Джейн Фийдър
Лисицата (21)

21

— Винаги си казвал, че балът в Алмакс изобщо не те интересува — учуди се Хлое по време на обяда, когато Хуго заяви, че възнамерявал да я придружи.

— Напротив, интересува ме — възрази спокойно той и си отряза тънък резен шунка. — Странно, но в последно време установявам, че баловете съвсем не са толкова скучни, колкото си ги спомням. Може би с напредването на възрастта съм станал по-чувствителен. — Той й се усмихна през масата. Хлое сведе глава и разрови яденето в чинията си.

— Трябва да кажа, че съм ти искрено благодарна, Хуго — заяви лейди Смолууд и отново посегна към пастетчетата с гъби. — Седмицата беше препълнена с покани и се чувствам ужасно уморена. Една спокойна вечер у дома ще ми се отрази много добре. Ще помоля Алфонс да ми приготви няколко от онези прекрасни сандвичи с раци и любимия ми рейнски крем. — Тя кимна и се усмихна доволно.

— С удоволствие ще придружа Хлое, мадам. Няма защо да се чувстваш виновна.

С удоволствие ще ме придружи, защото има намерение да танцува с половин дузина жени, които го посрещат като месия, помисли си сърдито Хлое. И — което беше най-лошото — не всички от въпросните дами бяха омъжени. Лейди Харли беше вдовица, едва навършила трийсет години, и Хуго често танцуваше с нея. А да не забравяме и мис Анселм, която беше известна с възгледите си за еманципацията на жените, но двамата с Хуго с удоволствие разговаряха за музика и той твърдеше, че имала невероятен глас. При всеки удобен случай я съпровождаше на пианото и даже Хлое трябваше да признае, че двамата се допълваха чудесно. Само преди няколко дни някой беше подхвърлил, че настойникът й май е на път към брачния олтар, и оттогава тя не можеше да спи.

И най-ужасното от всичко: Хуго винаги се радваше, когато тя го посещаваше нощем в спалнята му, но често пъти сякаш мислеше за нещо друго. Или за някоя друга, уточни потиснато тя.

— Какви планове имаш за следобеда, момиче? — попита той и прекъсна мрачните й мисли.

— Още никакви.

— Колко необичайно! — В гласа на Хуго звънна лека подигравка. — Не мога да повярвам, че пред вратата не чака нито един болен от любов младеж.

Хлое не реагира нито на усмивката, нито на шегата. Не можеше да му покаже, че е сърдита.

— Може би ще пожелаеш един кратък урок по музика — предложи Хуго. — Ще упражним ирландската мелодия от Мур, която толкова ти хареса.

— Ако желаеш — промълви унило тя.

— Не, момиче, ако ти желаеш.

Това беше една от любимите песни на мис Анселм. Хлое реши, че няма да се конкурира с нея, и затърси претекст, който да не звучи детински. В този миг в трапезарията влезе Самюел.

— Мисля, че Пег ще ражда — съобщи без увъртания той. — Реших, че трябва да знаете.

Хлое скочи и прогони от съзнанието си всяка мисъл за Хуго и възможните си съпернички.

— Веднага отивам при нея. Ще ни трябва гореща вода, Самюел, много.

— Да, да, знам — изръмжа той. — Мисис Херидж вече поръча.

— Божичко! — изохка лейди Смолууд. — Не е ли по-добре да повикаме лекар? Според мен Хлое не бива да ходи при онова момиче, Хуго. Ужасно е неприлично, когато младо момиче се занимава с тези неща… и с онова същество! — Пег не се радваше на добро отношение от страна на Хуговата братовчедка.

— Ама че глупост! — изсъска Хлое и очите й светнаха гневно. — Пег не е виновна, че е такава, каквато е. Не е виновна и че е забременяла. Трябва да благодарите на бога, че не сте се родила в света на Пег. — С тези думи тя се врътна и изскочи от стаята.

Хуго изкриви лице, братовчедка му почервеня от гняв.

— Обещавам, че Хлое ще ти се извини за тези думи, мадам — опита се да я успокои той. — Но вече би трябвало да знаеш, че тя взема питомците си много присърце.

— А ти я подкрепяш — произнесе обвинително Доли.

