Джейн Фийдър
Лисицата (18)

18

Очите на момичето бяха устремени към сводестия таван, потънал в мрак. Неясното усещане за топлина върху голата й гръд, което идваше от пламъчетата на свещите, беше приятно. Тя лежеше на носилка в средата на криптата, тялото й беше осветено от олтарни свещи, поставени върху голямата маса.

Маскирано лице се наведе над нея и поднесе към устните й сребърна чаша. Момичето извърна глава в напразен опит за съпротива.

— Не ставай глупава — произнесе дрезгаво мъжът. Вдигна главата й с едната си ръка, а с другата поднесе чашата към устата й.

Момичето отвори уста и ароматното съдържание се изля в гърлото й. Тя се отпусна назад върху бялата възглавница. Главата й се замая, в крайниците й се разля топла леност. Не знаеше откога лежеше в това мрачно подземие. Не помнеше колко пъти я бяха принуждавали да пие от чашата. Спомняше си само кесията с пари, която преди известно време смени собственика си в дървената къщурка на чичо й… преди много, много време. Чичо й прибра парите, а странният мъж с черна маска я отведе със себе си.

Тя усети върху тялото си ръце, които я галеха — меки, приятни докосвания, под които се пробуди и изстена. Някъде далече в дълбините на мозъка си свързваше напитката с това странно чувство на възбуда. Когато отвориха бедрата й, не се възпротиви, защото междувременно беше потънала в призрачен свят на неясни усещания. Острата болка, която я прониза, беше сън, а бързите, дълбоки тласъци във вътрешността й нямаха нищо общо с нея, макар да идваха от собствената й плът.

Криспин затвори очи, отдавайки се на удоволствието да притежава бледото тяло, проснато под него. Очите на всички присъстващи бяха устремени към него, за да проследят всяка секунда от ритуала на посвещението в светлината на олтарните свещи. Криспин си представи как под него лежи Хлое, принудена да изтърпи близостта му, безволна и покорна. Той щеше да злоупотреби с нея пред очите на цялото братство, да я изложи на жадните за наслада погледи и по този начин да унищожи завинаги нахалството и надменността й. Джаспър винаги изпълняваше обещанията си и Криспин можеше да разчита, че Хлое наистина ще бъде доведена в криптата.

Скръстил ръце, Джаспър се облегна на една колона и погледът му зад маската обходи живата картина пред него. Подобно на доведения си син, и той виждаше на носилката друго тяло, не това на селското момиче. Хуго Лейтимър бе лишил братството от удоволствието да притежава Елизабет, но дъщеря й щеше да ги компенсира за загубата. И този път никой нямаше да се намеси. Той щеше да си отмъсти за обидата, която му беше нанесъл Лейтимър, като му измъкне момичето и богатството й. И тогава Лейтимър не само щеше да изтърпи унижението, че не е бил в състояние да изпълни желанието на починалата си любима, а и да види как дъщерята заема мястото на майка си, останало празно цели четиринадесет години. И когато всичко свърши, кръвта на Хуго Лейтимър ще оцвети гранитните плочи на криптата — защото Джаспър беше длъжен да отмъсти и за смъртта на баща си.

Стивън Гришъм знаеше за страстните чувства на Хуго Лейтимър към съпругата му и възнамеряваше да му я подари в криптата — грозен дар, който щеше изцяло да удовлетвори наранената му гордост. Правилникът на братството задължаваше Хуго да се подчинява безусловно на водача. Така той щеше да бъде принуден да приложи насилие върху обекта на своето сладникаво съчувствие и своите идеалистични фантазии, за да проумее веднъж завинаги най-важното учение на братството: Няма нищо свято.

Вместо това Хуго наруши клетвата си и уби водача на братството, на когото беше задължен да се подчинява. Затова синът на водача беше длъжен да му отмъсти. По най-ефикасния начин.

Погледът на Джаспър се плъзна по лицата, които заобикаляха носилката, очаквайки своя ред да се позабавляват с изнасилената девица. Там беше и Денис Делейси, съвсем младичък, със свежо момчешко лице. Очите на младежа бяха празни, устните полуотворени. Денис беше готов на всичко, за да заслужи посвещение в братството, и притежаваше всички необходими за това качества: младост, красота, добро положение в обществото и голямо богатство.

