Джейн Фийдър
Лисицата (26)

26

Хлое се събуди и въпреки че беше напълно облечена, се почувства скована и студена. В таванската стая нямаше огън, а навън валеше ситен, мокър сняг, пред малкия мръсен прозорец вече се беше натрупала купчинка, а в безрадостното помещение влизаше студена сива светлина.

Хлое стана и реши да измие лицето си, но водата в легена беше замръзнала. Парченцето хляб на таблата беше изсъхнало и кораво. Жадна и гладна, без да може да предприеме нещо срещу това, тя се върна в леглото и се сви под завивките, за да не замръзне и тя.

Струваше й се, че са минали часове, когато най-сетне чу стъпки. Ключът се завъртя в ключалката, влязоха Джаспър и Криспин. Без да кажат дума, те се приближиха към леглото й и застанаха пред нея. Единственото, което се виждаше, беше бледото й лице на възглавницата. Хлое също ги погледна внимателно и откри в лицето на Джаспър студена незаинтересованост, а в очите на Криспин — жадно очакване. И при най-добро желание не можеше да реши кое от двете е по-страшно.

— Седни и изпий това — заповяда Джаспър и й поднесе някаква чаша.

— Какво ми даваш? — Хлое не се помръдна.

— Не е нужно да знаеш. Седни и го изпий.

— Гладна съм и ми е много студено — каза тя.

— Скоро ще се стоплиш — отвърна той. — Седни. Няма да го кажа още веднъж.

Хлое се надигна бавно и пое чашата. Съдържанието беше гъсто като сироп и излъчваше странна, доста неприятна миризма.

— Не го искам — каза тя, извърна глава и му подаде чашата. Джаспър не каза нищо. Взе чашата и я подаде на Криспин.

После седна на леглото, стисна главата на Хлое в свивката на лакътя си и я изви назад. Тя беше завита и не можеше да освободи крайниците си, макар че се отбраняваше отчаяно. Джаспър я стисна още по-здраво и взе чашата от ръцете на Криспин.

— Отвори й устата.

Криспин брутално разтвори устата й и гадно миришещата течност се изля в гърлото й. Главата й беше извита назад и тя нямаше друг избор, освен да преглъща. Накрая Криспин стисна челюстите й и тя помисли, че ще се задуши. Най-сетне Джаспър я пусна.

— Ти си една малка глупачка — каза Джаспър. — Нищо няма да спечелиш, ако се съпротивляваш.

Двамата излязоха и я оставиха сама. Хлое падна на възглавниците, замаяна от ужас, бузите й облени в сълзи. В устата й имаше гаден вкус, горчив като алое. Внезапно си спомни напитката, която й беше дал Хуго. Тя не беше толкова отвратителна, но имаше подобен вкус.

За какво ли беше предназначена тази отвара? Не беше отрова, защото Джаспър и Криспин нямаха интерес да я отровят, преди да са си присвоили богатството й. Треперейки от страх, тя лежеше и се вслушваше в себе си, очаквайки какво ще се случи. И когато то най-сетне се случи, тя остана много изненадана. Тялото й се отпусна и се стопли, в главата си усети някаква странна празнота, но като цяло чувството не беше неприятно. Вече не беше гладна, дори не беше и жадна. Скоро задряма и сънищата й бяха леки и приятни.

Хлое загуби всяко чувство за време и когато вратата отново се отвори, не прояви никакъв интерес към посетителите. Загриженото лице на Луиза се наведе над нея като пълна луна в мъглата и тя й се усмихна уверено — или поне беше убедена, че го е направила.

— Стани, мила, време е да се облечеш — каза Луиза. Гласът й прозвуча странно, но Хлое не се замисли за това. Опита се да седне и слугинята, която беше дошла с Луиза, й помогна.

Сетивата й се замъглиха, стаята се завъртя. В гърлото й се надигна гадене и тя се отпусна отново назад.

— Не бива така, мила. — Луиза говореше почти с отчаяние. — Седни хубаво и ще се почувстваш по-добре. — Тя подръпна Хлое за ръкава и понеже не искаше да я вижда така нещастна, Хлое опита отново. Най-сетне стаята престана да се върти и тя отвори широко очи.

Хлое позволи да я съблекат и да я измият с топла вода. Двете жени изчеткаха косата й, сплетоха я и я вдигнаха на венче на главата. Хлое се опитваше да им помага, но крайниците й бяха твърде тежки и не можеше да ги повдигне, а мислите й непрестанно се отклоняваха и често забравяше какво е искала да направи. Нищо не я засягаше. Даже стаята вече не беше студена.

Облякоха й дълга долна риза от бяла коприна, бели копринени чорапи с връзки над коляното, обуха й бели сатенени обувки. Тя изпита неясното чувство, че нещо от бельото липсваше, но тази мисъл не проникна в замъгления й ум. Накрая Луиза я облече в рокля от бяла коприна с дълги ръкави и висока яка, а слугинята закрепи върху венеца от плитки прозирен воал.