— Или поне не се опитвам да я спра. Тук си напълно права. Когато някой толкова държи на нещастните животинчета и при това е развил такива способности, би било престъпно… а и безсмислено. — Той стана. — Но Хлое ще се извини за нахалството си веднага щом размисли. И ако не го направи, аз ще й напомня — добави решително той. — А сега те моля да ме извиниш. Ще ида да видя дали не мога да помогна с нещо. — Той спря на вратата и се обърна още веднъж към братовчедка си. — Пег е още дете, Доли.

Цял следобед къщата се огласяше от виковете и писъците на бъдещата майка. Доли се оттегли в спалнята си с шишенцето ароматни соли и си запуши ушите. Самюел носеше с мрачно изражение кофи с гореща вода и всичко, което беше нужно на Хлое. Хуго се опитваше да избяга в музиката си, а когато не успя, започна нервно да се разхожда напред-назад в библиотеката, сякаш именно той беше бъдещият баща.

В четири следобед, когато вече не можеше да понася неизвестността, той се запъти към задната спалня, която бяха дали на Пег. Застана нерешително пред вратата и се вслуша в шумовете. Внезапно икономката отвори вратата и се втурна нанякъде. Хуго видя леглото и Хлое, наведена над момичето. Вече можеше да влезе.

— Хлое?

— Вземи ръката й — помоли го тя. — Вече виждам главичката, но малката е толкова уплашена, че не помага на бебето да излезе. Може би ти ще успееш да я утешиш.

Хуго послушно улови малката, мършава ръка на момичето. Пег беше толкова изтощена, че вече не крещеше, а само хленчеше монотонно. Хуго огледа съчувствено восъчното лице върху бялата възглавница, дълбоките линии около устата и празните, разширени от страх очи.

— О, господи, сър Хуго, това не е място… — Мисис Херидж влезе в стаята с леген и няколко ленени кърпи.

— Виждал съм и по-страшни неща — отговори кратко той. Корабните палуби, хлъзгави от кръвта, навсякъде мъртви, умиращи, тежко ранени… миризмата на гнило в лазарета на междинната палуба, където хирурзите режеха крайници под трепкащата светлина на фенерите. — Много по-страшни — повтори глухо той. — Дайте ми нещо да избърша челото й.

Икономката безмълвно му подаде една кърпа. В този миг Пег изпищя и цялото й тяло се скова.

— Най-после — промърмори Хлое, докато ръцете й се движеха уверено. — О, Пег, момиченце е! — Тя вдигна глава. Лицето й сияеше и сърцето на Хуго направи огромен скок.

Полагаше толкова усилия да се държи на разстояние от нея, да се съсредоточи върху отговорностите си като неин настойник, да гледа на нея само като на импулсивно момиче, което тепърва ще живее живота си. А тя го погледна и всичките му усилия се оказаха напразни. Ако можеше да я прогони от леглото си, щеше да го направи, но желанието му беше неутолимо. Казваше си, че когато тя вече няма да е част от живота му, би могъл да я забрави, но докато беше тук и нощем идваше в леглото му и му се отдаваше така страстно и без задръжки, той не беше в състояние да я отблъсне. Наистина не можеше да си представи от каква свръхчовешка сила ще се нуждае един мъж, за да се откаже от такъв дар от небето.

Затова се опитваше да направи от страстните им прегръдки игра, да гледа на връзката им като на нещо преходно, да залага на авторитета си, а не на любовта. Но сега, когато видя лицето й, сияещо от радостта на успеха и чудото на раждането, отново осъзна колко дълбоки и съкровени бяха чувствата й към него. Желаеше я до границата на нормалното, но и я обичаше… не с любовта, която беше изпитвал към майка й, а с живо, истинско чувство, което можеше да опише. И това чувство нямаше да изчезне скоро.

Хлое, която беше твърде заета, за да забележи изражението на Хуго, преряза умело пъпната връв и показа бебето на майката.

— Виж, Пег, това е дъщеричката ти. — И сложи малкото на гърдите на изтощената майка. Пег погледна равнодушно човечето, на което току-що беше дарила живот, после обърна глава настрани и затвори очи.

Хлое взе бебето на ръце и отправи загрижен поглед към Хуго.

— Мисля, че не бива да искаме твърде много от нея. Може би с времето ще се научи да го обича. Странно е, че хората са толкова различни от животните.

— Дай й време, момиче — отговори с усмивка той. — Тя е изтощена и много изстрада. Остави я да поспи малко.

— Първо трябва да го накърми — обади се сърдито икономката. — Дайте бебето на мен, мис Хлое, аз ще го почистя. После ще измия и майката и ще я накарам да го нахрани.