Джаспър се отблъсна от колоната, отиде при младия мъж и го потупа по рамото. Денис се обърна бързо. Когато разбра, че ще бъде лишен от предстоящото удоволствие, на лицето му се изписа разочарование. Въпреки това последва Джаспър с усърдието на новак и двамата се заключиха в една от малките стаички на криптата.

 

 

— Тази вечер имах учудващ успех, Самюел. — Хлое нахлу като вихър в преддверието и направи горд пирует. — Лейди Джърси обеща да ми осигури достъп до Алмакс, не пропуснах нито един танц и имах толкова кандидати, че трябваше да ги сменям непрекъснато, за да не се обиди някой. — Тя се завъртя отново и развя кремавите си поли.

— Ако продължаваш така, ще ти се замае главата — отбеляза мъдро Самюел и заключи вратата.

— Наистина се държиш неприлично, мила моя — проговори задъхано пълната дама, която бе влязла след Хлое, и потрепери под кашмирения си шал. — Аз също се радвам, че имаше толкова много партньори за танц, но много скоро ще ги загубиш, ако не се държиш с подобаваща скромност.

— О, така ли — промърмори Хлое.

— Ужасно съм изтощена — съобщи внушителната дама и въздъхна тежко. — Вечерта беше изключителна… много елегантна, нали, Хуго? Лейди Карингтън има чудесен готвач… пастетчета с омар, пресни стриди… — Тя сложи ръка върху корема си в жест на чисто телесен спомен. — О, а трюфелите — споменах ли ги вече? — хапнах две порции… или бяха три? — Тя смръщи чело.

— Шест — промърмори Хлое.

— Какво каза, мила моя?

— Казах, че бяха прекрасни — отговори Хлое със сладка усмивка. — И другите десерти бяха прекрасни. Вие ги харесахте всичките, мадам.

— О, да, правилно, щях да забравя да спомена другите десерти!

— Би било жалко, защото бяха наистина вкусни — усмихна се отново Хлое.

— Изборът беше изключително богат. Някои хора твърдят, че било вулгарно да се сервира голям избор, но аз не съм от тях.

— Мисля, че си права, Доли — намеси се Хуго, преди Хлое да е продължила със злобните си забележки. — Радвам се, че се забавлявахме добре.

— Както знаеш, скъпи, аз не излизам често в обществото, откакто добричкият ми Смолууд ме напусна — отговори с тежка въздишка лейди Смолууд. — Но ти обещах да направя най-доброто за детето и бог ми е свидетел, че ще изпълня думата си. Аз не съм от хората, които се отклоняват от задълженията си. — Тя се заклати към стълбата. — А сега ви моля да ме извините. Имам намерение да се оттегля. Хайде, Хлое! Нали не искаш утре да изглеждаш преуморена? Ако си лягаш късно, скоро ще изгубиш свежестта си… а това не бива да се случи.

— Но аз изобщо не съм уморена, мадам.

— Лейди Смолууд знае кое е най-доброто за теб, момиче — укори я Хуго. — Само си представи колко ужасно ще бъде, ако успехът те напусне, преди да си имала време да му се порадваш.

Хлое му изплези език, но послушно последва масивната фигура на компаньонката си нагоре по стълбата. Хуго се ухили и поклати глава.

— Каква вечер! Боя се, че през следващите седмици ще бъдем обсадени от омагьосани млади мъже, Самюел. От момента, когато момичето влезе в салона, нямаше нито минута спокойствие.

— Да се надяваме, че бедната лейди Смолууд няма да й се разсърди за злобните шегички — изръмжа Самюел. — Вече трудно издържам да не се разсмея. Хлапето е невероятно остроумно.

— Прав си, и това я прави неустоима. — Хуго го последва в кухнята. — Ще се опитам да я удържам, за да не стане твърде нахална. — Той седна пред огъня, протегна дългите си крака и огледа смръщено сатенения си панталон. — Божичко, Самюел, бях сигурен, че никога вече няма да облека подобно нещо, камо ли пък да ухажвам разни глупави дамички и танцувам с тях.

— Според мен лейди Карингтън е чудесна — отбеляза мъдро Самюел и му наля голяма чаша чай.

— Прав си — кимна с усмивка Хуго. — Всъщност вечерта беше чудесна. Просто си мислех, че съм загърбил всички тези глупости. Но сега… — Той въздъхна тежко.

