Джейн Фийдър
Лисицата (14)

14

— Къде е момичето тази сутрин? — Хуго влезе в кухнята, прозявайки се, и разтърка очите си. Дрехите му бяха ужасно измачкани.

— Преди около час закуси и каза, че иска да разходи животните си в градината. — Самюел огледа крадешком господаря си. Беше предобед и необичайно късно за сър Хуго, ако предишната нощ не беше пил до късно. Но с изключение на това, че вероятно беше спал с дрехите, той изглеждаше освежен, очите му бяха ясни.

Самюел му наля кафе.

— Трябва да купим някои неща. Ако ми дадете малко пари, ще ида с количката до града.

Хуго изкриви лице.

— Какво значи „малко пари“, Самюел?

Старият моряк вдигна рамене.

— Няколко гвинеи ще стигнат за брашно, кафе и тем подобни. Скоро трябва да заколим свинята, за да имаме месо през зимата, а Колин иска да му се плаща веднага. Освен това трябва да платим новите подкови на конете.

— Защо не платим на Колин в натура? Например с един свински бут?

— Да, може би ще се съгласи. В момента е в затруднено положение. Всички са в затруднено положение, откакто намалиха заплатите във фабриката.

— Ммм. — Хуго отпи голяма глътка кафе. — Известно време няма да има реформаторски събрания. Хенри Хънт е осъден на две години затвор.

— Това ще ги ядоса още повече. Чувах да говорят, че трябва да започнат да бесят полицаите. — Самюел сложи на масата чиния с шунка. — Ще ви стигне ли това?

— Да, благодаря. — Хуго започна да яде. — Вземи, колкото ти трябват, от кутията в библиотеката.

Той си спомни как беше дал на Бетси три суверена и изпита срам… да не говорим, че беше дал цели два на продавача на цвекло за покупката на Росинант — това беше повече от достатъчно, за да плати на подковача и на месаря и да купи брашно и кафе за цял месец. Хлое настояваше да харчи от нейните пари, но той не можеше да си представи, че ще спре джобните й.

— Бих искал да се изкъпя, Самюел — каза той, насочвайки мислите си към по-лесно решим проблем.

— Ще ви приготвя ваната в кухнята — предложи Самюел. — Както миналия път за момичето. Ще сложим и паравана.

— Да, така е най-добре — отговори Хуго. До появата на Хлое никога не вземаше предпазни мерки и при меко време се къпеше под помпата в двора. Но сега в домакинството им имаше жена…

След половин час той седеше зад паравана в седящата вана и се наслаждаваше на горещата вода, която вдигаше пара около него. На разсъмване беше потънал в дълбок сън и сега беше изпълнен с чувство на физическо блаженство. Вчера се бе преборил с желанието за алкохол и бе спечелил и сега се чувстваше като победител. Трябваше да признае, че Хлое също имаше участие в тази победа, затова се запита какво би могъл да направи за нея, без да влиза в големи разходи. Да я заведе още веднъж в Манчестър… и да си замълчи, ако тя поискаше нещо крещящо, да й остави радостта от покупката. Не, това не беше добра идея, защото тя непременно щеше да избере нещо потресаващо. Хуго затвори очи, отпусна се назад и започна да се полива с топла вода.

След известно време чу шум и реши, че е Самюел.

— Моля те, донеси ми още една кофа гореща вода — извика той.

Хлое стоеше на прага и оглеждаше празната кухня. Тъкмо щеше да отговори на настойника си, че Самюел го няма, когато в тялото й се надигна толкова силна вълна от възбуда, че коленете й омекнаха. Това беше случаят… и то какъв!

Тя се приближи до паравана и видя, че няколко медни кани бяха приготвени за допълване на ваната. Да се осмели ли? Онова, което се готвеше да извърши, беше нечувано дръзко.

— Самюел? — В гласа на Хуго прозвуча нетърпение. — Донеси ми още една кана топла вода, ако обичаш — повтори нареждането си той.

Хлое вдигна най-близката кана, събра цялата си смелост и мина от другата страна на паравана.