— Аз ще ви помагам.

— Не е нужно, мис Хлое. Знам какво да правя.

— Ела, Хлое — подкани я тихо Хуго. За разлика от възпитаницата си той бе разбрал състоянието на икономката. И тя като лейди Смолууд не можеше да проумее защо младата дама полагаше толкова грижи за едно момиче от бедняшките квартали.

Хлое погледна окървавените си ръце и изцапаната престилка.

— Май и аз трябва да се измия. Ще дойда по-късно.

Хуго я изведе от стаята и затвори вратата. Навън вдигна брадичката й и нежно я целуна по устата. Смяташе с това да приключи, но вместо това вдигна ръце и обхвана здраво главата й, устата му завладя нейната, езикът му проникна дълбоко и със страст, която изненада и двамата.

— О! — пошепна Хлое, когато той най-после я пусна. Погледна го по-скоро замислено и попита: — За какво беше това?

— Не съм съвсем сигурен — отговори той. — Но не можех другояче.

Хлое се отпусна и очите й заблестяха.

— Подобни спонтанно действия изобщо не ти подхождат. Те са моя територия. — Хуго много отдавна не се беше поддавал на импулсите си и не беше поемал инициативата и в сърцето й проблесна лъч надежда. Може би тя отново щеше да заеме най-важното място в сърцето и в мислите му.

Хуго прочете тези мисъл по лицето й и се оттегли с рязко движение.

— Целувката е израз на възхищение — изрече весело той. — Ти свърши наистина отлична работа. Уморена ли си?

Блясъкът в очите й угасна.

— Не, не особено.

Той се опита да пренебрегне болката и разочарованието й и си каза, че няма друг избор.

— Значи все пак ще отидеш на бала в Алмакс?

— О, разбира се! — Хлое вирна брадичка и го погледна втренчено, като извика на помощ цялата си гордост. Трябваше да се научи да не му показва, че се надяваше на нещо повече, отколкото той можеше да й даде.

— Мисис Херидж ще се грижи за Пег и за бебето — каза тя. — Отивам да се преоблека за вечеря.

— Преди това обаче трябва да се извиниш на Доли. Най-добре да го направиш веднага. Държа се твърде неучтиво. — Хуго произнесе тези думи спокойно и сериозно, сякаш целувката изобщо не се беше състояла.

Хлое съзнаваше, че той е прав, но в този момент и в тази форма думите му й подействаха като кофа със студена вода.

 

 

Тази вечер в Алмакс никой не можеше да се състезава с Хлое Гришъм. Тя блестеше, звънкият й смях огласяше залите, не танцува с никой младеж повече от един път, кръгът на обожателите й непрекъснато растеше. Хуго я наблюдаваше незабелязано. Ако не беше убеден в противното, щеше да си помисли, че е пияна. Но в Алмакс сервираха само безалкохолни напитки, а на вечеря беше изпила не повече от половин чаша бордо. Сините й очи светеха, бузите й бяха обагрени в прелестна розовина, цялото й същество излъчваше енергия, която заразяваше всички наоколо.

Денис Делейси беше на края на силите си. Беше получил точни нареждания, но водачът на братството очевидно не беше помислил, че мис Гришъм може да е имунизирана срещу сериозни любовни предложения. О, да, тя го окуражаваше да флиртува и му посвещаваше ласкателно много внимание, предпочиташе го пред останалите си обожатели, но всичко това беше по-скоро на игра и не му позволяваше да се сближи истински с нея. Той съзнаваше, че не е в състояние да проникне в истинските й чувства, докато всички останали го смятаха за неин фаворит.

На всяка цена трябваше да спечели доверието й. Да я накара да му се покори.

Сега стоеше до нея и слушаше с половин ухо как Джулиън Бентъм разказваше на Хлое за снощното им приключение.

— Страхотно беше — обясняваше възбудено той. — Билингсгейт е особено място… и хората там са особени. Не разбирам нито дума от приказките им, постоянно стават сбивания. Ние участвахме най-малко в три, нали, Франк?

— О, даже повече — кимна засмяно приятелят му. — И за малко да ни набият. — Но най-хубавото са стридите. Ядеш ги просто така, на улицата, и пиеш от канче бира.

— Лесно ви е на вас, мъжете — въздъхна Хлое. — Защо не е позволено и жените да правят такива неща? Знаете ли колко ми се иска да видя рибния пазар, да ям стриди и да наблюдавам тълпата, без никой да ме познава?