Самюел наля солидна порция ром в собствения си чай и седна насреща му.

— Тогава се опитайте колкото може по-бързо да я заведете пред олтара. Така ще можем да се върнем в Денхолм.

— Нали това е целта на упражнението — кимна сухо Хуго. Когато отпи глътка чай, в скута му скочи котенце и блъсна ръката му. Чаят опръска бялата сатенена жилетка.

— По дяволите! — Хуго изгледа злобно малкото животинче, което измърка доволно и се настани в скута му. — Кое беше това?

— Нямам представа. — Самюел вдигна рамене. — А даже и да знаех, не съм в състояние да произнеса завъртяното му име.

Хуго избухна в смях.

— Предполагам, че е Ариадна, но не мога да се закълна. — Облегна се назад и затвори очи.

Самюел се усмихна на себе си и засърба чая си. Всяка вечер двамата седяха в кухнята и си почиваха от напрегнатия ден. По това време високомерният Алфонс вече спеше. Готвачът и Хлое вече водеха истинска война за храната на животните.

Самюел оглеждаше внимателно своя господар и приятел. Колкото и да твърдеше, че мрази светската суматоха, Хуго изглеждаше освежен и подмладен, почти като по времето във флота.

Въпреки това Самюел не можеше да се отърве от подозрението, че много скоро щяха да си имат проблеми. Каквито и да бяха чувствата на Хуго към младата му подопечна, те му доставяха голяма радост. Едновременно с това той знаеше, че това не може да продължи вечно. Увереността му в близкия край беше непоклатима. А когато Хлое изчезне от живота му, дали щеше да се върне отново към предишното си битие?

Самюел виждаше как Хуго укрепва с всеки ден. Скоро триумфът над алкохолизма щеше да бъде пълен. Старият моряк все по-често си казваше, че би било добре връзката между двамата да продължи завинаги, но имаше и дни, в които беше уверен, че краят трябва да дойде колкото може по-скоро. Защото, колкото по-дълго траеха отношенията между двамата, толкова по-трудно щеше да им бъде да разкъсат връзките помежду си.

Хуго остави чашата си на масата и се прозя.

— И аз отивам да си легна. — Вдигна котенцето пред очите си и го огледа, примигвайки. — Не, това със сигурност не е Ариадна. Тогава може би си Еней? — Той остави животинчето на пода. — Върви при майка си. — Котенцето го погледна пренебрежително и се зае да чисти козината си с ленива грация. Хуго се засмя и стана. — Лека нощ, Самюел.

— Лека нощ, сър Хуго.

След половин час, когато Хуго беше вече в леглото, вратата на стаята му тихо се отвори. Русите къдрици на Хлое бяха разпуснати, сините очи святкаха загадъчно.

— О, радвам се, че още не си заспал.

Хуго остави книгата, която четеше.

— Разбира се, че не спя. Съобразявам се с твоите навици и те чакам. Кой те придружава тази вечер?

Хлое влезе бързо в спалнята му и грижливо затвори вратата. Вдигна пръст към устните си и прошепна съзаклятнически:

— Не бива да будим добрата лейди Смолууд. Сигурно сънува великолепните десерти на лейди Карингтън.

— Не е редно да говориш с неуважение за възрастните, Хлое. Понякога си мисля, че си напълно лишена от чувство за респект.

— О, разбира се, че не съм — възрази сърдито тя. — Уважавам високопоставените хора, но не разбирам защо фактът, че някой е по-възрастен от мен, ме задължава да се подчинявам и да не критикувам.

Тя свали нощницата си през главата, хвърли я на едно столче и застана пред високото огледало. Огледа фигурата си от всички страни със сериозно смръщено чело.

Това момиче наистина няма задръжки, помисли си не за първи път Хуго, докато се радваше на прекрасната гледка. Хлое вдигна гърдите си, огледа зърната им, обърна се настрана, плъзна ръка по плоския си корем, огледа изпитателно задните си части.

— Какво търсиш, момиче? — попита развеселено Хуго. — Никога не бях те виждал да се оглеждаш гола.

— Прав си, никога не ми е било интересно да се оглеждам — отговори сериозно тя. — Мисля, че фигурата ми е доста елегантна, не намираш ли и ти?

— Добра е.

— Какво? Това ли е всичко, което можеш да кажеш за красотата ми? — Тя вдигна единия си крак и раздвижи пръстите. — Тази вечер мъжете бяха възхитени от мен.