— Добро утро, Хуго.

— Какво, по… — Той я зяпна невярващо и изведнъж осъзна, че тя се беше втренчила любопитно в долната част на тялото му, едва прикрита от водата. Отвори уста да каже нещо… все едно какво… когато Хлое изля съдържанието на каната на гърдите му.

Тя беше толкова решена да осъществи плана си и толкова развълнувана, че грабна първата кана, която й попадна — и тя се оказа пълна с ледена вода от помпата.

Хуго изрева като ранен бик и скочи, отърсвайки се като куче от водата.

— Ти… проклето хлапе! — изкрещя той, скочи от ваната и посегна към хавлията, която висеше на паравана.

Хлое изписка със смесица от страх и възбуда и побягна. Хуго се втурна след нея, преобърна паравана и едва успя да увие хавлията около талията си.

— Ела тук, невъзпитана хлапачке! — изрева той, извън себе си от гняв. — Само почакай да те хвана! Ще ме запомниш!

— Първо трябва да ме хванеш. — Хлое спря зад кухненската маса и очите и засвяткаха предизвикателно.

Хуго преобърна стола, който се изпречи на пътя му, и се устреми към другия край на масата. Данте, който незнайно защо не смяташе, че обожаваната му господарка се намира в опасност, залая възбудено. Ала нито преследвачът, нито преследваната му обърнаха внимание.

Хлое успя да се измъкне от протегнатите ръце на Хуго и се втурна към вратата. Докато тичаше по коридора, се питаше накъде да избяга. Ако излезеше в двора, Хуго нямаше да я последва, защото беше само с хавлията на хълбоците. А ако не я последваше, нямаше да я хване. Тя зави към стълбището и затича нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж. Хуго почти я настигна и дори я хвана за единия крак, но тя беше по-бърза и се изплъзна от хватката му. Продължи нагоре с лудо биещо сърце. Кръвта шумеше във вените й. Беше пленница в света на физическите реакции, разумът вече не владееше действията й. Щом стигна горе, затича право към стаята на Хуго.

Хуго беше по петите й, когато тя отвори вратата с трясък и се втурна вътре. Той я последва и затръшна вратата точно под носа на Данте, който излая стреснато.

Гонитбата беше разпалила още повече гнева му. Той дишаше тежко, кожата му беше студена.

— За пореден път се убедих, че имаш нужда от добър урок по поведение, мис — заяви той. — Ела тук!

— Първо трябва да ме хванете, господине! — Тя се изсмя тържествуващо и очите й заблестяха. Гневът му я възбуждаше, макар да не знаеше защо.

Когато тя скочи на леглото му и се залюля предизвикателно, Хуго се хвърли вбесено към нея, успя да хване глезените й и я дръпна с все сила. Хлое изписка и падна по лице на леглото. Зарита безпомощно, но Хуго я хвана по-здраво и я издърпа към себе си. Полата й се вдигна до бедрата и той се ядоса още повече, като видя зелените петна от трева по босите й колене и изцапаните стъпала. Затова пък коленните ямки бяха дълбоки и кадифени, а малкото, твърдо дупе беше покрито от прости ленени гащички без дантела или други украси.

Още докато се бореше с внезапно нахлулото в тялото му желание, което прогони всяка разумна мисъл от главата му, Хлое се обърна по гръб. Очите й бяха тъмни, влажни езера от чувственост, устните леко отворени, бузите розови, фини златни кичурчета се бяха отделили от плитките и нежното лице беше заобиколено от златно сияние. Закръгленият бюст се вдигаше и спускаше неравномерно. Полата и се беше вдигнала до талията. Хуго плъзна поглед по твърдия корем, по острите ръбове на хълбоците, които се очертаваха под лененото бельо, и спря върху дългата, кремавобяла мекота на крака.

— Велики боже! — прошепна той, преди да загуби самообладание, и разтвори ръце.