— Ами тогава просто го направи — произнесе Денис бавно, възхитен от идеята си.

— И как ще го направя, според теб? — Хлое го погледна любопитно.

— Утре ела с нас и готово.

— Сериозно ли говориш? — В очите й светна интерес.

— Ще се преоблечеш като момче — обясни тихо Денис — и никой няма да ти обърне внимание.

Хлое запляска с ръце и лицето й засия от удоволствие.

— Прекрасен план! Но откъде ще взема подходящи дрехи?

— Остави това на мен — отвърна Денис с ясно изразено чувство за превъзходство. — Още утре сутринта ще ти ги донеса на Монт Стрийт.

— А как ще излезеш от къщи? — осведоми се винаги практичният Франк и наведе глава към нея, макар че и без това стоеше достатъчно близо.

Хлое го погледна намръщено.

— Зависи по кое време излизате обикновено.

— О, не преди два сутринта — отговори Джулиън. — По това време пристигат първите коли с риба и започват да ги разтоварват.

Утре през нощта, каза си момичето с хлапашко задоволство, малката Хлое няма да посети скъпия си настойник, а ще отиде в Билингсгейт. Ако му стане студено в самотното му легло, толкова по-добре.

— Ще се срещнем пред къщата в уречения час — отговори твърдо тя.

— Как ще избягаш от компаньонката си? — попита Франк.

— Много лесно — увери го Хлое.

— Ами настойникът ти? — Денис я гледаше изпитателно. От отговора й зависеше много.

Хлое хвърли поглед към другия край на залата, където Хуго тъкмо танцуваше с мис Анселм. Очевидно и двамата се интересуваха повече от разговора си, отколкото от валса. Тъкмо се засмяха и Хлое остана с впечатлението, че Хуго притискаше партньорката си доста по-силно, отколкото изискваше танцът.

— Той също не е проблем — отговори тя с добре изиграна непринуденост. Нямаше да скрие от Хуго, че смята да преживее малко приключение. Той очакваше от нея да се забавлява и да флиртува и тя щеше да го прави. И щеше да му покаже, че може да се забавлява и с други неща, не само с него в леглото… че можеше да стане досадно всяка нощ да правиш едно и също… че тя не беше зависима от него, както и той от нея.

— Тогава ще те чакаме в два — каза Денис. — Утре сутринта ще ти донеса дрехите. Нали няма да имаш нищо против, ако не са много елегантни? — Той я погледна с интимна усмивка. — Работата е там, че си дребна и моите дрехи няма да ти станат. Затова ще взема някое костюмче на малкия си брат.

— А на колко години е брат ти? — попита Хлое, която изобщо не помисляше, че този разговор може да е неприличен.

— На единайсет — отговори Денис с тих смях. — Има почти твоя ръст.

Хлое се засмя и леко докосна ръката му. Той реагира веднага, вдигна ръката й към устните си и изрече до ухото й:

— Горя от нетърпение да те видя в мъжко облекло, Хлое.

— Това беше крайно неприлична забележка, Денис — отговори сърдито тя.

— Но разходката, която искаш да направиш с нас, също ще е неприлична — отговори сериозно той.

— Ще позволиш ли да ти напомня, че предложението беше твое? — засмя се весело тя.

— Но ти не се поколеба нито секунда, преди да се съгласиш. — Той стисна ръката й и тя отговори на натиска. Не й дойде на ума, че би трябвало да изтегли ръката си.

Денис Делейси отново беше победителят на вечерта. Франк и Джулиън се оттеглиха с помръкнали лица, питайки се защо не им беше хрумнало да й направят такова рисковано предложение.

Докато пътуваха за вкъщи, Хуго няколко пъти се запита дали едва прикриваната възбуда, която усещаше у възпитаницата си, не е само плод на въображението му. Хлое изглеждаше разсеяна и реагираше с мълчание на опитите му да започне разговор, обаче блясъкът в очите й беше опасен.

Той реши да отложи въпросите за по-късно, когато тя дойде при него в леглото. Но щом се прибраха, Хлое заяви, че отива да види Пег и бебето, и изчезна с нищо необещаващо „Лека нощ“.

Смръщил чело, Хуго влезе в кухнята при Самюел.

— Как е Пег?

— Не иска да има нищо общо с бебето — отговори старият моряк и му наля чай. — Изобщо не знае какво да го прави, не искаше даже да го накърми… малката плаче, да ти се скъса сърцето.