— Самюел е прав. Ако продължаваш така, ще се главозамаеш.

Хлое го погледна сърдито.

— При това те видяха само лицето ми — промълви замислено тя и започна да изучава чертите си в огледалото.

— Това е само половината — съгласи се засмяно Хуго, питайки се какво цели момичето. — За да изпълня дълга си на настойник, ще ти кажа, момиче, че е изключително лошо да се питаш какво въздействие може да има голото ти тяло върху обожателите.

Хлое не обърна внимание на забележката му. Обърна се към него и попита все така сериозно:

— Ти намираш ли ме красива?

— Мислех, че отдавна сме изяснили този въпрос.

— Да, но аз бях единствената жена в околността — отговори унило тя. — В Ланкашир нямаше други жени, с които да ме сравняваш.

— Ще ми кажеш ли най-после за какво мислиш, Хлое? — Хуго разбра, че тя се опитваше да си отговори на някакъв въпрос, извънредно важен за нея.

— Всъщност за нищо. — Хлое сведе глава към изтънелия килим. Ремонтът се беше ограничил върху долния етаж на къщата, бяха наели минимален брой прислужници.

— Казвай какво те мъчи, момиче!

— Ти смяташ, че лейди Карингтън е много красива, нали?

Хуго се отпусна на възглавниците и в очите му светна тревога.

— Откъде ти хрумна това?

— Нали виждам как я гледаш, как разговаряш с нея — отговори Хлое. — Тя е много красива и много умна. Ти разговаряш с удоволствие с нея.

— Да, тук си права.

— А тя флиртува с теб — отбеляза тъжно Хлое и вдигна поглед. — Така ли е?

Хуго се усмихна.

— Да, така е. Жените с нейната позиция го правят често. Това е игра.

— Игра, в която ти участваш с удоволствие.

— Точно така — кимна той. — Харесва ми да играя тази игра с лейди Карингтън.

— Хмм… А би ли искал да я имаш в леглото си?

Хуго потърка брадичката си. Трябваше да разбере какво точно цели момичето.

— Джудит Девлин е омъжена жена, скъпа. И доколкото мога да преценя, бракът й е щастлив.

— Да, и аз мисля така. Но ти не отговори на въпроса ми. Би ли искал да спиш с нея? — Хлое застана пред него и се хвана за резбованата табла на леглото, очевидно забравила, че е гола.

Хуго се поколеба, но реши да даде честен отговор.

— Да — отвърна спокойно той. — Мога да си представя, че ще ми достави голямо удоволствие да имам лейди Карингтън в леглото си.

— Така си и мислех. Предполагам, че тя е много по-добра от мен.

— Ти се учиш много бързо, момиче — отговори той в опит да разведри настроението. — Ела тук. — И й протегна подканващо ръка.

Хлое остана на мястото си.

— Но аз изобщо не съм светска дама, нито… нито съм умна като лейди Карингтън.

— Ела тук — заповяда Хуго, протегна се и я издърпа до себе си в леглото. — Наистина не си светска дама и не смятам, че това ще ти подхожда, затова изобщо не се опитвай. Защо, за бога, се сравняваш с жена, която е десет години по-стара от теб? Ако търсиш сравнения, избери някоя дебютантка.

— Но ти не се интересуваш от дебютантки — отбеляза тя и тялото й се скова. — Сравнявам се с жени, които те интересуват.

— Ето какво било. — Той се отдалечи малко от нея. Очевидно беше дошъл моментът да изяснят някои неща. — Мисля, че трябва да уточним някои въпроси, Хлое. Доколкото си спомням, идеята за Лондон беше твоя. Ти желаеш да си намериш подходящ съпруг, за да разполагаш с богатството си и да уреждаш сама живота си. Така ли беше?

Той я погледна втренчено. Хлое не помръдваше. Очите й бяха здраво затворени.

— Отвори очи и седни, ако обичаш.

Когато тя не реагира, той я издърпа да седне и тя веднага отвори очи, защото й се струваше смешно да упорства.

— Така ли беше? — попита отново Хуго.

— Така беше — отговори тя. — Но нима не може ти да се ожениш за мен и да…

— Това е най-абсурдното, което съм чувал! — прекъсна я остро Хуго. — Аз съм на тридесет и четири години, скъпо дете, а тридесет и четиригодишен мъж не е подходящ съпруг за седемнайсетгодишно момиче. Дори да го искам, не бих го направил.