Хлое седна в леглото с измамно лениво движение, устремила очи към лицето му. В погледа й се четеше увереността на победителка. Беше сигурна, че той ще се предаде. Наведе се, очите й се присвиха и с кратко, решително движение дръпна кърпата от слабините му. Твърдото тяло я възбуди още повече и тя го докосна със същата решителност, застана на колене и се наведе към него. Едната й ръка се зарови в слабините му, другата се вдигна към гърдите, за да помилва твърдите зърна. Беше свела глава, за да наблюдава въздействието от милувките си, погледът й беше съсредоточен върху тялото му, сякаш го виждаше за пръв път. Всъщност през онази нощ в библиотеката не беше видяла почти нищо от него, твърде заета със собствените си чувства, за да възприема нещо извън тях.

С тих, почти безпомощен стон на удоволствие Хуго отметна глава назад. Ръцете му се вдигнаха сами, за да помилват сведената й глава, да усетят фините линии на черепа под небрежно сплетената коса. Тя сложи ръце на хълбоците му, пръстите й се забиха в коравите мускули на задника му и така увеличиха обема на чувствените й търсения.

Той вдигна лицето й към своето, за да я целуне. Устните й се отвориха с готовност и езикът й се присъедини към изкусителния танц на неговия. Той обхвана с две ръце лицето й и проникна дълбоко в устата й, за да се наслади на сладостта й. Тогава Хлое се отказа от инициативата. Ръцете й паднаха от тялото му, тя се отпусна назад и с несъзнателно движение отвори бедрата си. Усети как утробата й овлажня и запулсира, докато Хуго продължаваше да изследва влажните дълбини на устата й.

Той се отдръпна леко и впи поглед в лицето й. Нежно проследи с пръст фината брадичка, очерта зачервените устни, мина по малкото чипо носле. В погледа му нямаше веселост, само жажда и решителност, които предизвикаха тръпки на очакване по кожата й и запалиха в слабините й огъня на страстта.

Той се наведе към нея, сложи ръце върху вътрешните страни на бедрата й и ги разтвори широко. Тя се остави в ръцете му, усещайки как цялата копнееше за ласките му. Със същата бавна решителност той сложи ръка върху снопчето от гъсти косъмчета и тя потръпна, сякаш я бе докоснал с нажежено желязо.

— Не се движи — заповяда спокойно той. — Остави тялото си да говори. — Пръстите му се плъзнаха във влажната цепка, Хлое простена и прехапа устни, защото удоволствието във вътрешността й беше като натегната спирала. Имаше чувството, че ей сега ще се разкъса, напрегна се и притисна тялото си към магическия натиск на ръцете му. Напрежението изведнъж експлодира и тя бе заляна от вълна на блаженство, която разтърси цялото й същество и извика сълзи на радост в очите й.

Хуго отново взе лицето й в двете си ръце и я зацелува със същата корава, собственическа настойчивост като преди. Тя се вкопчи в него, притисна се към тялото му и започна да милва гърба му. Усети как коравата плът на мъжествеността му се притисна към корема й и простена.

Той се отдели от устата й и се отдръпна.

— Свали дрехите си… всичките… бързо. — Зелените му очи бяха присвити в тесни цепки, гласът дрезгав от желание.

С бързи, несигурни пръсти Хлое развърза ешарпа на талията си и отвори кукичките на гърба. Измъкна роклята през главата си, пленница на зеления му поглед, разтревожена, че не е достатъчно бърза, и изпълнена с желанието да му достави удоволствие, както той на нея. Малките копченца на тънката риза се отбраняваха, едно се скъса, но тя все пак успя да свали ризата и я хвърли на пода. Коленичила, тя развърза вървите на гащичките си и ги смъкна надолу, после седна, за да се освободи окончателно от тях.

— А сега косата — заповяда Хуго.

Хлое разплете плитките си и зарови пръсти в гъстите къдрици, които се разпиляха по раменете.

— Стани.

Тя се надигна бавно, без да усеща колко омекнали бяха коленете й и колко гореща беше кожата й. Изпепеляваща лава течеше във вените й. Застана мирно, леко опряла ръце на хълбоците, и се вгледа в лицето му. Той я следеше с жаден поглед, ръцете му трепереха неудържимо.