— Господи, колко си красива — въздъхна Луиза и в гласа й имаше сълзи. Момичето, което щяха да принесат в жертва на сина й… Тя се опита да си внуши, че Криспин ще бъде добър съпруг, че Хлое наистина прави добра партия, за която много момичета ще й завиждат. Може би сега не беше въодушевена от мисълта, че ще се омъжи, но кое момиче се радва на тази стъпка? Това не беше брак по любов, но в днешно време такива бракове бяха редки. Двамата бяха млади и скоро щяха да се привържат един към друг.

Всички булки са нервни в деня на сватбата. Луиза се престори, че не разбира защо очите на Хлое бяха празни, а движенията й — лениви и некоординирани. Само заради нервността преди първата брачна нощ.

— Ела с мен, мила.

Хлое излезе без съпротива от стаята, в която я бяха затворили, слезе бавно по стълбата и прекоси залата. Имаше чувството, че се движи през прозрачна завеса, краката й докосваха пода колебливо, сякаш беше подвижен. В залата имаше доста хора, лицата им влизаха и излизаха от полезрението й.

— Посрещнете девата — произнесе с тих глас Джаспър и пристъпи към нея. — Ти си олицетворение на чистотата, скъпа сестричке. Само ние двамата знаем истината. — Грозната подигравка не беше в състояние да разтърси топлия, мек свят, в който Хлое се носеше. Всъщност тя изобщо не го чу. Той взе ръката й, сложи я на лакътя си, грижливо подбраните гости на венчавката отстъпиха назад… гости, които носеха на гърдите си знака на земния рай. По-късно щяха да придружат новобрачните в криптата, за да извършат обичайните ритуали на братството.

Луиза се притисна до стената в сянката. Знаеше, че Джаспър не желае присъствието й, но всяка майка имаше право да присъства на сватбата на единствения си син.

Негово преподобие Едгар Понсби стоеше пред олтарната маса и ръцете му нервно се плъзгаха по меката кожена подвързия на Библията. Одеждата му висеше на мършавото тяло и вече имаше няколко петна. Очите му играеха, от устата му вонеше на алкохол. Криспин стоеше пред него и очакваше Хлое и втория си баща. Старият Едгар беше постоянно пиян и продължаваше да упражнява службата си само защото сър Джаспър му даваше пари за хляб и вино.

Когато стигнаха до масата, Джаспър вдигна ръката на Хлое от лакътя си и я сложи върху ръката на Криспин. При докосването му нещо разкъса тънкото було, което висеше във въздуха.

През розовата празнота проникна чувство за неловкост. Сега щяха да я омъжат за Криспин. Джаспър бе казал, че иска така, и сега щяха да я омъжат.

Не искам да стана негова жена. В никакъв случай. За миг тази страстна убеденост проникна в транса й и тя осъзна къде се намираше. Помириса пушека от камината, горещия восък на свещите. Устните й се задвижиха под булото, сякаш искаше да протестира, да крещи, за да я чуят всички наоколо. Но не се получи. Ясният миг отмина и отново я обгърна топла сънливост. Тя се усмихна замаяно и застана пред масата редом с Криспин.

Хуго стоеше пред затворената врата на криптата. Духовете излизаха един по един да го посрещнат. Той се поколеба за миг: сега трябваше да извади ключа от скривалището му над рамката на вратата, да отключи и да слезе в лабиринта от хладни сводести помещения, които миришеха на гнило и на гроб.

Самюел стоеше до него и чакаше търпеливо. Беше късен следобед, ято гарвани кръжаха над главите им и крещяха тревожно, после накацаха като черен облак по голите клони на близкото дърво. Снегът беше престанал, но мрачното небе тежеше от снежни облаци и над блатата се носеше леден вятър.

— Доста безотрадно местенце — отбеляза Самюел и затропа с крака. — Докога ще стоим тук, докато се вкаменим ли?

— Извинявай — промърмори Хуго. Посегна нагоре и пръстите му намериха със сляпа сигурност мястото, където криеха ключа. Сякаш е било вчера, каза си мрачно той. Пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Вратата се отвори и пред тях зейна черна бездна. Познатата миризма го удари в носа и той потрепери. Как беше възможно някога да се е възбуждал от тази миризма, защото тя означаваше нови, непознати удоволствия? Всъщност само последния път беше слязъл в криптата в пълно съзнание… наясно с огромното зло, което беше скрито под телесната възбуда.

Самюел запали фенера, който носеше, и двамата влязоха заедно. Хуго затвори вратата, макар че не очакваше някой да ги види, но защо да поема ненужен риск? Той затвори мислите си пред спомените и се съсредоточи върху това, което трябваше да направи.

— Бог да ни е на помощ — промърмори Самюел, докато слизаше по стълбите. — Каква е тази адска дупка?