— Значи ти не искаш да се ожениш за мен? — попита тихо Хлое и очите й потъмняха в очакване на отказа му.

— Аз изобщо нямам намерение да се женя — отговори категорично той. — Веднъж вече ти го казах. Ние сме тук, защото ти поиска така — и за да избягаме от скъпия ти брат. Ти ще се наслаждаваш на дебюта си в обществото като всяко младо момиче. Начинът, по който те приеха тази вечер, е показателен. Скоро ще получиш повече предложения за женитба, отколкото можеш да понесеш. И двамата ще имаме достатъчно работа, докато ти изберем подходящ съпруг.

— Но какво ще стане с нас двамата?

— Какво за нас двамата? — повтори с внезапно предрезгавял глас Хуго, осъзнал колко лесно можеше да се подхлъзне. — Аз престъпих всички правила за честно поведение, Хлое. Проявих слабост, допуснах да продължим отношенията си според твоите представи, но съм се заклел, че ти няма да бъдеш ощетена. Ще се омъжиш и ще забравиш какво е било. Надявам се да запазиш приятни спомени за този малък епизод. И няма да казваш на никого, нали знаеш?

— Но аз не искам да сложа край. — Тя го погледна с огромна болка и сложи ръка на бедрото му. — Моля те, Хуго! Защо трябва да се разделим? Ще се постарая да ти бъда добра съпруга и един ден сигурно ще стана като лейди Карингтън…

— За бога, Хлое, престани най-после! Не искам съпруга, не разбра ли? — Той сложи ръце на раменете й и я раздруса. — Не искам повече затруднения, стигат ми тези, които вече имам. Колкото по-скоро си намериш мъж и заживееш като истинска съпруга, толкова по-добре и за теб, и за мен. Разбрахме ли се?

— Защо искаш да се отървеш от мен?

— Не извъртай думите ми!

— Не ги извъртам. — Тя се освободи от ръцете му и стана. — Току-що нарече отношенията ни „затруднения“. — Наведе се и вдигна нощницата си.

Хуго въздъхна и прокара ръка по очите си.

— Думата беше точна. Нима не разбираш, малко глупаче, колко страшно е онова, което съм направил? Има хора, които ще кажат, че съм злоупотребил с повереното ми момиче, и куп други хора, които ще им дадат право.

— Но ти самият не мислиш така, нали? — Главата й се подаде между диплите на нощницата и очите й се устремиха към лицето му.

— Това е истината — отговори кратко той. — Но не цялата.

— Защо не искаш да се ожениш за мен?

— Тази тема започна да става досадна — отговори той и се обърна настрана.

— Но аз трябва да знам — пошепна тя и се приближи до леглото. — Мисля, че имам право да знам.

— Така ли? — Хуго започваше да се ядосва. Това хлапе беше дяволски упорито! Защо не можеше да проумее, че това е въпрос, който е по-добре да не се разисква? — Ив какво по-точно, нахално момиче, се състои това право? Нима смяташ, че достъпът до леглото ми ти дава право да се ровиш безразборно в мислите и чувствата ми?

Хлое се изчерви като рак.

— Нямах предвид това.

— А какво имаше предвид?

— Не знам. — Всъщност тя искаше точно това, но изречено с думи, то изглеждаше много грозно. Сега наистина се почувства като хлапачката, каквато я беше нарекъл. Сър Хуго имаше право да я укорява така строго. Каза му тихичко „Лека нощ“ и се запъти към вратата.

Хуго не се опита да я спре. Само изруга полугласно и се запита защо не беше предвидил това развитие на нещата.

Досега се беше опитвал да убеди сам себе си, че Хлое просто се радва на първите си сексуални преживявания и той й дава възможност да натрупа опит. Но ако момичето очакваше повече от връзката им, той беше принуден да вземе сериозни мерки, за да избие от главата й тези очаквания.

Скоро осъзна, че тя сама беше дала възможността в ръцете му. Ако по-често го виждаше да флиртува с умни, опитни светски дами, които принадлежаха към друга обществена сфера, може би щеше да разбере, че двамата не можеха да имат нищо общо. Думите не бяха достатъчни. Интензивността на връзката им щеше да отслабне и той щеше по-умело да скрива страстното, мъчително, едва ли не вманиачено желание, което изпитваше към момичето.