— Обърни се.

Хлое се обърна като в транс и се наслади на изпитателния му поглед, който обходи гладката й закръгленост. Усети как той застана зад нея и притисна топлото си тяло към гърба й, как я обхвана, за да помилва гърдите й, да ги задържи в шепи, за да се наслади на пълнотата им, и да притисне палци към възбудените зърна. Устните му погалиха ухото й, топлия му дъх предизвика тръпки по тила й.

— Моля те! — Пошепнатата молба за нещо непознато беше първата й дума, откакто бяха започнали, и тя проникна през мъглата на замайващата му възбуда… възбуда, появила се внезапно от гнева. Защо не се бе опитал да я потуши, защо допусна да стигнат дотук?

— Какво искаш да направя? — попита до ухото й той. — Трябва само да ми кажеш.

Тя поклати глава. Не можеше да намери думи за непознатото желание. Само протегна ръце назад, за да го притисне още по-силно към себе си.

— Я да видим дали мога да отгатна. — В гласа му най-сетне прозвуча лек хумор, изпълнен с разбиране. Направи крачка напред, вдигна я и двамата паднаха на леглото.

Хуго се претърколи настрана и я притисна по корем върху завивката. Опря се на лакът и започна да целува раменете и, после бавно слезе по гръбнака, помилва с устни копринената кожа на бедрата и слезе чак до коленете. Хлое се извиваше и стенеше от удоволствие. Той й показваше каква беше тя, какво удоволствие можеше да дарява тялото й. Когато свърши със задната страна, той я обърна и започна пътуването отдолу нагоре, чак до пулсиращата вдлъбнатинка на шията й.

— Правилно ли отгатнах? — прошепна той с доволна усмивка и я погледна очаквателно. Колко жива беше тя, колко чувствителна беше всяка частичка от тялото й. Главата й се раздвижи в неясен отговор, погледът й улучи неговия с толкова чувствена подкана, че той прати по дяволите самообладанието и се отдаде на страстта си. Със сръчността на дългогодишен опит беше съумял да се въздържа, докато показваше на крехката новачка каква е неговата реакция на импулсивната й, неопитна готовност, но не можеше да чака по-дълго.

Мушна ръце под дупето й и я вдигна. Проникна в утробата й и изпълни с мощен тласък влажната, тясна плът. Тя потрепери отново и мускулите й инстинктивно се стегнаха. От гърлото му се изтръгна сладостен стон. Раздвижи се бавно, докато тя се нагоди към ритъма му и хълбоците й запулсираха. Вдигна краката й на раменете си и тя разшири очи от изненада, когато усещането се промени и тя усети плътта му дълбоко във вътрешността си.

Хуго беше впил поглед в очите й и следеше как изразът й се променя, наслаждаваше се на сладката й откритост, на сенките и блясъка в зениците й, отбелязваше всяка промяна. Знаеше, че тя не е в състояние да се преструва. Хлое не можеше нито да крие удоволствието, нито да го имитира, и тази увереност засили собствената му наслада до степен, каквато не беше смятал за възможна. И най-важното: освободи го от тъмните, грозни игри от сексуалното му минало.

— Не, не затваряй очи — прошепна той, когато тъмните клепачи се спуснаха над сините извори. Хлое веднага отвори отново очи и му се усмихна така сияещо, че той се удави в красотата й.

Той знаеше точно в кой момент тя достигна върха. С внимателно движение сложи ръка върху крехката, чувствително пъпка над мястото, в което бяха съединени, и започна да я разтрива. Хлое извика, мускулите й се стегнаха около пениса му, гръбнакът й се изви и очите й, все така взрени в неговите, отново се напълниха със сълзи. В този момент на най-висше блаженство тя се сля с него и той потъна в нощно сините дълбини на очите й.

Хуго се отдръпна с въздишка от нея малко преди мига на собствения си екстаз, притисна я силно до себе си и я държа, докато тя отново се върна в действителността. Едва тогава се отпусна назад и зачака сърцето му да се успокои и главата му да се проясни.