— Справедлив въпрос — отбеляза Хуго, зарадван от прозаичния коментар на приятеля си. Застана под главния свод и вдигна фенера. Всичко беше готово за нощната церемония: нови олтарни свещи бяха поставени около носилката в средата, факлите по стените бяха напълнени с пресен катран. Върху носилката беше разпростряна покривка от бяла дамаска, върху нея имаше дебела възглавница. На дългата, ниска масичка до стената бяха наредени гарафи с вино, гърненца с билкови смеси, глинени лули за опиум.

Хуго замръзна на мястото си и остави криптата да му въздейства по обичайния начин. Трябваше да приеме всичко това, ако искаше да го преодолее. Затвори очи и помещението се изпълни с шепнещите призраци на екстаза и с глухи смехове. Пред вътрешния му взор се появиха преплетени крайници, на езика му загорча вкусът на дребните хапки, които пренасяха човешкия дух в нереалния свят на насладата и го тласкаха към меките бели бедра на партньорката му.

Дали Джаспър възнамеряваше да упои Хлое с тази дрога, преди да я сложи на носилката? Подобно засилване на удоволствието при жена, толкова страстна по природа, беше ужасна подигравка…

— Ела насам. — Той се завъртя рязко на токовете си и се запъти към тъмната дупка в отсрещната стена, фенерът освети малка стаичка. Самюел го последва по тясна стълбичка, изсечена в стената, която се изкачваше към тесен каменен амвон, от който се виждаше цялата крипта.

— Аз ще остана тук горе — обясни спокойно Хуго и отново втренчи поглед в носилката. Взе от ръцете на Самюел две шпаги и предпазливо ги облегна на ниския парапет на амвона. Сложи до тях тясната кутия, съдържаща два пистолета за дуел, и мълчаливо провери другия пистолет на колана си, плъзна пръсти по добре наточеното острие на ловния си нож и го пъхна отново в ножницата на бедрото си.

— Добра сбирка от оръжия — отбеляза доволно Самюел. Знаеше, че Хуго е много добър с шпага и пистолет и че реагира хладно и овладяно при атака. Като армия от един боец той щеше да чака в засада и да изненада противника с цялата сръчност на опитен войник.

— Заеми мястото си отвън — нареди Хуго и му подаде ключа. — Нали видя къде трябва да го сложиш?

— Разбрах. — Самюел взе ключа и фенера. — Като изляза, тук ще стане ужасно тъмно.

— Няма значение — усмихна се Хуго. — Нали знаеш какво трябва да правиш?

— Знам, знам — отговори все така небрежно Самюел. — Е, тогава отивам.

Хуго седна на каменния под, опря гръб на стената и изчака, докато трепкащата светлина на фенера изчезна. Чу глухото затваряне на вратата зад Самюел и остана сам в мрака. Затвори очи и прогони от мислите си всичко с изключение на увереността, че щеше да успее.

— Можете да целунете булката — промърмори старият Едгар и въздъхна облекчено. Въпреки махмурлука си беше изкарал церемонията докрай.

Криспин бавно повдигна воала на Хлое. Лицето му се приближи към нейното и точно в мига, когато устата му се сведе върху нейната, тя го видя съвсем ясно. Безименен ужас прогони топлата тежест на равнодушието и тя осъзна с внезапна яснота какво се бе случило: току-що я бяха омъжили за Криспин. Блъсна го, отвори широко очи и устреми гневен поглед към отец Понсби зад олтарната маса.

Криспин усети, че нещо в нея се бе променило, и се отдръпна. Сърцето на Хлое заби лудо от страх и тя побърза да сведе поглед и да скръсти ръце под гърдите си.

— Действието на сиропа отслабва — пошепна Криспин в ухото на баща си над главата на Хлое.

Джаспър улови ръката й и я издърпа далече от импровизирания олтар. Хлое видя едва сега, че хората, които беше възприела като тълпа от гости, всъщност бяха само малка групичка мъже.

— Трябва да й дадем още — пошепна Криспин, когато застанаха под стълбището.

Джаспър вдигна брадичката на Хлое и тя се постара да го погледне празно и равнодушно. Никой не биваше да забележи, че си беше възвърнала съзнанието. Оказа се по-лесно, отколкото беше очаквала, защото връзката й с действителността все още не беше възстановена напълно. Знаеше само, че в никакъв случай не бива да получи нова доза от онази отвратителна течност.

— Ако прекалим с дозата, може да стане лошо — обясни спокойно Джаспър. — Нали не искаме да припадне. От два дни не е яла нищо, а на празен стомах напитката действа много силно.

Хлое премести поглед настрани и на устните й се появи слаба усмивка. Джаспър пусна лицето й.

— Мисля, че е добре. Когато започнем, ще й дам нещо друго.

Криспин отведе младата си съпруга до едно тежко кресло пред камината и я сложи да седне. Заболя я глава, в стомаха й се надигна гадене, но сетивата й се възстановяваха много бързо и тя беше в състояние да си представи всичко, което се бе случило. Бяха я омъжили за Криспин. Тя беше съпруга на Криспин. Докато смъртта ги раздели.