— Но сега е спокойно. — Хуго започна да пие чая си на малка глътки.

— Мисис Херидж е решителна жена. — Самюел изпъна крака към огъня. — А в момента Пег е твърде слаба, за да й се опъне.

— Предполагам, че Хлое ще я убеди — отговори с усмивка Хуго и скоро след това си легна в очакване на обичайното й посещение.

Накрая все пак заспа, докато се опитваше да убеди сам себе си, че старанията му да създаде известно разстояние между тях започваха да се увенчават с успех. Въпреки това се чувстваше пренебрегнат и изоставен и се питаше колко ли време ще мине, докато това чувство за загуба се уталожи.

Хлое се сви на кълбо в леглото си и се опита да се зарадва на топлата тежест на Данте в краката си. Угрижено се питаше дали Хуго изобщо беше забелязал, че тя не е дошла при него. Вероятно вече спеше и сънуваше онази мис Анселм… или Джудит Девлин.

Но ако планът й за утре се осъществеше, той щеше да мисли само за нея и днешното лишение щеше да направи помирението още по-сладко.

На следващата сутрин Денис лично й донесе обещаното пакетче с дрехите. Хлое, която беше много притеснена от факта, че Пег реагираше по-добре на грубичките нареждания на мисис Херидж, отколкото на нейните нежни, изпълнени с разбиране увещания, го поздрави по-сърдечно отвсякога.

— Донесе ли ми нещо?

— Разбира се. Искаш ли да ги видиш? — Той й подаде пакета.

— По-добре да не го отварям тук — отговори тя и погледна през рамо към отворената врата на библиотеката. — Самюел има навика да влиза, без да чука, и много пъти ме е изненадвал. — Тя се изсмя тихо. — Лейди Смолууд естествено се чува отдалече. О, не бива да съм неучтива! Желаеш ли чаша шери?

— Много благодаря. Къде е сър Хуго?

— Не знам — отговори намръщено тя. Когато слезе на закуска, Хуго вече беше излязъл от къщи и Самюел й каза, че отишъл на покупки.

Денис отпи голяма глътка шери, докато размишляваше как да продължи. Дали беше още рано за обяснения?

— Панделките на роклята ти имат точно цвета на очите ти — направи й комплимент той. — Много добре си ги избрала.

— О, аз не разбирам от тези неща — отговори Хлое с комична гримаса. — Сър Хуго и лейди Смолууд вземат всички решения за гардероба ми. Това е възмутително, нали? Но засега не им се противопоставям, поне явно…

Очите й засвяткаха.

— Разбира се, нито един от двамата не би ми купил онова, което е в пакета, затова ще ми достави голямо удоволствие да го облека. Идеята ти беше страхотна, Денис.

Той се поклони скромно.

— Признавам, че с нетърпение очаквам да те видя в панталон до коленете, Хлое.

Изведнъж младото момиче изпита ясно изразена неловкост. Денис и снощи беше казал почти същите думи, но тогава й прозвучаха по-скоро като шега. Тонът и думите, които беше избрал тази сутрин, й изглеждаха подходящи по-скоро за пред леко момиче… а погледът му беше на ловец, тръгнал след едър дивеч. Стана й много неприятно.

Денис веднага осъзна грешката си. Този тон беше подходящ за игричките в криптата и Джаспър го беше предупредил да бъде предпазлив. Времето за игра щеше да дойде скоро и тогава и той щеше да бъде възнаграден.

— Прости ми — помоли смирено той и й протегна ръка. — Забележката ми беше твърде дръзка, Хлое… но аз те намирам толкова… дори не знам как да се изразя… Ти не си като другите момичета… с теб мога да разговарям така добре!

— Нека да говорим за нещо друго — промълви тя и облекчено прие извинението.

Когато Хуго влезе в библиотеката, Денис тъкмо разказваше една от горещите градски клюки. Още отдалече беше чул смеха на Хлое и се запъти право натам, макар че беше в костюм за езда и ботушите му бяха ужасно прашни. Стана му ужасно неприятно, като видя кой я караше да се смее.

— О, Хуго, Денис тъкмо ми разказа скандалната история за Марджъри Фийдърстоун — посрещна го със смях Хлое и за момент забрави отчуждението им. — Твърди се, че тя…

— Мисля, че знам тази история — прекъсна я Хуго и отиде до масичката с напитките. — Желаете ли да допълня чашата ви, Делейси? — попита учтиво той и вдигна бутилката.