— О, Хлое — пошепна задавено той, — как успя да ме омагьосаш така? — Претърколи се настрана и изтри сълзите от очите й. Беше имал много жени, но нито една не беше плакала в мига на отдаването. А това малко вързопче от страст вече за втори път плачеше от наслада.

Хлое примигна, усмихна се и се сгуши в него.

— Не съм магьосница.

— Напротив — възрази той с примирено поклащане на главата. — Не такъв урок исках да ти дам.

— Точно този урок исках да науча — отговори тя с видимо задоволство.

Хуго се засмя и се обърна по гръб. Притегли я върху себе си и приглади косите й назад, за да погледне в лицето й.

— Доколкото разбирам, ти си ме преследвала и накрая успя да ме вземеш на абордаж.

— Така ли говорят моряците?

— Да, когато се срещат с пирати.

Хлое сведе глава и целуна ъгълчетата на устата му.

— Но това не е война.

— Права си — кимна сериозно той. — Ти си една малка магьосница, но не ставаш за война.

— Може би съм пират? — Тя се изсмя дрезгаво и той потръпна от удоволствие. — Сигурна съм, че от мен ще излезе страхотна пиратка.

— Бог да ми е на помощ, но и аз мисля същото — промърмори той. Това момиченце притежаваше сила, на която никой не можеше да устои. Въпреки това той беше длъжен да намери начин.

— Не ми харесва, че накрая се оттегли — каза внезапно тя и се намръщи. — Ако не искаш да забременея, ще ми дадеш пак от онзи отвратителен чай.

Хуго се вцепени за миг, после я вдигна за момент във въздуха и я настани до себе си. Наведе се над нея и изрече настойчиво:

— Никога вече няма да ти дам от онази проклета отвара, Хлое.

— И защо не?

Пред вътрешния му взор изведнъж изникна криптата, миризмата й изпълни ноздрите му, в ушите му отекна гласът на Стивън Гришъм. Извратените страсти на баща й нахлуха в спомените му. Младото момиче до него беше дъщеря на злодея. Същество, изтъкано от страст, жадно да познае всички удоволствия на живота.

— Какво ти стана? — Хлое видя как старите демони се върнаха в сърцето му и страхливо помилва лицето му. — Моля те, Хуго, недей. Съжалявам. Каквото и да съм казала, вземам си думите назад.

Той се отпусна тежко назад и се опита да види действителността: стаята беше заляна от слънце, до него лежеше прекрасна млада жена, която му отговаряше с взаимност.

— Има Цял куп неща, които не разбираш, момиче — опита се да обясни той. — Трябва да ми имаш доверие. Аз знам по-добре какво е полезно за теб и какво не.

— Да, разбира се — отговори бързо тя. Сияещото утро бе загубило част от блясъка си. — Но ти не съжаляваш, нали? Нали не се сърдиш, че това се случи?

Как да съжалява за преживяната радост, как да отрече силата на страстта си? Беше сигурен, че не е причинил болка на Хлое. Въпреки голямата разлика във възрастта, тя му беше равностойна партньорка. Може би той беше най-подходящият мъж, за да я води и да обуздава неутолимия й глад към живота във всичките му земни лица. Може би Елизабет беше очаквала от него точно това. Дори с помрачения си от лауданума ум, тя беше усетила своеобразието на дъщеря си. Дали се беше опасявала, че по-късно, когато излезе от момичешката възраст, момичето ще се отдаде изцяло на страстите си? Безконтролната наслада щеше да я унищожи. Дали Елизабет е знаела, че дъщеря й е наследила много от качествата на Стивън?

Хлое все още го гледаше загрижено и той отново видя в нея любопитното момиче. Спомни си откритостта на реакциите й. Нейната страст не беше фалшива, тя не беше под властта на злото. Той нямаше право да търси у детето греховете на бащата.

— Не — отговори честно Хуго. — Не съжалявам за нищо, любов моя.