Хлое не посмя да вдигне глава, само тихо раздвижи ръце под копринените дипли на роклята. Сиянието на огъня освети златните извивки на свита на кълбо змия, която бяха сложили на пръста й. При вида на тази перверзна брачна халка отново й стана зле. Само Хуго… Хуго щеше да влезе в капана. Сега щяха да я отведат в криптата и той щеше да проследи церемонията по посвещаването й. А след това Джаспър щеше да го убие. Лично за нея криптата нямаше никакво значение. Тя беше съпруга на Криспин. Беше осъдена да живее като негова пленница… какво значение имаше дали ще я мъчат и в криптата? Но тя беше длъжна да помогне на Хуго. Ако Джаспър продължава да вярва, че тя е под въздействието на дрогата, може би имаше шанс.

Тя облегна глава на креслото и затвори очи. Нека си мислят, че пак е задрямала.

Шумът около нея се засили, но тя отново загуби всяко чувство за време. Стресна се едва когато гласът на Джаспър прозвуча до ухото й.

— Ела, скъпа сестричке, време е да те подготвим за първата брачна нощ.

 

 

Самюел раздвижи скованите си от студа крайници и отпи голяма глътка бренди от манерката си. След малко чу гласове. Люлееща се светлинка освети пътеката пред скривалището му. Върху замръзналата почва заскърцаха ботуши.

Появиха се двама мъже. Застанаха пред входа на криптата и единият извади ключа от скривалището му. Отключиха вратата и изчезнаха във вътрешността с фенера си.

При завъртането на ключа в ключалката Хуго застана нащрек. Притисна се до стената, макар да знаеше, че отдолу не се вижда нищо. Заслуша се, докато двамата запалиха факлите с катран и олтарните свещи и светлината хвърли огромни сенки към сводестия таван.

Единият от мъжете беше Денис Делейси. Той наля вино във висока кристална чаша и пи на големи глътки, докато погледът му се плъзгаше по носилката. Отвори едно от съдчетата, поръси на дланта си щипка билкова смес и я облиза внимателно. После се облегна на стената и зачака въздействието й.

Самюел чакаше отвън. Скоро се чуха още гласове и по пътеката се зададоха група мъже с фенери. Между тях вървеше забулена фигура и светлината на фенера падна върху нещо бяло под наметката. Самюел позна гордата глава с венец от златни коси и преглътна.

Мускулите му се напрегнаха, обзе го див гняв. Задиша бавно и дълбоко, докато отново можеше да се контролира. Мъжете и забулената фигура влязоха в криптата. Двама останаха отвън.

Те трябваше да изчакат пристигането на Хуго Лейтимър.

Самюел изчака, докато нощта отново утихна, и се раздвижи. Съвсем тихо, като въздушен полъх, което не беше за вярване при ръста и телесната му маса.

Първият мъж така и не разбра какво се случи. Тежка ръка го улучи точно в основата на черепа и той се свлече безшумно в храстите. Вторият пазач успя да се извърне и видя тъмната фигура, която връхлиташе отгоре му. Даже успя да вдигне пистолета си и нададе вик, който веднага бе задушен от безмилостен удар в гръкляна. Скоро и той лежеше при другаря си в храстите.

Самюел бутна предпазливо тежката врата на криптата, промъкна се през отвора и се сви в сянката на стълбището. Във всяка ръка държеше пистолет, в ботуша му беше пъхнат двуостър нож. Гласовете отдолу се чуваха съвсем ясно.

Хлое стоеше в средата на сводестото помещение. Погледът й се стрелкаше незабележимо насам-натам, за да проучи обстановката. Това беше мястото, от което произхождаха злите демони на Хуго. Грозната атмосфера на криптата я обгръщаше от надгробните плочи на пода до трепкащата светлина на напълнените с катран факли по каменните стени. Тук Хуго беше убил баща й.

Незнайно по каква причина тя не изпитваше страх. Последните остатъци на дрогата бяха излетели от тялото й, главата й беше ясна както винаги. Даже гладът й беше изчезнал, макар че стомахът й беше съвсем празен. Но тази празнота създаваше силата, която сега заливаше духа и тялото й.

Кога щеше да се появи Хуго? Тя трябваше да го спаси. Това беше единствената й мисъл, единствената й цел, и тъй като нямаше план, трябваше да разчита на инстинкта си и да изчака как ще се развият нещата.

Някой махна наметката от раменете й. Когато застана пред мъжете в копринената бяла рокля и венеца от златни коси, в криптата се възцари възхитено мълчание.

Точно в този момент Хуго заговори. Гласът му отекна в гробната тишина.

— Денят на новата ни среща дойде, Джаспър.

Всички вдигнаха глави. Хуго, само по риза, преметна крак през парапета. В едната си ръка стискаше двете шпаги. С леко завъртане на китката метна едната надолу.

Джаспър автоматично протегна ръка и улови дръжката. Ужасените членове на братството се наредиха покрай стените. Хлое, която в първия миг бе изпитала див страх, сега беше въодушевена. Хуго беше заложил капан на Джаспър!

Изведнъж Джаспър избухна в смях.