Как би могъл да й каже, че имаше премного причини, които не му позволяваха да се ожени за нея? Той беше убил баща й, беше обичал майка й, която му бе поверила бъдещето на дъщеря си. Ако момичето не намереше мъж, който да съответства на красотата и богатството му, той щеше да разочарова доверието, с което го беше удостоила Елизабет. Той беше два пъти по-стар от Хлое и беше беден, освен това беше неин настойник и всички принципи на етиката му забраняваха да извлече изгоди от връзката си с нея, за да подобри собственото си материално положение.

През живота си беше извършил много отвратителни неща, но да обвърже едно младо, страстно, жизнено момиче с двойно по-стар от него мъж, който бе убил баща му в криптата — това беше твърде много даже за човек като него.

Хуго се наведе да духне свещта и затвори очи с надеждата, че сънят ще му направи услуга и ще дойде скоро. След известно време отново запали свещта и примирено посегна към книгата. След няколко минути вратата на стаята му се отвори.

— Искаш ли да поиграем бакгамон?

Хлое застана на прага с колеблива усмивка и той не можа да й устои. Тази вечер бяха разменили достатъчно сериозни думи.

— Лошо момиче — пошепна укорно той. — Защо не спиш?

— Не мога да спя. — Тя схвана думите му като покана, мушна се в стаята и грижливо затвори вратата. — Чувствам се нещастна. Не исках да се държа невъзможно и да се намеся в личната ти сфера.

Хуго остави книгата.

— Ела тук.

Тя приседна до него на леглото, все още изпълнена с колебание. В очите й се четеше мъчителен въпрос.

— Още ли ми се сърдиш?

— Не, но искам да ме изслушаш много внимателно. Подобни разговори са абсолютна глупост. Ако още веднъж заговориш по тази тема, ще бъда принуден да живея с теб като настойник с възпитаницата си, разбрахме ли се?

Хлое кимна.

— Искам отсега нататък да се наслаждаваш на всичко, което Лондон и сезонът могат да ти предложат — продължи Хуго и я привлече към себе си. Тя се сгуши на гърдите му и въздъхна доволно. — Искам да имаш приятели, да флиртуваш, да танцуваш, да участваш в пикници и вечеринки. Ще се заобиколиш с обожатели и ще опознаеш всички забавления. Съгласна ли си? — Хуго нави на пръста си една златна къдрица и нежно я плъзна по бузата й.

— Съгласна съм — отговори тихо тя и започна да милва зърната на гърдите му. — Щом така трябва…

Хуго избухна в смях.

— Аз ти разрешавам да се забавляваш без задръжки, а единственият отговор, който чувам е „щом трябва“.

Хлое сведе глава и започна да милва зърната на гърдите му с устни.

— Докато ми е разрешено да правя и това… — Тя вдигна глава, за да го погледне, и в доскоро обидените сини очи сега имаше само страст. — Или предпочиташ да играем бакгамон?

Когато след известно време се прибра отново в собственото си легло, Хлое още дълго остана будна, загледана в бавното надигане на деня през отворения прозорец на спалнята й. Решението й беше твърдо: тя щеше да се омъжи за Хуго Лейтимър. Въпросът беше само как да го постигне.

Бе решила да му стане любовница и го направи въпреки ожесточената му съпротива. Следователно нямаше основания да смята, че следващата стъпка е невъзможна.

Първо трябва да създаде атмосфера на измамно спокойствие. Така беше постъпила и миналия път. Ще изпълнява дословно нарежданията му, да се забавлява необуздано, да се хвърля във всяко приключение, да окуражава обожателите и да пренебрегна правилата на приличието. Хуго скоро щеше да се отпусне и да забрави, че тя е говорила за женитба.

Щеше да измисли десетки дяволски трикове, за да отклони вниманието му. Той никога нямаше да знае каква ще е следващата й дяволия и щеше да престане да се пита дали тя все още има намерение да се омъжи за него. И тогава, в подходящия момент…

Хлое се протегна доволно, прозя се и се сгуши под завивките. В подходящия момент щеше да го нападне и да излезе от битката като победителка. Хуго не знаеше кое е най-доброто за тях двамата, следователно тя беше длъжна да му го покаже.