Гласът му прозвуча хладно и макар че не беше неучтив, не окуражаваше госта да приеме. Младежът отклони предложението и си тръгна само след няколко минути. Хлое му подаде ръка — жест, който Хуго не можа да не забележи, както и краткия съзаклятнически поглед, който двамата си размениха при излизането му.

Малката лисичка пак е измислила някоя пакост, каза си той и неловкостта му нарасна. Защо, по дяволите, партньорът й трябваше да бъде точно синът на Брайън Делейси?

— Какво си намислила, момиче? — попита без заобикалки той.

— Нищо — отговори не особено убедително Хлое и се опита да не поглежда към пакетчето с дрехите, оставено на дивана. — Защо се държа така нелюбезно с Денис?

— Наистина ли се държах неучтиво? — Хуго вдигна рамене. — Не съм го направил нарочно. Но не ми е особено приятно, че те заварих тук сама с този младеж.

— Глупости, нали вратата беше отворена! — отговори сърдито тя. — Не е имало нищо неприлично. От преддверието се виждахме много добре. Освен това — добави натъртено тя, — как ще си намеря съпруг, като не ми позволявате да си поговоря на спокойствие с нито един от кандидатите?

Хуго се опита да скрие гнева си. Наистина ли Хлое беше привлечена от Денис Делейси?

— Нямам никакво намерение да преча на усилията ти, момиче — отговори ведро той. — Просто досега не бях забелязал, че се интересуваш сериозно от младия Делейси.

— Според мен той е по-интелигентен от другите — заяви упорито тя.

— Може би, но дали ще се съобразява достатъчно с теб? — попита Хуго, приседна на ръба на голямото писалище и огледа възпитаницата си с развеселен поглед, който трябваше да прикрие болката в сърцето му.

— Ще се наложи — отговори хитро Хлое. — Защото няма да се омъжа за човек, който няма да ми позволи сама да управлявам парите си.

— Тогава, скъпо момиче, ще трябва да се задоволиш с някой глупак — заяви мъдро Хуго. — Някак си не мога да си представя, че някой интелигентен мъж ще избере доброволно ролята на измъчван от кошмари съпруг.

— Но аз няма да му причинявам кошмари! — извика сърдито Хлое. — Това беше ужасно несправедливо, Хуго! Кога съм ти причинявала кошмари?

— Още не… и не очаквам да го направиш — отговори той и смени темата. — Как е младата майка?

— Мисис Херидж се оправя с нея по-добре, отколкото аз — отговори унило Хлое. — Аз май не намирам правилните думи.

— Това не ме изненадва — рече меко той.

— Да, вероятно си прав — промълви тя и сви рамене. — Щом е успяла да я убеди да кърми бебето, другото не е толкова важно.

Тя отиде до дивана и седна до пакетчето, за да го скрие. Беше невъзможно да го изнесе от библиотеката пред очите на Хуго. Но не можеше и да го остави, защото той непременно щеше да го забележи.

— Мисля, че тази вечер ще си остана вкъщи — каза тя и приглади дантелите на ръкава си. — Лейди Смолууд ще се радва да си има компания.

— Разбира се — съгласи се с усмивка Хуго. — Ти май се опитваш да й се извиниш?

Това беше добро обяснение. Хлое вдигна поглед и отговори на усмивката му с леки угризения на съвестта.

— Намираш ли, че това е подходящ начин за извинение?

— Идеята ти е добра — отвърна той. — Искаш ли и аз да остана?

— О, не. — Хлое поклати глава. — Смятам да се разкая истински и цяла вечер да играя с нея бакгамон. Освен това мисис Херидж също има нужда от свободно време и ще поседя и при Пег. Много си прашен, Хуго… Няма ли да обуеш други ботуши за обед?

— Наистина ли? — Хуго огледа въпросително ботушите си. — Досега не съм срещал домакинство, в което не одобряват костюма за езда, освен, разбира се, за вечеря. Нима оскърбих чувствителното ти сърце, скъпа?

— О, не — засмя се тя. — Но ако се съди по натрапчивата миризма, по ботушите ти има не само прах.

— Аз не усещам нищо, но щом казваш… — Той скочи и се запъти към вратата. — В никакъв случай не искам да обиждам повече красивото ти носле. — На минаване леко я ощипа по нослето… със сърдечния жест на настойник, без никакъв намек за страстта на любовника.