— Не очаквах да ме изпреварите, Лейтимър. Как можах да забравя, че междувременно сте образец на трезвост и ясно мислене. Каква небрежност! Наистина е жалко, след като ви бях подготвил толкова хубаво посрещане. Във всеки случай… — Той вдигна ръка за поздрав — … както правилно отбелязахте, ние с вас трябва да уредим нещо. Хайде да го приключим.

Хуго се прехвърли през парапета на амвона и скочи в залата. Скокът беше рискован, но той се приземи сигурно върху възглавничките на стъпалата си, обути само в чорапи — ненапразно години наред се беше катерил по корабните мачти.

— Нося и пистолети, за да имате избор — отбеляза учтиво той и изчака Джаспър да свали жакета си.

— Не… не — отговори спокойно Джаспър и се наведе да събуе ботушите си. — Ще се придържаме към ритуала… както винаги.

— Според ритуала честта на жената се пада на победителя.

— Точно така.

Хлое разбра какво ставаше: в историята си за лека нощ Джаспър не беше пропуснал нищо и тя познаваше в подробности правилата и ритуалите на братството. Хуго щеше да се бие за нея, както се беше бил за майка й. Ако спечелеше, тя никога вече нямаше да слезе в криптата. Ако загубеше… тогава вече нищо нямаше да има значение. Дуелите в братството винаги бяха на живот и смърт.

Криспин изсъска нещо неразбрано и застана съвсем близо до Хлое. Хуго бързо се обърна и за първи път я погледна в очите.

— Иди на стълбата, момиче.

— Но аз…

— Върви!

Хлое се подчини и щом стигна до стълбата, разбра защо я беше изпратил там. В мрака зад нея беше Самюел. Хуго нямаше да спази правилата. Даже да го убиеха, тя нямаше да остане в ръцете на братството.

Двамата противници се поздравиха с шпагите и Хуго каза тихо:

— Ан гард! — Хвърли се напред с прав удар и Джаспър парира с кварта. Шпагите се срещнаха със звън и бързо се разделиха.

Хлое следеше с възхищение, примесено с ужас, как двамата мъже танцуваха върху надгробните плочи, как остриетата святкаха и съскаха във въздуха с почти невъзможна бързина, докато дуелантите си разменяха бързи атаки и контраатаки и всеки търсеше слабото място в прикритието на другия. Струваше й се, че нито едно нападение не трае повече от секунда, защото с всяко париране нападнатият се превръщаше в нападател.

Десет… петнадесет… двадесет минути продължи двубоят и всички се учудваха, че двамата противници не загубиха нищо от бързината и прецизността си.

Нека да свърши… о, господи, нека най-после да свърши… тази молитва кръжеше непрестанно в мислите на Хлое. Тя усещаше съвсем ясно засилващото се изтощение под проявите на непоколебимата воля… отчаянието, което тласкаше двамата да продължат докрай… ужасяващото съзнание за близката смърт.

В един миг Хуго политна назад, падна на едно коляно и свободната му ръка се опря на пода. Шпагата на Джаспър се плъзна под ръката му, но се отклони и смъртоносният удар увисна във въздуха. Двете острия отново се сблъскаха и звънът на стоманата отекна оглушително под тихия свод. Хуго отправи лъжлив удар към китката на противника и когато Джаспър отскочи назад, за да се приготви за контраатака, Хуго светкавично сведе острието на шпагата си и улучи.

Джаспър падна на колене, шпагата му се търкулна със звън по пода, от рамото му потече кръв.

Криспин отново изсъска като змия, втурна се напред и грабна шпагата на баща си. Поздрави бегло и светкавично нападна противника.

Хуго нямаше време дори да си поеме дъх. Парира елегантно атаката на новия противник, отстъпи назад и предостави на Криспин да напада, за да си състави представа за уменията му. Знаеше, че е много изтощен. Знаеше, че в продължение на една фатална секунда бе повярвал, че всичко е свършило. Че е победил. Сега трябваше да се примири с факта, че още нищо не е свършило.

Хлое следеше подлата намеса на Криспин с нарастващ ужас. Огледа останалите мъже, надявайки се, че някой ще протестира и ще прекъсне несправедливия двубой. Но всички зяпаха новия двубой с интерес и никой не се възмущаваше. Денис трескаво облизваше устните си и жадният му поглед непрекъснато обхождаше фигурата й.

Хуго продължи да отстъпва, парирайки удар след удар. Реагира на финта със скок напред, но шпагата мина толкова близо до лакътя му, че не беше в състояние да се отдръпне. Острието разкъса ризата му и леко засегна кожата. Раната не беше опасна, но предупреждението бе смъртоносно.

Сърцето на Хлое биеше лудо в гърлото и тя не можеше да диша. Погледът й обходи трескаво голямото помещение. Никой не се интересуваше от нея, всички погледи бяха устремени към дуелиращите се. Джаспър лежеше в една ниша и някой превързваше раната му. Очите му бяха затворени, тежкото му дишане придружаваше шумовете от двубоя.

