Вяса
Бхагавадгита (5)

Четвърта глава

Върховносияйния каза:

1

Поверих тази безсмъртна йога

на Вивасват — бога на изгрева.

Той я предаде на своя син Ману.

А Ману предтечата — на Икшваку.

 

2

Така, по родствена връзка предавана,

сред мъдреците-царе тя живееше.

Но с времето от света е изчезнала т иГ.игс

моята йога, о, Парамтапа!

 

3

Сега пред теб изначалната йога

излагам — защото си мой приятел,

защото си предан и ме обичаш.

Върховна тайна ти поверявам!

 

Арджуна каза:

4

Но нали ти си роден след слънцето —

нали е роден преди теб Вивасват?

Как да разбирам твоите думи,

че ти си я поверил на него?

 

Върховносияйния каза:

5

Аз съм се раждал толкова пъти!

И ти неведнъж си се раждал, Арджуна.

Но аз си спомням своите раждания.

Ти, Парамтапа, не помниш своите.

 

6

Макар нероден, неизменен атман,

аз — Едното във всичко живо,

направлявайки свойта природа,

чрез йогамайя се въплъщавам.

 

7

Щом изгасне изконната правда,

щом в света зацари безпорядък,

тогава аз — Едното, върховното

в човешко тяло се въплъщавам.

 

 

8

За да бъдат спасени добрите,

за да бъдат погубени-злите,

за да се пази изконната правда,

във всяка епоха аз се явявам.

 

9

Който разбира, че са неземни,

моето раждане и делата ми,

напуснал плътта си — не се преражда

за нова гибел, а ме достига.

 

 

10

Освободени от страх, гняв и страсти,

мнозина бяха към мен устремени.

Те, пречистени в огъня — Знание,

са придобили моята същност.

 

11

Какъвто ме мислят хората, Партха,

такъв и аз пред тях се явявам.

По безбройните свои пътища

хората стигат накрая до мене.

 

12

Които жадуват земни успехи —

принасят на земни божества жертви.

Защото в този свят много бързо

идва успехът, роден от действието.

 

13

Аз създавам четирите варни

според качествата и кармата.

Знай, че извършвам такова дело

аз — напълно бездейният, вечният.

 

14

Аз съм свободен от своите действия

и не желая плодовете им.

Който знае моята истина,

е необвързан, свободен в делата си.

 

15

Тези предци, които ме знаеха,

търсейки освобождение — действаха.

Като използваш древния пример,

и ти извършвай своите действия!

 

16

Какво е действие и бездействие?

Тук даже мъдрите се заблуждават.

Ще ти разкажа за чистото действие.

В него ще бъдеш свободен от злото.

 

17

Трябва да знаеш какво е действие.

И какво е погрешно действие.

Трябва да знаеш какво е бездействие.

Пътят на действието е таен.

 

18

Който вижда в делата Бездействието,

а в бездействието — деяние,

той между хората е мъдрецът —

той е йогин в своите действия.

 

19

Който в своите жизнени действия

не е воден от страст и помисли,

който сам изгаря делата си

в огъня — Знание, — той е мъдрецът.

 

20

Който е освободен от желание

за плода на делата — и действа

доволен, без да търси подкрепа,

той и да действа — не върши нищо.

 

21

Той няма надежди и притежания.

Отдал е изцяло ума си на атмана.

Такъв човек от грях е свободен:

не той — тялото му в света действа.

 

22

Доволен — каквото и да получи,

отвъд тленна двойственост и ревност,

еднакъв пред загуба и пред победа,

той от делата си не е обвързан.

 

23

Щом не е обвързан, щом е свободен,

щом умът му почива в Знанието,

делата му са свещени жертви —

унищожил е тежката карма.

 

24

Брахман е всяко жертвено действие.

Брахман е жертвата. Брахман е огънят.

И приносителят. Щом си в покоя

на делото — брахман — постигаш брахмана.

 

25

Някои йогини принасят жертви

на божествата, които почитат.

Други принасят себе си в жертва

на Едното — пламтящия брахман.

 

26

Някои в огъня на покоя

жертват петте сетива на знанието.

Други в огъня на сетивата

принасят в жертва сетивни предмети.

 

27

Трети жертват сетивното действие,

както и своите жизнени токове.

в огъня на единение с атмана,

който е разпален от Знанието.

 

28

Едни принасят в жертва богатство,

други — монашество, трети йогизъм.

Едни правят жертви, като се учат,

други — чрез пазене на обети.

 

29

Някои в прана — в издишването

изгарят апана — вдишването,

или обратното, или задържат

и двете — отдадени на пранаяма.

 

30

Някои хранят умерено тялото —

горят енергии в други енергии,

Всички те знаят какво е жертва.

И чрез жертви изгарят страданието.

 

31

Които се хранят с останки от жертви —

вкусват амрита, — стигат до брахмана.

Но всички, които не правят жертви,

губят и този живот, и вечния.

 

32

Много и разнородни са жертвите

според учението за брахман.

Жертва се ражда от всяко действие.

Ако разбираш това — си свободен.

 

33

По-висше от материалните жертви

е жертвопринасянето на Знание.

Защото всички земни деяния

в свещеното Знание свършват, о, Партха!

 

34

Ще придобиеш свещеното Знание

чрез прекланяне пред учителя,

чрез разумни въпроси и служене.

Зрящият мъдър ще те научи.

 

35

Добиеш ли Знанието, Пандава,

ти няма вече да се заблуждаваш.

Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:

светът е в атмана. Аз съм атманът!

 

36

Дори да си най-големият грешник

сред всички грешници — и тогава

с лодката на свещеното Знание

ще преплаваш морето от мъки.

 

37

Тъй както огънят изпепелява

подпаленото дърво, о, Арджуна,

така и Знанието превръща

всички човешки деяния в пепел.

 

38

Нищо не е така пречистващо

на този свят както Знанието.

Всеки, който напредне в йога,

ще го открие сам в себе си — в атмана.

 

39

Който вярва — постига Знанието.

Преданият, овладял сетивата,

постига Знанието и в него

намира вечен покой и радост.

 

40

Но невежият, който не вярва

и винаги се съмнява — е мъртъв.

Нито истинска радост ще види,

нито този свят, нито висшия.

 

41

Освободен чрез йога от действия

и чрез Знание — от съмнения,

щом постигнеш покоя на атман —

не те обвързва никаква карма.

 

42

С меча на Знанието посичай

всички съмнения в сърцето си

от невежество породени.

Укрепвай в йога, воювай, Бхарата!

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва четвъртата глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ЗНАНИЕ ЗА ЖЕРТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