза:

73

Твоята милост разпръсна заблудата.

Възвърнах си паметта, Неизменни!

Твърд съм: изчезна всяко съмнение.

Сега ще изпълня твоите думи.

 

Санджая каза:

74

Ето така чух да разговаря

Васудева с махатма Партха —

чух тази най-прекрасна тайна,

от която настръхва косата.

75

По благоволение на Вяса

чух най-висшата, най-тайна йога,

направо от Господаря на йога,

от Кришна, който пред мен я изрече.

76

И като си спомням, о, царю, за тази

удивителна, свята беседа

между бога сияен и Арджуна,

отново и отново се радвам.

77

И като си спомням отново този

най-изумителен образ на Хари,

аз се възхищавам, о, царю —

отново и отново се радвам.

78

Където са господарят на йога —

Кришна и майсторът на лъка — Партха,

там са победата, силата, щастието

и справедливостта — убеден съм!

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упашшади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва осемнадесета глава, наречена

ЙОГА НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО ЧРЕЗ САМООТРИЧАНЕ

Това е краят на Бхагавадгита

Ом. Мир на трите свята!