Хлое започна да се придвижва незабелязано покрай стената, докато стигна до странната маса, покрита с дамаска и осветена от олтарни свещи. Облиза палец и показалец, мушна ръка зад гърба си и угаси пламъчето на свещта. После бавно приближи тежкия свещник до гърба си, за да не вдига шум. Огледа се: мъжете наоколо все така внимателно следяха смъртоносния двубой.

В момента Хуго се чувстваше, както сигурно се бе чувствал Стивън пред лицето на неизбежното поражение от ръката на по-млад и по-силен мъж. Не, Криспин не беше по-силен… само по-млад и по-свеж. Той се опита да намери утеха в тази мисъл, за да прогони разрушителната мощ на безнадеждността, но кръвта пулсираше лудо в слепоочията му, а дробовете му копнееха за повече въздух.

Съвсем спокойно, сякаш на шега Хлое протегна стъпалото си и подложи крак на Криспин, който се хвърли напред за нова атака. Той загуби равновесие и в мига, когато се олюля, тя стовари тежкия свещник върху главата му. Криспин изохка задавено, строполи се на пода и повече не мръдна.

За момент в криптата се възцари тишина. След това на стълбището се появи Самюел с пистолети в двете ръце. Той ги насочи към събралите се мъже и изрече спокойно:

— На ваше място не бих правил непредпазливи движения, джентълмени.

Хуго се приведе и шумно пое въздух. Мъжете в криптата местеха погледи от Самюел към Хлое и обратно. Криспин не помръдваше.

— Убих ли го? — попита Хлое в настъпилата тишина.

Хуго се изправи бавно.

— Ти никога не се придържаш към правилата, нали, момиче? — попита той, дишайки тежко, докато дробовете му се пълнеха с въздух.

— Не можех да го оставя да те убие — защити се Хлое. — Освен това той те нападна нечестно.

— Постъпката му е позорна, трябва да призная — отвърна сухо Хуго, наведе се над Криспин и потърси пулса на шията му. — Затова няма да ти се разсърдя. Освен това не си го убила.

— Но той трябва да умре — извика Хлое сякаш с чужд глас. Вдигна свещника и направи крачка към Криспин. — Те ме омъжиха за него и предпочитам да съм негова вдовица.

Хуго улови ръката й.

— Спокойно, момиче. — Без да бърза, той изтръгна свещника от ръката й.

— Но ти не разбираш…

— Напротив, разбирам — прекъсна я твърдо той и й подаде наметката. — Облечи се. — Загърна я и нежно я целуна по челото. — Вярвай ми, момиче.

Джаспър се раздвижи и очите му се отвориха.

— Лейтимър? — Гласът му беше съвсем тънък.

Хуго отиде при него, изправи се над падналия враг и изрече високо и ясно:

— Всичко свърши, Джаспър. Край. Кръгът е затворен. Момичето е мое.

— А ако съм разбрал правилно, не от днес. — От устата на Джаспър потече кръв, когато се опита да се ухили подигравателно. — Въпреки прословутото си чувство за справедливост вие сте я прелъстили, Лейтимър. Значи не сте по-добър от нас.

Хуго остана неподвижен, лицето му под пламъчетата на свещите беше съвсем бяло, но гласът му прозвуча все така спокойно.

— Естествено е да виждате нещата по този начин, Джаспър. Вие се опитвате да омърсите всичко, до което се докоснете, затова разбирате любовта само като обезчестяване. — Той вдигна презрително рамене. — Но аз свърших с вас и с хората като вас… както и с тази адска дупка.

Погледът му обходи сводестото помещение и лицата на събраните мъже, после се отвърна от тях. В този миг от гърлото на ранения се изтръгна хъркане, главата на Джаспър падна назад. Хуго се обърна отново към смъртния си враг. Лицето му беше непроницаемо. Джаспър изхърка повторно и очите му застинаха. Когато се убеди, че смъртта е дошла, Хуго се обърна и се запъти към Хлое.

Взе лявата й ръка и измъкна пръстена със змията от пръста й. Хвърли го към Криспин, който все още не помръдваше, и заповяда:

— Да си вървим, момиче. Достатъчно си дишала този отровен въздух. — Бутна я към стълбата, където търпеливо чакаше Самюел, насочил пистолетите си към членовете на братството. Ала никой не смееше да се намеси.

Докато излязоха навън, Хлое не каза нито дума. Дробовете им жадно поеха чистия, свеж въздух на зимната нощ. Тя мислеше единствено за това, че Хуго беше изрекъл думата любов… той бе казал на Джаспър, че я обича. Беше се сражавал за нея… рискува живота си… както някога за майка й.

Но тя беше съпруга на Криспин. Дори да не го видеше никога вече, щеше да остане обвързана с него до края на живота си. Джаспър беше мъртъв, но Криспин оцеля.

Конете ги очакваха на пасището. Хуго я метна на гърба на едрия си жребец и се качи зад нея. По пътя към къщи и двамата мълчаха, но той я държеше здраво притисната до гърдите си. Самюел яздеше редом с тях и също мълчеше.

— Аз ще се погрижа за конете — каза Самюел, когато влязоха в двора. — Най-добре идете в кухнята и хвърлете дърва на огъня. Сигурно вече е угаснал.

Хуго и Хлое влязоха в къщата. Кухнята беше тъмна и студена, в огнището все още имаше малко жарава. Хуго запали няколко свещи, раздуха въглените и нахвърля отгоре им трески и по-едри цепеници.

Хлое стоеше до масата, все още увита в наметката, и го наблюдаваше. Имаше чувството, че отново са я упоили.

— Хуго, днес следобед ме венчаха за Криспин — обясни с треперещ глас тя и отново изпита странното чувство, че говореше някой друг. — Свалянето на пръстена не променя нищо.

Той придърпа един стол до огъня и й махна да отиде при него.

— Знам, знам — изрече успокояващо той и я привлече между коленете си. — Сега ще ти обясня. Ти си малолетна и си била омъжена против волята си и без съгласието на настойника си. Освен това бракът не е бил консумиран. — Той я погледна сериозно. — Това е вярно, нали?

— Да.

Хуго беше уверен, че Криспин не я е насилил, но въпреки това беше изпитал луд страх… ами ако сметките му бяха криви? Може би Джаспър беше намерил друг начин да я опозори, за да пречупи съпротивата й. Окончателното облекчение премина като топла вълна по тялото му.

— Тогава бракът ти ще бъде анулиран, момиче — изрече с усмивка той. — Въпросът е чисто формален. Криспин няма да се осмели да го оспорва, дори и да иска.

— Значи не съм омъжена?

— О, на хартия си. Но само докато намеря съдия.

— О… — Коленете й затрепериха, очите й изведнъж се напълниха със сълзи. — Извинявай. — Но потокът от сълзи не пресекваше.

— Не плачи, мила. — Хуго я настани удобно в скута си, облегна я на гърдите си и я залюля като бебе. — Причиниха ли ти болка, момичето ми?

Тя поклати глава, притисна се до гърдите му и се опита да каже нещо, но хълцанията я задавиха.

Самюел влезе в кухнята, погледна към двойката пред огъня и седна на обичайното си място, откъдето можеше да протегне крака към огъня.

Когато Хлое спря да плаче, Хуго я изправи и попита сериозно:

— Любов моя, трябва да ми кажеш: причиниха ли ти болка?

— Само малко. Но беше ужасно неприятно — отговори честно тя и изтри очите си с кърпичката му. — Не разбирам защо се разплаках така… сигурно защото съм гладна.

Хуго отметна глава назад и се разсмя с пълен глас. Самюел се ухили и се запъти към килера.

— Да ти направя ли бъркани яйца, момиче?

— О, да, благодаря ти, Самюел. — Тя му се усмихна уморено и отново облегна глава на гърдите на Хуго.

— А сега искам да ми разкажеш поред какво се случи — поиска Хуго, защото знаеше, че ще се успокои едва когато научи всички подробности. Докато ядеше, Хлое им разказа точно как беше протекло отвличането й. Не пропусна нищо, дори разказа на Джаспър за миналото на Хуго. Той я слушаше мълчаливо, със стиснати устни, и когато тя свърши, каза мрачно:

— Джаспър умря твърде бързо.

И бащата, и синът бяха умрели твърде бързо за всичкото зло, което бяха сторили. Но сега той можеше да се освободи окончателно от миналото си. Край. Всичко бе свършило. Без водач като Гришъм братството скоро щеше да се разпусне от само себе си. Криспин нямаше необходимия авторитет и необходимата зрялост, за да заеме мястото на Джаспър. Гришъмови бяха създали братството и то щеше да умре с тях.

Хуго погледна към масата, където последната Гришъм завършваше вечерята си и обираше чинията си с парче ръжен хляб. Стивън нямаше представа какъв бисер беше предал на дъщеря си — огъня и страстта, но без неговата злоба и омраза.

Той се облегна назад и затвори очи, за да остави чувството за вътрешен мир да се разпростре по цялото му тяло. Най-сетне беше свободен. Беше изпълнил завета на Елизабет: Хлое никога вече нямаше да страда от семейство Гришъм. Беше повел борба с демоните си и бе извоювал победата. Сега знаеше, че не е нито по-добър, нито по-лош от другите хора. И това беше добре.

Хуго отвори очи и забеляза, че Хлое го наблюдава изпитателно.

— Защо не ми каза, че си обичал мама? Защо не ми каза, че си убил баща ми?

Той срещна погледа й без смущение.

— От страх, момиче. — Най-добре да каже цялата истина. — Умирах от страх, че ще изгубя доверието ти, ако ти кажа. Как да вярваш на човека, участвал в забавленията в криптата… извършил такива страшни неща? Не можех да понеса мисълта, че ще загубя любовта и доверието ти, защото те са… те бяха и са най-големите дарове за мен… неоценими дарове.

Заля я вълна на сладко облекчение. Значи Хуго беше мълчал не от липса на доверие, а от любов!

— За мен няма значение — промълви задавено тя. — Случилото се… онова, което си вършил…

Погледите им се срещнаха и останаха впити един в друг. След известно време Хуго проговори тихо.

— И за мен няма значение. Сега вече не. Миналото вече не ме владее.

Самюел въздъхна облекчено и започна да прибира съдовете. Хуго стана.

— Време е за лягане — усмихна се той и се протегна. — Хайде, момиче, отивай в стаята си.

 

 

— Според мен няма съществена разлика между изневяра и разврат — отбеляза Хлое с подигравателно хихикане и завъртя глава, за да погледне Хуго. Тя лежеше удобно на гърдите му и в очите й все още гореше пламъкът на споделената страст.

— Съвсем сигурно е, че и двете изискват участието на паднала жена — отбеляза сухо Хуго и нави на пръстите си един златен кичур. После отново го пусна и закри синьо-черната ивица, където я беше ударил камшикът на Джаспър. Най-сетне Джаспър бе платил за престъпленията си.

Хлое, която не подозираше какви мисли го измъчват, се усмихна и нежно плъзна ръка по корема му.

— Аз бих казала, че е необходимо да присъства и паднал мъж. Моят опит показва, че за това са необходими двама души.

Хуго зарови пръсти в косата й.

— Възнамерявам да разширя малко твоя опит. Така ще имаш възможност да се убедиш дали благословията на църквата ще промени чувствата ти.

Той говореше толкова тихо, че в първата минута Хлое не разбра смисъла на думите му. А когато проумя какво бе казал, скочи като ужилена.

— Наистина ли ще се ожениш за мен?

— Все някой трябва да го направи — отговори съвсем сериозно той. — Без мъж не може да се живее в обществото… постоянно скандализираш хората.

— Но ти… нали ми каза, че няма да се ожениш за мен, защото обществото ще помисли, че си се възползвал от положението си на настойник? — заекна тя. Все още не можеше да повярва, че най-съкровеното й желание ще се осъществи.

— Обществото може да мисли, каквото си иска. Всички да вървят по дяволите! — изръмжа Хуго. — Въпросът е дали ти искаш да се омъжиш за настойника си, момиче.

— Но ти го знаеш! Много отдавна съм ти го казала. Ти беше този, който не искаше да чуе!

— Признавам, че допуснах ужасна грешка — отговори съкрушено той, но очите му се смееха. — Имах глупавия навик да не те слушам, но това ще се промени. Вече знам, че ти винаги говориш искрено и почти винаги знаеш кое е най-доброто за теб.

— И за теб — допълни бързо тя.

— Какво самочувствие! — Той я хвана за косите и я притегли към лицето си. — Аз също знам много отдавна кое е най-доброто за мен, любов моя, но трябваше да се убедя, че то е най-доброто и за теб.

Хлое впи устни в неговите, легна отгоре му и потръпна, когато отново го усети в себе си. Изтегли се назад и седна, очите й натежаха от чувственост, косата напада по раменете й.

— Аз знам кое е най-доброто за теб — изрече тя с уверена усмивка. — И ще ти го докажа.

— Но разбира се, момиче. По всяко време. — Хуго скръсти ръце под главата си и впи поглед в лицето й. Наслаждаваше се на пасивността си не по-малко от Хлое.

— Да смятам ли, че ще продължиш да управляваш имуществото ми? — попита тя, докато плъзгаше пръсти по коравите мускули на корема му.

— О, сигурен съм, че ще намерим компромис, който да задоволи и двете страни — отговори той и зелените му очи засвяткаха.

— Обаче… — Ръката й се плъзна към бедрата му. — Ще направиш ли компромис и по отношение на гардероба ми? — Пръстите й се движеха бързо и сигурно.

— Не… — Хуго затвори очи и се отдаде на насладата. — Това е област, в която ти нямаш абсолютно никаква представа кое е най-доброто за теб, затова там няма да има компромиси.

— Значи няма да се съгласиш дори когато ти правя това? — Тя легна на гърдите му и пръстите й продължиха изкушаващата игра.

— Не, дори тогава няма да се съглася, макар че ти си една сръчна малка лисичка. — Той я притисна до себе си и я претърколи по гръб. Настани се отгоре й и отсече — Аз позволявам да ме размекнат само до известна степен. — Разсмя се на изуменото й лице и я целуна по връхчето на носа. — Но нека това не те спира да опитваш отново и отново, момиче.

— Добре… и се надявам да намеря пролука — пошепна нежно тя и очерта линията на устата му с върха на показалеца си. — Обичам те, Хуго.

— И аз те обичам, малката ми. С цялото си същество.

Той задържа погледа й и се задвижи в нея, докато неговият дъх стана неин и нейният — негов, докато кръвта им потече в еднакъв поток и от неземния блясък на сливането им се роди бъдеще, освободено завинаги от сенките на миналото.